Човек трябва да търси Истината в сърцето
си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре,
счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината.
Светлината е затворена поради нашите
привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за
това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме,
ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да
манипулираме и Него.
Затова в сърцето търсим Истината, в
нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли,
да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето
сърце.
Истината за твоето същество живее в
твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото
и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло.
И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и
с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто
изживяване, по-чисто от това, амин.
Няма по-чисто, защото няма какво да го
замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова
чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси.
Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има
замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има
любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е
любов, само любов, няма страх.
Живот в любов с Кришна.
Да живееш в единство с Бог, в любов с
Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма
да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето
сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко
зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това,
което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да
иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата
дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас.
Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален
универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова,
което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо,
по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш,
замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо.
То не може да бъде осъзнато със
сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш
изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не
преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.
Пламъкът на стремежа
Книга на Кану за духовния стремеж
