понеделник, 29 февруари 2016 г.

Прах от стъпалата на истински преданоотдаден

РАЗКАЗВАЧ: Каним всички вас в разкошната Дварака и също в сладкия Вриндаван, където Господ Кришна изпълнява различни свои забавления. Докато Кришна беше в Дварака с 16 108 прекрасни съпруги, той беше винаги потопен в мисли за Вриндаван и Враджа гопите.
Всеки ден и всяка нощ, Неговото сърце плачеше за Вриндаван – земята на екстатичната любов към Кришна. Как може Той да забрави Своите обични крави, чудния хълм Говардхан, реката Ямуна, преданите Му краварчета, Нанда Баба, майка Яшода и най-вече гопите, които дадоха целия си живот за Кришна. За Враджа гопите, нямаше нищо друго освен да удовлетворяват Шри Кришна!
Цариците в Дварака не знаеха за величието на Враджа гопите. Това забавление Кришна изигра, за да покаже славата на Враджа гопите.

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Дварака. Рано сутринта. Птиците пеят. Разбирайки, че се зазорява, всички се събуждат от сън. В един от великолепните дворци, цариците стоят близо до Кришна и тревожно гледат как Кришна още тъгува през нощта. (Кришна се е облегнал на един трон.)
КРИШНА: О, мой скъпи Вриндаван! О, скъпа Ямуна! О, мой Говардхан! О, мои Враджа гопи! Как мога да живея без вас… О, Радхе! О, Лалита… и Вишака! Къде сте? Къде сте?
РУКМИНИ: О, Господи! Всеки ден правиш това. Това толкова тревожи всички от нас в Дварака.
САТЯБАМА: Да, това наистина толкова ни подлудява! Какво не ни е наред на нас?
РУКМИНИ: Ние, цариците на Дварака, сме най-разкошните в целия свят… Не разбираме защо ти плачеш за тях?
САТЯБАМА: Всяка нощ виждаме леглото ти намокрено от сълзи. Не можем да понесем това повече.
РУКМИНИ: О, Господи! Ние не разбираме защо ти плачеш за онези необразовани и нецивилизирани селски хора от Вриндаван? Единственото нещо, което те знаят, е да пасат крави!
САТЯБАМА: Да плачеш за тези хора от нисша каста ни кара да се чувстваме наистина нещастни! Нещо липсва ли в нашата любов към теб?
РУКМИНИ: Онези гопи нямат никаква дхарма. Те дори изоставиха собствените си семейства… дори техните скъпи деца, роднини и всички. Сега те живеят като просяци в гората.
САТЯБАМА: Чухме, че са били изхвърлени от собствените им семейства, и че дори са на път да умрат. Досега може всички да са умрели! Какъв е смисълът да мислиш за тях?
РУКМИНИ: Докато ние – всички 16 108 царици – сме тук за теб, е срамота, че ти още плачеш за онези гопи!
(Тръгват си с тъжни лица, плачейки.)
КРИШНА: О! Как могат тези царици да знаят за величието на тези Враджа гопи! Никой в целите три свята не може да ми бъде толкова скъп като тях. Тяхната любов ме контролира и аз никога няма да мога да се отплатя за тяхната любов.
Ще дам на всички един много важен урок.
УДДАВА: Господи, може ли да вляза…
КРИШНА (хваща се за главата): Да, Уддава, влез.
УДДАВА: О, Господи, какво се е случило? Какво мога да направя?
КРИШНА: Днес имам много жестоко главоболие. Чувствам, че ще умра!
УДДАВА (усмихва се): Мой Господи, това е странно. Никой не умира само от главоболие.
КРИШНА: Не, Уддава, повярвай ми. Това е много, много жестоко. Това главоболие, което аз имам, не може да бъде излекувано от никакво лекарство!
УДДАВА: О, Господи! Сигурен съм, че ще намерим лекарство. Ще извикам веднага нашия лекар и цариците.
(Уддава излиза. Идва Нарада Муни, пеейки.)
НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна! О, Господи, какво се е случило с Теб?
КРИШНА: О, Нарада Муни! Чаках те.
НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна! Мен? О, Господи, каква е причината?
КРИШНА: Имам жестоко главоболие. Никой не може да го излекува. Трябва ми твоята помощ.
НАРАДА МУНИ: Моята помощ? Разбира се. Мога да разбера колко голямо трябва да е това главоболие. Ти имаш хиляди глави! Аз съм късметлия, че имам само една глава.
(Влизат докторът, Уддава и цариците.)
РУКМИНИ: Молим Ви, докторе, излекувайте Го. Само ни кажете и ние ще направим всичко, за да набавим Неговото лекарство.
ДОКТОР: Аз мога да изцеря всяка болест и имам много лекарства, не се тревожете.
КРИШНА: О, докторе, моля те, помогни ми. Не мога да понеса повече това главоболие. Сигурен съм, че ще умра.
ДОКТОР (преглежда пулса му, на лицето му се изписва шок.): Това е невъзможно! Много странно! Няма изобщо никакъв пулс!
УДДАВА: Няма пулс? Сигурен ли сте, че сте проверил на правилното място?
ДОКТОР: Да, няма никакъв пулс! Това трябва да е много, много тежък случай. Аз нямам лекарство за него.
САТЯБАМА (плачейки): Какво да сторим? Молим Ви, кажете ни…
ДОКТОР: Много съжалявам, но щом няма дори и пулс, какво мога да направя? Няма лек за това…(Отива си.)
РУКМИНИ (молейки в стъпалата на Кришна): О, Господи! Моля Те, не ни причинявай това. Ти си Господарят на всички, умоляваме Те, кажи ни какво ще излекува Твоето главоболие.
КРИШНА (замисля се): Ах… Има само един начин... Това е последното нещо, което може да се опита, преди да умра.
САТЯБАМА: Молим те, кажи ни, ние ще сторим всичко за теб.
КРИШНА: За съжаление, (пауза) единственият лек за моето главоболие е да се събере праха от стъпалата на моя най-скъп преданоотдаден и да се сложи на главата ми.
НАРАДА (подскачащ от радост): О! Това е много лесно. Ти имаш толкова много преданоотдадени тук в Дварака и навсякъде по трите свята!
Моля, оставете това на мен! О, Господи! Ти ме извика само за тази много лесна задача? Аз ще се погрижа! Уверявам Те, че Твоето главоболие ще изчезне за нула време! (Обръщайки се към цариците и Уддава.) Да излезем навън и веднага ще се занимаем с това.
(Излизат от стаята на Кришна.)
НАРАДА: Защо да отиваме някъде другаде? Вие всичките царици сте най-добрите преданоотдадени на Господа! Кой друг е пригоден да даде това?
(Поглежда към Рукмини, покланя се на стъпалата й за прах.)
РУКМИНИ (понеже не очаква това, отскача назад): Аз? Невъзможно! Той е нашият господар. Как мога аз да дам прах от стъпалата си… Това е греховно, а аз не искам да отида в ада.
(Лицето на Нарада се натъжава, той става и поглежда към Сатябама.)
САТЯБАМА: Аз? Не, в никакъв случай! Това е най-греховното нещо, и аз ще свърша в ада...
РУКМИНИ: О, мъдрецо! Нека ти задам един въпрос. Не си ли ти най-големият преданоотдаден на Господа? Всъщност, ти си единственият, който може да влиза в стаята Му без да иска позволение. Значи ти трябва да дадеш.
НАРАДА: Аз? Не, не, не. Разбирате ли… светците не могат да правят такива неща.
САТЯБАМА: Сетих се/имам идея. Най-добрият преданоотдаден на нашия Господ е Уддава. Той е главният министър и е много скъп на Кришна. Носи само дрехи, които нашият Господ е носил. Яде само остатъците от храната му. Той е най-подходящият да даде прах!
НАРАДА: О, Уддава! Да, ти си най-подходящ!
УДДАВА: Не, не. Това е голямо прегрешение и е срещу дхармата! (Почесвайки се замислено по главата) Всъщност, Пандавите са най-добрите преданоотдадени на Кришна. Може да попиташ тях!
НАРАДА: О.. нека опитам тогава с Пандавите. Надявам се, че те няма да откажат. Тръгвам към тях незабавно. Нараяна, Нараяна…
(Той излиза.)

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Нарада отиде при Пандавите, но никой от тях – Арджуна, Йудиштира, Бхима, Накула и Сахадева, не искаше да даде прах от стъпалата си за Кришна. После Нарада пита Господ Индра, но той също му отказа. Във всички светове имаше много, много преданоотдадени, но никой от тях не беше готов да даде прах от стъпалата си, боейки се, че ще отиде в ада за това. Нарада се върна в Дварака с натежало сърце.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна…
КРИШНА: О, Нарада! Толкова съм щастлив, че си донесъл праха за мен. Не мога да понеса болката повече. Моля те, дай ми го веднага.
НАРАДА: О, Господи! Толкова съжалявам. Опитах навсякъде, попитах всяка царица на Дварака, Уддава, Пандавите, Индра и всички… Никой не е готов да даде. Не знам какво да направя?
КРИШНА: Ти си опитал навсякъде?
НАРАДА: Да, Господи! Навсякъде. Всички отказаха.
КРИШНА: Хмм. Чудех се дали си попитал също и гопите?
НАРАДА (учуден): Гопите? Имаш предвид Гопите от Вриндаван? Не, не съм ги питал. Но как може те да дадат, когато всички други отказаха?
КРИШНА: Нарада, моля те, питай ги. Това е последната надежда за спасение. Иначе ще умра. Няма друг начин.
НАРАДА: О, Господи, отивам там веднага. Нараяна, Нараяна…
Знаете ли кой го боли глава наистина? Мен! Мислех, че ще е много лесна задача за решаване…Нараяна, Нараяна…
(Излиза.)

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Гората на Вриндаван. Крави пасат, а гопите събират цветя за Радха Рани за нейната пуджа и пеят за Кришна. Тяхната песен отразява колко интензивно чувстват те болката на разделеността. Радха Рани засажда едно жасминово растение и го моли:
РАДХА: О, мое скъпо красиво жасминово цвете…
Днес аз те засаждам, но може да не доживея да видя твоите цветя.
Нашият Възлюбен не е тук с нас. Аз не мога да живея без Него и… може да умра много скоро. Имам една малка молба към теб. Моля те, предложи своите сладки ароматни цветя на моя Възлюбен. Ще изпълниш ли тази проста молба за мен?
(към другите гопи) О, приятелки! Ние сме най-нещастните в трите свята! Ние нямаме нищо! Целият този Вриндаван е мъртъв без нашия Възлюбен!
ЛАЛИТА: Единствената причина да сме още живи е заради нашия Възлюбен… нашият Нанда Нандана.

(Гопите берат цветя. Нарада влиза, пеейки.)

НАРАДА: Нараяна, Нараяна…
РАДХА: О, Нарада Муни! Приеми нашите почитания! (Покланят му се.)
Толкова сме щастливи да те видим, защото ти си най-скъпият преданоотдаден на нашия Господ.
НАРАДА: Нараяна, Нараяна…(с тъжно изражение на лицето)Идвам от Дварака с много важна новина за вас.
РАДХА (саркастично): Как е твоят Кришна? Щастлив ли е там в Дварака?
ЛАЛИТА: О! Той трябва да е много щастлив там – големи дворци, богати и красиви царици. Всичко е толкова богато там.
ВИШАКА: О… ето защо Той вече не иска да ни вижда.
ЛАЛИТА: О, мъдрецо, моля те, кажи ни новината, която носиш. Да не е още някоя новина, казваща, че Той скоро ще дойде?
ВИШАКА: Омръзна ни да слушаме това отново и отново! Вече не Му вярваме!
НАРАДА: О, Враджа гопи, всъщност аз имам една тъжна новина за всички вас. Господ Кришна страда от неизлечимо главоболие. Той казва, че ще умре, ако не бъде излекуван незабавно.
ГОПИ (шокирани): Какво? Не… Не може да бъде!
РАДХА: Какво се е случило? Какво можем да сторим, за да му помогнем?
НАРАДА: Единственото лекарство, което може да излекува Неговото главоболие, е да се сложи праха от стъпалата на Неговия най-скъп преданоотдаден на главата Му. Аз бях на толкова много места и питах толкова много преданоотдадени. Никой от тях не е готов да даде праха от стъпалата си.
РАДХА: Ние сме най-падналите от всички. Защо те не можаха да дадат? Попита ли цариците?
НАРАДА: Да, всички отказаха. Те казаха, че ако дадат, ще отидат във вечен ад и ще страдат заради това… Дойдох да ви питам дали някоя от вас ще може да даде праха от стъпалата си, за да го сложим на главата на Господ Кришна?
РАДХА: Ние сме най-падналите. Но ако настояваш, няма проблем да дадем. Ако това може да излекува главоболието на нашия Господ и да Го направи щастлив, ние всички ще дадем!
ЛАЛИТА: Да, ние всички ще дадем!
НАРАДА (изненадан): Нараяна, Нараяна… Сигурни ли сте? Знаете ли, че писанията казват, че ако сторите това, ще бъдете отведени във вечен ад и ще страдате?
РАДХА: Не ни е грижа за никакви писания. Готови сме да отидем в какъвто и да е ад и да страдаме там безкрайно.
ЛАЛИТА: Ще сторим каквото и да е, за да направим щастлив нашия Господ. Животът ни е без значение.
НАРАДА (трогнат): О, гопи! Това е невероятно. Сигурни ли сте?
ВИШАКА: Абсолютно! За нас няма нищо друго, освен да правим щастлив нашия Господ. За това сме готови да дадем живота си.
РАДХА: Ще се разходим по бреговете на Ямуна, ще съберем праха от стъпалата ни и ще го изпратим незабавно.
ЛАЛИТА: Да побързаме! Нашият Господ страда ужасно!
РАЗКАЗВАЧ: Гопите ходиха по брега на Ямуна, плачейки горко за Кришна. Те събраха много, много торби с прах от стъпалата си и дадоха една торба на Нарада.
РАДХА: О, Нарада Муни! Ние събрахме толкова много прах и те молим да го вземеш със себе си и да се върнеш веднага при нашия Господ. Ще изпратим останалите торби в каручки с волове.
НАРАДА: Каручки? Ние имаме нужда само от малко прах.
ЛАЛИТА: Да, но всяка гопи искаше да даде живота си… и е готова да прегърне ада за доброто на нашия Господ!
НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (Слага торбата на главата си.) Не знам за Кришна, но сега моето главоболие ми мина!

СЦЕНА 4

НАРАДА: Нараяна! Нараяна!
КРИШНА: Нарада! На ивица съм да умра! Взе ли прах от стъпалата на гопите?
НАРАДА (развълнуван): Да, Господи! Да!
КРИШНА: Каза ли им за писанията и вечния ад?
НАРАДА: Да, казах им!
КРИШНА: И все пак ти го дадоха?
НАРАДА: Да! Всяка гопи даде. Те казаха, че ако това може да Те направи щастлив, те са готови да отидат в каквито и да е адове и да страдат! Ти си всичко за тях. Те живеят само заради Теб.
КРИШНА: Дадоха ти цяла торба? Аз исках само малко.
НАРАДА: О, Господи! Това е само малка част… Стотици каручки с волове пристигат, носещи праха от стъпалата им!
РУКМИНИ: Какво? Стотици каручки?
НАРАДА: Да.
САТЯБАМА (чувствайки се виновна): Това е невероятно! Нашата любов е нищо в сравнение с тази на гопите.
РУКМИНИ (и тя е засрамена): Ние не сме достойни дори да носим праха от стъпалата им на нашите глави!

(Падат в стъпалата на Кришна.) О, Господи! Молим те да ни простиш!

КРИШНА (става и гледа всички усмихнат): О, Нарада, моля те, дай ми този най-свещен прах, който ще излекува моето главоболие.

(Взима праха и го слага на челото си в екстаз.)

Моят живот е за моите скъпи преданоотдадени! Аз съм напълно под контрола на моите чисти преданоотдадени! Как може някое писание да контролира тях? Всъщност тези писания дори не са достойни да получат и една прашинка от техните свети стъпала. Сега, моето главоболие е изцяло премахнато! Нека славата на Враджа гопите бъде разгласена по всички три свята! Този тилак, който нося сега, ще бъде познат като Гопи Чандан, показващ величието на Враджа гопите! О, Уддава, имам една молба.
УДДАВА: Да, Господи. Моля Те, заповядай ми.
КРИШНА: Моля те да направиш едно голямо езеро и да го изпълниш с праха, идващ от Вриндаван на каручките от биволи. Всички мои преданоотдадени ще носят този прах като гопи-чандан.


(Уддава изнася торбата с праха на главата си.)

неделя, 28 февруари 2016 г.

Кришна бхактата и домакинята


The Master speaks...
В Индия преди много години един бхакта, един влюбен в Кришна,  вървял и просел от врата на врата. Те вървят и просят и цяло време - Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе… Мантруват, молят се...
Така дошъл в една къща, където жената тази сутрин просто станала на левия крак. В индийските къщи има по десет деца, на едното му сменя пелените, другото се изакало там, третото пипа нещо по печката, просто една лудница. Жената била сама и не можела да се оправи. Трябвало да има ръце като на индийските божества, обаче тя нямала и се ядосва жестоко. Точно в този момент, на върха на ядосването, пристиганал този със светнала физиономия и викнал:
– Харе Кришна матаджи – имаш ли нещо за Кришна.
Това са Божествени просяци. Нямат нищо и просят, който каквото им даде ядат. Имат много малко вещи и така пътуват. Тя както бършела, имала един мръсен парцал в ръката, като го видяла тоя с тази физиономия, казала:
- Ох, още само ти ми трябваше, с всикчите тези десет деца, само тебе те чаках. Ето ти една и му пляснала парцала в лицето.
Той бил истински бхакта, не бил шоубизнес бхакта и се израдвал. Взел парцала и казал:
- Благодаря, благодаря!
 Почнал да танцува с парцала. Занесъл го на реката Ямуна, измил го във водата, и после го сложил на слънце да се суши. Когато парцалът изсъхнал, отишъл с него в храма, намерил гхи – масло, и натопил парцала в маслото. Вечерта имало обожение на Кришна, на Неговата форма и той предложил запаления парцал на Кришна. 
В същото време жената все още не можела да се оправи с домакинството. Толкова деца, работа, не може да се справи. Мъчела се, обаче не можела. Посред цялата тази суматоха се появил образът на бхактата пред нея усмихнат и я кани:
- Хайде, ела насам.
После й се явила формата на Кришна, който леко усмихнат казал:
- Хайде заповядай, ела…
Както работела, тя оставила къщата и така излязла, с едно малко раздърпано сари, което висяло от тук от там, даже не била съзнателна, за това как точно изглежда, и тръгнала в един транс към храма. Когато влязла в храма, какво да види. Бхактата танцувал пред муртито на Кришна със запаления парцал и му отдава почитание.
В този момент жената изпитала огромна радост и щастие. Сърцето и се отворило и тя забравила за целият този нещастен живот. В онзи момент изпитала огромно щастие, получила благословия и станала негова ученичка. Той и дал посвещение.

                                               ***
За влюбеният в Бог няма лошо. Защото влюбеният няма его. Той има екстаз, и през цялото време общува с Любимия. В тази екстатична любов, той забравя за привързаностите, страховете го напускат.
„Истинският влюбен не се бои от пътя. Бъди сигурен в това.”
Не се страхува да изживява Любовта. Да изчезне в тази Любов.

неделя, 21 февруари 2016 г.

Не колко часа медитираш, а как медитираш

СЦЕНА 1

(Кришна и Арджуна ходят по улицата. Изведнъж те виждат един човек, който дърпа количка, натоварена с цветя.)

АРДЖУНА: Кришна, виж! Един човек тегли количка, натоварена с всякакви видове цветя. Не са ли красиви?

КРИШНА: Да, наистина са красиви.

АРДЖУНА (към човека с количката): Какво правиш с тези цветя, приятелю мой? Къде отиваш?

(Човекът не обръща внимание на Арджуна. Той продължава да тегли количката. Излиза.)

КРИШНА: Арджуна, нека го последваме.

АРДЖУНА: Това е добра идея.

(Кришна и Арджуна излизат.)

СЦЕНА 2

(Човекът е достигнал своята цел. Кришна и Арджуна излизат.)

АРДЖУНА: Какво ще правиш с всички тези цветя? Струва ми се, че ти вече си донесъл няколко колички с цветя тук. Каква огромна купчина с цветя виждам! Какво правиш с толкова много цветя?

ЧОВЕК: Нямам време да говоря с вас. Сега съм зает със сериозна работа. Мога да говоря само с един човек на земята, и това е Бхима, вторият от Пандавите.

АРДЖУНА: Защо?

ЧОВЕК: Не спорете с мен. Той е най-великият търсач от всички. Когато той медитира само за минута или две преди храната си, казвайки: „О, Могъщи Господ Шива“, той предлага хиляди цветя на Господа. Неговата концентрация е най-интензивна; неговата медитация е най-искрена. Виж, в неговото семейство той има брат на име Арджуна, който предлага само по едно цвете на Господ Шива. Той само се хвали, медитирайки с часове. Само Бог знае кога Арджуна ще осъзнае, че неговата медитация, неговата сила на концентрация, изобщо не може да се сравни с тази на неговия брат Бхима.

АРДЖУНА: Кришна, достатъчно унижение! Ти ме унижаваш по всеки начин! Защо ме унижаваш толкова лошо?

КРИШНА: Това не е унижение, мой най-скъпи Арджуна. Това е просветление. Аз уча света през теб. Исках да те науча, че не колко цветя предлагаш или колко много часове медитираш има значение, а по-скоро твоята сила на концентрация, твоята сила на преданост. Ти се молиш на този и на онзи бог. Искаш да удовлетвориш всички богове. Събираш много цветя и ги предлагаш на Господ Шива едно по едно, за два часа всеки ден. Всеки път, докато предлагаш едно цвете, ти произнасяш името на Господ Шива. Ти мислиш, че понеже предлагаш много цветя на Господ Шива и на другите богове толкова часове наред, ти си най-добрият търсач. Това е твоята суета, о, Арджуна. Моята безгранична любов и състрадание към теб бяха тези, които искаха да унищожа твоята суета. О, Арджуна, отново и отново аз ти казвам, ти си моят най-добър ученик, моят най-добър приятел. Ти си установил своето вечно единство с мен.

(Арджуна пее.)

АРДЖУНА: Аз съм Твоето цвете,

Ти си моят златен Бряг.

Аз съм Твоята божествена крава,

Ти си моята Флейта,

Божествена Флейта.

Аз съм Твоята песен, божествена песен,

Ти си моят живот,

Вечен Живот.

Аз съм Твоето прощаване,

Ти си моята Красота,

Вътрешна Красота.

Ami tomar phul tumi amar kul Ami tomar dhenu tumi amar benu Ami tomar gan tumi amar pran Ami tomar khama tumi amar rama

Кришна и Судама

Мисли за Бог: Той ще помисли не само за Теб, а и за твоите близки

СЦЕНА 1

(Един брамин - Судама - и неговата съпруга – Сушила - са вътре в бедната си колиба. Сушила трие пода с един парцал и изглежда много уморена, а Судама седи и мантрува с броеница за Кришна, щастлив.)

РАЗКАЗВАЧ: Кришна имаше един много добър приятел брамин, на име Судама. Макар че този брамин беше глава на семейство, той не бе зает да трупа богатство, за да живее в охолство. Той се задоволяваше с приходите, които идваха от само себе си, по волята на съдбата, и използваше времето си да мантрува и медитира на Кришна. Външно погледнато той беше много беден, защото нямаше скъпи дрехи, не можеше да осигури хубави дрехи и на съпругата си Сушила. Материалното им положение не бе много цветущо – те нямаха възможност дори да се хранят достатъчно и изглеждаха много слаби. Жената не се тревожеше за личните си удобства, но беше загрижена за съпруга си. Тя цялата трепереше, защото здравето й бе крехко, и макар че не обичаше да се налага на съпруга си, веднъж му каза:

СУШИЛА: Господарю мой, ти винаги говориш за своя приятел, Кришна. Ако той наистина е твой приятел, защо тогава ти не искаш да отидеш при него и да вземеш малко пари, за да облекчиш нашата бедност? Случило се е да си му бил много близък приятел, когато двамата сте били малки момчета. Сега той е станал Царят на Дварака, много богат, мощен цар, който владее обширна територия. Но твоята съдба е друга. Ти си извънредно честен, искрен, морален и духовен, но си изключително беден. Шри Кришна е толкова богат, и ти винаги говориш велики неща за него. Защо не отидеш при него за помощ?

СУДАМА: Не искам да развалям нашето приятелство сега, когато знам, че Кришна не е обикновен човек. Той е цар във външния свят, цар е и във вътрешния свят. Аз мисля за него, медитирам на него и се моля на него. Той ми дава много радост, истинско вътрешно съкровище. Въпреки че аз нямам много пари и не тъна в наслади от богатства, вътрешно аз съм много щастлив. Ако взема пари от него, тогава може би нашето приятелство ще свърши. Ето защо не искам да отивам при него.

СУШИЛА: Не, трябва да отидеш. Той не е обикновен човек, и е много щедър, ще ти даде голяма сума пари. И аз те уверявам, че той ще запази същото старо приятелство с теб.

СУДАМА: Наистина не мога да го направя. (Пауза.) Добре. Понеже ти настояваш от много време да отида, ще го сторя. С един удар-два заека. Ще удовлетворя теб, като послушам молбата ти, и ще удовлетворя себе си, като видя моя близък приятел от детството, когото не съм виждал дълго време. Ще отида и ще го видя, но няма да го моля за пари. Ще видя него, моя Господ Кришна, за да мога да бъда изпълнен с вътрешна радост. Сушила, дай ми малко храна. Кришна, ако е още същият стар Кришна, може да ме помоли за нещо домашно приготвено.

СУШИЛА: Имам малко ориз, който можеш да вържеш в ъгъла на дхотито си.

СУДАМА: Благодаря ти. Ще тръгвам за двореца му точно сега.

СЦЕНА 2

(Кришна се е облегнал на възглавници, Рукмини е пред него и се гледат, усмихват се. Другите съпруги му веят с ветрила.)

РАЗКАЗВАЧ: Судама беше изцяло погълнат от мисълта, че ще може да види Господ Кришна. В сърцето му нямаше никакви други мисли, освен Кришна.

Разбира се, беше много трудно да се проникне в дворците на Йадавите, но на брамините бе разрешено да ги посещават. Когато Судама отиде там, трябваше да мине през три военни заграждения. На входа на всяко имаше много високи порти. След портите и загражденията имаше шестнайсет хиляди големи дворци, в които живееха шестнайсетте хиляди царици на Шри Кришна. Судама влезе в един от тях. Той имаше разкошна украса и щом влезе в този красив палат, браминът почувства, че плува в океан от трансцедентално удоволствие.

 (Судама пристига в двореца на Шри Кришна.)

В това време Кришна се беше облегнал на ложето на Рукмини. Пазачът, който стоеше пред вратата, влезе и каза:

ПАЗАЧ: Господарю, един беден, слаб брамин иска да Те види. Той твърди, че е Твой приятел от детството. Името му е Судама.

КРИШНА: Судама е тук? Моят приятел от детството Судама?

РАЗКАЗВАЧ: Кришна незабавно стана от мястото си, изтича да посрещне приятеля си и го прегърна в обятията си. Той почувства огромно щастие, когато прегърна бедния брамин, защото беше среща с много скъп приятел.

(Цариците се споглеждат и се усмихват. Палят гхи-лампите и инсенса.) Рукмини и другите царици запалиха няколко вида благовония и, както обикновено, отдадоха арати на брамина със запалени светилници. (И му се покланят. После излизат и се връщат с храната.) Кришна покани Судама да седне на собственото му място, (с жест, Судама клати глава и се дърпа, но Кришна настоява и накрая той сяда.) а цариците му донесоха всякакви видове плодове и напитки, както е редно при посрещането на любим гост.

КРИШНА: Искам да измия стъпалата на моя приятел. Моля ви, донесете всичко необходимо.  (Някои от цариците излизат и се връщат с каните. Цариците наливат с кана, а Кришна мие стъпалата му.)

РАЗКАЗВАЧ: Шри Кришна е върховната чистота, но понеже играеше ролята на обикновено човешко същество, изми краката на брамина и с водата напръска главата си, за да се пречисти.

(Цариците също се напръскват с водата. Кришна му маже благовония, слага цветя върху стъпалата, гирлянд на врата. Цариците излизат с посудата и после се връщат. Кришна предлага храна на Судама  и той яде.)

РАЗКАЗВАЧ: Судама беше много беден и не беше облечен добре, дрехите му бяха окъсани и мръсни, тялото му беше изпито и слабо. Богинята на щастието Рукмини лично започна да му вее с ветрило, но другите жени в двореца бяха удивени от поведението на Кришна при посрещането на брамина. Чудеха се как може Кришна сам да посреща един брамин, който е толкова беден, не твърде чист, и е лошо облечен. Но същевременно те разбираха, че този брамин не е обикновено живо същество. Те знаеха, че той сигурно е извършвал много велики и благочестиви дейности, иначе защо Шри Кришна, съпругът на Богинята на щастието, би се грижил толкова много за него?  

След като го посрещна както подобава и след като Судама яде и пи до насита, Кришна каза:

КРИШНА: Судама, скъпи приятелю, колко хубаво, че си се сетил за мен и си дошъл тук да ме видиш.

(Судама замислено гледа нагоре.)

КРИШНА: За какво мислиш, Судама?

СУДАМА: Опитвам се да се сетя дали е имало и един миг, когато да не съм мислил за теб.

(Кришна казва на Рукмини да донесе нови дрехи за Судама. Тя излиза и се връща с тях, Кришна му ги дава и оставят Судама да се преоблече.)

 СУДАМА: Колко се радвам на присъствието на Шри Кришна! Божествена Радост, божествен Мир, божествена Светлина се изливат от него, и аз пия от неговия божествен Нектар. Толкова съм щастлив. О, сега съм наистина доволен. Изпълних желанието си, изпълних един вид и желанието на жена си, понеже дойдох при Шри Кришна. Но няма да мога да моля моя обичен Кришна за земно богатство. Не мога. Как мога да го моля за земни неща, краткотрайни неща, ефимерни неща, когато от Своята безгранична щедрост той ми даде божествени неща, вечни неща?

(Изгася се, после се светва. Кришна масажира стъпалата на Судама преди лягане. Цариците им веят с ветрила.)

КРИШНА: Толкова съм щастлив, че те гледам, мой стари приятелю. Судама, моля те, разкажи ми за твоя сегашен живот.

СУДАМА: Аз съм много щастлив, и съпругата ми е много добра. А ти, Кришна, ти си Господарят сега – вътрешен Цар и външен Цар. Въпреки това, ти ми показваш най-голяма доброта, съчувствие и приятелство.

КРИШНА: Какво си донесъл от вкъщи? Нетърпелив съм да хапна нещо твое.

СУДАМА (развързва ориза и почва да се колебае, казва настрани): Кришна е царят тук. Той има стотици слуги, и неговият дворец е най-луксозен. Всички божествени и земни неща са под негово разпореждане. Какво мога да направя? Прекалено смутен съм да му дам това малко количество ориз.

(Шри Кришна грабва неговия ориз и почва да яде.)

КРИШНА: Вкусно, страшно вкусно! От много време не съм бил благословен с такава храна. Аз напуснах Вриндавана, и сега съм цар. Тук получавам храна, но тя няма в себе си истинската обич, безграничната обич, която е в тази храна, която си ми донесъл от твоята съпруга. Сега, когато съм в града, ми липсва истинска обич, истинска грижа.

(Рукмини спира ръката на Кришна, когато той се кани да изяде трета хапка, и му отмъква ориза, после го яде с другите царици, усмихвайки се.)

(Судама заспива, Кришна го завива и те излизат. Изгася се.)

СЦЕНА 3

(Светва се.)

На другия ден Судама тръгна за дома си, Кришна и неговите царици излязоха да го изпратят.

(Судама иска да докосне стъпалата на Кришна, но Кришна го спира и го прегръща. Цариците му се покланят, той на тях също, и тръгва. Кришна и цариците се прибират. Судама е на път за вкъщи, изпълнен с крайна вътрешна и външна радост. Той пее за Кришна. Изведнъж обаче го връхлита унилост.)

СУДАМА: Аз съм духовен; ето защо съм в състояние да плача за божествени неща. Но Сушила не я е грижа за духовни неща; тя има нужда от земни неща. Може би направих грешка. Трябваше да помоля Кришна да й даде нещо. Тя обича бонбони. Трябваше да го помоля да ми даде малко бонбони за нея. Съжалявам, но сега е твърде късно. Не искам да се връщам при приятеля си, но знам, че тя ще ми се ядоса. Какво да направя?

СЦЕНА 4

РАЗКАЗВАЧ: Судама влезе в селото си и приближи до дома си. Той видя много мъже и жени слуги да се движат наоколо.

СУДАМА: О, Господи! Къде е колибата ми? На мястото на моя дом, на моята мъничка колиба, аз виждам голяма сграда, огромен дворец. Виждам слуги и прислужници. (Поглежда вътре.) Оттук мога да видя, че тя е пълна със скъпи мебели, и е украсена със сложни орнаменти. (Обръщайки се към един слуга, който минава наблизо.) Какво се е случило с колибата, която беше тук?

СЛУГА: О, не знаеш ли? Собственикът сега тъне в богатства.

МИНУВАЧ: Той отиде при своя приятел, Кришна, и Кришна му даде цялото това богатство.

СУДАМА: А! Сега знам цялата история. (Жена му се появява за кратко на прага, облечена в скъпи дрехи и бижута.) Сега моята съпруга е облечена в най-скъпи красиви дрехи, и виждам огромна радост на лицето й. Стотици слуги чакат да ми прислужват. Но една вътрешна болка се стрелва през мен. О Господи Кришна, ти ме измами! Сега как мога да мисля за теб? Ти ме удовлетвори, когато бях с теб. Сега ти удовлетвори и моята съпруга. Но тук е изкушението. Моята съпруга не я беше грижа за духовния живот. Сега, когато е богата, ще бъде по-лошо; тя никога няма да помисли за него! Може би моят духовен живот ще свърши също. Аз ще стана въвлечен в тези обикновени земни неща, ефимерни блестящи неща.

(Изведнъж Кришна се появява пред Судама във визия.)

СУДАМА: О, Кришна, храни ме само със своето вътрешно богатство. Искам да живея в теб и да получавам твоето вътрешно богатство, не това външно богатство. О, мой вечни приятелю, мой обичен Кришна, запази ме в сърцето си и ме храни с твоето Състрадание, Мир, Светлина и Блаженство. И аз ти се моля да трансформираш съзнанието на моята съпруга, така че тя също да осъзнае, че земното богатство не е богатство – само вътрешното богатство си струва да се има.

КРИШНА: Мой приятелю от детството, мислиш ли, че аз ще те предам? Ти търсеше само вътрешно богатство, и аз ти дадох всичко, което Аз съм. Твоята съпруга търсеше външно богатство, и аз й дадох всичко, което Аз имам. След известно време тя ще се умори от това външно богатство, ще види, че то не я удовлетворява, и тогава тя също ще плаче за Светлина, Мир и Блаженство. И тогава вие двамата ще тичате задружно към вашата Цел: моя Дъх на Безкрая и моя Живот на Вечността.