неделя, 24 февруари 2019 г.

Изкуството е вид медитация



Интервю на Перица Георгиев за списание Йога, дадено през ноември 2013 година.

Въпрос: Кое е особеното във вашето пътешествие в света на йога и как започна то?

Отговор: Практикувам Хатха Йога от 80-те години на миналия век. Преди това бях чел много книги за мистични учения, за йога, но нямах лична опитност. и когато започнах практиките, разбрах, че ми липсва осъзнатост, но за сметка на това пък имах в изобилие гордост и интелектуално разбиране за света. Йога ми помогна да осъзная тези аспекти на своята личност. По настоящем се занимавам само с медитация.

Въпрос: Кое обяснява вечния стремеж на човек към вътрешен мир и себепознание?

Отговор: Това, че е нещастен.

Въпрос: Малцина се раждат със сетива за изкуството, но не е ли всеки от нас творец и как изкуството може да ни покаже пътя на към себе си?

Отговор: Изкуството е много добър помощник. Аз, например, рисувам и чрез четката и боите пресъздавам своите емоции и вътрешен мир. Искрен съм пред платното. Чрез изкуството станах съзнателен за това какво нося в себе си, съзнателен за нещо, което не съм знаел, че го имам. Изкуството е подобно на медитацията. Погледнем ли навътре, в себе си, виждаме много неща, които не ни харесват и затова хората не идват да медитират или да застанат пред бялото платно. Обаче ако продължим да се насочваме навътре, без да се идентифицираме с това, което виждаме и без да се вкопчваме в него, а само да бъдем свидетели, страхът отминава. Не бива да се страхуваме от това, което носим в себе си. Базисното невежество - авидя - е свързано със страха. Уж търсим себе си, но страхувайки се, всъщност бягаме и се отдалечаваме.

Въпрос: Кои са препятствията по пътя към себе си?

Отговор: Страхът е една от главните пречки. Той поддържа всички други воали, зад които е скрита истината. Страхът е есенцията на нашата човешка отделеност от Бога. Той е свързан със Самсара - кръговратът на раждане и прераждане, и го има от сътворяването на човека. Ние сме в илюзорен сън и нямаме реална представа какво представлява животът, от това не разбиране произтичат агресията и насилието. Осъзнаването е резултат от индивидуалното търсене на човек, от неговия личен стремеж към Истината и желанието му да разбере какво прави тук и каква мисия има. Откриването на това кои сме не е само в изчезването и сливането, а е и в проявяването на това, за което сме родени. Това е чувството, че си се завърнал у дома, независимо къде се намираш и при какви условия. Не са за подценяване и други проявления на невежеството - гняв, омраза ревност. Те също се явяват препятствия за разбиране на нашата изначална Природа.

Въпрос: Може ли да се говори за конкретни стъпки по пътя на откриване на себе си?

Отговор: Има едно изречение - йога сутра на Патанджали, което гласи: "Спирането на движенията на ума е йога". Когато човек съумее да спре шума на мислите тогава осъзнава кой действително е той. Тогава влиза в единение с истинското си аз. Тогава е свободен от илюзорното. За мен това е пътят. Вече по какъв начин ще се случи е въпрос на личен избор - методите са много, всякакви учения има. Всички религиозни и философски системи от различни времена и епохи са съдържали подобна опитност, разкриване на себе-то. Хиндуистите наричат това състояние - мокша, будистите - нирвана, за суфите е фана. Християнските мистици, исихастите, богомилите също са имали осъзнаване на това. До него са стигнали и гностиците - хора намерили Истината чрез личен опит, с начина си на живот. Всяко човешко същество е уникално и има неповторим и единствен за него начин на развитие - въпросът е да го открие и да извърви пътя на освобождението.

Въпрос: Коя е вашата религия?

Отговор: Аз съм от религията на дишащите, от която сме всички ние, хората. Всеки носи в себе си сияйно слънце - нашето сърце. Наличните тъга, страх и ужас го закриват като тъмни облаци и затова повечето не го изживяват като светлина, а като нещо тъмно и замърсено. Според мен е изключително важно сърцето да е чисто, да няма излишни желания и противиположни емоции, които да го разкъсват. Затова, за да не стане жертва на мислите и желанията си, човек е добре да се занимава със себе си. Няма значение дали ще медитира, практикува йога или ще бяга в парка - всичко помага. Желателно е да се консумира по-лека храна, да се води чист живот, без алкохол и наркотици. И без това приемаме от въздуха и отвсякъде около нас достатъчно отрови - няма нужда да ускоряваме процеса на унищожение. Мнозина стигат до подобно състояние, защото имат отрицателна нагласа към живота и подсъзнателно се тровят от самоомраза и страх, за да умрат по-бързо. Защо да не обичаме живота? Та той е божествено нещо, най-хубавото от всичко, което съществува. Защо да сме отрицателни към някого? Необходимо е положително отношение към живота в различните му проявления, към всичко около нас.

Въпрос: Какво е Вашето послание към читателите?

Отговор: Повечето хора са пълни с негативни нагласи и отрицателни емоции - те ни разболяват, разрушават живота ни. Полека, полека е добре да се освобождаваме от тях. Питате как? Това са всички начини, които помагат да бъдем центрирани, да балансираме силите и изживяванията си, за да бъдем щастливи. Всичко останало са празни приказки и гонене на вятъра.



събота, 23 февруари 2019 г.

Не прави от Бога примамка, чрез която да печелиш благодеяния!



"Не проси, освен ако не умираш от глад. Халифът Умар наби с камшик един човек, който продължи, да проси, след като бе утолил глада си. Когато си принуден да просиш, не приемай повече, отколкото ти е нужно."
"Бъди добронамерен, не се оплаквай и благодари на Бога за своята бедност."
"Не ласкай богатите, когато дават, нито пък ги укорявай, когато не дават."
"Страхувай се от загубата на бедността повече, отколкото богатият се страхува от загубата на богатството си."
"Взимай това, което ти е дадено доброволно - това е насъщният, който Бог ти изпраща. Не отхвърляй Божия дар."
"Нека никаква мисъл за утрешния ден не минава през съзнанието ти, иначе ще си навлечеш проклятие завинаги."
"НЕ ПРАВИ ОТ БОГА ПРИМАМКА, ЧРЕЗ КОЯТО ДА ПЕЧЕЛИШ БЛАГОДЕЯНИЯ."