петък, 21 декември 2018 г.

За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания



Родителите, учителите винаги ти натякват, че трябва да получиш признание, да те приемат. Това е една много хитра стратегия хората да се държат под контрол.
Научи едно основно нещо: прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш, и никога не искай признание. Това е просия. Защо трябва човек да иска признание? Защо трябва да копнее за признание? Вгледай се дълбоко вътре в себе си, погледни.
Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на грешния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав.
Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към правилната цел. Въпросът е в твоите собствени вътрешни чувства, той няма нищо общо с външния свят. И защо да зависиш от другите?
Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това. Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея.
А ако работата ти е работа на гений, тогава няма да видиш никакво уважение през живота си.
Ще те осъждат цял живот… и след това, след два или три века, ще ти правят статуи, ще ти уважават книгите – защото на човечеството са му необходими почти два или три века, за да събере толкова интелигентност, колкото един гений има днес. Толкова е голяма пропастта.
За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания. За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават. Но какво ще спечелиш ти? Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.

Източник

понеделник, 17 декември 2018 г.

Родих сe от дълбините на безкраен мрак



Родих сe от дълбините на безкраен мрак.
Видях светлината, уплаших се.
Разплаках се.

С време се научих да живея в светлина.
Видях мрака, уплаших се.
Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора .
Разплаках се.

Научих се да живея.
Че pождението е в момента на свършeка на живота,
че това по средата е времето,откраднато от смъртта, научих.

Времето научих.
Съревновавах се със него.
С време научих, че с времето не се съревновава.
С време разбрах, че с времето трябва да се помириш..

Научих човека.
После, че сред хората има добри и зли.
След това, че във всеки човек има добрина и злина, научих.

Научих се да обичам.
После да се доверявам.
После, че доверието е по-трайно от любовта, че любовта се гради върху здравата основа на доверието, научих.

Научих плътта човешка.
После под плътта, че има и душа.
После, че душата всъщност е над плътта, научих.

Вселената научих.
После научих пътищата да осветля вселената.
Накрая, че да осветля вселената,първо трябва да осветля около себе си, научих.

Научих хляба.
После, че в мир трябва да се меси много хляб.
После, че справедливата подялба е важна най-малко, колкото и правенето на много хляб.

Научих се да чета.
Научих после себе си на писане.
И след известно време c писане научих себе си.

Научих се да си тръгвам.
После, неиздържайки, да се връщам.
И накрая, да си тръгвам, въпреки себе си.

На млади години се научих да предизвиквам света.
После стигнах до мисълта, че трябва да вървя с тълпата.
После пък ce yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.

Научих се да мисля.
После се научих да мисля с готови шаблони.
А после празбрах, че истинското мислене е да мислиш, разбивайки шаблоните.

У дома научих какво е чест.
После, че е безчестие да чакаш чест от безчестника, че истинската чест е, да не посягаш към греха, когато е под ръка, разбрах.

Истината разбрах един ден. И че истината горчи. После, че както на добрата гозба, умерената горчивина, дава вкус на живота.
Че всяко живо същество ще вкуси смъртта, но че само някои ще вкусят живота, разбрах.

Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите си с душата си.
Тя нито ще спре, нито ще забрави…

Мевляна Джеляледдин Руми

---------------------------------

Sonsuz bir karanligin i
çinden dogdum. Isigi gördüm, korktum. Agladim.
Zamanla isikta yasamayi ögrendim.
Karanligi gördüm, korktum.
Gün geldi sonsuz karanliga ugurladim sevdiklerimi...
Agladim.

Yasamayi ögrendim.
Dogumun, hayatin bitmeye basladigi an oldugunu;
Aradaki bölümün, ölümden çalinan zamanlar oldugunu ögrendim.

Zamani ögrendim.
Yaristim onunla...
Zamanla yarisilmayacagini, zamanla barisilacagini, zamanla ögrendim...

Insani ögrendim.
Sonra insanlarin içinde iyiler ve kötüler oldugunu...
Sonra da her insanin içinde iyilik ve kötülük bulundugunu ögrendim.

Sevmeyi ögrendim.
Sonra güvenmeyi...
Sonra da güvenin sevgiden daha kalici oldugunu,
Sevginin güvenin sağlam zemini üzerine kurulduğunu ögrendim.

İnsan tenini ögrendim.
Sonra tenin altında bir ruh bulunduğunu...
Sonra da ruhun aslında tenin üstünde oldugunu ögrendim.
Evreni ögrendim.
Sonra evreni aydinlatmanin yollarini ögrendim.
Sonunda evreni aydınlatabilmek için önce çevreni aydınlatabilmek gerektiğini ögrendim.

Ekmeği ögrendim.
Sonra baris için ekmeğin bolca üretilmesi gerektiğini...
Sonra da ekmeği hakça üleşmenin,
Bolca üretmek kadar önemli oldugunu ögrendim.

Okumayi ögrendim.
Kendime yaziyi ögrettim sonra...
Ve bir süre sonra yazi, kendimi ögretti bana...

Gitmeyi ögrendim.
Sonra dayanamayip dönmeyi...
Daha da sonra kendime ragmen gitmeyi...

Dünyaya tek basina meydan okumayi ögrendim genç yasta...
Sonra kalabaliklarla birlikte yürümek gerektigi fikrine vardim.
Sonra da asil yürüyüsün kalabaliklara karsi olmasi gerektigine inandım .

Düsünmeyi ögrendim.
Sonra kaliplar içinde düsünmeyi ögrendim.
Sonra saglikli düsünmenin kaliplari yikarak düsünmek oldugunu ögrendim.

Namusun önemini ögrendim evde...
Sonra yoksundan namus beklemenin namussuzluk oldugunu;
Gerçek namusun, günah elinin altindayken, günaha el sürmemek oldugunu ögrendim.

Gerçegi ögrendim bir gün...
Ve gerçegin aci oldugunu...
Sonra dozunda acinin,
Yemege oldugu kadar hayata da lezzet kattigini ögrendim.

Her canlinin ölümü tadacagini,
Ama sadece bazilarinin hayati tadacagini ögrendim.

Dostlarım ,
Ben dostlarımı ne kalbimle ne de aklımla severim.
Olur ya ...
Kalp durur ...
Akıl unutur ...
Ben dostlarımı ruhumla severim.

O ne durur, ne de unutur ...

Mevlana