Работа и отрeчение

Ученик: Възможно ли е човек да се наслаждава насамадхи (абсорбция в Себе си без мисли), докато е зает със светска работа?

Махарши: Пречката е чувството „аз работя“. Запитай се „кой работи?“ Помни кой си. Тогава работа не ще те ограничава, а ще се случва автоматично. Не се насилвай нито да работиш, нито да отхвърляш работата; твоето усилие е ограничението. Което е писано да стане, ще стане. Ако съдбата е отредила да не работиш, не ще подхванеш работа, дори да я търсиш; ако си обречен да работиш, не ще бъдеш способен да го избегнеш; ще бъдеш принуден да се заемеш с работата. Така че остави нещата в ръцете на висшата сила; ти не си способен да отказваш или да предприемаш по свой собствен избор.

У: Вчера Бхагаван каза, че докато човек се занимава с търсенето на Бог „вътре“, „външната“ работа ще продължава несъзнателно. За Шри Чайтаня казват, че по време на проповедите му той наистина е търсел Кришна (Себето) вътре, напълно забравял тялото си и продължавал да говори единствено за Кришна. Това повдига съмнение дали работата може да бъде безопасно оставена на самотек. Не трябва ли човек да обръща частично внимание на физическата работа?

М: Всичко е Себето. Ти отделен ли си от Себето? Или пък, може ли работата да продължава без Себето? Себето е вселенско: така че всички действия ще продължат независимо дали се мъчиш да ангажираш вниманието си с тях или не. Работата ще продължава от само себе си. Затова и Кришна казва на Арджуна, че не е нужно да се безпокои за убийството на Кауравите; те вече са били убити от Бог. Не му е влизало работата да решава дали да извършва дейност и да се тревожи за това, а да позволи на собствената си природа да изпълни волята на висшата сила.

У: Но работата може да пострада, ако не й обръщам внимание.

М: Да обръщаш внимание на Себето означава да обръщаш внимание на работата. Понеже се отъждествяваш с тялото, ти си мислиш, че тази работа се върши от теб. Но тялото и неговите дейности, включително тази работа, не са отделни от Себето. Какво значение дали обръщаш внимание на работата или не? Представи си, че ходиш от едно място до друго място: ти не обръщаш внимание на стъпките, които правиш. Въпреки това след време разбираш, че си достигнал целта. Виждаш как ходенето се случва без да му обръщаш внимание. Това важи и за всички други видове работа.

У: В такъв случай това наподобява на ходене на сън.

M: Наподобява сомнамбулизъм? Несъмнено. Когато едно дете спи дълбоко и неговата майка го храни, то приема храната също както когато е в будно състояние. Но на следващата сутрин то казва на майката „Мамо, аз не ядох миналата вечер“. Майката и другите знаят, че то се е хранило, но то казва, че не е; то не е било съзнателно. Въпреки това, действието се е случвало.

Пътник в колесница се унася в дрямка. Биковете се движат, стоят неподвижно или са разпрегнати по време на пътешествието. Той не знае за тези събития, но след като се събуди, открива, че се е озовал на различно място. През цялото време той е бил блажено невеж относно случилото се по пътя, но независимо от това пътешествието е завършило. По подобен начин стоят нещата със Себето на човек. Винаги будното Себе може да бъде сравнено с пътника, заспал в колесницата. Будното състояние е движението на биковете; самадхи е техният покой (защото самадхи означава джаграт-сушупти (будност-дълбок сън), или с други думи, човек е осъзнат, но не се ангажира с действието; биковете са впрегнати, но не се движат); сънят е разпрягането на биковете, защото е налице пълно затишие на дейността, съответстващо на освобождаването на биковете от впряга.

Или вземи друг пример с киносалона. Сцени биват прожектирани на екрана по време на филма. Движещите се картини обаче не въздействат на екрана и не го променят. Зрителят гледа картините, а не екрана. Те не могат да съществуват отделно от екрана, но екранът бива игнориран. Така по същия начин Себето е екранът, на който картините, действията и т.н. се случват. Човек съзнава последните, но не съзнава първото и същественото. По същия начин светът на картините не е отделен от Себето. Независимо дали човек съзнава екрана или не, действията продължават да се случват.