Има много форми, много имена, но Истината е една

Няма значение, това е много стара история, вие сте много стари, не се знае къде не сте били, какво не сте правили.

За време на войната в Ланка, когато Рама се опитвал да освободи Сита, това е част от Рамаяна, синът на Раван – Индраджит, голям магьосник и също такъв последовател на Шакти на Божествената Майка, успял да рани Рама и Лакшман с едни омагьосани стрели. С едни стрели като змии. То изглежда стрела, но всъщност е змия и когато удари човека, се омотава около него, захапва го и го трови. След 24 часа ще умре. Така че Рама и Лакшман били уцелени с отровни стрели. Цели змии от Индраджит. Никой друг не можел да ги спаси освен Гаруда.

Гаруда е онова същество, което носи Вишну. Едно същество, което има ръце, предна част от човека, всъщност е орел, това е Гаруда. И само Гаруда можел да ги спаси. Той убивал змиите, имал такава мощ над змиите, те не можели да му влияят. Гаруда бил в това време във Вайкунта Лока, в светът на Вишну, и Хануман отишъл да го повика. Скочил във Вайкунта Лока и дошъл с Гаруда, видял Рама. Всъщност инкарнация - аватарът на Вишну, на Бог и Лакшман - брат му; и с човката извадил змиите стрели и това подействало лечебно на Рама и на Лакшман. И те излязли от съзнание.

Обаче Гаруда си помислил: тоя Рама, тоя Вишну, той е ранен, той страда, как може да е моят вечен господар. Това е много интересна всъщност история за Гаруда. Защото Гаруда в един момент се почувствал много важен когато спасил Рама и Лакшман и в него се събудила суета и гордост с неговото дело. Помислил, че той - Рама зависи от мен. Аз го спасих, той е Вишну, самият Гаруда не можал да познае Вишну в Рама. Това се казва Мая, това е заблуденост на сетивата. Гаруда паднал в невежество, след гордостта. И видял Рама и Лакшман като обикновени хора. Казал:

- Той не е всевишната божествена личност, за която пише Прабхупад. Каква е тая измама. Той е обикновен човек този Рама... и с такова съмнение в Рама тръгнал назад да лети към Вайкунта Лока, към небесния свят. Обаче сърцето му било тежко и той не се чувствал добре. Като болен нямал енергия, летял много бавно и не знаел къде е Вайкунта Лока, забравил пътя към дома от там, където живее, където е роден. Неговото вечно жилище е във Вайкунта Лока, той е в небесния свят заедно с Вишну, с Божественото, той е негов слуга, негов верен носитрел - Гаруда.

И така Гаруда забравил къде му е мястото, къде му е домът. Летял безцелно с тежки криле, нямал енертгия и всичко му било тъмно. Започнал да залита, нямало много ясно съзнание какво се случва с него. Всичко му се стъмнило, изгубил всяка радост в сърцето, чувствал се много зле, много отпаднал и много тежък, направо земята го дърпала да умре, да падне долу. Едва едва с последни сили продължавал да лети.

Драматично. Това е съдбата на човека, той е паднал от Божественото и е такъв, който не си знае дома. Човек, който мисли за жиището, не се знае от къде е и кой е. Той е изгубен, и е в суета, и е много тъп. Това е реалната ситуация. Тази история е много важна. Всички неща се казват в нея. От пураните - изглежда като приказка за деца, но има много дълбок смисъл.

И така Гаруда летял, летял, изгубен едва, едва, се движел във въздуха, гледал да не се удари в някои скали, много тежко положение, едвам гледал. Обаче в този момент се появил спасител. Един човек, един бхакта, Нарада Муни, воинът на Вишну на Божественото. Вечният обожател, вечният бхакта, вечният влюбен, който на един инструмент вечно пее и слави Вишну. Нарада Муни. Гаруда го питал:

- Какво се случва с мен, как да се оправя, аз изгубих пътя към дома, можеш ли да ми помогнеш, изгубен съм.

Нарада му казал:

-  Аз не мога, но някой може да ти помогне.

- Но кой?

- Това е Шива, само Шива може да те спаси. Той може да ти каже какво да правиш. Лети малко в тази посока, там е върхът Кайлъш и ще намериш Шива.

С последни сили Гаруда полетял към Кайлъш и на Кайлъш видял Шива, който седял там с Парвати и го питал.

- Как да се върна у дома, аз изгубих пътя, аз съм изгубен.

Пътят е един, домът е един, Божественото е едно. Има много форми, много имена, обаче пътят е един един и същи и Божествреното, Истината е една. Няма много Истини. Да не ни лъже външния вид на нещата. Нещата не са каквито изглеждат. Позади това многообразие се крие тайната за единството. Зад тия много форми, се крие нещо, което не е форма, и което споява всички неща в себе си и това е домът, нашият истински дом. Това, което сме, от там, от където сме.

Когато Гаруда отишъл при Шива попитал:

- Как да немеря пътя към дома?

Шива му рекъл:

- Аз не мога да ти помогна.

И Шива не може да му помогне...

- Иди малко по-нататък, има сатсанг - Гарга Муни. Един гарван, казва Гарга Муни. Един гарван, който се просветнал - просветнат гарван, давал даршан. Много риши дошли, садху дошли да слушат неговият даршан, да чуят нещо от просветнатия. Гарга Муни. И Шива му казал:

- Иди при Гарга Муни, той да ти помогне, аз не мога да ти помогна.

И Шива не може да му помогне – само Гарга Муни. Гарга Муни не изглеждал изобщо като да е просветнат. Къде сте видяли просветната гарга. Обаче всичко е възможно в пураните. Така че защо не. И Гаруда отишъл да търси Гарга Муни. Парвати казала на Шива:

- Абе мъжо, бе как да не можеш да помогнеш, ти ако не помогнеш, кой? Как го пращаш при Гарга Муни, не гледаш ли колко му е зле на Гаруда?

- Такова е положението жено, не се меси в моята работа, трябва да иде при Гарга Муни, иначе аз не мога да му помогна.

И така Гаруда отишъл при Гарга Муни. Когато дошъл в близостта, където се правел сатсанг, на няколко километра далече от него било полето на просветнатият. На Гарга Муни.

Просветнатият има свое поле и всички, които влзат в това поле, който е съзнателен се свързва с това нещо и може да медитира, може да му се размести нещо в главата. Това е полето на просветнатия. Гарга Муни имал такова поле и изнасял лекция на ришите за медитация, нещо говорил и Гарга Муни изнасял лекция и когато Гаруда влязъл в неговото поле се почувствал по-леко. Тежестта от съртцето почнала да му се маха, да се чувства по-добре, да му олеква. И в момента, в който чул първите думи на Гарга Муни – той не  говорил на него, това било просто част от лекцията – Гарга Муни говорел за гордостта. За това, че гордостта затваря сърцето. Че поради суетата и гордостта човек губи своята връзка с Божественото. Става несъзнателен за него. Гордостта има много форми. Има форма на суета много, много, тя в основа, есенция на егоизма е гордостта. Мислиш, че си отделен, че знаеш всичко и това е есенция на гордостта. И това е вид на гордост. Есенциална гордост. Отделен си, всичко ти е ясно и не вярваш в просветнатия. Не вярваш в Рама, мислиш, че Рама е обикновен човек. Това те заслепява, не виждаш Божественото, в аватара. Обаче най-голям дял от хората не са съзнателни, че са жертви на гордостта. Защото тя трудно се забелязва. Тя е като черна мравка, на черен камък, в нощ без луна. Трудно може да  се види. Тя е скрита, не я осъзнаваме, не я виждаме, за това не можем да се освободим от нея. Ако я видим, ще кажем - добре, окей аз не съм това и тя ще си иде, обаче тя е толкова маскирана, толкова тъмно за нас самите. Другите може да  видят нашата гордост, ама своята няма да я видят. Ще кажат: „О, той не е суетен, той много горд”, а своята гордост не я виждат.

Както казва Христос по-лесно е да видиш сламката в чуждото око, отколкото гредата в твоето око. Защото ако ти падне греда на окото, няма нищо да видиш сигурно. Направо ще ти затвори всички очи. За това е по-лесно да видиш гордостта на другите хора, защото никой не може себе си да се види. Тя е много скрита за нас самите. Своите качества не ги забелязваме. Виждаме ги в другите, защото те ги проявяват - качества, които ни дразнят, а това всъщност са наши скрити качества, които виждаме у тях. За това се дразним от тях, защото не можем да ги видим в себе си и ги гледаме само в тях.

Така Гаруда когато дошъл на този сатсанг с Гарга Муни, чул тези думи. Гордостта ви затваря сърцето, че всъщност ни затваря за Божественото, отнема ни зрението, нямаме яснота, не можем ясно да виждаме, объркано ни е всичко, почваме да творим филми, да живеем в абсолютна халюцинация. Толкова е яка халюцинацията, че не осъзнаваме това. Това че не осъзнаваме халюцинацията е част от халюцинацията. Като да си на някое халюциногенно вещество, обаче не знаеш, че си взел такова и не знаеш, че си под въздействие. И то през цялото време ти влияе, ти халюцинираш, губиш яснота, не може да намериш пътя към дома. То няма път, ти си у дома, но не можеш да го видиш.

Когато чул думите на Гарга Муни, на Гаруда му олекнало на сърцето. Само от това, че чул думите, те махнали тежестта. Нямало вече тежест тук. Не го душело повече, не пропадал, не се чувствал изгубен. Олекнало му на сърцето и вече знаел пътя до Вайкунта. Когато сърцето е чисто и отворено, пътят е тук, няма нужда да питаш никого. Няма нужда да питаш хора къде е пътят, кой е пътят. Къде се намира, как да го намеря, пътят е в твоето сърце. Тук се оглеждаш.
Кану