Най-накрая откриваш какво си търсил

The Master speaks...

Всичко е през свой опит. Няма друг начин. Говоренето е един начин, но когато е твой опит, когато ти го изживяваш, тогава повече му вярваш. Каквото и да ти кажа аз, моето изживяване е мое изживяване. Всеки трябва да има свое изживяване. Много пъти Гуру е идвал и ми е казвал. Според мен е голяма благословия, милост някой да ти помогне да видиш някои работи, които иначе нямаш шанс да видиш. Това с милостта на Гуру. Важно е като видиш, че умът те лъже, да не му вярваш. Защото, ако той не ни возеше, много по-лесно би било. Само заради ума, защото ни лъже, ние отново и отново падаме в капана.

Всяко човешко същество иска радост, щастие, единство, любов, чувство за копнеж, хармония... Когато почнеш да търсиш хармонията и любовта, егото пак се намесва с неговите карми, блянове, проектира ти картинки във вътрешния свят, ти имаш копнеж за това, това е някакво езотерично послание, че имаш нужда от това, но не го разбираш. Егото по свой начин си го тълкува, а то може да е нещо друго. На егото не му отива, то работи през цялото време срещу това и така те вкарва в тъмнината.

 Умът не иска винаги да практикува, да прави нещо, той иска той да си контролира нещата и ако нещо почне много силно да влиза в него, той си защитава старите модели. И пак се връщаш към това, старото. Но после това старото отново не може да те удовлетвори, защото виждаш, че май му е минал срокът. Може би не можеш вече по този начин да намираш удовлетворение. Има определен период от живота, в който по определен начин намираме успокоение и щастие, но идва един момент, в който вече не намираме по този начин. Не можем да се удовлетворим по този начин, все едно им минал срокът на някои неща вътрешно в нас, без да знаем как.

Усещаме, че не можем да намерим удовлетворение така. Само трябва да вървим напред да търсим. Ти не можеш да се върнеш да правиш старите неща изцяло. Ходиш, опитваш да ги правиш, но не е както е било едно време, защото ти си се променил, промяната е започнала да се случва в теб. Даже ти не я осъзнаваш. Промяната е започнала. Не е цялостна, на половината път е, нито си там, нито си тук и така като си в междинното положение, е най-трудно. Ни на земята, ни на небето. Не можеш да си намериш място.

Търсачът влиза в такава фаза. Всеки търсач е живял неосъзнат живот в някакви навици, карми... и като започне да търси, има още тези навици, кармата си стои и го кара да прави тези действия. И се опитва да прави същите неща, за да не се промени, да остане същата картинка. Обаче промяната се случва в него и полека, полека той губи вече контакт с това. Това е бавна промяна. Бавно се случва, не може изведнъж да се откажеш от всичко. А и защо да се откажеш, то и така го няма и така не е реално. Няма нужда да се отказваш от него. Всичко си идва на мястото. Като почнеш да медитираш, просто ще дойде вътрешно нещо, за което ще ти бъде ясно, че си го търсил животи наред. И това е твоето състояние на удовлетвореност, щастие, любов, красота - всичко на едно. И когато естествено от теб произлиза това, ще кажеш: „О, това е онова, което винаги съм искал.”

 Без да знаеш даже как изглежда. Затова и не можеш да го опишеш. Търсиш нещо, но не знаеш какво е. Всъщност търсиш това нещо, а аз и да ти го казвам, ти пак не го разбираш. Когато това се случи в теб, голямо щастие и празненство... Това е като един вид събуждане. Не си изцяло просветлен, а все едно най-накрая откриваш какво си търсил. Иначе всичко е ментална мъгла. Съвсем да се объркаш. 

Кану