петък, 10 март 2017 г.

Светлината ни освобождава от тази замъгленост



Страхове мисли, а като дойде тази зора, тук като почне да се зазорява, става по-ясно, по-чисто, светло, светлина - Божия светлина. Светлината ни освобождава от тази замъгленост. Като дойде светлината, тя е чистота, яснота и всички други неща ги виждаш, че ги има тук, ама това не си ти. Това са някои неща, които сме насъбрали и ги носим като записки. В ума. Това е. Така че може да си представите една мъгла с много малки светилки вътре как светят. А те са мътни и като се загледате в едно такова и заспивате. Ама това е сън. Това е сън. Има много сънища, които витаят. В тия сънища заспиваме. То е като автохипноза. Автохипноза - заспиваме в сънищата. Има ги всички тези неща. Има ги и аз знам, че ги има, виждам ги, за това ви казвам - гледайте Господ, Аллах, Нур Аллах, Светлината на Бог, тя ще ни изчисти отвътре.
Ще ни изчисти сърцето, защото ако нямаме чисто сърце, не можем да застанем пред Бог. Без чисто сърце. Не трябва да се страхуваме. Не трябва да се грижим много. Ние се грижим за себе си. Забъркваме се в някакви отношения от страх или от алчност. И после не знаем какво да правим. Викаш: „какво ми трябваше да се забърквам сега, нов филм”, ама не можеш да спреш да се забъркваш. Не можеш да спреш - инерция. Инертно движение – това па това, това па това... забъркваш се.
Да спрем филма значи да влезем в Неговата свелтина - Нур Аллах, Брамма Джоти - светлината. Като влезем в тази светлина ни става ясно, от вътре ни става ясно. Светло. Когато ни стане ясно и светло отвътре ще усетим любов, ама не към определен човек, а просто любов. Просто си влюбен, не си влюбен в този човек, оня човек, в това – онова. Влюбен си във всичко. В съществуването в Господ Бог. Той е навсякъде, ти си влюбен в Него. Тази любов идва от сърцето. Тази любов е без определен обект. И тогава гледаш колко всичко е красиво и колко всичко е достойно да бъде обичано и най-недостойните същества и всякакви насекоми, и кучета, и котки и дървета, и облаците на небето и най-обикновени хора, най-отчаяни хора, всички са достойни за тази любов. Да ги обичаш не защото трябва, а защото просто ти е сърцето отворено и нямаш друг избор, освен да ги обичаш.
Не може да не ги обичаш, не може. Божественото съзнание е такова, то обича всички. За това Баба Сай казва: „Обичай всички и служи на всички”. Значи помагай на всички и обичай всички. И ако човек наистина дойде в това божествено съзнание, той във всички вижда Божественото и всички ги обича, защото във всеки е Божественото. Дори враговете, които не ви обичат и в тези хора - Божественото е и в тях. Само, че форма на някой, който не ви обича. Ама то не значи, че няма Божествено в този човек. Ще видиш светлината на Бог и в неговите очи, и в на човека, който не те обича, този който иска да те утрепе, иска да те убие и той те обича, ама не знае. Не знае, че не е съзнателен в този момент, ама Божественото е в него. 
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар