вторник, 29 май 2018 г.

Глава 88 Умственото знание не е истинско знание





Питащ: Вие възприемате ли трите състояния на бодърстване, сънуване и дълбок сън по същия начин като нас, или го правите по различен начин?

Махарадж: Всичките три състояния за мен са сън. Mоето будно състояние е отвъд тях. Като ви гледам, вие всички ми изглеждате заспали, сънуващи собствените си думи. Аз съм осъзнат, защото нищо не си въобразявам. Това не е самадхи, което не е друго освен един вид сън. Това е просто едно състояние, незасегнато от ума, свободно от миналото и бъдещето. В твоя случай то е изкривено от желание и страх, от спомени и надежди; в моя то е такова, каквото е - нормално. Да бъдеш личност, е да бъдеш заспал.

П: Между тялото и чистата осъзнатост стои "вътрешният орган", антахкарана, "финото тяло", "менталното тяло", каквото и да е името. Точно както въртящото се огледало превръща слънчевата светлина в множество различни ивици и цветове, така и финото тяло превръща семплата светлина на сияйното Себе в разнообразен свят. Така разбрах вашето учение. Но това, което не мога да схвана, е как първоначално е възникнало финото тяло?

M: То е създадено с появата на идеята "аз съм". Двете са едно.

П: Как се е появило "аз съм"?

M: В твоя свят всичко трябва да има начало и край. Ако не е така, ти наричаш това вечно. По мое виждане, няма такова нещо като начало или край – те са свързани с времето. Безвременното битие е изцяло в настоящето.

П: Антахкарана, или "финото тяло", реално ли е или нереално?

М: То е мимолетно. Реално, когато присъства, и нереално, когато свърши.

П: Какъв вид реалност има? Мимолетна ли?

M: Наречи я емпирична, актуална или фактическа. Това е реалността на непосредственото преживяване, тук и сега, която не може да бъде отречена. Можеш да се съмняваш в описанието или значението, но не и в самото събитие. Съществуване и несъществуване се редуват и тяхната реалност е мимолетна. Неизменната Реалност лежи отвъд времето и пространството. Осъзнай мимолетността на съществуването и несъществуването и бъди свободен и от двете.

П: Нещата може и да са преходни, но те определено са с нас, в безкрайно повторение.

M: Желанията са силни. Именно желанието предизвиква повторението. Където няма желание, няма и повторение.

П: А страхът?

M: Желанието е от миналото, страхът е от бъдещето. Споменът за миналото страдание и страхът от неговото повторение кара човек да се тревожи за бъдещето.

П: Има и страх от неизвестното.

M: Който не е страдал, не се страхува.

П: Осъдени ли сме да се страхуваме?

M: Докато не успеем да погледнем страха и да го приемем като сянката на личностното съществуване, като личности ние сме обречени да се страхуваме. Премахни всички субективни фактори и ще бъдеш свободен от страха. Не е трудно. Липсата на желания идва от само себе си, когато желанието е разпознато като илюзорно. Не е нужно да се бориш с желанието. В крайна сметка то е един стремеж към щастие, който е естествен докато има нещастие. Само виж, че няма щастие в това, което искаш.

П: Ние се задоволяваме с удоволствието.

M: Всяко удоволствие е обвито в болка. Скоро откриваш, че не можеш да имаш едното без другото.

П: Има преживяващ и неговото преживяване. Какво създава връзката между тях?

M: Нищо не я създава. Тя е. Те са едно.

П: Чувствам, че има уловка някъде, но не мога да разбера къде.

M: Уловката е в ума ти, който настоява за двойственост там, където я няма.

П: Докато ви слушам, умът ми е изцяло сега и с удивление откривам, че нямам никакви въпроси.

M: Можеш да узнаеш реалността само когато си удивен.

П: Аз стигам до извода, че причината за безпокойството и страха е паметта. Какви са средствата да се сложи край на паметта?

M: Не говори за средства, няма средства. Каквото видиш като лъжовно, се разтваря. Такава е природата на илюзията, да се разсейва, когато е изследвана. Изследвай, това е всичко. Не можеш ти да унищожиш лъжовното, защото ти го създаваш през цялото време. Оттегли се от него, игнорирай го, отиди отвъд и то ще престане да съществува.

П: Христос също говори за игнориране на злото и да бъдем подобни на деца.

M: Реалността е обща за всички. Само лъжовното е лично.

П: Когато гледам садхаците и изучавам теориите, по която те живеят, аз намирам, че те просто са заменили материалните въжделения с "духовни" амбиции. От гледна точка на това, което ни казвате, думите "духовна" и "амбиция" са несъвместими. Ако "духовното" означава свобода от амбицията, кое ще насърчава търсещия да продължи напред? Йогите казват, че желанието за освобождение е много важно. Не е ли това най-висшата форма на амбиция?

M: Амбицията е лична, освобождението е от личностното. При освобождението, както субектът, така и обектът на амбиция, вече не съществуват. Искреността не е жажда за плодовете на собствените усилия. Тя е израз на едно вътрешно прехвърляне на интереса отвъд лъжовното, несъщественото, личностното.

П: Вие ни казахте последният път, че дори не можем да мечтаем за съвършенство преди реализацията, понеже източникът на всяко съвършенство е Себето, а не умът. Ако най-важното за освобождението не е съвършенството в добродетелите, тогава какво?

M: Освобождението не е резултат от някакви умело приложени средства или от определени обстоятелства. То е отвъд причинно-следствения процес. Нищо не може да го застави да се случи, нищо не може да го предотврати да се случи.

П: Тогава защо не сме свободни тук и сега?

М: Но ние сме свободни "тук и сега"! Само умът си въобразява ограничение.

П: Какво ще сложи край на въображението?

M: Защо ти е да искаш да му слагаш край? Веднъж щом узнаеш своя ум и неговите чудотворни сили и отстраниш това, което го отравя - идеята за отделна и изолирана личност - ти просто го оставяш на мира да си върши работата сред нещата, за които той най-добре подхожда. Освобождението на ума се състои в това умът да се държи на своето място и да върши своята работа.

П: Каква е работата на ума?

M: Умът е съпругата на сърцето, а светът е техния дом, който е необходимо да се поддържа светъл и щастлив.

П: Аз все още не разбирам защо, ако нищо не стои на пътя на освобождението, то не се случва тук и сега.

M: Нищо не стои на пътя на твоето освобождение и то може да се случи тук и сега, но твоето същество е по-заинтересовано от други неща. И ти не можеш да се бориш със собствените си интереси. Ти трябва да отидеш с тях, да видиш през тях и да наблюдаваш как те разкриват себе си като обикновени грешки под формата на осъждания и одобрения.

П: Няма ли да ми помогне, ако аз отида и остана с някой велик и свят човек?

M: Великите и свети хора са винаги на една ръка разстояние, но ти не ги разпознаваш. Как ще знаеш кой е велик и свят? От слухове? Можеш ли да се довериш на другите в такива случаи, или дори на себе си? За да се убедиш, без сянка на съмнение, ще трябва нещо повече от една препоръка, дори и повече от един краткосрочен екстаз. Можеш да срещнеш велик светец или светица, дори не предполагайки дълго време за късмета си. Детето на един велик човек в продължение на много години няма да знае за величието на баща си. Ти трябва да узрееш, за да разпознаеш величието и да пречистиш сърцето си за светостта. В противен случай, ще изразходиш времето и парите си напразно, а също така ще пропуснеш това, което животът ти предлага. Сред приятелите ти има добри хора - можеш да научиш много от тях. Преследването на светци е просто още една игра. Вместо това помни себе си и неотклонно наблюдавай своето ежедневие. Бъди искрен и ще успееш да счупиш веригите на невниманието и въображението.

П: Искате да се боря сам ли?

M: Ти никога не си сам. Има сили и присъствия, които ти служат през цялото време най-вярно. Можеш да ги възприемаш или не, но въпреки това те са реални и активни. Когато осъзнаеш, че всичко се намира в ума ти и че ти си отвъд ума, че ти наистина си сам; тогава всичко си ти.

П: Какво е всезнание? Бог всезнаещ ли е? Вие всезнаещ ли сте? Ние чуваме израза "вселенски свидетел". Какво означава това? Себереализацията предполага ли всезнание? Или това е въпрос на специално обучение?

M: Пълната загуба на всякакъв интерес към знанието води до всезнание. Това, което е нужно да се знае е не друго, а дара на знаенето, в точния момент, за безгрешно действие. В края на краищата, знанието е необходимо за действието и колкото по-правилно действаш, спонтанно, без да привнасяш съзнателното, толкова по-добре.

П: Възможно ли е да се знае ума на друг човек?

M: Първо узнай своя собствен ум. Той съдържа цялата вселена и още неизползвано пространство!

П: Вашата работна теория, изглежда, твърди, че в основата си будното състояние не е различно от съновидението и съня без сънища. Тези три състояния са по същество самоотъждествяване с тялото. Може би е така, но аз чувствам, че това не е цялата истина.

M: Не се опитвай да разбереш истината, защото умственото знание не е истинското знание. Но ти можеш да узнаеш какво не е истина - което е достатъчно да те освободи от лъжовното. Идеята, че знаеш какво е истината е опасна, тъй като тя те държи в затвора на ума. Само когато не знаеш, ти си свободен да изследваш. А не може да има спасение без изследване, защото неизследването е основната причина за робството.

П: Вие казвате, че илюзията на света започва с чувството "аз съм", но когато ви питам за произхода на чувството "аз съм", вие отговаряте, че то няма произход, понеже при изследване то се разтваря. Това което е достатъчно устойчиво, за да бъде построен света върху него, не може да бъде просто илюзия. "Аз съм" е единственият неизменен фактор, за който аз съм съзнателен. Как може това чувство да бъде илюзорно?

M: Илюзорно е не "аз съм", а това, за което се вземаш. Виждам, без ни най-малка сянка на съмнение, че ти не си това, което вярваш, че си. С логика или без логика, ти не можеш да отречеш явното. Ти не си нищо от това, за което си съзнателен. Бъди прилежен в разрушаването на структурата, която си създал в ума си. Това, което умът е създал, умът трябва да разруши.

П: Вие не можете да отречете настоящия момент, с ум или без ум. Каквото е сега, е. Може да поставите под въпрос привидността, но не и факта. Какво има в корена на факта?

M: "Аз съм" е корена на всичко привидно и се явява постоянното свързващо звено в последователността от събития, която ние наричаме живот, но аз съм отвъд "аз съм".

П: Аз открих, че реализираните хора обикновено описват своето състояние с термини, заимствани от тяхната религия. По случайност вие сте хиндуист, затова говорите за Брахма, Вишну и Шива, и използвате хиндуистки подходи и образи. Моля, кажете ми, какъв е опитът, който е зад думите ви? За каква реалност се отнасят?

М: Това е моят начин на говорене, езикът на който са ме научили.

П: Но какво има зад езика?

M: Как мога да опиша това с думи, освен чрез отрицание? Затова използвам думи като безвременно, безпространствено, безпричинно. Това също са думи, но тъй като са изпразнени от смисъл, те са подходящи за моята цел.

П: Ако те са безсмислени, защо да ги използваме?

M: Защото искаш думи там, където думите са неприложими.

П: Разбирам гледището ви. Отново ми ограбихте питането!




четвъртък, 3 май 2018 г.

ХАНУМАН СРЕЩА ШРИ КРИШНА И ИСТОРИЯТА ЗА ЦАР ПАУНДРАКА



(Хануман сяда на сцената с допрени длани и медитира. До него е боздуганът му.)

СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Във войната на Курукшетра, Кришна стана колесничарят на Арджуна. На колесницата, която той караше, бе издигнато знамето на Хануман. Хануман лично присъстваше на колесницата в невидима форма, защото Шри Кришна му нареди да помогне на Арджуна в битката. Но как се срещнаха Шри Кришна и Хануман в Двапара юга? Това е историята, която ще ви разкажем сега.
      Хануман е инкарнацията на една от частиците на Шива. За да служи на Господ Рама в Трета юга, той се роди като Хануман и доказа своето превъзходство в служенето на Рама. След като изигра своята роля на земята и напускайки за своята обител, Господ Рама нареди на Джамбаван и на Хануман да живеят на земята като безсмъртни. Господът им обеща, че ще ги срещне и в Двапара юга. Той даде даршан на Джамбаван лесно, както той искаше. Но в случая на Хануман му отне повече време. Хануман седеше години наред в медитация на една отдалечена планина, чакайки повика на Господа.

ХАНУМАН: Шри Рам Джей Рам Джей Джей Рам.... (няколко пъти)

НАРАДА МУНИ: Нараяна, Нараяна! Приветствам те, сине на вятъра!

ХАНУМАН: Моите почитания, Девариши!

НАРАДА: Днес изглеждаш щастлив.

ХАНУМАН: Това е величието на повтарянето на името на Рама. То издига духа ти.

НАРАДА: Ако само неговото име е толкова изумително, то помисли какво ще е чувството, когато той се появи пред теб. Нараяна, Нараяна!

ХАНУМАН: Неговият даршан прави човек свободен от всички грехове от много прераждания. Само един негов даршан е благословия. А да докоснеш неговите стъпала те дарява с освобождение.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна!

ХАНУМАН: Девариши, такова е величието на името на Рама.

НАРАДА: О, сине на вятъра, тогава защо не го посетиш?

ХАНУМАН: Да посетя Шри Рама?

НАРАДА: Да. Отиди в Дварака. Там със сигурност ще можеш да видиш Шри Рама.

ХАНУМАН: Девариши, в Дварака живее Васудева Шри Кришна.

НАРАДА: О, Хануманджи, ти си най-мъдрият. Ти си свидетелят на промените, които се случват на Земята от много векове. (Хануман кима в съгласие.) Ти със сигурност трябва да знаеш, че Шри Кришна е инкарнация на Господ Вишну. Ти също би трябвало да си наясно, че Шри Кришна беше Шри Рама в Трета юга.

ХАНУМАН: Да, Девариши, знам това. Аз съм преданоотдаден на Шри Рама. Той е мой господар. Дългът на един слуга е да изпълнява заповедите на своя господар. Ако аз отида при него, без да бъда повикан, това ще бъде неподчинение от моя страна. Ще бъде обида на моя господар.

НАРАДА: О, Хануманджи, сега е Двапара юга, не Трета юга. Ти вярваш ли, че Шри Рама ще ти се появи в тази юга?

ХАНУМАН: Защо не, Девариши? Той със сигурност ще ми се появи. Аз имам пълна вяра в моя господар. Аз вярвам в моята посветеност. Аз също вярвам на неговото обещание. Господът обеща на мен и на Джамбаван, че той ще ни се появи в Двапара юга. За да спази обещанието си, под предлог, че търси камъка Сямантака, самият Господ отиде в пещерата на Джамбаван. Той несъмнено ще даде даршан и на мен, когато дойде времето.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Ти си всезнаещ, сине на вятъра!

ХАНУМАН: Моят господар Шри Рама е всезнаещ, Девариши. Той е човек на една дума, една жена и едно обещание. Той със сигурност ще ми се появи. А докато той ме повика, аз ще го чакам тук.

НАРАДА: О, сине на вятъра, ако ти не отидеш в Дварака, аз ще отида и ще го помоля да ти даде даршан.

ХАНУМАН: Не, Девариши, няма нужда да го безпокоите.

НАРАДА: Добре, аз ще му кажа, че ти си казал така. Ще се върна да ти кажа какво е отговорил той.

ХАНУМАН: Но аз утре няма да съм на тази планина, Девариши.

НАРАДА: Защо, сине на вятъра? Ако няма да отиваш в Дварака, къде ще ходиш?

ХАНУМАН: О, Нарададжи, ти си добре осведомен. Ти знаеш, че утре е Раманавами - рожденият ден на моя господар. Ти също знаеш, че всяка година на този ден на брега на свещената река Сараю аз храня брамините. Така че ще отида там.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна!

(Хануман се покланя.)

СЦЕНА 2

(Кришна медитира, усмихвайки се. Идва Рукмини и се покланя.)

РУКМИНИ: Моите почитания свами! (Кришна отваря очи и се усмихва.) Ти се усмихваше, докато медитираш. Това означава, че си мислел за някой от твоите преданоотдадени, нали така?

КРИШНА: Да, Рукмини, права си. Мислех си за един мой бхакта.

РУКМИНИ: Ако Бог мисли за своя преданоотдаден, той трябва да е голям късметлия. Кой е този щастлив бхакта, Господи?

КРИШНА: Моят най-велик преданоотдаден е синът на вятъра, Хануман. Със своята посветеност и вяра той доказа, че бхакти не е по-малко от строгия тапас. Хануман правеше такъв тапас много векове, Деви.

РУКМИНИ: Господи, посветеността на Хануман към Теб наистина заслужава почит. Но как така днес внезапно Си се сетил за Хануман?

КРИШНА: Деви, точно както един преданоотдаден винаги си спомня името на Господа, така също и Бог никога не забравя своя преданоотдаден. Само времето и причината Бог да се срещне със своя преданоотдаден са предопределени.

РУКМИНИ: Което ще рече, че и Твоята среща с Хануман също трябва да е предопределена, Господи.

КРИШНА: Разбира се, Деви. Да видиш Бог и да получиш Неговите благословии е желанието на всеки преданоотдаден. Всеки прави тапас за това. Но понякога за този тапас може да има някоя егоистична причина.

РУКМИНИ: Посветеност и егоизъм, Господи?

КРИШНА: Да, Деви, някои искат да получат безсмъртие, като удовлетворят Бог. Някои искат светски разкош. Някои имат алчност за авторитет и сила. Но моят най-скъп преданоотдаден Хануман, само за да получи един поглед от своя Бог, да се предаде на Господа, прави непреклонен тапас.

РУКМИНИ: Тогава, ако Хануман е толкова нетърпелив за Твоя даршан, появи му се и го благослови.

КРИШНА: Деви, не само той, Аз също съм нетърпелив да се срещна с моя бхакта. Хануман Ме очаква още от Трета юга. Аз също от хиляди години с нетърпение чакам да го срещна.

РУКМИНИ: Но защо караш Хануман да страда така, Господи? Защо не сложиш край на неговото чакане?

КРИШНА: Времето за това наближава, Деви.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Моите почитания, Господи! (Покланя се на Кришна, Той го благославя.)

РУКМИНИ: Мъдрецо, изглеждате развълнуван. Откъде идвате?

НАРАДА: Идвам директно от планината Гандмадан, майко.

КРИШНА: Той се е срещнал с Хануман. Затова изглежда развълнуван.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Господи, аз дойдох при теб като пратеник на Хануман, с едно послание.

КРИШНА: Кажи ми, какво е посланието на моя преданоотдаден?

НАРАДА: Аз казах на Хануман, че трябва да дойде в Дварака да Те види. Но той отказа, казвайки, че той е твой преданоотдаден и затова няма да дойде, без Ти да му заповядаш да Те види. Затова аз му казах, че ще Те помоля да отидеш в планината и да му дадеш твоя даршан.

КРИШНА: И какво отговори той?

НАРАДА: Той каза, че няма нужда да те безпокоя.

РУКМИНИ: Ах, неговата посветеност е достойна за похвала.

НАРАДА: Господи, та аз забравих да Те поздравя. Моля Те, приеми моите най-добри пожелания за твоя рожден ден.

(Кришна се смее.)

РУКМИНИ: Но Джанмаштами още не е дошъл, Девариши.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна! Не само Джанмаштами е рожденият ден на Господа, майко. Рама навами също е негов рожден ден. Господ Рама също беше инкарнация на Господ Вишну.

РУКМИНИ: Сега разбрах, ти го поздравяваше за Рама навами!

НАРАДА: Да, майко. Утре е Рама навами. Ще бъде голяма наслада да се гледа това. По случай рождения ден на Рама, Хануманджи в облекло на брамин ще храни брамините в храма. Нараяна, Нараяна!

РУКМИНИ: Да, мъдрецо. А ти си брамин. Как може да пропуснеш такова пиршество? (смеят се)

НАРАДА: Господи, ела и Ти с мен. Това е добра възможност.

КРИШНА: Това е вярно, но моето идване ще обърка програмата на Хануман. Това ще повлияе на Неговото служене на брамините.

НАРАДА: Господи, нека отидем преоблечени. Хануман няма да Те разпознае. Нараяна, Нараяна!

РУКМИНИ: Господи, защо не отидеш и не видиш, щом Нарада казва така?

НАРАДА: Да, Господи, повтарянето на името на Рама се носи навсякъде. Това е гледка, която си струва да се види.

КРИШНА: Ах, каква гледка ще е това! Твоите думи ме съблазняват да отида там, за да я видя.

РУКМИНИ: Тогава моля Те, върви, Господи! Защо се колебаеш?

НАРАДА: Нараяна, Нараяна!

СЦЕНА 3

(Хануман седи и медитира пред купа с ориз – прасад. Встрани има няколко брамини. Нарада и Кришна идват. Хануман се покланя, брамините също. Той става и отива до брамините.)

ХАНУМАН (прикляка, сипва от храната на листото на първия брамин и се покланя): Боло Джей Шри Рам!

БРАМИНИ: Джей Шри Рам!

НАРАДА: Джей Шри Рам!

КРИШНА: Джей Шри Рам!      

НАРАДА: Господи, не мисля, че твоят преданоотдаден ще може да те разпознае.

КРИШНА: Така си мислиш ти. Да вървим?

НАРАДА: Да вървим.

(Те сядат. Хануман раздава по същия начин. Когато приближава до Кришна, Хануман вижда стъпалото му и замръзва на място хипнотизиран.)

КРИШНА: Пандитджи, раздай ни от прасада. Гладни сме.

НАРАДА: Да, слагай ни бързо. Много сме гладни.

(Хануман не помръдва. После оставя храната настрани и се покланя с чело до стъпалото на Кришна.)

ХАНУМАН: Мой Господи! Мой Господи... Приеми почитанията на твоя слуга. (После се вдига, допира молитвено длани. В очите му има сълзи. Нарада е учуден.) Моля те да ми простиш, ако съм сторил някоя грешка.

КРИШНА: Хануман, ти не можеш да сториш никаква грешка. (благославя го)

НАРАДА: Нараяна, Нараяна! (Те с Кришна се изправят. Кришна повдига Хануман.)

КРИШНА: Стани, Хануман!

ХАНУМАН: Господи, каква грешка или грях съм извършил, че си трябвало да дойдеш тук? Аз трябваше да дойда в Дварака.

КРИШНА: Хануман, не исках да прекъсвам твоето служене.

ХАНУМАН: Господи, аз бях нетърпелив да те видя. Чудех се кога ще мога да те видя.

КРИШНА: Ето, твоето желание е изпълнено днес.

ХАНУМАН: Не, Господи. Аз никога не съм имал такова желание ти да дойдеш като брамин, за да ядеш, а аз да стоя пред теб като този, който дава храната. Това не е даршан, а беда. Бих искал да ослепея, преди да видя такава сцена.

КРИШНА: Не, скъпи мой бхакта. Тези очи, които виждайки само моите стъпала, могат да ме разпознаят, са божествени очи. Как може те да изгубят зрение? Аз бих искал всички преданоотдадени да имат такива очи. (Нарада е малко засрамен.)

ХАНУМАН: Господи, този даршан е непълен. Аз ще дойда при теб отново. Ще видя теб и майка Сита заедно. Тогава моят даршан ще бъде пълен. Това ще изпълни моето желание.

КРИШНА: Така да бъде! (благославя го, той се покланя)

ХАНУМАН: Аз съм благословен, Господи, благословен!

СЦЕНА 4

(Рукмини, Кришна и Нарада са на сцената.)

РУКМИНИ: Посветеността на твоя бхакта е велика, Господи!

КРИШНА: Да, Рукмини! Той ме завладя със своята любов и посветеност.

РУКМИНИ: Девариши, а вие ядохте ли до насита? (смеят се) Надявам се, че сте имали достатъчно.

КРИШНА: Кога да яде? Той бе изумен от посветеността на Хануман.

РУКМИНИ: Господи, ти не ми каза това, но аз знам, че ти отиде там, за да изпиташ своя бхакта, нали?

КРИШНА: Не, Деви, аз имам пълна вяра в Хануман. Аз бях сигурен, че той ще ме познае в каквато и форма да се появя.

РУКМИНИ: Тогава защо отиде там въобще?

КРИШНА: Нарада ще ти отговори на този въпрос. Той се опита да докаже, че Хануман е обикновен преданоотдаден. Мислеше, че Хануман няма да ме разпознае, нали така, Девариши?

НАРАДА: Това беше моя грешка, Господи. Аз бях горд от моята посветеност на теб. Започнах да считам себе си за най-добрия бхакта. Това бе моята арогантност, Господи, моята суета.

КРИШНА: За да счупя тази арогантност, аз трябваше да дойда с теб при Хануман.

НАРАДА (с допрени длани): Прости ми, Господи. Признавам, че Хануман е твоят най-голям бхакта.

КРИШНА: Бхакти означава цялостна отдаденост. Ако дори и малка частица арогантност се появи, преданоотдаденият тръгва към своята гибел. Аз не искам никой от моите преданоотдадени да изгуби посветеност на Бог.

РУКМИНИ: Господи, и другите твои преданоотдадени ли са арогантни?

КРИШНА: Да, Деви.

РУКМИНИ: За кого говориш по-точно?

КРИШНА: Например моят по-голям брат Баларам, Бхима, Арджуна, моята Сударшана чакра, Гаруда... всички те са ухапани от гордостта. Един е горд със своята физическа сила, другият е горд със своите умения в стрелбата с лък. Те всички са ми скъпи. Аз не искам да ги изгубя. Затова ще трябва да счупя гордостта им.

РУКМИНИ: Но Господи, как ще сториш това?

КРИШНА: Не аз, Деви, моят велик бхакта Хануман ще счупи гордостта им. Хануман трябва да даде урок и на Бхагаван Васудева.

НАРАДА: Да даде урок на Бхагаван Васудева?

КРИШНА: Да, Нарада.

НАРАДА: Какво е това, което чувам, Господи?

КРИШНА: Мъдрецо, има още един Васудева на тази земя. Той е царят на Паундранагри.

НАРАДА: Васудева Паундрака?

КРИШНА: Да, Нарада, в тази Двапара юга има един мой велик преданоотдаден - Хануман, който е пълен с посветеност, а от друга страна е царят на Паундранагри, който е пълен с гордост и арогантност. Той нарича себе си Васудева. Носи раковина, лотос, боздуган и Сударшана чакра.

НАРАДА: И Сударшана чакра?

КРИШНА: Да, мъдрецо, и не само това. Той дори нарече сина на чичо си Баларам. Самият цар на Каши го подкрепя. Паундрака е издал заповед – всеки, който обожава някой друг бог освен него в царството му, да бъде наказан.

НАРАДА: Нараяна, Нараяна!

СЦЕНА 5

ДУРДАР: Махарадж Паундрака ки... (обръща се ту към хората, ту към царя)

ВСИЧКИ: Джей!

ДУРДАР: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

КАШИРАДЖ (става): Васудева Бхагаван Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

(Така 2 пъти. Паундрака вдига ръка и те спират възгласите. Той прави жест и на царя да седне.)

ПАУДРАКА: Аз съм доволен от вашата вяра и посветеност на мен.

КАШИРАДЖ: Да, Господи, като виждам посветеността на хората на Паундранагри, аз, царят на Каши, те поздравявам.

ПАУНДРАКА: Каширадж, ти си цар, махараджата на Каши, и мой скъп приятел също. Даа, ти винаги си с мен, затова можеш да видиш моите сили и моето превъзходство в тях. (царят кима) Ти знаеш, че аз съм майстор в магическите сили. Аз съм Господът на тази юга.

КАШИРАДЖ: Без съмнение, Господи.
                                        
ПАУНДРАКА: Трябва да има малцина в това царство, които да не знаят, че аз съм не само цар, но и Бог. Светът е под мой контрол.
    
ДУРДАР: Моля те, извини ме, Васудева. (Покланя се.) Твоят генерал на армията Дурдар се кълне, че няма нито един в това царство, който да не ти се подчинява. (Паундрака се смее.) Моят меч е доказателството за думите ми. (Вади меча си.) Той бива обливан в кръв всеки ден. Той кара мен да те обожавам и кара народа на царството да те обожава, Господи. (Паундрака се усмихва широко.)

КАШИРАДЖ: Бхагаван Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей! (два пъти)

ПАУНДРАКА: Каширадж, аз мисля, че тези преданоотдадени трябва да бъдат възнаградени за тяхната вяра, нали така?

КАШИРАДЖ: Несъмнено, Господи. За всички тях (показва ги) твоята съкровищница е отворена.

(Паундрака кима с глава на прислужницата и тя носи злато, скъпоценности на поднос пред него. Покланя му се, а той докосва с ръка подноса и й прави жест към Дурдар. Тя отива до Дурдар и се покланя. Той поглежда царя, който прави жест с глава към хората, и кимва, взима скъпоценностите и ги хвърля на хората. Прислужницата държи подноса. Хората настървено посягат да ги улавят и ги събират от земята.)

ПАУНДРАКА: Давай, давай още. (смее се, и царят на Каши. Щом се изпразни подносът, Дудар поглежда прислужницата, тя се покланя и минава пак отзад на царя да му вее.)

ДУРДАР: Махарадж Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

ДУРДАР: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

КАШИРАДЖ (изправя се): О, преданоотдадени, отдайте своите почитания на вашия Бог.

(Хората изтичват пред царя и се покланят на колене. Той се усмихва доволно и вдига ръка за благословия. Има момент на свещена тишина.)

ПАУНДРАКА: Така да бъде!

(Той кимва. Те стават и почват да си отиват, ходейки назад.)

ДУРДАР: Бхагаван Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

ДУРДАР: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

БРАМИН (влиза бързо, след като хората си отидат, стражарите го държат с вериги): Пуснете ме, оставете ме! (отива пред царя)

ПАУНДРАКА: Дурдар!

ДУРДАР: Господи... (покланя се)

ПАУНДРАКА: Защо си довел този садху окован във вериги при мен? Един светия в такова положение! Ц-ц-ц (кима отрицателно глава)

СТРАЖАР 2: Не се залъгвайте по неговото облекло, Господи. Той не се моли на вас.

(Паундрака почва да го гледа накриво и учудено.)

ПАУНДРАКА: Хммм!

КАШИРАДЖ (става като ужилен): Не обожава Господ Васудева! Който държи чакра, раковина, и боздуган – той не обожава този Васудева! И въпреки това е още жив в Паундранагри?

ДУРДАР: О, Васудева, ако ми позволиш, аз ще му отрежа главата още в този миг. (вади меча си)

ПАУНДРАКА: Не. Човек прави грешки. Той също е направил грешка. Трябва да му се даде шанс да се разкае за нея.

БРАМИН: О, зъл демон! Господ Шри Кришна ти даде шанс да поправиш твоите грешки. Но ти не го правиш. Ти се перчиш със своята фалшива раковина, боздуган и Сударшана чакра пред глупавите хора. Ти заблуждаваш хората. Ти не си Бог, Паундрака! Не си Бог! (сочи го, а царят все повече се ядосва, почва да свива юмрук) Истинският Васудева е Шри Кришна! Ти си горделив! Зъл! Жесток! Ти не си Бог. Ти си фалшив! Ти си грешник и ще умреш!

(Паундрака се надига и хвърля чакрата. Тя „отрязва“ главата на брамина и той пада. Паундрака се радва. Но главата на брамина се вдига и продължава да говори.)

БРАМИН: Ти си грешник, Паундрака, грешник! Ти стори достатъчно грехове. Сега с теб е свършено. (всички са втрещени) Ти със сигурност ще умреш, Паундрака! (умира изцяло, Паундрака се смее.)

ДУРДАР: Махарадж Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

ДУРДАР: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

(Паундрака се смее истерично.)


СЦЕНА 6

(Тара и Паундрака. Паундрака изглежда много доволен, пие от чаша.)

ТАРА: Свами, това, което стори, не беше правилно. Не бе добро. Ти уби един светия. Това е грях. Ужасен грях.

ПАУНДРАКА: Грях? (смее се) Царице Тара, ти наистина си много наивна. Не знаеш ли, че греховете биват извършвани от човешките същества, не от Боговете. Аз съм Бог. Аз мога да правя каквото си искам. И всичко е добре.

ТАРА: Ти си бог за мен. Но само за мен. Защото си мой съпруг. Съпругът е като бог. Но за хората ти не си бог, а цар.

ПАУНДРАКА: Цар? Само един цар? (смее се) Не, Тара, не. Аз съм Васудева. Знаеш ли кой се нарича Васудева? Васудева означава най-добрият цар. Царят, който е най-силен, чието царство се разпростира отвъд хоризонта и чиято армия е огромна, той се нарича Васудева. А това съм аз. Васудева Паундрака! (смее се)

ТАРА: Свами, ти не си нито Васудева, нито Бог. Васудева е Шри Кришна. Той е аватар на Господа.

ПАУНДРАКА (ядосано, става): Кришна не е Бог, а обикновен човек!

ТАРА: Ако не е, тогава защо хората го считат за Бог? Защо хората се подчиняват на неговите думи с вяра?

ПАУДРАКА: Защото той е измамник. Преструва се на Бог. Хипнотизирал е хората да му вярват. Той се нарича Васудева, защото е син на Васудева. Той е нищо в сравнение с мен!

ТАРА: Не, свами, ти ме обиждаш, като принизяваш Дваракадиш.

ПАУНДРАКА: А ти обиждаш мен, като го възхваляваш в мое присъствие, Тара!

ТАРА: Свами, аз само се опитвам да ти обясня, че Шри Кришна е Бог. Той уби онези царе, които поеха по пътя на злото.

ПАУНДРАКА: Ха! Този, който бяга от бойното поле, не може да убие никого. Той е кравар. Щом се изправи пред някой силен враг, той бяга да си спасява живота. Ти не знаеш, Тара, но аз знам неговата история. Уплашен от Господ Яма, Кришна избяга от бойното поле. Ето защо го наричат страхливец. Страхливец! Чу ли ме?

ТАРА: Да, да, чух го. Но ти защо крещиш?

ПАУНДРАКА: Ти не се съгласяваш с мен. Караш ме да се ядосвам. Аз се гневя на онези, които не ме приемат за Бог. Тара, всички на света ми се подчиняват. А ти, въпреки че си ми жена, отказваш да приемеш истината.

ТАРА: Защото това не е истината. Приеми моя съвет, свами. Спри да твърдиш, че си Бог. Ако ли не...

ПАУНДРАКА: Ако не, какво може да ми стори той, царице? Да ме убие? Да пролее кръвта ми? Да те направи вдовица? Какво може да направи, а?

ТАРА: Прости ми, свами, ако той е Бог, може да стори всичко.

ПАУНДРАКА: Не, той не може да стори нищо! Аз ще счупя твоята илюзия, че той може да направи всичко. Ще отида в царството му и ще го убия. Трябва да го убия, защото...

ТАРА: Свами! (протяга ръка да му спре говора, той й хваща китката)

ПАУНДРАКА: Достатъчно, Тара! Не мога да слушам повече как възхваляваш моя враг! (пуска й ръката със сила. Идва един стражар и се покланя.)

СТРАЖАР 1: Васудева Паундрака джей!

ПАУНДРАКА: Какво има?

СТРАЖАР 1: Ние хванахме няколко момичета на бойното поле. Някои от красивите момичета са доведени, за да ви служат. (Царят почва да се усмихва мазно, Тара гледа строго.) Мога ли да ги представя, ако разрешите?

ПАУНДРАКА: Има ли нужда от разрешение за едно добро дело? Направи го бързо.

СТРАЖАР 1: На Вашите заповеди, царю. (Прави знак и влизат момичетата с наведени глави, стражар 2 ги води. Паундрака потрива доволно ръце и гледа мазно.)

ТАРА: Свами, това, което правиш, не е добро. Това е грях. Грях.

ПАУНДРАКА: Грях! Ти наричаш това грях, царице? А когато онзи кравар пее и танцува с гопите, го наричаш „раса“. Ако той може да играе „раса“, аз също мога, нали?

ТАРА: Но свами, един мъж трябва да живее само с една жена. Това е неговата съпруга, неговата половинка.

ПАУНДРАКА: Не, царице, не. Броят жени, които притежава един цар, показва неговата сила. Той е доказателство за неговата победа. Къде е грехът в тази картинка? Това е въпрос на гордост за един мъж.

ТАРА: Свами, Равана отвлече Сита и това доведе до гибелта му. А Хануман изгори неговата Ланка. (царят се смее)

ПАУНДРАКА: Не се тревожи, царице. Ние сме в Двапара юга. Откъде ще дойде Хануман и ще изгори моята Паундранагри? А дори и да дойде, аз, Васудева Паундрака, имам способността да го убия! Да!

СЦЕНА 7
(Кришна и Рукмини.)

РАЗКАЗВАЧ: Кришна и Рукмини гледаха как войниците на Паундрака издевателстват над преданоотдадените на Рама и отвличат млади жени за забавление на царя.

РУКМИНИ: Господи, какво е това?! Паундрака нарича себе си Васудева. Твърди, че е Бог. А извършва жестокости на своя собствен народ, защото те обожават Шри Рама и Сита?

КРИШНА: Да, Деви, виждам, виждам всичко. Аз гледам също какво изпитание създава на тези, които вярват в Бог.

РУКМИНИ: Господи, мъжете могат да понесат жестокостите върху тях, но жените! Погледни! Погледни! Войниците на Паундрака не пускат и едно момиче. Как ще се спасят те?

КРИШНА: Мога да разбера твоето състрадание към тези жени, Деви. Но не се тревожи.

РУКМИНИ: Как да спра да се тревожа? Защо да не се тревожа, Господи?

КРИШНА: Когато един цар стане враг на честта на жените, разбери, че неговата гибел не е много далеч. Ти много добре знаеш, че Равана те отвлече, когато ти беше Сита, и така той покани своята собствена смърт.

РУКМИНИ: Но по това време ти беше там, за да спасиш честта ми. Ти дойде да се биеш с Равана. Аз се тревожа за жените в Паундранагри. А ти... ти седиш и гледаш всичко това!

КРИШНА (смее се): Рукмини, когато стане нужно, аз лично ще отида да накажа Паундрака за греховете от непочитането на жените.

РУКМИНИ: Но сега... сега няма никой да им помогне ли? Дотогава неговият жесток генерал на армията ще продължи да извършва зверства върху жените ли?

КРИШНА: Не, Деви. Това няма да се случи. Сега Хануман е в Ланката на Паундрака. А където е Хануман, никой Равана не може да си играе с честта на жените.

СЦЕНА 8

РАЗКАЗВАЧ: Жителите на едно градче в Паундранагри правеха киртан за Шри Рама. Хануман бе приятно изненадан от това и веднага се присъедини към тях.

(Хората пеят и свирят, Хануман идва и танцува. Щом песента забърза, те стават да танцуват с него.)

ХАНУМАН (накрая): Боло Шри Рамачандраджи ки...

ХОРА: Джей!

(Всички се покланят.)

ЧОВЕК 1: Браво! Това се нарича молитва към Рама!

ЧОВЕК 2: Неговото пеене показва неговата посветеност!

ЧОВЕК 1: Днес получихме такава наслада от бхаджаните за Рама! (всички се покланят на Хануман) Джей Шри Рам!

ХАНУМАН: (и той им се покланя) Боло Шри Рамачандраджи ки...

ВСИЧКИ: Джей!

(Хората стават и си отиват, покланят се на Хануман като минат покрай него. Той също седи с допрени длани.)

ХАНУМАН (Докато те излизат.): Джей Шри Рам! (поглежда нагоре с допрени длани, после затваря очи) Моите почитания, Господи!

МОМИЧЕ: Помощ! Спасете ме! Помощ!

(Тя влиза, тичайки и поглеждайки назад уплашено, щом вижда Хануман, се хваща за ръката му, застава зад него. Дурдар и другите влизат след нея и като виждат Хануман, спират на известно разстояние.)

ДУРДАР: Войници, хванете момичето!

ХАНУМАН: О, зли демони, никой няма да докосне това момиче!

ДУРДАР: Брамине, ти си стар. Погрижи се първо за своя живот. Какво ще правиш с такава красавица на тази възраст?

ХАНУМАН: Не си ли бил научен, че жената е като майка? Тя е като богиня и човек трябва да я обожава.

ДУРДАР (мазно): Да, ти си прав. Жените трябва да бъдат обожавани. Ние също искаме да обожаваме това момиче с любов. (строго) Кой си ти да ни спираш?

ХАНУМАН: Изглежда, че ти не разбираш. Явно ще трябва да използвам силата си. (Пристъпва напред, вече ядосан.)

ДУРДАР (смее се): Твоята сила! Чухте ли, войници? Този брамин се смята за силен. Вървете и му покажете пътя към Ямалока! Вървете! (Посочва го. Те се засилват с оръжията към него и спират на косъм от него. Той се смее. Те замахват, но оръжията падат от него. Почва да бие войниците един по един. Тогава Дурдар кимва зловещо, вади меча си и го напада. Хануман първо му отнема оръжието, после го удря доста и го убива. Накрая момичето му се покланя с благодарност. Той я благославя.)

СЦЕНА 9

(Мъртвият Дурдар е пред Паундрака. Косата скрива лицето на мъртвия. Паундрака гледа изумен и уплашен.)

ПАУНДРАКА: Кой е той? Чие мъртво тяло е това? Как е дошло тук? А? Хайде, вижте кой е това!
(Брат му става и отива, с меча си маха косата от лицето на мъртвия. Изведнъж се обръща шокиран към царя.)

РАНВИР: Васудева, това е нашият генерал на армията, Дурдар!
(Всички са шокирани.)

ПАУНДРАКА: Дурдар?

РАНВИР: Дурдар!

КАШИРАДЖ: Генералът на армията Дурдар?

ПАУНДРАКА: Тялото на моя генерал на армията пред мен? Как е възможно това? Кой извърши този грях? Аз няма да го оставя жив. Ще направя живота му на земята ад. Ще го изгоря жив!

КАШИРАДЖ (става): Не, Васудева! Ние няма да те оставим да си правиш този труд. Аз ще насека този разбойник на парчета.

РАНВИР: Аз ще сторя всичко, ще го търся в ада, в рая... Ще накажа този убиец жестоко! Васудева, аз се заклевам, че докато не убия този грешник, няма да върна меча си обратно в ножницата. (Изважда меча си с размах.)

КАШИРАДЖ: Да, ние всички се кълнем във Васудева. Ние ще го убием и ще сложим главата му пред стъпалата на Васудева.

ПАУНДРАКА: Не! Вие няма да убивате този страхливец. Само ще го заловите и ще го хвърлите пред моите стъпала. Аз самият ще го насека на парчета. Да, на парчета.

РАНВИР: Както желаеш, Васудева! (Връща меча си в ножницата и се връща на мястото си.)

КАШИРАДЖ: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

КАШИРАДЖ: Васудева Паундрака ки...

ВСИЧКИ: Джей!

ТАРА: Кого ще накажеш ти? Кого ще убиеш? Знаеш ли кой е той? Никой не знае кой е убил Дурдар, а ти планираш да го убиеш?

ПАУНДРАКА: Това е, което искаме да узнаем, кой е този разбойник, страхливец, който е убил един храбър воин, криейки се. Кой е той?

ХАНУМАН (влиза и застава пред царя): Аз съм този, който показа пътя към ада на твоя зъл генерал на армията. Аз бях.

(Всички гледат втрещено.)

ПАУНДРАКА: Ти си убил нашия генерал на армията? Невъзможно! Ти си стар и слаб човек. Ти не можеш да повдигнеш дори и залък храна със своите треперещи пръсти. Как можеш да държиш оръжие?

КАШИРАДЖ: Той изглежда луд! Как е дошъл тук?

РАНВИР: Войници! Арестувайте този луд старец!

(Те тръгват с насочени оръжия отстрани на него, той прави жест с двете ръце назад и ги отблъсква, те падат. После ги набива един по един с ръце, като им маха оръжията. През това време Паундрака и другите са изумени и уплашени, царят се надига и сяда.)

КАШИРАДЖ: Той е много силен. Трябва да е някой магьосник.

ПАУНДРАКА (уплашено): О, брамине, кажи ми бързо, кой си ти? Каква магия направи, кажи ми?

ХАНУМАН: Ти, мошенико, Паундрака! Аз не съм тук, за да се представям. Вместо това аз дойдох да ти кажа кой си ТИ. Дойдох да ти покажа твоите истински цветове. Дойдох, за да изложа твоята фалшива самоличност, твоята измама, актьорство. Ти наричаш себе си Васудева. Караш другите да те почитат като Бог. За да правиш това, ти имаш армия. Те говорят само това, на което ти ги научиш.

РАНВИР: Васудева, виж какви глупости говори той! Заповядай ми само, и аз ще му отрежа главата, веднага. (Тръгва да вади меча си.)

ХАНУМАН (Посочва го, той се спира): Спри там! Вие, слепи последователи на Паундрака, ако ти или някой друг от вас бъде достатъчно глупав да направи и крачка, ще има същата съдба като вашия генерал на армията. (Ранвир сяда.)

ПАУНДРАКА: Брамине, какво искаш? Какво?

ХАНУМАН: О, Паундрака....

КАШИРАДЖ: Хей, не можеш ли да се обръщаш към него с уважение?

ХАНУМАН: Само този, който уважава другите, получава уважение. Паундрака, ти обиждаш всички богове. Никой от вас не заслужава никаква почит. Ти, Паундрака, наричайки себе си Васудева, обиди истинския Бог, моя господар, Шри Кришна. Ти взе неговата самоличност и имаш фалшив боздуган, лотос, раковина и сударшана чакра. Аз дойдох да те предупредя да спреш с твоя театър. Спри да се отнасяш зле с жените в царството си. И поеми по пътя на праведността. В противен случай, освен че ще сложа край на твоето актьорство, аз ще унищожа този дворец, който ти си превърнал в театър.

ТАРА: О, брамине, няма ли да се представиш? Няма ли да ни кажеш името си?

ХАНУМАН: Деви, аз не исках да се представям на тези атеисти. Но на теб не мога да откажа. Моето име е Хануман. Син на вятъра.

ПАУНДРАКА: Хануман?

ТАРА: Хануман?

РАНВИР: Хануман?

ТАРА: Този същият Хануман, който изгори Ланка и спаси майка Сита?

ХАНУМАН: Да, това бе мой добър късмет. И това бе и мой лош късмет. Не можах да убия Равана на онази юга. Но съм щастлив, че убих един слуга на Равана на тази юга.

ТАРА: Моите почитания! (покланя се, Хануман й кимва)

ПАУНДРАКА: Царице Тара! Ти му отдаваш почитания? Той лъже. Той не може да е Хануман. (Хануман се смее.) Хануман съществуваше в Трета юга. А ние сме в Двапара юга. Как може някой да е жив хиляди години? Не. Няма начин!

ТАРА: Този, когото Шри Рама е благословил с безсмъртие, може да бъде жив стотици хиляди години!

ПАУНДРАКА: Но той не може да е Хануман! Ако е Хануман, къде му е опашката? А, къде?

ХАНУМАН (смее се): Аз съм убил много силни и могъщи демони с опашката си. Най-доброто доказателство за това е пред теб. (сочи Дурдар) Когато стане нужно, аз със сигурност ще ти покажа моята опашка и нейните разрушителни сили. А дотогава... Джей Шри Рама! (покланя се)

ПАУНДРАКА: Почакай! (прави знак с ръка) Ти, измамнико! Ти дойде тук. Но не можеш да си отидеш от тук жив.

ХАНУМАН: Така ли?

(Паудрака хвърля Сударшана чакра, но Хануман я хваща с ръка/или тя го отминава. Паундрака е ужасен, известно време си държи пръста дигнат.)

ХАНУМАН: О, Паундрака, аз можех да убия Равана от Ланка. Но не го сторих, защото моят Господ Рама не ми даде разрешение. По същия начин аз съм безсилен и не мога да убия теб. Но твоето убийство щеше да ми даде голяма наслада Ще ми се моят господар, Рама, да ми бе дал заповед да направя това. Отивам си, Паундрака. Ако ти не се върнеш скоро на пътя на дхармата, аз със сигурност ще се завърна. Джей Шри Рам! (Отива си. Царят е в шок. Само Тара се радва от срещата с Хануман.)

СЦЕНА 10

(Кришна и Рукмини гледат нанякъде.)

РУКМИНИ (смее се): Ако Паундрака има някакъв разум, сега той ще спре да те обижда повече.

КРИШНА: Това няма да се случи, Деви. Паундрака винаги ще продължи да ме обижда и да мисли себе си за Васудева.

РУКМИНИ: Ако беше някой друг, след като се срещне с Хануман, щеше да се промени, щеше да потърси твоята защита.

КРИШНА: Деви, Паундрака е под моята защита.

РУКМИНИ (не вярва на ушите си): Ъ... Паундрака под твоя защита?? (Кришна кима и се смее.) Но той дими като вулкан от отмъстителност срещу теб. Как така той е под твоя защита?

КРИШНА: Деви, посветеността е чувство, което се изразява по различни начини. Някои стават вярващи в Бог, а после тази вяра се превръща в бхакти. По същия начин, любовта кара човек да се отдаде. Също и когато той почита величието на своя Бог, това чувство накрая става любов. Посветеността на всички преданоотдадени не е еднаква, Деви. Някои я показват чрез предаване, някои чрез почит, а някои чрез любов. И накрая достигат мен. По подобен начин Паундрака е мой бхакта.

РУКМИНИ: Паундрака? Твой бхакта? Какво говориш, Господи?

КРИШНА: Да, Рукмини. Без да знае, той е посветен на мен.

РУКМИНИ: Но той е срещу теб. Той отказва да те приеме за Бог. Осмелява се да нарича себе си Васудева.

КРИШНА: Ти си права, Деви. Затова такава посветеност се нарича „Виродхи бхакти“. Като всеки друг преданоотдаден, Паундрака също ме обича. Той притежава толкова много форми на посветеност, че е започнал да си мисли, че той е Кришна. (смее се) Без да знае, той е мой бхакта. И той нарочно се държи така, все едно е срещу мен.

РУКМИНИ (с допрени длани): Господи, да мислиш за Паундрака по този начин е доказателство за твоята милост.

КРИШНА: Не, Рукмини. Това, което казвам, е истината. Всеки иска да се слее с Бог и да постигне спасение. Но всеки човек избира различен път, за да го постигне. Паундрака избра пътя да се противопоставя на моето съществуване.

РУКМИНИ: Но, Господи, Паундрака извършва грях, като ти се противопоставя. Затова той заслужава наказание. А ти говориш за спасение за него?

КРИШНА (засмива се): Деви, преди Паундрака, моят вуйчо Камса и Шишупала също избраха пътя на виродхи бхакти. Те постигнаха освобождение, като получиха наказание от мен. По подобен начин с моето наказание Паундрака ще бъде освободен от всички грехове и ще получи мокша.

СЦЕНА 11
(Хануман сяда, до него пак е боздуганът му. Кришна идва.)

ХАНУМАН: Моите почитания, Господи!

(Става. Покланя се. Кришна го благославя.)

КРИШНА: Хануман, ти изглеждаш разтревожен от нещо?

ХАНУМАН: Господи, по твоя заповед аз се опитах да върна грешника Паундрака на пътя на дхарма. (Кришна кима.) Но той е горделив. Не е готов да го стори. Той със сигурност ще бъде унищожен.

КРИШНА: Да, Хануман, такъв е законът на природата – че каквото посееш, това ще пожънеш. (Хануман кимва.) Паундрака не е изключение от това правило. Но трябва да му се даде шанс да се покае и да поправи поведението си. Защото неговите грехове още не са завършени.

ХАНУМАН: Господи, ти знаеш, че такива грешници никога не се поправят.

КРИШНА (смее се): Това е проблемът. Когато човек тръгне по лош път, той със сигурност ще пострада. Интелигентният човек разбира, когато е на лош път. И той незабавно се поправя. Но онези, които са невежи, не осъзнават, дори след като пострадват отново и отново, че това е резултатът от техните грешни дела.

ХАНУМАН: Господи, Паундрака е от тези, които умишлено поемат по лош път.

КРИШНА (смее се): Да, мой най-скъпи бхакта. Това, което казваш, е горчивата истина. Ти си мъдър. Ти знаеш всичко.

ХАНУМАН: Господи, аз знам, че Паундрака несъмнено ще умре. (Допира молитвено длани.) Ако ми дадеш възможност, аз искам да убия този фалшив Бог.

КРИШНА (смее се): Хануман, аз почитам твоето чувство на посветеност и служене. Но това не е възможно.

ХАНУМАН: Но защо не, Господи?

КРИШНА: Защото той извърши престъпления, взимайки моето име. Затова други да го наказват вместо мен не е правилно.

ХАНУМАН: Да. Това е правилно, Господи. (Покланя се.)

КРИШНА: Но защо си тъжен, мой бхакта? Аз със сигурност ще ти дам възможност да ми послужиш. Аз трябва да счупя арогантността на още много, някои от моите най-близки хора. Но не сега.

ХАНУМАН: О, Господи, аз ще чакам твоята заповед с нетърпение. Това ще е благословия за мен. (Покланя се, Кришна го благославя.)