четвъртък, 14 април 2016 г.

По волята на Рама

The Master speaks...

Някой човек много обичал Рама. По цяла нощ се молел пред муртито на Рама. Цяла нощ само Рама, Рама, Рама.

Една вечер, едни крадци крадели от една къща, която била в близост до неговата къща. Откраднали няколко чувала вещи. Била доста богата къща. Напълнили три чувала вещи. Те били двама крадци и им липсвал трети човек за третия чувал. Видели, че при него светело, цялото село спяло... Влезли при него и му казали:

- Ела тука, да ти дадем да носиш един чувал.

- Добре...

 По волята на Рама..., той тръгнал с крадците да носи чувала с крадените стоки. Внезапно пред тях се появил един полицай с бамбукова пръчка:

– Стойте...

Един босоног полицай, те са босоноги, с едни пръчки, но имат униформа.

- Къде сте тръгнали?

- Ами...

- Хайде идвайте с мен...

Затворил ги в полицията. На сутринта ги завели при съдията. Съдията ги гледал гледал...  и двамата крадци ги знаел.

-  Аааа, тези крадци... знам ги.

Гледа този третия:

- Ти какво си правил с тях?

- Ами аз по волята на Рама се молех и в това време тези влязоха в стаята ми. Казаха ми - ела има един чувал да се носи. По волята на Рама ми казаха да нося чувала и аз по волята на Рама тръгнах с тях. Обаче по волята на Рама дойде полицай и по волята на Рама ни спря и ни вкара в затвора. И сега по волята на Рама съм тук при теб. 

Съдията се изсмял и казал:

– Сега по волята на Рама, хайде махай се от тука. Ти не си крадец. По волята на Рама, отивай си, не си направил нищо, не си виновен. 

                                                                ***
Волята на Рама те освобождава. Божията воля освобождава човека от егоизма. За това това е една от най-великите молитви. Не моята воля, а Твоята да бъде. Това което Христос на кръста казва.

Той правеше всичко за Бог и накрая на кръста, за благодарност Го сложиха на кръста. Накрая каза: Не моята воля, а Твоята да бъде.

Това е последното. Не моята а твоята воля. В крайна сметка какво имаме ние? Ние сме едни преходни същества, които ще остареят, ще се разболеят и ще умрат. Нямаме съзнание за нищо вечно и за нищо трансцедентално и ако не го изживеем това трансцедентално нещо, нищо нямаме в този живот буквално. Само това е, което имаме. Това, което е истинско. Ако това не го изживеем, нямаме нищо. Ни пари, ни власт, нищо не ни грее. Недейте да се лъжете с тези неща. Пари, секс, власт. Три любими играчки. Най-любимата сексът - властта и парите са за нея. И от тук гневът. Някой иска да ти вземе това, и се гневиш на него, защото той ти забранява. Иска да ти вземе удоволствията. Ти ли ще ми вземеш удоволствието, майка ти твоя...

четвъртък, 7 април 2016 г.

Нека тази Махабхарата...

Нека тази древна Махабхарата стане гирлянд от скъпоценни камъни, който никога няма да ви напусне. Дурьодана е причината всички създания да бъдат убити и опустошава Земята; той разпалва пламъка на враждебността, който накрая унищожава всичко. Но по мое мнение животът се отнема с всеки един дъх, какво мислите?
Яростта на Бима е непримирима: той никога няма да остави тази история да се изгуби в пустия свят. Арджуна е принцът на всички стрелци с лък: със заклинания от озадаченост той пази тези страници, украсени с елегантни фрази и разговори, човешки и божествени. Накула е тъмен, а Сахадева – светъл: те пазят колелата на колесницата на Арджуна; в целия този свят на хората те нямат равни по красота и сила, и превъзходство на управлението.  Йудиштира е въплъщението на цялата мъжественост: Той е добросърдечен; спрете да се биете с него, не си търсете белята.
Карна счита под достойнството си да се бие, освен сам; той носи късо наметало, хванато за неговото рамо с кръгла закопчалка; той ме гледа със строг поглед. Но ако любовта има някаква причина, той е мой древен приятел от друг живот, малко ядосан на мен след малка кавга. Вяса, поетът, ви казва, о, пазете се, пазете се от Реалността, пазете се от Справедливостта, достатъчно чакане и чакане, вие сте в опасност. Веднъж щом чуете тази Махабхарата, кой може да понесе да слуша други истории, звучащи като магарешки рев?
Светът е красив, където и да погледна. Погледнете, вижте светлините и щастието, песните и всички прекрасни подаръци. Победа, победа на великия цар; без загуба за теб. Но идолите се потят в храмовете, пътищата на Дхарма са неуловими и трудни за откриване. След всичко това аз съм още жив... мисля, че за мен смърт няма. Простете ми, ще отида в гората.

сряда, 6 април 2016 г.

Арджуна отива в Дварака

РАЗКАЗВАЧ: Близо до гората Кандава, Пандавите изградиха града Индрапраста със стена, висока като небето и бяла като сребро. Отразени лотоси започнаха да растат в езерата му; хора дойдоха да живеят в него, и пойни птици населиха  градините и парковете. Арджуна попита Йудиштира:
АРДЖУНА: Братко, кой е Кришна, който ни срещна в Панчала, на сваямварата на Драупади?
ЙУДИШТИРА: Той израсна сред краварите на Ямуна със своя брат. После те се преместиха в Дварака, Града на портите, на брега на Западното море, управляван от царя на Ядавите, Уграсена. Бащата на Кришна е брат на Кунти; ето защо той дойде да ни види.
АРДЖУНА: Аз попитах Кунти дали съм го виждал преди, като дете. Той ми е сякаш познат – а не е. Тя каза, че никога не сме се срещали.
ЙУДИШТИРА: Това е странно усещане. Аз се чувствам така за Карна.
АРДЖУНА: Карна! Приятелят на Дурьодана?
ЙУДИШТИРА: Да. Видях го и знаех какво ще направи.
АРДЖУНА: Аз ще отида в този град на танцуващото море, ако ми разрешиш.
ЙУДИШТИРА: Да, Арджуна. Върви и открий.
РАЗКАЗВАЧ: Два месеца Арджуна вървя до океана, после следваше брега в посока на юг. Без да знае, той се доближи до Дварака, и Кришна го срещна там, вечерта, на океанския път. Двамата стояха сами, един срещу друг, на океанския вятър, и утихнали за миг. Кришна проговори пръв.
КРИШНА: Нара, ето така се срещаме – при водата, която беше мляко. Добре дошъл!
АРДЖУНА (покланя се и казва бавно): Спомням си... ти си... Господ Нараяна! – Това имаше предвид!
РАЗКАЗВАЧ: Кришна се усмихна и прегърна Арджуна.
КРИШНА: Ти и аз сме приятели от тогава – спомняш ли си дървото?
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна си спомни.
АРДЖУНА: Дървото на Нараяна! То е високо, и...
РАЗКАЗВАЧ: Споменът си отиде.
КРИШНА: То има корени в една сребърна планина; има клони и листа денем и нощем. Ела с мен сега. Моята колесница е наблизо.
РАЗКАЗВАЧ: Известно време Арджуна живя в къщата на Кришна. Един ден той видя там едно красиво момиче, което плени сърцето му със своите откраднати погледи. Той каза това на Кришна, и Кришна отговори:
КРИШНА: Може ли сърцето на един скитник да бъде толкова лесно обзето от любов? Това е моята сестра Субадра.
АРДЖУНА: За да я спечеля, ще сторя всичко, което може да направи човек.
КРИШНА (усмихва се): Нашият обичай е сваямвара. Но там тя може да не избере въобще никого! Слушай – аз живях с нея години наред, и дори аз не познавам какво е в ума й. Затова вземи я насила. Кой може да каже какво ще стори тя сама?
АРДЖУНА: Как? Кога?
КРИШНА: Вземи моята колесница, но не слагай никакви оръжия в нея. След няколко дни Субадра ще отиде на пикник извън града. Отведи я, и аз ще се срещна с теб в Индрапраста.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна чакаше нетърпеливо, докато Субадра отиде на разходка. Тогава в колесницата на Кришна той разгроми нейните въоръжени придружители и я качи при себе си. Докато колесницата летеше той я притисна до себе си.

вторник, 5 април 2016 г.

Кришна и пандавите в гората

РАЗКАЗВАЧ: С първите искри от светлината на зората, Арджуна отиде  в гората на лов. Той ходеше бавно сред дърветата, когато чу звук от флейта, нежен и тих – първо песента на флейтата беше повик на спокойното море, после беше песен на царете на Бхарата, свирена бавно, много бавно.
КРИШНА: Арджуна, скъпи принце, ела тук.
АРДЖУНА: Добро утро, Кришна.
КРИШНА: Добро утро. Какво правиш тук?
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна седна до своя приятел.
АРДЖУНА: Ловувам... Изгубихме нашето царство и сега трябва да живеем в гората дванайсет години.
КРИШНА: Когато бях малък, живеех във Вриндавана на реката Ямуна и виках жените при мен в гората с тази флейта. Да взема ли моята чакра и да потопя ли Земята в кръвта на Дурьодана, и на лъчезарния Карна?
АРДЖУНА: Сега не е времето и това не е твоя работа.
КРИШНА (усмихва се): Помни – ти си мой и аз съм твой. И който напада теб, удря също и Мен. Ти идваш от Мен, и аз от теб, и няма никой, който може да разбере разликата между нас.
РАЗКАЗВАЧ: Скоро Арджуна уби един елен и Кришна му помогна да го занесе в лагера. Пандавите приветстваха Кришна както нежния бриз е приветстван в горещо лято. Но Драупади заплака, щом го видя, и изгарящите й сълзи паднаха на гърдите й.
ДРАУПАДИ: Как можеше да бъде влачена от Душасана като животно? Аз съм родена от огъня на Шива! Кришна, ти си моята единствена защита!
КРИШНА: Принцесо, сега ние сме на колелото на живота, което се върти и върти, ние скитаме завинаги от едно раждане в друго. Тук ние сме царе, там изживяваме целия си живот на върха на стръкче трева. Но ние винаги живеем. Нищо не може да спре това колело. Нищо и никой няма да ни накара да изгубим този живот, каквото и да се случва. Драупади, когато при теб дойде голямо щастие, не се ли колебаеш понякога да повярваш, че е истинско?
ДРАУПАДИ: Често правя това.
КРИШНА: Тогава не приемай това нещастие, без да го провериш. Защото то може да си отиде отново, може да не е истинско.
ДРАУПАДИ: Нищо ли не можеш ли да сториш?
КРИШНА: Какво?
ДРАУПАДИ: Кажи на Арджуна да покаже на Дурьодана, че не сме негови роби!
КРИШНА: Не би ли предпочела да имаш съпруг? Карна ще го убие.
ДРАУПАДИ: Да убие Арджуна?
КРИШНА: Да, с бронята, с която е роден, Карна е най-добрият от воините.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна ги чу да говорят и каза:
АРДЖУНА: Ще се поскитам сам известно време из хълмовете и ще видя какво ще намеря. Бъдете търпеливи и ме чакайте да се върна.
ДРАУПАДИ (държи ръката му): Ти ще носиш всички наши сърца със себе си, и на мен ще ми липсва най-много моето. Всяка сутрин и вечер ще изливам масло в нашия огън, така че да бъдеш в безопасност. О, върни се скоро или ще изгубим цялата радост от живота.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна взе лъка си и сабята и започна да ходи из гората, докато наближи великите снежни планини, и започна да изкачва подножията й.

понеделник, 4 април 2016 г.

Езерото

РАЗКАЗВАЧ: Един ден на небето е една година на Земята, и така единайсет години минаха за братята на Арджуна, преди да го срещнат отново. Матали спусна колесницата на Индра и приземи Арджуна в тревата до дървото на Нараяна. Както слънцето, носещо гилянд от светлина, Арджуна застана пред Йудиштира с небесна диадема и всички блестящи оръжия на небето. Йудиштира се хвърли да прегърне Арджуна. В ръцете на Драупади Арджуна изсипа много небесни украшения.
Така започна дванайстата година, когато Пандавите се върнаха отново в царството на Дритараштра и направиха свой дом в гората Камйака, сред цъфтящи дъбове и златни дюли. Един ден Пандавите, ловувайки в гората, видяха един великолепен елен, който ги наблюдаваше между дърветата. Те го дебнаха на крак и щом се приближиха, Арджуна, Накула и Сахадева изпратиха по една летяща стрела по него. Но те не го уцелиха, а еленът се отдалечи с подскоци и отново спря, за да ги гледа от дистанция. Пандавите го последваха, и той ги отведе много навътре в гората, докато накрая изчезна безследно. Уморени и жадни, Пандавите спряха да отпочинат под едно дърво.
НАКУЛА: Трябваше да го уцелим, имаше достатъчно възможности.
ЙУДИШТИРА: Е, не го уцелихме. Качи се на това дърво и виж дали има вода наблизо.
РАЗКАЗВАЧ: Отгоре, Накула видя водолюбиви дървета, растящи недалеч и чу крясъци на жерави. Йудиштира го изпрати да донесе вода в своя празен колчан. Но Накула не се върна. Йудиштира изпрати Сахадева след неговия брат, с лък и стрели, и чакаше дълго време да се върне. Но той също не се завърна. Тогава Арджуна последва отпечатъците от стъпките им. Йудиштира си помисли: „Нищо не може да спре Арджуна.“ Но и Арджуна не се върна.
ЙУДИШТИРА (към Бхима): Върви, а аз ще те последвам след сто удара на сърцето. Ако изобщо срещнеш нещо, извикай ме.
РАЗКАЗВАЧ: Когато Йудиштира го последва, Бхима, движещ се безшумно през гората, беше изчезнал от погледа му. Йудиштира се движеше внимателно, дебнешком, със стрела, приготвена на лъка си, но не чу никакъв знак за опасност и не видя никаква заплаха. Гората го отведе до брега на едно кристално езеро. Йудиштира излезе под откритото небе. Той не можеше да повярва на това, което видя там. Като паднали дъги, неговите четирима братя лежаха неподвижни на брега на езерото. Той се наведе над тях. Те бяха мъртви, без белег от рана върху тях, без знак за живот. Те изглеждаха като Боговете-пазители на четирите краища на света, повалени на края на Времето. Йудиштира седна близо до водата и каза:
ЙУДИШТИРА: Арджуна, ти лежиш мъртъв, лъкът Гандива е до теб, а стрелите ти са разхвърляни по пясъка. И моите надежди са мъртви с теб. Бхима... всичко е безплодно сега. Как сте умрели, като тук няма други следи от стъпки, освен вашите собствени? Кой е могъл да стори това? Всеки един от вас беше силен като гърмовен водопад. Цветът на лицата ви още не се е изгубил. И така да е но първо, ще отпия...
ДХАРМА: Недей!
РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира повдигна глава - нямаше никой. Тогава отново невидимият глас проговори:
ДХАРМА: Това е моето езеро! Аз убих твоите братя, защото те не искаха да отговорят на моите въпроси.
ЙУДИШТИРА: Кой си ти, че да сториш такова нещо?
ДХАРМА: Аз съм този, който съм. Добра сполука на теб! Твоите братя пиха от езерото ми, без да ми отговорят, и сега са мъртви. Първо дойде Накула с празен колчан. Аз му казах: Първо отговори на моите въпроси, а после вземи колкото искаш вода. Но той отпи въпреки това, и умря. После дойде Сахадева, и стана същото – неговата прибързаност му костваше живота. Когато проговорих на Арджуна, той ме предизвика да се покажа. Изпрати железни стрели във всички посоки. Аз го попитах каква нужда има от такова вълнение, когато трябва само да ми отговори, а после ще може да пие. Но той ми отказа с презрение, мислейки ме за малък и безпомощен. Той отпи както искаше, и умря. Бхима дойде и аз му проговорих. Той ме чу, но не вдигна поглед, и понеже помисли, че ще трябва да се бие срещу мен, първо уби жаждата си, а после и себе си. Сега ти дойде, и ти казвам същото: Първо отговори на моите въпроси, после пий колкото искаш!
РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира помисли, че е под някакво заклинание, но чу елените и мечките сред дърветата, и пеенето на птиците, и тръстиките на вятъра, и разбра, греши.
ЙУДИШТИРА: Попитай ме.
ДХАРМА: Тогава... кой е приятелят, даден от боговете?
ЙУДИШТИРА: Съпругата е този приятел и сигурно убежище.
ДХАРМА: Кое е по-тежко от Земята?
ЙУДИШТИРА: Майката.
ДХАРМА: Кое е по-високо от небето?
ЙУДИШТИРА: Бащата.
ДХАРМА: Кое е по-бързо от вятъра?
ЙУДИШТИРА: Умът е по-бърз от вятъра.
ДХАРМА: Кое е по-многобройно от стръкчетата трева в една поляна?
ЙУДИШТИРА: Нашите мисли са повече на брой.
ДХАРМА: Кое не се движи след раждането си в света?
ЙУДИШТИРА: Яйцето не се движи.
ДХАРМА: Кое няма сърце?
ЙУДИШТИРА: Камъкът.
ДХАРМА: Какво е подкрепата на човека?
ЙУДИШТИРА: Облаците.
ДХАРМА: Кой е приятел на болните?
ЙУДИШТИРА: Лекарят.
ДХАРМА: Кой е приятелят на умиращия човек?
ЙУДИШТИРА: Този приятел е щедростта.
ДХАРМА: Кой е гостът, на който е домакин целият живот?
ЙУДИШТИРА: Огънят.
ДХАРМА: Какво е цялата Вселена?
ЙУДИШТИРА: Тя е само несъществуване и празно пространство.
ДХАРМА: Кое винаги пътува само?
ЙУДИШТИРА: Слънцето.
ДХАРМА: Кое се преражда след своето раждане?
ЙУДИШТИРА: Луната.
ДХАРМА: Кое е най-доброто от всички неща, които биват възхвалявани?
ЙУДИШТИРА: Сръчността.
ДХАРМА: Кое е най-ценното притежание?
ЙУДИШТИРА: Знанието.
ДХАРМА: За кое не се мисли, докато не си отиде?
ЙУДИШТИРА: Здравето.
ДХАРМА: Кое е най-доброто щастие?
ЙУДИШТИРА: Доволството.
ДХАРМА: Кое прави човека богат, ако се изхвърли?
ЙУДИШТИРА: Алчността.
ДХАРМА: А какво е алчността?
ЙУДИШТИРА: Тя е отрова.
ДХАРМА: Какво покрива целия свят?
ЙУДИШТИРА: Тъмнина.
ДХАРМА: Какво пази нещо да се открие себе си?
ЙУДИШТИРА: Това също е тъмнина.
ДХАРМА: Кой враг не може да бъде преодолян?
ЙУДИШТИРА: Това е гневът.
ДХАРМА: Какво е честността?
ЙУДИШТИРА: Това е да погледнеш, и да видиш всяко живо създание като себе си, носещо твоята собствена воля за живот, и твоя собствен страх от смъртта.
ДХАРМА: Как може мирът да е погрешен?
ЙУДИШТИРА: Когато е тирания.
ДХАРМА: Какво е нелечима болест?
ЙУДИШТИРА: Лицемерен приятел.
ДХАРМА: Защо биват изоставяни приятелите?
ЙУДИШТИРА: За скъперничество.
ДХАРМА: Какво е завистта?
ЙУДИШТИРА: Мъка на сърцето.
ДХАРМА: А какво е мъката?
ЙУДИШТИРА: Тя е невежество.
ДХАРМА: Какво причинява желанието за притежания?
ЙУДИШТИРА: Нищо друго освен самите притежания.
ДХАРМА: Кой е в ада, въпреки че живее на Земята?
ЙУДИШТИРА: Богатият човек, който нито се наслаждава, нито дава на другите.
ДХАРМА: Какво е това, което хората наричат добра сполука?
ЙУДИШТИРА: Тя е резултатът от това, което са направили честно.
ДХАРМА: Кой е непочтен?
ЙУДИШТИРА: Немилостивият.
ДХАРМА: Какво е лицемерие?
ЙУДИШТИРА: Въвеждането на религиозни стандарти за другите е лицемерие.
ДХАРМА: Добротата, изгодата и желанието са неприятели един с друг. Как могат да бъдат обединени?
ЙУДИШТИРА: Когато съпругата е добра, тогава всички три са в едно.
ДХАРМА: Кой е истински щастлив?
ЙУДИШТИРА: Човекът без никакви дългове.
ДХАРМА: Кое е най-великото чудо от всички?
ЙУДИШТИРА: Всеки ден Смъртта взима безброй животи, и все пак тези, които живеят, мислят: Смъртта не може никога да дойде този ден при мен.
ДХАРМА: Какво е най-рядкото нещо?
ЙУДИШТИРА: Да знаеш кога да спреш.
ДХАРМА: Какво е истинско богатство?
ЙУДИШТИРА: Любовта и добротата са по-добри от злато; честта е по-ценна от стаи, пълни със скъпоценни камъни. Не знам какво мислиш за всичко това.
ДХАРМА: Ти отговори добре. Аз съм твоят баща Дхарма. Дойдох да проверя твоите качества, и открих, че са истински. Сега ще върна към живота твоите братя.
РАЗКАЗВАЧ: Йудиштира намокри своята горна дреха с вода и я изстиска над своите братя, така че те се съживиха. Той им каза:
ЙУДИШТИРА: Понеже вие не искахте да се подчините на Дхарма, той направи отрова от водата и вие бяхте мъртви, докато аз не му отговорих.
РАЗКАЗВАЧ: Арджуна вдигна лъка си и разхвърляните стрели.
АРДЖУНА: Чувствам се по-добре, отколкото преди да умра.

неделя, 3 април 2016 г.

Кришна пратеник за мир

СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Бишма, Видура и Дурьодана чакаха със слепия цар в залата за събрания на Кауравите.
ВИДУРА: Ние сме в гора, а Пандавите са лъвове, заради които никой човек не смее да реже дърветата. Техният дом е с нас.
ДРИТАРАШТРА: Трябва да върнем Индрапраста.
ДУРЬОДАНА: Не! Аз няма да им дам и толкова земя, колкото бихa взели на върха на игла. Ха, нека само стъпят в моето царство отново! Без никаква помощ, Карна сам ще ги победи, ако ни атакуват.
БИШМА: Стрелата на Карна от Индра няма да му е от никаква полза срещу някой, пазен от Нараяна.
ДУРЬОДАНА: Ти трябва да си деветдесет годишен, но имаш ума на дете. Ще се биеш ли за мен или не?
БИШМА: Да. Ще те защитавам. Но има истина там, където е Кришна, а победа има там, където е Истината.
ДУРЬОДАНА: Хм!
РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана напусна стаята, след него и Бишма. Дритараштра остана насаме с Видура.
ДРИТАРАШТРА: Какво ще стане, Видура?
ВИДУРА: Ваше Величество, покривайки себе си с илюзия, Кришна живее като човек, и никой не Го познава. Той е като работник на полето; ние яздим покрай Него, и го виждаме, и го забравяме. Но той е душата на всички създания, и въпреки че окото е отворено, то няма да вижда без него.
ДРИТАРАШТРА: Видура, откъде знаеш всичко това, което другите не могат да видят?
ВИДУРА: Бъдете благословен, Ваше Величество, аз не обръщам внимание на илюзията. Край на целия лукав говор, Бхарата. Аз ти казвам истината: Арджуна и Кришна държат всеки живот в ръцете си. Те знаят как летят птиците в небесата, пътя на далече отиващия вятър, и за тях няма нищо малко, и нищо голямо. Сега Кришна иска да вземе животите на твоите синове обратно при себе си, и ние по никой начин не можем да го спрем.
ДРИТАРАШТРА: Казвали са ми, че понякога семето бива посято и обгрижвано както винаги, със същия падащ дъжд, и въпреки това нищо не пониква от земята. Когато ние сме сторили всичко, което можем, какво друго може да направлява резултата, освен Съдбата? Чрез нея ние получаваме богатство или бедност, намираме победа или поражение.
СЦЕНА 2
РАЗКАЗВАЧ: По времето на годината след дъждовете, в сезона на росата, когато слънчевата светлина е мека и въздухът е чист, Кришна се отправи към Хастинапур.
ДРИТАРАШТРА: Добре дошъл в Хастинапур!
ДУРЬОДАНА: Добре дошъл. Приеми като подарък от мен един дворец, в който да живееш, и много крави.
КРИШНА: Не.
ДУРЬОДАНА: Ние нямаме кавга с теб. Защо отказваш нашите дарове? Какво не ни е наред? Не сме ли достатъчно добри за теб?
КРИШНА: Принце, аз нямам друга работа тук, освен да говоря с вас. Аз съм само пратеник.
БИШМА: Почини си малко, Кришна. Пътуването трябва да те е уморило.
КРИШНА: Както кажеш, Бишма.
ДРИТАРАШТРА: Синко Дукхасана, вземи Кришна при себе си.
ДУКХАСАНА: Да, татко.
ДУРЬОДАНА: Не, татко.
РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана искаше да покани Кришна на обяд. Той беше наредил на своите готвачи да приготвят ладу, качори, сандеш, макхан и най-различни вкусни ястия, сложени в златни съдове, и вода в златни чаши.
ДУРЬОДАНА: Първо аз ще го взема със себе си. След обяда той може да отиде в двореца на Дукхасана. Моля те, Кришна, ела и обядвай с мен.
КРИШНА: Не, принце. Храна може да се приеме на две места – в къщата на домакина или при приятел. Ти не си нито мой домакин, нито приятел. Аз ям нещо само там, където има любов. Не мога никога да ям с теб, защото ти нямаш любов към мен.
ДУРЬОДАНА: Как можеш да кажеш, че не си ми скъп?
КРИШНА: Защото, ако беше така, щеше да се биеш с Арджуна в Дварака, за да получиш Мен, а не моята божествена армия.
ДУРЬОДАНА: Това не доказва нищо, о, Кришна. Арджуна вече беше помолил за Теб и така ти стана негов по право.
КРИШНА: В такъв случай, ако вече съм на Арджуна, как мога да приема твоите услуги? Враг на Пандавите не може да бъде мой приятел. Защото Истината е на страната на Пандавите, а където е Истината, Аз съм там. В някакъв смисъл, Аз съм също и посланик на Истината. Ако участвам в този обяд, който предлагаш, това няма да е в съгласие с Нея. Не се ядосвай, Дурьодана. Гневът не може да победи смирението. Това исках да ти кажа. Между нас няма кавга, така че ме чуй. Пътят на Мира е Пътят на Напредъка и Развитието. Пътят на войната води в гробищата. Време е за обяд. Ще отида в къщата на Видура. Да вървим.
ВИДУРА: Ела, Кришна.
СЦЕНА 3
РАЗКАЗВАЧ: След като отказа богатото угощение на Дурьодана, Кришна отиде в къщата на Видура. Видура беше преданоотдаден на Кришна, и много любящ към Арджуна и неговите четирима братя. Всъщност, няколко пъти Той ги спаси от голяма опасност. Заради това, Кришна много обичаше Видура. Жена му много обичаше Кришна и беше нетърпелива да му служи. Тя Му предложи банани, но от вълнение изхвърли плода и му даде обелките. Кришна прие обелките с любов, и ги изяде с удоволствие. Те му се сториха по-сладки от всички ястия, направени от Неговите царици в Дварака. Докато Кришна беше изцяло потопен в приемането на обелките, Видура, изненадан от това, възкликна:
ВИДУРА: О, какво правиш?
КРИШНА: Не й говори. Тя не е във външните си сетива. Тя е изцяло потопена в трансцедентална любов.
РАЗКАЗВАЧ: Видурани обаче се върна във външно съзнание, когато чу съпруга си да говори, и осъзна какво се случва. Тя даде на Кришна плода от бананите и изхвърли обелките. Кришна беше разочарован.
КРИШНА: О, този плод не е толкова вкусен, колкото бяха обелките. (яде, яде...)
КРИШНА: Достатъчно.
ЖЕНАТА НА ВИДУРА: Още малко.
КРИШНА(клати глава): Какво си мислиш, Видура?
ВИДУРА: Не очаквах да си толкова неразумен.
КРИШНА: Неразумен?
ВИДУРА: Какво друго. Не би трябвало да оставаш тук. Дурьодана е зъл. Ако беше останал при Дукхасана, той можеше да те послуша. Сега няма никога да те послуша.
КРИШНА: Това е негов проблем. Моят дълг е да говоря. Дали ще ме послуша, или не, аз ще изпълня дълга си.
ВИДУРА: Той си мисли, че е добре защитен. Ушите му са запушени. Остани тук с мен, но не се излагай на опасност като се опитваш да говориш с Дурьодана. Недей да представяш своето предложение за мир в двореца. Онези, които ще те чуят, са безпомощни, а онези, които не са, няма да те чуят.
КРИШНА: Знам това. И все пак, Аз съм пратеник за мир. Трябва да изпълня дълга си.
РАЗКАЗВАЧ: Кришна се изправи и погледна Видура.
КРИШНА: Трябва да отида в двореца. Време е.

СЦЕНА 4
РАЗКАЗВАЧ: Кришна влезе в двореца на Дритараштра.
КРИШНА: Аз съм Кришна. Идвам от цар Йудиштира, търсейки мир.
РАЗКАЗВАЧ: Царят му отдаде почитанията си.
ДРИТАРАШТРА: Моля Те, уважи ме като приемеш да седнеш на това място. (Видура го подканя на мястото. Кришна сяда.) Какво предложение си донесъл от Пандавите?
РАЗКАЗВАЧ: Като сапфир, обкован в злато, Кришна в своите жълти дрехи се изправи и каза:
КРИШНА: О, царю, бих искал да заявя, че не съм донесъл ничие предложение. Аз съм тук със свое собствено предложение. Но ви уверявам, че каквото аз приема, ще бъде приемливо и за Пандавите. О, царю, ти самият си човек на Знанието. Ти знаеш, че мирът не е тема за спор. Мирът е най-важен. Само едната страна печели войната, но има смъртни случаи от двете страни. В този съд има интелигентни хора, с голямо познание. Никой друг дворец в света няма толкова войни, колкото този. Така че твоята отговорност е най-голямата. Ако има война, това събиране ще бъде разтурено. Ако стане така, историята ще те държи отговорен за сълзите, проляти след войната. О, царю, ти си потомък на цар Бхарата. Ти си наследник на Истината, Религията, Традицията и Справедливостта. О, защитнико на Истината! Чуй ме внимателно. Мирът никога не е невъзможен. Поведи Кауравите по пътя на Мира. В това лежи доброто на Кауравите и на Бхарата. Историята няма да обвини Шакуни за измама, защото тя се случи в твоя дворец. Историята няма да пита принц Дурьодана защо е обидил Драупади. Ти ще трябва да отговаряш за това, защото той е твоят коронован принц. Историята няма да пита Дукхасана защо се е опитал да съблече Драупади. Ти ще бъдеш държан отговорен за това.
Ако Пандавите и Кауравите се обединят, целият свят ще бъде техен. Но ако има война, нищо няма да остане. Нито дори твоите синове. Кой знае над чии трупове ще трябва да плачеш. Ако труп от лагера на Пандавите бъде донесен при теб, ще го наречеш ли труп на врага, ще празнуваш ли? О, царю, преди да свърши живота ти, опитай се да обединиш своя народ. Пандавите израстнаха под твоята грижа. Те имат право на твоята любов и благословия. О, защитнико на Истината! Върни им Индрапраста.
ДРИТАРАШТРА: Говори с моя син. Аз нямам нищо общо с това.
КРИШНА:          Принце, бъди доволен с половината царство, както преди. Не се ожесточавай срещу Пандавите. Те изпълниха условията от играта на зарове, и са твои братя. Мирът не е труден; той зависи само от теб и мен. Те няма да те заплашват, и ти по никой друг начин не можеш да се сдобиеш с такива приятели. Хастинапур ще бъде по-защитен. Твоето собствено царство ще бъде подсилено. Върни им техния град и ще бъдеш много по-богат, отколкото ако се опиташ да запазиш цяла Куруджангала за себе си.
ДУРЬОДАНА: Това предложение за мир е неприемливо.
БИШМА: Поне помисли.
ДУРЬОДАНА: Какво има да се мисли?
БИШМА: Синко, Кришна е приятел.
ДУРЬОДАНА: И приятелят ме моли да му дам половината си царство? Ако това е приятелство, какво е вражда? Никога няма да се откажа от Индрапраста. Ако Кришна има друго предложение, ще помисля над него.
КРИШНА: Вие всички сте доброжелатели на Дурьодана. Обяснете му, че бъдещето на Бхарата не може да бъде пожертвано заради неговата амбиция. Да, аз имам друго предложение. Ако Дурьодана иска да запази Индрапраста, тогава добре. От името на Пандавите моля за пет села. Само пет села! О, царю, ако им дадеш тези пет села, Пандавите ще бъдат доволни.
ДУРЬОДАНА: Пет села! На тези Пандави! Докато съм жив, няма да им дам дори и зрънце земя. Когато бях дете, Дритараштра даде половината от моето царство, но то няма да бъде дадено за втори път. Предпочитам да не живея с тях на същата Земя. Кажи им да ме оставят на мира и да не се преструват, че имат някакво право над моята земя.
КРИШНА: Но помисли...
ДУРЬОДАНА: Кришна, каква е ползата от много думи? Никога ли не си чувал Кшатрия Дхарма: Стой прав и никога не се навеждай, защото само това е мъжественост. По-скоро скъсай връзките, които те навеждат!
КРИШНА: О, Дурьодана, защо принуждаваш майка си да плаче над твоя труп?
ДУРЬОДАНА: Ако не беше пратеник за мир, аз щях да..
БИШМА: Дурьодана!
КРИШНА: Остави го да говори, Бишма. Какво щеше да направиш?
ДУРЬОДАНА: Щях да ти изтръгна езика!
КРИШНА: И?
ДУРЬОДАНА: И щях да те хвърля в тъмницата!
КРИШНА: Би ли се осмелил да хвърлиш в затвора един пратеник? О, арогантни Дурьодана! Арестувай ме, ако можеш! (към царя) Царю, ти имаш силата да въведеш мир, но не и волята, така че аз съм безпомощен. Сбогом, Дритараштра.
ДРИТАРАШТРА: Дурьодана, не наранявай царски пратеник. Кришна не може да стане твоя жертва. Той е вятърът, който ти търсиш да задържиш в мрежа.
РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана се въздържа, но Дукхасана извади сабята си.
ДУКХАСАНА: Татко, ние нямаме нужда от твоето разрешение. Кришна е чувал толкова често, че е нещо специално, че сега той самият вярва в това. Но Той отиде твърде далеч над своя ранг този път. Той не е войн, а само селски хулиган, който е израснал с крави и безсрамни краварки.
КРИШНА: Дукхасана, ти си много смел. Тук ме виждаш сам и невъоръжен, и си готов да ми говориш за безобразие.
ДУКХАСАНА (вика): В името на царя те арестувам! Следвай ни или умри.
БИШМА: Глупако! Какво правиш!
РАЗКАЗВАЧ: Внезапно Кришна погледна право в Дукхасана. Неговите очи бяха щастливи, той каза:
КРИШНА: От мига, в който обиди Драупади, до сега – това е цялото време на твоя живот.
РАЗКАЗВАЧ: Дукхасана видя твърде късно смъртоносната чакра, въртяща се на ръката на Кришна, нейната твърда като гръмотевица главина, нейният искрящ, остър като бръснач край. Лъвският рев на войната още беше в неговото гърло, още не беше направил първата си крачка към Кришна, когато дискът отново беше на пръста на Кришна, а главата на Дукхасана се търкулна и спря между краката на Дурьодана.
От тялото на Дукхасана, отпуснато в смъртта, излезе светъл поток от енергия, която се поклони и влезе през центъра на гърдите на Кришна. Дискът изчезна от тъмната му ръка, и докато Дурьодана стоеше занемял, Кришна напусна двореца на Кауравите. Отвън той срещна Сатяки и ръка в ръка с него отиде до колесницата си без да поглежда настрани.