петък, 28 юли 2017 г.

Медитация и основи за нейното практикуване


Целта на медитацията е да се осъзнае истинската природа на ума, постигането на Буда-същността. Умът е основа и за нашето преживяване на обусловеното съществуване, и на Просветлението. Просветлението е осъзнаване на истинската природа на ума, а обикновеният живот е липсата на съзнание за тази природа.
Как да разбираме това, че всичко е проява на ума? Сега ние преживяваме объркани състояния на ума, чийто резултат са смущаващите чувства като гняв, привързаност, глупост, ревност и гордост. Истинската природа на ума е незасегната от смущаващите чувства. Когато ги преживяваме, се опитваме да ги изявим навън в действия. Тези действия създават впечатления в ума ни, като навици или тенденции за преживяване на света по определен начин. Когато по-късно такава тенденция се активизира, тя създава появата на един илюзорен свят.
Дори един миниатюрен отпечатък в ума ни може да създаде цял живот с илюзии. Светът, който преживяваме сега, е основан на такива впечатления, създадени от предишни действия. По този начин умът поддържа илюзията. Няма ограничение за това колко впечатления могат да бъдат складирани в ума, всяко от които ще продължи да създава илюзии. Обусловеното състояние, или светът, какъвто го преживяваме сега, е следователно без начало и край. По този начин, всичко, което преживяваме, е продукт на нашия собствен ум. Целта на медитацията е да осигури умели средства за премахването на тези илюзии. Когато можем да елиминираме невежеството в един миг, тогава естествено всички безкрайни впечатления на кармата ще отпаднат от самосебе си. Различните будистки линии акцентират върху различни видове медитация. В Кагю-традицията това е Махамудра. В традицията Нингмапа главната практика е Маха Ати (тиб. Дзогчен). В традициите Гелугпа и Сакяпа практиката с визуализация на йидам (божество) включва завършващата фаза, когато аспектът на мъдростта на йидама се разтваря в медитиращия. Това е медитация на прозрението, подобна на Махамудра. В традицията Тхеравада първата практика е да се отпусне ума върху дишането или върху статуя на Буда, след което главната практика е съзерцание на състоянието на липса на его.
Всички тези различни видове медитация могат да се обединят в две основни категории. Първата е медитация на успокояването, отпускането. На санскритски тя се нарича Шаллата (тиб. Шиней). Втората е медитация на прозрението, или на санскритски Випашана (тиб. Лагтонг). Така всички будистки медитации могат да се групират в отпускане и прозрение, или Шамата и Випашана. И за Шамата, и за Випашана има следните общи основни положения:
Условия за практикуване на медитация
Първо е външното условие - основата за практикуване на Шамата и Випашана. Това означава да имаме подходящо място за медитация, където няма пречки. На някои места например, хората имат предразсъдъци относно медитиращите, което може да създаде проблеми. Най-доброто място за медитация е това, благословено от медитатори от миналото.
Нуждаем се също така и от вътрешни условия, за да медитираме правилно. Първото качество е да не сме твърде привързани към външни сетивни обекти и да не сме загрижени да постигнем това, което желаем. Трябва просто да имаме по-малко желания. Второто качество е да се задоволяваме с положението, в което сме. Тези две качества могат да бъдат илюстрирани с това, как родителите говорят на децата си за медитацията. Ако родителите практикуват добре, те ще окуражават децата си така: „Опитайте се да не бъдете толкова амбициозни. Не се стремете твърде много към външните неща. Бъдете доволни от това, което имате и така ще можете да практикувате медитация. Иначе само ще си губите времето." Родители, които не практикуват медитация, дават противоположния съвет: „Трябва да се стремите много силно и да сте много амбициозни. Трябва да се опитате да станете много богати и да напреднете. Придобийте собственост и се дръжте за нея. Иначе ще си губите времето." Така можем да видим как да окуражаваме тези две качества правилно.
Третото качество е да не се включваме в твърде много дейности и отговорности. Ако сме много заети, няма да имаме възможност да практикуваме.
Четвъртото качество е да имаме добро поведение. Това означава да избягваме отрицателните действия, които носят вреда на другите. Всички будистки обети са свързани с избягването на действия, които произвеждат отрицателна карма. Има различни обети: за светски хора, за новопостъпили монаси, за напълно посветени монаси и за бодхисатви. Когато светските хора практикуват медитация, е добре да са приели петте обета за светските хора, които на санскритски се наричат упасака обети. Те са: да се избягва убиване, кражба, лъжа, сексуално насилие, употреба на алкохол и взимане на наркотици.
Тъй като главната ни практика е пътя на бодхисатва, важно е да се приеме и обета на бодхисатва, който може да се практикува и от светските хора. Монасите и монахините също приемат обета на бодхисатва. И светските хора, и монасите, които практикуват, могат да комбинират практиката на бодхисатва с упасака обетите. Например, Марпа преводачът е бил светски бодхисатва, а индийският учител Нагарджуна е бил монах-бодхисатва. И двамата са били просветлени.
Сега ще обясним изискванията за практикуване на Випашана. Важно е да се следва и да може да се разчита на подходящ учител, който може да обясни ученията правилно. В традицията Тхеравада учителят трябва да може да обясни медитацията върху липсата на его от собствен опит. В традицията Махаяна той трябва да има разбиране за пустотата - ученията Мадхямака или Средният Път - и да може да я обясни ясно.
Второто качество за практикуване на Випашана е да се анализират правилно ученията, които сме получили. Ако сме получили учения на Махаяна за пустотата, тогава трябва да изучим различните коментари и да получим указания от учителя си за това как да ги разбираме. След това трябва да анализираме и да размишляваме върху тези учения и инструкции, което ще допринесе много за практиката ни на Випашана.
Обяснение на осемте пречки или погрешни състояния на ума, които могат да ни попречат да медитираме правилно.
1.      Възбуда. Първата пречка е възбудата. Тук умът става много активен в искането или нехаресването на нещо. После продължава да мисли за него. Мисленето и тревогата за външни неща, вместо да се медитира, се нарича възбуда.
2. Съжаление. Втората пречка е съжалението. Съжалението е да мислим за нещо, което вече се е случило. То е минало и не може да се върне назад. И все пак чувстваме огромно съжаление.
3. Тежест. Третата пречка е тежест, която е свързана с кармата. Тежестта в случая означава, че искате да направите нещо положително, например да медитирате, но чувствате, че не можете. Веднага започвате да усещате умора и тежест, физическа и умствена. Но когато искате да направите нещо отрицателно, веднага ставате много активни и се чувствате свежи.
4. Замъгляване. Четвъртата пречка е замъгляване или липса на яснота. Тук трябва да различаваме чувството на тежест и на замъгляване. И двете са свързани с карма, но замъгляването има по-тясна връзка със здравето ни и физическото състояние. Един пример е яденето на захар. Захарта първо повишава кръвната захар, а после я сваля много ниско. После се усеща този вид замъгляване.
5. Съмнение. Петата пречка е съмнението. Това е всъщност фундаментален проблем за практикуването и на Шамата и на Випашана. Съмнението означава, че се чувстваме несигурни. Възможно е да мислите например: „Може и да има Просветление, но може и да няма." Тогава няма да медитирате правилно, защото това съмнение ще ви дърпа надолу. Понякога прогресирате, но съмнението отново ви смъква. Съмнението е много тежко препятствие.
6.    Зложелание. Шестата пречка е да желаем зло на другите или да мислим отрицателно. Това означава да сме безскрупулни, егоистични или арогантни. Ставаме арогантни и започваме да изпитваме силна неприязън към другите. Това е също много сериозна пречка за практикуването на медитация.
7.     Привързаност. Седмата пречка не е много сериозна. Това е алчност и привързаност, което просто означава да имаме много желания.
8.    Сънливост. Последната пречка е сънливостта, изпадане в състояние на пълно неосъзнаване и заспиване.
Пет вида разсейване, които са друг сбор от пречки за Шамата и Випашана.
1. Ангажимент. Първото разсейване е да изоставим Махаяна. Медитационните практики на Махаяна са изключително обширни и чувайки за тях, можете да се обезкуражите. При получаването на поучения върху Хинаяна, Малката Колесница, може погрешно да си помислите, че е възможно да постигнете освобождение в този живот чрез практиките на Хинаяна. И така, въпреки, че практиките на Хинаяна не са така обширни като Махаяна, вие се заблуждавате като мислите, че можете да постигнете резултат много по-бързо. Изоставянето на Махаяна заради Хинаяна е голямо разсейване.
2.  Външно разсейване. Второ е външното разсейване, което означава, че сте прекалено заети със сетивни удоволствия, като например желанието да бъдем богати, да живеем в лукс и т. н.
3.    Вътрешно разсейване. Трето е вътрешното разсейване, което се отнася до различните състояния на ума, възпрепятстващи медитацията. Това са най-вече възбудата и замъгляването. Друг вид вътрешно разсейване възниква при по-напреднала практика. Дълбокото усвояване на медитацията предизвиква приятно вътрешно спокойствие. Това чувство на умствено удоволствие е свързано с комфорт и облекчение, защото умът е станал много спокоен. Привързаността към това спокойствие е също пречка.
4.    Чудотворни сили. Четвъртото разсейване е свързано с разбирането на природата на нещата. Бихме могли да го наречем и разсейване от чудотворните сили. При постигането на Шамата, можете да се концентрирате много дълбоко върху физическата природа на нещата и да манипулирате тяхното появяване. Това е контрол чрез медитация. В Будизма се преподава, че физическите неща се състоят от четири елемента: земя, вода, огън и въздух. Концентрирайки се по начина на Шамата, можете да променяте елементите. Водата става огън, огънят става въздух и т. н. В настоящия момент на развитие, не можем да разберем как функционира една сила. Това не е нещо, което може да се обясни с физични закони. Ако се привържете към тези чудотворни сили, това става пречка.
5.     Отрицателно състояние на ума. Петата пречка е отрицателното състояние на ума. Когато се постигне Шамата, тя става много дълбока и стабилна. Но Шамата е ограничена в успокояването и отпускането на ума, докато вкопчването на егото все още присъства. Само чрез практикуването на Випашана това вкопчване може да се елиминира. Следователно, продължаването с практиката на Шамата, задълбочаването и разширяването й, без прилагането на Випашана, води до разсейването в резултат на отрицателно състояние на ума.
Сега сме се родили като човешки същества и телата ни са резултат от действия в предишните ни животи. Когато кармата на едно човешко същество се изчерпи, то умира и се преражда на друго място в състояние, определено от предишните му действия. Ако в този живот практикуваме само Шамата, без Випашана, това създава кармата да се преродим в състояние близо до дълбоката медитация, което е все още в самсара. Там е много спокойно, но това не е освобождението. Затова, когато кармата за пребиваване в това състояние се изчерпи, отново ще изпаднем в другите светове на самсара. Това разсейване се описва като отрицателно състояние на ума, защото медитацията, която се използва по погрешен начин не води до освобождение, а до прераждане в обусловеното съществуване.
Има четири медитационни състояния, фиксирани върху спокойствието. Първото е на безкрайното пространство, второто е преживяването на ума като безкраен, третото е преживяването на абсолютно нищо, а четвъртото е преживяването, че нещата нито ги има, нито ги няма. Но това все още не е освобождението, а само преживяване, възникващо от ума. Човек може да остане в тези състояния в продължение на милиони години. От една страна, това, разбира се, е приятно, но няма никаква полза, защото в крайна сметка ще изпаднем от това състояние в другите светове на самсара.
Лечението.
1.     Първата пречка е възбудата.
Защо възниква тя? Тя идва от обикновената привързаност към този живот. Раждаме се в човешко тяло, естествено сме привързани към него и загрижени. Поради този навик на привързаност, започваме да се тревожим за него. Но в този живот няма нищо, което наистина можем да постигнем. Когато умрем, всичко, което харесваме или не харесваме, спира да съществува. Щом си спомним това, разбираме, че няма смисъл от това да се вкопчваме или да се дразним за това, което се случва. Следователно, лечението за тази пречка е да се разсъждава върху преходността. Разбирането й успокоява възбудата.
Можем да разсъждаваме върху преходността и по време на медитация, и в ежедневието си. Това може да стане на по-грубо ниво като се медитира върху преходността на света и съществата, които живеят там. За да разсъждавате върху преходността на света, мислете за това, как той се променя с времето. Годините минават, и всяка година се състои от различни сезони: зима, пролет, лято и есен. Сезоните се състоят от месеци, месеците от дни, дните от часове, часовете се състоят от минути, минутите от секунди и т. н. Всеки момент светът се променя.
Можем да разсъждаваме и върху преходността на съществата, които живеят в света. Тук можем да мислим за това, че всички същества непрекъснато остаряват и наистина ще умрем. Първо идва детството, после средната възраст, старостта и накрая смъртта. Никой досега не е успял да избегне смъртта.
Можете да разсъждавате върху преходността и на по-фино ниво. Ако разгледаме физическата материя, ще видим, че тя се състои от миниатюрни частици или атоми. Тези частици никога не остават едни и същи, а непрекъснато се движат. Тъй като се променят през цялото време, всеки момент частиците престават да съществуват, за да произведат други частици в други комбинации. Следователно, всеки миг материята е нова, защото частиците са се променили.
Смисълът на Шамата е концентрацията. Резултатът от Шамата е спокойствието на ума. Въпреки че концентрацията върху преходността не е основна практика в Шамата, тя също носи спокойствие.
В ежедневието си също можем да разсъждаваме върху преходността, за да намалим привързаността си. Каквото и да ни се случва, не трябва да се чувстваме наранени или да смятаме нещата за сензационни. Независимо какъв е проблемът, той ни помага да разсъждаваме върху преходността. В противен случай, може да се окажете шокирани, когато се появят внезапни пречки. Самият проблем може и да не се промени, но разбирането на преходността ще смекчи вашата реакция към него.
2.   Съжаление
Когато чувстваме съжаление, трябва просто да разберем, че това е безсмислено чувство, защото миналото не може да се върне. Не можем да го променим, дори ако мислим непрекъснато за него. Затова, трябва просто да го оставим да си отиде и да забравим за него.
3.   Тежест
Най-добрият начин да се преодолее физическата и умствената тежест е да се развие силна увереност и доверие в качествата на Трите Скъпоценности. Разсъждавайте върху висшите качества на Буда. Мислете за качествата на ученията, които ни отвеждат до реализацията, дълбоките методи. Ученията са верни, те наистина работят. Накрая, размишлявайте върху качествата на практикуващите, на Сангхата. Тук Сангхата не се отнася за обикновените монаси и светските хора, а за практикуващите, които са постигнали реализация. Чрез развитието на доверие и увереност в Трите Скъпоценности, можем да преодолеем пречката на тежестта.
4.   Замъгляване
Следващата пречка е замъгляването или липсата на яснота. Начинът да се справим с това е да се освежавате с окуражаване и стимулиране. Когато един генерал се подготвя за война, той започва с изграждането на моралната устойчивост на хората си. Ако войниците са колебливи, могат да станат страхливи и да не могат да реагират. Но когато се окуражават по подходящия начин, те стават много смели и могат да атакуват ефективно. Замъгляването е много неуловим враг, възникващ в медитация, затова трябва да се окуражавате, за да го победите.
5.    Съмнението
Лечението за съмнението е просто концентрация. Първоначално е добре да не следвате собствените си съмнения, а просто да продължавате с практиката си. Друг начин да се премахне съмнението е да се използва логиката. Например, ако наистина се съмнявате дали има път, водещ към просветлението, трябва да се запитате от какво се състои един такъв път. Пътят съществува, за да се премахне невежеството. Какво е невежество? Невежеството е продукт на ума, причинен от вкопчването в егото. Като анализираме по този начин, ще изясним съмнението и в крайна сметка ще го елиминираме. Точно такава е целта на ученето. Не всеки има време да учи, но за това пък тези, които са учили много, могат да помагат на другите, като им обясняват нещата по прост начин.
6.   Зложелателство
За проблема със зложелателството трябва да размишлявате върху добротата, което може да стане по два начина. Единият е да се търси истинската природа на добротата. Тя не е нещо солидно. Въпреки, че по същността си е празна, чувството на доброта може да възникне. Другият начин е да развиваме доброта, първо към онези, които харесваме: родители, деца или приятели. Постепенно разширяваме това чувство към все повече и повече същества. Тези медитации върху добротата са много мощни практики. С тяхното овладяване можете дори да влияете на другите. Ако някой медитатор практикува сам в пещера, може да повлияе на всички същества, живеещи наоколо. Хората и дори животните също ще започнат естествено да изпитват доброта.
7.    Привързаността или многото желания
Te могат да бъдат излекувани като се имат предвид въпроси свързани с богатството и притежанията, размишлявайки върху причина и следствие. Ако сте привързани към притежанията си, трябва да полагате много усилия, за да ги запазите. Когато видите това, алчността ви естествено ще намалее. Друг метод е да се размишлява върху чувството на доволство, за да разберете колко много свобода има, когато сте доволни от това, което имате.
8.   Следващата пречка е сънливостта.
Тук помага, ако си представяте светлина, като при червено есенно небе на залез слънце. Това е червена, мека светлина. Не си представяйте светлина, която е силна и директна като слънчевата, това не помага.
Всъщност, щом веднъж свикнете да медитирате и това стане напълно естествено за вас, тези пречки вече няма да ви притесняват. Медитацията ще е станала част от вас. Когато умът достигне това ниво, то се отразява и на тялото.
Всички енергии в тялото стават мирни и спокойни и започвате да се чувствате удобно като медитирате. Обикновено смятаме, че тялото контролира ума, но на по-дълбоко ниво всъщност умът контролира тялото. Следователно, когато медитацията стане естествена, спокойният ум поема управлението на нашата система и прави тялото удобно за медитация.
За развитието на естествената медитация имаме нужда от две качества: съзнателност и припомняне. Съзнателността означава да осъзнаваме всичко, което се случва в ума, без да се пропуска нищо. Чрез съзнателността, когато забележите проблем в медитацията, например възбуда, трябва да си припомните кое лечение да приложите. Съзнателността и припомнянето винаги вървят заедно, те са съществена част от процеса да направите медитацията част от себе си. Когато овладеете напълно медитацията, ще разберете как двете работят заедно.
Най-общо, всички пречки спадат към две категории: възбуда и замъгляване. За да се предпазим от тях, са нужни няколко общи съвета. Избягвайте пристрастяването към пушене, пиене и т. н. Избягвайте да ядете прекалено много, което стимулира замъглеността. Хората, които работят, разбира се, трябва да се хранят, но можете да ядете съзнателно. Сериозно практикуващите, които прекарват дълго в седене, нямат нужда от много храна. Затова по времето на Буда монасите не са се хранели след един часа следобед. Това носи успех за практиките на Шамата и помага на ума. На това ниво пропускането на вечерята не се отразява на съня. Обикновено на монасите им е забранено да пият алкохол, но на медитиращите Випашана им се препоръчва да пият по малко. Разбира се, с толкова не можете да се напиете. При Випашана се развива много силна енергия, която може да причини безсъние, което не се появява при други практики. Друг добър съвет е да заспивате навреме: да си лягате след десет вечерта и да ставате в пет сутринта. Ако си лягате след полунощ, дори и да спите осем часа, няма истинска полза. Затова си лягайте преди полунощ.
Кюнциг Шамар Ринпоче
сп. „Kaguu Life", бр.2-3/1997 Превод от английски: Е. Божинова
По материали на http://www.spiralata.net/


Трактат за чистотата и покоя (qing jing jing)


1. (Лаодзъ казва)
Великото Дао е без форма.
Но формира небето и земята 
Великото Дао е без желания да управлява,
Но управлява пътя на слънцето и луната. 
Великото Дао е без име и определение, 
Но определя развитието на всички неща. 
Не зная как се нарича 
Но за да го обсъдя, го наричам Дао. 
Дао може да е и чисто, и мътно, и подвижно, и в покой. 
Небето е чисто и прозрачно, а земята е кална и плътна. 
Небето e подвижно, а земята е неподвижна. 
(Ян е ясно, а Ин1 е мътно.) 
Ян е активно, а Ин е пасивно. 
Това задава началния принцип 
И разгръщането му докрай, 
При което възникват всички неща. 
Чистотата е в основата на мътилката,
Покоят се корени в движението.

Бъди все изпълнен с чистота и покой 
И Небето и Земята 
Ще се върнат към Изначалното2.


2.
Човешкият дух обича чистотата, 
Но умът я размътва. 
Човешият ум обича покоя, 
Но натрапчивите желания3 го смущават.

Избави се от натрапчивите желания докрай 
И умът ти ще се успокои от самосебе си. 
Избистри ума си 
И духът ти ще се пречисти от самосебе си.
Естествено е шестте вида желания4 да не възникват 
И трите отрови5 да се неутрализират. 
Който е неспособен на това 
Още не е избистрил ума си 
И не се е избавил от натрапчивите желания. 
Ако чувстваш силата да надмогнеш желанията: 
Разгледай ума си вглъбено 
И виж как умът го няма. 
После разгледай тялото си 
Погледни се отвън 
И виж как тялото го няма.
Тогава погледни навън към другите 
И виж как и други неща няма. 
Постигнеш ли горните три 
Постигаш Пустотата6.


3.
Използвай Пустотата, за да разгледаш празнотата 
И виж как празнотата я няма. 
Щом чезне даже празнотата 
Изчезва и несъществуването. 
Щом и несъществуване не съществува 
Покоят е доведен до непреходна крайност. 
Ако покоят е доведен до непреходна крайност 
Нима могат да се породят натрапчиви желания? 
Щом в теб не се пораждат натрапчиви желания 
То значи си познал непреходния покой, 
Откликваш на явленията непреходно, 
Осъществяваш непреходната си същност. 
Чрез непреходния отклик и непреходната притихналост
Пребиваваш във вечната чистота и покой.


4.
Щом пребиваваш в чистотата и покоя 
Постепенно навлизаш в непреходното Дао. 
Навлизайки в непреходното Дао 
Ти го осъществяваш. 
И макар да говорим за осъществяване 
Всъщност няма нищо за постигане. 
Заговорваме за осъществяване в опит да подпомогнем
Култивацията и просветлението на живите същества.
Само ако наистина си разбрал това 
Може да предаваш знанието за Дао. 


5. (Лаодзъ казва)
Боецът с голяма буква не цени насилието и конфликтите. 
Боецът с малка буква е пристрастен към битките. 
Моралността с голяма буква е свободна от морализаторство.
Моралността с малка буква е вкопчена в налагането на ценности.

Всяка пристрастеност и вкопченост7 няма нищо общо 
Нито с Дао, нито с Дъ8 
Ако живите същества не успяват да осъществят Дао
То е защото умовете им са заблудени. 
Заблудеността на ума 
Се изразява в неспокойствие на духа.
Ако духът ти е неспокоен 
Значи си пристрастен към нещо. 
Пристрастен ли си към нещо 
То го търсиш ненаситно. 
А от ненаситност и натрапчиви страсти 
Възникват тревожност и терзания. 
Тревожността и терзанията, редом с илюзиите 
Изтезават и тялото ти, и ума ти. 


6.
Така попадаш в порочния цикъл на нечистотата и срама, 
На възходите и паденията, на повторните раждания и смърти9.
Непрестанно затънал в море от страдания 
Оставаш в неведение за непреходното Дао. 
Ако обаче разбереш нещата правилно, 
Ще осъществяваш Дао естествено. 
Ако си наясно с осъществяването на Дао, 
Пребиваваш вечно в чистотата и покоя.

Легенда:
1.      (кит. фил.) Ин и ян – двете основни взаимодопълващи се качества на универсалната субстанция (бел. прев.)
2.    (кит. фил.) Изначалното - предродовото състояние на универсалната субстанция (бел. прев.)
3.    (от кит. qian gu, буд., даоиз.) Възприетият досега превод на български е с по-общото понятие „желания”, което носи и положителни конотации и съответно не отговаря на контекста на даоистката и будистката философия (бел. прев.)
4.    (буд., даоиз.) Шестте вида пристрастеност към външносетивните (звукови, визуални, обонятелни, вкусови, тактилни) и вътрешносетивните (умствени) удоволствия. (бел. прев.)
5.     (буд., даоиз.) Ненаситността, гнева и заблудата като причинители на страдание, нещастие и неудовлетвореност. (бел. прев.)
6.    (буд., даоиз.) Безоблачното, незамърсено съзнание за същността на нещата (бел. прев.)
7.     Съзнателно бягство от възприетия досега превод на български с „привързаност”, поради наличието на допълнителни, положителни конотации на това българско понятие. (бел. прев.)
8.    Естественият Морал и Естествената Моралност – вж. Д-р Ван Циенцюн, „Естествен чигун”, изд. Академия „Ханлин” (бел. прев.)
9.    (буд., даоиз.) т. нар. цикъл на прераждане, булждаене/лутане между различни състояния на съществуване (бел. прев.)