събота, 18 март 2017 г.

Победих те докато спеше


В Китай имало някакъв Кунг Фу Мастер. Той бил много добър, бил почти най-добрият. Победил всички майстори. Отишъл при китайския император и рекъл:
- Аз победих тия и тия школи, определено, съм най-добрият майстор по Кунг Фу в Китай. Искам официално от правителството и от теб да бъда признат за такъв.
Обаче министърът бил там, един мъдрец, който бил министър на царя, и той рекъл:
 – Не е точно така, царю. Той не е най-добрият майстор в Китай. Най-добрият е Линг Дзъ. А него никой не го е виждал почти 30 години, и казват, че живее в някаква пещера в северните планини. Ако го победи и него, тогава може да го провъзгласим за най-добрият майстор.
Майсторът рекъл:
- Добре. Приемам. Ще ида да го търся тоя Линг Дзъ. Да се види кой е най-добрият майстор.
Тръгнал на дълго пътешествие. Пълно с опасности търсейки пещерата на Линг Дзъ, и след всякакви препятствия и приключения, успял да я намери.
Влязъл вътре и какво да види - един дедко, над стотина години, такъв дребничък, в някакъв ъгъл на пещерата стои, един такъв – едно нищо. Просто може да го духне – той млад, силен, най-добрият майстор по Кунг Фу. А старият бил един с някаква оръфана дреха, такъв един невзрачен. Той не можел да повярва:
- Ти ли си Линг Дзъ? Попитал.
- Ами, преди години - май си спомням това име, така ме наричаха.
-  Ама, ти си бил майстор по Кунг Фу.
- Когато съм бил млад имаше нещо такова. Доколкото си спомням. Смътно си спомням за Кунг Фу. Дълги години в пещера, човек заслепява.
- Казаха ми, че си най-добрият майстор в Китай по Кунг Фу.
- Не знам. Аз съм тук в пещерата... Не знам.
- Дойдох да се сражавам с теб.
- Добре.
И младият заел позиция и зачакал. Старият стоял и нищо не правел. Просто си седи. А младият чака, чака, чака. Изведнъж, нещо го ударило. Причерняло му, и изгубил съзнание. След като се върнал, гледа, старецът си стои на същото място, като че нищо не се е случило. Той изненадан го попитал:
 - Добре де, как ме удари? Какво направи? Как ме победи?
 А старецът му рекъл:
- Ами докато ти спеше. Ти спеше и аз те ударих в твоя сън.

                                               ***
Човек си мисли, че е буден. Сънува разни неща, мисли си, че това е будно състояние. Това състояние, което сега наричаме будно – дали наистина е будно състояние? Дали наистина сме будни? Дали наистина сме се събудили? Или, може би, спим в сънищата си?

Защото нашият ум, нашата психика - това е един сън. По-рано или по-късно този сън ще отмине. И човекът ще се събуди. От собствения си сън. И на това му казват Просветление. Всъщност, нищо не се случва. Даже няма такова нещо. Ти си това през цялото време. Така, че не може да ти се случи. На кого да му се случи. Кой е този на когото може да му се случи. Тоя, на когото може да му се случи, той е препятствието да се случи. Така че невъзможно е просветлението. 
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар