петък, 3 март 2017 г.

Щом страдаш не си невинен


The Master speaks...
Някой си немски цар отишъл в един затвор. Решил да освободи един затворник, да го пусне на свобода. Разчуло се, че ще дойде царят и ще освободи един човек, ще го пусне на свобода. Когато дошъл царят, всички затворници се втурнали към него и почнали:
- Аз съм невинен царю, нищо не съм направил, затворен съм тук, но съм невинен. Другите викали – не той, аз съм невинен, аз съм невинен...
Всички един през друг говорили – аз съм невинен, не трябва да съм в затвора, освободи ме мене.
Много затворници и всички невинни в затвора. Обаче имало един затворник, който седял настрани и царят забелязал, че от всички затворници само той не бил заинтересуван.
Питал го:
- Ти защо си тук?
- За кражба.
- Ама невинен ли си или наистина има защо да си тук?
- Ааа, не виновен съм и си заслужавам да бъда тук, нямам никакви оплаквания. Заслужавам си всеки един ден от наказанието, даже съм благодарен за малкото наказание.
Царят казал на надзирателите:
- Освободете този човек, пуснете го. Освободете този човек, за да не ги развали всички тези невинни хорица в затвора.

                                              ***

Никой не е невинен! Щом страдаш не си невинен. Виновен си. Не, че аз го казвам. Колкото и да криете страданието и да го слагате под мокета, то ще се покаже. Един период няма да се покаже, ще бъдеш добре, после ще му се покаже опашката. Всички го носят това страдание. Това е Самсара. Ако го няма страданието, защо да се раждат и да изживяват цялата тази история тук. Щом сме дошли тук, ясно е,че не ни е много чиста работата. Има причина да бъдем тук и тя е нашето невежество. Авидя. Това е основната причина да бъдем тук. От това невежество се появява страхът, а от него се появява желанието. Невежеството поражда страха, а страхът поражда желанието, алчността и от тук се поражда недоволството. Имаме желание да бъдем щастливи, обаче не се получава. Дори Учителите, и те не изглежда да са в непрекъснато блаженство. 

Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар