петък, 21 декември 2018 г.

За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания



Родителите, учителите винаги ти натякват, че трябва да получиш признание, да те приемат. Това е една много хитра стратегия хората да се държат под контрол.
Научи едно основно нещо: прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш, и никога не искай признание. Това е просия. Защо трябва човек да иска признание? Защо трябва да копнее за признание? Вгледай се дълбоко вътре в себе си, погледни.
Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на грешния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав.
Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към правилната цел. Въпросът е в твоите собствени вътрешни чувства, той няма нищо общо с външния свят. И защо да зависиш от другите?
Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това. Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея.
А ако работата ти е работа на гений, тогава няма да видиш никакво уважение през живота си.
Ще те осъждат цял живот… и след това, след два или три века, ще ти правят статуи, ще ти уважават книгите – защото на човечеството са му необходими почти два или три века, за да събере толкова интелигентност, колкото един гений има днес. Толкова е голяма пропастта.
За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания. За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават. Но какво ще спечелиш ти? Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.

Източник

понеделник, 17 декември 2018 г.

Родих сe от дълбините на безкраен мрак



Родих сe от дълбините на безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Разплаках се.

С време се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора .
Разплаках се.

Научих се да живея.
Че pождението е в момента на свършeка на живота,
че това по средата е времето,откраднато от смъртта, научих.

Времето научих.
Съревновавах се със него.
С време научих, че с времето не се съревновава.
С време разбрах, че с времето трябва да се помириш..

Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли.
След това, че във всеки човек има добрина и злина, научих.

Научих се да обичам.
После да се доверявам.
После, че доверието е по-трайно от любовта, че любовта се гради върху здравата основа на доверието, научих.

Научих плътта човешка.
После под плътта, че има и душа.
После, че душата всъщност е над плътта, научих.

Вселената научих.
После научих пътищата да осветля вселената.
Накрая, че да осветля вселената,първо трябва да осветля около себе си, научих.

Научих хляба.
После, че в мир трябва да се меси много хляб.
После, че справедливата подялба е важна най-малко, колкото и правенето на много хляб.

Научих се да чета.
Научих после себе си на писане.
И след известно време c писане научих себе си.

Научих се да си тръгвам.
После, неиздържайки, да се връщам.
И накрая, да си тръгвам, въпреки себе си.

На млади години се научих да предизвиквам света.
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя с тълпата.
После пък ce yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.

Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после празбрах, че истинското мислене е да мислиш, разбивайки шаблоните.

У дома научих какво е чест.
После, че е безчестие да чакаш чест от безчестника, че истинската чест е, да не посягаш към греха, когато е под ръка, разбрах.

Истината разбрах един ден. И че истината горчи. После, че както на добрата гозба, умерената горчивина, дава вкус на живота.
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта, но че само някои ще вкусят живота, разбрах.

Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите си с душата си.
Тя нито ще спре, нито ще забрави…

Мевляна Джеляледдин Руми

---------------------------------

Sonsuz bir karanligin i
çinden dogdum. Isigi gördüm, korktum. Agladim.
Zamanla isikta yasamayi ögrendim.
Karanligi gördüm, korktum.
Gün geldi sonsuz karanliga ugurladim sevdiklerimi...
Agladim.

Yasamayi ögrendim.
Dogumun, hayatin bitmeye basladigi an oldugunu;
Aradaki bölümün, ölümden çalinan zamanlar oldugunu ögrendim.

Zamani ögrendim.
Yaristim onunla...
Zamanla yarisilmayacagini, zamanla barisilacagini, zamanla ögrendim...

Insani ögrendim.
Sonra insanlarin içinde iyiler ve kötüler oldugunu...
Sonra da her insanin içinde iyilik ve kötülük bulundugunu ögrendim.

Sevmeyi ögrendim.
Sonra güvenmeyi...
Sonra da güvenin sevgiden daha kalici oldugunu,
Sevginin güvenin sağlam zemini üzerine kurulduğunu ögrendim.

İnsan tenini ögrendim.
Sonra tenin altında bir ruh bulunduğunu...
Sonra da ruhun aslında tenin üstünde oldugunu ögrendim.
Evreni ögrendim.
Sonra evreni aydinlatmanin yollarini ögrendim.
Sonunda evreni aydınlatabilmek için önce çevreni aydınlatabilmek gerektiğini ögrendim.

Ekmeği ögrendim.
Sonra baris için ekmeğin bolca üretilmesi gerektiğini...
Sonra da ekmeği hakça üleşmenin,
Bolca üretmek kadar önemli oldugunu ögrendim.

Okumayi ögrendim.
Kendime yaziyi ögrettim sonra...
Ve bir süre sonra yazi, kendimi ögretti bana...

Gitmeyi ögrendim.
Sonra dayanamayip dönmeyi...
Daha da sonra kendime ragmen gitmeyi...

Dünyaya tek basina meydan okumayi ögrendim genç yasta...
Sonra kalabaliklarla birlikte yürümek gerektigi fikrine vardim.
Sonra da asil yürüyüsün kalabaliklara karsi olmasi gerektigine inandım .

Düsünmeyi ögrendim.
Sonra kaliplar içinde düsünmeyi ögrendim.
Sonra saglikli düsünmenin kaliplari yikarak düsünmek oldugunu ögrendim.

Namusun önemini ögrendim evde...
Sonra yoksundan namus beklemenin namussuzluk oldugunu;
Gerçek namusun, günah elinin altindayken, günaha el sürmemek oldugunu ögrendim.

Gerçegi ögrendim bir gün...
Ve gerçegin aci oldugunu...
Sonra dozunda acinin,
Yemege oldugu kadar hayata da lezzet kattigini ögrendim.

Her canlinin ölümü tadacagini,
Ama sadece bazilarinin hayati tadacagini ögrendim.

Dostlarım ,
Ben dostlarımı ne kalbimle ne de aklımla severim.
Olur ya ...
Kalp durur ...
Akıl unutur ...
Ben dostlarımı ruhumla severim.

O ne durur, ne de unutur ...

Mevlana



петък, 30 ноември 2018 г.

МЕДИТАЦИЯ И СЪСРЕДОТОЧЕНОСТ



„В нашето Учение „да седиш” означава, че нямаш никакви препятствия и не възникват мисли при никакви външни обстоятелства и условия. „Медитация” (чан) означава вътрешно съзерцание на собствената изначална природа и отсъствие на вълнение.
А какво означава медитация и съсредоточеност? „Медитация” се нарича отказът от външни признаци, а „съсредоточеност” – вътрешното спокойствие. Ако съществува привързаност към външни признаци, вашият ум няма да бъде спокоен: ако съществува отказ от външни признаци (на нещата), то умът ще бъде спокоен и вашата изначална природа ще бъде естествено чиста и съсредоточена. Щом като човек започне да се опира на външните обстоятелства, възниква движение, а движението предизвиква безпокойство. А ако се откажеш от външните признаци, това вече ще бъде медитация (чан); ако запазиш вътрешното си спокойствие, това ще бъде съсредоточеност – самадхи.
Следователно освобождаването от привързаността към външните обекти е медитация – чан, а запазването на вътрешно спокойствие – съсредоточение – самадхи. Затова се казва „медитация” и „съсредоточеност”. Когато съзерцавате собствената си природа, вие ще съзрете собствената си чистота, като се занимавате с практиката на самоусъвършенстване ще съзрете тялото на Буда в собствената си природа и собствените ви деяния ще станат деяния на Буда. По този начин, работейки върху себе си, вие ставате Буда.”

Хуейнън
Шести патриарх на дзен


вторник, 23 октомври 2018 г.

Дзен бабичка


Учителят Хакуин често говорел на учениците си за старицата, която държала малка чайна наблизо. 
Хвалел я и винаги подчертавал дълбокото й разбиране на Дзен. Заинтригувани от разказите му, учениците редовно ходели в чайната да видят старицата.
А тя можела веднага да познае кой се е отбил при нея да пийне чай и кой е дошъл да се запознае с нейното разбиране за Дзен.
На първите гости любезно сипвала чай. 
Вторите молела с тих шепот да минат зад паравана. 
Щом се озовавали там, бабата ги удряла с една делва. 
Деветима от десет не успявали да избегнат удара й.
...



вторник, 14 август 2018 г.

Любовта е армията на духа, а страстите са армията на нафса



Сърцето е град, разположен между владенията на Единството(рух,дух) и земята на множествеността(нафс, его). Ако сърцето прекъсне пъпната връв, която го свързва с нафса, то попада под властта на на духа, тоест, то става сърце в истинския смисъл на тази дума, напълно полирано от ръждавината на множествеността.
От друга страна, ако над сърцето доминира нафса, то се затъмнява от мрака на множествената природа на нафса и се окрасява в съответните тонове.
Любовта е армията на духа, 
а страстите са армията на нафса.
Духът е преуспяване в Бога, така както нафса е неудача в Бога. Сърцето се намира между тези двама господари и победителят от тях е и покорител на сърцето.

Джавад Нурбахш
 - (1926 — 2008) суфи шейх, учен, писател и поет.

четвъртък, 9 август 2018 г.

вторник, 7 август 2018 г.

Аз ще чакам тук

Аз ще чакам тук
да заплаче сивото небе
твоята подозрителност да умре
ти наистина да опиташ


Аз ще чакам тук
Белият сняг да се разтопи
Розите да замиришат
Да почувстваш каквото аз почувствах


Аз ще чакам тук
миговете да отминат
спомените да останат
 да счупиш тази чаша


Аз ще чакам тук
Корабите да заплават по морето
Часовникът да удари три
ти да повярваш в мен


Аз ще чакам тук
Твоята тишина да разбия
Твоята душа за разтърся
Твоята любов да събудя


~Руми ~





I will be waiting here
For the grey sky to cry
For your suspicions to die
For you to really try

I will be waiting here
For the white snow to melt
For the roses to be smelt
For you to feel what I felt

I will be waiting here
For the moments to pass
For the memories to last
For you to break that glass

I will be waiting here
For the ships to sail on the sea
For the clock to strike three
For you to believe in me

I will be waiting here
For your silence to break
For your soul to shake
For your love to wake

~Rumi ~

В Истината е скрит животът!





Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

,,Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки''
30 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 2 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.


понеделник, 6 август 2018 г.

Половината е живот, който не си живял



Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…

Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…

Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… 
Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш… 
Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти.
 Половината е да не знаеш кой си ти…
А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!… 
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… 
Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.
Халил Джубран


Това, което търсиш ще те открие

Страхуваш се, че ще загубиш?
Загуби!
Страхуваш се, че ще паднеш?
Падни!
Страхуваш се, че ще се нараниш?
Нарани се...
После се изцери!
Отново стани!
Отново започни!
Отново обичай!
Отново се влюби!
Отново ли падна?
Отново стани...
Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.
Рано или късно това, което търсш, То ще те открие.
Но ако ти веднъж се ужасиш... уплашиш...
Aко си сложиш маската...
и щитовете...
тогава всичко свършва...
Каквото и да очакваш, никога няма да дойде...
~ Руми




вторник, 17 юли 2018 г.

Мевляна Джелаледдин Руми - книга на Мехмед Ондер за живота на Руми




През 1207 г. в Балкх – днешен Афганистан, в семейството на Бахаеддин Велед и Мюмине Хатун на бял свят се появява Мохаммед Джеляледдин…………………………………………………………………………..

Един удивителен разказ на Мехмед Ондер за живота на великия Мевляна Джеляледин Руми.
Разказ за едно голямо сърце, изляло се по възхитителен начин в стотици поеми, толкова живи, че до днес палят милиони сърца по цял свят.

Ето какво казва Мехмед Ондер в предговора на книгата си:
Въпреки изминалите повече от седемстотин години от смъртта на Мевляна, неговите творби все още носят своята свежест и силно въздействие. Мевляна Джеляледдин Руми, великият мистик и търсач на божествената любов, обобщава живота си по следния начин:
Три думи само,
животът ми събран е в тях:
Бях суров, бях изпечен, изгорях!
Малко преди смъртта си той казва:
„Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо друго освен тези три думи не мога да изрека: горях, горях и горях.“”


Книгата е издадена в ограничен брой с образователна цел от творчески колектив, вдъхновен от любовта на Перица Георгиев – Кану към Мевляна. Ако искате да станете достоен притежател на един безценен екземпляр от това лимитирано издание, пишете ни чрез формата за контакт на страницата или пишете на лични на Ананда (Малина Кулова)




Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва.
Как пее за болката от раздялата:
Откакто отрязаха ме от стъблото,
жалният ми глас до сълзи трогва всички хора.
Гърдите си разкъсвам, стоновете да отприщя
и поривите на копнежа по дома да изразя.
Всеки, който е далеч от своя дом,
вечно копнее за деня на своето завръщане.
Моят плач звучи на всяка сбирка,
приятелка съм на щастливи и на тъжни.
Трелите ми всеки изживява според своите чувства,
но никой не разбира тайната на моето сърце.
Присъстват в тъжните ми звуци моите тайни.
Но въпреки това остават неразкрити за ухото.
Тялото не е скрито от душата, нито душата скрита е от тялото,
но въпреки това душата никой никога не е видял.
Тази флейта свири с огън, не със въздух.
Считайте за мъртъв оня, що от този огън няма!
От огнената любов виното е вдъхновено.
Закваската на любовта усеща се в него.
Кой познава отрова като флейтата или лекарство друго?
Кой познава утеха от флейтата по-добра?
Флейтата разказва историята за кървавия път на любовта,
припомня ни за мъките любовни на Меджнун
освен лудият никой не познава тези чувства.
Понеже с говора е свързано ухото,
скръбта прави дните ми трудни и мъчни,
времето минава с терзание пропито.
И въпреки че дните се изплъзват,това не е краят,
защото Ти оставаш,Ти Несравним и Най-чист!
Но както водата уморява всеки, освен плаващите риби,
и непосилно дълъг е денят за останалия без коричка хляб,
така и незрелият на зрелия нивото не разбира.
Затова на моята беседа подобава да е кратка.