вторник, 17 юли 2018 г.

Мевляна Джелаледдин Руми - книга на Мехмед Ондер за живота на Руми




През 1207 г. в Балкх – днешен Афганистан, в семейството на Бахаеддин Велед и Мюмине Хатун на бял свят се появява Мохаммед Джеляледдин…………………………………………………………………………..

Един удивителен разказ на Мехмед Ондер за живота на великия Мевляна Джеляледин Руми.
Разказ за едно голямо сърце, изляло се по възхитителен начин в стотици поеми, толкова живи, че до днес палят милиони сърца по цял свят.

Ето какво казва Мехмед Ондер в предговора на книгата си:
Въпреки изминалите повече от седемстотин години от смъртта на Мевляна, неговите творби все още носят своята свежест и силно въздействие. Мевляна Джеляледдин Руми, великият мистик и търсач на божествената любов, обобщава живота си по следния начин:
Три думи само,
животът ми събран е в тях:
Бях суров, бях изпечен, изгорях!
Малко преди смъртта си той казва:
„Ако трябва да ти кажа какво спечелих от живота, нищо друго освен тези три думи не мога да изрека: горях, горях и горях.“”


Книгата е издадена в ограничен брой с образователна цел от творчески колектив, вдъхновен от любовта на Перица Георгиев – Кану към Мевляна. Ако искате да станете достоен притежател на един безценен екземпляр от това лимитирано издание, пишете ни чрез формата за контакт на страницата или пишете на лични на Ананда (Малина Кулова)




Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва.
Как пее за болката от раздялата:
Откакто отрязаха ме от стъблото,
жалният ми глас до сълзи трогва всички хора.
Гърдите си разкъсвам, стоновете да отприщя
и поривите на копнежа по дома да изразя.
Всеки, който е далеч от своя дом,
вечно копнее за деня на своето завръщане.
Моят плач звучи на всяка сбирка,
приятелка съм на щастливи и на тъжни.
Трелите ми всеки изживява според своите чувства,
но никой не разбира тайната на моето сърце.
Присъстват в тъжните ми звуци моите тайни.
Но въпреки това остават неразкрити за ухото.
Тялото не е скрито от душата, нито душата скрита е от тялото,
но въпреки това душата никой никога не е видял.
Тази флейта свири с огън, не със въздух.
Считайте за мъртъв оня, що от този огън няма!
От огнената любов виното е вдъхновено.
Закваската на любовта усеща се в него.
Кой познава отрова като флейтата или лекарство друго?
Кой познава утеха от флейтата по-добра?
Флейтата разказва историята за кървавия път на любовта,
припомня ни за мъките любовни на Меджнун
освен лудият никой не познава тези чувства.
Понеже с говора е свързано ухото,
скръбта прави дните ми трудни и мъчни,
времето минава с терзание пропито.
И въпреки че дните се изплъзват,това не е краят,
защото Ти оставаш,Ти Несравним и Най-чист!
Но както водата уморява всеки, освен плаващите риби,
и непосилно дълъг е денят за останалия без коричка хляб,
така и незрелият на зрелия нивото не разбира.
Затова на моята беседа подобава да е кратка.





ИСТОРИЯТА ЗА ПАУНДРАКА - 2 ЧАСТ




СЦЕНА 1

(Царят на Каши, Ранвир и Тара са зад Паундрака.)

РАЗКАЗВАЧ: Паундрака все още бе в недоумение след смъртта на Дурдар и посещението на Хануман.

ПАУНДРАКА (повече като на себе си): Генералът на армията Дурдар?... Но как може Дурдар да умре? Той е най-силният от демоните, най-добрият в магическите изкуства. Как така той бе убит? Братко!

РАНВИР: Да! (леко кимва с глава)

ПАУНДРАКА: Нареди на началниците на нашата армия да разберат кой беше този луд старец и откъде се появи. Върви!

РАНВИР: На твоите заповеди, Васудева. (и излиза)

ТАРА (приближава се до царя): Свами, защо влизаш във вражда с Хануманджи?

ПАУНДРАКА: Отново Хануман! Отново Хануман! Каширадж, как да счупя/премахна заблуждението на царица Тара? Това не беше Хануман.

КАШИРАДЖ: Една маймуна може да разпознае истината за друга маймуна, Васудева.

ПАУНДРАКА: Но коя маймуна може да ни каже истината?

КАШИРАДЖ: Забравихте ли Вашия Хануман?

ПАУНДРАКА (зяпва радостно): Моят Хануман?

КАШИРАДЖ: Да, Васудева – Вашият приятел, мощен, изкусен в магическите сили, Двивид е истинският Хануман.

ПАУНДРАКА (доволен и щастлив): Даа, Двивид е най-подходящият, за да счупи арогантността на тази маймуна, която твърди, че е Хануман. Двивид и никой друг.

КАШИРАДЖ: Да, Васудева, повикайте Двивид още сега.

ПАУНДРАКА (по-високо): Приятелю Двивид, аз, Васудева Паундрака, ти нареждам да се появиш пред мен! Появи се, Двивид!

(Двивид идва тежко-тежко и се покланя.)

ДВИВИД: Моите почитания, Васудева!

ПАУНДРАКА (и той допира длани, щастлив): Приветствам те, приятелю!

ДВИВИД: Моите почитания, царю на Каши!

(Каширадж се покланя.)

ДВИВИД: Моите почитания, царице!

(Тя допира длани, но не се радва.)

ПАУНДРАКА: Добре дошъл, мой приятелю!

ДВИВИД: Приятелю Васудева Паундрака, кажи ми, защо ме повика? Защо си спомни за мен? Някой от твоите врагове ли ти създава безпокойство?

ПАУНДРАКА: Приятелю Двивид, ти знаеш, че моят и твоят враг е един (и същ) – този страхливец Кришна. (Двивид кимва.) Но в този момент един луд старец стана проблем за нас. Той уби моя генерал на армията Дурдар.

ДВИВИД (учуден): Един старец е убил Дурдар?

ПАУНДРАКА: Да...

КАШИРАДЖ: Той несъмнено е стар, но е много силен и има магически способности. Затова той нарича себе си Хануман.

ДВИВИД: Синът на Вятъра, Хануман?

ПАУНДРАКА: Да, приятелю. Дори моята царица се заблуждава, че този стар човек е Хануман. (смее се)

ТАРА: Това не е моето заблуждение, а моята вяра. Той е Хануман.

ДВИВИД: Не, царице, махни от своя ум тази заблуда, че Хануман е жив. Ако той бе жив, аз щях да съм го убил.

ПАУНДРАКА: Да, приятелю, аз имам пълно доверие в теб, че ако той наистина е жив, ти ще го убиеш.

ДВИВИД: Да (кима). Заповядай ми сега и аз ще убия всички царе около Паундранагри, които не те считат за Бог! (Паундрака се усмихва доволно.) И ще унищожа свещения огън от ягните на отшелниците, който прави силата на Кришна да се увеличава ден след ден.

ПАУНДРАКА: Разбира се, приятелю, върви!

ДВИВИД (покланя се): Моите почитания, Васудева!

(И Паундрака леко му се покланя. Двивид излиза.)

ПАУНДРАКА: Да вървим, Каширадж! (прави знак и тръгва към него, но Тара го хваща за ръката. Той се обръща изненадан.)

ТАРА: Аз вярвам, свами, че самият Хануман те предупреди. Ти не го взимаш насериозно. Приеми Васудева Кришна за Бог.

ПАУНДРАКА (сочи я заканително): Царице Тара!!

КАШИРАДЖ: Не се тревожете, царице. Този страхливец не може да ни навреди по никакъв начин. Самият Васудева Паундрака е доблестен. А могъщият Двивид е наш приятел.

ПАУНДРАКА: Да вървим, Каширадж! (Излизат. Тара гледа тревожно.)

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Връщайки се към Дварака след дълго пътуване, Баларам срещна неколцина бягащи садху, които бяха подгонени от войниците на Паундрака. Баларам ги защити от злодеите, но бе ранен в борбата.

(Кришна идва с Баларам, следвани от прислужницата с подноса, на който има купичка с лекарство. Той почва да маже раната на Баларам.)

БАЛАРАМ: Канея? (Кришна го поглежда и се усмихва. После пак маже раната. Баларам се обръща и го хваща за рамената.) Канея, чуй ме. Не ми харесва ти да правиш това за мен.

КРИШНА: Но братко, аз съм твоят по-малък брат.

БАЛАРАМ: Добре, Канея, но скоро ти ще трябва да свършиш нещо много важно.

КРИШНА: Какво може да бъде по-важно от това да сложа лекарство на раните на моя брат? Аз вече правя нещо много важно в този момент. (оставя лекарството, прислужницата го отнася) Братко, аз съм горд от това, че такъв силен, велик герой е мой брат. (Баларам се смее.) Онези отшелници ми разказаха всичко. Те ми казаха как си разцепил земята с един удар. (Баларам кима и се смее.) Браво, Баларам, браво! Иска ми се да бях там, за да видя тази необикновена сцена.

БАЛАРАМ (смее се): Канея, никой човек на трите свята не е толкова силен, колкото съм аз. (показва си бицепса) Какво мислиш? (Кришна кима.) Наистина, Канея, ако онези садху не бяха там, аз щях да атакувам Паундранагри. (гледа напред ядосано) Този Паундрака е зъл, мошеник, ... Неговото най-голямо престъпление е, че той се счита за Васудева.

КРИШНА: Братко, остави го да си мисли така!

БАЛАРАМ: Да го оставя да си мисли така?

КРИШНА: Да. Един чакал не става тигър с това, че ще облече тигърска кожа. (Баларам се замисля и се засмиват после.)

БАЛАРАМ: Ти си прав, Канея.

КРИШНА: Да, Баларам. Когато алчността да завладее целия свят обхване човека, той започва да си мисли, че е Бог. Това се случва на хората, само защото Бог им е дал разум, направил ги е най-интелигентните създания на земята.

БАЛАРАМ (замислено кима): Мм. Но и същият този Бог ми е дал силата да им дам урок. Нали така, братко?
(Засмиват се заедно.)

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Маймуната Двивид опожаряваше градове и села в съседните царства на Дварака и оскверняваше жертвените огньове на мъдреците. Деви Рукмини не можа да гледа тези злодеяния спокойно и изтича при Шри Кришна.

РУКМИНИ: Господи, виж арогантността на този демон Двивид. Той им причинява болка и си мисли, че е силен. Той вярва, че може да те направи толкова безпомощен, че ти ще наречеш Паундрака Васудева.

(Кришна се засмива.)

РУКМИНИ: Ти се смееш след всичко това? А аз се ядосвам защо ти не наказваш този демон. Ако мълчиш така, дързостта на Ранвир, Паундрака и царя на Каши ще расте. Тези плъхове ще почнат да си мислят, че са тигри. Колко дълго ще оставаш свидетел, свами? Кой ще убие Паундрака?

КРИШНА (става): Рукмини, аз се родих на земята, за да унищожа злите хора. Но ако отивам всеки път и навсякъде, за да слагам край на злото, човекът ще забрави своята отговорност. Защитаването на неговата дхарма и изпълняването й са отговорност на всеки човек. На хората аз дадох сила, за да се защитават. Дадох разум, за да поддържат своите принципи, а също и смелост. На земята във всяка епоха, зли демони и врагове на дхарма продължават да се раждат като хора. Ако хората забравят да ги унищожават, властта на демоните ще бъде установена. Затова, аз не отивам да помагам на хората всеки път. Аз ги оставям да минават през затруднения. Но ако самата дхарма е в опасност, моята помощ ще ги достигне под една или друга форма.

РУКМИНИ: Прости ми, Господи, но как човек ще достигне висотата на мъдростта? Как той ще получи такова знание?

КРИШНА: Деви, в различни епохи, в различни инкарнации, аз съм оставял пример, който хората да следват. Ти знаеш, че в моята инкарнация като Рама, аз учих на карма йога. А в моята инкарнация като Кришна аз искам да ги науча на останалите уроци, които са полезни в техния собствен живот и в социалния живот. В живота на човека богатството, дългът и освобождението са важни. Праведността, етиката и истината играят същата важност. Животът на никого не е по-ценен от тези три неща. Ако човек може да заложи своя живот, за да се бие срещу жестокостите, за мен няма да има нужда отново да взимам инкарнации. Деви, всяко царство стои върху колоните на честността, етиката, праведността и справедливостта. Ако някоя от тях се срине, това царство ще пропадне подобно на стена, направена от пясък.

РУКМИНИ: Искаш да кажеш, че царството на Паундрака ще има същата съдба?

КРИШНА: Ако той не се върне на пътя на дхарма, тогава резултатът неизбежно ще бъде такъв.

СЦЕНА 4

(Паундрака сяда, също и Каширадж, прислужницата му вее с ветрило. Чуват се викове извън вратата.)

СТРАЖАР 1: Хванете го! Хванете го! Затворете вратите на двореца!

СТРАЖАР 2: Гледайте да не избяга! Хванете го!

(Влиза чичото във вериги, които ги държат стражарите. Щом го вижда, Паундрака е като попарен.)

СТРАЖАР 2: Царю, този луд човек се опитва да избяга.

СТРАЖАР 1: Ние го хванахме и го доведохме тук.

ПАУНДРАКА: Чичо... ти?

(Той се смее.)

ВИЙРМАНИ: Да, това съм аз. Вийрмани, твоят чичо. Законният цар на това царство.

ПАУНДРАКА: Защо сте довели този луд човек тук?

ВИЙРМАНИ: Аз не съм луд. Лудият си ти. Ти! Твоята алчност за власт те направи луд. Затова ти наричаш своя чичо старец, вместо да се обръщаш към него с уважение. Засрами се! Ти открадна царството ми от мен. Като че това не е достатъчно, ти наричаш себе си Васудева. Караш хората да те наричат Бог.

ПАУНДРАКА: Какво лошо има в това? Аз съм Васудева и аз съм Бхагаван. Всички са съгласни с това.

ВИЙРМАНИ: Но аз не съм. Ти може да заблуждаваш света. Но аз мога да видя всичко. Ти си Бог?! Ти? Стига актьорство, Паундрака! Аз знам какви истории си измислил и си разпространил чрез твоите близки приятели, за да станеш цар. Ти превърна грозните в красиви, хм? Даде зрение на слепите... И върна към живот мъртвите войници, а? (смее се) Да не говорим за армията, ти не можеш да направиш жива и една мравка дори! Ти не можа да върнеш живота на мъртвото дете на онази майка. Ти не можеш да даваш живот, а можеш само да убиваш хора. Смърт! Само смърт, и нищо друго. И това само, ако Бог го пожелае. Ти не можеш да убиеш и една мравка, ако не е по волята на Бог. О, мой зъл племеннико! Колко дълго ще принуждаваш твоите поданици в царството да те наричат Бог, като ги насилваш или ги подкупваш? Докога?

ПАУНДРАКА: Ти си полудял и не знаеш какво говориш. Затова ние те държим във вериги.

ВИЙРМАНИ (смее се): Ти лъжеш толкова убедително! (смее се) И играеш добре. Добър театър. Ти си разпространил новината, че аз съм луд, защото ако хората узнаят, че не съм луд, ще вдигнат въстание. Твоят авторитет ще бъде в опасност. (смее се)

ПАУНДРАКА (става прав и си вади меча, също и Каширадж): Дръж си устата затворена, иначе ще те убия!

ВИЙРМАНИ (смее се): Ще ме убиеш? Добра шега! Ти си принуден да ме държиш жив. Ти си безпомощен, племеннико. Защото ако моите хора в царството заподозрат моята внезапна смърт, твоята царска длъжност ще бъде застрашена. Затова ти не можеш да ме убиеш. Не можеш! (смее се)

ПАУНДРАКА: Но аз мога да те хвърля в затвора. Ти говориш прекалено много. Ако думите ти излязат извън този дворец, това ще е беда за мен. Войници, отведете го в затвора. Чичо ще си почива в уединение. Хайде, чичо. Аз лично ще те отведа в покоите ти. Да вървим.

ВИЙРМАНИ: Ако това е, което Бог иска, отведи ме. Но запомни, ако това не е желанието на Шри Кришна, аз ще отлетя от затвора ти като птица. (смее се)

ПАУНДРАКА: Шри Кришна? Отведете го!

(Почват да го дърпат, той се смее силно, Паундрака ходи зад тях.)

СЦЕНА 5

(Стигат до вратата на килията. Стражарите отключват и пускат веригите на Вийрмани. Оттеглят се.)

ПАУНДРАКА: Хайде, старче! Влизай! (Хваща го за ръката и го бута в килията. Той пада.)

ВИЙРМАНИ: О, глупако! Ти живееш в илюзия. Излез от нея. Изправи се пред  реалността. Истината е, че каквото и да се случва, няма нищо общо с теб. Докато Господ Кришна е милостив към мен, ти не можеш да ми сториш нищо.

(Паундрака пак се хваща за меча си. Вратата на килията се затваря и ключалката щраква. Паундрака изненадано се обръща и изтичва до вратата.)

ПАУНДРАКА: Войници! Войници!

(Вийрмани се смее силно, Паундрака е в ужас.)

ВИЙРМАНИ: Глупако, поне сега разбери намека на Господ Кришна. Той отново и отново се опитва да ти каже, че ти ще бъдеш наказан така, ако продължиш да се наричаш Васудева.

ПАУНДРАКА: Войници, стражари, къде сте?

ВИЙРМАНИ: Сега ти също си затворник. Ти също ще трябва да седиш тук с мен. (смее се)

ПАУНДРАКА: Млъкни, млъкни! Ако не, ще ти отрежа езика! Млъкни!

ВИЙРМАНИ: Не аз, а ти трябва да млъкнеш, Паундрака! Иначе Господът ще отреже твоя език.

ПАУНДРАКА: Войници, войници! Войници, отворете бързо вратата! (Войниците накрая идват и отключват. Той бързо излиза. Пак заключват и си отиват.)

ПАУНДРАКА: Ти ще умреш тук, старче! (и бяга)

ВИЙРМАНИ: Бягай, бягай! (Смее се, после сяда, медитира.)

(Идват Кришна и Рукмини, смеейки се.)

РУКМИНИ: Браво, Господи! Ти показа Своята сила на Паундрака. Щом той влезе, вратата се заключи сама.

КРИШНА (засмива се): И все пак, той не можа да разбере посланието. Аз отново и отново му давам намеци, за да му покажа, че живее в свой собствен свят. Той не може да излезе от него. Заключването му в килията беше предупреждение за него.

РУКМИНИ: Той толкова се уплаши. (Смее се.) Неговият ум спря. Състоянието му беше като на плъх, който е хванат от лапата на котка с остри нокти. (Смеят се.)

КРИШНА: Но щом той стана свободен, почна да подскача като преди.

СЦЕНА 6

(Паундрака, Ранвир, Каширадж и Двивид идват, стрелците отиват в задната част на сцената.)

ПАУНДРАКА: Братко, нареди на войниците да доведат Вийрмани при мен от затвора. Искам да го накажа.

РАНВИР: Прости ми, Васудева, но наказанията се дават в затвора. Защо искаш да го изкараш от там?

ПАУНДРАКА: Прави това, което ти казвам, Ранвир! Върви!

РАНВИР: На твоите заповеди, Васудева!

(Отива до вратата. Паундрака прави знак и стрелците с лъкове клякат. Ранвир се връща, един стражар води Вийрмани пак във веригите. Вийрмани малко се стряска, щом вижда стрелците. Паунрака, Каширадж, Ранвир и Двивид се смеят.)

ПАУНДРАКА: Защо спря там, чичо? Изплаши ли се? Изплаши се, щом видя смъртта толкова близо? А?

ВИЙРМАНИ: Не се страхувам от смъртта. Не съм страхливец. Ти искаш да ме изплашиш със стрели? Ти си глупак, Паундрака!

ПАУНДРАКА: Вийрмани!

ВИЙРМАНИ: Виждаш ли как моите думи те нацелват! Карат те да трепериш.

ПАУНДРАКА: Вийрмани, твоят език е по-отровен от змийски.

КАШИРАДЖ: Васудева, ние направихме грешка, като го оставихме жив.

РАНВИР: Да, Каширадж е прав, Васудева. Ако някой иска да пази една змия, то езикът й трябва да бъде отстранен. После главата й бива смазана.

ДВИВИД: Заповядай ми и аз ще смачкам главата му под краката си. (стъпва тежко с крака)

ПАУНДРАКА: Не, приятелю, не сега. Чичо Вийрмани, давам ти последен шанс. От теб зависи дали искаш да умреш или да живееш. Ако искаш да живееш, трябва да ме приемеш за Бог, за Васудева.

ВИЙРМАНИ: Глупако Паундрака, моят език казва само името на Бог. Как може езикът ми да приеме твоето име?

ПАУНДРАКА: Добре. Сега ще разберем, чичо. Стрелци! (приготвят се да стрелят) Ако не ми се подчиниш, стрелите ще те пронижат. Кажи: Васудева Паундрака джей!

ВИЙРМАНИ: Хм! Джей Шри Кришна!

ПАУНДРАКА (по-ядосано): Кажи: Васудева Паундрака джей!!

ВИЙРМАНИ (по-силно): Джей Шри Кришна!

ПАУНДРАКА (много ядосано): Кажи: Васудева Паундрака джееей!!!

ВИЙРМАНИ (много силно): Джей Шри Кришна!

ПАУНДРАКА: Стрелци! (те опъват тетивата да стрелят)

ТАРА (влиза, тичайки): Спрете! Спрете, стрелци! (Застава пред тях и те свалят лъковете.) Свами, що за беда!?

ПАУНДРАКА: Тара, беда ще се случи, ако го оставим жив. Той ни обижда. Неговите думи ме жилят. Не мога повече да го понеса. Няма да го оставя жив.

ВИЙРМАНИ: Паундрака, животът и смъртта са в ръцете на Бог. Как можеш ти да ме убиеш? Ако Бог желае, ти и твоите приятелчета дори няма да можете да ми навредите!

КАШИРАДЖ (гневно): Той говори твърде много!

ПАУНДРАКА: Убийте го!

ДВИВИД: Както желаеш, Васудева! (Приближава се до Вийрмани, той го гледа хладнокръвно. Демонът го удря го по главата, с юмрук, но му няма нищо, а той казва в същия миг със затворени очи:)

ВИЙРМАНИ: Джей Шри Кришна!

(Така два-три пъти. Тара се радва, че той е недокоснат, другите са удудени. Накрая той замахва с меча си.)

ВИЙРМАНИ: Джей Шри Кришна!

(Мечът не го ранява. Така два-три пъти. Той отваря очи.)

ДВИВИД (отстъпва назад, много втрещен): Васудева, този мошеник прави магии.

РАНВИР: Той със сигурност е човек на онзи Кришна.

ПАУНДРАКА: Аз ще унищожа магията на този кравар Кришна! (Вади меча си и замахва да рани Вийрмани.)

ВИЙРМАНИ: Джей Шри Кришна!
(На него нищо му няма, но Ранвир е ранен в ръката и крещи. После се повтаря всичко, Ранвир е ранен в крака... Държи се за раните и пада. Паундрака като луд иска да му отреже и главата, като крещи в същия миг, но Тара изтичва и хваща ръцете му.)

ТАРА: Спри, свами! Видя ли? Твоят меч атакува чичо, но брат ти получи раните. Ти искаш да убиеш чичо, но брат ти бе ранен. (С допрени длани, плачейки.) Свами, моля те, разпознай играта на Бог.

ПАУНДРАКА: Тарааа!!

ВИЙРМАНИ: Не викай, Паундрака. Викането няма да промени истината. А истината е, че ти си просто един обикновен човек. Ти не си Васудева. Има само един Васудева. Дваракадиш Шри Кришна!

(Паундрака в яростта си замахва да го рани в корема, но Тара хваща меча му и ръцете й кървят.)

ТАРА: Не, свами!

ВИЙРМАНИ: Видя ли, Паундрака? Васудева Шри Кришна те предупреди. Ако третираш Бог като твой съперник и враг, това ще ти навреди. Промени се, преди да си се унищожил напълно.

ПАУНДРАКА: Вийрмани, аз няма да те оставя. (Сваля полека меча си и отива при брат си. Той, Тара и царят на Каши му помагат да стане и го отвеждат. Паундрака гледа Вийрмани заплашително.)

ВИЙРМАНИ: О, Васудева Шри Кришна, мой Господи, моят живот е благословен от твоята лила. Господи, ти си Господарят на трите свята. Ти доказа, че обичаш дори и такъв нищожен преданоотдаден като мен. Приеми моя поклон, Господи. (плаче) Спаси ме, Васудева. Спаси ме! Шри Кришна, прости на моя Паундрака. Прости му грешките.

(Стражарите почват да го дърпат и излизат с него)

СЦЕНА 7

(Паундрака е полегнал, до него са седнали Тара, Каширадж, Ранвир и Двивид. Прислужницата му вее.)

КАШИРАДЖ: Този магьосник Кришна спаси със своята магия чичо Вийрмани. Той също иска да ни дава акъл.

ДВИВИД: Но това няма да се случи. Васудева, ние няма да позволим на Кришна да успее. Той уби моя приятел Наракасура. Оттогава аз горя за отмъщение. Докато моето отмъщение не бъде изпълнено, то ще ме кара да горя от гняв.

ПАУНДРАКА: Дори аз горя за отмъщение. Искам да убия Кришна. За да нямам никакви врагове на тази земя. Всички да ме наричат Васудева. Бхагаван!

КАШИРАДЖ: Затова ние трябва да атакуваме Дварака.

ПАУНДРАКА: Даа!

КАШИРАДЖ: Този страхливец Кришна няма да посмее да се бие с нас.

ПАУНДРАКА: Да! Да, Каширадж! Точно така. Скоро ще атакуваме Дварака. Да!

ДВИВИД: Не, Васудева. Не е за препоръчване да атакуваме Кришна директно.

ПАУНДРАКА: Но защо?

ДВИВИД: Защото, приятелю, Кришна е хитър, магьосник и ще спечели чрез измама. Затова ние също трябва да се бием с него хитро.

КАШИРАДЖ: Което ще рече, че ти вече имаш някакъв план в ума си?

ДВИВИД: Да, приятелю Каширадж. Нека Васудева Паундрака изпрати един посланик за мир да го предупреди.

РАНВИР: Но с каква цел?

ДВИВИД: Кришна си мисли, че е велик, и няма да го вземе насериозно. Ние ще го заблудим. Ще пазим мълчание.

ПАУНДРАКА: Да пазим мълчание? Защо?

ДВИВИД: Да, приятелю Васудева, но само дотогава, докато Кришна е далеч от Дварака.

КАШИРАДЖ (зарадвано): Да! А когато Кришна не е в Дварака, ние ще атакуваме. И ще унищожим Дварака. (смеят се)

ПАУНДРАКА: Ще я унищожим, да!

ДВИВИД: Когато Дварака е унищожена, неговата смелост ще бъде сразена. Тогава ще можем да свършим с него за минута.

ПАУНДРАКА: Браво, Двивид, браво! Твоят зъл ум измисли велик план. (смее се) Ние скоро ще изпратим посланик за мир до Дварака. Посланик за мир! (смее се)

КАШИРАДЖ (подигравателно): Няма Кришна, няма свирене на флейта! (смеят се)

СЦЕНА 8

(Кришна е на трон. От лявата му страна седи Баларам също на трон, отдясно са му Сатяки и Акрура, седнали, и един от воините, отпред е пратеникът със свитък.)

РАЗКАЗВАЧ: В Дварака пристигна посланикът за мир, изпратен от Паундрака, и започна да чете неговото съобщение до Шри Кришна.

ПРАТЕНИК: О, царю на Дварака, аз победих всички царе и доказах, че аз съм най-могъщият цар на земята. (Баларам и другите поглеждат изумени Шри Кришна, а той се усмихва. После все така учудено гледат пратеника.) Затова един по един всички царе приеха моя авторитет. Онези глупави царе, които не ме приеха за върховната сила, бяха погребани в земята. Ти си интелигентен цар, затова вместо да пращам моята армия в Дварака, аз пращам моя посланик за мир...

БАЛАРАМ: Спри! Канея, този пратеник е донесъл послание, което ни предизвиква. А ти го слушаш!

КРИШНА (засмива се): Братко, пратеникът просто си върши работата. Той е послушен слуга на Паундрака и е в служба на царя. Затова го остави да върши дълга си.

БАЛАРАМ: Но, Канея, той...

КРИШНА: Братко...! Пратенико, продължи да четеш.

ПРАТЕНИК: Ние предлагаме ти да действаш мъдро. Приеми мен за свой цар и също спри да се наричаш Васудева. Обръщай се към мен с Васудева. Само аз съм истинският Васудева. Ако ти не приемеш моето послание мирно, аз ще приема, че ти и твоят по-голям брат Баларам се мислите за горди, че сте силни, и двамата сте луди.

БАЛАРАМ: Пратенико! (изправя се вън от себе си от гняв. Пратеникът уплашено поглежда Кришна, после и Баларам поглежда Кришна, а той него леко укорително.) Сатяки, отрежи главата на този мошеник!
(Сатяки и другите се хващат за мечовете си и пристъпват към пратеника. Поглеждат към Кришна, той ги гледа недоволно.)
Сатяки, изпълни моята заповед! (Сатяки изважда меча и тръгва към пратеника.)

КРИШНА: Спри, Сатяки! Братко, успокой се!

БАЛАРАМ: Да се успокоя? Да се успокоя ли, Канея? Паундрака нарочно, срещу цялата етика е изпратил този мошеник като пратеник за мир, за да атакува нашата чест. Под маската на мир ние сме предизвикани на война. Наш дълг е да отговорим на това. (Кришна кима.) А отговорът е този пратеник да бъде обезглавен незабавно, Канея!

АКРУРА: Кришна, Баларам е прав. Ако Паундрака наистина иска мир, неговото послание не би било толкова провокативно. Това не е послание за мир, а обявяване на война.

САТЯКИ: Дваракадиш, заповядай ми. Аз не мога да се въздържа. Този меч е нетърпелив да вкуси неговата кръв.

КРИШНА: Сатяки, ти обиждаш посланика.

САТЯКИ: Прости ми, царю. Но той обижда Теб.

КРИШНА: Може би това да обижда другите е обичай на Паундрака. Но ние знаем как да почитаме своя гост. А този пратеник в момента е гост на Дварака. Той е под наша защита. Затова всички вие върнете обратно мечовете си в ножниците.

(Сатяки веднага връща меча си, и другите.)

БАЛАРАМ: Но Канея, Паундрака има само омраза към нас. Той иска война с нас и нищо друго!

КРИШНА: Изглежда, че всички вие сте нетърпеливи да се биете.

АКРУРА: Когато Паундрака плюе огън в името на послание за мир, как можем ние да мълчим като страхливци?

КРИШНА: Акрурджи, ние не сме нито страхливци, нито сме слаби, че да не можем да контролираме своя гняв. (Акрура клати глава с несъгласие.) Да, съгласен съм, че цар Паундрака е преминал нормите на един цар. Но ние не можем да направим това. Затова оставете пратеника да довърши своето послание.

БАЛАРАМ: Но Канея, когато намерението на посланието е да ни предизвика, аз не мога да го слушам, без да изгубя самообладание. (Взима си боздугана, минава покрай пратеника и си отива с тежки крачки пред учудения поглед на всички. Пратеникът поглежда Кришна, той му кима.)

КРИШНА: Пратенико, продължи да четеш посланието.

ПРАТЕНИК (кима): О, Кришна, взимайки моето име, ти ме опозори. Но запомни, аз съм истинският Васудева. Аз имам могъщ боздуган, наречен Камукхи, който е изпратил много велики герои в Ямалока. Моят лък Саранг е божествен. Звукът от неговата тетива ще накара сърцето ти да застине. Наннан, моят меч, може да убие дори бога на смъртта Ямарадж. А моята Сударшана чакра може да счупи твоята Сударшана чакра на парчета и лесно да те убие. Аз съм истинският Васудева. Само един Васудева ще съществува на земята. Затова или ти ще ме приемеш за Васудева, или ще приканиш своята смърт. Твой доброжелател, Васудева Паундрака.

КРИШНА: Пратенико от Паундранагри, благодаря ти, че донесе посланието. Цар Паундрака се опитва да ни провокира за война чрез това послание. Не е правилно да се отговаря на него, защото аз не се наслаждавам на войната нито с думи, нито с оръжия. Въпреки това, ако той иска война, ще има война. Но той трябва да я започне. Ако той започне война, ние ще я довършим.

САТЯКИ: Васудева Шри Кришна ки...

ВСИЧКИ: Джей! (3 пъти)

КРИШНА: Акрурджи!

АКРУРА: Заповядай ми, Дваракадиш!

КРИШНА: Ако пратеникът иска да остане тук, оставете го, отдавайки му съответната почит. А ако той иска да си отиде, ти лично ще го придружиш до границата на Дварака.

АКРУРА: На твоите заповеди! Дваракадиш ки....

ВСИЧКИ: Джей! (Повтарят го, докато Кришна стане и си отиде. Пратеникът леко му се покланя.)

СЦЕНА 9

(Баларам отива в оръжейната. Той вдига лъка и опъва тетивата - После се обръща да тръгне и вижда Кришна, който тъкмо е влязъл. Гледат се сериозно. Баларам тръгва, Кришна застава на пътя му.)

КРИШНА: Почакай, братко! Почакай!

БАЛАРАМ: Не ме спирай, Канея! Аз няма да спра.

КРИШНА: Но къде отиваш с този лък? Надявам се, че не отиваш на лов?

БАЛАРАМ: Да. Отивам на лов. На лов за Паундрака. Този страхливец си мисли, че е Бог.

КРИШНА: Значи ти отиваш да воюваш с Паундрака.

БАЛАРАМ: Да, отивам да воювам. Канея, ти знаеш всичко и въпреки това се преструваш на незнаещ.

КРИШНА: Но братко, ти ще воюваш сам с Паудрака?

БАЛАРАМ: Аз не се нуждая от армия, за да убия Паундрака, Канея. Аз мога да унищожа него и неговата армия собственоръчно. (Понечва да тръгне.)

КРИШНА: Но братко, ние трябва да бъдем предпазливи.

БАЛАРАМ: Канея, нямаш ли доверие в моята сила?

КРИШНА: Кога съм казал такова нещо, братко?

БАЛАРАМ: Тогава нямаш вяра в моята смелост ли?

КРИШНА (клати глава): Не става дума за това, братко.

БАЛАРАМ: Тогава няма нужда да се тревожиш, Канея. Аз ще убия този луд Паундрака и скоро ще се върна. (пак тръгва)

КРИШНА (следва го): Но, Баларам... Защо е нужно да се биеш с него веднага?

БАЛАРАМ: Ти казваш това? Ти ли го казваш, Канея? (Кришна кима.) Той те обиди. Обидата на теб е обида и на мен. Канея, той ни предизвика на война. И аз я приех.

КРИШНА: Но...

БАЛАРАМ: Но какво? Какво но? Не е ли правилно да се даде урок на Паундрака, който си мисли, че е Васудева?

КРИШНА: Правилно е, братко, но... но...

БАЛАРАМ: Отново „но“!

КРИШНА: Братко, ние със сигурност ще накажем Паундрака.

БАЛАРАМ: Ние? Не. Само аз! Аз сам ще го накажа, Канея. И за това не се нуждая от ничия помощ.

КРИШНА: Аз знам, Баларам, че ти си силен, могъщ. Ти можеш сам да го убиеш.

БАЛАРАМ: Щом е така, защо тогава ме спираш да се бия с Паундрака? Какво те тревожи? Кажи ми?

КРИШНА: Ъъ... братко, само ти можеш да ме освободиш от моята тревога.

БАЛАРАМ: Аз?

КРИШНА: Да, братко. Сваямварата на дъщерята на Дурьодана ще се състои в Хастинапур.

БАЛАРАМ (изведнъж се сепва и се усмихва): О, да, Канея, аз съвсем бях забравил за това.

КРИШНА: Помисли, братко, добре ли е да се обявява война в такова време?

БАЛАРАМ (леко засрамен): Ъъм... Ти си прав, Канея.

КРИШНА: Моята истинска тревога е за сина ми, Самба.

БАЛАРАМ: Самба! Но той е мой племенник, Канея! Той е много силен и могъщ като мен. Защо да се тревожиш за него?

КРИШНА (смее се): Тревогата е само за такива момчета. На млада възраст разумът не работи както трябва. Затова искам ти да отидеш с него на сваямварата. Тогава той ще бъде под контрол.

БАЛАРАМ: Това ли е всичко? (Смее се.) Добре, ще отида с него в Хастинапур. Сега не се тревожиш, нали?

(Кришна се смее. Баларам тръгва да излиза и в един момент се обръща.)

БАЛАРАМ: Канея, сега започнах да те разбирам добре. Ти правиш това, което искаш. А аз... аз се чудя как толкова бързо се оставям да бъда убеден.

КРИШНА (смее се): Братко, ти наистина си добър, много добър.

БАЛАРАМ: Хмм... Достатъчно. Достатъчно ласкателства, Канея. Ти си експерт в това, Дваракадиш. (Засмива се, и Кришна също и се прегръщат.) Виж Канея, аз бях в гневно настроение заради посланието на пратеника на Паундрака. А сега се успокоих. Канея, как правиш това чудо всеки път?

КРИШНА: Ъъъм.... (Засмива се, и Баларам.)

СЦЕНА 10

РАЗКАЗВАЧ: Скоро след това Паундрака изпрати своята маймуна-демон да направи разрушения и да причини страдания на жителите на Дварака. Войниците не успяха да я спрат и изтичаха за помощ при Баларам.

(Двивид с боздугана си прави разрушения, крещейки и смеейки се. Баларам пристига с ралото си на мястото.)

БАЛАРАМ: Хей, луда маймуно, кой си ти? Как се осмеляваш да нахлуваш в Дварака?

ДВИВИД: Аз съм най-добрият сред маймуните. Моят господар любящо ме нарича Двивид.

БАЛАРАМ: Кой е твоят господар, под чиито заповеди правиш това?

ДВИВИД: Учудващо! Ти не познаваш Васудева Паундрака? По негова заповед аз дойдох да превърна Дварака в гробище. И да те убия. Хората ме наричат пратеника на смъртта. Ха-ха-ха!

БАЛАРАМ: О, глупава маймуно, твоят господар неоснователно те е похвалил и те е изпратил при твоята смърт. Аз ще ти покажа кой кого ще убие.

(Почват да се бият с оръжията. Оръжието на Двивид пада.)

БАЛАРАМ: Ще ти дам още един шанс. Ако искаш да останеш жив, бягай оттук!

ДВИВИД: Аз дойдох тук да унищожа Дварака. Първо ще свърша това и после ще си отида. Ако ти искаш, може да ми се извиниш, да поскаш милост и да избягаш. Аз съм много добър. Аз мога да ти простя. Мога да ти помилвам живота. Виж всичко, което мога да направя.

(Двивид вади меча си. Пак се бият. Накрая Баларам го натиска с ралото по главата. Почва да го удря. После го хваща с ралото за врата и го върти. Двивид пада. Надига се и е в ужасен страх. Накрая Баларам го удря в корема, Двивид изкрещява и умира.)

СЦЕНА 11

(Паундрака седи до тялото на мъртвия Двивид, невярващ, тъжен. Зад него са останалите.)

РАЗКАЗВАЧ:  Баларам изпрати тялото на мъртвия Двивид в двореца на Паундрака. Той бе завладян от мъка за своя приятел и едновременно с това ненавист към Кришна.

ТАРА: Видя ли, царю, последствията от това да се забъркваш с Шри Кришна?

(Паундрака й прави знак „тихо!“)
ПАУНДРАКА: Шшт! Тихо, Тара, тихо. Моят приятел спи, а ти вдигаш шум. Остави го да спи.

КАШИРАДЖ (кляка да него): Бхагаван Васудева, Двивид е мъртъв.

ПАУНДРАКА: Аз казвам същото. Той спи. Вечен сън. Този страхливец Кришна го приспа.

РАНВИР: Да, Васудева, ние направихме голяма грешка. И ние платихме тежко за нея.

КАШИРАДЖ: Но ние няма да я повторим.

РАНВИР: Да, Васудева! Ние няма да дадем шанс на Кришна да ни убива един по един. Всички ние заедно ще го го обкръжим като диви кучета. И ще го убием.

ТАРА: Всички вие правихте, каквото искате. Но сега, аз не мога да остана наблюдател на вашата пиеса.

ПАУНДРАКА: Шшшт! Тихо, Тара! (сочи я) Смъртта на тази маймуна е истинска. Той не се преструва. Той не лежи просто тук със затворени очи. Виж. Той наистина е мъртъв.

ТАРА: Знам. Шри Кришна го е наказал. Неговата смърт не е актьорство.

ПАУНДРАКА: Тогава... за коя пиеса говореше, Тара?

ТАРА: Аз говорех за твоето актьорство, че ти си Бхагаван Васудева.

ПАУНДРАКА: Аз СЪМ Бхагаван Васудева. Аз наистина съм Бог. Да!

ТАРА: Ако наистина си Бог, защо плачеш за смъртта на твоя приятел? Защо не можеш да го накараш да стане? Покажи своята божествена сила! Върни Двивид от мъртвите!

ПАУНДРАКА (крайно ядосан): Тарааа! (Тя се усмихва.)

КАШИРАДЖ: Васудева, Кришна със своята магия е я настроил срещу Вас.

ПАУНДРАКА: Да. Преди Кришна със своята магия да настрои целия ми град срещу мен, ние ще го унищожим. Ще го убием! Пригответе колесницата ми! Аз ще му покажа моята мощ. Каширадж, нареди на твоята армия да се подготви да се присъедини към нас в атаката на Дварака! Ние ще отмъстим за смъртта на Двивид!

РАНВИР: Да, Васудева! Но ти също вземи своите божествени оръжия и въоръжения. Преди да атакуваме Дварака, се помоли на свещения огън, сдобий се с божествени оръжия. Тогава нашата победа е сигурна, Васудева, да!

ПАУНДРАКА: Да, братко, аз със сигурност ще изпълня ягня и ще се сдобия с божествените оръжия. Да!

СЦЕНА 12

(Кришна и Рукмини гледат. Паундрака прави ягня.)

КРИШНА: Невежи хора като Паундрака не знаят, че можем да си купим легло, но не можем да си купим сън. Човек може да има средствата, за да може да се наслаждава. Но той не може да сътвори щастието. (Рукмини кимва.) Подобно на това, ние можем да се преструваме на Бог. Но никой не може наистина да стане Бог.

РУКМИНИ: Когато човек почне да си мисли, че е най-добрият, неговото падение започва. (Кришна кима.) А Паундрака е паднал толкова много. Затова иска да се бие с теб, с Бог.

КРИШНА: Да, Деви, това е проблемът. Аз написах съдбата на хората. Аз им дадох умове. И въпреки това те почнаха да предизвикват своя Създател. Човек си мисли, че е по-силен от Бог. Злоупотребява със своята интелигентност и има голяма алчност да се сдобие с най-великите оръжия. Но той забравя едно нещо. Че тези оръжия могат да доведат до голяма катастрофа. Рукмини, днешната алчност за мощ ще бъде видяна и в Кали юга. Всички ще се опитват да станат по-силни чрез властта. Всички ще се опитват да се въоръжават, ще бъдат обсебени от силата. И резултатът ще бъде загуба на животи, опустошение. Това ще доведе до голяма война. А резултатът от войната ще бъде голямо унищожение. Безчислени убити. Затова войната е като ягня. Бойното поле е като дуни, където биват пожертвани човешки животи.

(Кришна и Рукмини излизат.)

ПАУНДРАКА (покланя се на Агни, който идва): О, Агни дева, аз, Бхагаван Васудева Паундрака ще атакувам Дварака и ще убия този фалшив Кришна. Той е магьосник. За да го победя, аз имам нужда от божествени оръжия.

АГНИ: О, Паундрака, от твоето желание аз мога да доловя твоята алчност за мощ, егоизъм и липса на посветеност. Ти искаш да се биеш с Господаря на Вселената. Ти го наричаш фалшив. Паундрака, Шри Кришна е истинският Бхагаван. Затова, въпреки че ти ще получиш божествени оръжия, няма да спечелиш и няма да се сдобиеш с никаква слава.

ПАУНДРАКА: Защо да не се сдобия със слава? Аз ще стана известен. Ще получа слава.

АГНИ: О, Паундрака, пред Васудева Шри Кришна всички твои сили, всички твои оръжия няма да работят. Като се опитваш напразно да се биеш с Васудева, ти приканваш своята гибел.

ПАУНДРАКА: О, Агни дева, разбирам, че ти се колебаеш да създадеш божествени оръжия, с които да се бия срещу Кришна. Но не забравяй, те трябва да ми бъдат дадени като дар. Ти не можеш да ми ги откажеш. И аз мога да ги използвам срещу всеки враг. Кажи ми, даваш ли ми моето право да ги имам в този момент?

АГНИ: Аз само се опитах да те спра от това да унищожиш себе си. Сега всичко зависи от теб. Както ти поиска, ще създам божествените оръжия за теб. Така да бъде.

(Агни прави жест с ръка. Паундрака вади оръжията от дунито. Паундрака се смее доволно. Агни си тръгва.)

СЦЕНА 13

(Тара е на сцената с една прислужница, която държи поднос за обожание с меч. Влизат Паундрака, последван от Ранвир, Каширадж и войници, много весели.)

РАНВИР: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей! (2-3 пъти, докато влязат. После Паундрака вдига ръце – жест да спрат възгласите. Той се усмихва, но после вижда тъжното лице на Тара и се намръщва. Отива до нея. Тара дори не иска да погледне мъжа си.)

ПАУНДРАКА: Царице Тара, виждам, че имаш тревожен вид. Изглежда така, сякаш ме изпращаш в гроба, а не на война. Тара, ти не си съпругата на някой обикновен воин. Ти си съпругата на самия Бхагаван. Да, съпругата на Господа. (Тя продължава да гледа надолу.) Който контролира както живота, така и смъртта. Затова, фалшивият Бог Кришна не може да ми стори нищо. Нищо!

ТАРА (с лека усмивка го поглежда, после с допрени длани): Прости ми, свами, но смъртта не е приятел на никого. На земята дори Бог, като аватар, трябва да я приеме.

ПАУНДРАКА: Да. Ти си права, Тара. Дори Бог трябва да умре тук. Но когато Бог умира, Той умира по свое желание. Аз не искам да умра в тази война. Аз ще убия Кришна и ще се върна. Ще видя как той умира. Затова спри да се тревожиш. Тъгата и страхът трябва да бъдат на лицето на съпругата на моя враг Кришна. Не на лицето на съпругата на Бог Паундрака.

ТАРА: Но историята отново и отново е доказала, че който е бил глупав да се бие с Шри Кришна, се е върнал от бойното поле победен.

ПАУНДРАКА (крещи и я сочи): Тара!! Ти ме учиш на история? Каквото аз правя и казвам е история. И аз ще напиша историята на Кришна с меча си, потопен в неговата кръв. Сега дай ми меча и украси челото ми с тилак. Хайде!

ТАРА (почва да плаче): Не, свами, не мога доброволно да те изпратя към твоята съдба, твоята смърт.

ПАУНДРАКА (пак крещи): Тара!! Ти не си достойна да си съпруга на Бог Паудрака. Ти се тревожиш за своята съдба и за твоя брак, нали? Ето, аз ще те отърва от тази грижа още сега. (Приближава се и й маха тикката, след това й размазва синдура там, където се разделя косата. Хвърля тикката. Тя почва да плаче повече.)

ТАРА: Свами, що за неблагоприятно нещо стори?

ПАУНДРАКА: Сторих го заради твоето колебание да ме изпратиш, Тара. Когато една съпруга се съмнява в смелостта на своя съпруг, когато той заминава на бойното поле, свещеният синдур на челото й не изглежда добре. Когато се върна с победоносен флаг, ще го нарисувам отново с кръвта на Кришна. Мечът! Мечът! (Тара се колебае да му го даде, прислужницата се притеснява и пристъпва с подноса към него. Той го грабва, поглежда царицата накриво и си тръгва. Тя още плаче. Той се обръща за малко и продължава:)

ПАУНДРАКА: Да вървим!

КАШИРАДЖ: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей! (докато излязат)

(Тара ги гледа, докато излязат, после се навежда, вдига тикката и я гледа, плачейки.)

СЦЕНА 14

(Пак Кришна е на трона, до него е Баларам, също и Сатяки, Акрура, воинът, отпред е шпионинът.)

КРИШНА: Внезапното завръщане на нашия шпионин от Паундранагри несъмнено е знак за някоя важна новина. (Шпионинът кима.) Кажи ни. Каква е новината?

ШПИОНИН: Царят на Паундранагри Паундрака, който се мисли за Бог Васудева, с огромна армия идва да атакува Дварака. Царят на Каши, неговият приятел, също идва с огромната си армия. (Всички гледат тревожно, споглеждат се.)

БАЛАРАМ: Виждаш ли, Канея, дързостта на Паундрака! Това е резултатът от твоята снизходителност. Ако бях аз, щях да изпратя обратно неговия посланик мъртъв.

КРИШНА: Не, братко, това не е правилно.

БАЛАРАМ: Какво не е правилно, Канея? Твоите идеи за правилно и неправилно направиха една мравка като Паундрака наш проблем.

КРИШНА (засмива се леко и клати глава): Баларам, Паундрака изобщо не е проблем за мен.

БАЛАРАМ: Ха! Дори ако беше проблем, аз мога сам да се справя с него, Канея. Но ти си по-голям проблем от него. Ти! Твоята идея за ненасилие става пречка за нашата чест и за безопасността на хората.

КРИШНА: Братко...

БАЛАРАМ: Какво „братко“? Братко, братко... Ти дори не ме оставяш да накажа мошениците. Канея, в този свят ненасилието е безполезно. С демоните разговорите за любов и мир нямат смисъл. За да им дадем урок, трябва да използваме сила.

КРИШНА: Ти си прав, Баларам, но не и когато става дума за пратеник. Има някои правила, които трябва да бъдат следвани от един цар. (Баларам поглежда надолу смутен.) Слабостта на Паундрака е, че се възползва от правилото, приложимо за пратениците, за да ни заплаши. Но в отговор ние не можем да сторим същото като него, братко.

БАЛАРАМ (въздъхва и махва с ръка): Добре, добре. Но кажи ми – ще седим като страхливци да чакаме неговото нападение ли? Да губим време?

КРИШНА: Братко, Паундрака идва, за да ни атакува. Не за мирни преговори. Затова ние ще му отговорим със същото.

БАЛАРАМ (не вярва на ушите си): Ти казваш това, Канея? Не мога да повярвам на ушите си.

КРИШНА (засмива се): Баларам, аз не исках да се бия, но съдбата е много силна. Затова смъртта на Паундрака го дърпа към бойното поле.

БАЛАРАМ: Да, Канея. Аз самият ще го убия с тези ръце.

КРИШНА: Не, братко! Паундрака ме нарече фалшив Васудева. Той назоваваше себе си Васудева и така стана виновен спрямо мен. Затова аз ще го накажа. Това е неговата съдба.

БАЛАРАМ: Значи ще водим война? Това ли казваш Канея?(свива ръка в юмрук)

КРИШНА: Да. Ще водим война!

БАЛАРАМ: Акруджи! (Акрура се покланя.) Сатяки! (И той се покланя.) Кажете на армията да бъде готова да посрещне атаката.

АКРУРА (покланя се): На вашите заповеди!

САТЯКИ (покланя се): На вашите заповеди!

СЦЕНА 15

(Двете армии застават една срещу друга и се гледат.)

ПАУНДРАКА: Каширадж, ние дори не сме обявили войната. Тогава как така армията на Дварака е тук? А?

КАШИРАДЖ: Васудева, определено в нашата войска има някой шпионин от врага.

ПАУНДРАКА (гледа към Кришна): Оо! Значи ти си Кришна! Ти си кравар и наричаш себе си Васудева? Имитираш мен и наричаш себе си Бог? Ти си направил и фалшива Сударшана чакра, боздуган, лотос и раковина. (смее се) Приятелю, Каширадж, този кравар е полудял! Иска да се бие с Бог! Ти го накарай да разбере.

КАШИРАДЖ: На твоите заповеди, Васудева! Ей, Кришна, аз съм царят на Каши. По заповед на Васудева Паундрака, преди да започне войната аз ти давам последен шанс – ти и брат ти Баларам да приемете Васудева Паундрака за Бог. (Кришна и Баларам се споглеждат) Потърсете неговата защита, плащайте му данъци и той ще ви прости.

БАЛАРАМ: Царю на Каши! (замахва с боздугана)

КРИШНА: Не, братко! Нека Паундрака започне битката. (Баларам сваля боздугана.)

ПАУНДРАКА: Защо не отговаряте? Онемяхте ли, а? (смее се) Братко Ранвир, виж положението на бедните слаби хора.

БАЛАРАМ (смее се): Паундрака, ти имаш добра армия от мечки. (сочи към Ранвир и Каширадж) Добри актьори. Но ние дойдохме не да гледаме твоя театър, а да го спрем. Достатъчно с твоето актьорство като Васудева.
ПАУНДРАКА: Баларам, по-добре да говориш учтиво! Както и да е, ти все пак говориш, но защо твоят Канея, крадецът на масло, мълчи?
БАЛАРАМ (пак сваля боздугана): Паундрака!
КРИШНА (спира го): Не, братко!
ПАУНДРАКА: Да не би устата му да е пълна с крадено масло, а? (смее се)
КРИШНА: Паундрака, ти се смееш? Но животът не е шега. На бойното поле последната игра е на живот и смърт. Аз не исках да играя тази игра. Но ти ме принуди. Ако искаш война, тогава ти трябва да я започнеш. Аз мога само да те уверя, че аз ще сложа край на тази война.

ПАУНДРАКА: Ти ще я завършиш? Аз съм началото и краят на тази Вселена. Аз ще започна войната и аз ще я завърша. Не ти. Атака! (сочи към войската на Кришна)

АКРУРА: Атака!  (сочи към войската на Паундрака)

(Акрура, Сатяки почват да се бият с мечове с войниците на Паундрака на заден план. Кришна и Баларам изпращат стрели към армията на Паундрака. Паундрака също стреля към войниците на Кришна.)

ПАУНДРАКА: Братко Ранвир, Кришна е нашият враг! Но твоят противник е Баларам! Затова ти трябва да го убиеш.

РАНВИР: Да, Васудева, това ще е правилно.

(Ранвир и Баларам взимат лъковете си. Първо Ранвир печели, после Баларам му поваля лъка.  След това взимат боздуганите и се бият. Баларам го набива с ръце, с крака.)

РАНВИР: Васудева! Спаси ме, Васудева!

БАЛАРАМ: Мислиш се за Баларам, а! (И му нанася последен удар.)

ПАУНДРАКА: Братко Ранвир!! (Паундрака е ужасен от смъртта му и се изпълва с чувство на мъст.) Балараам! Ти уби моя брат. Сега аз няма да пощадя твоя брат! И ще убия и теб! (Баларам поглежда Кришна, той му кимва.)

БАЛАРАМ: Паундрака, сега аз няма да те пощадя. (Бият се с лъкове. Паундрака вика разни божествени стрели и поваля лъка на Баларам, после меча му. Изпраща стрела, която Баларам едва избягва, като се навежда. Паундрака се смее. Кришна гледа сериозно.)

БАЛАРАМ (вдига боздугана си): Паундрака!

КРИШНА: Братко! (Прави му жест да спре. Взима своя лък и стреля. Неговите стрели надвиват тези на Паундрака.)

ПАУНДРАКА: Приятелю, Каширадж!

КАШИРАДЖ: На твоите заповеди, Васудева!

ПАУНДРАКА: Ако ти наистина си ми приятел, върви! Обезглави Кришна и ми донеси главата му пред моите стъпала!

КАШИРАДЖ: Вярвай ми, Господи! Аз ще се върна само след като убия Кришна. И тогава ще има само един Васудева в трите свята. Бог Васудева Паундрака! А освен на Каши, аз ще стана цар и на Дварака. (Кришна и Баларам се смеят.)

ПАУНДРАКА: Разбира се, Каширадж! Но първо, освободи трона на Дварака от лапите на Кришна!

(Царят на Каши изстрелва стрела и лъкът на Кришна пада. Баларам гледа притеснено.)

КАШИРАДЖ (Смее се): Ей, краварю, аз, царят на Каши, мога да те убия, ако искам! Но аз искам да ти дам шанс да упражниш правата си.

КРИШНА (смее се): Така ли? Значи ти мислиш, че моите права са обвързани с твоите заповеди?

КАШИРАДЖ: Ако не е така, какво? Ако поискаш, можеш да спреш войната и да спасиш живота си. Васудева Паундрака е мой приятел. Ако ти оставиш оръжието си, аз ще го накарам да разбере.

КРИШНА: Паундрака? Приятел? Що за приятелство е това? Той е тласнал приятеля си на пътя на неправедността и разрушението. Царю на Каши, Паундрака е лудост! А не е правилно да се сприятеляваш с лудостта! Ако се сприятелиш с лудостта, ще бъдеш унищожен!

КАШИРАДЖ: Ти си лудост, Кришна! Защото ти ме подстрекаваш срещу моя приятел.

КРИШНА: Аз нито те подстрекавам, нито те заблуждавам. Само се опитвам да ти покажа пътя на мира и на дхарма.

КАШИРАДЖ: Не се опитвай, а се тревожи за своя живот. Защото аз няма да бъда провокиран от теб и да се обърна срещу моя приятел Васудева Паундрака.
Аз дадох обет да те убия. И аз ще го изпълня! Спасявай се, ако можеш, Кришна. (Бият се със стрели, короната на царя пада, лъка му, после една стрела го убива. Кришна се усмихва, и Баларам.)

ПАУНДРАКА: Нее! Кришна, ти уби брат ми и приятеля ми. А сега аз ще убия теб! (Кришна се усмихва. Паундрака праща разни оръжия, но всички биват неутрализирани от Кришна.) Кришна! Ти унищожи моите оръжия! Ти си магьосник! Но аз имам още оръжия! Много смъртоносни и разрушителни! Като ги използвам, ще си отмъстя за това, че се наричаш Васудева, и за смъртта на моя брат Ранвир и на моя приятел Каширадж, и ще отмъстя за смъртта на Двивид. Но ако ме умоляваш за живота си, тогава аз ще те пощадя. Само приеми, че аз съм Васудева! Васудева! Бог! (смее се)

КРИШНА: Паундрака, големите герои не говорят много. Те доказват своето превъзходство, като показват своите бойни умения и използват своите оръжия. Паундрака, за този живот ти използва всички свои оръжия, думи и дори своя последен дъх! Затова, бъди готов да изоставиш тялото си.

ПАУНДРАКА: Не, Кришна! (Вика своята Сударшана чакра. Кришна вика своята и така Паундрака бива обезглавен. Кришна благославя душата му. Баларам се радва.)

БАЛАРАМ: Канея, още един от твоите врагове бе убит.

КРИШНА: Да, братко. Душата на Паундрака постигна освобождение.

БАЛАРАМ: Да, Канея. А заедно с душата му, тронът на Паундранагри също бе освободен.

КРИШНА: Баларам, Паундрака насилствено детронира своя чичо Вийрмани. Помоли някого да отнесе моето съобщение до царица Тара – тя да го накара да се възкачи на трона на Паундранагри още веднъж.

БАЛАРАМ: Разбира се! (Кришна кимва.)

СЦЕНА 16

(Тара е в бяло, без синдур и украшения. На сцената по-встрани са войниците на Паундрака, Акрура, Сатяки и още един воин на Кришна. Влиза браминът, след него пратеникът държи поднос с короната, прислужницата държи поднос с раковина. Застават встрани до Вийрмани.)

БРАМИН: Царице... (Прави жест с ръка, сочейки короната и Вийрмани.)

ТАРА: Чичо, тази корона, царският трон и царството на Паундранагри винаги са принадлежали на теб и ще ти принадлежат. И само ти имаш право над тях. А сега аз ти връщам твоето право. Ела, чичо!

ВИЙРМАНИ: Не, това е невъзможно. Аз няма да приема този пост.

ТАРА: Защо не, чичо?

ВИЙРМАНИ: Това е същото място, където седеше Паундрака и извършваше жестокости върху поданиците си. Ако седя тук, това ще ми напомня за всички тези зверства. Не само това, как мога да забравя греховете, които Паундрака извърши срещу Шри Кришна? Прости ми, снахо. Не мога да седна тук.

ТАРА: Чичо, това дори е по-добре, че си спомняш всяка жестокост, извършена от моя съпруг върху поданиците. По този начин ти можеш да облекчиш мъките им. И това ще намали бремето на греховете върху моя съпруг. Така той ще се разкае за тях. Чичо, въпреки че исках, не можах да го спра да извършва грехове. Това бе безпомощността на една жена. Но сега аз ще се опитам да го облекча от тези грехове. И се нуждая от твоята помощ за това, чичо.

ВИЙРМАНИ: Снахо, благословена да си! Ти си велика! Дори след смъртта на съпруга си, ти даваш пример за това, че си негова истинска съпруга, и се опитваш да се покаеш за неговите грехове. Но какво за този голям грях, който Паундрака извърши срещу Васудева Кришна, като се обяви самият за Васудева?

ТАРА: Нека душата му почива в мир! За да се покая за този грях, аз давам обет да водя живот на аскетизъм и да правя тапас.

ВИЙРМАНИ: Браво, браво! Бог ти даде мъж, който не те оценяваше. Бог със сигурност е направил това, за да може твоите заслуги да облекчат Паундрака от неговите грехове. И неговата душа да може да постигне мир и освобождение. О, Господи, без съмнение твоята божествена игра е уникална! Ти си великодушен. И се грижиш също и за своите грешни преданоотдадени.

ТАРА: Да, чичо, Господът наистина е много великодушен. Господ Кришна изпрати тази корона от бойното поле и даде съобщението да върна трона на теб.

ВИЙРМАНИ (с допрени длани): О, Господи, в каквото и състояние да бях, аз винаги бях доволен. По твоята воля, всяка болка е като блаженство! А ако не е по твоята воля, тогава всяко щастие е като мъка. За този аскетик, дали е трон от трева или е този царски трон, за мен е същото, Господи. Всичко е същото.

ТАРА: Чичо, сега ти нямаш никакви възражения да се възкачиш на този трон, нали?

ВИЙРМАНИ: Как мога да отхвърля волята на Господа и желанието на моята снаха?
(Тя му докосва стъпалата, той я повдига.)

ТАРА: Благодаря ти, чичо. Чичо, приеми тази корона в името на Господ Кришна и удостои този трон. Ела!

(Той сяда. Браминът го поръсва с ориз, слага му тилак от синдур, после взима короната и я слага на главата му. Взима раковината и наужким я надува заедно с музиката. През това време Тара и други взимат цветята и хвърлят.)

НЯКОЙ: Махарадж Вийрмани ки...

ВСИЧКИ: Джей!

(Три пъти. Той ги спира с жест.)

ВИЙРМАНИ: Кажете: Васудева Шри Кришна джей. (Става.) Джей Шри Кришна!

ВСИЧКИ: Джей Шри Кришна!

(Три пъти.)