вторник, 29 август 2017 г.

Джая Радха Мадхава




Произнася се преди четене на Шримад-Бхагаватам и Бхагавад-Гита

(джая) радха-мадхава
(джая) кунджа-бихари
(джая) гопи-джана-валлабха
(джая) гири-вара-дхари
(джая) джашода-нандана,
(джая) браджа-джана-ранджана,
(джая) джамуна-тира-вана-чари

Sri Guru Vandana




1.
шри-гуру-чарана-падма, кевала-бхакати-садма,
бандо муи савадхана мате
яахара прасаде бхаи, э бхава торийо джаи,
Кришна-прапти хой яаха хой те


2.
гуру-мукха-падма-вакйа, читтете корийо аикйа
ар на корихо мане аша
шри-гуру-чаране рати, эи се уттама-гати,
йе прасаде пуре сарва аша


3.
чакху-дан дило джеи, джанме джанме прабху сеи,
дивйа-джнан хриде прокашито
према-бхакти яаха хоите, авидйа винаша яате,
веде гай яахара чарито



4.
шри-гуру каруна-синдху, адхама джанара бандху,
локанатх локера дживана
ха ха прабху коро дойа, дехо море пада-чхайа,
эбе джаша гхушук трибхувана



Туласи извършва отречения


Глава 2 

Веднага, щом се родила, Туласи решила да отиде в планинската местност Бадаринатха да извършва строги отречения. Въпреки че много хора се опитвали да я разубедят, никой не успял, тъй като тя била твърдо решена да остане и да се моли в гората, докато не се появи Бог Кришна и не й стане съпруг. През периода от сто хиляди години по изчислението на боговете тя понасяла следните отречения: През лятото тя се излагала на четири огъня от четирите си страни и слънцето отгоре. През зимата тя се потапяла в ледени води. А през дъждовния сезон тя се подлагала на силните проливни дъждове на гробищата. 20 000 години тя се хранела с плодове и вода; 30 000 години тя дъвчела сухи листа; 40 000 години тя се препитавала само от въздуха; и 10 000 години тя не яла изобщо нищо и само стояла на един крак. Най-накрая, тя видяла Бог Брахма да прекосява набето на лебеда си и да се спуска към нея. Вярвайки, че Той е дошъл, за да й дари някъкъв дар, тя дълбоко му се поклонила. Бог Брахма й казал: “О, Туласи, поискай ми някаква благословия. Било то преданост или служене към Бог Хари или освобождение от старост и смърт и аз ще ти я дам. ”
 “Да, Господи, ше ти поискам. Моля те, послушай. Няма да крия моите желания от страх или срам, тъй като ти си всезнаещ. Името ми е Туласи. Преди бях пастирка в Голока и служех на Радхарани, любимата на Шри Кришна. Аз съм частична експанзия на Радхарани и бях любимата й спътница. Но един ден, на мястото където се беше случил танца раса, Кришна се сближи с мен и аз припаднах от преляла радост. Докато лежах там, Радхарани изведнъж се появи и ме видя в това състояние. Това съвсем не й се хареса. Заслепена от ярост, тя първо укори Кришна, а след това прокълна мен. Тя каза: “О, ти си отвратителна! Махай се оттук! Иди да се родиш като човешко същество! ”
 “Тогава Кришна ми каза: ‘Като се родиш в Индия, ако извършваш отречения, Бог Брахма ше те дари с благословия. Той ще направи така, че да се ожениш за четириръкия Нарайяна, който е Моя експанзия. ’ И след това Кришна изчезна. И тъй като много се страхувах от Радхарани, аз напуснах Голока и се родих в този свят … Затова, моля те, дай ми благословията си. Искам да имам красивия и умиротворен Нарайяна за съпруг. ”
 Бог Брахма отвърнал: ”О, Туласи, Судама беше частична експанзия на Кришна и един от приятелите му сред пастирчетата в Голока. И в резулатат на проклятието му от Радхарани, сега той живее на земята сред Данавите (демоните). Казва се Шанкхачуда. Той е много енергичен и никой не може де се сравнява с него по сила. Докато живеел в Голока, той бил много привлечен от тебе и искал да се ожени за теб. Но тъй като много се страхувал от Радхарани, той не направил никакви опити за сближаване.
 “Също, както ти си джатисмара - този, който знае за предишните си раждания, така и Шанкхачуда е джатисмара. Спомняйки си предишното си желание да бъде близък с тебе, той е извършвал сурови отречения, за да те получи за съпруга. Сега искам да изпълня това негово желание. Затова, красавице, моля те да се съгласиш да се ожениш за него. По-късно, обаче, посредством специалния аранжимент на Провидението ти ще получиш красивия Нараяна за свой съпруг. Но след това Той ще те прокълне и ти ще приемеш формата на всепречистващото растение Туласи (свят босилек). Ти ще бъдеш най-хубавото от всички цветя и за Бог Нараяна ще си по-скъпа от собствения Му живот. Нито едно обожаване няма да бъде съвършено без листата ти. Като божеството, въплътено в дървото Туласи, ти винаги ще се наслаждаваш на общуването с Кришна, най-доброто сред момчетата-пастирчета. ”
Туласи Деви се усмихнала и весело казала на Бог Брахма: “О, Господарю, аз ще съм откровена с теб. Не съм тъй предана на четириръкия Нарайяна, колкото на двуръкия Кришна. Понеже във Вриндавана близката ми среща с Кришна бе внезапно прекъсната, това ме кара все още да копнея за него. Така, аз се молех да получа Нараяна за съпруг, единствено защото Кришна бе поискал това. Но сега изглежда сигурно, че по твоята милост аз отново ще получа Кришна, който толкова трудно се достига. Но така или иначе, Господарю, изпълни следното ми желание: страха от Радхарани да ме напусне. ”
 Бог Брахма отговорил: “О, дете, сега ще ти дам шестнайсет-буквената радхамантра. Този дар ще те направи за Радхарани толкова скъпа, колкото собствения й живот и тя ще одобри интимните Ти отношения с Кришна. ” Бог Брахма посветил Туласи Деви в шестнайсет-буквената мантра, химна, и начина за обожаване на Шри Радха. След това я благословил и изчезнал. Така насочена, Туласи се ангажирала в обожаване на Шримати Радхарани и след дванайсет години постигнала успех. Получавайки желания дар, тя пожънала плодовете, които били недостижими за другите. Когато страданията от отреченията й завършили, тя станала жизнерадостна. Когато някой получава плодовете на труда си и след това обмисля трудностите, които е изпитал, за да ги постигне, трудностите му изглеждат приятни.

Туласи била в разцвета на младостта си и копнеела за общуване с Шри Кришна. След като се наяла и напила, тя легнала на красиво легло, украсено с цветя и намазано с благоуханна сандалова паста. Тя заспала със сърце, преизпълнено от щастие. Но докато тя спяла, Камадева, богя на любовта, я поразил с пет стрели - стрели, които трябвало да я омаят. И така, макар и намазана с охлаждаща сандалова паста и заспала на легло, обсипано с цветя, тялото й започнало да се чувства така, сякаш горяло. От радост космите по тялото й настръхнали, очите й се зачервили и тялото й започнало да трепери. В един момент изглеждала слаба, а в следващия ставала неспокойна или сънлива. Току се възбуждала или пламвала от силно желание, току припадала, след което се съвземала и се натъжавала. Понякога ставала от леглото си и се разхождала натам-насам, сядала или лягала. Това ненормално състояние на тялото и ума й нараствало ежедневно. И тъй силно, че накрая мекото й легло й се струвало като обсипано с бодли; чудесните плодове и водата й се стрували като отрова; дома й изглеждал като пустиня; нежните и меки одежди горещи като огън, а оранжево-червения белег на челото й болял като изгорено. В съня си тя видяла красиво облечен, усмихнат, весел младеж. Той бил окичен със скъпоценности, намазан със сандалова паста и с гирлянди от цветя. Впил очи във нея, той мило й говорил, и я прегръщал и целувал многократно. Той ту си тръгвал, ту се връщал;  тогава тя му извикала: “О, Повелителю на сърцето ми, къде отиваш? Моля те, не си отивай! ” Когато се събудила, тя отново и отново плакала. Така Туласи прекарала дните си в Бадарикашрама. 

Из "Животът на Туласи Деви"

Към трета глава

Появяването на Туласи Деви

Шри Туласи Деви
Глава 1

Нарада Муни попитал Бог Нараяна: “О, Бхагаван! Как чистата, целомъдрена Туласи Деви е станала Твоя съпруга? Къде е била родена? Коя е била в предишното си раждане? От какво семейство произхожда? И какви отречения е извършвала за да получи Тебе за съпруг - Ти, който си над материалната енергия, неподвластен на промяна, Космическата Душа, Върховния Бог, Господарят на всичко, всезнаещия, причината на всичко, вездесъщия, вместилището и поддръжника на всичко. И как така Туласи Деви, Твоята главна богиня, се е превърнала в дърво? О, Ти, който разсейваш всички съмнения, умът ми е нетърпелив да узнае всичко, свързано с това; и това ме кара да ти задавам тези въпроси. Сърдечно те моля да разсееш тези съмнения от ума ми. ”
Тогава Бог Нараяна разказал следната история
… Ману Дакша Саварни бил частична експанзия на Бог Вишну. Той бил абсолютно благочестив, преданоотдаден на Бога и много прочут с добрите си дела. Синът на Дакша Саварни, Дхарма Саварни, също бил много добродетелен. Благочестивият син на Дхарма Саварни се казвал Вишну Саварни, а неговият син, който бил велик Ваишнава, бил известен като Раджа Саварни. Синът на Раджа Сарвани, обаче, Вришадхваджа, бил фанатично предан на Бог Шива. Бог Шива живял в къщата на Вришадхваджа в продължение на три юги по изчислението на боговете и го обичал повече от собствените си синове. Вришадхваджа не почитал Бог Нараяна, Богиня Лакшми или който и да е друг полубог. Той прекратил обожаването на Лакшми през месец Бхадра (авг., септ.,) и обожаването на Сарасвти през месец Магха (ян., февр.,). Той не учавствал в жертвоприношенията и в обожаването, извършвани от уважение към Бог Вишну, и се отзовавал за тях доста критично. Полубоговете не го проклинали, защото се страхували от Бог Шива. Богът на слънцето Сурйя, обаче, който не можел да сдържа повече гнева си, го проклел: “О, Царю, тъй като си напълно отдаден на Бог Шива и единствено на Бог Шива, и също така не признаваш никого от другите полубогове, проклинам те сега да загубиш своето богатство и благосъстояние! ” Щом като чул това проклятие, Бог Шива се разгневил. Той сграбчил тризъбеца си и се впуснал подир Бог Сурйя. Изплашен, Бог Сурйя, заедно с баща си, Кашйяпа Муни, отишли в Брахмалока, най-висшата материална планета, да намерят подслон при Бог Брахма. Но Бог Шива ги последвал и там. Бог Брахма, който също се изплашил от Бог Шива, отвел Бог Сурйя и Кашйяпа в обителта Вайкунтха, духовния или вечен свят. Там, с пресъхнали от притеснение гърла, те отишли да търсят убежище при Бог Нарайана, Господаря на всичко. Те му отдали смирените си почитания, след което многократно го възхвалявали и най-накрая му обяснили защо били толкова изплашени. Бог Нараяна ги дарил с милостта си и им вдъхнал силата да бъдат безстрашни. Той казал: “О, изплашени, успокойте се. Как може да се страхувате от някой, докато Аз съм тук? Ако някой си спомни за Мен, когато е в опасност, където и да е той, Аз се втурвам към него с моя диск Сударшана в ръка и го спасявам. О, полубогове, аз винаги съм този, който сътворява, поддържа и разрушава вселената. Във формата на Вишну Аз съм поддръжника; във формата на Брахма Аз съм създателят; а във формата на Шива Аз съм разрушителя. Аз съм Шива, Аз съм ти, Аз съм Сурйя. Аз приемам многобройни форми и поддържам вселената. Затова, връщайте се сега в своите обители. Няма от какво да се страхувате. Всичко ще бъде наред. Отсега нататък няма защо да се боите от Бог Шива.
Той е убежище за благочестивите, лесно може да бъде удовлетворен,  той е слуга и господар на  преданоотдадените си и е с възвишен ум. За мен Бог Шива и чакрата Сударшана са по-скъпи от живота Ми. По героизъм и доблест те нямат равни. Бог Шива лесно може де създаде десет милиона Сурйи и десет милиона Брахми. За него нищо не е невъзможно. Той не осъзнава външния свят. Той прекарва ден след ден потопен в медитация върху мен и съсредоточен в сърцето си. С петте си усти той предано повтаря Моята мантра и непрестанно Ме възхвалява. Ден и нощ Аз също мисля за неговото благополучие. В каквато степен някой Ме обожава, в същата степен Аз го покровителствам. Природата на Шива е абсолютното благополучие. ”
Докато Бог Нараяна говорил, пристигнал Бог Шива. С червени очи, той бил възседнал повозката си с бика и с тризъбец в ръка. Бързо слязъл и смирено се поклонил на Господаря на Лакшми, умиротворената Върховна Личност. Бог Нарайяна, Вишну, седял на осеяния си със скъпоценности трон. Той бил украсен с корона, обеци и гирлянд и в ръка държал диска Си. Формата му била несравнено прекрасна, със цвят на млад дъждовен облак. Всеки от слугите Му имал по четири ръце и Му веел с всяка от тях. Тялото Му било намазано със сандалова паста и бил облечен с жълти одежди. Бог Вишну, който проявява милост към преданоотдадените си, дъвчел бетелови ядки, предложени Му от Неговата съпруга Лакшми. Усмихнат, той гледал и слушал пеенето и танците на Видйядхарите. След като Бог Шива се поклонил на Бог Нараяна, той се поклонил на Бог Брахма. Бог Сурйя и Кашйяпа Муни с почит приветствали Бог Шива. След това Бог Шива извършил обожание на Бог Вишну, Господарят на всичко, и седнал на един трон. Придружителите на Бог Нараяна започнали да веят на Бог Шива с ветрила от бели пера, за да облегчат умората от пътешествието му. Тъй като Бог Шива влязъл в контакт с добродетелта на Бог Вишну, той се преизпълнил с весело благоразположение на духа и започнал да възхвалява Изначалната Божествена Личност с петте си усти. Бог Нараяна бил дълбоко удовлетворен. С благи нектарни думи Той му казал:
 “О, Бог Шива, Ти си символа на цялото добро и благоденствие. Затова би било глупаво да те питам за благополучието ти. Но ще те попитам само от уважение към законите на обществото и към метода, предписан от Ведите. Този, който дарява плодовете на предаността и благополучието, не бива да се пита за отреченията му и материалното му процъфтяване. И тъй като ти си господарят на знанието, би било безполезно да те питам, дали знанието ти се увеличава. И също толкова безполезно би било да питам победителя на смъртта дали е свободен от всякакви опасности. Но ти си дошъл в моята обител с някаква цел. Каква е тя? Разгневен ли си от нещо? ”
 “О, Бог Вишну, ” започнал Бог Шива. “Цар Вришадхваджа е мой велик преданоотдаден. Бог Сурйя го е прокълнал и това ме разгневи. От привързаност към сина ми, царя, аз бях готов да убия Сурйя. Но Сурйя потърси подслон при Бог Брахма, а сега и двамата потърсиха Твоята защита. Нещастните, които намират подслон при Теб, като говорят или постоянно мислят за Теб, са напълно защитени и стават наподвластни на всякакви опасности. Те преодоляват смъртта и старостта. Какво да кажем за тези, които лично са дошли при Теб, за да намерят подслон? Когато някой винаги си мисли за Теб, опасностите за него изчезват. При него идва само добро. О, Господарю на Вселената! Какво ще стане с моя глупав преданоотдаден, който, проклет от Бог Сурйя, е загубил цялото си богатство и благосъстояние? ”
Бог Вишну отговорил: “О, Бог Шива! Тук във Вайкунтха измина половин час. За това време са изминали двайсет и една небесни юги. Затова цар Вришадхваджа, поради движението на непреодолимото и ужасно време, е мъртъв. Синът му, Хамсадхваджа, с течение на времето също умря. Хамсадхваджа заченал двама благородни сина Дхармадхваджа и Кушадхваджа. Те и двамата са велики Ваишнави, но поради проклятието на Бог Сурйя, щастието ги е напуснало. Те изгубиха царствата си, заедно с цялото си имущество и благосъстояние. Но сега те са ангажирани в обожаване на Богинята Лакшми, която е доволна от усилията им. Затова Тя се съгласи да се спусне на Земята и да се разшири в Своя частична експанзия, като се роди, зачената от съпругите на тези двама царе. Тогава, по милостта на Богиня Лакшми, Дхармадхваджа и Кушадхваджа ще станат преуспяващи, могъщи царе. О, Бог Шива, твоят преданоотдаден Вришадхваджа е мъртъв, затова се връщай в своята обител. О, Бог Брахма, Бог Сурйя и Кашйяпа Муни, вие също трябва да се връщате в своите владения. ” Тогава Бхагаван Вишну се оттеглил със съпругата си в покоите на двореца си. Весели, полубоговете се завърнали в своите владения, а Бог Шива продължил да извършва своите отречения.

Дхармадхваджа и Кушадхваджа практикували строг аскетизъм и обожавали Богиня Лакшми. По този начин те и двамата заслужили милостта, която искали. По милостта на Богиня Лакшми, те отново станали владетели на света. Те постигнали големи духовни сили, оженили се и заченали деца. Цар Дхармадхваджа се оженил за Мадхави. След известно време тя забременяла с частичната инкарнация на Богиня Лакшми. Плода, обаче, останал в утробата на Мадхави в продължение на сто небесни години. Ден след ден, сиянието й се увеличавало. Най-накрая, в благоприятен ден и час, в пълнолуние през месец Картика, в петък, тя родила. Красотата на Богинята на Щастието, Лакшми, се проявила в бебето. На стъпалата си момиченцето имало белези от лотосов цвят. Лицето й приличало на есенна луна, очите й били като разцъфнали лотоси, а устните й наподобявали узрелите плодове на дървото бимба. Дланите и стъпалата й били тъмно розови, пъпа й дълбок, и точно над него имало три гънчици. Отзад тялото й било заоблено и цялото било възхитително топло през зимата и хладко през лятото - много приятно на допир. Гърдите й били стегнати, а талията тясна, а светлината, струяща от тялото й, я заобикаляла като нимб. На цвят тя била бяло като цветето чампака и косата й също била прекрасна. Заради несравнимата й красота мъдреците я нарекли Туласи. 

Из Животът на Тулси Деви

Към втора глава

сряда, 16 август 2017 г.

Дзен думи на Yongjia Xuanjue (665–713)


Ходенето е Дзен, седенето е Дзен;
Говорейки или мълчейки, активни или спокойни, същността е в мир.
Дори и с лице към меча на смъртта, умът ни е безразличен;
Дори пиейки отрова, умът ни е спокоен.

Walking is Zen, sitting is Zen;
Speaking or silent, active or quiet, the essence is at peace.
Even facing the sword of death, our mind is unmoved;
Even drinking poison, our mind is quiet.

Song of Enlightenment
Yongjia Xuanjue (665–713)

Аз живея Гита, защото това е душата на Бог

Аз чета Гита, защото това е окото на Бог.
Аз пея Гита, защото това е животът на Бог.
Аз живея Гита, защото това е душата на Бог.



Гита е непосредствената божия визия. Казват, че Гита е хинду книга, едно много значимо писание. Аз казвам, че тя е светлината на Божественото в човечеството. Казват, че Гита се нуждае от представяне, аз казвам, че Бог наистина иска да бъде представен чрез Гита.
Арджуна е издигащата се човешка душа, Кришна е спускащата се божествена душа. Най-после те се срещат. Човешката душа казва на божествената душа – нуждая се от Теб. Божествената душа казва на човешката душа – Аз също се нуждая от теб. Аз се нуждая от теб за моята манифестация, ти се нуждаеш от Мен за твоята реализация. Арджуна казва – о, Кришна, Ти си мой, абсолютно мой. Кришна казва – о, Арджуна, нито Мой, нито твой. Ние сме цялото, завършено отвън и отвътре.
Гита е уникална. Тя е писанието на писанията. Защо? Защото тя учи света на това, че емоционалната чистота, автентичната посветеност могат да вървят ръка за ръка с философската твърдост и непривързаната динамичност.
В Гита има 18 глави. Всяка глава разкрива специфично учение на особена форма на Йога. Йога е тайният език на Бог и човека. Йога означава единство. Единство между крайното и безкрайното. Единството между формата и безформеното. Йога е, която разкрива върховната тайна – човек е утрешният Бог, а Бог е днешният човек. Йога трябва да бъде практикувана в името на Истината. Ако не, търсачът ще бъде тъжно разочарован. Също така човешката реализация на Бог е заради Бог. В противен случай неизказуемо недоволство ще бъде неизбежната награда на човека.
Гита е олицетворение на Ведите. Тя е спонтанна, съчетава в една форма божественото и човешкото. Тя е най-чистото мляко, издоено от вимето на най-просветляващия Упанишад, което да нахрани човешката душа.
Гита изисква от човека приемане на живота и разкрива пътя към реализиране на най-висшия Аз над низшия аз, чрез духовното изкуство на трансформация: физическо, витално, ментално, психическо и духовно.
Гита въплъщава душата-мъдрост, сърцето-любов, ума-знание, витала-динамизъм и тялото-действие. 
Гита е епизод от шестте книги на Махабхарата. Махабхарата означава Велика Индия. Главната история се върти около грандиозното съперничество на две фамилии братовчеди. Тяхното потомствено кралство е ябълката на раздора. Съперничеството завършва в края на велика битка – битката на Курукшетра. Курукшетра се нарича още Дхармакшетра. Дхарма означава вътрешният закон на живота, а също душевен дълг, и морален, религиозен и духовен закон. Бедният Арджуна е разкъсван от вътрешен конфликт между две еднакво страховити идеи. Трябва ли да воюва или не. Аргументите на Арджуна срещу войната са много угодни за човешкото разбиране. Шри Кришна прочете сърцето на Арджуна - умът му беше объркан. Немъжествената сантименталност в сърцето си, Арджуна взе за любов към човечеството. Кришна искаше да просветли Арджуна. Той щеше да научи от Шри Кришна за първи път, че неговата човешка вяра, отнасяща се до живота и смъртта, не се основава на Истината. Той се помоли на Шри Кришна да го просветли. За първи път думата ученик излезе от устата на Арджуна. До тогава Шри Кришна беше негов приятел и другар. Арджуна трябваше да се бие в битката на живота а не в т. нар. Битка на Курукшетра. Той имаше сила, нуждаеше се само от мъдрост.

Из "Коментари на Ведите, Упанишадите и Бхагавад Гита" от Шри Чинмой
Превод: Дурга


Всеки е скъп на Бог


Всеки е скъп на Бог. Но най-сладката и най-интимна връзка съществува между посветения и Бог. Това, от което посветеният се нуждае, е непокоилебима сила на сърцето. Веднъж щом я постигне, неговата себереализация няма да е задълго далечен плач.
Да разбереш Истината е едно, да повярваш в Нея е друго. Неразбирането на Истината не е престъпление – далеч от това, но да не вярваш в Истината не е нищо по-малко от безпардонен грях.
Шри Кришна е мъдростта-абсолют. Той е върховната слава. Никой не разбира Неговата слава. Нито дори боговете. Арджуна може да не разбира, но неговата вяра в Кришна говори за него.
„О, Кришна, Ти си богът на боговете, върховният си Ти. В това аз вярвам. Нито боговете, нито демоните могат да разберат Твоята мистериозна манифестация. Източникът на всички същества Си Ти. Ти единствен познаваш Себе Си.“ 
Божествената съвършеност може да бъде намерена само в плодородната душа на универсалното единство. Служи на човечеството, точно защото Божественото е широко проявено в човечеството. Познай Божественото и ти мигновено ще познаеш Божествената безсмъртност в теб и твоята безсмъртност в Бог. Само Бог в човека и човека в Богa могат да проявят истинското въплъщение на съвършеното съвършенство. 

Из "Коментари на Шри Чинмой за Ведите Упанишадите и Бхагавад Гита"
Превод: Дурга


сряда, 9 август 2017 г.

Да срещнеш велик учител е цвете в пустиня


Затова човек, чието ясно око на Истината не е отворено, няма да познае истинския учител от еретика. Въпреки че има само една Дхарма, има плитки и дълбоки реализации. Съществуват различия в традиционните учения в съответствие с плътността и дълбочината на реализация. Макар, че може да има самоувереност, например, без да изясни великата Дхарма, той няма да може да се отърве от мисълта за печалба, изгода. Когато проповядва Дхарма, той може да изглежда като "човек на Пътя", но в дълбините на съзнанието си не може да забрави земните дела, той е дълбоко привързан към съществената Дхарма, обича да дава проповеди в храмовете и търси Уважението на другите. С други думи, той отрича закона на причина и ефекта - говорейки от една страна за празнота, като действа като че ли има съществено съществуване.

Да срещнеш велик учител, който е координирал тялото и ума, за който медитацията и поученията са еднакво разбрани, който е забравил ума и Дхарма, който не е възмутен от похвала или вина, който е достигнал истинския Буда Път, и в който събирането на многобройните ученици като песъчинки не предизвиква гордост, е толкова рядко, колкото цвете в пустиня.

Дзен Мастър Басуи

Превод: Валентина Божанина


На 27.08.2017 пърформансът Уша Бала Ело отново ще гостува в Бургас



На 27.08.2017 пърформансът Уша Бала Ело отново ще гостува в Бургас.  Събитието ще бъде посветено на 86 годишнината от рождението на Шри Чинмой и ще се състои в зала Амрита на ул . „Гладстон“ 145.
Пърформансът Уша Бала Ело е бил спуснат на Перица Георгиев - Кану в медитация, в далечната 1992 година в Скопие. В края на 1990 година той е приет за ученик на Шри Чинмой. През 1992 решава да се откаже от суетата на художник, да  спре с творческите изяви и да се посвети на ученичеството си и на своя учител. По това време му предлагат изложба с група Зеро в Скопие в Ред и хаос. Той отказва и отива да медитира в центъра Шри Чинмой в Скопие. Същата вечер в медитация му се появява цялото събитие на пърформанса в картина и звук, заедно с вътрешното послание, че той трябва да прави този пърформанс. На сутринта се обажда, за да заяви участие. Първото му представяне е в музея на град Скопие, в стара срутена сграда от времето на земетресението. Събитието е официално, в присъствието на много гости и отразено от медиите. От тогава той прави пърформанса общо 4 пъти в Скопие и два пъти в Германия – в Нюрнберг и Дрезден. Следва дълга пауза, а през април 2013 пърформансът за първи път се появява в България – поставен е в гр. Шумен.
От тогава той пътува из градовете на страната, разнасяйки посланието за мир, и спускайки светлина в забързаното ежедневие на българина, деликатно напомняйки му, че животът не е и не трябва да бъде само надпревара, суета  и борба за оцеляване, че светлината, любовта и тишината, могат трайно да се настанят в живота ни, стига ние да им позволим да ни изпълнят и осветлят.
Пърформансът е поставян 20 пъти в различни градове. София, Пловдив, Кърджали, Русе, Варна, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Сливен, Дупница и в Бургас. В някои вече е гостувал повече от веднъж.
До днес пърформансът продължава да обикаля из градовете на страната и да носи посланието си за мир и добруване на хората по цялата земя. Като един светъл лъч, пробиващ тъмните облаци на невежеството, той разчиства вътрешните и външни небеса, за да направи път на светлината до всяко жадно, търсещо сърце, за да даде искрица надежда и да ни припомни за какво сме тук и накъде води нашият път.
Пърформансът е възможност за всяко чувстващо сърце да усети мира и радостта, светлината и любовта и да им даде водещо място в своя живот, обръщайки гръб на страха, съмнението и безлюбието, и трайно да заеме своето място в редиците на войската, която ще отвоюва свободата на човешкото съзнание.


Медитация върху Пустотата


Друг монах отстъпи напред и каза: "Вече успях да медитирам върху пустотата."
Басуи отговори: "Кажи ми как медитираш върху пустотата."

Монахът отговори: "По време на медитация имам пълен контрол над разпръснатите мисли, и умът и тялото стават едно като ясно небе. Нямам съмнение, че тялото и умът ми са първоначално празни."

Басуи отвърна: "Това не е медитация на пустотата. Това е просто първият поглед на пустотата, събудили се всички ученици на Пътя. Ако учениците, които са се събудили до тази гледна точка не срещнат добър учител, те ще пренебрегнат закона на причината и ефекта и като стрелка, която се насочва към целта си, отиват направо в ада. В медитацията за празнотата, ти виждаш ясно в собствената си природа, петте сканда - форма, чувство, мисъл, дейност и съзнание - са всички празни, всички измами изчезват, личните възгледи са забравени, дейността на правене на разграниченията е изчерпана, и различни демони нямат място да извършват действията си. Дори с очите на Буда не може да се види, този свят на мир и интимност, тази цялостна реалност; тя се появява така, както е."
Дзен Мастър Басуи

MEDITATING ON EMPTINESS
Another monk stepped out and said: "I have already been able to meditate on emptiness."
Bassui responded: "Tell me how you meditate on emptiness." The monk said: "During meditation I have complete control over scattered thoughts, and mind and body become one like a clear sky. At this time I have no doubt that my body and mind are originally empty."
Bassui replied: "That's not meditating on emptiness. It's merely the first view of emptiness aroused by all students of the Way. If students arousing this point of view do not meet a good teacher, they will ignore the law of cause and effect and, like an arrow heading for its target, go directly to hell. In meditating on emptiness, you see clearly into your own nature, the five skandhas--form, feeling, thought, activity, and consciousness--are all empty, all delusions become extinct, personal views are forgotten, the activity of making distinctions is exhausted, and the various demons have no place to perpetrate their acts. Even with the eyes of a Buddha it cannot be seen, this world of peace and intimacy, this whole reality; it manifests as it is."
Zen Master Bassui Tokushō (抜隊 得勝, 1327–1387) was a Rinzai Zen Master

Превод: Валентина Божанина