Гласът на майката

Изправи се, дете мое и бъди истински човек.

Понасяй с храброст това, което ти е отредено.

Не отминавай, а се справи с пълна сила с това, което те пресреща и не се страхувай!

Не забравяй, че АЗ съм тази, която създава мъжете и жените и която е предопределила победата.

Не мисли, че животът е сериозно нещо.

Какво друго е съдбата, освен играта на твоята майка?

Ела и бъди за известно време моя играчка.

Посрещни всичко, което ти се случва с усмивка и спокойствие, не му се противи.

Какво се чудиш за смисъла на живота?

Мислиш ли, че „играчката” е без значение?

Знай, че светкавицата със сила да разрушава светове също е моя играчка.

Не питай за планове.

Трябва ли на стрелата план, когато е изстреляна от лъка.

И с тебе е така.

Когато животът се Живее, планът се разкрива, а до тогава, о Дете на времето, остани в незнание.

Моята игра е без грешка.

За това отдай се на ежедневните пътувания.

Знай, че за Моя радост, ти си дошъл на света и поради същата причина, когато нощта настъпи и желанието ми е удовлетворено, аз ще те прибера в Моето царство.

Не питай и не планирай, остави волята Ми да тече през теб, както тече океана през черупката на празна мида.

Но разбери, нито едно твое движение не е случайно, нито едно усилие напразно.

И най-малкият страх накрая ще се разсее.

И мечтата няма да е по-голяма от делото.

По неизвестни за теб причини ще ходиш тук и там и твоят ход ще следва велики цели.

Ще срещнеш и ще говориш с много хора, но само една малка част от тях ще са Мои от самото начало.

По рождение те почитат Божествената майка в най-трудния за служене аспект.

Поклонници не на живота, а на смъртта са те, обичат бурите и гръмотевиците.

С тях ти ще размениш един таен знак и те ще те последват.

И какъв е този знак ли?

Дълбоко в сърцето на сърцето ми блести „Мечът за жертвоприношения на Кали”.

Всички религии носят любовта към смъртта в себе си.

Пламъкът на отречението ще пламне в Моите ръце и ще даде на хората със страст контрола на мислите.

Тогава преданоотдадените Ми ще бъдат възмездени, тогава усилията, лишенията и служенето ще са сладки, а не горчиви. Това време е далече, но Аз Кали, майката на нощта, съм и сега до теб.

Не помръквай след поражението.

Скръбта и радостта са еднакви, не се различават, така искам Аз.

Радвай се когато пристигаш, накъдето и да си вървял и Ме виждай как се усмихвам, защото на такива места сключвам договори с хора и ядовете им свършват и те намират покой дълбоко в сърцето Ми.

Не се старай да ми угодиш, нямам нужда нито от любовта, нито от приятелството ти, нито от това да съобразяваш постъпките и интересите си с мен, просто вечер поговори с мен, когато Аз ти говоря.

Излез от крепостта си и скочи в океана на ужаса.

Излез от удобната си стая, за да пазиш стража в горящия си град. Знай, че и едното и другото са еднакво недействителни. Посрещни съдбата с усмивка.

Не очаквай милосърдие и Аз ще те направя извор на милосърдие. Приеми смело собствената си тъмнина и твоята лампа ще засвети.

Изпълни най-малката дейност с ентусиазъм, а не търси работа, която ласкае гордостта ти.

Бъди достоен в работата, която Аз съм ти дала.

Стегни здраво звеното от веригата.

Приеми всяко предизвикателство.

Не се смятай отговорен, но не питай и за възнаграждение.

Когато слънцето залезе и Играта завърши, ти бъди силен, безстрашен и наясно със себе си, защото Аз, Кали, която прави мъжете и жените, която съдържа в себе си победата,

съм твоята Майка.

Приказка за Бог Сканда

 

The Master speaks...

 

Мистичният път за това истинското е, чрез наш опит да разбираме, да имаме прозрение за тези истории, как се появил Ганеша..., появата на Сканда, на другият син на Шива също е много важна. Тук го нямаме него, Сканда. Обаче Сканда също е много важна поява според мен, имам такова усещане, че Сканда е много важен за хората, да разберат нещо чрез Неговата поява. Това е дете на Шива. Ганеша и Сканда.

Сканда е с шест глави и дванайсет ръце. И много оръжия носи. Него го дават като Бог на войната, войн Сканда. Супрамання. Всъщност Сканда е дете. Като малък имало един демон, който бил много могъщ и боговете не можели да го победят и им било казано, че само дете на Шива, малък можел да го победи този демон. Обаче Шива нямал намерение да прави деца. Самият Шива си седял на планинския връх в самадхи, в единство с вечното, трансцеденталното и медитирал. Какво го интересува деца да прави. Не го интересуват такива неща от света, сега ще прави деца, па това, онова, проблеми. А специално Шива пък изобщо. Той в самадхи, той удовлетворен, в ананда, в абсолютно блаженство, удовлетворен и ще прави деца, секс. Това е толкова скучно, ако човек е в такова съзнание. То не е човек даже това е Шива.

И той медитира обаче боговете казват - трябва да го направи това дете, иначе пропаднахме, този демон ще унищожи всичко, той почнал да завзема територии, им взел тяхното царство, част от техните неща и Брахма им казал: „Само син на Шива може да го спре. Никой друг”.

И те започнали да се договарят как да прецакат Шива да направи дете. Имало едно момиче, което било влюбено в Шива. Това била Ума, инкарнация човешка на жена, ама пак Ума, самата божествена майка в женско тяло. Веднъж се срещнала с Него и откакто Го видяла, вече край. Нищо, влюбила се в Шива. Ума се влюбила в Шива. Прави пуджи само, обожава Го така, така, и те дошли при Нея и и казват:

- Слушай, има шанс Шива да го върнем от самадхи и да се влюби в тебе. Ти ще дойдеш, ще застанеш близо до Него, а Кама и Рати....

Те били богът на желанията и на страстта. Кама е бог на желанията, той е като Купидон нещо, а Рати е съпругата. Тя станала като стрела. Рати да нацели Шива и като Го уцели стрелата на любовта, да отвори очите и да види Ума. Да се влюби в нея и да направят дете. Да се оженят, така, така, обаче Шива си седи в самадхи и не знае какво му се готви. А боговете подготвили цялата работа, наместили Ума в близост да я види, викнали Кама и Рати със стрелите, всичко наместили и в момента, в който Кама искал да изпрати стрелата да уцели Шива, Той отворил не двете очи, а третото око.

Защото той когато е в самадхи, първо енергията от тука се спуска, тука в третото око, не се спуска в очите, а се спуска в треотто око и той от самадхи погледанл и въпреки, че е оттатък, той е съзнателен и за тук. Това е много високо ниво, топва е все пак Шива, нали. Тук правят друго нещо, не е като онзи първия път и Шива погледнал през третото око Кама и Рати, желанието и страстта и ги претворил в пепел. Направо ги изпепелил, ги изгорил. С такава сила и светлина като погледнал с третото око и страстта и желанието се претворили в пепел.

За това пепелта до ден днешен е символ на безстрастие и на непривързаност и садхутата в Индия се мажат с пепел, защото това символизира непривързаност и край на страстите и на желанията, вибхути, това което Саи Баба го материализира, тази пепел, която излиза от Него, което значи безстрастие, непривързаност, край на страстите и на желанията. Пепел, всичко изгоряло, няма вече връзки с този свят, огънят на съзнанието, огъня на третото око на Шива, огъня на любовта към Бог, изгорил всичко, цялата привързаност и страст. И желания.

И така Той изгорил Кама и Рати, обаче все пак след това те трябвало да се раждат като хора. Все пак отворил очите, когато се спуснала енергията в очите, отворил очите и видял Ума. И като я видял, се влюбил в нея, много я харесал. И се взели като мъж и жена. Така Шива започнал да и обяснява Тантра. Лява Тантра - всички пози. Почнал един небесен секс, който не свършва, Шива не свършва. Цяла небесна година те правят секс, а Шива никак да свърши. Чакат боговете кога ще направи детето, кога ще го направи, той никак да го направи, само секс - тантрически. Шива ги прецакал пак.

Най-различни позиции. Само Ума и Шива непрекъснато в усамотение, непрекъснат секс и няма свършване Шива. Боговете пак се загрижили. Те чакат дете, няма, няма и цяла делегация на боговете отишли при Шива.

Фактически в това послание на тази пурана какво значи? Много дълбоко послание. Това значи, че Тантра много хора се захласват по лява Тантра в днешно време, а и в миналото предполагам, това значи, че тантрически секс може само човек, който няма никакви страст и никаква привързаност.

Само тогава можеш да имаш такъв секс. Духовен. Когато няма в теб никаква страст и никакво желание, тогава е възможно. За това свами Сатянанда, един голям тантрист, йоги, казва: След самадхи, Тантра. След като човек влезе в самадхи, тогава може да практикува Тантра.  Иначе не може, неговата Тантра ще бъде просто секс. Маскиран секс под име на Тантра, а такива ги има много. Защото самадхи нямат много често хората. Това не е от най-разпространените изживявания.

За това тантристите реално не са толкова често разпространени хора, специално такива леви тантристи, такива които практикуват сексуална Тантра. За това има Тантри, които не са сексуални, нямат общо с това. Обаче с това познание на пураната, с това изживяване на Шива и Парвати, тоест на Ума, то е все едно и също. Само че различни имена – Парвати, Дурга, Ума и т.н. иска да каже - само когато някой трансцедентирал страстта и желанието, може да прави такъв небесен секс.

Това се отнася за нея, защото Шива предал учението за лява Тантра на жената. Тя е Парвати, тя е Ума, тя е негова енергия, тя е шакти, те са едно, Той не може да прави секс с нея, ако не са едно. Те са едно, една енергия всъщност, това е ед на игра на енергиите, това не е конкретно мъж и жена в оня смисъл, който ние си замисляме, това е игра на трансцедентални енергии това е много по-висше ниво от това, което умът може да разбере, защото това е след самадхи нали...

 Когато се спуснало това съзнание, хората почнали по човешки да го разбират, да си го тълкуват и т.н. И то паднало на много ниско ниво. Изгубило се онова чистото, езотеричното и останала една груба механична игра. Докато за това време, Шива в действителност на шакти, на собствената си енергия, на Ума, и предал безстрастността и непривързаността. По време на секса. Предал Неговото си съзнание на Нея, защото и тя добила същите качества. Всъщност това е учението, тя станала едно с Него. С тази игра. Тази игра не била обикновена игра, това било обучение. Това е учение. Той е като Гуру на шакти, и Тя е най-добрият ученик и е абсолютно предана на Него.

И в съвършена преданост, съвършена вяра, съвършена любов, в съвършено единство, целия този танц се случил. Това не е изобщо междучовешки отношения. Изобщо нямаме представа за това нещо. В действителност Шива тогава наистина е предал лява Тантра. Обаче тези истинските, които го приели, те са много редки. Те са, не знам колко милиона хора, някой реално наистина го има това знание от Шива, наистина директно. Така че това е много често, хората спекулират с това нещо. 

Идват боговете при Шива и му казват:

- Кога ще дойде това дете, ние го чакаме....

 Вече трябвало искрено да кажат каква е работата. Искаме семе, Твоето семе. Искаме дете. И Шива им казва:

- Ако искате семе, аз ще ви го дам. Няма проблем...

Обаче съзнателно и им предава семето си. Шива. И не го предава на Ума, с Ума е цялата игра, обаче Той не го е предал на Ума семето, Тя не ражда детето. Тя няма нищо общо с цялата история, тя няма да ражда детето. Целият секс е всъщност, за да и пренесе учението на Тантра, а не да ражда деца. Какво общо има това с раждане на деца. Тантра.

Той предава семето си на Агни. Предава семето си на бога на огъня. Това е много дълбоко, пак семето влиза в Агни, в бога на огъня. Агни  приема семето, обаче това семе е толкова силно, това не е като човешкото семе, както ние го знаем. Това семе на Шива е като някаква атомна експлозия, някаква огромна сила съдържа в себе си. Такава шакти, такава енергия, че самият Агни не може да го додържи, вика:

- Оооо, става много горещо.

На огъня му става горещо от семето на Шива. Много дълбоко е тази история. Не може самият огън да го издържи и тогава той отива при Ганга. При Ганга Деви.

- Ганга Мата Джи, приеми това семе моля ти се. Вземи ето, аз не мога да го държа, слага го във водата.

Обаче Ганга почва да се изпарява от това семе, то толкова силно, че и Ганга не може да го издържи, а тя е Негова енергия нали на Шива му се спуска по главата, обаче и тя не може и тогава дават семето на кого? На земята! Ганга го дава на земята и само земята може да го приеме това семе. Виж колко е дълбока историята.

Огънят, водата, земята .... пътува семето. И идва до земята. Земята го приема. Само земята можела да го приеме, тя е най-грубата, най-грубата енергия,  и тя го приема в себе си. На един бряг на Ганг се ражда Сканда. Или Супрамання, синът на Шива се ражда от земята. От семето на Шива и от земята се ражда това божествено дете от земя.

Тогава го отглеждат шестте сканди, за това го наричат и Сканда. Има шест критики. Това е друго име, това са шест божествени жени, които му дават да суче. Те го хранят с тяхно мляко. Шест жени, които са полубожества. Критиките са небесни същества, които имат връзка с материалния свят. Като ангели някакъв вид, по християнски, как да го кажа, те са като някои такива ангелски, божествени същества и те му дават мляко. Ама какво мляко, нали някое друго мляко. Дават му на малкия Сканда да суче и той суче от 6 гърди в същото време и за това шест глави развива. От тука, от тука, от тука, шест места суче мляко и шест глави му израстват и 12 ръце. И когато идва на определена възраст идват боговете и му дават ведите, учат го това, онова. Обаче него не го интересува много учение и такива работи – оръжия, копия, тризъбци, най-различни такива, и почват бойни изкуства. Сканда става най-добрият войн. Още на малка възраст е страхотен войн. Когато дошло време да убие демона, боговете му казват:

 - Хайде сега е времето, трябва да поведеш войската на боговете.

 Цялата войска на богове тръгва под негово водство - на Сканда. Брат му Ганеша, също водач на небесната войска. Гана Наяка, значи водачът на небесните войни. Гана Наяка е Ганеша, Сканда също. Генералът, той е водачът. И двамата играят тази роля. Синовете на Шива. Той повел войската срещу демоните и естествено те губят, убиват ги и т.н. В смисъл връщат си божествената територия, защото в цялата история, във всички пурани, във всички свети писания индийски все е борба между демоните и боговете.

Демоните се опитват да им вземат от божествената територия, те им ги връщат, а те са братя. Демоните - асурите и девите, те са братя. Имат един баща а две майки. Дити и Адити. Адити е майката на девите, а Дити е майката на демоните, на асурите. Бащата е един. Значи от две майки, един баща толкова различни същества. Едните са асури, демони, другите са богове. Така че в нас всъщност, в хората, цялото това нещо е записано. Сега може да изглежда като истори,я някаква приказка, обаче всички тези качества, всички тези вътрешни трансформации, всички тези елементи, раждания, умирания, всичко това е записано у нас. Обаче ние не можем да видим тези записки. Не можем да видим къде е в нас тази записка, какво се случва. И на нас – замисли, на човека му е скучно седи, и скучно му е....

 

Историята за раждането на Ганеша

 

The Master speaks...

 

Това е историята на раждането на Ганеша. Ганеша със слонската глава. Неговото раждане е такова странно.... Шива, баща му си прави дете, ама не знае, че направил дете. Парвати зачева дете и го ражда, а Шива отива и медитира като саняси, като садху. Оставя детето и жена си и отива да медитира. И така го няма много време. Детето порасва, минали много години, става мъж. Един ден майка му, Парвати, отива да се къпе и казва на сина:

- Синко пази тук вратата, аз влизам да се къпя, някой да не влезе в къщата.

Оставя го на вратата да пази вратата на къщата, да пази майка си докато се къпе. Това са моменти когато Парвати няма дрехи. Когато няма дрехи е опасно време и трябва синът да я пази. Много са дълбоки, само изглеждат такива... 

А тя е шакти, тя е енергията на Шива, Парвати. И тя се къпе, а синът пази вратата, и междувременно идва Шива. Връща се от дълго пътешествие, медитация и т.н. самадхи. Такъв като садху, само с една прераска, в пепел, с един тризъбец такъв, с един барабан. Тризъбец, змии около врата, в пепел целият се връща Шива и малкият му застава на пътя и му вика:

- Чакай чичко, къде отиваш.

А той негов син, обаче той не знае, че му е син. Шива не може да си познае детето. Странни истории... а и не знае, че има. За един Бог, много голяма неосъзнатост. Да не може собственото дете да познае, да не може да знае, че има син. И т.н. ама така е историята.

Той му казва „чакай” и той не може да познае,че е баща му. Не могат да се познаят. Казва:

- Не може да влезеш - кой си ти?

- Кой съм аз? Ти мене ще ме питаш?

 Това е голяма обида и Шива, той е много гневлив, това е едно от неговите аспекти, той бързо се разгневява, Шива бързо пламва, малко е сприхав и плавма. И с един поглед му разпръсква главата на момчето, само с един поглед и го обезглавява, дематериализира му главата с един поглед. Значи може да си представите каква сила има този поглед, ришите имат много силен поглед. Когато медитира човек много, той акумулира наистина една сила в себе си, шакти. И може да погледне някой и може буквално да го убие, да го разболее човека. Ако с негатива му прати този поглед, може да го разболее.

Шива, като погледнал малкия, му разпръснал главата и после излиза от там Парвати и:

- Какво направи?

 Шива рекъл:

- Какво, той ми пречи, ме спира.

- Това е наше дете ти уби сина си, му казала Парвати.

Сега щеше да е интересно ако бяха продължили да се карат и той да каже: „от къде да знам, че е мое дете”, ама няма. „А и аз толкова време отсъствах, от къде да знам, че е от мене.” Ама няма, това е човешка вече кавга. И Шива и повярвал на Парвати и казал:

- О, сине сине, нищо сега ще му сложа друга глава.

Минавал един слон наблизо, малко слонче и той му отрязал главата и му я сложил. Вместо човешка глава, слонска. Това било първото живо същество, което било най-близко. Сложил слонска глава на детето и то оживяло. Дали му име Ганеша. Повечето ръце представляват повече качества. Като видиш повече ръце, той държи във всяка ръка едно от качествата, с които работи като божествено същество. Той не работи само с едно нещо или с две неща, а работи със стотици неща и трябва да има сто ръце, за да може с всички неща да работи.

Божествените същества, полубоговете, те работят с много неща, не работят само с една секира или едно копие, и с едно цвете и една раковина, а имат много неща. Имат и стрела, въже, меч и какво ли не и във всички тези ръце държат едно нещо от тези неща, с които работят, и които проявяват. Например може да видиш, че държат.... Например Кали държи огън в ръката. Божествената майка държи огъня за жертвоприношенията в ръката. Значи всички жертвоприношения са в нейните ръце. Тя ги получава, това е символично. После има да кажем съд един в другата ръка Кали, това значи, че съда има вино. Изпива кръв. Или кръв в този съд. Това значи, че убива демоните и им изпива кръвта.

Има една история за демоните, че те се размножават, колкото ги убива. От всяка капка кръв по едийн нов се появява. И Кали, за да спре тази експанзия на демоните, представи си един демон убиваш и колкто капки има демона от всяка капка по един нов демон се ражда. Става войска, огромна вийска от демони, които се размножават от самосебе си. Тя ги убива, те стават все по-многобройни. Кали тогава взима мъдро решение и им изпива кръвта и не могат да се размножават повече. Изпива кръвта на демоните, в себе си ги унищожава. Всеки демон го убива и му изпива кръвта. Това  изглежда страшно. Тя е с един език.... кървава... За това и викат Бхайрави, страшната, защото изпива кръвта на демоните.

Един пита „добре де, защо Кали трябва да изпива кръвта,  не може ли просто светлината да си покаже и демоните ще умрат от нейната светлина”, понеже със силата на божествената шакти, енергия, така може само светлината да се покаже и демоните ще умрат от светлината. Те не могат да изтърпят светлината, те умират от нея, няма търт мърт. Божествената светлина не могат да я изтърпят, то е много голяма сила, те се пекат, умират, това ги мъчи, това е голямо страдание. И пита „защо не може тази светлина да покаже и те ще умрат” и тя казва – „от състрадание към тях”, защото ако само покаже светлината, те ще отидат по кармата, значи кармата е - ако си демон, ще отидеш в адските светове, ама ако те убие лично Кали или Дурга своеръчно, ти влизаш в лично отношение с Нея, а като влезеш в лично отношение..., някой да те убие това е много личен контакт нали? Доста близък контакт, да те убие, все пак ти отнема живота, ставате много близки.Убивайки демоните, те стават близки с нея. И тогава Тя ги вдига в по-висшите светове и всъщност така ги спасява от това да идат в адските светове. Така по някой начин ги вдига тези души на по-висше ниво. От състрадание към тях, да не страдат, защото ги вдига в по-висшите светове.

Защото ако те убие Кали или те убие Дурга или Кришна или Рама ако някое божествено същество убие демона, демонът се спасява, отива в божествена светлина. За това вайшнавите казват, тия махавалите, които обожават светлината, са като демони. Защото където отиват демоните, там отиват и тези йоги, махавалите, а там в светлината и демоните отиват. Не са по добри от тях.

Това е цялата история за светлината. Обаче само до някъде е точно защото не е точно така. В смисъл то е така, ама и не е. До някъде е точно, винаги е точно, защото вижте, има много работи, които са полуистини, и които са истинни, ама не са точно така. И когато кажеш, тя ти звучи истинно.

И йогите които отиват в Брахма Джоти, в светлината изчезват, се сливат с Божествената светлина, те са като демони, които се сливат с Божествената светлина. Дали Йоги, дали Раван няма значение. И демонът и йогито отиват в светлината и се спасвяват, ама всъщност не се спасяват, защото в светлината няма спасение, те изчезват и пак се връщат тук. Докато вайшнавите отиват във Вайкунта Лока и там си престояват до край. Там са във вечно забавление с Кришна и не се раждат отново. Или ако се родят се раждат като предани служители, да служат на Кришна. Докато тези, другите избират погрешния път. Отиват в светлината и там изчезват. Обаче вижте,това е донякъде истина. Ама само до някъде, защото не знаем какво се крие в светлината. За това какво е Брахма Джоти, какво е светлината.

Историята за Маркандея

В гъстата дълбока гора, далеч от светската гълчава и суета, полагайки строга аскеза, живеел Риши Мриканду със своята съпруга Марудвати. Те били щастливи със своя скромен, аскетичен живот, изпълнен с посветеност и обожание на Бог. Единственото, което им липсвало, било дете. Те си нямали рожба. Поради това от няколко години риши Мриканду, правел строг тапас, за да удовлетвори Бог Шива, и Богът да се съгласи да му даде рожба.

Един ден доволен от неговия тапас Господ Шива се появил в целия си блясък пред Мриканду и казал: „Аз съм доволен от твоята посветеност. Поискай и ще получиш от мен всичко, което пожелаеш.“ Мриканду бил изключително радостен. Той се помолил на Господ Шива: „О, Господи! Аз нямам дете. Дари ме със син.“

В отговор на неговата молба, Господът  попитал: „ Добре, кажи ми какво избираш – дали да имаш мъдър, интелигентен и изключително добродетелен син, който ще живее само 16 години или да имаш син, който ще живее много дълго, но ще бъде глупав и лош по природа?“

Мриканду не се колебал ни най-малко. Той веднага помолил господа за син, който ще живее 16 години, но ще е мъдър, интелигентен и благочестив.

И така, след известно време Марудвати заченала и родила син. Родителите били изключително щастливи. Нарекли го Маркандея.

Маркандея растял изключително интелигентно дете. Щом станал на пет, Мриканду уредил неговото образование. Още в детството си, Маркандея изучил всички Веди и Шастри. Той спечелил любовта на учителите си и на всички около себе си.

Когато станал на дванайсет, родителите му уредили неговата церемония по даване на свещената връв – Упанаяна. Момчето било много редовно в изпълнението на своята Сандя Вандана, което правело родителите му много доволни. Така то прекарвало дните си много щастливо, доставяйки наслада на всички със своите очарователни погледи и приятно поведение.

Но родителите били тъжни в сърцето си, те знаели, че времето наближава и щом погледнели сина си, лицето им се помрачавало. Не били казали на Маркандея, че не му е писано да живее дълго.

Шестнадесетата година бързо се приближавала. Един ден, неспособни да контролират мъката си, те се разплакали пред него. Маркандея бил учуден. Той нежно ги попитал за причината за тяхната мъка. Мриканду, с очи, преливащи от сълзи, му казал: „О, сине мой! Според дара на Господ Шива ти си предопределен да живееш само шестнайсет години. Как да понесем на това? Ние сме безпомощни и не знаем какво да сторим.“

Маркандея утешил родителите си, казвайки че смъртта не е нещо, от което трябва да се страхуват мъдрите хора. Тя е толкова естествена като живота.

На следващия ден момчето дошло при тях и им казало: „Скъпи татко и майко, не се безпокойте за мен. Аз съм уверен в победата си над смъртта. Моля ви да ме благословите да успея в моето усилие. Позволете ми да изпълня строг тапас, за да удовлетворя Господа.“ Родителите му го благословили сърдечно и го изпратили да прави тапас.

Ето че дошъл денят, в който Маркандея щял да навърши шестнайсет години. Ямарадж – богът на смъртта знаел, че животът на Маркандея е предопределен да приключи на този ден. Както обичайно, той изпратил слугите си да вземат живота му. Но те не могли да се доближат до Маркандея, сиянието от него било твърде силно за тях…

Тогава Богът на смъртта, лично дошъл на своя черен бивол. В ръката си имал въже с примка, с която да издърпа душата на момчето от тялото му и да я отнесе. Яма видял младежа, ангажиран в обожание на Господ Шива. Той веднага разбрал, че ако иска да изпълни дълга си като Бог на смъртта както трябва, не може да остави обожанието да завърши. Не трябва да бъде позволено на Маркандея да остане и минута повече жив след свършването на шестнайстата година. Иначе невидим за човешките очи, този път Яма бил принуден да се покаже на малкото момче, заради неговата интензивна благочестивост и посветеност на Бог. „Маркандея – остави своя тапас, твоят живот завърши, приготви се да умреш.“ Извикал Яма и хвърлил въжето си с примката и тя обхванала врата на Маркандея, както и Шивалингама. Момчето се хвърлило и прегърнало шивалингамът с всичка сила.

В този момент шивалингамът изведнъж се разцепил на две и от него излязъл Шива, с тризъбец в ръка. Той избутал Яма настрани и го убил, за да спаси детето. От този ден, Шива получил имената Мритюнджая и Калакала.

Страхувайки се че това ще наруши порядъка във Вселената, боговете помолили Шива да върне живота на Яма. Шива се съгласил, а после, обръщайки се към младия преданоотдаден, от чиято посветеност Той бил много доволен, Господ Шива го благословил с безсмъртие. Той казал на Маркандея: „Всяко твое желание ще бъде изпълнено. Ти никога няма да остарееш или да посивееш. Ти ще живееш добродетелен и известен до края на света.  И нека всезнанието да бъде твое ценно качество.“

Историята за Гуха и Бог Шива

Из "Рамаяна - Глава 5: Господарят на дивата гора"
Гуха без да бърза обърна пет пълни рога вино един след друг и взе един рог от Лакшмана. Неговите хора хвърлиха още дърва в огъня и се оттеглиха в сенките на нощта, сякаш потънаха в нищото. „Принце, не се грижи за бъдещето,” рече Гуха, „и не се опитвай да го предречеш, и без това е доста трудно да знаеш какво правиш дори сега в момента. Ще ти разкажа една история.” 

Слушай, Лакшмана —

Човек, който си пъха носа навсякъде, няма мира ако знае, че някой е свободен да постъпва както пожелае. Той не може да понася някой, който обича да живее сам, по свой собствен начин. Питал ли си се някога как стигнах до Айодхя, онзи единствен път, когато съм бил в тоя град? 

Свещеникът на твоя баща, Васиштха, реши да преобрази мене и моя народ. Той изпрати неколцина брамини през границата в моята гора и преди двадесет години, на брега на Ганг те поставиха каменна статуя на Шива, точно под клоните на тоя орех. 

Много хора само говорят и нищо не вършат, празни думи без мъдрост, мислейки си, че това, което не знаят, не съществува. Тези набожни брамини живееха в хубави шатри недалеч оттук. Сутрин, и вечер, те носеха цветя и даваха храна на този каменен Шива и му се молеха. Аз ги посрещнах и им направих подаръци от сърце - малки птички от злато и деветоглави змии от олово. Но им рекох: „Аз обожавам само Бог, а Бог е дърво.” И всяка вечер, когато се връщах от лов, отивах при тази статуя и й удрях по един як ритник. 

После дойдоха дъждовете. Земята в гората стана океан от кал, а Ганг придойде, излезе от бреговете и ни наводни, и това накара брамините да се избягат високо в планината. Те оставиха Шива сам, наполовина под вода. Въпреки това, през всичкото това време, дори и когато трябваше да газя през трупите на дърветата, дори когато бях изтощен, когато бях гладен или болен, всяка вечер аз отивах да  ударя с голямо задоволство още един ритник на тоя безчувствен камък. 

Наскоро след дъждовете, една нощ се връщах към къщи много късно и стигнах дотук по времето, когато животните пият вода. Посрещна ме глутница мършави вълци. Очите им бяха светнали от глад, бяха изгладнели поради пороите. Нямах повече стрели. Нямах ни огън да ги подплаша. Заради тях не можех да отида до статуята, но вместо да ги надбягам и да си отида вкъщи, аз се качих на това старо дърво. Държах се за един клон и си мислех, „По един или друг начин, до края на нощта аз трябва да ритна този камък.  

И така чаках горе на дървото над Шива. Цял ден не бях ял, та се опитах да откъсна зелени орехи от дървото, но те бяха толкова горчиви, че никак не се преглъщаха, трябваше да изплюя това дето ми беше в устата. Това ме ядоса, а вълците около Шива се мятаха нагоре с оголени зъби и напразно се опитваха да ме стигнат,  аз чаках своята възможност да изритам Шива.  

Нито имах какво да ям, нито къде да легна, почна да застудява и падна мъгла. Вълците все не си тръгваха, а аз така се тресях на лунната светлина, че листа, капки роса и зелени орехи почнаха да падат върху статуята. Накрая, призори вълците избягаха, когато моите хора дойдоха да ме търсят, нощта вече беше отминала. Пропуснах да поздравя Шива, както той заслужава, и това толкова ме разлюти, че прогоних брамините чак до Айодхя, където те се скриха под расото на Васиштха.  

Там ме посрещна Дасаратха. Казах му: „Аз ще обожавам само светите дървета!” Той  взе ръката ми и ме провъзгласи за крал. Аз вече владеех цялата тая гора, но дотогава бях само обикновен човек! 

Когато се върнах обратно тук, Лакшмана, статуята на Шива я нямаше и аз забравих за тази работа. Продължих да ловувам, да ям и да пия, докато един следобед не легнах болен. Една малка, зелена птичка кацна при мене без да се страхува, а аз умрях в своята колиба от силен, кратък пристъп на треска. 

Пратениците на Яма дойдоха да ме вземат, четирима главорези с озъбени кучета на синджири. Те със задоволство ми изтръгнаха душата от тялото, уловиха ме в примка и тръгнаха на юг към света на Яма. И всичко това стана само в един-единствен миг. Можеш да си представиш, как реагирах. Като душа аз не бях по-голям от палец, но все пак се борех с всички сили. Но от смъртната примка не можеш да се измъкнеш дори и на сън.  

После, като стигнахме до една тясна пътека в гората, на пътя ни се изпречи дрипаво, пакостливо джудже. То се втренчи с кръглите си очички в копоите на Яма. Изсумтя и рече, „Пуснете  Гуха! Дайте ми  неговата душа на мене, още не му е време да умира.” 

Духовете на смъртта се изсмяха. „Той е вече мъртъв! Махни се, да минем!” 

„Опитайте се, ако можете. Аз съм Нандин, миролюбивият пазач на дивата природа. Освободете го по заповед на Шива.”  

„Това е неговата смърт, дребосъко!” 

„Лъжци,” каза Нандин. „Вие не сте нищо друго освен крадци, на него не му е дошло времето да умре.” 

„Как ни нарече?” 

„Имайте милост към малките и слабите,” каза Нандин. „Умолявам ви да го пуснете…” 

И тогава, ето какво стана. Пратениците на Яма пуснаха кучетата и се хвърлиха върху Нандин. Това навъсено, малко животинче ги разгони и се спусна към пазачите. С един удар им счупи главите. Настана страшна суматоха и аз паднах по очи в купчина сухи листа. Не видях нищо повече. 

„Ще измъчвате малки беззащитни животинки, а?” Чух чупене на кости,  лаещи кучета, бягащи през глава със скъсани вериги. Тогава Нандин внимателно хвана примката ми и отлетя с мене към високите Хималаи. 

Там той слезе на Земята и прие своя истински облик на миловиден, бял бик с гърбица. Спокойно ме държеше все още вързан за примката, а аз висях от меката му влажна уста. Влязохме в една паянтова колиба. Дъхът на Нандин миришеше на сладка трева под топлото слънце. Той спря и аз видях Шива - висок и хубав, с две благи очи, загледан в моята душа, третото му око беше притворено над веждите, косата му беше диво разрошена, беше облечен в стара еленова кожа и в дрипи, и все гледаше ли гледаше към мене държейки Парвати, дъщерята на планината, в скута си. 

Тогава бикът Нандин и Шива се обърнаха към вратата. Само след миг, един мирен, зелен човек в червена роба влезе и застана, оглеждайки се ту на едната, ту на другата страна да ни види и се взря в нас с черните си неподвижни очи.  

Яма сбра ръцете, допирайки пръсти и каза на великия бог Шива: „Според моите прашни книги, този Гуха е убиец, виновен за злодеяния. Той има грехове. Животът му е бил съкратен и затова неговото време е изтекло; дните му са свършени. Защо  грабнахте неговата душа от мене и ни оставихте с едно празно място в пъкъла?” 

Вятърът започна да духа през дългата, черна коса на Яма. Шива рече, „Господарю на Смъртта, когато аз пристигнах в неговата гора, Гуха беше единственият, който не забравяше да ме поздрави. Веднъж преди да умре, той пости и в моя чест направи бдение на едно дърво цяла нощ, даде ми храната, от която самият той имаше нужда, поръси ме с вода, и ме украси с листа. Толкова беше бесен на хората, които се преструват, че ме обичат, че ги прогони, заплашвайки да ги убие. Така че, Яма, аз ти го отнемам, неговата душа е моя, а не твоя.” 

 „Яма се усмихна и, без да каже нито дума, ни остави,” продължи Гуха. „Нандин върна душата ми обратно в тялото и ме върна към живота. Така че, щом дори в Съдния час не може да се отличи доброто от лошото, тогава как можем ние да съдим за нещата.” 

Лакшмана отговори: „Но нашият баща със сигурност направи грешка.” 

„Кой ти каза това? Това изгнание ще убие баща ви, на него просто му е дошло времето да умре.” 

„Грешката е в обещанията.” 

„Не,” каза Гуха, „онези обещания не са нищо друго, освен слепи инструменти на съдбата.

Шива и Сати

The Master speaks...

Шива имал съпруга - Сати. Това е неговата Шакти, енергията на Шива - Сати. Сати имала баща - казвал се Дакша. Дакша бил порядъчен човек, правил агни пуджи, удовлетворявал всички Богове, бил добър вярващ, обаче не харесвал Шива. Не Го харесвал. Харесвал всички други Божества, но не харесвал Шива. Защото Шива не изглеждал като нормално Божество. С тая пепел, с тия змии, на какво прилича това нещо?

 И Дакша нормално не го харесвал. А дъщеря му е омъжена за този със змиите. Голият със змиите. По какво прилича на Бог този Шива?

Дакша правил пуджа – агни, жертвоприношение, принасял животни на пуджа. В древни времена, това било много отдавна. Дакша пренесъл в жертва овен на Божествата. Поканени били и дошли всички Божества. Индра и компания, обаче Шива не бил поканен. Това е голяма обида, да не те поканят. Канят всички Божества, Него не Го канят. Не е добре. Пеят Ом Намах Шивая, Него Го няма.

И така Дакша не поканил Шива и Сати отишла сама. Поканил само дъщеря си. Когато Сати дошла и разбрала, че Шива не е поканен, от мъка умряла. Тя го обичала много, била негова Шакти - едно с Него. Много обичала Шива, много, безкрайна любов. Като Шива и Шакти. Като разбрала, че Шива не е поканен. Припаднала и напуснала физическото тяло. Поради тази обида към Шива, умряла. Това, което направил баща и, не можела да го понесе. Когато Шива разбрал за това, че Сати е напуснала, неговата Шакти е напуснала, от неговото трето око излязла Неговата страшна форма. Бхайрава. Ужасният.

Бхайрава е име на Кали. Шива е ужасна форма, в която влязъл, когато разбрал, че Сати е напуснала. И тази ужасна енергия отишла и унищожила цялото жертвоприношение на Дакша. Направо помляла всичко. Помляла жертвоприношението. Шива дошъл и взел мъртвата Сати. Такава мъка изпитал, такава тъга по нея, че няма Шакти... Шива без Шакти.

Разнасял мъртвото тяло на Сати навсякъде с Него. Ходел с нея навсякъде. Накрая отишъл на Кайлъш и почнал да медитира, държейки тялото на Сати в ръце. В знак на голяма мъка. Тогава имало голям упадък в света. Защото когато Шакти на Шива е в упадък, демоните почват да добиват сила и добрите действия на хората упадат. Тяхната любов, положителни емоции падат. И целият свят паднал в ужасно безверие, защото Шива няма Шакти и тъгува. Всъщност седи в самадхи, но то е защото вече този свят не Го интересува.

След това светът пропаднал - ужасно положение. Демоните се размножили, тъмните сили започнали да добиват много голямо влияние, защото Шива няма Шакти. И тези същества започнали да влияят на всички.  Вишну трябвало да се намеси. За да спаси положението, пуснал сударшана чакра. Със сударшана чакра разсякъл тялото на Сати на 52 части, за да освободи Шива от мъката.

Това е много тежка езотерика. То има много дълбок езотеричен смисъл. Той разсякъл на 52 равни части тялото на Сати, която била напуснала. За да освободи Шива от привързаността към нейното тяло. Материалното тяло е форма на Сати. Защото Той бил привързан за нейното материално тяло. Вишну я отрязал, той не бил привързан, защото не била негова съпруга....нали... Ако беше негова съпруга, щеше да има проблеми.

Като пуснал сударшана чакра, като хирург извършил операцията върху Сати. Разрязал я на 52 части. На което място паднали тези 52 части, станало най-свещеното място на Индия.

Тези места станали тантристки светилища. Половите органи където паднали, гърдите където паднали, краката – където са тези части на Сати, там станали свети места на тантризма в Индия. И там се обожава Божествената майка. Така се разпространила Божествената вибрация на Шакти. Пак дошла на земята. Разпространила се положителната вибрация, от тялото на Сати. То започнало да излъчва и да издава Божествена вибрация.

Обаче Божествата не били доволни от това, защото демоните пак били силни и тогава се наложило раждането на Сканда. Тогава Боговете решили, че трябва да върнат страстта на Шива, той изгубил страст изцяло. Нямало Кама, нямало желание. Тогава решили, че трябва да му възвърнат желанието, чрез някоя друга форма на Шакти. И тогава Парвати, в която Шива пак да се влюби и да създаде Сканда. После Сканда идва. Раждането на синът на Шива. И възвръщането на Неговата потентност, желание. Защото когато Шива изгуби желание, целия свят губи смисъл. Желанието на Шива, Неговият Кама, прави този свят. Подкрепя го. Ако няма желанието – Кама, няма да съществува този свят.

                                              

 ***

Колко всъщност е дълбоко, ако няма Кама, защо да се раждаш? Няма да правят древната работа мама и тате... обаче поради Кама.... Това е цялата игра. Цялата тази Шива Лила, иска да каже нещо. Не че Той наситина е такъв, защото Шива е Ниргуна Брахма, Той не е привързан. Как може Шива да е привързан? Глупости, не е привързан, обаче заради Лилата, за да ни пренесе нещо на нас. Трябва да стане човек, да каже:

 Аз съм привързан за Сати и Сати е привързана за Шива и цялата тази игра, иначе няма да има пурани, няма да има ни Лила – Лила, значи игра.

Според мен тази легенда е много уникална. Легендата за Сати и Шива, защото все пак казва нещо за нашия живот. Това не са просто глупави работи, нещо станало, нещо измислено. Според мен има много дълбок смисъл. Тези древни пурани за Шива. Обаче въпросът е дали ще можем да прозрем зад тази дълбока символика. Защото тук става дума за много важни неща, които са важни за нашето духовно търсене. И тези намеци за Шива, за Парвати, за Шакти, за Сати са много дълбоки.

Всъщност Тантра е нещо много древно, едно древно учение. Още предведическо. В древните племена, които живеели на това поле, това били племена при които много се обожавала майката.

Култът към майката го имало при всички племена. Имало го при келтите, имало го при германите, траките. Както при древните келти, така и в Индия, даже много преди келтите. Много преди келтите, в Индия бил култът на майката. Тантра всъщност влече корени от този култ към женската форма на Божественото. Култът към богинята майка и от тук Кали, Шакти, Парвати, Дурга, Лакшми, Сарасвати, Ганга Ма.

Ганга също е известна проява на Божествената Майка. Ганга Ма, Ганга Ма. Парвати, Пракрити, тя също е форма на Божествената Майка – Земя.

Майката земя, водата майка, земята майка и бащата слънце, чичо огън - Агни. Агни е Гуру. Всъщност между пърите прояви на Гуру е Агни. Огънят. За това още от древни времена, първите ритуали били свързани с Агни, с огъня. Те правели агни пуджа. На която се предлагат семена – материални, които огънят ги изгаря и ги праща оттатък. Материално ги изгаря и всичко става пепел. За това пепелта е най-съвършената проява на материята. Всичко изгаря и става само пепел.