сряда, 27 май 2020 г.

Мекам - суфи притчи поезия. Из беседи на Кану в Премананда мандир


Coming soon...

Скъпи приятели, предстои издаването на първата книга от поредицата тематично подбрани приказки и извадки от лекции, в които Кану - Перица Георгиев е говорил за религиите и техните мистични учения.

В тази първа книга ще ви запознаем с магията на суфите.

Суфи притчите са едно многопластово медитативно преживяване, в което е закодирано дълбоко мистично послание.

Тяхната характерна дълбочина и загадъчност, не идва с директни изявления и не внушава конкретни идеи, а съвсем деликатно води търсача към това сам да открие дълбоките мистични тайни на Сътворението.

В тях има един интелигентен хумор, чрез който посланието достига до сърцето на читателя в кодирана форма и според това до колко развиваме декодирашата мъдрост в себе си всеки път можем да разберем една и съща история на различно ниво и да открием в нея различен смисъл.

Така притчите стават огледало на твоето собствено вътрешно израстване и индикатор за това до колко твоята жажда за Бог те е довела до истинско разбиране.

В лекциите Кану е използвал притчите, за да илюстрира послание, което е искал да предаде на хората, с което е дал ключ към тяхното по-дълбоко разбиране.

В книгата са включени поеми на Руми, които са били четени по време на лекцията,с коментари към тях и са разгледани множество въпроси, с които всеки търсач се сблъсква в духовния си път.

Книгата за сега ще бъде в лимитирано издание и може да бъде поръчана тук или на e-mail premananda @ mail.bg

В момента издаването на книгата е на етап предпечат, скоро предстои да влезе в печат.

На всички наши скъпи приятели и читатели пожелаваме вдъхновяващи минути и неповторими преживявания с книгата за суфи притчи и поезия "Мекам"

Арт къща Премананда

вторник, 5 май 2020 г.

Любовната игра на съществуването във вечното настояще - II ed.



366 кратки послания изворна мъдрост, за всеки ден от годината.
Избрано от лекции на Кану - Перица Георгиев, изнесени в Премананда мандир – София, пред ученици и гости.
Скъпи приятели, излезе от печат второто преработено издание на "Любовната игра на съществуването във вечното настояще".
Книжката е с ново корично оформление и размер, с преработено съдържание (между месеците няма приказка) и ще се продава на цена - 16 лв.
Можете да намерите това малко бижу в йога зала Narayana Yoga & Art (след 13.05) или да ни поръчате да Ви я изпратим по куриер.
Пишете ни тук или на e-mail - premananda (маймунка) mail
(точка) bg
И нека силата на Любовта, замести любовта към силата във вашите сърца!

събота, 2 май 2020 г.

Хората се превръщат все повече и повече в роботи



Coming soon...

"Енсо" - сборник с дзен истории и извадки от лекции на Кану - Перица Георгиев..

Книгата е на етап корекция
Ментализация, компютризация на съществуването...  Хората някак губят контакт с онова, което ги обкръжава и почват да живеят в един компютърен свят, в свят на видео игри. Така и войната се превръща в нещо такова – идат на самолет, има таргет, натискаш едно копче – умират много хора.
Не може в такъв свят, в който има такава липса на състрадание, таква липса на единство от който и да е  тип, да бъде успешен и да бъде хармоничен, да бъде истински, да бъде много добре. Не го виждам като много добре такъв свят, в който можеш да убиеш много народ с едно натискане на копче, zащото някой ти е казал и ти си като робот – извършваш, нямаш лично съзнание – ти само извършваш нещо.
Хората почват да се превръщат все повече и повече в роботи. Роботизират се. Те са роботизирани, обаче все повече започват да приличат на роботи. Почват да губят качества на съзнание, качества на близост, на състрадание. Едно отчуждение, което е в прогрес, и което е почнало още преди доста време – но става все по-дълбоко и по-дълбоко.
Роботизацията е убиване на възможността за осъзнаване. Роботизацията е унищожаване на възможността за осъзнаване. Колкото по-механични ставаме, и колкото повече роботлайк[2] действаме, толкова по-малко сме осъзнати. По-малко емоции изживяваме, ставаме хладни и само вършим неща, в които не участваме. И това е като "непривързаност"– някои го смятат. За мен това не е непривързаност, а роботизация, и тая роботизация прихваща от компютрите. Защото, ако твоят ум непрекъснато общува с едни роботи, дружи непрекъснато с едно роботско съзнание, ти ставаш все повече робот. Ставаш все повече компютър. Ти влияеш на компютъра, ама и компютърът ти влияе на съзнанието. Не мислите ли, че има такова нещо?
Как компютърът на някакво несъзнателно ниво ти влияе и те роботизира. И колкото по-дълбоко си влязъл в компютрите, ти ставаш все по-дълбоко роботизиран в себе си и по-малко се осъзнаваш. Ставаш едно хладно същество. Уж положително, ама хладно. Казвам уж положително, защото не е истинска любов това.
Уж положителността не е положителност. Положителността, е една машина – пак машинално, пак не участваш в това. И така все едно егото оцелява – да не се наранява, да не влиза в конфликт, да не изживява  крайни емоции. И си мислиш, че си просветнат, а всъщност си компютризиран. Да, това е опасността на интелекта, от компютризиране на интелекта. Абсолютно влияние, абсолютно влияние. Трябва да осъзнаем тая възможност.

Аз не съм срещу компютрите, обаче осъзнавам как компютрите по някой начин влизат в психиката, ставаш зависим от тях. Човек без компютър все едно не е човек. Липсва ти нещо – крак, задник ти липсва. Няма ти го компютъра – без мобилен, без компютър ти си инвалид. Трябват ти тия патерици за да живееш, да се усещаш, че живееш. Имаш мощ, имаш влияние, че можеш да действаш, можеш да влияеш. Дават ти мощ. На някои ще им дадат някаква пробивност, обаче затова му взимат всички животни сокове и почват да го компютризират. Ако дадеш нещо, не може да не ти дадат нещо. Винаги има взаимност. Затова Гуру наричаше интернет – "евилнет".

понеделник, 13 април 2020 г.

100 - Из 112-те метода на Шива





100. Схващането на обектите и субектите е еднакво както за просветления, така и за непросветления. Първият притежава величието да остава в субективното настроение, неразпилян в нещата.

100. The appreciation of objects and subjects
Is the same for an enlightened As for an unenlightened person. The former has one greatness: He remains in the subjective mood, Not lost in things.

Из 112-те метода на Шива



Това е един много хубав метод. Можеш да го започнеш такъв, какъвто си; не се изисква предварително условие. Методът е прост. Методът е: заобиколен си от хора, предмети, явления - във всеки момент около теб има нещо. Има предмети, събития, хора - но тъй като не си буден, ти не си тук. Всичко останало е тук, ти спиш дълбоко. Около теб съществуват предмети, около теб стават различни събития, но тебе те няма. Или, ти спиш.


Затова всичко, което става около теб, се превръща в господар, завладява те, повлечен си от него. Не само си повлиян, обусловен, ти си повлечен от него.


Всяко нещо може да те улови и ти ще го последваш. Някой минава - поглеждаш, лицето е красиво и ти си отнесен. Дрехите са хубави, цветът или материята са хубави - отнесен си. Минава кола - отнесен си. Каквото и да стане около тебе, то те улавя. Не си силен. Всяко друго нещо е по-силно от тебе. Всяко нещо те променя. Настроението ти, съществото ти, умът ти, зависят от другите неща. Обектите ти оказват влияние.


В тази сутра се казва, че просветленият и непросветленият живеят в един и същи свят. Буда и ти живеете и се движите в един и същи свят -светът остава същия. Разликата не е в света, разликата е в Буда: той се движи по различен път. Движи се сред същите обекти, но се движи по различен начин. Господар на себе си. Субективностга му остава настрана, недокосната. В това е тайната. Предметът не се отразява в него. Нито един външен предмет не може да го улови. Остава безпристрастен, независим; остава себе си, нищо не може да го подчини. Ако иска да отиде някъде, ще отиде, но ще остане господар.


Разликата трябва да се разбере. Под "отделяне, обособяване" нямам предвид този, който се е отрекъл от света - защото в такъв случай от отделянето няма никакъв смисъл. Обособеният индивид е индивидът, който живее в света, в който живееш и ти - разликата не е в света. Този, който се отрича от света, променя ситуацията, а не себе си. Ще настояваш за промяна на ситуацията, ако не можеш да промениш себе си. Това е показателят на слабата личност. Силната личност, будна и осъзната, ще се опита да промени себе си, а не ситуацията, в която се намира. Защото всъщност ситуацията не може да се промени - първото нещо. И дори да можеш да промениш ситуацията, ще получиш друга ситуация. Във всеки момент ситуацията се променя. И във всеки момент проблемът ще си остава.


В това е разликата между религиозния и нерелигиозния подход. Нерелигиозният подход винаги се опитва да промени ситуацията, условията. Те не вярват в тебе, вярват в ситуацията: казват: "Ако ситуацията е наред и ти ще си наред." Поставен си под зависимостта на ситуацията: ако ситуацията не е наред и ти няма да си наред. По този начин не си независима единица. За комунистите, марксистите, социалистите и всички онези, които вярват в промяната на ситуацията, ти не си важен; всъщност, ти не съществуваш. Съществува единствено ситуацията, а ти си огледало, което я отразява. Религиозният подход твърди, че такъв, какъвто си, може да си огледало, но това не е твоята съдба - можеш да станеш нещо повече, което няма да е зависимо.


Има три стъпки на развитие. Първата: ситуацията е господар, ти си дърпан от нея. Само мислиш, че "ти си", но не си. Второто състояние: "ти си". Ситуацията не може да те тегли, ситуацията не може да ти влияе -превърнал си се във воля, ти си цялостен и изкристализирал. И третото състояние: започваш да влияеш върху ситуацията. От самото ти присъствие ситуацията се променя.


Първото състояние е това на непросветления. Второто състояние е на този, който непрекъснато осъзнава, но все още не е просветлен -защото трябва да е буден, трябва да прави нещо, за да е буден; будността все още не е станала нещо естествено. Трябва да се бори. Ако изгуби будността или осъзнаването дори и за миг, предметите ще започнат да му влияят. Затова непрекъснато трябва да стои буден - търсещият, садхак, този, който практикува нещо. И третото е сидха, просветления. Той не се опитва да бъде буден, просто е буден - за това не полага никакви усилия. Будността е като дишането: непрекъсната е, не е необходимо той да я поддържа. Когато будността се превърне в явление, подобно на дишането, естествено, сахадж, спонтанно, тогава този тип човек, този тип на центрирано същество, автоматично започва да влияе върху ситуацията - около него ситуацията се променя. Не защото желае да я промени, а защото той е много силен.


Силата е нещо, което трябва да се помни. Ти си безсилен, затова всяко нещо може да те завладее. А силата идва с будността, с осъзнаването: колкото си по-буден, толкова повече сила притежаваш; колкото си по-заспал, толкова по-малко сила имаш. Когато спиш, дори сънят става силен, защото си дълбоко заспал, загубил си съзнанието си. Дори сънят е силен. Толкова си слаб, че не можеш дори да се съмняваш. Дори и в най-невероятния сън не можеш да се усъмниш, ще трябва да му повярваш. И докато той продължава, изглежда истински. В съня си можеш да кажеш най-абсурдните неща, но докато сънуваш, не можеш да се съмняваш. Не можеш да кажеш, че това не е възможно; не можеш да кажеш, че е сън; не можеш да кажеш, че е невъзможно. Не можеш да го кажеш, защото си дълбоко заспал. Съзнанието отсъства; дори сънищата ти оказват влияние. Когато се събудиш, ще се смееш и ще кажеш: "Беше абсурдно, невъзможно, това не може да се случи. Сънят е само една илюзия." Но не го забеляза, когато го сънуваше, то ти оказа влияние, ти беше изцяло завладян от него. Защо сънят притежава такава сила? Сънят не притежава сила - ти си безсилен. Запомни това: когато си без сила, дори сънят притежава сила.
Когато си буден, сънят не може да ти влияе, но реалността, така наречената реалност около нас, оказва влияние.


Пробуденият, просветленият е толкова буден, че и твоята реалност не може да му оказва влияние. Минава жена, красива жена и ти биваш отнесен. Появило се е желание, желание да притежаваш. Ако си буден, жената ще мине, но няма да се появи желание - ти не си повлиян, не си завладян. Когато това стане за пръв път - около теб нещата се движат, но не ти оказват влияние - ще изпиташ една фина радост от живота. За първи път наистина ще усетиш, че съществуваш; нищо не може да те изтегли от тебе. Ако искаш да го последваш, това е нещо друго. Това е твое решение. Но недей да се заблуждаваш. Можеш да се заблудиш. Можеш да кажеш: "Да. Жената няма сила, но аз искам да тръгна с нея, искам да я притежавам." Можеш да заблудиш себе си. Мнозина продължават да се заблуждават. Никого не заблуждаваш. Заблуждаваш себе си - и това е напразно. Най-напред се появява желанието, а след това започваш да разсъждаваш за него.


За просветления нещата съществуват, той съществува, но между него и тях няма мост. Мостът е разрушен. Той върви сам. Живее сам. Следва себе си. Нищо не може да го притежава. Поради тази причина сме нарекли това постижение мокша - тотална свобода, мукти. Той е тотално свободен.
В целия свят човекът копнее за свобода; не можеш да намериш човек, който да не копнее за свободата по един или друг начин. По най-различни пътища човекът се опитва да открие състояние на съществуване, в което може да е свободен и се съпротивлява на всичко, което чувства, че го заробва. Той се бори с всичко, което го поробва, което го ограничава. Оттук и всичките политически борби, всички войни, революции; оттук и непрекъснатите вражди в семейството - жената се бори с мъжа, бащата със сина, всеки срещу всеки. Борбата е в основата. Борбата за свобода. Съпругът се чувства ограничаван: жената го е обсебила; отнета му е свободата. Жената се чувства по същия начин. И двамата се съпротивляват, и двамата се борят, и двамата се мъчат да счупят оковите. Бащата се бори със сина, защото всяка степен от развитието на сина му, означава повече свобода за сина. Бащата чувства, че губи нещо: властта, авторитета. В семейството, в държавата, в цивилизацията, човек копнее само за едно нещо: това е свободата.


Но чрез политическата борба, революциите, войните, нищо не е постигнато. Нищо не е постигнато. Защото дори да постигнеш свободата, тя е повърхностна - дълбоко в себе си оставаш поробен. Човек копнее да бъде здрав. Това не е толкова стремеж за здраве, както аз го разбирам, това е стремеж към свобода. Защото здравето ти дава чувството за свобода. Ако си беден, не си свободен, средствата ти са ограничени - не можеш да правиш това, не можеш да направиш онова. Нямаш пари, за да го направиш. Колкото повече пари имаш, толкова по-свободен се чувстваш, можеш да направиш всичко, което пожелаеш. Но когато притежаваш много пари и всичко, което си желал, усещаш, че тази свобода е повърхностна, защото вътре в себе си добре знаеш, че не притежаваш сила и всяко нещо може да те завладее. Повлиян си, притежаван си от нещата и хората.
В тази сутра се казва, че трябва да достигнеш до състояние, в което нищо да не може да ти прави впечатление, в което да си безпристрастен. Как да стане това? През целия ден притежаваш възможността да го правиш. Затова казвам, че този метод е добър - можеш да го правиш. Във всеки момент можеш да осъзнаеш, че нещо те притежава. Поеми дълбоко дъх, вдишвай дълбоко, след това издишай дълбоко и отново разгледай същото нещо, разгледай го като свидетел, като зрител. Дори и за миг, ако можеш да постигнеш състоянието на отстранения от нещата ум, внезапно ще усетиш, че си сам, че нищо не може да ти направи впечатление; в този момент нищо не може да породи желание в тебе. Поеми дълбоко дъх и издишай, когато почувстваш, че нещо ти прави впечатление, че ти оказва влияние, че те тегли вън от тебе, че нещо е станало по-важно от тебе. В тази малка пауза на издишване, погледни това нещо - красиво лице, красиво тяло, красива сграда или нещо друго. Издишай и докато издишваш, разгледай нещото. И ако почувстваш, че е трудно, ако чрез издиша-нето не можеш да създадеш паузата, в такъв случай направи още едно нещо: издишай и не вдишвай за известно време, така че в гърдите да не остане никакъв въздух. Спри, не вдишвай. И след това разгледай нещото.


Когато въздухът е навън или вътре, а ти си спрял да дишаш, нищо не може да ти повлияе. В този момент си необвързан - мостът е разрушен. Дишането е мостът. Опитай го. Само за един миг ще изпиташ чувството на това, да си свидетел, но това е достатъчно, за да усетиш неговия вкус, за да почувстваш какво представлява то. След това можеш да тръгнеш след него. През целия ден, когато нещо ти направи впечатление и в тебе се появи желание, издишай, спри в интервала и разгледай това нещо. То ще е тук, ти ще си тук, но между вас няма да има мост. Дишането е мостът.
Внезапно ще се почувстваш силен, пълен с възможности. И колкото по-силен се чувстваш, толкова по-силен ще ставаш. И колкото повече неща отпадат, толкова повече ще отпада тяхната сила върху тебе, толкова по-изкристализиран ще се чувстваш. Започнала е да израства индивидуалността. Сега притежаваш център, към който да се връщаш и във всеки момент можеш да отидеш в центъра, а светът да изчезне. Всеки момент можеш да се превключиш в центъра и светът изгубва своята сила.
В сутрата се казва:
Схващането на обектите и субектите е еднакво както за просветления, така и за непросветления. Първият притежава една забележителност: той остава в субективното настроение, не се губи в нещата.
Той остава в субективното си настроение, остава в себе си, остава центриран в съзнанието. Оставането в субективното настроение трябва да се практикува. И колкото пъти ти се отдаде, прави го. А във всеки момент съществува такава възможност, във всеки момент такава възможност е налице. Едно или друго нещо те впечатлява, повлича те вън от тебе, издърпва те навън, избутва те в някакво желание, в някаква посока.
Спомних си една стара история.


Един прочут цар, Бхартхрухари, се отрекъл от света. Отказал се от света, защото живял в него цялостно. Достигнал до разбирането, че всичко е напразно. За него това не било учение, било изживяна реалност. Стигнал до това заключение чрез собствения си живот. Бил човек на твърдите решения, бил се отдал на живота толкова, колкото изобщо е възможно и след това в един момент разбрал, че всичко е напразно, безсмислено. Напуснал света, отрекъл се от него, отишъл в гората. Медитирал под едно дърво. Слънцето изгрявало. Внезапно забелязал, че на пътеката, малката пътечка, която минавала покрай дървото, лежи много голям диамант. С изгрева на слънцето, той отразил неговите лъчи.
Дори Бхартхрухари не бил виждал толкова голям диамант. Внезапно, в момент на неосъзнаване, в него се появило желанието да го притежава. Тялото останало неподвижно, но се раздвижил умът. Тялото било в поза, сидхасана - той медитирал - но след това медитация изчезнала. Останало само мъртвото тяло, умът се раздвижил - умът се насочил към диаманта.
Но преди да успее да стане, двама мъже се приближили яздейки от две различни посоки и едновременно забелязали диаманта на пътеката. Извадили мечовете и всеки от тях твърдял, че той първи е забелязал скъпоценния камък. Нямало друг начин да решат спора, освен чрез двубой. Започнали да се бият и взаимно се убили. Две мъртви тела лежали до диаманта. Бхартхрухари се засмял, затворил очи и отново се потопил в медитация.


Какво станало? Той отново разбрал безсмислието. Какво станало с тези мъже? За тях диамантът добил по-голямо значение от живота. Това е значението на притежанието. Били способни да изгубят живота си заради един камък. Когато се появи желанието, теб вече те няма. Желанието може да те доведе до самоубийство. Всъщност, всяко желание те води към самоубийство. Но когато си във властта на желанието, не си на себе си, ти си луд.


И в ума на Бхартхрухари се появило желанието да притежава - за частица от секундата. И може би щял да се изправи, но преди да го направи, се появили двамата конници, сбили се и след това двете мъртви тела останали да лежат до диаманта. Бхартхрухари се засмял, затворил очи и отново се потопил в медитацията. За момент субективността била загубена. Камъкът, диамантът, предметът, се оказал с повече сила. След това субективността отново се възвърнала. Заедно с диаманта изчезнал целия свят. Той затворил очи.


От векове медитиращите затварят очите си. Защо? Това е само символ - светът е изчезнал, няма какво да се гледа, нищо не си струва вече да бъде видяно. Ще трябва да помниш непрекъснато, че когато се появят желанията, си излязъл от своята субективност. Това движение е светът. Върни се обратно, центрирай се отново! И ще можеш да го направиш, защото тази способност всеки я притежава. Никой не е загубил своя вътрешен потенциал, той винаги съществува. Можеш да се придвижиш. Ако можеш да излезеш навън, можеш да се върнеш обратно вътре.
Ако мога да изляза от къщата си, защо да не мога да се върна обратно вътре в нея? Трябва да се измине същия път; трябва да се използват същите крака. Мога да изляза навън; мога да вляза вътре. Всеки момент излизаш навън. Когато излезеш навън, спомни си - и внезапно се върни вътре. Бъди центриран. Ако в началото чувстваш, че е трудно, тогава поеми дълбоко дъх, издишай, спри. В този стоп-момент разгледай предмета, който те е привлякъл. В действителност нищо не те привлича, ти си привлечен. Този диамант, който лежи на пътеката в тази затънтена гора, не привлича никого - той си лежи там сам по себе си.


Диамантът не разбира, че Бхартхрухари е привлечен, че някой е излязъл от своята медитация, от своята субективност, че някой се е върнал обратно в света. Диамантът не е наясно, че двама мъже са загубили живота си заради него. Така че нищо не те привлича - ти си привлечен. Бъди нащрек, мостът ще бъде разрушен и ти ще възстановиш вътрешното си равновесие. Прави го все повече и повече. Колкото повече го правиш, толкова по-добре. Ще дойде един момент, в който няма да е необходимо да го правиш, защото вътрешната сила ще те укрепи до такава степен, че привличането на предметите ще изчезне. Твоята слабост е привлечена. Бъди по-силен и нищо няма да те привлича. И едва тогава за първи път ще си господар на себе си.


Това ще ти осигури действителна свобода. Нито политическата свобода, нито икономическата, нито обществената, могат да ти помогнат особено. Не защото те не са желани, те са хубаво нещо, добри сами по себе си, но няма да ти осигурят това, за което копнее най-вътрешния пласт от твоето същество - свободата от нещата, от обектите, свободата да бъдеш самия себе си без възможността да си притежаван от нещо или от някой.


**************************
There is a very beautiful method. You can start it as you are; no other prerequisite is needed. The method is simple: you are surrounded by persons, things, phenomena — every moment something is around you. Things are there, events are there, persons are there — but because you are not alert, you are not there. Everything is there but you are fast asleep. Things move around you, persons move around you, events move around you, but you are not there. Or, you are asleep.


So whatsoever happens in your surroundings becomes a master, becomes a force over you; you are dragged by it. You are not only impressed, conditioned by it, you are dragged by it.


Anything can catch you, and you will follow it. Somebody passes — you look, the face is beautiful — and you are carried away. The dress is beautiful, the color, the material is beautiful — you are carried away. The car passes — you are carried away. Whatsoever happens around you, catches you. You are not powerful. Everything else is more powerful than you. Anything changes you. Your mood, your being, your mind, depend on other things. Objects influence you.


This sutra says that enlightened persons and unenlightened persons live in the same world. A Buddha and you both live and move in the same world — the world remains the same. The difference is not in the world, the difference happens in the Buddha: he moves in a different way. He moves among the same objects but he moves in a different way. He is his own master. His subjectivity remains aloof and untouched. That is the secret. Nothing can impress him; nothing from the outside can condition him; nothing can overpower him. He remains detached; he remains himself. If he wants to go somewhere, he will go, but he will remain the master. If he wants to pursue a shadow, he will pursue it, but it is his own decision.


This distinction must be understood. By `detachment’ I don’t mean a person who has renounced the world — then there is no sense and no meaning in detachment. A detached person is a person who is living in the same world as you — the difference is not in the world. A person who renounces the world is changing the situation, not himself. And you will insist on changing the situation if you cannot change yourself. That is the indication of a weak personality. A strong person, alert and aware, will start to change himself… not the situation in which he is. Because really the situation cannot be changed — even if you can change the situation, there will be other situations. Every moment situations go on changing so every moment the problem will be there.


This is the difference between the religious and the non-religious attitude. The non-religious attitude is to change the situation, the surrounding. It doesn’t believe in you, it believes in situations: when the situation is okay, you will be okay. You are dependent on the situation: if the situation is not okay, you will not be okay. So you are not an independent entity. For communists, Marxists, socialists, and all those who believe in changing the situation, you are not important; really, you don’t exist. Only the situation exists and you are just a mirror which reflects the situation. The religious attitude says that as you are you may be a mirror, but this is not your destiny — you can become something more, someone who is not dependent.


There are three steps of growth. Firstly, the situation is the master, you are just dragged by it. You believe that `you are’, but you are not. Secondly, `you are’, and the situation cannot drag you, the situation cannot influence you because you have become a will, you are integrated and crystalized. Thirdly, you start influencing the situation: just by your being there, the situation changes.


The first state is that of the unenlightened; the second state is of the person who is constantly aware but as yet unenlightened — he has to be alert, he has to do something to be alert. The alertness has not become natural yet so he has to fight. If he loses consciousness or alertness for a single moment, he will be in the influence of the thing. So he has to stand on his toes continuously. He is the seeker, the SADHAK, the one who is practising something. The third state is that of the SIDDHA, the enlightened one. He is not trying to be alert, he simply is alert — there is no effort to it. Alertness is just like breathing: it goes on, he does not have to maintain it. When alertness becomes a phenomenon like breathing, natural, SAHAJ, spontaneous, then this type of person, this type of centered being, automatically influences situations. Situations change around him — not that he wishes them to change, but he is powerful.


Power is the thing to be remembered. You are powerless so anything can overpower you. And power comes through alertness, awareness: the more alert, the more powerful; the less alert, the less powerful. Look… while you are asleep even a dream becomes powerful because you are fast asleep, you have lost all consciousness. Even a dream is powerful, and you are so weak that you cannot even doubt it. Even in an absurd dream you cannot be skeptical, you will have to believe it. And while it lasts, it looks real. You may see just absurd things in the dream, but while you are dreaming, you cannot doubt.


You cannot say this is not real; you cannot say this is a dream; you cannot say this is impossible. You simply cannot say it because you are so fast asleep. When consciousness is not there even a dream affects you. While awake, you will laugh and you will say, “It was absurd, impossible, this cannot happen. This dream was just illusory.” But you have not noticed that while it was there you were influenced by it, you were totally taken over by it. Why was a dream so powerful? The dream was not powerful — you were powerless. Remember this: when you are powerless even a dream becomes powerful.


While you are awake, a dream cannot influence you, but reality, the so-called reality around, does. An awakened person, an enlightened person, has become so alert that your reality also cannot influence him. If a woman passes, a beautiful woman, you are suddenly carried away. Desire has arisen, the desire to possess. If you are alert, the woman will pass by, but the desire will not arise — you have not been influenced, you have not been taken over. When this happens for the first time, when things move around you and you are not influenced, you will feel a subtle joy of being.


For the first time really you feel that you are; nothing can drag you out of you. If you want to follow, that is another thing. That is your decision. But don’t deceive yourself. You can deceive. You can say, “Yes. The woman is not powerful, but I want to follow her, I want to possess her.” You can deceive. Many people go on deceiving. But you are deceiving nobody except yourself — then it is futile. Just take a close look: you will know the desire is there. The desire comes first, and then you start rationalizing it.


For an enlightened person, things are there and he is there but there is no bridge between him and the thing. The bridge has broken. He moves alone. He lives alone. He follows himself. Nothing else can possess him. Because of this feeling we have called this attainment MOKSHA — total freedom, MUKTI. He is totally free.


All over the world, man has searched for freedom; you cannot find a man who is not hankering after freedom in his own way. Through many paths man tries to find a state of being where he can be free, and he resents anything that gives him a feeling of bondage. He hates it. Anything that hinders, that makes him imprisoned, he fights. He struggles against it. Hence so many political fights, so many wars, revolutions; hence so many continuous family fights — wife and husband, father and son, all fighting each other. The fight is basic. The fight is for freedom. The husband feels confined, the wife has imprisoned him — now his freedom is cut. And the wife feels the same. They both resent each other, they both fight, they both try to destroy the bondage. The father fights the son because every stage of growth in the son means more freedom for him. And the father feels he is losing something: power, authority. In families, in nations, in civilizations, man is hankering after only one thing — freedom.


But nothing is achieved through political fights, revolutions, wars. Nothing is achieved. Because even if you get freedom, it is superficial — deep down you remain in bondage. So every freedom proves a disillusionment. Man longs so much for wealth, but as far as I understand it, it is not a longing for wealth, it is a longing for freedom. Wealth gives you a feeling of freedom. If you are poor, you are confined, your means are limited — you cannot do this, you cannot do that. You don’t have the money to do it. The more money you have, the more you feel you have freedom, you can do anything you like. But when you have all the money and you can do all that you wish, imagine, dream about, suddenly you feel this freedom is superficial, because inside your being knows well that you are powerless and that anything can attract you. You are impressed, influenced, possessed by things and persons.


This sutra says that you have to come to a state of consciousness where nothing impresses you, you can remain detached. How to do it? Throughout the whole day the opportunity is there to do it. That is why I say this method is good for you to do. Any moment you can become aware that something is possessing you. Then take a deep breath, inhale deeply, exhale deeply, and look at the thing again. While you are exhaling look at the thing again, but look just as a witness, as a spectator. If you can achieve the witnessing state of mind for even a single moment, suddenly you will feel you are alone, nothing can impress you; at least in that moment nothing can create desire in you. Take a deep breath and exhale it whenever you feel that something is impressing you, influencing you, dragging you away from you, becoming more important than yourself. And in that small gap created by the exhalation look at the thing — a beautiful face, a beautiful body, a beautiful building, or anything. If you feel it is difficult, if just by exhaling you cannot create a gap, then do one thing more: exhale, and stop inhalation for a single moment so the exhalation has thrown all the air out. Stop, don’t inhale. Then look at the thing. When the air is out, or in, when you have stopped breathing, nothing can influence you. In that moment you are unbridged — the bridge is broken. Breathing is the bridge. Try it. It will be only for a single moment that you will have the feeling of witnessing, but that will give you the taste, that will give you the feeling of what witnessing is. Then you can pursue it. Throughout the whole day, whenever something impresses you and a desire arises, exhale, stop in the interval, and look at the thing. The thing will be there, you will be there, but there will be no bridge. Breathing is the bridge. Suddenly you will feel you are powerful, you are potential. And the more powerful you feel, the more YOU will become. The more things drop, the more their power over you drops, the more crystalized you will feel. Individuality has begun. Now you have a center to refer to, and any moment you can move to the center and the world disappears. Any moment you can take shelter in your own center, and the world is powerless.


This sutra says, THE APPRECIATION OF OBJECTS AND SUBJECTS IS THE SAME FOR AN ENLIGHTENED AS FOR AN UNENLIGHTENED PERSON. THE FORMER HAS ONE GREATNESS: HE REMAINS IN THE SUBJECTIVE MOOD, NOT LOST IN THINGS. He remains in the subjective mood, he remains within himself, he remains centered in consciousness. Remaining in the subjective mood has to be practised. As many opportunities as you can get, try it. And every moment there is an opportunity, every single moment there is an opportunity. Something or other is impressing you, dragging you out, pulling you out, pushing you in.


I am reminded of an old story. A great king, Bharthruhari, renounced the world. He renounced the world because he had lived in it totally and he had come to realize that it was futile. It was not a doctrine to him, it was a lived reality. He had come to the conclusion through his own life. He was a man of strong desire, he had indulged in life as much as possible, then suddenly he realized it was useless, futile. So he left the world, he renounced it, and he went to a forest.


One day he was meditating under a tree. The sun was rising. Suddenly he became aware that just on the road, the small road which passed nearby the tree, lay a very big diamond. As the sun was rising, it was reflecting the rays. Even Bharthruhari had not seen such a big diamond before. Suddenly, in a moment of unawareness, a desire arose to possess it. The body remained unmoved, but the mind moved. The body was in the posture of meditation, SIDDHASANA, but the meditation was no longer there. Only the dead body was there, the mind had moved — it had gone to the diamond.


Before the king could move, two men came from different directions on their horses and simultaneously they became aware of the diamond lying on the street. They pulled out their swords, each one claiming that he had sene the diamond first. There was no other way to decide so they had to fight. They fought and killed each other. Within moments two dead bodies were lying there next to the diamond. Bharthruhari laughed, closed his eyes, and went into meditation again.


What happened? He again realized the futility. And what happened to these two men? The diamond became more meaningful than their whole life. This is what possession means: they threw away their life just for a stone. When desire is there, you are no more — desire can lead you to suicide. Really, every desire is leading you to suicide. When you are in the power of a desire, you are not in your senses, you are just mad.


The desire to possess arose in Bharthruhari’s mind also; in a fragment of a moment the desire arose. And he might have moved to get it but before he could, the other two persons came and fought, and there were two dead bodies lying on the road with the stone there in its own place. Bharthruhari laughed, closed his eyes, and went into his meditation again. For a single moment his subjectivity was lost. A stone, a diamond, the object, became more powerful. But again the subjectivity was regained. Without the diamond the whole world disappeared, and he closed his eyes.


For centuries meditators have been closing their eyes. Why? It is only symbolic that the world has disappeared, that there is nothing to look at, that nothing is worth anything, even to look at. You will have to remember continuously that whenever desire arises, you have moved out of your subjectivity. This is the world, this movement. Regain, move back, get centered again! You will be able to do it: the capacity is there with everyone. No one ever loses the inner potential, it is always there. You can move. If you can move out, you can move in. If I can go out of my house, why can I not come back within it? The same route is to be traveled; the same legs are to be used. If I can go out, I can come in. Every moment you are moving out, but whenever you move out, remember — and suddenly come back. Be centered. If you feel it difficult in the beginning then take a deep breath, exhale, and stop. In that moment look at the thing which was attracting you. Really, nothing was attracting you, YOU were attracted. That diamond lying there on the road in the lonely forest was not attracting anybody, it was simply lying there being itself. The diamond was not aware that Bharthruhari had been attracted, that someone had moved from his meditation, from his subjectivity, had come back into the world. The diamond was not aware that two persons had fought for it and lost their lives.


So nothing is attracting you — YOU get attracted. Be alert and the bridge will be broken and you will regain balance inside. Go on doing it more and more. The more you do, the better. And a moment will come when you will not need to do it because the inner power will give you such a strength that the attraction of things will be lost. It is your weakness which is attracted. Be more powerful and nothing will attract you. Only then for the first time are you master of your own being.


That will give you real freedom. No political freedom, no economic freedom, no social freedom, can be of much help. Not that they are not desirable, they are good, good in themselves, but they will not give you the things which the innermost core of your being is longing for — the freedom from things, from objects, the freedom to be oneself without any possibility of being possessed by anything or anybody.