сряда, 1 март 2017 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди


Трите свята: физически, духовен и Божественият – двата свята, физическият и духовният, са в допир с Божествения. Тъй че винаги може да се държи тази връзка с Божествения свят. Ученикът винаги трябва да наблюдава природата. Наблюдавайте и когато сте в понижено състояние. Наблюдавайте какви символи ще ви срещнат. Ако видите цвят отворен, той е един хубав символ. Ако намерите цвете с наведена чашка, ученикът трябва да се постараe да повдигне състоянието си.

Нещата никога не стават тъй, както ние си ги мислим. По-добре е да не ги нареждаме и да оставим тъй, както те ще се наредят. Ученикът трябва да има абсолютна вяра в Божественото. Отличителната черта на ученика, това е вярата в Бога. Какво Бог може да направи, това не влиза като задача на ученика. Ученикът трябва да се спре на туй, какво той може да направи. Вечер, като си лягате, направете един малък разчет на всичко, каквото сте прекарали през деня. Също и сутрин, като ставате, прекарайте в общи черти туй, каквото имате предвид да направите. И вечер ще видите какво сте реализирали.

Ученикът, за да може да учи, трябва да има разположение към знанието, което ще му се даде. Физическият свят -ако ученикът живее нормално във физическия свят, ще има правилен, добре развит стомах. Ако в духовния свят се подвизава добре, ще има правилни гърди. А в Божествения свят – ще има разумна глава. Противоречията в света ученикът не трябва да ги разрешава. Те са, които идат отвън. И всяка спънка, която иде отвън, тя не трябва да пречи на ученика да върши своя план към Бога.

Малцина от вас имат известни познания. В света има един обикновен живот и той е общ за всички. Общност има между растенията и животните. Всички имат една обща основа, до известно място те вървят заедно, и постепенно става едно раздвояване, докато всяко едно живо същество остава на известно поле на своето разбиране. Първоначално всички тръгват, но всеки си остава на своето положение. Този закон работи между хората. Всички, като се родят, тръгват в една посока, но същевременно между тях ще се зародят известни различия. Бог работи в разнообразието. А човек се стреми към еднообразието. Онзи, който търси разнообразие в живота, попада в грешки. Вие не трябва да търсите разнообразие, а еднообразието е за вас. Тогава, ако искате разнообразието, ще влезнете в Божествения живот. Тогава ще имате всичкото разнообразие. Какъв разнообразен живот може да живее един заяк, един затворник или един слуга? Вие като студент казвате: «Ама, аз трябва да имам разнообразие.» Туй състояние е изключително. То не е за вас. Колко на сто, колко на милион са това – изключителни случаи са те. И човек, като иска изключителните случаи, има голямата претенция, че [е] от високо произхождение.

Едно и две по какво се отличават? (- Може да ги различим по известни математически свойства, които имат. Ако приложим известни операции, ще ги различим. Едно по какво се отличава? Едно, умножено на себе си, е равно пак на себе си. 1 по 1 е равно пак на 1. И 1, делено на 1, пак е 1. А 2 по 2 е равно на 4. 2 плюс 2 е равно на 4. Никои други числа нямат туй свойство.) 12 – ако турите единицата подир 2-те, получавате 21 В този случай 2-те колко пъти увеличава единицата? (- Тъй, както е турено в 21, 2-те е от порядък на десетиците.) Но представете си, че това са хора. Едното е син, а двете е дъщеря. Представете си, че щом кажете тъй 12, тук братът се ражда по-напред, а сестрата е втора. А щом кажете 21, сестрата се ражда първа, следователно сестрата е по-голяма. Това е отношение. Тези числа са поставени в идеите, в чувствата, те вече не са прости числа.

Тъй когато говорим, разбираме числата, които работят вътре. Те са живите числа ( ) Или имате 12 зодии 6 положителни и 6 отрицателни. Тогава имаме плюс и минус. В дадения случай, както са поставени, коя от тези две сестри ще бъде по-способна, първата или втората? Кой брат ще бъде по-способен? Забележете закона – щом преведете философски равенството, общият сбор е 3, обаче едното число е минус, а другото е плюс 1 плюс 2 равно на 3. (- Може да смятаме, че първият брат е при по-благоприятни условия.) 2 плюс 1 равно на 3 – те ще бъдат по-енергични. В първия случай единицата ще върви по мъжка линия, във втората редица двамата братя ще вървят по женска линия. В първата редица двете ще вървят по женска линия, във втората – по мъжка линия. Имате тогава плюс минус, плюс минус (- То е все едно когато някоя планета попадне в отрицателна зодия.)

Чувствата могат да бъдат положителни и негативни. Има някои големи желания, положителен е, но не може да прояви своето чувство. Има голямо разнообразие на чувствата. Някой е положителен и активен. Някой път човек може да е положителен, без да е активен. Той желае много, ден и нощ работи умът му, но той не предприема нищо. Седи и чака благоприятно време. А други не му мисли много, той прави всички опити, но никога не е сядал да обмисли един здрав план. Ама криво-ляво направи го и после му мине меракът.

Вие всички имате този навик. Ако ви хрумне идеята да имате една дреха синя или модна шапка, или чорапи, или обуща – туй са идеи отпреди хиляди години. И тогава сте имали обуща, шапка, дрехи. Птиците и те имат обуща. Да не мислите, че краката им са голи? На всеки пръст птиците си имат специфична обувка и тази обувка постоянно се смича* и нова се туря. Те са първостепенни дами. Ако ги сравните с нашите обуща, шушони ли се казват?

Не е лошо – и човек се стреми към красивото, към красивите неща. Стремете се към красивото, но в красивото всякога има неудобства. Обуща имаш, виж как е направен кракът ти – тази мода, която има, носи я! Дрехи, обуща трябва да съвпадат с модата на тялото, да съвпадат с мускулите на тялото. Тези дрехи, този фасон има дефекти. Когато вървите, движението на дрехите трябва да се дава ритмично. А сега пътувате, става едно движение на дрехата дисхармонично. И като се движите няколко дена, ставате раздразнителен. Вълнообразно движение на дрехата трябва да има. Някой в шапката му няма хармония. Обущата му стягат го някъде, мазол ще му направят. И най-после ще придобие един умствен дефект. Да си направиш обуща, че да си доволен от обущата си. Щом има малко недоволство, хвърли я, тази обувка! Класическите дрехи са тези, на които движението на тялото се предава.

После, в сядането си например или когато мислите, или когато говорите – човек трябва да се научи как да се държи. Как трябва да седне най-първо човек? На столовете като седите, как трябва да седите? Искам сега сами да се коригирате. От неправилното сядане се зараждат много дефекти. То не е грях. Много недъзи в ред поколения се раждат от неправилното сядане. Някои върви например, тъй си носи главата, криви на една страна. Или някой се навел надолу. Някои вдига нагоре. Има си причини «Ама, казва, такъв ми е навикът.» Коя е причината? Навикът е празна работа. Или някой от вас минава и изведнъж бутне нещо. Откъде е този навик?

Много дълбоки причини има. Не всякога може да бутате. Тази китка, при дадени случаи, ако вие я бутнете, може да ви причини цяло нещастие. А в други случаи може да я бутнете. То е съчетание на известни условия. Този молив, ще се съберат известни енергии, вие може да сте в такова състояние, че се изисква едно малко възпламеняване, за да се наруши равновесието. Вие ходите, търсите, веднага ще ви случи някое нещастие. Във всички предмети в света, те са поставени в една област, натрупват се енергии. Този молив, както сте го подострили, на острата страна ще се съберат положителни енергии, на тъпата – отрицателни енергии. Питам сега: вие защо избрахте този, черния цвят, отгоре с тази червена обстановка? Донесоха ти я, значи. Той е един чужд избор, който се туря, и ти ходиш, носиш чуждия избор. Следователно с тази кутия ти носиш влияния, които не са твои.

После, шиенето на дрехи. Най-първо трябва да се освободите от влиянията. Трябва да ти направи дрехи онзи, на когото трептенията като шивач вървят в същата гама както твоите. Ако този човек е имал други трептения, тези дрехи не могат да ти причинят никакво добро. В природата птиците, които с хиляди години са живели, са дошли до туй заключение: сами да си правят дрехите. Хората още не са дошли до туй изкуство. За да се избави от голямо нещастие, птицата сама си прави дрехите. Шивач, бояджия – всичко на гърба ù става горе.

Същият закон е и за четене на книги. За пример някой не може да чете всички автори. В живота си трябва да започнете с известен автор. И всякога в науката, било по математика, [било] по естество, всички не могат да избират един и същ автор. Той може да е много способен, този автор. Онзи автор, който е писал в същата гама с тебе, като избереш него, ще ти помогне. Повече ще разбереш. Сега ред книги се четат безразборно. И вследствие на това резултатите са малки. И тази наука, която сега се придобива, повече придава една голяма чувствителност, несъобразност и в хората сегашната наука е произвела повече тщеславие, гордост, морална нестабилност. Защото науката е създала повече нужди, повече желания. А онзи, който има повече нужди, трябват му повече средства. И тогава казват: «Трябват средства сега.» А средствата трябва да се увеличават съобразно с неговите чувства. (...)

Не развивайте чрезмерно вашата чувствителност. Желанията не ги развивайте. Законът на пожеланията трябва да върви съобразно с умственото развитие. Големите пожелания трябва да съответствуват на най-висшето духовно и умствено развитие. Човек, който има големи желания в света, той трябва да бъде морално стабилен.

Сега вие, като влезнете в света, ще кажете: «Какво хората добиват в света?» Светът е една велика школа, а и [някои] от светските хора, те са духовни. Те са добил и тази мъдрост чрез много опит, чрез много несполуки. Те са се домогнали до известни правила, които прилагат в живота.

Разправят, доктор Гал, като изучавал френологията, срещнал един стар германец или славянин, който му казал: «Ще ти кажа кой петел е най-голям борец и ти винаги ще печелиш. Ще ти покажа мястото, защо този петел е непобедим.» Туй пък послужило на Гал да открие центъра на разрушителността и смелостта. Петлите, на които главата при ушите е силно развита.

Има известни признаци, всеки един от вас носи признаци вложени и трябва да знае туй, което започва в света, може ли да го свърши. Не започвайте работи, които не можете да свършите. Започнете винаги работа, която може да свършите. Правило, за да уякне волята: постепенно усилвай! Човек трябва да започне с малките величини. А сега с големите започвате вие. Човек иска да бъде първокласен музикант. Научете една малка песен – «Цвете мило, цвете красно». Не сте за музикант. Или, художник си, виж какво можеш да направиш. Започни с техника, намери онова, силното, с което можеш да работиш, и тури силата си там. А онези тури в запас, да се упражнява умът. За в бъдеще ще ти служат.

Животът има широк смисъл – онова, което сега седи заложено у човека, за бъдеще ще се развие. Ще имате широк замах. В този живот има нещо важно дадено, което може да постигнете. Спесифична работа има, тя е много малка, и тази работа е на невидимия свят. Вие не живеете за сегашния свят. Вашето име няма да бъде записано в златната книга на света. На колко хора имената са записани досега със златни букви? На колко души – Буда, Хермес, Кришна, Павел, Лао-Це, Конфуций, Мойсей, Авраам, Данаил, всички пророци, изобщо първостепенни хора – в света се събират около 1000 души, на които имената може да се отбележат със златни букви. 1000 души, на които имената може да се запишат със сребърни букви. А вашите с какво да ги запишем?

Тука, на Земята, тъй седи записана работата ви. Но в самия живот, когато човек работи като душа в един свят, там другояче се отбелязва вашата зодия. Този, истинският реален свят, той трябва да ви вдъхновява, оттам трябва да черпите сили за живота на земята. Малките работи на този живот тогава могат да се осмислят. Че, да седиш цял ден с игла, изисква се голямо търпение. Или един лекар да ходи по цял ден – няма по-голямо нещастие. Болните хора са големи егоисти. Все чакат нещо да им донесе някой. Трябва да дойде лекарят, трябва да бъде внимателен, и като си замине, болният казва: «Той не ме прегледа внимателно, пулса не ми попипа.» И ако иска един лекар да бъде добър, той не трябва да бърза, трябва да поседи поне половин час. Да каже: «Как си, твойто лице ми се вижда по-добре, подобрение има.»

Някой ще каже: «Не го лъжи!» Че, ти като му кажеш: «Ти си болен», пак го лъжеш. Болест не съществува в света. Или пипне пулса лекарят и казва: «Ти скоро ще умреш.» Че, животът не зависи от пулса. Пулсът може да спре, и животът пак може да се поправи. Пулсът може да спре, и съзнанието пак е будно. Хора имат тази опитност.

Къде е истината? Всякога трябва да работят всички в съобразност с разумните закони на природата. Ще кажеш на човека: «Добре вървиш.» Или най-после ще му кажеш: «Аз чета, че скоро ще те повикат дома да си идеш, затуй прибирай си багажа, за този свят не ти трябва. И скоро ще дойде колесницата. Не искат да те оставят повече тук на пансион. Условията не са благоприятни.» Ще кажат: «Не го плаши така!» Ще му кажа истината. Но онзи, който ще каже, трябва да разбира, трябва да бъде умен човек. (- Но ако туй събуди реакция в него и той оздравя?) Още по-хубаво.

Човек в душата си трябва да бъде правдив. Няма по-хубаво нещо в дадения случай, като се спреш, да кажеш истината и да си доволен от себе си, че си казал истината. Нито повече, нито по-малко. Болните хора стават чрезмерно чувствителни и те знаят окръжающите какво мислят. Няма скрито-покрито, точно знаят. Ти му кажи истината.

Човек не е осъден да умре. Такова нещо не пише. Но може да си замине. Умирането значи да те изпъдят от училището, а да си заминеш, поне нямаш срама – заминеш, и като добиеш средства, пак може да продължиш. А в първия случай – изпъждат те.

Има да съгласувате сегашния си органически живот, сегашния обществен живот с онова ваше вътрешно разбиране. Едновременно ще живеете два различни живота. Всички хора все живеят един двойствен живот. Всеки един човек има един затворен живот – онова, което мисли, което чувства, към което аспирира. Той не може да разправи на хората какво мисли, има си своите свещени желания, своите свещени идеи, към които се стреми. Има известна вероятност -онези желания и мисли, които могат да се реализират на физическото поле, трябва да бъдат с положителни знаци. Не само [знаците да бъдат] положителни, но и времето, и всички условия трябва да бъдат положителни, т.е. благоприятни.

Да кажем, този, младият момък трябва да се роди във време благоприятно, да няма война, когато цялото общество клони към изкуство, музика, мир и спокойствие, границите на тази държава са хубаво определени, съседите – мирни. Значи има условия. Но ако се роди в размирни времена, турят го 10 години да се бие – ще стане ли учен човек? Следователно в този случай от външните условия зависи до известна степен. При това зависи и от условията на майката и бащата, те какво разположение са имали. Защото в сина майката може да увеличи стремежите, тя може да даде един силен наклон, или може да ги подпуши. В този случай, да кажем, един син ако майката даде известен стремеж към музика, а бащата вложи една склонност към ядене, в сина има известен апетит, обича да попийва малко – какво ще имате в този музикант? Майката се проявява в музиката, а бащата – в яденето и пиенето. Тогава ще започне една борба между бащата и майката в сина. Какъв резултат се добива?

Казват «Трябва да се добият средства да живеем.» Животът не седи в яденето. Яденето спада към друга категория. Разумният човек всякога ще има достатъчно храна. Яденето е един духовен процес. Само духовно човек може да яде

Всички ще се стремите да се освободите от старите навици на баща си, на майка си, на дяда си. Някой е неразположен. Никаква причина няма този ден. Пита се коя е причината. Има някои виноват, но кой е? Хвани онзи, виноватия, трябва да го намериш – той е някъде.

Вий ще кажете сегашните условия. Но то е само един малък повод отвън. А причината трябва да търсите дълбоко в душата си. Който достигне до дъното на своите недъзи, той може да ги поправи. А щом ги поправи, ще добие мир – ще добие една вътрешна сила, стабилност на своя характер, една самоувереност, че той може да се бори с мъчнотиите на живота. С изучаване на окултните науки, като се разширява умът, може да се създаде една вътрешна мъчнотия с многото идеи, че [да се] изгуби предназначението на живота. Да впрегнете този живот на една духовна работа. Всеки ден трябва умът ви да бъде занят с една свещена идея. Никога не оставяйте ума си да ходи да фантазира ( ) с отрицателни фантазии.

Какво нещо е отрицателна фантазия? Кажете ми една отрицателна фантазия. Аз да ви представя. Заражда се в главата ви мисъл да бъдете най-знаменит актьор. И да играете най-знаменита роль** – на Шекспировия Хамлет и после всички вестници. «Ура! Бис!» Питам сега ако вий сте този актьор, какво ще направите, че бисът да се повтори, какво ще имате в живота вътре? Туй е една фантазия неплодотворна. А други живее зле, в една бедна колиба, при една бедна вдовица, приказва ù, отваря книгата. На онзи му ръкопляскат, този седи, учи я и тя казва «Господи, благодаря Ти!» Кой е по-благотворен? Вторият – той е събудил една душа, която вярва. А онзи, на когото ръкопляскат, като си замине, казват. «Той е отличен човек.» Е, и той е отличен човек. «Аз, казва той, само тъпана бия.»

Турците имат през Рамазана едни тъпанари, които бият тъпана: «Който от вас не е ял, да стане да яде, че денят ще дойде!» Каква разлика има между онзи тъпанар и актьора? Туй тщеславие – нека да има стремеж към слава. Да събуди връзката между твойта душа и душите на хората. Може да се образува такава една връзка вземаш едно шкембе, имаш 40-50 котки, всички се размечат. Всеки ден ти носиш. Питам сега: каква връзка се образува между котките и този, разумния човек? Туй може и най-простият слуга да го направи. Представете си, че той е един професор. Какво ще придобие? Друг е въпросът, ако събере деца, че ги учи и ги събуди – образува връзка с душите на тези деца. Туй е слава вече.

Стремежът към славата трябва да бъде разумен. И този трябва да бъде стремежът на всички ви. Ние искаме някой път да се афектираме. Външните условия някой път ни увличат. Към похвалите изобщо са чувствителни всички Похвалите чувстват и ябълките, и животните. Котката също е много чувствителна и много срамежлива, и може да се обиди. Страшно се обижда да ù кажеш, че «не ти е хубава дрехата». Може да се обиди, направете опит. Туй са обикновени прояви в живота. Някога са съществували за един стимул, но човек, в своя развой, в своята еволюция, ги е надрасъл, той ги е оставил за ненапредналите същества. Той не трябва да ги презира, но трябва да ги превръща в духовни причини. Той трябва да се стреми към слава – но кой да го похвали.

Ще се повърнем към едно и две. Вий ако сте една единица, ако искате вий да се родите. Представете си, че вий втори път трябва да се раждате – какво ще си изберете? Всеки от вас ще каже каквото Господ даде. Но вашият бъдещ живот ще се определя от вашето желание. Туй, което най-много желаеш, това ще бъдеш в следующото съществувание. Ред съществувания – каквото човек е желал. Силните желания определят бъдещото съществувание на човека. Разумните същества, които разпределят живота, винаги вземат силните желания и ги турят да се реализират. Обличат човешката душа и тя почва да реализира своите желания. Някои души защо не успяват? Понеже те не възприемат. Зароди се едно желание. Щом слизате на Земята, представи ви се една програма на последното ваше съществувание. Казват ви «Туй може ли да го изпълните?» – «Може.» Но като дойдете, забравите. Съставите нов план. Влизате в противоречие с вашата програма. Тогава си заминавате предивременно. Бъдете верни на програмата, която сте подписали горе. Някой казва «Аз се родих да страдам.» Не се е родил човек да страда. Страданието отпосле ще дойде.

Всеки от вас ще намери онзи силен проблясък в живота. Между другата си работа, която работите, намерете вашата първична програма. Ще търсите, ще мислите: «Защо дойдох аз на Земята?» И като проблесне един ден тази идея, ще добиете най-голямата радост Ще дойде едно малко припомняне, тогава всичко наоколо ще оживее. Постепенно, колкото може сега да се постигне. Сега мислите ли, че в този век, в който живеете, може да бъдете щастливи? Каква е вероятността на щастието? Хората не може да бъдат щастливи. Щастието не е цвете, което вирее на сегашния физически живот. То е идеал на бъдещето. Само, някой път човек може да види [своите] придобивки в бъдеще. Както Мойсей видя влизането на избрания народ в Ханаан. И човек може да види какво ще бъде щастието за него. Той ще влезне, приготвен е пътят. Не че не може да влезне – нужно е голямо самообладание, най-голямото самообладание, най-голямото само отричане, най-голямата любов, най-голямата мъдрост, най-големия стремеж за свобода, най-голямата справедливост. Вътре човек да бъде толкова съвестен, че всеки един момент да е претеглен в ума ви, че да няма почти никаква външна грубост.

А при сегашните условим на грубост? Някои много се индивидуализират. Всички сте станали все със знаковете + + + и се заражда едно оттласкване на физическото поле. Двама сангвиници на едно място не могат да живеят. Двама неврастеници – не може. Положителен с отрицателен темперамент. Астрологически кой темперамент с кой съвпада? (- Сангвиничният темперамент – с флегматичния.) Сангвиничният е въздухообразен флегматичният е воден. Холеричният, той е въглерод, а нервният – много кислород има в него. Когато говорим за водорода, за водата, разбираме елемент. Според туй схващане от водорода и кислорода не се образува вода. Защото ако водата се образува от водорода и кислорода, трябва да прилича на тях. Обаче при съединението на кислорода и водорода става проводник за проява на водата като елемент. Една сила има във водата. Кислородът и водородът в това отношение стават само проводник, да се прояви. Тъй и въглеродът е носител на по-голямо сцепление, тази твърдост. Водата е добър проводник на електричеството, на магнетизма, на парите. А излишъкът на водород и кислород образува гниене – охладяването. А пък когато има недоимък на вода, на този елемент, тогава се образува сухота. Един вид кожата става суха.

Егоизма ще го премахнете, ще събудите милосърдието, с него този елемент на водата ще дойде. Чувствата ви ще омекнат. Меки чувства. От какво произтича тази мекота? Как станаха меки или корави чувствата ви? Това не е само фигура, дума по дума така е. Когато човек е мек, има известни мускули на лицето меки, тъй, отзивчиви. А когато човек е твърд, стават остри, резки, твърди. Казват: «Трябва да бъдем положителни, да отрежем.» Мислите ли, че онзи, който реже главите на хората, е положителен човек? Страхлив е той. Герой наричам онзи, който отвързва противника си, па му даде ножа и каже: «Ха сега!» Аз наричам това герой – онзи държи ножа, пусне го на земята и казва: «Не.» Да пуснеш противника и да му дадеш ножа – то е юначество.

Следователно герой е онзи, който може да посрещне мъчнотиите. Казваш на мъчнотията, даваш ù ножа – тя, като те погледне, пусне го. Всякъде, където и да си, най-низшите същества, които са разумни, като видят такова геройство, пущат ножа си. И даже за Христа всички тези низши духове се отказаха – едва тука, на Земята, се намериха няколко души глупци, които да Го разпънат. И после се намери [един] за 30 сребърника да Го предаде – но той отиде и се обеси. Къде са онези войници, които разпънаха Христа? Знаете ли къде са? Писанието казва: «И онези, които Го прободоха, ще Го видят и ще заплачат, в края на века.»

Казвам: Ако е за геройство, туй е. Туй трябва да поставите в живота, тази е смелостта. Тъй трябва да мислите, за да може да преодолявате в живота всички мъчнотии. Всички хора искат да бъдат смели, няма никой човек, който да не желае. Но според степента на тяхното развитие, според външните условия. Но като имате добри желания, все ги отлагате, отлагате за по-добри времена. Но онзи, който прилага добрите желания, той успява и расте.

Какви бяха последните ваши упражнения? (- Сутрин и на обяд – по 3 пъти, вечер – 4 пъти упражнение, мислите: «Истината носи свобода за разумния. Любовта носи живот за благите.»)

Вземете за една седмица следующото упражнение: ще вземете Евангелието на Йоана. Като станете сутрин, ще отворите свободно и веднага ще си турите на едно място пръста и на който стих попаднете, ще си кажете тъй: «Това да се реализира в моя живот!»

Някои от вас, които могат, да направят упражненията, за да се ползувате от тях. Всички неща в света стават чрез упражнения. Където и да сте, какъвто и да сте, все трябват по известни физически упражнения. Всяка духовна идея си има физически израз на Земята; колкото и да е малък, вий трябва да го употребявате. Една ваша мисъл вий може да я предадете чрез говор, чрез писмо, реч или чрез ума си. Но за да я предадете чрез ума си, трябва да бъде много силен. Три начина има.

Сега спрете се, прочетете тази мисъл, вижте дали можете да я възприемете, тази мисъл допада ли ви. Туй, което ви се падне, разбирате ли го – пожелайте го да се реализира, за вас и за окръжающите. Ще си отбележите колко стихове са попаднали, ще отбележите и вашето разположение, положително ли е било или отрицателно. Хубаво е да прави човек самонаблюдения. Туй ще покаже състоянието на вашето естество. Състоянието на окръжающата среда. И въздействието на окръжающата среда, положително или отрицателно е. Вий сте по-възрастни, не сте малки деца. Само по този начин човек може да се самовъзпитава. В други окултни школи има усилени упражнения, които правят. Без упражнения нищо не може да се постигне. Мислите ли, че онзи шивач може да стане шивач, ако не шие? Или онзи цигулар, или онзи ученик. Всякога упражнението е едно от условията. Не да стане човек роб на упражненията. 1 час, 2 часа – колкото може; то зависи от неговата интензивност.

Във всяка една мисъл, щом една мисъл е мощна, тя си има обратните действия. И ако дойдат обратните действия, нека ви радват. Туй е признак, че тази мисъл е почнала да работи. Щом порасне една психическа мисъл, тя ще причини действие и противодействие. Нека това да ви радва. Крадците се набират около богатите. А щом си сиромах, никой няма да се занимава с теб. Ако искаш да те не безпокоят крадците, стани беден човек. Ще кажете: защо Господ създаде крадците? Не, крадците създадоха богатите хора. Ако те бяха умни, щяха да дават често угощения на крадците. После, богатите да им дават по един малък подарък. То е начин за възпитание. По този начин ще ги накарат да се откажат да крадат. Сега, докато ги държат затворени, нали ги хранят – по-скъпо им струват. Някой казва: «Ще ги научим на леност.» Тази леност сега е по-голяма.

Сега, за апашите във вас ще приложите туй – в седмицата един банкет ще им дадете. Всеки човек си има апаши в себе си. И то от разни категории. Ще ги повикате, ще им дадете на тях едно угощение, на тези, хромите, клосните, ще ги повикате на угощение. Ясна ли е мисълта? Сега, неясното е какво търсят тези апаши у вас. Апашите, те са все с голямо мнение за себе си. Те не са прости хора. То е отклонение от правия път – отклонение от правото разбиране на живота. Те търсят лесния път. Нищо повече. Вий ще им покажете, че лесният път е Божият път.

Някой път нали си казвате тъй: «То с търпение не става, човек трябва да се прояви малко. То да бъдеш милостив, кротък, не става.» Да се проявиш – но разумно да се проявиш. Аз наричам проявление – онзи противник, да му дадеш ножа. Свързания човек да го биеш и малтретираш, то не е геройство.

По този начин ще си представяте мъчнотиите и в ума си ще си представяте, че ги преодолявате. То е метод в окултните школи, който дава добри резултати. Има и други методи, но тези са най-безопасните, най-евтините.

Няма коментари:

Публикуване на коментар