петък, 10 март 2017 г.

Ако се откажете от чувството за „аз” и „мое”...



Разговор с Рамана Махарши 
   П.: Какво е взаимоотношението между контрола на мислите и контрола на дишането?
   М.: Мисълта (интелектът) и дишането, кръвообращението и други (вегетативни) активности са различни аспекти на индивидуалния живот. Те зависят от (или метафорично казано „пребивават в” или „са присъщи на”) живота. Личността и другите идеи произлизат от него като жизнена активност. Ако дишането или друга жизнена активност е сдържана принудително, мисълта също е подтисната. Ако мисълта е принудително забавена и насочена към една точка, жизнената активност на дишането може да стане равномерно и ограничено до най-ниското ниво, необходимо за съхраняване на живота. И в двата случая многообразните разсейващи мисли са временно подтиснати. Това взаимодействие се наблюдава също и от друга страна. Вземи волята за живот. Това е мисловна сила. Именно тя поддържа и подкрепя живота и отлага смъртта, когато другите жизнени сили са почти изчерпани. Когато тази воля отсъства, момента на смъртта се приближава. Затова се казва, че мисълта поддържа живота в тази плът и го пренася от едно тяло в друго.
   П.: Има ли някакви спомагателни средства за развиване на концентрацията и отхвърлянето на разсейващите фактори?
   М.: Не дразни телесните храносмилателни и други органи. Затова храната трябва да се регулира, и като количество, и като качество. Не яж дразнещи храни, избягвай люто, много сол, лук, вино, опиати и т.н. Избягвай констипацията (запека), сънливостта, възбудата и храните, които ги предизвикват. Интересувай се само от едно нещо и фиксирай ума си в него. Нека този интерес те погълне изцяло до изключването на всичко останало. Това е (вайрагя) и концентрация. Може да се избере някое божество или мантра. Така умът набира сила да схване финото и да се слее с него. 
   П.: Разсейването е резултат от вродените тенденции. Възможно ли е те също да бъдат премахнати?
   М.: Да. Мнозина са го направили. Повярвай, че е възможно! Те са го направили, понеже са вярвали, че могат. Васаните (склонностите) могат да бъдат унищожени. Това става чрез съзерцаване на това, което е свободно от васаните и все пак е тяхна сърцевина.
   П.: Колко време трябва да продължи практиката?
   М.: Докато не се постигне успех и докато освобождението на Йога не стане постоянно. Успехът поражда успех. Ако един разсейващ фактор е преодолян, следващият също бива преодолян и т.н., докато не се преодолеят всички. Процесът напомня на покоряването на вражеска крепост, убивайки хората един по един, когато я напускат.
   П.: Каква е целта на този процес?
   М.: Осъзнаването на Реалността.
   П.: Каква е природата на Реалността?
   М.: (а) Вечно Съществуване без начало и край.
(б) Всепроникващо, безкрайно и неизмеримо Съществуване.
(в) Съществуване, лежащо в основата на всички форми, всяко изменение, всички сили, всяка материя и дух.
Множественото (феноменът) се изменя и преминава, докато Единственият (ноуменът) съществува винаги.
(д) Това единство, което измества триадите, т.е. знаещият, знанието и познатото. Триадите са просто проявления във времето и пространството, докато Реалността лежи отвъд и е основа за тях. Те са като мираж, покриващ Реалността, и са резултат от заблуда.
   П.: Ако „азът” също е илюзия, кой тогава прекратява илюзията?
   М.: „Азът" отхвърля илюзията за „аз” и все пак остава като „Аз”. Такъв е парадоксът на Себереализацията, но Себеосъзнатият не вижда никакво противоречие в това. Вземи например бхакти. Аз се обръщам към Ишвара и му се моля да ме погълне. Тогава аз му се отдавам с вяра и се съсредоточавам върху Него. Какво остава след това? На мястото на изходния „аз”, след съвършено себеотдаване, остава Бог, в който „аза” е изгубен. Това е най-висшата форма на преданост (парабхакти), себеотдаване(прапатти), а също и кулминацията на непривързаността (вайрагя).
   Вие се отказвате от едно или друго „свое” притежание. Ако вместо това се откажете от чувството за „аз” и „мое”, самото семе на притежанието е отсечено с един замах. Тогава злото е унищожено в зачатък или е премахнато от самия зародиш. За да се случи това, безстрастието (вайрагя) трябва да е много интензивно. Жаждата трябва да е равна на желанието на удавника да се издигне до повърхността на водата, за да спаси живота си.
   П.: Не може ли този проблем или трудност да се избегне с помощта на Учител или наИшта Девата (божество, избрано за поклонение)? Не могат ли те да ни дадат сила да видим своето Себе, такова каквото е, или да ни направят като себе си и да ни доведат до Себереализацията?
   М.: Ишта Девата и Гуру са спомагателни средства по пътя, при това много мощни. Но, за да бъдат те ефективни се изисква също и усилие от твоя страна. Твоето усилие е задължително условие (sine qua non). Ти си този, който трябва да види слънцето. Могат ли очилата и слънцето да видят вместо теб? Самия ти трябва да видиш истинската си природа. Не се изисква много помощ, за да го направиш!
   П.: Каква е връзката между моята свободна воля и непреодолимата мощ на Всемогъщия?
(а) В съгласие ли са всезнанието на Бог със свободната воля на егото?
(б) В съгласие ли са всемогъществото на Бог със свободната воля на егото?
(в) Природните закони в съгласие ли са с Божията воля?
   М.: Да. Свободната воля е сегашното проявление на ограничените способности за гледна точка и желание. Същото его вижда своите минали активности като вписващи се в рамките на „закона” или правилата и как неговата собствена свободна воля е едно от звената при прилагането на действащия закон.
Тогава егото вижда, че всемогъществото и всезнанието на Господ се изразяват чрез появата на собствената си свободна воля. Така човек достига до заключението, че егото трябва да е част от проявленията. Заложените природни закони са израз на Божията воля.
   П.: Изучаването на науки, психология, физиология, философия и т.н. помагат ли за:
(1) овладяване на изкуството за освобождение на Йога.
(2) интуитивното схващане на единството на Реалността.
   М.: В много малка степен. За йога е нужно известно знание, което може да бъде намерено в книгите. Но това, което е нужно е практическото приложение. Личният пример, личното докосване и личните наставления са най-полезните средства. Друг човек може да полага неистови (интелектуални) усилия, за да се убеди, че е схванал интуитивно Истината, т.е. нейните функции и природа, но действителната интуиция е сродна с усещането и изисква практика и личен контакт. Простото изучаване на книги не е от голяма полза. След осъзнаването всичкия интелектуален багаж е безполезно бреме и се изхвърля зад борда като излишен товар. Изхвърлянето на егото е необходимо и естествено.
   П.: По какво се различава съня от будността?
   М.: В съновиденията човек използва други тела и те влизат отново в това (физическо) тяло, сънувайки контакта на сетивата с обектите.
   П.: Какво е щастието? То е присъщо на Атман или на обекта, или пък се състои в контакта между субекта и обекта? Сега ние не виждаме щастие в нашите дела? Кога всъщност се появява то?
   М.: Когато има контакт с някакъв желан обект или паметта за това, и когато има свобода от нежелани контакти или паметта за тях, ние казваме, че сме щастливи. Такова щастие е относително и е по-добре да се нарече удоволствие.
   Но човек иска абсолютно и постоянно щастие. То не е присъщо на обектите, а на Абсолюта. То е Покоят, който е свободен от болката и удоволствието и е неутрално състояние.
   П.: В какъв смисъл щастието е нашата истинска природа?
   М.: Съвършеното блаженство е Брахман. Съвършеният покой е този на Себето. Единствено То съществува, като Съзнание. До същото заключение се стига или чрез метафизическо изследване, или чрез бхакти марга (пътя на предаността).
   Ние се молим на Господ за Блаженство и го получаваме чрез Милостта му. Даряващият Блаженство, би трябвало самия той да е Блаженство, освен това Безкрайно Блаженство. Затова Ишвара е Личният Бог, притежател на Безкрайна Мощ и Блаженство. Брахман е безличностно и абсолютно Блаженство. Ограничените азове, чиито източник е Брахман и после Ишвара, са единствено с природата на Блаженство. Биологическият организъм функционира, понеже тези функции са съпътствани от това Щастие.
   Психологията (и метафизиката) на удоволствието може би се състои в това, че спомага за нашето развитие, като се храним, движим, почиваме и общуваме. Нашата природа е преди всичко едно блажено цяло. Вземи това като възможна хипотеза. Творението е Божествеността, разделена на Бог и Природа (мая или пракрити). Тазимая е от две части: пара (поддържаща същност) и осемчленната апара (петте елемента, ума, интелекта и егото).
   Съвършенството на егото изведнъж е нарушено и в този момент се усеща липса, пораждаща желанието да получиш нещо или да направиш нещо. Когато тази липса е премахната, задоволявайки желанието, егото е щастливо и първоначалното съвършенство е възстановено. Затова може да се каже, че щастието е нашето естествено състояние или природа. Удоволствието и болката са относителни и се отнасят до нашето ограничено състояние, характеризиращо се с движение, задоволяващо липсата. Ако това относително движение напред е спряно и душата се слее с Брахман, който е с природата на съвършен покой, тази душа престава да изпитва относително временно удоволствие и се радва на съвършен покой и Блаженство. Оттук Себереализацията е Блаженство. Тя е осъзнаването на Себето като Безграничното Духовно Око (джнана дришти), а не ясновидството. Това е най-висшето себеотдаване. Самсара (кръговратът на света) е скръб.
   П.: Защо тогава самсара - творението и ограниченото проявление - е толкова пълна с мъка и зло?
   М.: Воля на Бога!
   П.: Защо Бог ще желае това?
   М.: Това е загадка. На тази Сила не може да се припише никакъв мотив, нито желание, нито пък може да се твърди, че това Безкрайно, Всеведущо и Всемогъщо Съществуване има цел за постигане. Бог е недокоснат от действията, случващи се в Негово присъствие. Удачно сравнение за това е слънцето и дейностите на света. Няма смисъл в приписването на отговорност и мотив на Едното преди да стане много. Но Божията воля за предписания курс на събитията е добро решение на проблема за свободната воля (vexata quaestio). Ако умът е неспокоен поради чувството за несъвършенство и незадоволителния характер на това, което ни се случва или на това, което е свършено или пропуснато от нас, тогава е мъдро да отхвърлим чувството за отговорност и свободна воля, като разглеждаме себе си като инструменти, ръководени от Всезнаещия и Всемогъщия, за да действаме и понасяме последствията както Той желае. Той носи всички товари и ни дава покой.

Става дума за така наречените шест добродетели или способности, нужни за постигане на абсолютен покой: спокойствие (шама), самоконтрол (дама), уединение(упарати), търпение (титикша), вяра (шраддха), съзерцание (самадхана).


Няма коментари:

Публикуване на коментар