Нощ на отпътуване

О влюбени, влюбени, време дойде

да отлетим от този свят.

В ухото на душата си

аз чувам барабана,

биещ в дълбините на звездите.

Камиларят ни зает е с работа,

керванът наш сега подготвя се.

Той моли ни да му простим

за безпокойството,

което ни е причинил

и пита защо ние пътниците

сме заспали.

Навсякъде глъч от отпътуването,

звездите на свещи подобни,

блъскат се в нас иззад сините була,

и сякаш, за да направят

невидимото по-ясно,

хора удивителни се появяват.

Под това воденично колело от звезди

твоят сън бе тежък.

Наблюдавай тази тежест

и внимавай…

понеже животът е крехък и бърз.

Сърце, прицели се в любовта!

Приятелю, открий Приятеля!

Хей пазачо, събуди се!

Ти тук не си дошъл да спиш

Шум и действие навсякъде…

огън и факли…

в тази нощ този бременен свят

ражда вечността.

Безжизнената глина

е вече живо сърце.

Глупавият съзнателен става.

Това, що те тегли сега,

ще те води и нататък.

И докато към себе си те дърпа,

в какво огромно удоволствие

превръща се страданието.

Неговият огън като вода е.

Не оставяй твоя лик да се смути.

Да присъства в душата

е неговата работа,

а също и да счупи твоите обети.

От изкуството му сложно

тези атоми трептят в сърцата им.

О, суетна кукло,

тръбяща своята значимост

от някоя дупка,

докога ще куцаш?

Смири се, или ще бъдеш погубен.

Ти хранил си семена на заблуда

и практикувал си презрение.

О, своднико,

вечната истина

поевтиня в ръцете ти!

О, магаре, покрито с кир

и алчно за късче сено,

има вътре и още някой,

чрез който твоите очи блестят.

Ако водата те изгаря,

това е от огъня -

нека това бъде разбрано.

Не нося камък в ръката си

и с никого не споря.

Не упреквам ни един човек

и притежавам сладостта

на розова градина.

Окото ми от този Източник е,

от друга вселена.

Един свят от тази страна,

друг оттатък,

докато стоя на прага.

На прага стоят само тези,

чийто език е тишината.

Достатъчно бе изговорено,

не казвай нищо повече.

Езика дръж си мирен.

 Мевляна