вторник, 31 януари 2017 г.

Шейх Баязид и агата въглищар


The Master speaks...
Имало едно време един ага. Един ден той дошъл при Баязид. Баязид е един суфи шейх. Дошъл при него агата и рекъл:
- Искам да стана дервиш.
- Добре, казал Баязид, ще те приема за дервиш, обаче тези дрехи... – той вземал дрехите му, красивите дрехи на богаташ и му дал да облече едни стари парцали.
- Сега ще просиш, казал той - всички пари, които изпросиш, ще ги дадеш на мен, а аз ще ти дам едно парче хляб. Така ше живееш.
- Добре – казал агата и станал просяк.
Просел из града всеки ден, после отивал при шейха и давал парите, които изпросил. Шейхът му давал малко хляб и го пускал  да спи в мазето някъде. От ага, да спиш на такова място, на хляб и вода... и да даваш всички пари, това е голяма промяна. Една година живеел така този ага. Втората година вече, шейхът му казал:
- Няма вече да просиш, сега има въглища, които трябва да продаваш. Ще взимаш парите и ще ми ги носиш, а аз ще ти давам по едно парче хляб и вода.
Две години продавал въглища, бил черен целия с въглищата, работел и това му било цялата практика. След три години - това е изпитателен срок - шейхът му казал:
- Сега ще идеш там, където е твоят агалък. - Това е неговата местност, селата, които той притежавал. - Сега ще кажеш кой си на хората и ще молиш да ти простят, ако си им сгрешил нещо. Ще молиш всички хора да ти простят.
Една година той обикалял из собствения си агалък и молел хората да му простят. След година се върнал при шейха и казал:
- Почти всички ми простиха, но някои са починали, не мога да ги намеря.
– Ей сега вярата е в тебе. – казал шейхът - сега вярата у теб е силна. Дошъл си до една готовност да почнеш нов живот. Изтрил си старите връзки, счупил си суетата от това, че си ага, продавал си въглища, после всички са ти простили, молил си хората да ти простят и накрая си готов за нов живот. Четири години.
Методите не са приказки, не са философия. То е живот. Суфизмът не работи само  с философии и с приказки. Работи с живот. Твоят живот е това. Твоят живот трябва да стане това, иначе не може да дойде до никаква промяна. Ако животът ти е същият, как мислиш ти да се промениш? Ако все по същият начин живееш както живееш, как искаш да се промениш, или да откриеш Истината. Трябва нещо да се случи. Да усетиш в себе си някаква жажда за нов живот. Нов начин на живот. Промени нещо. Не си доволен от живота? Промени.


Из лекция на Кану

Това да си правиш каквото си искаш не е свобода


The Master speaks...
Казваме: - Аз мисля това, аз мисля онова, аз съм съзнателен. Колко си съзнателен?! Нямаш никакво реално съзнание. Нямаме реално съзнание. Не знаем кои сме. Не сме изживели Истината. Ако не си изживял Истината, ако не си изживял кой си, как можеш да си окей. Ти не си свободен, ти си просто обусловен. То е важността на духовната практика. Духовният Учител, практика, това е важно. Дава ти шанс да се освободиш. Да си наистина свободен, не да си правиш каквото си искаш.
Това да си правиш каквото си искаш не е свобода. Ти не правиш каквото си искаш, ти правиш каквото те натяга. Това не е свобода. През цялото време си контролиран от подсъзнателните импулси. Импулси от подсъзнанието, които те работят. Ти си просто влак на релсите на подсъзнанието. Това те вози, те контролира и не знаеш за това. Ти спиш. Мислиш – „Аз съм съзнателен“.  Не, ти не си съзнателен изобщо. Просто програмите работят, природата работи, ние се возим и си мислим разни работи. Имаме малък телевизор, компютър, имаме лаптоп в главата и спим, и сънуваме сънища, докато не дойде момент да умрем. А като дойде момент да умрем, ни се разваля. Взимат ни сънищата. Казват – „Не може вече“, взимат ни ги.
„Чакай бе, имам още да правя, може ли до тоалетната да отида...“
Не, в гащите ще... няма.
Като умреш, какво ти пука какво мислят другите за тебе. Когато си мъртъв. Не можеш ни до тоалетната да отидеш. Готов ли си за този момент? Всички планове ти се прекъсват. Всички програми са завършени. Край, до тук е. Ще видиш как ако имаш близост на смъртта, да не кажем да изживееш смъртта – само близост на смъртта да изживееш, ще видиш как плановете, всички идеи и мнения, самомнения, всичко това изпарява като някаква пара. Това не е нищо. Гледаш колко е абсурдно това всичкото, колко е безсмислено пред смъртта. Само защото има момент, в който да живееш, всички тези планове, всички тези блянове имат смисъл. Ако те ударят спирачка, няма планове, ни плачене, ни смеене те спасява. Можеш да плачеш колкото искаш, пак ще умреш. Може да се смееш колкото искаш, пак ще умреш. Поне може да умреш смеейки се. Това не е лошо. Това е един весел начин да се умре - със смях. Поне за последно да се изнасмееш. Да се почувстваш щастлив. Умирам, хаха. Колко добър виц.
Само просветнати хора може да се смеят в смъртта. Иначе всички се смеят на сватба, на рожден ден, кога другите ги гледат, че са много успешни и т.н., когато някой ги харесва се смеят, весели са, ама когато дойде смъртта не е много смешно. Затова моите приятели се дразнеха като започнат нещо да говорят и аз започвам да им говоря за смъртта, и те - Аман беее... стига. Казвам: Това е реалност. Трябва да се знае. Иначе е тема табу, да се говори за смърт. Никой не говори за смърт. Носим мъртвите някъде по-далече от града, да не ги гледаме, че има гробища. Да не ни подсещат.
Кану

Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш


· Всеки урок ще се повтаря, докато го усвоиш.
· След това идва проверката.
· Издържиш ли изпита, преминаваш към следващия урок.
· Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
· Когато търсиш истинския урок в дадена ситуация, ти всъщност се пречистваш.
· Припомняй си, че си тук, за да учиш.
· Обръщай внимание на всичко, което преживяваш.
· Бъди прилежен в действията си, за да разбереш урока.
· Питай и ще получиш отговор.
· Проучвай всички възможни варианти.
· Открий ефекта на огледалото в своето отношение към околните.
· Приемай всяка трудност като предоставена възможност.
· Вярвай в себе си.
· Довери се на интуицията си и нека тя те води във всеки избор.
· Бъди състрадателен към себе си.
· Помни, че няма грешки, има само уроци.
· Обичай себе си, доверявай се на своя избор и всичко ще бъде възможно!
 Из "Тибетска книга за живота и смъртта"


неделя, 29 януари 2017 г.

Веган: Oвесени бисквитки

Едни овесени бисквитки с пресен кокос, мой прототип: 
• 2 зрели банана, намачкани
• 1,5 ч.ч. овесени ядки фини
• ½ ч.л канела
• 50-100 г черен шоколад нарязан на малки парченца
• ½ пресен кокосов орех настърган
• 50-70 г счукани/смл
eни бадеми
• 2 с.л. сусамов или друг тахан (за предпочитане е бял)
• 2 -3 с.л. агаве
Сместа се омесва на тесто, от което правим топчета и ги натискаме леко да се сплеснат в тава с хартия за печене. Пекат се 20 мин на 180 градуса, може последните 5-7 мин на вентилатор!

Рецептата и снимката са от Дхян Мурти

Цитати от "Йога Васиштха"


Този, който вижда, че Съзнанието е всичко, се наслаждава на безкрайно блаженство.

***
Този външен свят е просто една празна фраза, съзнанието е материалът за външния свят.

***
Както по време на сън реалността е в съзнанието, така и по време на бодърстване съзнанието е единствената реалност.

***

Съзнанието никога не става не-съзнание. Затова каквото и да е, където и да е, в каквато и да е форма – всичко това е съзнание.

***
Съзнанието, което се дължи на движението на мисълта вътре в себе си, желае да се почувства като обект. Както на човек може да му се присъни собствената смърт или далечно пътешествие, така и съзнанието чрез своите умения може да се почувства като обект на усещанията. Когато се случи такова усещане, възниква видимия свят, О Рама. Когато тази истина се осъзнае, се прекратява илюзията.

***
Само за хилядна част от секундата да се отклони истинската природа на безкрайното съзнание от равновесната точка и се проявяват всички тези окаяни илюзорни творения.

***
Източник и единствена причина за този видим свят е възникването на мисли в безкрайното съзнание, от което се появява ограниченото индивидуално съзнание (душа). Когато съзнанието се отклонява от присъщото му равновесие, то сякаш се замърсява с мисли, възниква способността за мислене и заедно с това в разума възниква мисълта за вселената.

***
Умът е плетеница от понятия, които ограничават истината. Такова ограничение подразбира потенциална делимост на истината. Но безкрайното съзнание е неделимо, в него няма деление. Може ли тогава умът, който разделя, да е реален?

***
Когато съзнанието забрави за себе си и се подлага на модификации и психологически промени, това се нарича ум, от който се появяват раждането и смъртта. Нарича се ограничено съзнание, което е част от безкрайното съзнание, която част сякаш става обект на самото това съзнание, само че загърнато в психологически ограничения. Това е ограниченото съзнание, което избягва истината за безкрайното съзнание и затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в психологическите обусловености и затова се въвлича все повече и повече в делата на този обкръжаващ свят.

***
Наистина, няма нито несвобода, нито освобождение. Безкрайното съзнание мисли „аз съм тяло“ и тази мисъл обвързва като въже. Когато осъзнаеш, че всичко това е фалшиво, ти засияваш като безкрайно съзнание.

***
Както пространството не се влияе от преминаващите облаци, така и безкрайното съзнание не се влияе от вселената, която се проявява в него. Както светлината сама по себе си е невидима, ако няма отразяващ обект, така и безкрайното съзнание се проявява чрез тези разнообразни тела.

***
Този видим свят се е възприемал като истина доста дълго време и е необходима постоянна практика, за да се отучим от това погрешно възприятие.

***
Единното космическо съзнание вижда множественост в себе си така както сънуващият сънува разнообразни обекти вътре в самия себе си.

***
Този илюзорен свят не е нищо друго освен психологическа измама.

***
Индивидуалното съзнание не е нищо друго освен случайна идея на тоталното съзнание.

***
Половината от невежеството (незнание, заблуждения, илюзии) изчезва в обществото на мъдреци, четвърт се разрушава чрез изучаването на мъдри книги (свещени писания), и другата четвърт – чрез лични усилия.



Сполуката и Несполуката


The Master speaks...

Има една много хубава история за Сполуката и Несполуката. Двете Божествени сестри.
Сполуката влязла в къщата на един човек и му казала:
-  В която къща вляза аз, на този човек почва да му върви. Отваря се всичко пред него. 
Човекът се израдвал:
 - Еее, много хубаво, чудесно. 
Сполуката изглеждала много красива, обаче след малко гледа и Несполуката на вратата.
- В чиято къща вляза аз, на тоя човек почва да не му върви и той става все по-зле и по-зле и накрая умира.
 Човекът грабнал един нож и скочил да  убие Несполуката. Тръгнал с нож към нея. Несполуката почнала да се смее:
 - Слушай, не може да ме убиеш, защото където е Сполуката, там съм и аз винаги сме двете. Вървим заедно, ин – ян, няма само Сполука. Където има  Сполука има и Несполука.  Не можеш да се отървеш само от мен, а Сполуката да остане. Ако ме убиеш мен и Сполуката умира - ние сме свързани двете.
 - Хайде махайте се тогава и двете!
Изгонил ги и двете  и седнал да медитира.

                                                 ***
Всеки си има свое его. Това е много дълбоко. Всеки човек има свой мъчител. Този, който те ухажва, но те и мъчи. Прави те да си щастлив, и после ти отнема щастието. Където е сполуката там е и несполуката. Неразделни са. Идва сполуката и си щастлив, после идва другата крайност. Докато не се освободим от привързаността към двете, не можем да имаме спокойствие. Не можем да имаме мир. Не можем да имаме вътрешен мир и спокойствие. Докато се хващаме и вярваме на тези две неща. За това е важно осъзнаването. Защото в него ние виждаме тези неща в себе си как сме вързани.
Нека си вървят и Сполуката и Несполуката. Всъщност привързването към сполуката, щастието, успехът, външните удоволствия е като да се хващаш за сапунени мехури. Не трае дълго. Просто сапунено мехурче. Нашите изживявания са такива сапунени мехурчета. „Еййй, колко беше хубаво, ама кратко траеше”.
Мехурчетата се пукат, някои имат цветове, красиви, имат аура, излъчват. Някои големи мехурчета и им се радвате, ама накрая пак нищо няма. Това е, нашият живот е сапунено мехурче. Не е много траен. Красиво изглежда, обаче... изчезва. Изглежда грозно, и изчезва.
Ако се вържем за сполуката ще отсечем несполуката. Искате напредък мислите, че сте хванали нещо – красота, любов ... Когато се разпадне един ден това, защото в този живот няма нищо трайно, всичко е преходно, всичко е временно, и ако само един елемент от това твое условно щастие изчезне и ти почваш да пропадаш – несполука. Защото хармонията ти зависи от външните условия. 

Кану

Ако животът е игра, това са правилата


Правило 1. Ще получите тяло.
Дали ще го харесвате или мразите, то ще бъде ваше през цялото време, докато сте на тази земя. То става дом на вашата душа, приютява истинското ви „Аз".
Предизвикателството на Правило 1 е да постигнете хармония с тялото си, за да може то да ви служи, да ви научи на самоуважение, зачитане и задоволство от самия себе си.
"Тялото е твоето превозно средство в живота. Докато си тук, ще живееш в него. Обичай го, уважавай го, почитай го и го цени. Отнасяй се с него добре, за да ти служи подобаващо." - Сузи Прудън

Правило 2. Ще усвоявате уроци.
Записани сте в целодневното неофициално училище, наречено "Живот". Всеки ден ще имате възможност да усвоявате уроци. Някои от тези уроци може и да не ви харесат; други може и да намразите; трети може да ви се сторят неуместни и глупави, но те са част от учебната ви програма.
Предизвикателството на Правило 2 е да следвате само собствения си път, като усвоявате персоналните си уроци. Тогава ще успеете да разкриете мистерията на своето предназначение и да го изпълните. Ще престанете да се изживявате като жертва на съдбата или на нечия омраза и ще установите контрол над собствения си живот.
"Когато опитът се тълкува правилно, той води към портите на царството на душата." - Йон Кабат-Зин

Правило 3. Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на непрекъснато експериментиране, серия от проби, грешки и временни победи. Неуспешните експерименти също са част от пътя към успеха.
Вместо да възприемате своите грешки като провали, а грешките на другите - като обиди, възползвайте се от възможността да се поучите от тях. Грешката - наша или чужда, е само катализатор на духовната еволюция.
Невинаги е лесно да видите доброто във всяко нещастие, което ви спохожда. Затова трябва да овладеете тайните на състраданието, прошката, етиката и накрая - на хумора.
"Няма нито грешки, нито съвпадения. Благословено е всяко събитие в живота, защото идва да ни научи на нещо." - Елизабет Кюблер-Рос


Правило 4. Урокът се повтаря, докато бъде научен.
Един и същи урок ще ви бъде представян в различни форми, докато го научите. Когато го усвоите напълно, можете да се заемете със следващия.
Докато не предадат посланието, което носят, докато не изпълнят предназначението си, уроците ще се повтарят; ще се повтарят събитията и хората във вашия живот. Всяка ситуация, всеки човек са учители. За да излезете от омагьосания кръг на повтарящите се ситуации, трябва да осъзнаете урока и да го интегрирате в себе си като полезен опит.

"Искам" е основа на избор, който води до действие. "Би трябвало" е основа за решение, което води до жертва.

Правило 5. Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, която да не съдържа уроци. Докато сте живи, винаги ще има уроци, които трябва да бъдат научени.
Животът не е подвластен на контрол. Невъзможно е да се отървете от уроците. Безмисловното упорство и съпротивата водят единствено до емоционален срив. Животът е целогодишно училище, в което на практика дипломиране няма. Учебният процес придава смисъл на съществуването.
Правило 5 ви учи, че трябва да убедите Егото си да приеме ролята на вечен студент в университета на Живота и да усвои уроците на отстъпчивостта, себеотдаването, скромността и гъвкавостта.
Трябва да приемете за своя основна житейска задача овладяването на уроците. Урокът на себеотдаването ще се появи при вас във формата на нерешителност, когато вземате решение, или в трудности и препятствия, когато се заемете с изпълнението на вече взетото решение.
"И когато изкачиш върха на планината, едва тогава започваш истински да се изкачваш." - Халил Джубран
Вселената не толерира арогантността и прекалената самоувереност и лесно сваля прекалено раздутото Его обратно на земята. Целта й е не да ви накаже, а да поддържа баланса в самите вас.

Правило 6. "Там" не е по-добре от "Тук".
Когато вашето "там" стане "тук", вие просто ще откриете друго "там", което пак ще ви изглежда по-добро от "тук".
Предизвикателството на Правило 6 е да живеете в настоящето.
"Щом престанете да сравнявате това, което е тук и сега с това, което искате да бъде, ще започнете да се наслаждавате на това, което е." - Чери Хюбър
"Най-богат е онзи, който изпитва истинско задоволство от това, което има в момента." - Робърт К. Савидж

Правило 7. Другите са само огледала, които ви отразяват.
Не можете да обичате или мразите нещо у някого, освен ако в него не виждате отразено онова, което обичате или мразите у себе си.
Начинът, по който възприемате околните, е много точен барометър за отношението ви към самите вас.
Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си.
Правило 7 учи, че трябва да отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си.
"Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." - Карл Юнг
„Понякога светлината проблясва на най-невероятни места. Трябва само да гледаме в правилната посока." - Джери Гарсия

Правило 8. От вас зависи как ще изживеете живота си.
Разполагате с всички инструменти и ресурси, които са ви необходими. Как ще ги използвате зависи единствено от вас. Винаги, по всяко време изборът е единствено ваш.
Всеки притежава авторското право върху живота си. Правило 8 ви предизвиква сами да моделирате живота си в зависимост от собствения си избор и желания.
„Трябва да сме в състояние да приемем последствията от всяко свое действие, дума и мисъл." - Елизабет Кюблер-Рос
Да носиш отговорност означава да признаеш собствената си роля и принос за обстоятелствата, в които попадаш, както и да понесеш последствията от това.
Освободете се от предмети, ситуации или хора, от собствените си навици или собственото си минало. Позволете им да си отидат и ще бъдете свободни.
Всичко, което трябва да направите, е да поемете дълбоко въздух и да пристъпите към действие.

Правило 9. Всички отговори са някъде във вас.
Отговорите на всички въпроси, които животът ви поставя, носите в себе си. Трябва само да повярвате и да се възползвате.
Всеки има своята духовна ДНК, която по същество е генератор на вътрешна мъдрост, излъчващ послания за житейското ни предназначение.
Непрекъснато получаваме съобщения или указания от интуицията си, която неотклонно ни води към истинската цел на нашия живот. Независимо от нагласата и желанието ни, истинските послания ще ни настигнат, колкото и да бягаме от тях. Вместо да се борим с интуицията си, по-разумно е да я превърнем в свой съюзник в пътешествието си през живота.
"Вярвай в себе си; всяко сърце пулсира в този ритъм." - Ралф Уолдо Емерсън

Правило 10. С раждането си ще забравите всичко това.
Ако искате отново да си спомните, трябва да разплетете двойната спирала на вътрешното знание.
Нерядко в процеса на усвояване на уроците, те ни се струват близки и познати: спомняме си това, което по рождение знаем. Припомнянето е моментът на осъзнаване на истината. Забравянето - изпадане в състояние на временна амнезия. Когато сте несигурни, когато се колебаете, вие сте забравили.
Всяко прекомерно отклоняване от състоянието на осъзната пробуда води до загуба на контакт с универсалната мъдрост, присъща на всяко живо същество.
Предизвикателството на Правило 10 е отново и отново да си спомняш своята истина и винаги, когато я забравиш, да успяваш да намериш пътя към нея. Време е да научиш най-висшите уроци: на вярата, мъдростта и безграничността.
"Вярата е дар на духа, който позволява на душата да следва собственото си развитие." - Томас Мор
"Вярвам в слънцето - дори когато не свети. Вярвам в любовта - дори когато не е проявена. Вярвам в Бога - дори когато мълчи." - жертва на Холокоста
"Мъдростта се дава; ние сами трябва да я открием в пътуване, в което никой не може да не отмени или от което да ни пожали." - Марсел Пруст
Мъдростта не значи интелигентност. Тя е най-високото стъпало на емоционалната, духовната и умствената еволюция, където интуицията се цени колкото информацията, желанието - колкото възможностите, и вдъхновението - колкото знанията. Мъдростта е там, където проникновеното разбиране се слива с всекидневието.
Десетте правила за живота са описани от д-р Чери Картър-Скот в книгата й "Ако животът е игра, това са правилата".


Приятели мои, спътници мои


''Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.''

Халил Джубран 1933 г.

събота, 28 януари 2017 г.

Емануел Сведенборг


Сведенборг: След смъртта сме такива каквато е нашата любов

Емануел Сведенборг (по рождение Емануел Сведберг) е имал големи ясновидски способности. Сведенборг е бил Леонардо да Винчи на своята епоха. Сведенборг е водещият математик в Швеция, говори девет езика... но най-голям е приноса му за опознаването на живота в духовния свят, който той описва в множество книги.

Да придобиеш Мъдрост значи да придобиеш Божественото- Небето. Човек след смъртта е толкова красив, колкото повече е обичал Божествената Истина и е живял според нея. Колкото човек живее един по- вътрешен живот, толкова по- съвършен е, толкова е по красив.

Умрелият също копнее, желае, мечтае, мисли, размишлява, чувства, обича и действува както преди - смъртта, то е същото както да преминеш от едно място в друго- и той отнася всичко онова, което е притежавал със себе си.

По гласа на един, който говори, се схващат най-малките неща в неговите мисли и чувства. По тона нещата са свързани с чувствата, а по думите - с мисълта. Човек, когато напуска света, си запазва цялата памет.

Да мислим духовно, значи да мисилм разумно

Колкото повече умът е откъснат от света, толкова повече той се издига в духовните и небедните неща. Има хора, които трупат знание, но не развиват разумност. Разумността се развива като се живее според Истината. Ония, които имат Любов към Господа и ближния си, имат в себе си ангелска Разумност и Мъдрост и това е скрито в тяхната най-вътрешна същина. Никой не бива изпълнен със знание, ако няма Любов към Доброто и Истината.

Една постъпка черпи своя живот от нашите мисли и желания. Постъпките са проявени желания и мисли. Мисълта има сила до толкова, до колкото произтича от желанието.

Наука, която е изпразнена от духовен живот, е духовна смърт
Волята е самата същност на човека. Божествената Любов е раят, а физическата адът. Всички неща във вселената имат отношение към Истината.




Човек, чиято Любов е духовна и Божествена, отива на Небето. А онзи, чиято любов е физическа и светска, отива в ада. Вялата не ползва човека, ако човек не е свързан с Божествената Любов.

След смъртта всеки отива там, където отговаря на неговата главна Любов. Когато пристигне там, той се чувства като у дома си.

Ония, които не се съчетават с неговата главна Любов, след смъртта се отстраняват от него. Всеки след смъртта остава с онова, което най- много обича. Човек след смъртта е такъв, каквато е неговата Любов, неговият стремеж.

Вярата, това е Любов към Истината

Ония, които живеят в светска любов, не виждат Господа. Ония, които живеят в светската любов, стават груби, тъмни, черни, деформирани. Ония, които живеят в Божествена Любов, изглеждат свежи, светли, красиви.

Ония, които живеят в Божествената Любов, стават разумни и мъдри, а ония, които живеят в светската любов, стават глупави и безумни. Вътрешната същност на ония, които живеят в Божествена Любов, изглежда като Светлина- бликаща като пламък. Вътрешната същина на човека се изявява видимо в духовния свят, когато Господ пожелае

Светската любов помрачава вътрешното зрение. Когато един зъл дух попадне на Небето, той започва да се задушава, а ония които живеят в Божествената Любов, дишат леко и живеят съвършено. Божествената и духовната Любов правят Небето на човека.

Всички неща на ада са включени в светската и плътската любов. Много хора, които са живели само с вяра, но с лош живот, са отишли в ада.

Това, което човек най- силно обича, му дава най- голяма радост. Онзи, който живее в Истината, е ясновидец.

Ангелите във всяко нещо виждат Божественото, което веднага се влива в тях и ги преизпълва. Истинското благословение се състои във вътрешната Святост.

Всички радости на Небето се втичат в тази Любов

Злите духове се отличават по това, че те жадно се вълнуват когато се говори за външни неща и дават малко ухо за вътрешните.

Външните неща прикриват вътрешните. Да признаваш Божественото и да живееш порочно е все едно да не го признаваш.

На Небето знанията не се запаметяват, но се живеят. Господ е предвидил всеки да обича онова, за което е надарен. Не е знанието, което прави ангела ангел, а приложението, т.е въплътяването на знанието.

Целият човек не е нищо друго, освен Любовта, която проявява. Божественото, това е Истината, която учи човека как да живее, за да бъде спасен. Животът не произтича от вярата, а от връзката на вярата с Любовта. Вярата не може да съществува без своето начало- Любовта. Желанието е самата същина на духовния живот на човека.

Прощаване на греховете пред смъртта няма. Духовният човек е вътрешно отворен за Божественото и той бива ръководен от Господа- при все, че той не го съзнава.

Щом човек не е духовен, той не е и морален

Мисълта, ако се насочи към Небето, тя става Божествена. Човек, който вътрешно обича, Небето се насочва към него. Живот, който води към Небето, не е оттегляне от света, но работи в света. Духовния живот води към Небето. Волята е духовното в човека. Духовният човек е във връзка с ангелите.

Че светските хора са нечестни се вижда ясно в отвъдния свят, където е отнета всяка външност, а е разкрита неговата вътрешност, в която той живее.

На тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на Божествения закон, като им се отнеме външната форма и останат само със своето вътрешно съдържание, действуват разумно, защото те са свързани с ангелите на Небето, които им предават своята Мъдрост.

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли към това. Човек е такъв, каквато е неговата Любов, мисъл и вяра- които дават живот на всички негови външни дела. Делата на човек произхождат от мислите и чувствата, те не са отделени от тях, а от тях образувани. Всяко постижение е дело на вътрешния човек. Бог е, Който премахва злините в човека.

Ангелският говор произтича от една по- вътрешна и дълбока мисъл. Аз говоря с ангелите също както и с хората на земята. Говорът на ангелите е духовен. Той е звучащо чувство и говореща мисъл. Ангелите познават какъв е един човек само от тона на гласа му и от изговарянето на думите, което е неговият ум.

Езикът на ангелите съответства на чувството, което изтича от тяхната Любов. Говорът на ангелите не действа само на слуха, а засяга и дълбочината на ума у онзи, който ги слуша. Ангел, това значи самата Любов да ти говори. Езикът на ангелите е тяхната дълбока вътрешна мисъл. Ангелското чувство е любов, а говорът - Мъдрост. Ангелите могат да изразяват с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не може да изрази.

Затова нещата в Небето видени и чути са неизразими. Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия и така те двамата имат еднакви мисли. Бог се е погрижел чрез ангелите да управлява човека, понеже той се е отделил от Небето.

Адът е съeдинение на злото с всичко фалшиво. Докато човек има Истината в ума си и Доброто във волята си и ги прилага, той има Небето в себе си.

Докато има фалшивото в ума си и злото във волята си, той има адът в себе си. Веднага след смъртта, душите отиват в тази област, която отговаря на съзнанието им. Там душите еволюират, както и на земята.

След смъртта човек се изменя и започва да изразява основния стремеж на неговата си природа. Всеки човек по вътрешната си същина е дух, който се облича въвфизическо тяло, за да добие опитност и развие заложбите си.

Човешкия дух е носител на мислите, чувствата и желанията си - той ги запазва и след смъртта. Висшето в човека е вход на Бога. Във висшите небесни сфери отива след смъртта си този човек, който има възвишена духовна Любов, а онзи, който я няма, отива в нисшите сфери на невидимия свят на обучение.

Вътрешният живот на човека се състои от неговите мисли и чувства. Говорът това е форма на звука. Звукът съответства на чувството, а говорът на мисълта. Чувството звучи, а мисълта говори. Чувството дава живот на говора.Чувството е вътрешната сила, която съответства на характера.

Истинският глас е топъл и богат на нюанси. Музикалните инструменти отговарят на Божествени и духовни чувства. Небесната песен е звучаща емоция. Звукът е една модификация на чувството. Нищо нечисто не може да влезе във вибрацията на слънчевата енергия.


На ангелите е неприятно, ако Доброто се препише на тях. Аурата на ангелите е така преизпълнена с Любов, че те въздействат най-дълбоко върху околните.Ангелите могат да бъдат видени само с очите на на Духа. Лицето се счита за показател на душата.

Словото е Божествената Истина, която е в Господа. Божествената Истина притежава вътрешна сила.

Човек ще бъде съден според неговите мисли и чувства, от които произлизат делата му. Мислите и чувствата, които се излъчват от ангелите, представляват брилянтна аура.

Съставител Елеазар Хараш
 

четвъртък, 26 януари 2017 г.

Чувствата ти определят твоята прилика с творенията


 
„Вътрешният мир на човек прилича на гора. В нея изобилства разнообразие от добро и зло от всякакъв вид. 
Щом знаеш за милостта на Всевишния към теб, описана в знамението «...и му вдъхна от Своя дух (мъдрост от Своята мощ)» и черпиш благодат от това Божие вдъхване, бъди бдителен срещу „човека”, срещу смесицата от странни чувства и усещания в него!
В емоционалния свят на човека присъстват същността и наклонностите на много видове животни, като хищността на вълка, хиляди приятни и отблъскващи, топли и студени черти.
Човекът се формира и направлява от чертата, която надделее в него. Именно тя властва в същността му.
Ако в съдържанието на една сплав златото е повече от медта, тя се приема за златна. Трябва да бъдеш възкресен в образа на животното характеризиращо се с чертата надделяваща в теб. Защото чувствата ти определят твоята прилика с творенията. 
Понякога идва миг, когато в човек се проявява жестокост подобна на вълчата. В друг, подобно на луната той променя своя облик и придобива хубавия лик на пророка Юсуф. 
По тайнствен и неразбираем начин и добрините и злините проникват от сърце в сърце. 
Непокорният, разярен кон се подчинява на емоционалното състояние на собственика си и преминава в спокоен ход. 
Мечката бива опитомена. От хората се предава старание и желание на кучето и то започва да служи; да ловува, става пастир на стадо овце или пазач; и е на разположение на човека. 
От «Младежите от пещерата ал-Кахф» се пренесе такава благодат върху кучето, че то остана с тях до края и така бе удостоено със споменаване в Корана. 
Понякога в душата на човек взимат връх различни черти. Духовността го извисява до ангел и обратното страстите на душата - нефс го доближават до сатаната (шейтан).Превръща се в тиранин. 
„Лъвовете на мъдростта“, тоест приближените Му раби добре познават тази гора на Истината. През нея минава скрит път към капана на душите. Приближените раби познават тези капани и ги преодоляват; спасявайки сърцата от злото и притесненията на душата - нефс, ги отвеждат до Истинният Хак. 
О, ти душа пропаднала в низините! Не се отчайвай от това, ако искаш да намериш духовна наслада в гората на Истината, влез в духовния път и вземи своя дял от духовните корали, от перлите на мъдростта на приближените раби на Аллах (вели).Щом ти си безполезен, вземи своя дял от тези ценни перли, поне товарът, който ще носиш да е свят."

Мевляна Джелaледдин Руми

Криво дърво в теке не влиза!



The Master speaks...

Когато Юнус Емре бил младеж, веднъж го пратили в текето на Хаджи Бекташ Вели да вземе брашно за селото. Богатите хора давали брашно на текето за бедните. Имало бедни, имало глад, бедните ходели до текето на Хаджи Бекташ и той им давал брашно.

 Хаджи Бекташ Вели бил просветлен, бил много високо духовно същество. Едно уникално същество, бил от Персия. Когато Юнус дошъл в текето, Хаджи Бекташ видял в него капацитет. Видял, че може да се просветне, че може да е дервиш. Но Юнус бил селско момче, не знаел за това. Помагал на селяните. И когато Хаджи Бекташ го видял му казал:

- А бе момче, защо ти е на тебе брашно? Дай да ти дам светлина? Вместо брашно, светлина?

 Юнус се зачудил:  Какво говори сега този човек – какво иска да каже, аз дойдох за брашно тук, не съм дошъл за светлина. Отговорил:

- Аааа, аз дойдох да ми дадеш брашно, не искам светлина.

 Хаджи Бекташ се съгласил и му дал един голям чувал. Качил го на магарето и тръгнал да го носи в селото. По едно време, понеже било горещо, той седнал малко да си почине от пътя, и тогава влязъл в едно състояние като сън, в което сънува Хаджи Бекташ. Сънува светлината, която му дава. Един необятен океан от светлина, любов и щастие – всичко в тази светлина го има. Не е обикновена светлина. Обикновената светлина само ни боде очите, не изживяваме онази любов, с която изживяваме духовно щастие. Обаче светлината, която сънувал Юнус не била като тази, тя била една друга светлина –  Нур Аллах. В тази светлина имала много любов, много блаженство. Тя е всъщност там от където сме дошли – ние идваме от светлината на Бог.

 Тези тела са само взаимствани тук. Временно, за временно ползване преди да се върнем в светлината. Когато се върнал от това изживяване, разбрал какво щастие, какво блаженство, каква свобода и необятност има в тази светлина, че това е истинската нужда на човека: не е брашното, а светлината. Върнал се при Хаджи Бекташ и му казал:

- Слушай, аз май сгреших, ето това брашно, вземи го. Дай ми я тази светлина. Промених си решението. Искам сега да ми дадеш светлината.

 Хаджи Бекташ му рекъл:

 - Добре, но малко късноооо... пропусна момента.

- Добре, казал Юнус, но как да я намеря тази светлина, аз имах сън, в който видях какво ми даваш ти, но как да го намеря сега – сега това ми стана важно, тази светлина, как да я намеря, друго не ме интересува.

 -  Ееее – казал Хаджи Бекташ - тогава трябва да намериш Таптук Емре. Той е шейх, суфи. Трябва той да ти даде тази светлина. Таптук Емре ще ти я даде.

За това се казва Юнус Емре, защото Таптук Емре му е духовен баща. Той е Гуру на Юнус.

Върнал му брашното, казал:

- Носи го в селото и търси Таптук Емре да ти даде светлина.

Така Юнус отнесъл брашното в селото и тръгнал да търси текето, дергата на Таптук Емре, на Шейх Баба. Намерил го и питал:

- Тук ли е Таптук Емре.

 Таптук бил възрастен човек – бил на възраст. Младежът се обърнал към него:

- Праща ме Хаджи Бекташ Вели, да ми дадеш светлината. Каза, че пропуснах при него да я взема и сега ме прати тук, ти да ми я дадеш. Хайде, давай я и да си ходя.

 Таптук го погледнал и рекъл:

- Нееее, янглъж си момче, в грешка. Не си баш, баш. Няма да стане така да ти дам светлината и да си вървиш. Ако искаш светлината, трябва да работиш. Да служиш тук на текето и когато дойде време, аз ще ти дам светлината. Не ти, ти не можеш да я вземеш от мене, ако аз не ти я дам. Не е в твоя капацитет да можеш да я вземеш както си сега. Ще трябва да работиш тук в текето и когато дойде време, аз ше ти я дам.

 Юнус се съгласил:

- Добре, ама какво да правя?

 Таптук му показал една секира.

- Виждаш ли тази секира – вземи я и отивай в планината – сечи дърва и носи за текето. Да се греем, да готвим. Това ще бъде твоята работа, да сечеш дърва.

И така Юнус ходел всеки ден в гората, сечал дърва, носел само прави дървета. Никога изкривени. Веднъж дервишите го питали:

- Абе Юнус, само прави дървета носиш, защо така?

- Тук в теке криво дърво не може да влезе, само право - казвал Юнус.

Ако е изкривено дървото не може в текето да влезе.

Има много голямо познание в тази история. Ако не си прав вътрешно, не може да влезеш в духовната школа. Текето е духовна школа. Суфите наричат това пространство, в което се прави зикър – теке. Това е мястото, където се срещат дервишите. Правят зикър, учат, пеят, срещат се с шейха, с другите дервиши. Това е теке и само право дърво може да влезе в теке. Какво иска да каже?

Ако нещо ти е криво в черупката - не става... Трябва вътрешно да ти е право. Трябва да имаш вътрешна правина. Тогава можеш да влезеш в текето. Защото текето или църквата, това не е материално нещо, това не е направена сграда с един кръст отгоре и с един човек на кръст вътре.

Църквата на Христос е духовната общност. Тя се състои от влюбени в Бог. Духовната общност се състои от влюбени в Бог. Когато са влюбени в Бог, където и да се намират тези хора, когато са заедно, те правят текето, църквата.

Едно време дервишите нямали теке. Първото теке е направено някъде Сирия. Двама дервиши се срещнали и толкова се обичали помежду си, толкова любов имало в тяхната среща, поделили яденето, яли заедно прегърнали се, разделили се с много любов. Видял това един християнски принц, който бил на лов. Бил шокиран от тази гледка. Гледа двама човека, които се срещат, и толкова любов имало между тях, такава топлина, такова единство, че той бил шокиран. Когато единият си отишъл, принцът попитал другия, който останал:

 - Кой беше този човек?

 Той отговорил:

 - Това е мой духовен брат.

 Когато има любов между хората, когато са в една посока към Бог, няма съперничество, няма омраза, всичките гадинки ги няма.

Щом има критика, щом има осъждане един на друг, значи не са духовни братя. Няма любов между тези хора. Кгато са истински приятели в Духа, Божествения Дух, това прави духовната общност. А не: събрали се някакви амбициозни хора и всички искат да идат на Хонолулу и на Хаваи. Това не е духовна общност. Няма любов, няма единство, няма приемане, само осъждане, критика, хладнота. Хората не са в Духа, нямат единство в Духа, нямат любов едни към други. Тази хладнота, този егоизъм в тях, този страх, това безлюбие, това не ги прави духовни. Те са отпаднали от Духа. Могат всякакви истории да правят. Нямат  ли любов, нямат ли приятелство, нямат нищо.

И така, Юнус Емре носел само прави дърва в текето. Години наред служел, цепел дърва, носел в текето, бил посветен на Учителя - на Таптук Емре, накрая това се случило, спуснала се светлината, изживял светлината. Таптук знаел кога се случило.

 Ако Шейх Баба не знае, кой ще знае. Кога си в светлина, кога си в тъмнина, той знае. Въпреки, че не те вижда през цялото време, той знае. Това е смисълът. Защо си с Шейх Баба? Шейх Баба знае. Знае какво се случва. Вижда, вижда това, което ти не виждаш. Иначе защо ти е Шейх Баба? Ти си си супер Шейх Баба, иди си глей си работата. Обаче Шейх Баба вижда това, което ти не виждаш и те води в посока, където ти не си стигнал. Това е смисълът на Шейха. На Учителя, на Гуру. Иначе кой да му е Гуру? Някой, който знае да чете от книга, или който се прави на велик? Това не е достатъчно, той не вижда. 

 Таптук Емре бил истински шейх, а Юнус бил истински дервиш. Не били фалшиви. Не били любовна афера на двама измислени образа. На две фантазии.

Таптук бил просветлен, Юнус бил истински посветен. Имал смирение, имал любов. Имал посветеност, имал служене, бил готов да се откаже от своят егоизъм, за да изживее светлината. Ако не си готов да се откажеш от твоя егоизъм, от твоя еготрип, не можеш да изживееш светлината!

И така Юнус изживял тази светлина, случило се и Таптук знаел. Казал му:

- Сега ти изживя светлината, случи се. Аз знам и ти знаеш. Ти знаеш, че знам и аз знам, че знаеш. Защото в светлината сме едно. Сега трябва да идеш да намериш твоето теке. Да направиш твое теке, ти да шириш светлина.

Юнус рекъл:

- Шейх Баба, къде да го намеря моето теке, къде е моето теке?

 Таптук Емре носел бастун, не можел да ходи, подпирал се с бастун. Хвърлил бастуна във въздуха и бастунът изчезнал – няма го. Казал:

- Където намериш бастуна на шейха, там ще е твоето теке.

 Юнус тръгнал из Анадола, из Турция да пее. Да свири на саз и да пее. Той бил неграмотен селянин. Турски селянин. И за това турският народ го обича, той е изобщо една личност, най-обичана от народа.

Кану