четвъртък, 9 март 2017 г.

Всичко трябва да се случва отвътре


The Master speaks...
Не се опитвай да мислиш, че промяната идва отвън. Защото нищо външно не може да те промени насила. Няма никакво насилие в промяната. Всичко трябва да се случва отвътре. Не като външен феномен. Трябва вътрешна осъзнатост и наблюдение. Тогава разбираш, че няма къде да бягаш. Къде ще бягаш, ти не можеш да побегнеш от това. То идва с теб. Тази мъка, това чувство, то те преследва като куче. Не можеш да побегнеш от него и да идеш да живееш на друго място. Не може да се промени.
Няма бягане, не е възможно, има само залъгване. Временно ще идем някъде в друга среда, и ние мислим, че сме по-добре, спасили сме се от това чувство. След месец, два, три - ето го пак. Пак идва и пак трябва да бягаме на друго място. Не можем да побегнем, единствен начин е да го осъзнаем, да го победим, няма бягство. Всяко бягство е илюзорно. Когато съзнанието не ни е много високо, ние се надяваме. Бягаме, после се разочароваме пак. Не е въпросът в бягането. Трябва да съзрее нещо вътре в теб, да дойде момент да спреш да бягаш, да се появи мъдрост. Когато се появи мъдрост, ще почнеш да се осъзнаваш, да виждаш, ще спреш да бягаш, ще започнеш да виждаш в себе си. Това е начинът. Да спреш да бягаш външно, а да гледаш вътрешно, да промениш нагласата. Егото не иска да се мъчи. Няма да можеш да се спасиш в мрака. Не виждам спасение, ако се крием в сянка.
Покаянието е нещо друго, а то идва отвътре, не отвън. Много силно чувство за вина не помага. Не че някой ти казва нещо, па се чувстваш виновен. Покаянието е нещо вътрешно. Усещаш, виждаш как е, осъзнаваш това при теб, и тогава ти идва покаянието. Според мен покаянието може в един момент да разнищи много неща, това е най-голямата сила в християнството. Но това идва отвътре, не отвън. Свещенството с това манипулира хората. Иска да ги накара да се чувстват виновни пред Бога и да ги накаже да ги прати в ада. А те къде са, ако не в ада?
Затова не искам хората да хранят чувство за вина - това не е покаяние, а е бавно самоубийство. Налагането е много тъп метод. Всичко трябва да произлиза от твоето осъзнаване. Всичко е въпрос на сърце. Не налагане, а любов. Не насилие, а единство, не страх, а щастие. Трябва да имаш изживяване в себе си и после сам ще го искаш. Ако изживееш медитация за кратко време дори, ще искаш да медитираш. Знаеш, че си търсил това цял живот, но не си знаел, че това търсиш. Това усещане за бхакти, светлина, любов – това търсиш и искаш.
Всичко отвътре идва, никой нищо не ти налага отвън. Като имаш по-дълбоко изживяване, ще знаеш какво да правиш. Абсолютно съм срещу налагането. Оставям хората да имат изживявания, да учат. Не мога насила, ако искат да вярват в нещо, нека си вярват. Пак то е вътрешно нещо в човека, трябва да се събуди, да осъзнае нещо, да види това и тогава може някоя голяма промяна да се случи в него. Но това е момент, може да стане в една секунда, може сега да стане. Оттук ценността на срещата с Учителя. Защото като си с Него, може да стане нещо, за което трябва с години да практикуваш. Ускоряват се процесите на осъзнаване. Ако вътрешното същество пусне само един лъч светлина, може да изтрие за една секунда всичко. 

Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар