вторник, 14 август 2018 г.

Любовта е армията на духа, а страстите са армията на нафса



Сърцето е град, разположен между владенията на Единството(рух,дух) и земята на множествеността(нафс, его). Ако сърцето прекъсне пъпната връв, която го свързва с нафса, то попада под властта на на духа, тоест, то става сърце в истинския смисъл на тази дума, напълно полирано от ръждавината на множествеността.
От друга страна, ако над сърцето доминира нафса, то се затъмнява от мрака на множествената природа на нафса и се окрасява в съответните тонове.
Любовта е армията на духа, 
а страстите са армията на нафса.
Духът е преуспяване в Бога, така както нафса е неудача в Бога. Сърцето се намира между тези двама господари и победителят от тях е и покорител на сърцето.

Джавад Нурбахш
 - (1926 — 2008) суфи шейх, учен, писател и поет.

вторник, 7 август 2018 г.

Аз ще чакам тук

Аз ще чакам тук
да заплаче сивото небе
твоята подозрителност да умре
ти наистина да опиташ


Аз ще чакам тук
Белият сняг да се разтопи
Розите да замиришат
Да почувстваш каквото аз почувствах


Аз ще чакам тук
миговете да отминат
спомените да останат
 да счупиш тази чаша


Аз ще чакам тук
Корабите да заплават по морето
Часовникът да удари три
ти да повярваш в мен


Аз ще чакам тук
Твоята тишина да разбия
Твоята душа за разтърся
Твоята любов да събудя


~Руми ~





I will be waiting here
For the grey sky to cry
For your suspicions to die
For you to really try

I will be waiting here
For the white snow to melt
For the roses to be smelt
For you to feel what I felt

I will be waiting here
For the moments to pass
For the memories to last
For you to break that glass

I will be waiting here
For the ships to sail on the sea
For the clock to strike three
For you to believe in me

I will be waiting here
For your silence to break
For your soul to shake
For your love to wake

~Rumi ~

В Истината е скрит животът!





Когато срещате един човек, който е способен, то е едно благо заради вас. Като срещнете един умен човек, то е едно благо заради вас. Като срещате един човек, който добре постъпва, той е едно благо заради вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но в тях законът е такъв: Слънцето, което залязва и изгрява, то е слънце. Слънце, което залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, когато срещнете един добър човек и залезе, той пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора, които никога не загасват в света. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Този е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл. Съчетайте мислите, чувствата и човешките постъпки.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

,,Чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки''
30 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 2 юни 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.


понеделник, 6 август 2018 г.

Половината е живот, който не си живял



Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…

Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…

Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… 
Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш… 
Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти.
 Половината е да не знаеш кой си ти…
А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!… 
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… 
Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.
Халил Джубран


Това, което търсиш ще те открие

Страхуваш се, че ще загубиш?
Загуби!
Страхуваш се, че ще паднеш?
Падни!
Страхуваш се, че ще се нараниш?
Нарани се...
После се изцери!
Отново стани!
Отново започни!
Отново обичай!
Отново се влюби!
Отново ли падна?
Отново стани...
Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.
Рано или късно това, което търсш, То ще те открие.
Но ако ти веднъж се ужасиш... уплашиш...
Aко си сложиш маската...
и щитовете...
тогава всичко свършва...
Каквото и да очакваш, никога няма да дойде...
~ Руми




вторник, 17 юли 2018 г.

Мевляна Джелаледдин Руми - книга на Мехмед Ондер за живота на Руми




През 1207 г. в Балкх – днешен Афганистан, в семейството на Бахаеддин Велед и Мюмине Хатун на бял свят се появява Мохаммед Джеляледдин…………………………………………………………………………..

Един удивителен разказ на Мехмед Ондер за живота на великия Мевляна Джеляледин Руми.
Разказ за едно голямо сърце, изляло се по възхитителен начин в стотици поеми, толкова живи, че до днес палят милиони сърца по цял свят.

Ето какво казва Мехмед Ондер в предговора на книгата си:
Въпреки изминалите повече от седемстотин години от смъртта на Мевляна, неговите творби все още носят своята свежест и силно въздействие. Мевляна Джеляледдин Руми, великият мистик и търсач на божествената любов, обобщава живота си по следния начин:
Три думи само,
животът ми събран е в тях:
Бях суров, бях изпечен, изгорях!
Малко преди смъртта си той казва:
„Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо друго освен тези три думи не мога да изрека: горях, горях и горях.“”


Книгата е издадена в ограничен брой с образователна цел от творчески колектив, вдъхновен от любовта на Перица Георгиев – Кану към Мевляна. Ако искате да станете достоен притежател на един безценен екземпляр от това лимитирано издание, пишете ни чрез формата за контакт на страницата или пишете на лични на Ананда (Малина Кулова)




Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва.
Как пее за болката от раздялата:
Откакто отрязаха ме от стъблото,
жалният ми глас до сълзи трогва всички хора.
Гърдите си разкъсвам, стоновете да отприщя
и поривите на копнежа по дома да изразя.
Всеки, който е далеч от своя дом,
вечно копнее за деня на своето завръщане.
Моят плач звучи на всяка сбирка,
приятелка съм на щастливи и на тъжни.
Трелите ми всеки изживява според своите чувства,
но никой не разбира тайната на моето сърце.
Присъстват в тъжните ми звуци моите тайни.
Но въпреки това остават неразкрити за ухото.
Тялото не е скрито от душата, нито душата скрита е от тялото,
но въпреки това душата никой никога не е видял.
Тази флейта свири с огън, не със въздух.
Считайте за мъртъв оня, що от този огън няма!
От огнената любов виното е вдъхновено.
Закваската на любовта усеща се в него.
Кой познава отрова като флейтата или лекарство друго?
Кой познава утеха от флейтата по-добра?
Флейтата разказва историята за кървавия път на любовта,
припомня ни за мъките любовни на Меджнун
освен лудият никой не познава тези чувства.
Понеже с говора е свързано ухото,
скръбта прави дните ми трудни и мъчни,
времето минава с терзание пропито.
И въпреки че дните се изплъзват,това не е краят,
защото Ти оставаш,Ти Несравним и Най-чист!
Но както водата уморява всеки, освен плаващите риби,
и непосилно дълъг е денят за останалия без коричка хляб,
така и незрелият на зрелия нивото не разбира.
Затова на моята беседа подобава да е кратка.