четвъртък, 9 март 2017 г.

В какво седи духовният живот

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Лука.

Който не разбира един език, може да се отегчава. Който не разбира, казва: „Защо ли е турено това?“ То си има своето значение, своето място, за посветените е това, а за другите то си остава нещо незнайно. Като ви дадат една тема: „В какво седи духовния живот“, колцина бихте написали нещо? Малко хора има, които биха написали нещо. На пръв поглед е лесна работа например да се пее, да се рисува, да се пише и пр. Да пее всеки може, но да пеят добре малцина могат. Да говори всеки може, но да говорят добре малцина могат. Да пише всеки може, но добре да пишат малцина могат. Даже вие не може да си дадете отчет защо сте недоволни.

От какво произтича вашето недоволство? Всеки един от вас е недоволен. И всеки един от вас иска да постигне нещо, което не знае как да го постигне. И всеки един от вас иска да влезе в Небето, но не знае как. И всеки един си въобразява, че Небето е между ангелите. Някои имат опитности, а някои нямат. Някои, които искат да влязат в Небето, може би имат представа, че то е нещо като Земята. Даже външната страна на Земята и вътрешната са две неща различни.

Когато кажем, че животът е лош, то ние разбираме отношенията, които имаме един към друг. Срещнеш един човек, който говори за Бога, за Любовта, но зад всички тези паравани седи нещо лично – той говори за Бога, за Любовта, но си има една особена любов. Има едно предание, което говори, че когато крокодилът намирал умрял човек, плачел отгоре му и след това почвал да го яде. Крокодилът плачел отгоре му, от жал ли? Не, за да влезе по-гладко вътре в него.

Това са сравнения. Колко пъти някои казват: „Хората не живеят добре, ние не живеем добре.“ Че как трябва да се живее? Ако ти дойде на гости някой богат, ще му дадеш голямо угощение. Иначе ще му дадеш корица хляб. Защо? Ти си погледнал живота отвън. Представи си, че този просяк е един цар, един адепт и ти го погледнеш и му дадеш парче хляб. Той вече е преценил докъде си достигнал, какво понятие имаш за Бога. И вие всеки ден играете две роли: посрещате княза много добре, видните изпращате много добре. Някой път постъпвате много добре. Някой път се молите, а някой път се бунтувате.

Аз често съм забелязвал, че някои искат да проникнат, да разберат какво аз мисля. Казвам му: Точно така мисля, както ти мислиш, нищо повече! И след това, като не може да разкрие нещо, казва: „Той е по майстор, показва се така благочестив, но кой знае, той някъде е скрил нещо, което не мога да позная.“ И почва друга тактика. Ако аз открия в един човек един скъпоценен камък, това си е скъпоценен камък. Ако намеря просто камъче, това си е просто камъче. Простите мисли, желания и постъпки нищо не допринасят. Времето ще събори къщата, ако е направена от кал. Човек умира, понеже къщата му е направена от кал. Съблазнява се, понеже мислите му са направени от кал. Неразположен е духом, понеже всичко е от кал. Господ е направил човека от кал, понеже нямал по-добър материал. И ако ти приготвиш по-добър материал, Господ ще те направи от него. Казва се, че в последно време Бог ще ни роди. Значи трябва да приготвим нещо.

По някой път става спор кои хора са на правата страна. На правата страна в света е само Бог, а всички други са на кривата страна. Един е Той! Правото е само в Бога. А къде е Бог? Там, дето не си ти. Ами къде съм аз? Там, където не е Бог. Сега ще дойдат някои да разправят философии. Аз казвам категорично: Къде е Бог? Там, където не е човекът, там е Бог. Понеже човек е отражение, сянка на Бога, то там, дето не е сянката, там е Бог; а пък там, дето не е Бог, там е сянката, там е човекът. Питам тогава: Как ти ще разбереш какво нещо е Бог, как сянката ще разбере какво нещо е реалността? Сянката никак не може да разбере какво нещо е дървото.

Ако вие искате да разрешите при такова състояние един въпрос за реалността, ще заспите. Някой път, ако вие съзерцавате върху това какво нещо сте вие, то няма да се минат 10–15 минути, и ще заспите. Ти не можеш да мислиш какво нещо е Бог. Щом речеш да мислиш какво нещо е Бог, ще заспиш. На Изток препоръчват медитацията, размишлението. Но в какво седи размишлението? Ти не можеш да размишляваш, да медитираш без любов. Ако в тебе има един малък оттенък на недоволство, то има принуждение вътре в тебе и ти не можеш да медитираш.

Имаше една сестра, която дойде от Латвия. Тук седя доста време и като се върна в Латвия, разправяла, че тук братята и сестрите не се развиват правилно. Аз щях да ѝ кажа още когато заминаваше: Ти си недоволна, защото ти търсиш само своето щастие в света и в това е злото. Защо тя е недоволна? Защо са такива впечатленията ѝ? По две съображения, които аз зная. Понеже тя не може да се ожени за един млад брат. Този брат видя, че тя не е за него и затова тя е недоволна. От друга страна, тя отиде да живее в едно село, беше взискателна много и не можеше да ѝ се угоди с нищо. Тя право мисли, но криви заключения прави. Те няма да я ползуват.

Когато човек влезе в една лоша среда, той трябва да повдигне средата. Бог, като дойде в света, няма какво да види само, че светът е лош, но ще го повдигне. Че са я приели някъде зле, право е, но че не са я приели никак добре, това не е право. Човек трябва да оценява и най-малкото добро, колкото и да е малко. Ако вие отидете в Латвия или в друга някоя страна, като се върнете, какво ще донесете? Като отидат някои в Америка, ще видят, че и там, както и тук, има и светли, и тъмни страни. Ние не живеем в един свят, дето живее Божията Правда само, а и грехът царува. Добрите хора са още едно изключение в света.

Докато човек се занимава само със себе си, той не може да намери истината, той не може да бъде свободен. Защото желанието на един човек е и желание на всички хора. Защото няма човек, който да не желае да бъде уважаван, да бъде богат, да има всички средства, всички удобства, да няма мъчнотии и пр. Когато дойде някой странник, вие най-първо искате да се покажете добър, но наполовина. Има една външна, дипломатическа страна. Най-първо ще му дадете най-доброто угощение, навсякъде така е между братя и сестри.

Аз ви приведох това за сестрата от Латвия, за да видите, че не сте толкова напреднали. Тя минава за поетеса, пише много добре. Когато бяхме на планината, тя чете някои свои работи. Има хубави заложби, но дълго време се изисква, за да се събуди в нея Божественото. У нея има едно недоволство. В природата има две противоположности.

В природата има едно състояние, което наричаме „добро“. Когато влезеш в това състояние, ти се чувствуваш добър, но тази добрина не е твоя. А пък има едно друго състояние и като влезеш в него, ти се чувствуваш лош. Второто състояние: като че ли вземаш един нож в ръката си и мушкаш този или онзи. Той не мисли сам да прави зло, а чрез него е направено злото. А пък другото състояние, на доброто, прилича на бистра вода и някой взема от водата в чаша и дава на този, онзи. Тя, водата, мисли, че прави много добро. У вас има една опасност – че изпадате в това или онова състояние. Това не сте самите вие още. Може да изпаднете в заблуждение. Доброто, което водата прави, не е добър живот. И злото, което ножът прави, не е лош живот. Може би не съм бил разумен, защото не е трябвало да дам нож в ръцете на друг. Когато хората вършат престъпления, те не са техни, но те не трябва да се поддават на друга сила.

На човека трябваше да дойдат изпитания, за да види докъде е достигнал той в своето развитие. Изпитанието е един вътрешен опит. Разумното в природата е, което ви опитва. Изпитват ви, за да видят докъде сте достигнали във вашето развитие и дали може да издържите или не. Някой път Невидимият свят ще ви даде сиромашия, за да ви изпита. Някой път ще ви даде богатство, за да ви изпита. Някой път ще ви даде невежество, за да ви изпита. Някой път ще ви даде знание, за да ви изпита. Някой път ще ви даде сила, за да ви изпита. Някой път ще ви даде вътрешни добродетели, за да ви изпита. Защото истината седи в това. Ако искате да знаете най-малката истина, [тя] е следната: Докато вие не станете пълен проводник на Божествената Любов или на Божествената Добродетел, вие не може да имате никакво понятие за реалността на нещата. Ако през вашето съзнание не може да мине Божественото, вие нямате понятие за реалността.

Аз зная само една реалност. Само едно Аз има в света, което знае всичко, а другите са едно отражение. Това е, за което Христос казва: „Благ е само един Бог.“ И трябва да знаеш, че благото в тебе е Бог, а не ти. Тогава лошото в човека, това е низшето в него. В природата съществува едно низше битие, което придружава Божествения свят. Злото в света е една сянка. Сянката никога не забуля реалността, нито я опетнява. Една сянка не може да опетни реалността.

Например представете си, че един човек иска да открадне нещо. В какво седи престъплението? Да допуснем, че той изважда от една каса една торба злато и го скрива в друга каса. Той е пренесъл един предмет от едно място на друго. Този предмет не е изнесен извън Земята. Но престъплението е направено в умствения свят. В неговата мисъл, в умствения свят престъплението е влязло като една лъжлива монета. Хващат го и му казват: „На какво основание си създал тази лъжлива мисъл?“ Да кажем, че откраднеш. Какво ще ти допринесе една торба злато? Няма да ти придаде нищо. Това са само въображаеми условия. Ако този човек, чиято торба искаш да задигнеш, ако го обикнеш от все сърце, той щеше да ти даде две торби. Питам тогава: Защо не го обикна? Ти не взе двете торби, а взе само едната. Виноват си, че си взел само една торба. А който вземе две торби, той е добър човек. Значи, ако вземеш две торби от някого с любов, ти си добър човек, а пък ако вземеш една торба без любов, ти си престъпник. Вие сте все сиромаси – по една торба сте взели. Не сте толкова добър – по една торба сте взели. Вие казвате: „Какво трябва да правим?“ Вземете си по две торби.

Това е една наука. Направете опит. Казвам ви една истина, която, ако я приложите, ще се отворят тъкмо 12 врати на Небето за вас. А пък, както мислите, виждам, че всички врати на Небето са затворени за вас.

Христос сега е една врата. Тази врата е отворена. Но има толкова голяма бутаница, че не зная за колко милиони години ще влезете. Там има ред [и се влиза по степента] на съзнание[то]. Някой мисли, че като умре, ще влезе. Така се говори много лесно: „Ще влезе.“ Да отидеш до Слънцето със светлината е лесна работа, но да тръгнеш с волска кола е много тежка работа. И после, като тръгнеш, откъде ще вземеш прехрана горе, в пространството? Това е нещо невъзможно. Сега, аз не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите.

Когато една мома се облича с хубави, копринени дрехи, тя се лъже. След като се ожени, мъжът ѝ няма да накара дрехата ѝ да му наготви, но тя самата ще готви. Тя има щраусово перо, но перото не може да готви. Тя има чепичета, но чепичетата не могат да готвят. Не са хубавите дрехи, които ще говорят, не са хубавите чепичета, които ще говорят, не е и хубавата шапка, която ще говори. Има друго нещо в човека, което трябва да говори.

Та казвам: Онези от вас, които се готвите за Божествения свят, за великия свят, трябва да имате една представа съвсем друга за света. Съвсем друга от представата, която имате сега. Дадени са много методи, но тези методи са много трудни. Вие ходите, ходите и казвате: „Защо не ме обичат?“ Там е работата сега. Прави сте! Аз турям: Трябва да ви обичат, за какво? Пък ти казват: „Аз съм чадо Божие.“ Добре, дай ми препоръчителните си писма. Покажи ми Божественото в тебе! Един скъпоценен камък не мога да не го обичам. Той може да е обвит отвън с някаква обвивка, която не е ценна, може да има кал, но онзи, вещият, който търси скъпоценни камъни, той ще го почисти, ще го полира и ще оцени това, което е вътре. Ние ценим човека не за онова, което е отвън, но за онова, което е вложено вътре в него.

Тогава прегрешението е вътре в нас, когато ние не оценяваме Божественото в човека. Ти трябва да оцениш една душа, понеже тя е скъпоценна. Ти трябва да оцениш човешкия ум – не онзи, външния ум, който лъже и заблуждава, но онзи ум, който е проводник на Божествената светлина. Ти трябва да оцениш човешкото сърце – но не онова сърце, което е пълно с кал, но онова сърце, което представлява съкровища, събрани през вековете. Това сърце ще го оцениш!

Сега някои от вас ще кажете: „Ние сме слаби.“ Слабите хора, ние не ги туряме на работа. Който е слаб, той е друга работа. Сега хората са слаби в доброто, а силни в злото. Някой казва: „Аз съм слаб човек. Невежа.“ Невежа си в доброто, а пък си много учен в злото. Да направиш добро не ти иде на ум, а да направиш зло си майстор! Тогава ти не говориш истината – ти не си от слабите хора.

Сега какво ви остава? Тогава ще бъдете поне еднакви в доброто и в злото, поне да има равновесие. Това е свързано с вашия земен живот. На Земята вие не може да имате каквато и да е положителна придобивка, ако нямате една правилна връзка с Божественото начало, едно правилно разбиране на Божественото начало. Ако вие не разбирате Божественото начало, което работи във вас, как ще ви благослови Господ? Той не е като човек, който може да се лъже. Ако вие всеки ден Го занимавате с това, какво са казали хората, с речено-казано. Бог не се нуждае от това. Бог даже не се нуждае от нашите мисли. Той само иска да види дали ние ще разберем света и дали ще бъдем проводници на Неговите мисли. А иначе с нашите мисли какво ще се занимава? Вземете, например, мисълта на Питагор за създаването на света, мисълта на Моисея за създаването на света и сегашните теории за създаването на света. Има хиляди теории, след хиляди години може би нищо няма да остане от тези теории. Или да допуснем, че един човек е силен. Всички български вестници писаха за Дан Колов, че победил най-силния човек в света. Питам сега: Какво се постига с това? Постигнато е нещо, но какво е постигнато? Знаете ли какво е постигнато с победата на Дан Колов с Регуло? Постигнато е нещо. „Регуло има сила на мускулите – казал Дан Колов, – но аз имам и сила на дишането.“

Има една сила в света, по-висока от всяка друга сила. Това е Любовта. Не може да бъде силен човек, ако не знае да обича. Когато аз говоря за дишането, аз подразбирам Божествената Любов. Ако не знаете да дишате, не може да постигнете нищо. Любовта е едно дишане в Божествения свят. И ако знаете да дишате, вие ще бъдете един Дан Колов в Божествения свят. Ако не знаете да дишате, ще ви търкалят. Това е една наука за силата, която седи по-горе от каквато и да е друга сила. Ти казваш: „Аз имам Божествена Любов.“ Имаш Божествена Любов, но те търкалят на земята. Ти казваш: „Имам знание.“ Имаш знание, но не можеш да разрешиш най-обикновените въпроси на Земята, на живота. Онзи, който има знание, той може преспокойно да се пренесе от Земята до Луната и до Слънцето. След 20 минути може да се пренесе на Слънцето. Няма да му вземе повече от половин час. След половин час той ще отиде до Слънцето и ще се върне. И като отиде на Слънцето, пулсът му почти ще престане. Няма да се забелязва никакво биене на сърцето.

Сърцето има 3 пулса. Само първия пулс на сърцето знаят хората. Втория и третия пулс не знаят. Има 3 вида дишане: обикновено, което е свързано с първия пулс, после има второ и трето дишане. Първото дишане е чисто физическо дишане, а пък при второто дишане ние имаме постижение. Вие казвате: „Кажете ни го!“ Как да ви го кажа? Ако аз съм водата и говоря на съзнанието на рибите и им казвам: Има един свят извън водата, там има същества, които живеят много свободно и хвъркат из въздуха, те ми казват: „Изведете ни!“ Но ако ги изведа, с тези хриле те ще умрат. Най-първо трябва да се преобразят хрилете, за да влязат в новата област и да знаят как да дишат с дробовете. Рибата не се е научила да диша с дробовете. И всичката разлика между човека и рибата е там, че рибата не знае как да диша с дробове. И всичкото е въпрос на дишането. И Дан Колов, като говори за дишането, и той не знае, не разбира същинското дишане. Той донякъде е стигнал.

Има една сила, която зависи от дишането, но тя е свързана с любовта. Ти можеш да се лекуваш, ако дишаш и имаш любов. Така ти можеш да се лекуваш от всяка болест. Но ако дишаш без любов, ще те гази болестта. Защо? Защото дишаш по първия начин. Онази риба, която не си е направила дробове, да си стои във водата, а пък тази риба, която си е направила дробове, да излезе вън от водата. Положението ѝ във водата е хиляди пъти по-добро, отколкото [вън от] водата.

Сега, с това аз не искам да ви отрека сенките, но сенките имат смисъл само когато знаете и реалността. Много хора има, които искат да се освободят от сенките на живота. Вие не се освобождавайте от сенките на живота, но се освободете най-първо от вашите лъжливи разсъждения и понятия, които имате. Например вие чувствувате някой път, че сте лош, че нещо тъмно, мрачно има във вас, че лош човек има във вас. Някой път чувствувате, че друг човек, че някое друго същество е лошо, а пък ти си прав. Но как ще се оправите с това лошо същество? Вие сега имате един Регуло. Знаете ли каква е била първата борба? Регуло премята Дан Колов на земята. Дан Колов иска да го заболи, та Регуло до помисли, че не е толкова слаб. При първата обиколка го заблуждава. При второто място Регуло хваща да му извие врата, но всичката сила на Дан Колов седи в неговия врат. И казват, че приличал на бик. Не, дебелият врат показва, че дишането му е силно. И Регуло прави гримаса при този опит. И оттам насетне на Регуло не му върви. И Дан Колов побеждава. Дан Колов ляга на земята.

Това е една стратегия пред злото, но трябва да се покаже, че вратът ви е дебел. Вратът ти трябва да е дебел. На вълка му бил дебел вратът, понеже сам си уреждал работата. И действително, силата на вълка седи във врата. Вълкът хваща овцата и тя бяга с него. Не искам да се свързвам сега с вълка, понеже ще се свържем с низшето в човека, защото така не се постига целта. Дан Колов не бил невежа, той бил в Америка, бил възпитан. Носът му показва, че в него има една чувствителност много силна.

Аз не искам да бъдете Дан Коловци, но има една наука за дишането, на която борците не обръщат никакво внимание. Има една наука, на която духовните хора трябва да обърнат внимание. Инак ще бъдете търговци, които могат да фалират. И Писанието казва: „Онзи, който стои, да гледа да не падне.“ Да не мислите, че придобитото богатство не може да се изгуби? Може да се изгуби. Но изгубеното богатство може да се спечели. Не мислете, че само това е богатството, което знаете сега. Като дойдете до Божествения свят или станете граждани на Божествената държава, ще имате на разположение други богатства. Във времето на Римската империя беше на почит човек да бъде гражданин на Римската държава, да бъде римлянин. Римлянинът тогава имаше всички права. А вие трябва да станете граждани на Божественото Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Няма по-силни същества от децата. Детето, като прегърне някого, като го стисне с ръцете си оттук-оттам, то те завладява със силата си и ти си разположен да направиш това, което детето иска. И ако децата нямаха тази сила, те гладни щяха да умрат. И гласът на детето е такъв, че то като каже, всички се завтичат – майката и другите.

Ако вашето верую не ви дава една вътрешна сила, тогава на какво се надявате вие? Засега мнозина мислите, че вярвате в Бога, но и вярата ви е много повърхностна. Вие вярвате в Бога, но вие вярвате и в къщата, която давате под наем. Свършили сте училище и имате вяра в дипломата, но това е второстепенно. Има нещо, на което човек трябва да разчита и което не се мени. Не казвам да не уповавате на това или онова, но трябва да уповавате преди всичко на това, което не се мени.

Има нещо непобедимо в живота, в тебе. Който е дошъл до непобедимото в себе си, той се е домогнал до истинския живот, чрез който може да работи в света. Дотогаз ще има много големи мъчнотии. Всички трябва да се домогнете до този, истинския живот. Вие сте близо до него. Христос казва: „Още малко ви трябва, за да дойдете в Царството Божие.“ Така каза на онзи богатия момък. Каза му още: „Иди, продай всичкия си имот, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай, и Аз ще те науча какво да правиш.“ Този, богатият, нямаше достатъчно вяра и смелост. Той си казва: „Този човек не ми дава гаранции. Той ми казва да продам всичко, да го раздам и после да го последвам. Аз не съм от глупавите, да се излагам на тези мъчнотии.“ Този младеж къде е сега, как мислите? Влязъл ли е в Пътя или не? Може да предполагате. Този въпрос остава неразрешен и за всички Христови последователи. Те са все на мястото на богатия. Този младеж още не е влязъл в Царството Божие. Той досега седи и убеждава и другите хора и те да не вярват. Защото с какъвто се събереш, такъв ще станеш. Събираш ли се с учени хора, учен ще станеш. От тях не може да се освободиш. Ако се събираш със силни хора, силен ще станеш, но от тях не може да се освободиш, не можеш да станеш самостоятелен. В света има само колективна дейност. Някой път искаш да работиш, понеже другите работят. Някой път искаш да не работиш, понеже другите не работят. Някой път искаш да учиш, понеже другите учат, а някой път не искаш да учиш, понеже другите не учат.

Третата глава от Евангелието на Иоана е много разбрана. Родословието накрая е неразбрано. Всеки един човек, това са пътища, методи, чрез които може да се справим. Някой път, ако знаете тази дълбока наука, ще може да се ползувате и ще излезете от мъчнотиите, в които се намирате. А пък сега не ви съветвам да търсите, понеже няма да го намерите. Сега само ви загатвам. Всяко едно от тези имена има своето значение. Онези кабалисти са имали всякога три начина за писане: едно обикновено писмо, второ – духовно, и трето – Божествено. Всяка дума е символ. Всяко име е символ за онзи, който го разбира. Трябва да дойдете до първоначалния език – езика на природата. Трябва да знаете къде седи вашето добро. В лявата ти ръка или в дясната? Доброто не е всякога в дясната ръка. Някой път е в дясната ръка, а пък някой път е в лявата. Някой път доброто на човека не е в ръката му, а е в окото му или в носа му, или във върха на езика му. Тогава всичкото ти щастие зависи от езика ти. На някои хора всичкото нещастие произтича от езика им.

Отива един млад момък в един княжески дом. Там били разположени да го приемат добре. Той казал на младата мома, която живеела там: „Вие не сте много красива.“ След половин час казали да го турят в един кабриолет и да го пратят там, откъдето е дошъл. Той казал, че тя не е красива отвън, но той отгде да знае, че тя не е красива отвътре? Ако аз си облека една обикновена дреха и вие си направите заключение за мене по нея, вие се заблуждавате. Или ако аз туря най-хубавата дреха на гърба си и вие вадите заключение по нея за мене, вие сте пак в заблуждение.

Не си давайте мнението! Дръжте тази философия: Най-първо дайте си мнението за себе си, преценете сам себе си. И ако вашата преценка за вас е добра, тогава дайте преценка и за другите хора. Това е едно правило. Който не го научи сега, ще го научи после. Щом преценката за самите вас не е правилна, то вашата преценка и за другите няма да бъде правилна и това ще ви допринесе много неприятности и нещастия. Христос казва: „Не съдете.“ Това значи: Не преценявайте другите хора, преди да сте преценили себе си. И тази преценка да е вътрешен стимул за самите вас. Преценете това, което Бог е вложил в другите.

Някой ще каже: „Това е дълбока работа, за друго прераждане може да е това.“ Аз за прераждания не говоря. Аз ви казвам: Ако сега изгубите едно условие, едва след 100 прераждания то ще се върне. А пък 100 прераждания правят най-малко 2500 години. Всяко прераждане е едно условие. Сегашният живот ви дава известни условия. Използувайте ги, защото бъдещите ви условия, бъдещото ви превъплъщение ще зависи от сегашното състояние на вашия живот. За живота ви, за мислите ви, за постъпките ви, за чувствуванията ви в Невидимия свят държат сметка. Там има една книга, в която всичко се записва. Каквото мислите, каквото чувствувате, всичко онова, което е важно, се записва и се знае. И по това ще определят какъв ще бъде вашият бъдещ живот. Те отсега определят, предсказват. Още не са го предсказали, но като свършите последната битка, като издъхнете последната издишка, вие сте победени. Последната издишка показва, че не сте издържали борбата.

Сега питате как да разберете това. Във вас има едно естество на тъмнина или естествено, материално естество, което е свързано с този свят. В човека има и друго естество – духовно, свързано с възвишеното и благородното. Значи човек има едно двояко естество. И двата свята са ви полезни. Не мислете, че като сте на физическия свят, че той не е ценен. Тук има много ценни работи, които трябва да пазите. Земята е една рудница, от която трябва да извадим богатство, без което не можем да се върнем в Невидимия свят. Има нещо, което е необходимо за нас от земния живот. Трябва да минете през известни страдания, през известни изпитания, през известно боледуване. Не считайте, че болестите са наказание. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледували, мнозина щяхте да заминете за другия свят. Всяко боледуване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психична кал, от която произтичат болестите, та човек трябва да боледува по 1–2 пъти в годината от хрема, кашлица и пр. Ако изгубим 20 килограма от тежестта си, няма нищо. Казват за някого: хлътнали му бузите. Няма нищо! Другото е натрупване на материя.

Силата ви в умствено и духовно отношение зависи от любовта и от дишането ви, което може да проявите чрез любовта. Инак силата ще стои като условие във вас. От вътрешното дишане зависи всичко. Някои от вас имате кашлица. Вие, като заболеете, викате лекар. Винаги плащате за лекуването. За лекуването ако платиш, болестта си отива. Вие сте много скържави. Казваш: „Без пари!“ Ако платиш, болестта по-скоро си отива. Ако не платиш, по-мъчно си отива. Плащането е една благодарност, че са ти направили една услуга. Да допуснем, че един човек ви лекува. Отплатете му се по един начин! Може с пари или с каквото и да е. Аз не съм само за звонковите. Ти ще благодариш на Бога и за онзи, който е станал проводник на Божественото благо. Учете се да благодарите! После, аз съм дал известни правила. Някой път туриш един млечен компрес и се свърши работата. Някой път мислите, че като пиете топла вода, работата е свършена. Има три начина за вземане на вода. Аз съм разправял само за първия начин на вземане на вода, но за втория и третия начин не съм разправял. Аз съм за млечния компрес. Но има три начина за правене на млечен компрес. Но вие от тщеславие ще искате да помогнете на целия свят. Не, какво ще помогнете на целия свят, който нищо не плаща? Че, утре ако аз дам тази рецепта, вие няма да видите мляко. Тези неща ще ги учите за в бъдеще. Обръщайте внимание на любовта и на дишането в себе си и не се спирайте някой път да мислите какво аз зная.

Аз ще ви кажа сега едно нещо: Аз зная всичко онова, което хората не знаят. Което хората не знаят, аз зная. Две неща зная: има същества, които знаят това. Това, което хората не могат да направят на Земята, има същества, които могат да направят. А пък има неща, които напредналите същества не могат да направят, а други същества, и от тях по-напреднали, могат да направят. Има една редица от възможности и Писанието казва: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.“

Някой път вие носите едно тайно презрение. Казвате за някого: „На онзи не му стига умът.“ Не мислете така, защото той може да е простак по отношение на тебе, прав си; но по отношение на тези, които знаят повече от тебе, и ти си простак. Каквото заключение теглиш за някого, ще го теглят и за тебе. Защото и ти не си от много учените в сравнение с по-напредналите. Ще съзнаваш това нещо, ще си казваш: „Този човек е невежа, но и аз приличам на него по отношение на другите, по-умните. И благодаря, че го срещнах, за да видя себе си.“ Така като разсъждаваш, ще се отвори една нова реалност за тебе. Ще кажеш за някого: „Този брат може да прогресира, следователно и аз мога да прогресирам.“ Кажи си: „В него има добри заложби; и в мене има също добри заложби.“ Духът Божи чрез този брат ти показва какво ти не достига. Ще учиш!

Сега, аз като четох последната част от прочетената глава, някои казваха: „Дано да се свършат тези имена!“ Мнозина са ме питали не може ли без тези имена. Евангелистът намира за уместно да пише тези имена. Всички тези имена са на мястото си, както и звездите са на мястото си, както всички реки са на мястото си, както всички ветрове, които духат, са на мястото си, в дадения случай, в който ние се намираме.

За да бъдете силни като Дан Колов, когато се борите с Регуло, дишайте през любовта. И когато дойдат мъчнотии, ще дишаш, ще се бориш с мъчнотията в себе си. Много живо е страданието. Вие мислите, че страданието е нещо нереално. Не, страданието е нещо много реално. Яков нали цяла нощ се е борил с някого, когото не познавал. Борил се с Господа. Господ му казвал: „Слушай, ти излъга брата си.“ Яков казвал: „Господи, ще поправя всичко, ще дам десятък, ще се помиря с брата си.“ И Господ, като му показал добрите и лошите страни, бутнал го по хълбока и той окуцял малко. И Яков казал: „Няма да те пусна, щом като не ме благословиш.“ И Бог тогава му казал: „Отсега нататък няма да се казваш Яков.“

Като се борите вие вътре в себе си, решете да поправите вашите минали погрешки и да внесете доброто. Това е начинът, методът за усилването на дишането.

„Отче наш“

19-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 28.I.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар