сряда, 15 март 2017 г.

Как всички мисли се преустановяват, когато умът е в Сърцето?


   П.: Как да ги практикуваме?
   М.: Изследването на преходната природа на външните феномени водят до вайрагя. Оттам Себеизследването (вичара) е първата и най-важна стъпка. Когато вичара се случва автоматично, то води до презиране на богатството, славата, охолството, удоволствията и т.н. „Аз” мисълта става по ясна при интроспекция. Източникът на „аза” е Сърцето – крайната цел. Ако обаче темпераментът на духовно устремения не е подходящ за вичара марга (за интроспективния метод на изследване), той трябва да развие бхакти (преданост) към идеал, който може да е Бог, Гуру, човечеството като цяло, етически правила или дори идеята за красота. Когато едно от тях завладее индивида, другите привързаности стават по-слаби, т.е. се развива безстрастие(вайрагя). Привързаността към идеала постепенно расте и накрая завладява полето на ума. Така, едновременно с това, неусетно расте екаграта (концентрацията или еднонасочеността), независимо от това дали има видения и директна помощ (от Бог, Гуру и др.).
   Когато не се практикуват изследването или предаността, може да се пробва естествения седатив - пранаямата (контролът на дишането). Този метод е познат катойога марга (пътят на Йога). Ако животът е застрашен, целият интерес се съсредоточава в една точка или в съхраняването му. Ако дишането се задържи, умът не може да си позволи (или не) скача към своите любимци - външните обекти. Затова, докато дишането се задържа, умът е в покой. Когато цялото внимание е обърнато към дишането или неговия контрол, останалите интереси се губят. Освен това страстите са съпроводени с неравномерно дишане, докато покоят и щастието са придружени от бавно и равномерно дишане. Всъщност пристъпът на радост е също толкова мъчителен, колкото и този на болката. И двата са придружени с бурно дишане. Истинското щастие е покой. Щастието не се формира от удоволствия. Умът се усъвършенства чрез практика и става все по-фин, също както острието на бръснача се подостря, точейки го на точилото. Тогава умът се справя по-добре с вътрешните и външните проблеми. Ако темпераментът на духовно стремящият се не е подходящ за първите два метода, а поради някои обстоятелства (например възрастта) и за третия метод, той трябва да опита карма марга (да върши добри дела, например служба на обществото). Неговите благородни инстинкти се разкриват и той получава безличностно удоволствие. Неговото его е все по-малко затвърждавано и има шанс да разкрие своята добра страна. Човек става напълно подготвен за един от трите пътя изложени по-горе. А също така неговата интуиция може да бъде непосредствено развита, следвайки този единствен метод.
   П.: Серия от мисли или от въпроси не предизвикат ли самохипноза? Не трябва ли това да се сведе единствено до еднонасочено изследване на неподдаващия се на анализ, изначален, неясно възприет и неуловим „Аз”?
   М.: Да. Това всъщност е като да съзерцаваш пустота, искрящ кристал или светлина.
   П.: Може ли ума да се фиксира в тази точка? Как?
   М.: Ако умът е разсеян, изследвай незабавно: „За кой израстват тези разсейващи мисли?”. Това веднага те връща към точката на „аза”.
   П.: Колко дълго ума може да стои в Сърцето?
   М.: Периодът расте чрез практика.
   П.: Какво се случва в края на периода?
   М.: Умът се връща към сегашното нормално състояние. Единството в Сърцето е заместено от различните възприемани феномени. Това се нарича външно ориентиран ум. Умът, ориентиран към Сърцето е наречен почиващ ум.
   П.: Целият този процес интелектуален ли е или се проявява преди всичко като чувство?
   М.: Второто.
   П.: Как всички мисли се преустановяват, когато ума е в Сърцето?
   М.: Чрез силата на волята и силно доверие в истинността на ученията на Учителя.
   П.: С какво е полезен този процес?
   М.: (а) Покоряване на желанията – развитие на еднонасочеността.
(б) Покоряване на страстите – развитие на безстрастие.
(в) Усилване на добродетелите – (саматва) еднаквост към всичко.
   П.: Защо човек трябва да следва тази самохипноза, мислейки за немислимото? Защо да не следва други методи като съзерцаването на пламъка на свещ, задържане на дишането, слушането на музика, слушането на вътрешни звуци, повторението на свещената сричка ОМ (пранава) или други мантри?
   М.: Съзерцаването на пламъка притъпява ума и причинява вцепеняване на желанията за кратко, но все пак не носи постоянна полза. Контролът на дишането спира желанията единствено докато то трае. Слушането на звуци дава подобни резултати, освен ако мантрата не е свещена и не осигурява помощта на по-висша Сила, която да пречисти и извиси мислите.

Из "Разговори с Рамана Махарши за Себеизследването"

Няма коментари:

Публикуване на коментар