Свети Антоний Велики

 

Някой попитал свети Антоний: „Отче, кажи ми какво да правя! Дай ми добър съвет за живота!”.

Св. Антоний му казал: Три неща ще ти кажа:

1 Където ходиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш Той да бъде до теб;

2 Каквото и да правиш, то да бъде в духа на Светото Писание, т. е. да отговаря на Евангелието.

3 Където и да си, не сменяй постоянно твоето място – т. е. не бъди нестабилен и неуреден в живота, а имай ред.

 

Искаш да отидеш някъде?

Едно дете ми каза: мога ли да отида на стадиона?

Да, добре, но ако отидеш там, се моли, за да бъде Бог до теб.

Боже, просветли ме и бъди до мен! И така да усещаш Бога. 

Трябва ли през цялото време да казвам молитви? – питаш ти.

Не, ако не можеш, но ако можеш, имай съзнанието, че Бог присъства, че е до теб, това не е философия, нито е толкова трудно. Казвай си: аз съм в Божието присъствие.

Трябва да бъдеш постоянен.

Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, пак не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, пак не ти харесва. За съжаление, някои хора имат този безпорядък и за сериозни въпроси.

Един човек се ожени и ми каза: сега какво ще правя? Ама, постоянно ли ще бъда с нея?

Аз го попитах: сериозно ли говориш, та какво друго можеш да правиш?

Решението не е постоянно да сменяш положението, външно и вътрешно, а да  промениш начина, по който гледаш на нещата и да „пуснеш корени”.

Духовно напредналият навсякъде е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със съпругата си, и няма нужда от друга жена, защото, ако е трябвало да вземе друга, щеше преди това да го направи. И защо да вземаш друга? Защото, казва, другата ще е по-добра! Направил съм грешки в живота ми и с другата  ще си прекарам добре!

Но дори да се разведеш и да вземеш друга, пак ще има безпорядък в живота ти, защото, ако ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли така? Няма ли пак ти да бъдеш с другата? Какво, нима животът ти магически ще се промени?

Това напомня на монаха, който от един манастир отивал в друг, защото все нещо му пречело. Това е основата на проблема. Вътрешно трябва да се промениш, а не да променяш целия свят, защото и целия свят да промениш, ако ти не се промениш, пак ще си същият, пак проблеми ще имаш. Ще се появят нови трудности.

И тъй, този монах постоянно сменял манастира, защото все нещо го дразнело! В първия манастир влагата: ох, кокалите ме болят сутрин! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, но игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в друг манастир с добър игумен и сух климат. Отишъл в другия, но там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в друг в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия образ да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от следващия! Защото това е моята работа – постоянно да ти намирам проблеми и да не те оставям да разбереш, че ако вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те смущавам и да ти казвам Проблемът е в това, проблемът е в онова! И така постоянно да забравяш, че само в теб е проблемът.

В мене е проблемът. Не че отвън не съществуват проблеми, но ако вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се решават и много по-лесно се преодоляват.

Как да проявиш Любовта!

1. Слушай, без да прекъсваш!- Притчи 18:13
2. Говори, без да обвиняваш!- Яков 1:19
3. Давай, без да се скъпиш!- Притчи 21:26
4. Моли се непрестанно!- Колосяни 1:9, 1Солунци 5:17 
5. Отговаряй, без да спориш!- Притчи 17:1
6. Споделяй, без да претендираш!- Ефесяни 4:15
7. Радвай се, без да се оплакваш!- Филипяни 2:14
8. Довери се, без да се колебаеш!- 1Коринтяни 13:7
9. Прощавай, без да отмъщаваш!- Колосяни 3:13
10.Обещавай, без да забравяш!- Притчи 13:12

Любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, 
щом любов нямам, 
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, 
да имам пълно знание за всички неща 
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - 
щом любов нямам, 
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, 
да предам и тялото си на изгаряне, - 
щом любов нямам, 
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, 
пълна с благост,

любовта не завижда, 
любовта се не превъзнася, 
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето, 
не се сърди, зло не мисли, 
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява, 
на всичко вярва, 
на всичко се надява, 
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, 
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, 
ако са езици, ще замлъкнат, 
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, 
като младенец говорех, 
като младенец мислех 
и като младенец разсъждавах; 
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало, 
а тогава - лице с лице; 
сега зная донейде, а тогава ще позная, 
както и бидох познат.

А сега остават тия три: 
вяра, 
надежда, 
любов; 
но по-голяма от тях 
е любовта.

Първо послание на апостол Павел към Коринтяните

If I speak in the tongues of men and of angels, 
but have not love, 
I am a noisy gong or a clanging cymbal. 

And if I have prophetic powers, 
and understand all mysteries and all knowledge, 
and if I have all faith, so as to remove mountains, 
but have not love, 
I am nothing. 

If I give away all I have, 
and if I deliver my body to be burned, 
but have not love, 
I gain nothing. 

Love is patient and kind; 
love is not jealous or boastful; 
it is not arrogant or rude. 

Love does not insist on its own way; 
it is not irritable or resentful; 
it does not rejoice at wrong, but rejoices in the right. 

Love bears all things, 
believes all things, 
hopes all things, 
endures all things. 

Love never ends; 
as for prophecies, they will pass away; 
as for tongues, they will cease; 
as for knowledge, it will pass away. 

For our knowledge is imperfect and our prophecy is imperfect; 
but when the perfect comes, the imperfect will pass away. 

When I was a child, 
I spoke like a child, 
I thought like a child, 
I reasoned like a child; 
when I became a man, 
I gave up childish ways. 

For now we see in a mirror dimly, 
but then face to face. 
Now I know in part; then I shall understand fully, 
even as I have been fully understood. 

So faith, 
hope, 
love 
abide, these three; 
but the greatest of these 
is love.

Chapter Thirteen of St. Paul's First Letter to the Corinthians

Баал Шем Тоф

 

The Master speaks...

 

Има едни истории за един много древен човек, живял някъде 15 век Баал Шем Тоф. Еврейски мистик от хасидите. Евреите също имат след Христа просветнати хора. Въпреки, че пропуснали Христа. Един от тях е Балашенгтоф. Казва се, че той е същество, което се родило на земята безгрешно. Нямал грях. Специална душа. Специално прераждане.

Баща му бил заробен и като роб, бил откаран в Египет. Вече бил на възраст, когато направил нещо да се разрешат някои неща и го върнали обратно в Полша. И там със старата си жена решили да направят дете. Но и двамата били много стари вече. Той се помолил на Господ да му даде дете. Защото пропуснал, много години, бил там роб, бил много мъдър човек, много смирен. Помолил се на Господ да му прати дете, което да бъде от Него, защото той не може да го направи, бил на възраст. И така се родил Баал Шем Тоф.

Баща му му рекъл:

- Ти си дар от Господ. Ти си специална душа, Господ те прати на стара възраст при нас. Те били над 70 годишни. Ти си част от безгрешните души, които са дошли на земята и не трябва да се страхуваш от нищо. Никаква тъмнина, никакво зло не може да те докосне, ти си неуязвим за тъмнината и злото, ти си чист, роден така, дошъл така.

От малък Баал Шем Тоф не искал да ходи на училище. Всички деца ходели, той не искал - естествено. През цялото време дружал с гората, говорел с птиците, говорел с небето, бил такова естествено дете, бил неграмотен, обаче общувал с цялата природа. С всички същества общувал в гората и всички много го обичали. Имало някаква любов между него и всички същества в гората. Той бил едно такова Божествено същество, което обичало всички и всички го обичали. Диви животни, дървета - всички.

Един ден хората му рекли:

 - Ти я знаеш гората...

А децата селото трябвало да минават през гората, за да отидат на училище. И Баал Шем Тоф трябвало да помага на по-малките деца да отидат на училище, да не се изгубят в гората. Да ги закара на училище и да ги връща. Той всеки ден правел тази длъжност. Въпреки, че не ходел на училище, той разхождал децата до училище и обратно. И за това време докато се разхождали в гората, той ги учел да пеят. Едни моилитви, които на него му идвали като молитви към Бог. Те пеели през гората докато ходели, цялата дружинка вървели през гората и пеели. Радостни като празненство, славели Бог, възхвалявали Го с много любов. Баал Шем Тоф го водел като бхаджан. Учел ги да пеят и тези техни песни и молитви станали много силни. Защото, когато нещо е чисто и безсебично, тези чисти и безсебични молитви отиват при Господ.

Така се разказва в историята. Господ е позади земята. Земята е като обгърната с черен облак с като едни черни обръчи, слоеве на чернилка около нея. Сатаната всъщност обгръща земята. И когато дойде някаква молитва, тя не може да мине през него, защото има егоизъм в молитвата, не е искрена, истинска и безсебична.

„Искам еди какво си, еди що си, дай ми еди какво си...” и тези молитви не могат да минат през Сатаната. Той се храни с тази егоистична енергия на тези фалшиви молитви. Те хранят само дявола, никой друг. А молитвите на Баал Шем Тоф... Децата били толкова чисти и безсебични. Те били малки деца, а той бил светло същество, дошло на земята. Аватар някой... Божествен, пълен с любов, щастие и светлина и когато пеел, неговите песни били като звънчета, весели, ведри и техните молитви пробивали през Сатаната. Минавали, правели дупки през Сатаната и отивали право при Господ. Бог се радвал

– Ей, какви готини дечица, каква чистота имат...

Бог се радва, естествено. Обаче на Сатаната не му харесало. Някой минава през него. Как може някой да мине през мене, аз тук съм главен, аз съм князът на този свят, аз контролирам всичко, тук не може тези така да се радват. И замолил Бог:

— Може ли да ги изпитам тези, да ги сложа на изпит тези дечица.

Бог казал:

— Добре, това е твоя работа, ти си изкусителят, такава задача съм ти дал, върши си твоята работа.

И Сатаната слязъл на земята, искал да влезе в някой от гората, за да може да атакува децата, да ги уплаши, да направи нещо, да ги спре да се молят. Обаче никой не искал да го пусне в себе си, защото всички животни знаели Баал Шем Тоф, всички... Имало и вълци, но никой не искал Сатаната в себе си. Казвали:

— Не, не, не те пускаме да влезеш в нас, ти искаш да правиш нещо на Баал Шем Тоф, ние го обичаме и не те пускаме да влизаш в нас.

 Никой не допуснал Сатаната в себе си. Обаче имало един въглищар, който бил върколак. През нощта на пълнолуние той се претворявал на вълк. Виел, убивал и изяждал хората. Спял в гората, се криел там... Сатаната дошъл при върколака - въглищарят и много лесно влязъл в него. Защото той е негов човек.

Когато децата дошли, Сатаната вече бил взел формата на върколак. И както пеели той се появил пред тях и ги атакувал. Като го видяли, те почнали да бягат, да се спасяват, само Баал Шем Тоф не побегнал. Той знаел, че трябва да не се страхува - казал си:

 „Баща ми ми каза, че аз съм неуязвим. Аз съм безгрешна душа и не трябва да се страхувам от нищо. Мен тъмнината не може да ме докосне.”

Сатаната го атакувал във формата на върколак, скачал върху Баал Шем Тоф, обаче не можел да го докосне. Баал Шем Тоф видял, че Сатаната прави нещо като пушек, не е нищо реално, една измислена история. Изглежда реално, изглежда, че е истинско, обаче е фалшиво - Мая. Не е истинско.

Върколакът изглеждал истински, на пръв поглед като гледаш от далече виждаш върколак, страшен, със зъби прилича на човек и вълк в едно и го атакува, всички побегнали, всички се изплашили, само Баал Шем Тоф не побегнал. И той не можел да го атакува, не може да го докосне. Лапите му минавали през Баал Шем Тоф и не можел да го нарани, не можел да го докосне. Защото Баал Шем Тоф не се страхувал, не вярвал във върколака. Видял, че е измислена история, не е реален – Мая, илюзия.

Обаче имало нещо твърдо във върколака. Едно каменно, черно сърце, което излъчвало такава злоба, такава завист. Всички отрицателни качества, всички негативни неща, цялата злоба, завист, гняв, агресия - всичко било в това черно, каменно сърце. И то го излъчвало.

Който и да го хванел, тези неща влизали в него и го обсебвали. Дори и само да се доближи до Сатаната, до този върколак, тези неща, в това черно сърце били толкова силни, че обсебвали човека. Обаче Баал Шем Тоф нямал такова нещо в себе си и взел сърцето. Хванал сърцето на Сатаната, на върколака, и го изкормил от него. Извадил го от него. Държал го в ръката и то не му влияело. Не станал нито уплашен, нито отрицателен, нищо - просто едно черно отрицателнио сърце. Какво да правя с това нещо? Зачудил се той...

 Тогава земята казала:

— Аз ще го погълна.

Земята се отворила, той пуснал сърцето и то паднало, отишло към центъра на земята. Така Баал Шем Тоф победил поради смелост. Нямал страх. И продължил още да води децата да пеят. Да празнуват Божественото. Защото Сатаната не понася чисти молитви и радостни песни. Радост в сърцето, любов, щастие, искреност - той иска да разруши, за това ще сложи всеки на изпитание. Дали си наистина чист. Дали си наситина безсебичен, дали наистина пееш от сърце или е само преструвка.

                                                ***

Затова Господ позволил на Сатаната да изпита децата. Само Баал Шем Тоф останал, всички други деца побегнали. Въпреки, че те били чисти, пеели много с него, били добрички, ама като дошъл върколакът, всички си спасявват кожинката. Като видиш един върколак, то е страшно. И щом се уплашиш вече край, ти падаш като жертва. Сърцето ти е затворено. И си хванат. Чрез страха те контролират. Чрез страха. Ако нямаш страх, не може да те хванат, ти си спокоен, щастлив, каквото ще да става. Да те запалят, да те убият, да те режат парче по парче, оставаш спокоен. Това е духовност.