Сразяване на неблаготворните мисли

"Ако, докато той (монахът) обръща внимание на мисловните формации, които поддържат тези мисли, в него все още възникват зли неблаготворни мисли, свързани с алчност, омраза и заблуда, тогава той със стиснати зъби и с език опрян в небцето трябва да повали, ограничи и срази ума със своя ум. 

Когато, със стиснати зъби и с език опрян в небцето, той повали, ограничи и срази ума със своя ум, тогава всякакви зли неблаготворни мисли свързани с алчност, омраза и заблуда го напускат и отшумяват. 

С изоставянето им неговият ум става уравновесен, утихнал, необвързан и концентриран. Точно както един силен човек може да сграбчи слаб човек за главата или раменете, да го повали, ограничи и срази, по същия начин... когато един монах със стиснати зъби и с език опрян в небцето, повали, ограничи и срази ума със своя ум... неговият ум става уравновесен, утихнал, необвързан и концентриран."

Садхана

 

За всички, които я очакваха с нетърпение - бързам да съобщя: Имаме книга!

В тези наситени със случвания и катаклизми времена, всяка стремяща душа има нужда да усили своята практика, да концентрира воля и посветеност, за да поддържа жива връзката със Светлината.

Когато учителят не може да ти говори на живо, той намира начин словото му да дойде до теб чрез... книга!

Мили приятели, днес взехме книгите от печатницата, което значи, че практически от утре те могат да започнат да пътуват към своите вдъхновени читатели.

Поръчайте Вашата книга като ни пишете на premananda @ mail.bg или на фейсбук страницата Premananda art house. Изпращаме с куриер или предаваме лично, според случая...

Пожелавам на всички посветена и вдъхновена практика, за поддържане на медитативното съзнание и нека силите на Светлината да са с нас!

Ом

Двадесет и четири важни неща за ученика:

 

1. Ученикът никога не задава въпроса защо?

2. Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва (тук говорим за Духа на Ученика)

3. Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с Любовта, единствената истинска храна - елексирът на живота.

4. В погледа на Ученика няма време и вечност, има само Дух и Истина.

5. В Ученика няма способност за гняв. Гневът е изгубен някъде по пътя. По кой път? Пътят на Любовта няма гняв.

6. Когато Ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Какво означава това? По закона на необятната Любов.

7. Ученикът познава закона на вярата, а той гласи: това в което вярваш, това отключваш.

8. Ученикът никога не осъжда. Забележки прави. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.

9. Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда.

10. Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Христос или тялото на Любовта. Той знае, че болния оздравява, когато е достоен за изцеление (вътрешна промяна).

11. Ученикът посреща трудностите с усмивка.

12. Ученикът е разумен, това означава.. той изплаща кармата с търпение, неразумният със страдания.

13. Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен.

14. Ученикът знае, че в сравнение с Любовта знанието е невежество. Ето защо той действа с Любов т.е. действа с Бог.

15. Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот и във вечността е Любовта.

16. Ученикът е пробудено същество. Какво означава това? Той първо живее правилно, а после се учи.

17. Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или бъдещето. Без истината твоите звезди ще угаснат, а бъдещето ти ще бъде в упадък.

18. Ученикът знае, че истинския спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш Любовта това е Бог, това е твоето спасение.

19. За Ученика отчаяние няма. Отчаянието е забранено, то не съществува.

20. Ученикът знае, че злото бяга от молитвата т.е. огненото слово. Интезивната молитва е огън всепояждащ.

21. Ученикът има истинска Любов и затова всякога сияе, защото Любовта му не зависи от другите, така той живее в Бога и там е мястото на Истинската Любов.

22. Ученикът е неспособен и на най-малкото зло-нито в мисълта си, нито в чувствата си, нито в действията си. Най-малката омраза към нещо прекъсва връзката с Бога и Учителя.

23. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото ти го побеждаваш т.е. овладяваш. Бог побеждава не със силата си, а с търпението си т.е. със силата на Любовта.

24. Ученикът знае, че с Любов и Молитва той е по-силен от всичко т.е. от света.

Елеазар Хараш

Самадхи

 

Самадхи

поема от Парамаханса Йогананда

 

Изчезнаха воалите от светлина и мрак.

Стопиха се мъглите на скръбта.

Разсея се зората на нетрайна радост.

Разпръсна се мъгливият мираж на чувствата.

Умряха любов – омраза, здраве – болест, смърт – живот: лъжливи сенки на екрана на двойнствеността.

Вълни от смях, потоци от сарказъм, езера от скръб се сливат в океана на блаженството и бурята на мая се смирява с магическата пръчка на прозрението.

Вселената – забравен сън – във подсъзнанието се укрива, готова да нахлуе в токущо събудената памет за божествено.

Живея без космическата сянка, но без да е отнета тя от мен, тъй както съществува океанът без своите разпенени вълни, но те без океан не съществуват.

И няма вече сън или будуване, ни състоянието между тях, нито сегашно, минало и бъдеще, а само всеприсъстващ и изпълващ всичко Аз.

Звезди, галактики, мъглявини, земя, изригвания вулканични, катаклизми, пещта, в която цялото творение се лее, и глетчери от всепроникващи лъчи, изгарящи потоци електрони, сегашно, минало и предстояще, на всички хора множеството мисли, и всеки стрък трева, самият аз, човечеството цяло, и всяка пръска от вселенска прах, добро и зло, гняв, алчност, страст, възторг: погълнах всичко и преобразувах всичко в безбрежен океан с кръвта на собственото си единно Същество!

На медитациите сдържаната радост очите насълзените заслепи, избухна с вечни пламъци блаженство, погълна моите сълзи и тяло, всичко мое.

О, Аз съм Ти и Ти си Аз, Познаването, Знаещият и Познаването – всички сме Едно! Спокоен, неизменен трепет, живеещ вечно и вечно подновяващ се покой!

O, радост, отвъд възможността за изразяване: блаженство, самадхи. Не състояние на безсъзнателност, духовен опиум, от който сам не можеш да се върнеш, а самадхи, което разширява моето съзнание отвъд пределите на смъртния му облик до най-далечния рубеж на вечността, където Аз, Космическо Море, разглеждам малкото си его, плуващо във Мене.

Врабчето, всяка дребна песъчинка не се помръдват без да съм видял и цялото пространство, сякаш айсберг, се носи по духовния Ми океан.

О, Аз, така огромен и направен от всичките съдържащи се в мен неща! С дълбока медитация от своя гуру получих туй небесно самадхи. Шума на атомите движещи се чувам, земята тъмна, планините, долините, о, виж, са разтопена светлина!

Течащите морета се превръщат в неясни звездни купове мъгли.

Аум разпръсква техните воали и всички океани се разкриват като сияен танц на електрони, с последен звук космическият барабан отеква и светлината плътна преминава в лъчи на всепроникващо блаженство.

Дойдох от радостта, за радостта живея и в радостта свещена се разтварям.

Разумен океан, изпих до дъно на цялото творение вълните. Една след друга падат по реда си четирите завеси: твърдо, течно, пара и светлина.

Самият аз навсякъде навлизам във собственото си Велико Себе.

Завинаги изчезнаха, нетрайни, и сенките на смъртната ми памет.

Непомрачено е небето ми духовно – напред, надолу и високо горе. О, Вечността и Аз: един-единствен лъч!

Аз – тъничко мехурче смях, сега: Самият Океан на Радост.