Ако страдаш, благодари на Бог

Страданието е преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. То е резултатът от нашето ограничено съзнание. Когато е в действие неограниченото съзнание, ние виждаме резултата под формата на радост и наслада. Когато постигнем нещо в Безкрайното, ние сме удовлетворени. Когат опостигнем нещо в крайното, не сме удовлетворени. Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара.

В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно. Сега ние се опитваме да удовлетворим света с нашето ограничено съзнание, както и светът се опитва да удовлетвори нас със своето ограничено съзнание. Ограничаваме другите и самите ние сме ограничени. Нашето главно преживяване в този свят е преживяването за ограниченост, и това е причината за нашето страдание.

От най-висша гледна точка, Бог въплъщава както ограниченото, така и неограниченото съзнание. Той е най-дребното насекомо и същевременно е неизмеримият космос. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е по-далеч от най-далечното и по-близо от най-близкото. За кого Той е по-близо от най-близкото? За търсещия. За кого Той е по-далеч от най-далечното? За този, който не търси.

За онези, които се търкалят в удоволствията на невежеството, Бог е безкрайно далеч. Естествено, такива хора страдат. Но когато търсачът се моли на Бог и медитира на Бог, той чувства, че е най-скъпото дете на Бог. Когато се моли на Бог, той чувства, че Бог Всезнаещият е тук и го слуша. Когато медитира на Бог, той чувства, че Бог му говори, а той слуша Бог. Ако той се вслушва в Бог и Бог се вслушва в него, не може да има страдание.

Ако Бог е любящ, защо тогава ни оставя да страдаме?

Поради нашите лоши дела са се появили отрицателни, неустремени, небожествени сили. Когато тези сили влизат в нас, ние страдаме. От друга страна, това, което наричаме страдание, което наричаме греховно, лошо, небожествено или неустремено, е също част от Бог. Ние изживяваме Бог във всичко и чрез всичко. Когато видим страдание, ние веднага смятаме, че Бог е жесток. Това е нашият човешки начин да съдим Бог. Но ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че това, което наричаме страдание, не е нищо друго освен преживяване. И кой има това преживяване? Самият Бог. Бог е Извършителят, Бог е действието и Бог е неговият плод.

Ако страдаш, благодари на Бог.
Защото нищо не убягва от Неговото Зрящо Око и от Неговото Състрадателно Сърце.

Шри Чинмой

Аз живея Гита, защото това е душата на Бог

Аз чета Гита, защото това е окото на Бог.

Аз пея Гита, защото това е животът на Бог.

Аз живея Гита, защото това е душата на Бог.

Гита е непосредствената божия визия. Казват, че Гита е хинду книга, едно много значимо писание. Аз казвам, че тя е светлината на Божественото в човечеството. Казват, че Гита се нуждае от представяне, аз казвам, че Бог наистина иска да бъде представен чрез Гита.

Арджуна е издигащата се човешка душа, Кришна е спускащата се божествена душа. Най-после те се срещат. Човешката душа казва на божествената душа – нуждая се от Теб. Божествената душа казва на човешката душа – Аз също се нуждая от теб. Аз се нуждая от теб за моята манифестация, ти се нуждаеш от Мен за твоята реализация. Арджуна казва – о, Кришна, Ти си мой, абсолютно мой. Кришна казва – о, Арджуна, нито Мой, нито твой. Ние сме цялото, завършено отвън и отвътре.

Гита е уникална. Тя е писанието на писанията. Защо? Защото тя учи света на това, че емоционалната чистота, автентичната посветеност могат да вървят ръка за ръка с философската твърдост и непривързаната динамичност.

В Гита има 18 глави. Всяка глава разкрива специфично учение на особена форма на Йога. Йога е тайният език на Бог и човека. Йога означава единство. Единство между крайното и безкрайното. Единството между формата и безформеното. Йога е, която разкрива върховната тайна – човек е утрешният Бог, а Бог е днешният човек. Йога трябва да бъде практикувана в името на Истината. Ако не, търсачът ще бъде тъжно разочарован. Също така човешката реализация на Бог е заради Бог. В противен случай неизказуемо недоволство ще бъде неизбежната награда на човека.

Гита е олицетворение на Ведите. Тя е спонтанна, съчетава в една форма божественото и човешкото. Тя е най-чистото мляко, издоено от вимето на най-просветляващия Упанишад, което да нахрани човешката душа.

Гита изисква от човека приемане на живота и разкрива пътя към реализиране на най-висшия Аз над низшия аз, чрез духовното изкуство на трансформация: физическо, витално, ментално, психическо и духовно.

Гита въплъщава душата-мъдрост, сърцето-любов, ума-знание, витала-динамизъм и тялото-действие. 

Гита е епизод от шестте книги на Махабхарата. Махабхарата означава Велика Индия. Главната история се върти около грандиозното съперничество на две фамилии братовчеди. Тяхното потомствено кралство е ябълката на раздора. Съперничеството завършва в края на велика битка – битката на Курукшетра. Курукшетра се нарича още Дхармакшетра. Дхарма означава вътрешният закон на живота, а също душевен дълг, и морален, религиозен и духовен закон. Бедният Арджуна е разкъсван от вътрешен конфликт между две еднакво страховити идеи. Трябва ли да воюва или не. Аргументите на Арджуна срещу войната са много угодни за човешкото разбиране. Шри Кришна прочете сърцето на Арджуна - умът му беше объркан. Немъжествената сантименталност в сърцето си, Арджуна взе за любов към човечеството. Кришна искаше да просветли Арджуна. Той щеше да научи от Шри Кришна за първи път, че неговата човешка вяра, отнасяща се до живота и смъртта, не се основава на Истината. Той се помоли на Шри Кришна да го просветли. За първи път думата ученик излезе от устата на Арджуна. До тогава Шри Кришна беше негов приятел и другар. Арджуна трябваше да се бие в битката на живота а не в т. нар. Битка на Курукшетра. Той имаше сила, нуждаеше се само от мъдрост.

Из "Коментари на Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита" от Шри Чинмой

Превод: Дурга

Всеки е скъп на Бог

Всеки е скъп на Бог. Но най-сладката и най-интимна връзка съществува между посветения и Бог. Това, от което посветеният се нуждае, е непокоилебима сила на сърцето. Веднъж щом я постигне, неговата себереализация няма да е задълго далечен плач.

Да разбереш Истината е едно, да повярваш в Нея е друго. Неразбирането на Истината не е престъпление – далеч от това, но да не вярваш в Истината не е нищо по-малко от безпардонен грях.

Шри Кришна е мъдростта-абсолют. Той е върховната слава. Никой не разбира Неговата слава. Нито дори боговете. Арджуна може да не разбира, но неговата вяра в Кришна говори за него.

„О, Кришна, Ти си богът на боговете, върховният си Ти. В това аз вярвам. Нито боговете, нито демоните могат да разберат Твоята мистериозна манифестация. Източникът на всички същества Си Ти. Ти единствен познаваш Себе Си.“ 

Божествената съвършеност може да бъде намерена само в плодородната душа на универсалното единство. Служи на човечеството, точно защото Божественото е широко проявено в човечеството. Познай Божественото и ти мигновено ще познаеш Божествената безсмъртност в теб и твоята безсмъртност в Бог. Само Бог в човека и човека в Богa могат да проявят истинското въплъщение на съвършеното съвършенство. 

Из "Коментари на Шри Чинмой за Ведите Упанишадите и Бхагавад Гита"

Превод: Дурга

Страх от вътрешния живот

Странен е този наш свят. По-странно е нашето човешко разбиране. Най-странен е нашият страх от вътрешния живот.

Повечето от нас не знаят какво е вътрешният живот. Какво е вътрешният живот? Това е животът, който живее, за да расте, и расте, за да живее. Той израства в безпределната визия на душата. Той живее в най-върховното изобилие на душата. Този вътрешен живот винаги действа в съответствие с трансформиращата и изпълваща светлина на душата. Ако не познаваш душата си, тогава в света на божествената мъдрост ще бъдеш обвинен в крайно невежество. Когато познаеш душата си, на мига ставаш запознат с Бог.

Моля не забравяй твоето велико обещание към Бог. Преди да дойдеш на света, преди да наденеш човешката дреха, ти си казал на Бог, твоя мил Господ, с цялата искреност под твое нареждане, че ще участваш в Неговата божествена Драма. Той ти каза: „Мое дете, реализирай Мен и същевременно осъществи себе си на земята.“ Ти беше божествено развълнуван; твоята радост не знаеше граници. Ти каза: „Татко, ще го направя. Нека моето душевно обещание бъде достойно за Твоята състрадателна Заповед.“

За лош късмет обаче, сега ти напълно си забравил обещанието си. Тук на земята искаш да реализираш не Бог, а себе си. Твоят неосветлен ум те подтиква да измениш на Бог, и ти го правиш. Ти чувстваш, че Божието осъществяване трябва да дойде само чрез твоето осъществяване. Ако не проработи по този начин, не си подготвен да жертваш и една йота от своя жизнен дъх, за да изпълниш Бог тук на земята. Твоето божествено обещание рони горчиви сълзи на провал. Повече от ясно е, че да опиташ да реализираш себе си, преди да си реализирал Бог, е все едно да сложиш каруцата пред коня.Това е върхът на абсурда.

Може би сега си дошъл да научиш какво те е накарало да се провалиш в твоето най-искрено обещание към Бог. Това е твоят страх. Ако те попитам колко врагове имаш, ще кажеш: „Много малко.“ Но аз ще ти кажа, че грешиш. Ти имаш само един враг и това е всичко, въпреки че изглежда като гост сам по себе си. Този единствен твой враг е страхът, твоят несъзнателно хранен страх.

Ти се страхуваш от вътрешния живот. Чувстваш, че в мига, когато се впуснеш във вътрешния живот, си изгубен, напълно изгубен, в непозната страна. Може също да си мислиш, че като приемеш вътрешния живот, строиш въздушни кули. Накрая, може да почувстваш, че да приемеш вътрешния живот е да захвърлиш твоя скъпоценен живот в устата на ревящ лъв, който напълно ще погълне теб и твоя външен живот.

Ти имаш безброй сладки мечти. Искаш да ги трансформираш в реалност. Във всички твои мечти искаш да се наслаждаваш на света или искаш да предложиш своята моментна сила на целия свят. Ти чувстваш, че ако се впуснеш във вътрешния живот, ще бъдеш лишен от всички тези безценни постижения. Така че сега е времето за страха да се появи, и естествено ти почваш да страниш от вътрешния живот. Страхът почва да те измъчва.Той се опитва да те ограничи и привърже.

За съжаление, твоят живот се поддава на тази окаяна грешка. Но ако веднъж, само веднъж, с помощта на твоята все-енергизираща медитация, можеш да пренесеш твоя отдавна хранен страх във вътрешния свят, ще видиш, че страхът губи самото си съществуване там. В един миг той става едно с динамичната сила на твоя вътрешен живот.

Ако искаш наистина да притежаваш външния свят, трябва да притежаваш вътрешния свят първо, не обратното. Ако искаш наистина да се наслаждаваш на външния свят, трябва първо да се наслаждаваш на вътрешния свят, не обратното.Ако твоето сърце копнее да служи на човечеството, ти трябва да служиш на вътрешната божественост първо. Безпогрешна е тази истина.

Кингстън, Ямайка

12 януари 1968

Превод: sukhpakhi

Себе-контрол

В духовния живот себе-контролът е най-важното, значимо и плодоносно нещо. Няма себе-контрол, няма себе-реализация. В речника се натъкваме на стотици от хиляди думи. От всички тези думи, себе-контролът е най-трудното нещо за практикуване. Как можем да имаме себе-контрол? Ако искаме да имаме себе-контрол, трябва да се предадем на Източника. Този Източник е Светлината; този Източник е Бог.

Едно дете иска да има много неща, много ненужни, вредни неща. Но майката знае, че ако дава на детето тези неща, то ще бъде съсипано. И просто защото майката и детето са едно, самата майка също ще бъде съсипана. Така че майката не изпълнява безбройните неосветлени, унищожителни желания на детето. По подобен начин, тялото е дете. Ако изпълняваме желанията и изискванията на тялото, тогава в края на краищата нашият живот ще бъде съсипан.

Защо тялото не ни слуша? Отговорът е много прост. Ако слушахме душата си, тялото също щеше да ни слуша. Ние знаем, че от тялото има по-висшестоящ, който е виталът. Началникът на витала е умът, началникът на ума е сърцето, а началникът на сърцето е душата. Началникът на душата е Бог. Душата слуша Вътрешния Пилот, Бог, през цялото време. Сърцето много често слуша наредбите на душата – много често, но не винаги. Умът практически никога не слуша сърцето. Виталът не слуша ума, а сърцето определено не слуша витала. Действителният проблем почва от ума, в ума.

Как можем да вдъхновим тялото, витала, ума и сърцето да влязат в по-добра и по-изпълваща светлина? Трябва да знаем в този момент, че упрекването на тялото, витала, ума и сърцето никога няма да ги промени и трансформира. Но ако ги ценим, знаейки, че те имат способността да изиграят значима роля в Божията космическа Драма, че те са толкова важни колкото душата за пълната манифестация на Бог на земята, тогава можем да ги трансформираме. Ако не осъждаме тялото, витала, ума и сърцето – напротив, ако им кажем, че могат да бъдат избраните инструменти на Бог, че Бог се нуждае от тях за Неговата божествена Игра на земята – тогава накрая можем да ги трансформираме. Непокорните членове на нашето семейство не след дълго ще почувстват важността на съответните им роли в изпълнението на Божията манифестация на земята. Те могат и ще бъдат обединени и задружни за изпълнението на тази единствена цел.

Себе-контрол. За себе-контрола се нуждаем от простота, искреност и смирение. Простотата трябва да храни себе-контрола. Искреността трябва да храни себе-контрола. Смирението трябва да храни себе-контрола. Можем да кажем, че закуската на себе-контрола е простотата, обядът на себе-контрола е искреността, а вечерята на себе-контрола е смирението. За съжаление, живеем в епоха, в която себе-контролът не е ценен. Той е станал обект на подигравка. Човек се опитва усилено да стане господар на себе си, а неговите приятели, съседи, роднини и познати всички го подиграват. Те не намират реалност в неговия искрен опит да господарства над живота си. Мислят, че начинът, по който те живеят живота си, е нормален. Човекът, който се опитва да контролира живота си, е глупак, според тях. Но кой е глупакът? Този, който иска да победи себе си, или този, който постоянно е жертва на страха, съмнението, грижата и безпокойството? Разбира се, този, който иска да победи себе си не само е най-мъдрият човек, но също най-великият божествен герой.

Главнокомандващият на космическите богове, божественият войн Кумар, син на Господ Шива, се бори срещу негативните сили, демоничните сили и невежеството на бойното поле на живота. Той се бори да установи Небесното Царство тук на земята, в днешната непосредственост. По-рано аз казах, че хората се подиграват, когато човек се опитва да контролира себе си. Понякога виждаме, че дори истински духовни Учители биват осмивани и безмилостно осъдени от обществото. Дори една духовна фигура, чието сърце е самата снежнобяла чистота, чийто живот няма никакво петно на нечистота, самият дъх на която е поток от чистота – дори той пада жертва на критиката на невежия свят.

Това ме подсеща за една история. Имало един Дзен Учител, който бил много чист, много просветлен. Близо до мястото, където живеел, по случайност имало хранителен магазин. Собственикът на хранителния магазин имал една красива неженена дъщеря. Един ден открили, че тя е бременна. Родителите й се вбесили. Искали да узнаят кой е бащата, но тя не им казвала името. След непрекъснати кавги и тормоз тя се предала и им казала, че е Дзен Учителят. Родителите й й повярвали и изтичали при Дзен Учителя, гълчайки го с груб и неприличен език. Дзен Учителят казал: „Така ли?“ Това бил единственият му коментар.

Когато се родило детето, те оставили пеленачето при него. Той приел детето и се грижил за него. По това време неговата репутация била напълно съсипана, и той бил обект на подигравки. Дните се превърнали в седмици, седмиците в месеци и месеците в години. Но има нещо, наречено съвест в нашия човешки живот, и младото момиче било измъчвано от нейната съвест. Най-накрая един ден тя разкрила на родителите си името на истинския баща на детето, един мъж, който работел на рибния пазар. Родителите отново побеснели. В същото време, тъга и унижение заизмъчвали семейството. Те изтичали при Дзен Учителя и го помолили за прошка, разказали цялата история и после взели обратно детето. Неговият единствен коментар бил: „Така ли?“

Във вашия духовен живот всички вие се опитвате да победите вашия низш витал. Или днес, или утре, в близкото бъдеще или в най-далечното бъдеще, вие със сигурност ще победите низшия витал. Но в процеса на вашата себе-трансформация, ако хората не разбират или не ценят вашия чист живот, моля ви не обръщайте внимание на тяхната критика. Ако те не ценят вашата искреност, вашия опит или вашия успех в контролирането на вашата низша витална природа, няма лошо. Ако искате те да се възхищават и да ценят вашия опит, тогава ненужно внасяте във вашия живот не само тяхната критика и невяра, но също съмнение и изкушение. Всяко човешко същество несъзнателно въплъщава критика, невяра, съмнение и изкушение. От една страна, вие се опитвате да трансцедентирате себе си по силата на вашия стремеж; от друга страна, внасяте изкушението на други хора във вашия живот, и с това изкушение несъзнателно се опитвате да храните вашата низша природа. Така че искам от вас да опитате да бъдете искрени към себе си. Нека светът ви намира грешки. Нека светът ви се присмива. Вашата искреност е ваша защита. Вашата духовна дисциплина ще ви отведе към вашата предначертана Цел. Всеки има способността и възможността да стане крал, ако поиска. Кой е крал? Не този, който управлява държава, а този, който управлява себе си.

Сасквеханна Университет

Селинсгроув, Пенсилвания

4 март 1970 

Превод: sukhpakhi

Желание и стремеж

                             

                                            

Желанието е див огън, който гори и гори, и накрая ни унищожава. Стремежът е светещ пламък, който тайно и свещено повдига съзнанието ни и в крайна сметка ни освобождава. Жажда за Най-висшето е стремеж. Жажда за най-низшето е унищожение.

Желанието е очакване. Без очакване, няма разочарование. Когато желанието е убито, истинското щастие ще бъде изградено. Стремежът е предаване. Предаването е човешкото съзнателно единство с Божията Воля.

Както нещата съществуват понастоящем, самото ни раждане ни принуждава да бъдем далеч от Бог. Защо да се въргаляме умишлено в насладите на сетивата и да вървим дори по-далеч от Бог? Както войната вкарва търговията на една страна в застой, така нашата огромна склонност към насладите на невежеството води всички наши вътрешни духовни движения до застой. Наистина, да удовлетворяваме въображаемите нужди на нашия човешки живот и да плачем за изпълнението на нашите земни удоволствия е нищо друго освен себе-измъчващо зло.

Но да  удовлетворяваме нуждите на Бог, истински и божествени, в нас и чрез нас, е себе-просветление.

Бедният Бог, непросветлените хора винаги мислят, че Ти си безмилостен. И все пак когато изпълниш желанията им, те мислят, че никой на земята не може да Те надмине по глупост.

Бедният човек, погледни своята най-окаяна съдба. По думите на Джордж Бърнард Шоу: „Има две трагедии в живота. Едната е да не получиш желанието на твоето сърце; другата е да го получиш.“

Желанието означава безпокойство. Това безпокойство намира удовлетворение само когато може да се изпълни чрез здрава привързаност. Стремежът значи спокойствие. Това спокойствие намира удовлетворение само когато може да се изрази чрез всевиждаща и всеобичаща непривързаност.

В желанието и никъде другаде пребивава човешката страст. Човешката страст има един страшен враг, наречен възмездие, присъдата на божествения закон. В стремежа и никъде другаде живее човешкото спасение. Човешкото спасение има един вечен приятел, наречен Милост, Божията всеизпълваща Милост.

Желанието е изкушение. Когато храним изкушението, истинското щастие гладува. Стремежът е събуждането на душата. Събуждането на душата е раждането на небесна наслада. Един истински търсач на безкрайната Истина не може никога да получи нещо от откритието на Оскар Уайлд, че „единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се предадеш.“ Търсачът вече е открил истината, че само чрез висок, по-висок, най-висок стремеж човек може да се отърве от всички изкушения, видими и невидими, родени и все още неродени. Изкушението е универсална болест. За човек без стремеж, изкушението е несъмнено непреодолимо. Но един истински търсач чувства и знае, че може да устои на изкушението, а това, на което не може да се съпротивлява, е трансформацията, трансформацията на неговата физическа природа, цялото му съзнание. Разбира се, тази трансформация е нещо, на което той не иска да се противи. Напротив, за тази трансформация той живее на земята.

Вижте силата на едно мехурче от желание! То има силата на затвори в клетка целия наш живот само за своя употреба. Вижте силата на една йота стремеж! Той има силата да ни накара да почувстваме, че Бог Безкраят е абсолютно наш. И нещо повече: че Божията безкрайна Любов, Мир, Радост и Сила са за наша постоянна употреба.

Обектите на сетивата и човешката привързаност към тях са неразделни. Но в мига, щом видят Усмивката на Бог, те отричат близостта си. Още повече, те стават напълно непознати.

Изпълни изискванията на твоето тяло, и ще загубиш своя себе-контрол. Изпълни нуждите на твоята душа, и ще спечелиш своя себе-контрол. Какво е себе-контрол? Това е силата, която ти казва, че не трябва да тичаш към твоята цел. Целта трябва да дойде при теб, и ще дойде.

Валутата на външния свят са парите, които много често се превръщат в отрова. Валутата на вътрешния свят е стремежът, който накрая се трансформира в себе-реализация.

Върхът на човешкото желание е представен от думите на Юлий Цезар: „Veni, vidi, vici“ – „Дойдох, видях, победих.“ Върхът на божествения стремеж е изразен от Божия Син: „Отче, нека бъде Твоята Воля.“

Човекът е роб на страстта, човекът е и Божие дете. Кое искаш да бъдеш? Единият избор те води към пълно разрушение, другият към незабавно спасение. Даден ти е златен и безусловен избор. Трябва да избереш, тук и сега.

Университетът на Ню Йорк

Ню Йорк, Ню Йорк

29 март 1969

Кралят и сабята

Един велик индийски крал веднъж излязъл на разходка с лодка по Ганга. Докато плавали по реката, той и неговите прислуги видели един мъж да плува зад тях. Това бил духовният учител Троиланга Свами. Случило се така, че след час – час и нещо Троиланга Свами доплувал близо до лодката, с усмивка, и те му помогнали да се качи на борда. Всички хора там го познавали и имали огромна почит, любов и благоговение към него. Кралят също бил доволен да го види, защото също го почитал.

Кралят имал сабя, която висяла на кръста му. Троиланга Свами я взел от него. Заразглеждал я и се заиграл с нея като дете. После внезапно я хвърлил в Ганга. Кралят побеснял. Той бил получил тази сабя за своята храброст и заслуги; много се ядосал, че е изгубил такава ценна вещ. Искал да накаже Троиланга Свами, но всички запротестирали: „О не, той е светия; не може да направиш това. Ще се случи ужасно нещо, ако го докоснеш.“

Кралят казал: „Ако вие не искате да го накажете, тогава щом слезем на сушата, ще намеря други хора, които с радост ще ме послушат и ще накажат този човек.“

Когато почти наближили брега, Троиланга Свами, който седял в лодката, сложил ръката си във водата. Изведнъж две блестящи саби се появили в ръката му. Те били еднакви, и двете изглеждали точно като тази, която хвърлил в Ганга. Всички били удивени. Учителят казал на краля: "О, кралю, сега открий тази, която ти принадлежи.“

Кралят не знаел коя в действителност била неговата. Тогава Троиланга Свами му казал: „Ти глупако, не знаеш коя ти принадлежи? Не познаваш собствената си вещ?“ После изхвърлил тази, която не била на краля, и казал: „В този свят нищо не остава с теб. Когато умреш, всичко, което имаш, ще остане тук. На Истинското в теб аз казвам: „Не живей в света на наслаждението. Остани в света на Светлината, Мира и Блаженството. Ти си крал, но също си и глупак. Бъди мъдър. Само тогава ще имаш истинско щастие в живота. Бъди духовно мъдър!“

Коментар:

Освен ако и докато не станем духовно мъдри, никога няма да знаем кое е нашето истинско притежание. Нашето истинско притежание, нашето вечно притежание, нашето единствено притежание, е любовта към Бог. Не може да има нищо друго тук на земята или там на Небето за нас, което да заявим като наше собствено. Само нашата любов към Бог – нашата постоянна, душевна и себе-даваща любов към Бог – може да бъде наше вечно притежание. Това притежание ще остане винаги на сигурно, и ние самите също ще бъдем на сигурно, само когато заявим това притежание като наше собствено.

Веднъж щом разберем, че имаме любов към Бог в изобилие, безгранично и безкрайно количество, тогава Божието притежание, което е Неговото цяло сътворение, незабавно става и наше притежание. Нашата любов към Бог утвърждава Бог,и в момента, когато предложим любовта си на Бог, Божието сътворение веднага става и наше. Неговото цяло сътворение идва от Неговата Визия, и Той и Неговата Визия са неразделни. Когато утвърждаваме Бог с нашата любов, Божията Грижа и Божието сътворение незабавно ни присвояват; защото единственият притежател е Бог и никой друг.

Тук на земята всичко, което можем да видим, ние се опитваме да присвоим. Всичко, което е около нас, също иска да ни присвои. Но ние не можем да присвояваме другите и те не могат да ни присвояват, защото виждаме, че нещо липсва в тях и те виждат, че същото нещо липсва в нас. Това, което липсва, е любов към Бог. Това е семето, възможността, която накрая израства в неминуемото, плода.

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой

Съчувстващо единство

Баща и син се разхождали заедно, наслаждавайки се на ранния утринен бриз. Те били изминали голямо разстояние, когато бащата внезапно спрял и казал: „Синко, спри!“

Синът попитал: „Какво има?“

Бащата казал: „Нищо конкретно, но нека не вървим повече по този път.“

„Защо не?“ поинтересувал се синът.

„Виждаш ли онзи възрастен мъж, който идва към нас?“ попитал бащата, сочейки надолу по пътя.

„Да, виждам го,“ отговорил синът.

„Той е мой приятел,“ казал бащата. „Взе пари назаем от мен и не може да ги върне. Всеки път, когато ме види, ми казва, че ще вземе назаем парите от някой друг и ще ми ги даде. Това продължава от много време и аз не искам да го карам повече да се чувства неудобно.“

Синът казал: „Татко, ако не искаш да го притесняваш, защо не му кажеш, че парите са подарък и не си ги искаш обратно?“

„Вече му казах това,“ рекъл бащата. „Когато казах: „Не ги искам обратно; подарък са,“ той се ядоса. Рече: „Аз не съм просяк. Аз съм твой приятел. Когато бях в нужда, ти ми даде пари, и когато мога, ще ги върна. Искам да остана твой приятел, не да стана просяк.“ Сега аз не искам да го смущавам, и не искам самият аз да се чувствам неловко. Така че нека минем по друг път.“

Синът казал: „Татко, ти наистина си добър. Много се гордея с теб. Обичайно е взелият назаем да се опитва да избягва заемодателя. Обикновено получателят е този, който е смутен, не даващият. Но ти искаш да му спестиш неловкото положение. Това, което научих от теб, е съчувстващо единство.“

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой

Най-тежкият товар

Един духовен учител отишъл на пикник с група от 20 ученика. Учениците били доволни да излязат със своя Учител. Учителят им казал: „Имам 20 торби за носене за вас. Те съдържат неща, които ще използваме днес. Моля ви да изберете по една торба, която да носите.“ После добавил: „Но имайте предвид, че не може да разменяте торбата, веднъж щом я вземете.“

Учениците почнали да повдигат всички торби, за да открият коя е най-леката, с изключение на един, който търсел най-тежката. Другите ученици помислили, че той е истински глупак. Те били удивени, че този глупак ще носи най-тежкия товар, докато техните били сравнително леки.

След като ходели четири или пет часа, Учителят казал: „Нека поседнем и похапнем. Моля изпразнете торбата, която е с храната. Ще носим другите торби до нашата следваща спирка. Там ще видим красиви дървета и цветя. После ще си вървим вкъщи.“

Учениците седнали да ядат. Щом отворили торбите си, те открили, че тежката съдържала цялата храна. Другите били с пясък, пръст, счупени съдове и други безполезни неща. Ученикът с най-тежката торба я изпразнил по молбата на Учителя и всички яли. Когато потеглили за тяхната следваща спирка, ученикът, който имал най-тежкия товар, сега носел празна торба.

Когато достигнали второто място за спиране, овощна градина, брали плодове и се възхищавали на красивата гледка. След това отишли до един музей. Накрая имали шест-часово ходене до вкъщи.

Когато се върнали вкъщи, Учителят казал: „Казах ви, че не можете да сменяте торбите си. Този, който имаше най-тежкия товар в началото, по-късно имаше най-лекия. Колкото до останалите от вас, вашите торби бяха по-леки за начало, но трябваше да ги носите много по-далеч. Този, който избра най-тежката торба, беше мил и добросърдечен. Останалите калпазани трябваше да носите боклук през цялото пътуване!“

Учителят казал на своите ученици-калпазани: „Вие сте мои третокласни ученици, а той е мой първокласен ученик. Този, който иска да носи теглото на всички, е този, който е наистина първокласен ученик!“

Из "Да живееш в сърцето"

Шри Чинмой

Благогарност II

НЕПРЕКЪСНАТА РАДОСТ

Има специален начин да предложим благодарност на Бог. Той е чрез радостта, постоянната радост. Истинското щастие е нещо вътре в нас, което постоянно ни кара да чувстваме, че разширяваме нашето съзнание и от все сърце прегръщаме целия свят.

Във вътрешното щастие, което идва от себе-даването и стремежа, благодарността се шири. Когато имаме вътрешно щастие, няма нужда да търсим благодарност тук и там. В нашата посветена радост, в нашата душевна радост ние със сигурност ще отрием непрекъснато увеличаваща се благодарност към Най-Висшето вътре в нас.

Благодарността е чисто щастие.

Щастието е сигурно съвършенство.

Упражнение

-----------

УВЕЛИЧИ ДО СЛОН

За да предложиш благодарност, опитай се да почувстваш, че твоята благодарност е по-мъничка от най-малкото, като мравка. После се опитай да увеличиш тази благодарност до огромен слон. Опитай се да я разшириш. Когато твоята благодарност стане много голяма, широка и силна, вътре в този мощен слон опитай се да имаш всичките божествени качества: простота, искреност, чистота, смирение и така нататък. Почувствай, че имаш всички тези качества в твоето сърце-благодарност.

Ако смирението е могъщо,

то чистотата е всемогъща.

Ако предаването е силно,

то благодарността е всесилна.

ТВОЙ ЖИЗНЕН ДЪХ

Можеш да усетиш необходимостта от благодарност, ако почувстваш, че благодарността е твой жизнен дъх. Почувствай, че ако твоето сърце -благодарност угасне, тогава ти си мъртъв. Всеки път, когато предлагаш благодарност за една мимолетна секунда, усети, че тя е жизнен дъх. На земята няма нищо по-важно или значимо от благодарността.

Нека моето сърце - флейта

свири мелодията

на моя дъх - благодарност.

ЙОТА НА БЛАГОДАРНОСТ

Благодарността е най-ценното нещо, което може да има едно човешко същество. Ако някой има милион долара, а някой друг има само една йота благодарност, в Очите на Всевишния този, който има една йота благодарност към Бог, е далеч по-висш. Благодарността е най-чистото нещо, което можем да имаме. Тя е безсмъртна в нас. Нищо не е по-важно в Божиите Очи от благодарността.

По - сладко от най - сладкото,

по - велико от най - великото

е човешкото сърце - благодарност.

Упражнение

--------------

ТЕЧАЩА РЕКА

Когато благодарността на твоето сърце излезе на преден план, когато целият станеш благодарност, тази благодарност е като поток, поток на съзнание. Когато твоето съзнание тече, почувствай, че това течение -благодарност е като река, която напоява корените на дървото и самото дърво. Чрез благодарността твоето съзнание-река винаги ще тече и ще напоява съзнанието-дърво вътре в теб.

Можем да запазим нашата благодарност, дори когато сме крайно уморени, дори ако сме пред разпадане. Просто поеми много дълбоко дъх и си представи една течаща река. Една река е пред теб, и реката тече бързо, много бързо, с по-сладка от най-сладката усмивка към своето предназначение: безкрайният океан.

Докато вдишваш, тихо промълви думата „благодарност”. Докато издишваш, почувствай, че твоята благодарност извира от най-съкровените кътчета на твоето сърце като течаща река, отнасяйки твоята благодарност към нейното предназначение. Тя е като Ганга, навлизайки в обширния океан. Почувствай, че Ганга тече към своето предназначение – обширният океан – и в същото време носи твоят дъх-благодарност към източника – Хималаите.

Истинската благодарност не може никога

да дойде от ума.

Тя трябва да тече от сърцето

към ума, витала и тялото,

докато всичко, което имаме и което сме,

стане море от благодарност.

ИЗРАСНИ В БЛАГОДАРНОСТ

Ние действително не показваме благодарност; ние ставаме благодарност. Ето аз имам пръст и мога да го покажа. Не, не става така. В момента, когато искаме да покажем благодарността, ние отнемаме сладостта, истинското богатство, истинската тайна или истинската сила, самата причина за съществуване на благодарността.

Така че благодарността не я показваме; дори не я изразяваме. Благодарността е нещо, в което ние израстваме, което ние ставаме. Ние просто трябва да станем самата благодарност.

Ако имаш истинска благодарност, тя ще се изрази автоматично. Тя ще бъде видима в твоите очи, около твоето същество, в твоята аура. Тя е като уханието на цвете. В повечето случаи, ако има красиво цвете, ароматът естествено ще бъде там. Цветето и неговият аромат не могат да бъдат разделени.

Благодарността е най-сладкото нещо в живота на един търсач – в целия човешки живот. Ако има благодарност в твоето сърце, то в твоите очи ще има огромна сладост.

Моето сърце - благодарност

улавя

Усмивките - Сладост на Бог. 

НАЙ-СИЛНО ОРЪЖИЕ

Благодарността е най-силно оръжие в твоя живот. Няма нещо небожествено, което да не можеш да надминеш по силата на благодарността в твоя живот. Няма нещо Божествено в твоя живот, което да не можеш да увеличиш в безгранична степен със силата на твоята благодарност. Има само едно качество, от което се нуждаеш, за да увеличиш своята Божественост: благодарността.

Трябва да знаеш, че твоята най-силна способност е благодарността. Благодарността не е просто дума; тя не е просто концепт. Благодарността е жива реалност. Тя е жизненият дъх на твоето реално съществуване на земята. Няма нищо, което Бог няма да направи за теб, ако ти наистина пазиш дъх-благодарност в твоето стремящо сърце.

Посей семена - благодарност

в твоето сърце - градина.

Твоят живот ще бъде красив

и плодотворен

с ярки дела.

МОЛИТВЕНИ СЪЛЗИ

Благодарността лекува всичко, ако в благодарността има молитвени сълзи. Ако ти просто кажеш: „Аз съм ти благодарен”, тази благодарност не е дълбока. Тя е като просто да кажеш: „Благодаря.” Но ако благодарността идва от самите дълбини на нашето същество, защото Бог е направил за нас толкова много безусловно, тогава в тази благодарност има леещи се сълзи.

Сладки, по-сладки, най-сладки

и чисти, по-чисти, най-чисти

са

сълзите – благодарност на сърцето.

НАПЪЛНО РАЗЦЪФНАЛИ ЦВЕТЯ

Да почувстваш благодарност означава да станеш цвете във всяка част от твоето същество – тяло, витал, ум и сърце. Всяка част от твоето същество, ще съществува като отделно, напълно разцъфнало цвете, на което всички венчелистчета са напълно разтворени. Има хиляди нерви в твоето физическо тяло. Но всички те ще изчезнат, ако ти почувстваш, че съществуваш само като най-красиво цвете, готово да бъде положено пред Стъпалата на Всевишния. Това е благодарност.

Благодарността е вътрешно цвете,

което никога не може да умре,

веднъж щом разцъфне

в твоето сърце - градина.

Из "Съкровищата на щастието"

Шри Чинмой

Благодарност

Какво искаш?

Искам благодарност.

Медитирай на твоето плачещо сърце.

Медитирай на твоите душевни очи.

Само едно качество може да разреши всички твои проблеми – проблемите на всеки – и това качество е благодарността. Постоянно предлагай твоето сърце на благодарност. Всеки ден изброявай листенцата на твоето сърце - благодарност и отваряй още едно листче. Ако искаш да наименуваш листчетата, те са простота, искреност, чистота, смирение и така нататък. Благодарността въплъщава всички Божествени качества. Това е единственото качество, което ще помогне на всеки да реши своите проблеми и да тича най-бързо.

Ако имаш сърце-благодарност, ще можеш да получиш най-много. Сърцето-благодарност е това, което може да получи отгоре мир, светлина и блаженство в безгранично количество и също да ги прояви тук на земята.

Сърце - благодарност

ще открие на земята

роза, доставена от Небето.

БЕЗГРАНИЧНА ЛЮБОВ

Благодарността е градивната сила, майката и бащата на любовта. Истинската любов съществува в благодарността. Любовта се разширява само когато има благодарност. Ограничената любов не предлага благодарност. Ограничената любов е незабавно обвързана с нещо – с постоянни желания или постоянни изисквания. Но когато любовта е неограничена, постоянна любов, тогава благодарността излиза на преден план. Тази любов става цялата благодарност.

Ако любовта е истинска,

любовта, която се разширява,

тогава източникът й е благодарност.

СЛАДОСТТА НА ЕДНА УСМИВКА

Благодарността идва от сладост. Едно дете може да не каже „благодаря” на майка си, но сладостта на цялото му същество се изразява чрез неговите очи под формата на усмивка. То не знае думата „благодарност”, но когато майката види неговата сладка усмивка, тя знае, че детето е пълно с благодарност. Така че колкото повече можем да създадем сладост в нашите сърца и в нашето същество, толкова по-лесно става да предложим благодарност.

Упражнение

-------------

СЛАДОСТТА НОСИ БЛАГОДАРНОСТ

Един начин да почувстваш сладост е да погледнеш някое много красиво, ароматно цвете. Щом погледнем цветето и усетим неговото ухание, съзнателно или несъзнателно ставаме едно с неговата красота и ухание. Тогава неговата сладост влиза в нас или нашата собствена сладост излиза на преден план; понякога двете се случват едновременно. Когато сладостта дойде напред в нашата природа, става много лесно да предложим благодарност.

Ти искаш да знаеш

как да изразиш своята благодарност?

Това е съвсем лесно.

Просто се усмихни с твоята душевна усмивка.

Твоята душевна усмивка въплъщава благодарността

в нейното най - чисто ухание.

ДА СТАНЕМ ПО-ДОБРИ ХОРА

Най-важното и най-значимото добро качество в нашия човешки живот е благодарността. За съжаление, това добро качество ние някак не успяваме да го изразим нито в нашите мисли, нито в нашите действия. Още от началото на нашия живот ние някак сме се научили да не го изразяваме. Така че имаме най-малкото количество от точно това нещо, от което най-много се нуждаем, за да станем по-добри хора.

Нещата, които най-много заслужават нашата благодарност, ние ги взимаме просто за даденост. Без въздух не можем да живеем повече от минута или две. Всеки ден ние вдишваме и издишваме, но чувствали ли сме се някога благодарни за въздуха? Ако не пием вода, не можем да оцелеем. Даже нашето тяло се състои до голяма степен от вода. Но дали  даваме някаква ценност на водата?

Всяка сутрин, когато отворим очи, виждаме как слънцето благославящо ни предлага светлина и енергия за живот, от която толкова  се нуждаем. Но ние благодарни ли сме на слънцето?

Само моето сърце - благодарност

е от значение.

РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО

Опитай се да почувстваш, че благодарността живее в твоето сърце. После се запитай - колко често се описваш напълно с твоето сърце. Незабавният отговор ще бъде: „Една минута на ден.” През останалото време ти се описваш с ума или тялото, или витала. Но ако можеш да чувстваш, че ти си сърцето, не само за една мимолетна секунда или мимолетна минута, но двадесет и четири часа на ден, ако можеш да усещаш присъствието на твоето сърце като твое собствено съществуване, тогава ти лесно ще имаш благодарност, защото благодарността живее в сърцето.

Упражнение

------------

ДА УВЕЛИЧИШ СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ

Ако имаш капацитета да почувстваш, че ти си сърцето, опитай се да почувстваш, че твоето сърце непрекъснато става голямо, по-голямо, най-голямо. То е като баща, чиято заплата постоянно се увеличава. Преди е получавал петдесет долара, сега получава сто долара, а скоро ще получава двеста долара. По същия начин, капацитетът на твоето сърце постоянно нараства.

Детето на сърцето е благодарността. Щом бащата забогатее, детето също автоматично става по-богато, понеже знае, че собствеността на бащата принадлежи също и на него. Ако неговият баща стане мултимилионер, тогава с време богатството на баща му отива при него. Така когато сърцето се разширява през цялото време, когато неговият капацитет постоянно се увеличава, благодарността също нараства и увеличава своя капацитет.

Благодарността на моето сърце

е

пълнотата на моя живот.

Из "Съкровищата на щастието"

Шри Чинмой

Продължение