Скъпи мой, изгубен ли е твоят караван?

Не мога да седя спокойно, когато жителите на града ми са в окови.

Не мога да се преструвам на ням,

чувайки самотата на света,

плачещ близо до сърцето на Възлюбения.

Любовта ми към Бог е такава,

че мога да танцувам с Него тази вечер и без теб,

но аз бих предпочел и ти да си там.

Изгубен ли е твоят караван?

Изгубен е,

ако ти вече не плачеш от благодарност или щастие,

или не плачеш

заради това, че си прорязан дълбоко от осъзнаването

на необикновената красота,

която се излъчва от най-простото действие

и обикновена вещ.

Скъпи мой, изгубен ли е твоят караван?

Изгубен е, ако ти не можеш повече да бъдеш мил към себе си

и любящ към онези, които трябва да живеят

с понякога трудната задача да те обичат.

Поне разбери,

че някой е развързал камилата ти миналата нощ,

защото аз чувам нейния нежен глас,

зовящ Бог в пустинята.

Поне разбери,

че Хафиз винаги ще държи фенер

с галактики, цъфтящи вътре,

и че винаги ще водя душата ти към

божествената топлина и веселието

на шатрата на нашия Възлюбен.

Хафиз