неделя, 12 март 2017 г.

Имаме шанс да експлодираме в необятност


The Master speaks...

Ом Намах Шивая. В момента, в който започнем да се концентрираме вътрешно, ние тръгваме на едно вътрешно пътешествие.Ако можем да влезем с този звук вътре в себе си, ако успеем вътре в нас да се свържем с този звук, тогава ще стане един купол от вибрация. Тогава изчистваме нашата аура. Изчиства се и полето от всякакви влияния. Но първо трябва да влезем вътре в нас, в сърцето. И тази вътрешна вибрация, вътрешен звук да го изведем навън в полето, в аурата. Тогава то ще започне да влияе.
Затова се смята, че когато някой мантрува определена мантра, създава положителна вибрация около себе си. В определена ситуация, където и да се намираш, ако донесеш една такава вътрешна вибрация в полето, ти ще разчистиш атмосферата. Астралното поле ще разчистиш от разни, може би агресивни влияния, които може би дори не осъзнаваме, но те съществуват. Някакви отрицателни емоции на хората. Или сборно много отрицателни изживявания на много, много хора. Страхове на много, много хора. Всичко това витае в низшето астрално поле, което е тук. Затова е трудно всъщност да пробием. Да излезем от тази обусловеност. Защото не сме само ние с нашата неосъзнатост. Нашата неосъзнатост е подкрепяна от масовата неосъзнатост. Имаме подкрепа да сме тъпи и неосъзнати. Затова е трудно. Не че нямаме подкрепа и за друго. Имаме подкрепа да вдигнем вибрацията, но тази подкрепа е на друго ниво. За да стигнем до там, първо трябва да минем през онези няколко полета, които не са толкова лесни за минаване. Затова хората трудно достигат до покой, до вътрешна светлина, до това да влязат във вътрешен живот. Да усетят тази необятност вътре в себе си. Това нирванично съзнание на необятност, на непрекъснат покой, на Духа и да се спусне Духът свети в нас. Духът не може да светне в нас, защото ни е пълен ума. Затова нямаме и контакт с Духа. Изгубили сме контакта с тази светлина, с този покой, с тази любов, която всъщност носи истинско щастие на хората.
Всичко идва чрез Духа. Но ние сме изгубили контакт с Него и сме станали едни алчни, само желаещи, уплашени същества. Има много възможности и дадености, но сега не ги използваме. Имаме шанс да експлодираме в необятност, в свобода, в щастие, а ние все едно позволяваме някакви по-слаби и по-тъпи от нас да ни мачкат. Не живеем на нашето си място. Не сме на мястото си и от тук нещастието и дълбокото недоволство, което изпитваме. Чувстваме се дълбоко неудовлетворени вътрешно.
 Принципно всички сме вътрешно дълбоко неудовлетворени. От къде идва тази неудовлетвореност? Мислим си, че ако намерим супер гадже и правим супер секс, ще бъдем супер удовлетворени. Цветя всеки ден, подаръци, надяваме се... Може временно да сме удовлетворени. Временно се получават някакви изживявания и ние си мислим…Това е! Намерих човека! Или жената на нашия живот. Има един момент, в който ти се надяваш, че всичко е готово, но после излиза, че не е точно така. Той или тя отива с друг или ти отиваш с някоя друга. Влюбен е в теб, а спи с най-добрата ти приятелка, ти спиш с най-добрия му приятел. Знаете всички сериали...  
 Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар