сряда, 14 март 2018 г.

Историята за Риши Маркандея


Скъпи приятели
за тези от вас, които не успяха да видят представлението на живо, Театър Премананда предоставя видеозапис на пиесата по Историята за Риши Маркандея и за това как той бе спасен от смъртта.

Enjoy


четвъртък, 1 март 2018 г.

Глава 91 Удоволствие и щастие


Питащ: На един мой приятел, млад мъж на двадесет и пет години, му казаха, че има неизлечима болест на сърцето. Той ми писа, че вместо бавна смърт предпочита самоубийството. Отговорих му, че заболяването, което е неизлечимо за западната медицина, може да се излекува по някакъв друг начин. Има йогически сили, които могат да предизвикат почти мигновени промени в човешкото тяло. Ефектите на редовното гладуване също така граничат с чудеса. Писах му да не бърза да умира, а да даде шанс на други подходи.

Недалеч от Бомбай живее един йоги, притежаващ чудотворни сили. Той се е специализирал в контролирането на жизнените сили, управляващи тялото. Срещнах някои от учениците му и предадох чрез тях на този йоги писмото и снимката на моя приятел. Да видим какво ще стане.

Махарадж: Да, чудесата са възможни. Но трябва да има воля за живот. Без нея чудесата няма да се случат.

П: Може ли да се внуши такова желание?

M:
Повърхностно желание - да. Но то ще се загуби. По принцип никой не може да принуди друг да живее. Освен това има култури, в които самоубийството е заемало признато и уважавано място.

П: Не е ли задължително да се изживее до края естествения жизнен цикъл?

М: Естественият - спонтанно, лесно - да. Но болестта и страданието не са естествени. Има благородна добродетел в това да се посрещне с непоколебима издръжливост всичко, което се случва, но също има достойнство в отказа от безсмислено мъчение и унижение.

П: Дадоха ми книга, написана от един сиддха. В нея той описва много от своите странни, даже изумителни преживявания. Според него пътят на истинския садхак завършва със срещата му с Гуру и отдаването на Гуру с цялото тяло, ум и сърце. Оттам нататък Гуру поема контрола в свои ръце и става отговорен за всичко, дори и за най-малките събития в живота на ученика, докато двамата станат едно. Това може да се нарече реализация чрез отъждествяване. Ученикът е ръководен от сила, която не може да контролира и на която не може да устои и той се чувства безпомощен като листо в буря. Единственото нещо, което го спасява от лудост и смърт е вярата му в любовта и силата на неговия Гуру.

M:
Всеки учител преподава в съответствие със собствените си преживявания. Преживяването се определя от вярването, а вярването се определя от преживяването. Дори и образът на Гуру е формиран от ученика по негов образ. Именно ученикът прави своя Гуру велик. Веднъж щом Гуру е видян като посредник на освобождаващата сила, която действа отвътре и отвън, пълното отдаване от сърце става естествено и лесно. Също както един човек, обхванат от болка, отдава себе си в ръцете на хирурга, така и ученикът напълно поверява себе си на своя Гуру. Съвсем естествено е да потърсиш помощ, ако има остра нужда от нея. Но колкото и могъщ да е Гуру, той не трябва да налага волята си на ученика. От друга страна един ученик, който не се доверява и се съмнява, е обречен остане неосъществен, но не по вина на своя Гуру.

П: Какво ще се случи тогава?

M:
Животът учи там, където всичко друго се проваля. Но на уроците на живота може да им трябва много време. Много забавяне и трудности се избягват с доверие и послушание. Но такова доверие обаче идва само когато безразличието и безпокойството отстъпят място на яснотата и покоя. Един човек, който не уважава себе си, няма да може да се довери нито на себе си, нито на някой друг. Затова в началото учителят се опитва да направи всичко възможно да убеди ученика в неговия висок произход, благородна природа и величествена съдба. Той му разказва опита на различни светци, включително и своя, вдъхвайки му увереност в себе си и в своите безкрайни възможности. Когато в ученика се съчетаят вяра в себе си и доверие към учителя, могат да се случат бързи и дълготрайни промени в характера и живота на ученика.

П: Аз може и да не искам да се променям. Моят живот е достатъчно добър, такъв какъвто е.

M:
Ти говориш така, защото не си забелязал колко болезнен е животът, който живееш. Ти си като спящо бебе с близалка в устата си. Може да се чувстваш щастлив за момент, бидейки напълно центриран в себе си, но е достатъчно да хвърлиш поглед към лицата на хората, за да осъзнаеш универсалността на страданието. Дори твоето собствено щастие е толкова уязвимо и краткотрайно, че един фалит на твоята банка или язва в стомаха ти ще го разсеят. То е само една кратка почивка, просто пауза между две скърби. Истинското щастие е неуязвимо, защото то не зависи от обстоятелства.

П: От собствен опит ли говорите? Вие също ли сте нещастен?

M:
Аз нямам лични проблеми. Но светът е пълен с живи същества, чийто живот е хванат между страха и въжделението. Те са като добитъка, откарван до кланицата, скачащ и лудуващ безгрижно и щастливо, но мъртъв и одран за един час. Ти казваш, че си щастлив. Наистина ли си щастлив или просто се опитваш да убедиш себе си? Погледни себе си без страх и ще осъзнаеш, че твоето щастие зависи от условията и обстоятелствата, оттук то е мимолетно, нереално. Истинското щастие произтича отвътре.

П: От каква полза ми е вашето щастие? То не ме прави щастлив.

M:
Можеш да го вземеш цялото и повече, само поискай. Но ти не молиш, ти изглежда не го искаш.

П: Защо говорите така? Аз искам да бъда щастлив.

M:
На теб удоволствието ти е напълно достатъчно. Няма място за щастие. Изпразни купичката си и я почисти. Иначе тя не може да бъде напълнена. Другите могат да ти доставят удоволствие, но никога щастие.

П: Една поредица от приятни събития е достатъчно добра.

М: Скоро тя завършва с болка, ако не и с бедствие. В крайна сметка какво е Йога, освен търсенето на трайно щастие вътре в себе си?

П: Вие може да говорите само за изтока. На запад условията са различни и това, което казвате е неприложимо.

M:
Няма изток и запад в скръбта и страха. Проблемът е вселенски - страданието и прекратяване на страданието. Причината за страданието е зависимостта, а независимостта е лекарствотоЙога е науката и изкуството за освобождаване на себе си чрез разбиране на себе си.

П: Мисля, че аз не съм годен за Йога.

М: За какво друго си годен? Всичкото ти лутане, търсене на удоволствие, обичане и мразене - всичко това показва, че се бориш срещу ограниченията, самоналожени или приети. В невежеството си ти правиш грешки и причиняваш болка на себе си и на другите, но подтикът си остава и не може да се отрече. Същият подтик, който търси раждане, щастие и смърт, ще потърси разбиране и освобождение. Той е като искра от огън в товарния отсек на кораб, пълен с памук. Може би не знаеш за това, но рано или късно корабът ще избухне в пламъци. Освобождението е естествен процес и в дългосрочен план неизбежно. Но е в твоя власт да го приведеш в настоящето.

П: Тогава защо са толкова малко реализираните хора на земята?

М: В гората, в даден момент, само някои дървета са в пълен разцвет, но в крайна сметка на всички ще дойде ред да разцъфнат.
Рано или късно твоите физически и умствени ресурси ще се изчерпят. Какво ще правиш тогава? Ще се отчаеш? Добре, отчай се. Ти ще се умориш да се отчайваш и ще започнеш да задаваш въпроси. В този момент ти вече ще си готов за съзнателна йога практика.

П: Намирам всичкото това търсене и черногледство за доста неестествено.

M:
Твоята естественост е като тази на човек  роден инвалид. Ти може да не го осъзнаваш, но това не те прави нормален. Какво означава да бъдеш естествен и нормален ти не знаеш, нито знаеш, че не знаеш. В момента ти се носиш по течението и затова си в опасност, защото на този който се носи така всичко може да му се случи. По-добре е да се събудиш и да осъзнаеш своята ситуация. Че ти си - знаеш. Какво си не знаеш. Открий какво си.

П: Защо има толкова много страдание по света?

M:
Егоизмът е причината за страданието. Няма друга причина.

П: Аз разбрах, че страданието е присъщо на ограничението.

M:
Различията и разграниченията не са причина за скръбта. Единството в многообразието е естествено и добро. Истинското страдание се появява в света с разделението и себичността.

Из книгата "Аз съм Това"