неделя, 30 април 2017 г.

Хората не знаят какво е Дхарма


Кришна: Хората не знаят какво е Дхарма Лъжовните представи на хората за техния дълг пред обществото ги заставят да следват сляпо древните обичаи. Но това не е Дхарма.
Баларама: Какво е тогава Дхарма, братко?
Кришна: Ако човек твърдо изпълнява своите клетви и обещания, това разбира се е похвално, но ако това носи страдание на невинни хора нима това е правилно? Какво се случи в залата за събрания. Великият Бишма, великият гуру Дрона, съветник Видура и принц Юдищира всички те бяха свързани със своите обещания. Следването на традицията ги е направило слепи. Всички те смятаха за свои главен дълг изпълнението на своите обещания и обети. Но ако дори един от тях беше престъпил честта на своето упрямство, с Драупади нямаше да се случи такава несправедливост.
Баларама: Но за какво говориш, брат Кришна, нима човек не трябва да изпълнява своя дълг?
Кришна: Дхарма е подобна на дърво, братко. Обетите и обещанията са неговите клони, а корените на това дърво е състраданието. Клоните са важни но не така както корените. Ако за да спаси другите от страдание човек наруши своята клетва, това е правилно. Но сега в наше време по цялата Бхарата, хората са забравили за състраданието. По целия свят хората ги интересува тяхното страдание повече отколкото страданието на техните близки. А страданието на неговите близки е по-важно за него от проблемите на страната му. Състраданието изчезна от нашето общество. Когато в обществото няма състрадание, хората губят отношенията помежду си. Те живеят само заради собственото си благо. Бедата, в която днес се намира Дварака отразява състоянието на цялата Бхарата. Когато клоните на дървото падат те изсъхват и се превръщат в дърва. По същият начин Дхарма сега е просто формалност лишена от живот. Дошло е време да се възроди истинната Дхарма, братко. Ние сме длъжни да дадем на хората истинното знание за Дхарма. Когато в обществото е загубено милосърдието и състраданието, обществото само поражда война.


Из филма Махабхарата

На 30 април срещу 1 май всички вещици по света отбелязват своя „професионален“ празник – Валпургиевата нощ.


На 30 април срещу 1 май всички вещици по света отбелязват своя „професионален" празник - Валпургиевата нощ. Ако питате мъжете, всяка жена по душа е вещица, така че това е нашият ден.
Своето наименование най-шеметната нощ в годината получава в чест на монахинята, а впоследствие и светица, Валпургия. В списъка на светците нейният ден е 1 май. От памтивека празникът в чест на идващото лято е посветен на слънцето, плодородието и мъжката сила. По метода на противоборството постепенно се появяват и подозренията, че нечистите сили няма да оставят така нещата и ще се опитат да попречат на хората да се разтоварят от сметките за парно и ток. В Германия, Финландия, Швеция, Естония, Литва, Латвия, Румъния и Чехия, където този празник се отбелязва проблемът с раздутите сметки не съществува, но вещиците си организират нещо като симпозиум на връх Брокен в планината Херц, за да обменят последни клюки и да обменят мнения за най-новите модели метли.
Валпургиевата нощ се отбелязва в цяла Централна и Северна Европа. Хората посрещат пролетта и палят огньове, за да пропъдят вещиците. Програмата на празника не се променя вече повече от 100 години: старинни танци и традиционни огньове в навечерието на Валпургиевата нощ.
- В Бавария шегаджии мажат входните брави с паста за зъби, преместват вратите на друго място и вадят връзките от обувките. Нещо като закъснял 1 април.
- В Скандинавия палят огньове, за да привлекат пролетта, прогонят духовете или да се избавят от натрупалия се през зимата боклук.
- В Чехия в навечерието на Валпургиевата нощ посипват прага с пясък или трева, за да не могат вещиците да влязат в дома, докато не преброят всички песъчинки и стръкчета.
- Финландците смятат, че в последния ден на април няма нито едно възвишение на хълм, където да не седят вещици.
Смята се, че билките във Валпургиевата нощ придобиват чудодейна сила. Ако забъркате с тях отвара за любимия, той ще забрави за всички останали жени по света.
Вещицата (от веща, знаеща, умееща) - е жена, която практикува магии. В Средновековието се налага представата, че жената става вещица, след като сключи сделка с Дявола и в резултат на този съюз получава силата да вреди и причинява злини. На вещиците се приписват участия в горски сборища (основно по време на Валпургиевата нощ), съвъкупление с демони в образа на мъже (инкуби), принасяне в жертва на младенци с цел избягване настъпването на края на света и други такива.
При славянските народи отношението към вещиците е различно. Като такива се определят жени, които притежават способности да вредят, да отнемат млякото у кравите, козината на овцете, яйцата на кокошките, мазнината на свинете, да похабяват реколтата, да изпращат болести и развалят продукти. Вещицата обича да прави синоптиците на глупаци и ръководи времето, както си иска: те предсказват поройни дъждове, тя предизвиква суша, и обратното. Даже присънилата се вещица може да донесе неприятности.
Народът разделя вещиците на две категории - родени и научени. Според поверията вещицата с вроден талант се появява, ако в семейството има седем момичета подред, а между тях няма нито едно момче, или е представителка на трето поколение извънбрачни девойки или просто е дъщеря на вещица. Твърди се, че вещица може да роди бременна жена, която, докато приготвя и опитва вечерята на вкус, преглътне малко въгленче. Или когато детето е проклето още в майчината утроба.
Научената вещица черпи знания и опит от други вещици, от дявола или изобщо от нечистите сили. Разликата между родената и научената вещица е в това, че първата понякога може да поправи причинените вреди, докато учената никога не го прави.
В украинските съдебни актове от XVIII в. се срещат данни за изпитания на вещици. През 1709 г. селяни и дворяни проверили заподозряната във вещерски умения дворянка Яворская: съблекли я гола и я вързали на кръст, както това се е правело обикновено - палецът на дясната ръка се завръзвал за палеца на левия крак, а палецът на лявата ръка, за палеца на десния крак. Между вързаните ръце и крака се прекарвала връв и „вещицата" се спускала във вода. Ако потъне, тя била признавана за невинна.
Думите „вещица" и „магьосничество" са известни на човечеството от хилядолетия, и това, което обозначават, е разпространено по цял свят. Но от края на ХV до средата на ХVII век, в Западна Европа нещата излизат извън контрол. Маниакалното преследване на хора със свръхспособности влиза в историографията под наименованието „лов на вещици". Протестантската и католическата църква водят война в невиждани мащаби. По някои данни около 200 000 човека (основно жени) са признати за виновни и обесени или изгорени на клада. Особена милост към осъдените е да ги удушат, преди да предприемат едно от двете смъртни наказания.
Кои попадат на прицел? Основно тези, които изготвят лекарства и елексири. Това са знахарки, лечителки и такива, които съхраняват и разпространяват техните рецепти. Обвинените в магьосничество не могат по никакъв начин да докажат невинността си.
Младостта и красотата не гарантират безопасността. През 1629 г. е изгорена на кладата 19-годишната Барбара Хобел. В списъка на палача за нея се казва: „Най-чистата девица на Вурцбург". Друга млада жена, приготвена за бесилото, е характеризирана като „най-чистата и святата в Кьолн". Понякога именно младостта, красотата, а колкото и да е странно - и набожността, привличат вниманието на демонолозите.
По време на съд за магьосничество трябвало да се докаже наличието на две неща -любимец и „знака на вещицата". И едното, и другото не било трудно да се установят. В качеството на „любимец" можело да се възприеме всяко домашно животно, включително и хлебарката, пълзяща по пода. За „вещерски знак" също се приемало, каквото падне - от родилен белег, което само по себе си се смятало за неопровержимо доказателство, до всякаква физическа аномалия, от рода на брадавица или бенка.
Заподозряната жена била събличана чисто гола, избръсвали главата и тялото й и започвали „огледа". Нерядко проверките се провеждали публично, в присъствието на неограничен брой изследователи на вещици. Понякога жената била привързвана разкрачена за стол, защото се смятало, че белегът може да е скрит на най-интимното място. И макар че съдебните дела на вещиците преминавали под егидата на защитата на морала, те разпалвали садистки наклонности у палачите и тълпата.
Източник

събота, 29 април 2017 г.

Уловен ли е смисълът - думите се забравят


Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите, та с него да си поговоря!

ДЖУАН-ДЗЪ


вторник, 25 април 2017 г.

Омразата се прекратява с любов



ДВОЙНИ СТИХОВЕ
1
Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Страданието следва човека, който говори или действа с порочна мисъл така, както колелото следва крака на вола, който тегли колата.

2
Всичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли. Щастието следва човека, който говори или действа с чиста мисъл така, както сянката никога не го напуска.

3
Той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата никога няма да угасне у тези, които таят такива мисли.

4
"той ме оскърби, той ме удари, той ме победи, той ме ограби." омразата ще угасне у тези, които не таят такива Мисли.

5
Защото старо правило е, че омразата никога не се прекратява с омраза. Омразата се прекратява с любов.*

6
Хората дори не подозират, че тук на всички тях е съдено да умрат. Ала тези, които знаят това, веднага прекратяват разприте.*

7
Така, както вятърът поваля слабото дърво, така и Мара*, изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствия, които не контролира своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.

8
Така, както вятърът не може да съкруши скалистата планина, така и Мара*, изкусителят, няма да може да над-вие този, който не живее в търсене на удоволствия, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра, и силен.

9
Този, който желае да облече жълтата одежда*, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

10
Но този, който се е пречистил от греха, добре познава всички добродетели и зачита умереността и истината, той е достоен за жълтата одежда*.

11
Тези, които си въобразяват истина в неистината и виждат неистина в истината, никога не намират истината, а следват празни желания.

12
Тези, които виждат истина в истината и неистина в неистината, намират истината и следват верни желания.

13
Така, както дъждът прониква в лошо покритата къща, така и страстта прониква в лекомисления ум.

14
Така, както дъждът не прониква в добре покритата къща, така и страстта не прониква в задълбочения ум.

15
Злодеят скърби и в този, и в следващия свят. Той скърби и в двата. Той скърби и страда, когато вижда злото на собствените си дела.

16
Добродетелният човек се радва и в този, и в следващия свят. Той се радва и в двата. Той се радва и наслаждава, когато вижда чистотата на собствените си дела.

17
Злодеят страда и в този, и в следващия свят. Той страда и в двата. Той страда, когато разсъждава за злото, което е извършил. Той страда още повече, когато върби по пътя на злото*.

18
Добродетелният човек е щастлив и в този, и в следващия свят. Той е щастлив и в двата. Той е щастлив, когато разсъждава за доброто, което е извършил. Той е още по-щастлив, когато върви по пътя на доброто*.

19
Глупавият човек, дори ако е наизустил голяма част от закона*, не е съпричастен към духовенството*, ако не прилага този закон. Той е като пастира, който брои кравите на другите.

20
Следовникът на закона, дори ако е наизустил само малка част от този закон, е истински съпричастен към духовенството, ако, отхвърлил страстта, омразата и глупостта, притежава истинско знание и спокойствие на ума. Той, който не е прибързан към нищо в този или следващ свят.

Из "Словата на Буда" Дхамапада

петък, 21 април 2017 г.

Дзен коаните


Древно езеро, жаба скочи – пльок!
Башо.
Древно езеро... една жаба скочи в езерото – цоп. Какво е това? Нищо специално нещо съвсем обикновено, жабите скачат в езерото... Обаче това е една от най-известните дзен поеми на Башо. Точно заради това, че обикновена. Толкова е обикновена, че е уникално обикновена. Не е специална.
Специалната жаба с корона, скочи в развълнувания океан на невежеството... Не, просто древно езеро... една жаба...
Всъщност дзен е много земен. Не ти обещава нищо, не ти казва: Вярвай, пък ще добиеш златна корона, пък боговете ще те обожават, пък ти ще бъдеш велик! Не - това всичко е макио, това е халюцинация. За един дзен човек, той знае, че е халюцинация; знае, че не е истина. Знае, че психиката му халюцинира. Тук има едно заземяване, едно яко заземяване в дзен. В зазен. Учим да осъзнаваме онова, което е. Вместо да творим нещо, което не е. Гледаме каква е ситуацията в нас. Седим и осъзнаваме вътрешните щуротии. Това е много хубаво нещо, защото ставаме по-реални към самите себе си, спираме да халюцинираме.

Най-честия коан, който дават – „какъв е звукът от пляскане с една ръка”. Отиваш с някое решение при Учителя, медитираш на него, отиваш при Учителя и правиш пляяяс – не е това. Въпросът е, че ако Учителят не приеме, че си имал изживяването, коанът не е решен. Не си го решил, ако Учителят не приеме. От него зависи дали ще го приеме или не. Ако твоето и неговото изживяване съвпаднат, тогава коанът е решен. Решението на коана няма сила. За това в дзен коаните е това, че няма схематични отговори. Има някои схематични отговори, но те не важат, защото ако е просветлен Учителят, той те вижда, че имитираш нещо. Взел си някоя крава от другите крава от другите и искаш да му я пробуташ като твоя. Казва: Не – не е твоя тая крава, махай се от тука, ела с твоята крава. С твоето решение. Не с чуждо решение. Не може с чуждо решение ти да се просветнеш, трябва да имаш твое решение. За това коаните са много добър начин ти да изживееш нещо. От друга страна трябва Учител, за да се види дали коанът си го решил или не. Да имаш някой репер, някоя помощ. Когато Учителят им даде някой коан, те медитират на него. И идват с някои решения на коаните. Такова решение - звук на една струна, падане на дъжд, вода, всякакви решения... Обаче докато не си автентичен в това ...
Има коани, които имат решение. Например коанът:
Дали този звук и твоят ум са едно или две различни неща.
Ако кажеш, че са различни - не е вярно, добиваш 30 удара по главата. Ако кажеш, че са същото, пак добиваш 30 удара по главата. Дали са едно и също или са различни. Това не е философия. Суаним Са поставил този коан след една лекция в Германия на една жена и тя казва: едно и също са. Той казва: 30 удара получаваш. Ако кажеш, че са едно и също 30 удара, ако кажеш, че са различни 30 удара – дали са едно и също или са различни. И в цялата зала никой не знае решението на коана.

Коаните са точно, за да се спре логичното мислене. Ти мислиш, че го разбираш този свят, мислиш че ти е всичко ясно – не е така. Коанът ти показва, че не разбираш. Мислиш, че разбираш, защото имаш минало. Всички минали опитности обясняват този момент. И кроят бъдещето. После Суаним Са се обръща към свой ученик и го пита дали са едно и също или са различни. Ученикът плясва с ръце и Учителят казва – точен отговор. Удар, звук, това е отговорът. Отговорът на коана е звук. Няма отговор – ето това е. Това е отговор. Отговор без отговор. Това е. Не може да се отговори. Всеки въпрос е илюзорен и всеки отговор е илюзорен. Колкото е илюзорен въпросът, отговорът също е илюзорен, защото ти не го разбираш. Както въпросът ти е от ума, така и отговорът идва от същия ум, който поставя въпроса. Така че не може реално да се отговори никога. За това коана. Чрез коана ти изживяваш сам нещо. Изживяваш какво е това, което търсиш. Кой си ти. Есенцията на коана. 

Из лекция на Кану

Наропа, какво правиш?


Миларепа медитирал единайсет месеца в пещера. Това е първата пещера на Миларепа от както Гуруто – Марпа, му дал посвещение в практиката. След посвещението завели Миларепа в пещерата. Отпред поставили камъни. Давали му ядене два - три пъти в седмицата, малко вода с брашно. Това се случило в Тибет. Това е първата пещера, в която бил затворен Миларепа. Марпа с жена му собственоръчно го зазидали в пещерата. Не може сам да я махне тази скала. Камъни, камъни, после отпред един голям камък. И само един процеп, от който да му влиза въздух. И така единадесет месеца. Не му казали колко време ще стои вътре. Гуруто му определил колко време да седи – естествено – кой е Миларепа да определя? Миларепа е ученик. Трябва да учи, а не да определя колко да седи.
Миларепа отишъл да учи магия и направил буря ... направил много лоша карма с това. Учел, за да отмъсти и така направил буря, в която убил тридесет и пет човека. Ударил гръм в къщата и убил своите роднини. Вярно, че не бяха справедливи с него и майка му, обаче от друга страна, това е лоша карма - да убиеш толкова много хора с магия..
Миларепа е свързан с Кагю линията, която почва от Тилопа. Тилопа е бенгалец. Той е първият Гуру на тази линия. Написал е Махамудра - техниката за просветление. След това, вторият негов дхарма наследник е Наропа.
 Наропа е от Непал. Той бил голям учен. Преподавал в университета, знаел много сутри наизуст, имал много ученици и знаел много добре будизма интелектуално.
 На една лекция, веднъж когато преподавал на учениците, задрямал. Заспал, отпуснал се... и  в съня му се появила една грозна стара жена. Той се уплашил. Почнал да се тресе от нейния поглед. Тя била страшна, грозна и имала страшен поглед, с който гледала Наропа. Попитала:
 - Наропа, какво правиш?
 Той казал:
 - Уча, преподавам будизъм, сутри, философия.
 Тя станала малко по-красива... После пак попитала:
 - Ама само повтаряш думите или разбираш какво значат?
Тогава той, за да я зарадва и да стане тя още по-красива и казал:
– Ами, разбирам какво значат думите.
Изведнъж тя станала още по-грозна и от преди. Казала му:
 - Помислих, че ти не лъжеш, за това се зарадвах, но сега виждам, че ти си най-обикновен лъжец. Защото и аз знам, а и ти знаеш, че не разбираш смисъла.
 Почнала да става много страшна. Тогава той се събудил. Разбрал, че нищо всъщност не знае. Отказал се от това да преподава будизъм и тръгнал да търси Гуру. Всъщност Тилопа му се появил няколко пъти, той е първият основателят на Кагю линията. Тя почва от Тилопа, Наропа, после е Марпа – преводачът. Марпа е първият, който взима учението на Махамудра от Непал и го превежда на тибетски. Негов дхарма наследник е Миларепа. Това е  Кагю линията.
Миларепа живял през 13 век. Той е най-известният тибетски светия. Тибет имат прекрасна традиция, но напоследък са в упадък. Всичко пропада. Става все по-пропаднало и по-пропаднало. Все повече хора преподават сутри и дават посвещения и става все по-ниско качеството. Стават като попове, нещо подобно.


Из лекция на Кану

четвъртък, 20 април 2017 г.

Появяването на Радха Кунда и Шяма Кунда


СЦЕНА 1
РАЗКАЗВАЧ: Дворецът на Камса. Камса седи на своя трон в гневно настроение, заобиколен от своите министри. Демонът Кеши в човешка форма стои пред Камса, слушайки неговите заповеди.
КАМСА: Кеши, ти си глупак... и тъпанар! Казваш, че не можеш да разпознаеш Кришна във Вриндавана?
КЕШИ: О, царю... Аз искам да се уверя, че ще убия правилния човек. Иначе животът ми ще бъде в опасност.
КАМСА: Да, ако ти се върнеш, без да убиеш Кришна (вади меча си), аз ще ти отрежа главата със същия този меч!
КЕШИ: Аз ще свърша работата си, о, царю! Но трябва да знам как да разпозная Кришна!
КАМСА: Е, добре... моите министри са тук, за да помогнат в това. Те са много интелигентни и добре осведомени. (обръща се към министрите)
МИНИСТЪР 1: (изправя се от стола)  О, царю! Това е много лесно. Кришна носи жълто копринено доти!
КЕШИ: О!
МИНИСТЪР 2: (изправя се) И той носи флейта през цялото време. Има ли нужда от други знаци за разпознаване? (сяда)
КАМСА: Чудесно! Това достатъчно ли е за теб?
КЕШИ: Ами...ако може да получа още един знак, ще бъде идеално.
МИНИСТЪР 1: Аз имам още един. Той носи пауново перо. (сяда обратно)Никой друг не носи пауново перо на главата си.
КАМСА: Ето, глупако. Много е лесно. Той носи жълто копринено доти. Носи флейта и пауново перо.
КЕШИ: Чудесно! Значи, ако видя някой с жълто доти, флейта и пауново перо на главата, мога просто да го убия?
КАМСА: Да! Е, разбра го! Върви незабавно... Искам го мъртъв още днес! И помни. Ако се върнеш, без да убиеш Кришна, ще ти отрежа главата!
КЕШИ: Разбира се, царю мой! (Отдава почитания на Камса, тръгва, после сам си говори.)
Най-накрая! Една добра работа да свърша в живота си! Ще направя цар Камса щастлив и ще получа огромна награда! (изревава) Ще приема моята огромна форма на страховит гигантски кон, и просто ще изритам това малко момче с крака си. Само с един ритник Кришна ще излети в небето, ще падне и ще умре!
Ха ха ха!
СЦЕНА 2
РАЗКАЗВАЧ: Подножието на хълма Говардхан. Кравите пасат... птиците чуруликат със сладки гласове. Вятърът духа леко с аромата на горските цветя. Кришна и неговите приятели разговарят и играят.
ЛАЛИТА: О, скъпи Кришна! Ние донесохме нещо много специално за теб.
КРИШНА: За мен? Какво е то?
ЧАМПАКАЛАТА: Ладу и сладки! Направихме ги за теб!
КРИШНА: Специално за мен? А за моите приятели, като например Мадхумангал, който си умира за ладу?
ВИШАКА: Те са само за теб, Кришна, и за никой друг!
МАДХУМАНГАЛ: За мен няма? Кришна! Всички обичат само ТЕБ – а нас не!
СУБАЛА: Всичко само за Кришна!
ШРИДАМА: На нас не ни дават нищо! Не е честно.
МАДХУМАНГАЛ: Кришна...знаеш ли защо всички обичат теб?
КРИШНА: Не знам, Мадхумангал! Кажи ми защо?
МАДХУМАНГАЛ: Виждаш ли, ти изглеждаш различно! Носиш ярко жълто копринено дхоти...
СУБАЛА: и хубава флейта...
ШРИДАМА: и красиво пауново перо.
МАДХУМАНГАЛ: Ето какво те прави велик и известен! Всички виждат тези неща и се влюбват в теб! Ако аз ги нося, те със сигурност ще обичат мен и аз ще получавам повече ладу от теб!
СУБАЛА: Да, да! Трябва да опитаме!
ШРИДАМА: Да, аз искам да се облека като Кришна!
МАДХУМАНГАЛ: Няма да стане! Аз съм почитан брамин и съм негов пръв министър. Аз трябва да опитам първи!
КРИШНА: Разбира се, Мадхумангал. Може да вземеш всички тези неща и да ги носиш. (Разменят ги.)
МАДХУМАНГАЛ: Как изглеждам сега?
МАХАБАЛА: Уау! Наистина приличаш на Кришна!
МАДХУМАНГАЛ: Сега всички ще видите какви „хубави“ неща ще получа!
КЕШИ: (Идва и зад един храст гледа момчетата. Щом вижда Мадхумангал, разбира, че той е неговата цел.)
Чудесно! Ето го! Открих го! Това е! Сега ще свърша с него!
МАХАБАЛА: О, вижте! Вижте този голям демон!
СУБАЛА: О, Господи! Свършено е с нас!
ШРИДАМА: Кришна! Кришна! Спаси ни!
КЕШИ: (към Мадхумангал): Ха ха! Ти си този Кришна! Аз ще те убия!
МАДХУМАНГАЛ: Защо мен? Защо мен? Кришна! Кришна!
КРИШНА: Той не е този, когото търсиш. Аз съм Кришна.
КЕШИ: Хаха, твоята смърт няма да е никакво предизвикателство.
СУБАЛА: Кришна! Мадхумангал е мъртъв!
КРИШНА Мадхумангал... Мадхумангал! Добре ли си? Ставай!....Аааа! Знам какво ще го събуди. Мадхумангал, ето, виж, ладу!
МАДХУМАНГАЛ (съвземайки се): Ладу! Къде е?...Чакай...Какво се случи с мен? О, Кришна! Ти ми спаси живота! Аз щях да умра.
МАХАБАЛА: Мадхумангал, ние видяхме колко смел си наистина!
ШРИДАМА: Бикът само кихна в теб и ти припадна!
МАДХУМАНГАЛ: Кришна, моля те, вземи си обратно всички неща... Не искам нищо от тях!
КРИШНА: Защо? Защо ми ги връщаш? Ти каза, че искаш да ги носиш.
МАДХУМАНГАЛ О, не! Никога. Моля те, вземи ги обратно.
КРИШНА: Мисля, че трябва да ги поносиш още малко!
МАДХУМАНГАЛ: О, не... В никакъв случай! Със сигурност ще бъда мъртъв. Аз съм почитан брамин и искам да се върна при родителите си жив, а не мъртъв!
КРИШНА: Сигурен ли си?
МАДХУМАНГАЛ: Да, да! Дори няма да мечтая вече да бъда като теб! Никога!
СЦЕНА 3 
РАЗКАЗВАЧ: Един ден Радха и Кришна бяха в стаята на Радхарани.
РАДХА: Научи ме как да свиря на флейта.
КРИШНА: Да те науча да свириш на флейта? Защо?
РАДХА: Защото не мога да спя спокойно. Всеки миг мисля за теб. След големи усилия, когато успея да заспя, в този момент ти почваш да свириш на флейтата. След това аз само се въртя в леглото. Ако знаех как да свиря на флейта, аз също ще правя така. Ще свиря на флейта, докато съм будна. Няма да спя и няма да оставя и теб да спиш.
КРИШНА: Ще ти хареса ли това?
РАДХА: Да.
КРИШНА: Добре. Ще купя една флейта за теб утре и ще те науча да свириш.
РАДХА: Защо утре? Защо не днес?
КРИШНА: Защото днес нямаме флейта.
РАДХА: Тогава какво е това? Не е ли флейта?
КРИШНА: Не, не! Тази няма да ти е от полза.
РАДХА: Защо?
КРИШНА: Виждаш ли, ти имаш нужда от флейта, която да държи буден само Кришна.
РАДХА: А тази флейта?
КРИШНА: Това е флейтата на Кришна. Когато се свири на нея, цялата Вселена се събужда. Ти не си единствената. Никой не знае колко гладни за любов души, пленени от мелодията на тази флейта, ще бъдат привлечени от нея! Какво ще направиш, ако това се случи? Ти няма да можеш да се погрижиш за тях.
РАДХА: Това е твоята арогантност, Канха. Кой ще те обича колкото Радха, която е толкова лудо влюбена, че се е отказала от всякакъв срам, за да те следва.
КРИШНА: Сега ти си арогантна, Радхе. Помни, егоизмът е врагът на любовта.
РАДХА: Това, което ти наричаш егоизъм, е правото на любовта! Този, който обича най-много, със сигурност ще изисква своите права!
КРИШНА: Любовта не е изискваща, а даваща, Радхе!... Защо не чуеш философията, която ще те отърве от болката и безпокойството. Виж, Радхе. Всичко има своя основа. Така Аз съм основата и поддръжникът на цялата Вселена. А ти, Радха, си моята опора, защото Аз винаги съм в теб. Въпреки че ти си Моята вътрешна сила, Ти си станала жертва на Майа и ревнуваш от моите преданоотдадени и от гопите. Истината е, че Аз виждам теб във всяка една гопи. Повлияни от илюзията, те наричат себе си различно. Но моите очи не могат да бъдат повлияни от илюзията. Ти си тази, която виждам във всички тях. Ето защо те имат право над мен. Което значи също, че ти имаш право над мен, в каквато и форма да дойдеш.
РАДХА: Това може също да означава, че твоята Майа принуждава Радха да се скита из множество форми.
КРИШНА: Радха, това е мистерията – че Единството е скрито от Дуалността. Щом разбереш тази истина, ти няма да се оплакваш от Майа.
РАДХА: Аз съм просто едно селско момиче. Как мога да разбера тази философия?
КРИШНА: Наистина, въпросът е философски, но неговото значение е много просто.
РАДХА: Което че рече...?
КРИШНА: Което ще рече, че от гледна точка на илюзията различните цветове, различните хора и животни, които виждаш, в действителност не са отделени. Те всички са Едно! Каквото и който и да съществува на този свят, не е нищо друго, освен Радха и Кришна. Този свят не е нищо друго освен Радха и Кришна!
РАДХА: Има още едно нещо.
КРИШНА: Какво е то?
РАДХА: Любовта. Любовта на Радха и Кришна. Без нея, Твоята Вселена няма основа.
КРИШНА: Това, което казваш, е истина. Ти победи цялата моята философия само с една дума!
РАДХА: Значи, Бог признава поражение!
КРИШНА: Да. Дори Бог бива победен от любовта. Ти каза истината: Вселената не може да съществува без Любовта. Тя ще бъде пустиня, мъртва пустота. Защото... Любовта е есенцията на тази Вселена. Любовта е основата на това Сътворение.
РАЗКАЗВАЧ: В това време Кутила, сестрата на Абхиманйу, съпруга на Радхарани, случайно минаваше покрай стаята й и чу как Кришна говори. Кутила и свекървата на Радха знаеха, че нещо става между Радха и Кришна, но никога не успяваха да ги хванат заедно.
КУТИЛА: Аа, значи Кришна е в стаята! Най-после ще мога да го хвана на местопрестъплението!
РАЗКАЗВАЧ: Но Кришна разбра, че някой идва. Той избяга незабавно. Кутила влезе в стаята, но не намери Кришна.
КУТИЛА: Кришна не беше ли тук с теб?
РАДХА: Не.
КУТИЛА: Този син на Нанда Махарадж е с такъв пакостлив характер. Въпреки че не можах да го хвана, аз знам, че той беше тук!
РАЗКАЗВАЧ: Радха не можа да отговори нищо. Изведнъж Кутила видя, че флейтата на Кришна беше на леглото. Тя взе флейтата и каза:
КУТИЛА: Аха! Ти каза, че той не е бил тук, но виждаш ли: ето я неговата флейта! Сега ви хванах!
РАЗКАЗВАЧ: Тя почна да дърпа Радхарани навън от стаята. Радхарани беше напълно засрамена и ронеше сълзи. В това време дойде Вишака, приятелката на Радха.
ВИШАКА: Какво се е случило? Защо плаче така моята Радхика?
РАЗКАЗВАЧ: Кутила почна да разказва как Кришна дошъл в стаята на Радха и тя открила флейтата му на леглото, и как сега няма никакво съмнение, че тя е нецеломъдрена жена, и е позор за семейството. Но Вишака започна да се смее.
ВИШАКА: О, това ли било?
КУТИЛА: Защо се смееш? Това е сериозен въпрос!
ВИШАКА: Не знаеш ли, че миналата нощ имаше дъжд от флейти по целия Вриндаван? И имаше флейти навсякъде. Нека отидем в твоята стая.
РАЗКАЗВАЧ: Тя заведе Кутила в спалнята й и там те също намериха флейта на леглото.
ВИШАКА: Какво безобразие, каква глупост да не забележиш, че във Вриндаван е имало дъжд от флейти, и да подозираш ненужно тази сладка девойка, Радхарани, царицата на Вриндаван.
СЦЕНА 4
РАЗКАЗВАЧ: Камса изпращаше много демони да убият Кришна. Един от тях беше Ариштасура – демон във формата на бик. По заповед на Камса, Ариштасура се отправи към подножието на Гири Говардхан. Там Кришна пасеше кравите си, а гопите се разхождаха наблизо.
ЧАМПАКАЛАТА: Какъв е този рев?
РАДХА: Звучи пак като някой огромен демон!
ЛАЛИТА: Демон? Отново ще сме в голяма беда!
ВИШАКА: За щастие ние имаме нашия Кришна!
АРИШТАСУРА: Аз ще унижоща целия Вриндаван! (Всички гопи тичат насам-натам, да се спасяват.)
РАДХА: О, Кришна, внимавай!
КРИШНА : Ти, глупав демон! Защо притесняваш жителите на Враджа?
КРИШНА: Сега няма повече да създаваш неприятности!
ЛАЛИТА: Вижте! Демонът е мъртъв!
ВИШАКА: Нашият Кришна го уби.
ВСИЧКИ: Джей Кришна! Джей Кришна!
КРИШНА: О, мои скъпи гопи! Сега този демон вече няма да ви притеснява! Имате ли някакво ладу за мен този път?
ЧАМПАКАЛАТА: Ладу? Защо?
КРИШНА: Защото вие всички ме обичате!
РАДХА: Ами! Ние не те обичаме! Даже не се приближавай до нас! Ти си голям грешник!
КРИШНА: Грешник? Защо?
РАДХА: Ти уби един бик.
КРИШНА: Не! Той беше демон, а не бик.
РАДХА: Както и да е. Той дойде във формата на бик и ти го уби. А убиването на крава или бик е голям грях.
КРИШНА: Добре тогава, какво трябва да направя?
РАДХА: Трябва да отидеш до всяка една свещена река в трите свята и да се изкъпеш в нея. Само тогава ще можеш да се доближиш до нас!
КРИШНА: Това не е честно! Вие взимате страната на този демон. Той щеше да ви убие всичките. А вие обвинявате мен като грешник за това, че съм убил този опасен демон.
РАДХА: Да, ти си грешник. Трябва да се изкъпеш във всички свещени реки, за да се отървеш от този грях.
КРИШНА (замисля се малко): Хммм, ако това е, което искате всички вие, ще го направя. Но защо да трябва да ходя до свещените реки. Аз мога д а ги извикам всичките да се появят пред мен тук и мога да се изкъпя. Първо, ще направя езеро и ще извикам Ганга Деви да се появи тук.
КРИШНА: О, Ганга, моля те, ела и изпълни моето езеро!
ГАНГА: О, Господи! Аз съм Ганга, дъщеря на Химаван, и съм на твоите услуги. (Покланя се и налива вода в езерото.)
КРИШНА: О, Ямуна, Годавари, Нармада, Кавери, Сарасвати, моля всички вас да дойдете в моето езеро! (Всички реки идват и се покланят.)
ГОДАВАРИ: Аз съм Годавари и моята вода е сладка като Теб, Кришна!
САРАСВАТИ: Аз съм Сарасвати и съм винаги свързана с Ведите, мъдреците, и Господ Вишну.
НАРМАДА: Аз съм Нармада и дойдох от тялото на Господ Шива.
ЯМУНА: Аз съм Ямуна, дъщеря на Суря, Бога на Слънцето.
КАВЕРИ: Аз съм Кавери. Самият Господ Брахма ме дари с формата на река.
КРИШНА: О, свещени реки! По заповед на моите скъпи гопи аз трябва да се изкъпя във вашата свещена вода, за да се пречистя  от греха си.
ГАНГА: О, Господи, в действителност Ти си този, който пречистваш нас.
ЯМУНА: Нашата чистота идва от много малка частица от Теб.
ГОДАВАРИ: Ние сме благословени да можем да Ти послужим.
САРАСВАТИ: О, Господи, моля Те, ела и се изкъпи в нашата свещена вода.
ВИШАКА (докато Кришна се потапя): О, Радхе! Виждаш ли какво хубаво езеро направи Кришна? И всички свети реки влязоха в него.
ЛАЛИТА: Толкова е красиво! Ние нямаме такова езеро!
КРИШНА (излиза от езерото, сочейки към него): Вижте моето красиво езеро Шяма Кунда! Водата в него е толкова освежаваща! Хайде, опитайте и вие!
РАДХА: Ха! Ние ще направим наше собствено езеро!
ЧАМПАКАЛАТА: По-хубаво от Неговото езеро!
ВИШАКА: Но... как ще го направим? Ние не сме силни като Кришна. Ние сме слаби. Дори нямаме никакъв инструмент.
РАДХА: Не се тревожете. Можем да започнем с дълбокия отпечатък от копитото на Ариштасура! Ще копаем с ръцете си.
ЛАЛИТА: С ръцете си? Сигурна ли си?
РАДХА: Да! Да се залавяме за работа!
РАДХА: Сега имаме наше собствено езеро.
ЛАЛИТА: Но имаме нужда от вода, за да го изпълним. Как ще го сторим?
МАДХУМАНГАЛ: Ако чакате да завали, трябва да ви съобщя, че на небето няма и едно облаче.
КРИШНА: О, гопи, можете да вземете вода от моето езеро безплатно!
РАДХА: Твоето езеро? Не, благодаря! Понеже ти се изкъпа в него, всички твои грехове са там сега! Ние няма да използваме никаква вода от твоето мръсно грешно езеро!
ВИШАКА: Радхе! Тогава откъде ще вземем вода за нашето езеро?
РАДХА: Не се тревожи! Ние ще донесем вода от Манаси Ганга и ще го изпълним! Ще се наредим в редица, ще използваме нашите съдове за вода и ще я носим с ръцете си.
ЧАМПАКАЛАТА: Много добра идея...да започваме!
ВИШАКА: О, Радхе! Нашето езеро не се пълни. То просто изпива всичката вода, която наливаме.
ЛАЛИТА: И сме толкова уморени. Нуждаем се от помощ.
ГАНГА О, Радхе, най-скъпа на Шри Кришна, моля те, позволи ни да ти служим.
ЯМУНА: Умоляваме те да приемеш нашето служене и да ни позволиш да бъдем и в твоето езеро.
ГОДАВАРИ: Ти спусна най-славното езеро Радха Кунда от Голока Вриндавана. Моля те да ни позволиш да го изпълним с нашата свещена вода.
САРАСВАТИ: Ако го направим, нашият живот ще бъде успешен.
РАДХА: О, свещени реки...Аз съм много доволна. Приемам вашето служене. Разбира се, елате всички в моето езеро.
КРИШНА: О, Радхе! Твоето Радха Кунда е много специално. Ти го направи с твоите собствени ръце и затова то е най-свещеното от всички места. За моето езеро, аз трябваше да извикам всички свещени реки да дойдат. Но в твоето езеро, всички свещени реки те умоляваха да влязат. Аз всеки ден ще се къпя в твоето Радха Кунда.
РАДХА: А аз ще се къпя в твоето езеро – Шяма Кунда!
КРИШНА: О, Радхе! Както ти си най-скъпа за мен, така е и твоето Радха Кунда. Който се изкъпе в него, със сигурност ще постигне Према Бхакти.
ВИШАКА: А ние всички ще се къпем и в двете езера!