събота, 30 юли 2016 г.

Карна отива при Бишма


РАЗКАЗВАЧ: Вечерта Карна отиде при Бишма и му каза в трептящата тъмнина под военното знаме:

КАРНА: Аз съм Карна, когото ти гледаше с омраза, докато стоях пред очите ти.

БИШМА (вижда го): Аз не те мразя, Бхарата. Но ти искаше война, докато аз се опитвах да намеря мир. Ето защо ти говорих остро. Но колелото няма да спре да се върти. И все пак, чуй това, което си слушал и преди от мен: живей в мир с твоите братя. Ти си най-добрият воин в целия свят, но нека войната завърши с мен. Ти имаш смелостта и добротата, повече от всеки друг, да сториш това за мен.

КАРНА: Даже срещу тях аз ще се бия. Дойдох тук, за да ми дадеш своето разрешение, и своята прошка за моята минала грубост към теб, извършена в гняв.

БИШМА: Давам ти и двете. И отново се провалих. Ти, който мислиш, че си толкова добър воин, колкото съм аз... казвам ти, ти си много по-добър.

РАЗКАЗВАЧ: Щом Карна си отиде, Кришна незабелязан дойде до Бишма, и насън отслаби веригите на надеждата, които вързват живота: Аз съм Господът: Това имам; Това ще получа; Този убих; Този ще убия утре; Аз съм богат, и благороден, и щастлив; Кой друг е като мен! – така че цялата тази болка изчезна, както и жаждата, и гладът, и Бишма заспа спокойно, на върховете на хилядите стрели.

 

 

четвъртък, 28 юли 2016 г.

Дритараштра преди Курукшетра


 

РАЗКАЗВАЧ: Шест дни по-късно на зазоряване, докато воините в своите градове от палатки на Курукшетра се събуждаха на звука от музика, Вйаса влезе в Хастинапур и откри Дритараштра буден в двореца си със Санджая.

ВЙАСА: Дритараштра, аз съм Вйаса. Идвам при теб от равнината на Куру.

ДРИТАРАШТРА: Какво видя?

ВЙАСА: Два големи града от копринени шатри, гледайки лице с лице един срещу друг през празната равнина – разноцветни къщи за царете и войниците, и животните, за жените и музикантите, и занаятчиите, и докторите.

ДРИТАРАШТРА: Какво друго?

ВЙАСА: Иззад красивите шатри черни гарвани ми извикаха: Върви! Бледи кули от мъгла, с високи стени и дълбоки окопи, се издигнаха все променящи се от реката близо до лагера на Дурьодана. Около равнината дърветата са пълни с кани и лешояди, повръщащи кръв, всяка имаща едно тъмно око, и едно черно крило, и един червен крак. Въпреки че слънцето е ярко, един черен кръг го обкръжава, и то е удряно от метеори, и нощем осемте точки на хоризонта горят, и всички звезди са враждебни.

ДРИТАРАШТРА: Друго какво?

ВЙАСА: Океанът се надига, и всички реки текат наобратно. Кравите раждат магарета, и когато се издоят, дават само кръв. В храмовете муртитата на боговете понякога се смеят, понякога треперят. Децата се бият по улиците с дървени тояги. Свещените огньове са сини, и се накланят наляво, докато мошениците и убийците на града се смеят и танцуват, и пеят. Свещените дървета, обожавани в селата, са паднали, ударени от гръм или повалени от вятъра. Извън Хастинапур изворите са празни, ревящи като биволи, но в града те преливат и наводняват улиците. Всички твои коне плачат, и сълзите им падат бързо. Когато влязох тук, лявото ми око само потрепна. Хималаите избухват и се струтват. Това е страх и зло, натрупано върху зло... Няма ли да сториш нищо?

ДРИТАРАШТРА: Моето познание за живота и смъртта е равно на твоето. Но в това, което засяга моя собствен интерес, аз съм лишен от преценка. Знай ме като обикновен човек, чиито синове няма да му се подчинят. Ние не можем да разполагаме със съдбата си; ние сме само дървени кукли, движени от конци. А сега е твърде късно.

ВЙАСА: Тогава не потъвай в скръб за това, което ще се случи на онези, които живеят в онези красиви шатри. То ще бъде... само промените на Времето, нищо повече.

ДРИТАРАШТРА: Ще чуя за това много скоро. Татко, тези, които имат десетки хиляди, живеят, и тези, които имат само малко, също живеят.

ВЙАСА: Ще дам божествено зрение на Санджая. Ако той отиде на Курукшетра, няма да му навреди нищо, а ще знае всичко, което се случва, денем или нощем, скрито или открито, дори това, което е само помислено или или в ума.

ДРИТАРАШТРА: Върви тогава, Санджая. Остани в нашия лагер, и се върни при мен, когато се свърши. Тогава ще ми разкажеш.

САНДЖАЯ: Трябва да тръгвам сега, Бхарата.

РАЗКАЗВАЧ: Той и Вйаса напуснаха царя и минаха през дворцовите зали, през вратата до тронната зала, богата и празна, и отекваща, където висеше големият, бронзов гонг, който обявяваше посетителите на царя. Те се спряха.

ВЙАСА: Отивам вкъщи в гората. Ще се срещнем отново.

РАЗКАЗВАЧ: Вйаса взе тежкия подплатен чук на гонга от стената и го завъртя в своите тъмни ръце. С цялата си сила той удари гонга, силно както един дървар удря с брадва дърво. Блестящият гонг се разлюля от удара, но нямаше звук, нито шепот, а поток от ситна черна пепел падна на излъскания каменен под. Саждите паднаха и Санджая си помисли:

САНДЖАЯ: Думите на Вйаса винаги са верни – и последната илюзия напусна очите му.

вторник, 26 юли 2016 г.

Бхагават Гита


СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна стоеше между двете стени от воини и гледаше дълго армията на Дурьодана.

КРИШНА: Какво гледаш, Арджуна?

АРДЖУНА: Ето ги, дядо Бишма, учителите ми Дрона и Крипа, всички готови да се бият срещу мен. Стрелите се показват от колчана ми, търсейки да полетят, а дългият лък Гандива се прозява недокоснат. Но моето сърце не е стомана, изкована в тази форма. Какво щастие ще донесе да ги убием заради едно царство? Те идват тук, без да помислят за това – но това не е достойно за нас, Кришна. Ние знаем по-добре, ние трябва да действаме по-добре.

Сега, когато съм на бойното поле, би трябвало да се бия срещу враговете си, но аз съм неспокоен. Ти знаеш, че никога не съм страдал от безпокойство преди. Ръцете ми отказват и устата ми пресъхва, тялото ми трепери, косата ми настръхва и кожата ми гори. Лъкът Гандива се изплъзва от рамото ми. Не мога да изградя двореца си върху труповете на моята династия. Не искам това щастие, което мирише на кръв. Как да убия тези, достойни за почит? Не искам да се бия, Говинда, не искам да се бия!

На йотсйе Говиндам, на йотсйе Говиндам... (клати глава, плаче)

КРИШНА: Арджуна, не трябва никога да бъдеш неспокоен. Не очаквам такова малодушие от теб. Ти си велик герой. Не ставай слаб в този час на изпитание, недей.

Ти си мой скъп приятел, Арджуна. Ако поискаш, ние ще отпътуваме оттук, без да поглеждаме назад. Но освен ако се предаде, Йудиштира ще умре. Карна ще убие него, и Бхима, и Накула, и Сахадева, той ще убие всеки човек от армията ни; ти не можеш да спреш тази война.

АРДЖУНА: Кришна, аз съм объркан относно моя дълг. В това състояние те моля, кажи ми какво със сигурност е най-добро за мен? Какво очакваш от моя живот? Сега аз съм твой ученик, изцяло отдаден на Теб.

КРИШНА: Казах ти, потомъко на Бхарата, че ти си герой на героите, върховният герой. Трябва да се биеш. Бий се за правилната кауза. Да се придържаш към Кшатрия дхарма е твоят дълг. Да се сражаваш със Злото е Кшатрия дхарма. Да се бориш срещу несправедливостта е Кшатрия Дхарма. Аз ще ти кажа всичко за вътрешния живот, духовния живот, живота на съвършенството - вътрешно и външно.

АРДЖУНА: О, Кришна, аз виждам навсякъде около мен силите на смъртта. Мой Господи, моля те, кажи ми нещо за смъртта.

КРИШНА: Арджуна, това е божествена битка, така че не се страхувай да убиеш други, нито ти самият да бъдеш убит. Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите. Ето моето учение относно смъртта: Както човек захвърля своите износени дрехи и слага нови, така също въплътената душа захвърля износеното тяло и влиза в нова форма за манифестация.

Vasamsi jirnani yatha vihaya Navani grhnati naro 'parani Tatha sarirani vihaya jirnany Anyani samyati navani dehi

За всеки, който се е родил, е сигурно, че ще умре и след смъртта ще се роди отново. И така, защо е нужно да скърбиш?

АРДЖУНА: Има ли нещо, което не е убито?

КРИШНА: Да, Арджуна, душата не може да бъде убита. Оръжия не могат да разсекат душата. Огън не може да я изгори. Вода не може да я намокри. Вътър не може да я изсуши. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно една и съща.

Nai 'nam chindanti sastrani Nai 'nam dahati pavakah Na cai 'nam kledayanty apo Na sosayati marutah

АРДЖУНА: Ръцете ми все още отказват да вдигнат Гандива, Кешава. Не разбирам каква полза ще извлека от тази война?

КРИШНА: Полза? Загуба? (смее се) Те са без значение. Знам, че ти не искаш нито Рая, нито земята. Затова, сине на Кунти, отиди отвъд победата и поражението, отвъд загубата и печалбата, отвъд щастието и мъката.

АРДЖУНА: Все още не мога да помръдна, Кришна.

КРИШНА (въздъхва): Досега се обръщах към твоя съзнателен ум, който може да погледне в дълбините на Истината и да разпознае гласа на душата. Но ти вероятно си изгубен в нейното безсмъртие. Ако решиш за твоя дълг от гледна точка на земното действие – дори тогава ще стигнеш до същото решение: Трябва да се биеш в тази война.

АРДЖУНА: Точно това не мога да реша, Кешава.

КРИШНА: Не можеш да решиш това, Арджуна, защото ти го гледаш от лична гледна точка. Това е проблемът – възелът на привързаността. Оттук се появява твоята мъка, която не е добра нито за теб, нито за обществото, нито за настоящето, нито за бъдещето. Извърши своя дълг, Арджуна! Действай! Действието е награда само по себе си. Но ако действаш за твое собствено добро, действието ти ще бъде нечисто. Така че, върви по пътя на действието без желание за награда.

АРДЖУНА: Но как е възможно действие без желание, Васудева? Наградата мотивира действието.

КРИШНА: Защото животът е невъзможен без действие, Арджуна. Ти все ще правиш нещо: или ще ядеш, или не, или ще водиш война, или не. Имаш избора да направиш нещо или не. Но резултатът не е в твоите ръце. Следователно, Арджуна, отърси се от всяко желание за награда. Прави това, което е под твой контрол, което ще рече: върши своята дхарма. Това е карма йога. Разбери я добре, Арджуна! Като посвещаваш всичките си дела на Мен, в пълно знание за Мен, без желания за изгода и отхвърлил всяка инертност – сражавай се! Бъди интелигентен, Арджуна! Знанието е най-добро! Знанието е есенцията на действието. То те освобождава от веригите на изкушението. Само знанието може да прекоси морето на греха.

АРДЖУНА: О, Гянмурти, о, Йогешвара, ако знанието е по-добро от действието, защо ме молиш да действам и да се бия в тази война? Защо да не бъда мъдрец и не дам обет за мълчание?

КРИШНА: О, Арджуна, на този свят има два типа хора – медитиращи и действащи. Медитиращите търсят Бог в себе си – това е Джнана йога. Действащите се опитват да постигнат Бог чрез действие – това е Карма йога. Но да търсиш Бог в себе си също е действие. Животът без действие е невъзможен. Очите ще гледат, ушите ще слушат. Човекът, който насилствено потиска сетивата си и се опитва да медитира, не е йоги, не е джнани, а лъжец. Един йоги не потиска сетивата, Арджуна, а ги контролира, като им дава посока със своя буден ум. Справянето с ежедневните задачи е по-добро, отколкото бездействието.

Вземи мен за пример: Аз няма нужда да правя нищо в трите свята, няма нищо, което да не мога да получа. И все пак, аз съм пред теб, Арджуна. Извършвайки своя дълг! Аз доказвам, че животът в действие без желание е възможен. О, Арджуна, ти си мой бхакта и мой приятел. Ето защо аз ти давам това изгубено познание. Аз го разкрих на Сурия, който го даде на Ману, а той го даде на своя син Икшваку.

АРДЖУНА: Ти си го дал на Сурия? Но Кешава, ти си роден в тази епоха! А Богът на Слънцето е древен! Как тогава би могъл да му дадеш това познание?

КРИШНА: Арджуна, ние двамата сме имали много прераждания. Аз помня всичките, но ти не. В известен смисъл, Аз съм вечен и неунищожим, Господарят на всички живи същества. Но чрез моята удивителна сила Аз се раждам в плът.

О, потомъко на Бхарата, когато справедливостта е в опасност и несправедливостта вземе връх, Аз се въплъщавам. За защита на преданоотдадените и за унищожение на злите, и за установяване на вътрешния закон на живота, аз идвам лично във всяка епоха.

(Yada-hada hi dharmasya Glanir bhavati bharata Abhyutthanam adharmasya Tada 'tmanam srjamy aham Paritranaya sadhunam Vinasaya ca duskrtam Dharmasamsthapanarthaya Sambhavami yuge-yuge)

О, Каунтея, Аз съм най-великата Истина. Цялата Вселена се върти около Мен. Аз съм вкусът на водата, Аз съм светлината на Слънцето и Луната, Аз съм Омкар във Ведите, Аз съм звукът на Небето, Аз съм сладкото благоухание на Земята, Аз съм топлината на огъня и животът в живите същества. Аз съм покаянието на аскетите, мъдростта на мъдрите, сиянието на сияйните, силата на силните. Аз съм желанието, когато то е чисто. Аз съм във всичко и все пак, отделен. Аз съм Душата в сърцето на всички същества. Аз знам всичко от миналото, настоящето и бъдещето, но Мен никой не познава! Аз съм Бащата на тази Вселена, както и Майката. Аз съм Създателят и Унищожителят. Аз съм пътят, Арджуна. Аз съм всичко! Аз не обичам или мразя никого. Но тези, които Ме обожават с вяра, те са в Мен и Аз съм в тях.

АРДЖУНА: О, Лотосооки, илюзията ми се разсея и аз осъзнах Твоето неизчерпаемо величие. Чрез твоята безгранична Милост и Състрадание аз познах Истината. Всички мои съмнения са премахнати. Но Кришна, аз имам едно върховно желание.

КРИШНА: Никое твое истинско желание няма да остане неизпълнено, Арджуна. Кажи ми какво искаш.

АРДЖУНА: Сърцето ми плаче да види Вселенската Форма на Бог в теб.

КРИШНА: Ти не можеш да я видиш с очите си, Арджуна. За нея имаш нужда от божествено зрение. (благославя го, излиза светлина от него)

АРДЖУНА (смаян, коленичи с допрени длани, трепери): В Твоето Тяло, о, Кришна, аз виждам всички космически богове и множества от същества. Аз виждам Господ Брахма, седящ на своя лотосов трон, също и Господ Шива, и всички мъдреци и божествени Наги (змии). Ти си върховният Бог. Ти си Древният Пуруша. Ти си Върховното Убежище на Вселената. Ти си Познаващият. Ти си Познатото. Ти си Върховната Обител. Цялата Вселена е обхваната от Теб, о, Същество на безброй Форми. Ти си Ваю, вятърът. Ти си Яма, космическият унищожител. Ти си Агни, огънят. Ти си Варуна, водата. Ти си Шашанка, Луната. Ти си Праджапати, праотецът на Света. Прекланям се пред Теб, хиляди пъти, и отново, и отново.

След като видях тази вселенска форма, сърцето ми се радва, но умът ми е обзет от страх. Затова Те моля, мой Господи, благослови ме и се появи отново в своята първоначална форма.

(Кришна връща човешката си форма.)

О, Нараяна, аз мислех за Теб като за мой приятел и, без да познавам величието Ти, необмислено Те наричах „О, Кришна“, „О, Йадава“, „О, мой приятелю“. Моля Те, прости ми всичко, което съм направил от безумие или от любов. Много пъти не съм те почитал в шегите си, докато сме седели или сме се хранели заедно, понякога сами, понякога сред много приятели. Моля Те, прости ми за всички тези обиди, както приятел прощава на приятел, и баща прощава на син.

КРИШНА: Между приятели, между баща и син няма прощаване. Основата на тези връзки е любовта. Арджуна, Аз съм истинският път към мира. Тези, които Ме приемат като Господа, Който е приятел на всички, ще постигнат мир. Който Ме обожава и медитира на Мен с вяра, е съвършен човек, йоги. Той винаги живее в Мен и не е хванат в този свят.

О, Арджуна, този свят е като баняново дърво с корени нагоре и клони надолу, чиито листа са Ведите. Клоните на дървото се разпростират навсякъде, подхранвани от трите гуни на материалната природа: саттва, раджас и тамас. Това дърво има корени дълбоко в човешкото общество. Невъзможно е да се види истинската му форма, Арджуна. Никой не може да види началото, края и основата му. Но човек може да отреже това дърво с брадвата на непривързаността и да потърси това уникално място, откъдето никога няма да се върне.

АРДЖУНА: О, Кришна, в различни ситуации аз съм те молил за съвет. Всеки път твоят съвет е подсилвал сърцето ми и е изпълвал моята цел. Но днес аз не съм в някакво специално затруднение. Днес е денят, в който ще те питам какъв е твоят върховен съвет.

КРИШНА: О, Арджуна, непривързаността е отказването от егоизма. Затова, ако искаш да мислиш, тогава мисли само за Мен. Установи своето единство с Моя ум. Посвети животa си на Мен. Пожертвай дъха си за Мен. Предай Ми се. Изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Намери подслон само в Мен. Аз ще те освободя от всички грехове. Не скърби./Не се страхувай. Ако направиш това, аз ти давам думата си, ти наистина ще дойдеш при мен.
Sarvadharman parityajya Mam ekam saranam vraja Aham tva sarvapapebhyo Moksayisyami ma sucah
АРДЖУНА: Кришна, мой Господи... Аз предавам безусловно живота си на твоята Воля. Ти разполагаш изцяло с моя живот.
КРИШНА: Арджуна, ти си ми скъп в моята роля. Ти си ми по-скъп в моята душа. Ти си ми най-скъп в моята Цел. В теб е моята върховна Реализация. С теб е моята върховна Манифестация. О, сине на Кунти, Бишма, Дрона, Карна и другите велики воини вече са унищожени от Мен. Затова просто се сражавай и ще победиш враговете си. Савясачи, ти можеш само да станеш инструмент в тази битка. Вдигни своя лък Гандива и се бий!
(Арджуна се покланя, докосва му стъпалата, после отива до колесницата и взима решително лъка.)
АРДЖУНА (взима лъка си): Закарай ни обратно, Нараяна – и аз ще се бия. Няма да се страхувам нито да убивам, нито да бъда убит. Аз трябва да се бия, и да победя небожествените сили.



неделя, 24 юли 2016 г.

Санджая се връща


РАЗКАЗВАЧ: Санджая остана на Курукшетра пет дена и пет нощи, и след изгрев на шестия ден той яздейки се върна в Хастинапур, бърз като мисъл, като желание, и изтича при Дритараштра. Царят беше в тъмна стая без прозорци, седеше на едно легло. Санджая внесе лампа със себе си, и каза:

САНДЖАЯ: Аз съм Санджая. Завършено е, и аз се върнах при теб.

ДРИТАРАШТРА: Седни и ми разкажи. Аз не съм говорил с никого, откакто ти замина, не съм чул нищо.

САНДЖАЯ: Не мога да разкажа всичко. Нямам желание, и думите ми звучат странно, и много далеч.

Слушай – щом двете армии дойдоха заедно на първата сутрин, тази на твоя син беше много по-голяма и се придвижи първа на полето на Курукшетра. Там бяха Дурьодана и неговите деветдесет и осем братя, и твоят син Йуйутсу, и Бишма, водещ всички тях, и Крипа и Дрона, и Джаядрата, и Ашваттама, и Шакуни, и Шушарма, и Шалйа, царят на Мадрас, и Критварма, който се би за твоя син, въпреки че беше роднина на Кришна.

После чух барабаните, които висяха от колесницата на Йудиштира и видях армията на Пандавите да се приближава. Както при нас, всеки цар имаше армия, и видях Дриштадйумна да ги води, с Пандавите и Друпада, и Кришна, каращ колесницата на Арджуна, и Сатяки, и Шикхандин, и Вирата, и неговият син Уттара.

Бхима беше в центъра на тяхната линия, а точно срещу него от другата страна беше Бишма, облечен целият в бяло на своята сребърна кола. Бишма сложи раковината до устните си и изсвири повика за битка; и от двете страни другите воини се присъединиха, свирейки на своите раковини и месингови рогове, на своите барабани, гонгове и цимбали. Но точно когато двете армии се канеха да се срещнат, Арджуна се надвеси в своята колесница и проговори на Кришна.

„Закарай колесницата извън редиците и спри някъде в средата, между тези армии.“

Тогава Кришна закара този стрелец с лък, който никога няма да има равен на Земята някога, на открито в тази колесница с цветовете на дъгата, украсена със сто сребърни звънчета и теглена от бели коне. Арджуна стоеше между двете стени от воини и гледаше дълго армията на Дурьодана.

После Арджуна захвърли лъка си на пода на колесницата си и се облегна на стълба със знамето, гледайки втренчено Кауравите. „Ето ги,“ каза той, „Бишма, Крипа и Дрона, всички готови да се бият срещу мен. Стрелите се показват от колчана ми, търсейки да полетят, а дългият лък се прозява недокоснат. Но моето сърце не е стомана, изкована в тази форма. Какво щастие ще донесе да ги убием заради едно царство? Те идват тук без да помислят за това – но това не е достойно за нас, Кришна. Ние знаем по-добре, ние трябва да действаме по-добре.“

Кришна се обърна на мястото на колесничаря и каза: „Ти си мой скъп приятел, Арджуна. Ако поискаш, ние ще отпътуваме оттук, без и веднъж да погледнем назад. Но освен ако се предаде, Йудиштира ще умре. Карна ще убие Бхима, той ще убие Накула, ще убие Сахадева, ще убие Йудиштира, той ще убие всеки човек от армията; ти не можеш да спреш тази война.“ Тогава Кришна изпя песен – Скъпи мой, защо отстъпваш, защо се предаваш? – Песента на Господа.

Арджуна взе лъка си. „Закарай ни обратно, Нараяна – и аз ще се бия.“

Кришна върна колесницата, но щом минаха покрай Йудиштира, те го видяха да хвърля бронята си, която падна с трясък на земята. И после, без доспехи и оръжия, Йудиштира скочи от колесницата си и отиде пеш в армията на Кауравите, където те му сториха път, без да изрекат и дума.

събота, 23 юли 2016 г.

Смъртта на Карна


СЦЕНА 1

РАЗКАЗВАЧ: Тази нощ, когато новата луна беше ниско на небето, с пълен свод и сияйна като лъка на Кама, когато Пандавите издърпваха нашите стрели от телата си и се къпеха, когато техните лекари им даваха лекарства и изговаряха мантри над раните им, Карна отиде в шатрата на Арджуна и Кришна каза:

КРИШНА: Грях е да не убиеш онези, които го заслужават!

АРДЖУНА: Никой страж ли не дойде с теб?

КАРНА: Но те не ме видяха.

КРИШНА: Защо си дошъл тук, носейки бронята си и въоръжен с меча си?

КАРНА: Ти забравяш, че те познавам. Знаейки всичко, защо все още търсиш да ме измамиш? (Докосвайки дръжката на сабята си) Ако не се страхуваш, срещни ме утре на Курукшетра и се бий с мен.

АРДЖУНА (също докосвайки сабята си): Благородни воине, бъди търпелив; ще бъда щастлив да те убия.

СЦЕНА 2

РАЗКАЗВАЧ: Седнали като богове на украсени със скъпоценни камъни тигрови кожи, Кауравите имаха събрание в шатрата на Дурьодана, когато Карна се върна и каза:

КАРНА: Тази тъмна нощ е колкото сто години, като нощта на смъртта на света. Обезглавените мъртви стоят на краката си, търсейки пипнешком своите убийци по полето.

АШВАТТАМА: Бхарата, ти видя как моето оръжие се провали. Не можем никога да спечелим. Срамота за войната, Дурьодана. Нека говоря с Арджуна. Раздели Куруджангала с тях. Не виждам никъде края на нашите мъки, като удавник, неспособен да види брега на океана.

ДУРЬОДАНА: Моите деветдесет и осем братя, с техните знамена от червена коприна и червени дрехи, днес бяха убити от Бхима, с железни стрели, полирани на камък. Моята армия бе обширна в началото. Къде отидоха те? И как тази война ни хвана? Къде са Кауравите сега? Ашваттама – Кой?

АШВАТТАМА: Тогава нека бъде Карна!

КАРНА: Те убиха Бишма с измама и Дрона чрез лъжа. Заради това синовете на Кунти са още живи, но Пандавите са опетнени завинаги, като луната. Но елате при мен за свое убежище. Нека треската от сърцето ви изчезне – утре аз ще се бия най-накрая с Арджуна, и ако оживея, ще убия всички тях.

РАЗКАЗВАЧ: Сърцата им се обърнаха към Карна, Дурьодана си представи Арджуна вече мъртъв, и се почувства като прероден след смъртта. Но Карна си помисли:

КАРНА: Вече съм мъртъв; Арджуна е само средството за това.

РАЗКАЗВАЧ: За победата на твоя син, Дурьодана даде злато на Карна и сребърна оръглица с орнамент на гърдите, и десет хиляди крави. Светъл и красив, неговата къдрава коса мека и тъмна, още мокра от свещената вода, Карна каза:

КАРНА: Дурьодана, за теб ще дам дъха си и тялото си, които много трудно се дават. Нека видя царството ти като цвете, освободено от тръни. Кой друг има някакъв шанс да ви спаси, освен мен? Аз нямам страх от битка, защото съм видял как светът винаги се променя и е непостоянен. И все пак сега, с Дрона – мъртъв, и Бишма – умиращ, кой може да повярва дори, че слънцето ще изгрее отново? Ние сме изоставени. Сега е времето да жалим за всички вас, и за Кауравите, и за Земята.

ДУРЬОДАНА: Приятелю мой, аз избрах тези врагове. Не храни привързаност към тях в сърцето си като Дрона, който за всичко това получи само предателство.

КАРНА: Не е така, Ваше Величество. Той се би по най-добрия начин за теб. В него никога нямаше и най-малката грешка.

ДУРЬОДАНА: Но той остави Арджуна да проникне в нашата армия; той не хвана Йудиштира.

КАРНА: Какво е чудното във всичко това? Виждайки как каквото и да  правим, съдбата ни побеждава, колко не са умрели и не са ни напуснали? Къде е нашата младост, когато можехме да правим всичко, което искаме? Къде е пролетта на тази година, която сега е почти зима? Мисля, че е вярно, че Времето е будно, когато светът спи, решен за своите собствени цели.

ДУРЬОДАНА: Да, има онези, които боговете ги обичат, които са сигурни да имат успех и щастие. Те нямат повече интелигентност от другите хора, не са по-добри по никой начин, и все пак те ще спечелят, където други се провалят. Добрата сполука ги следва, когато те ходят или бягат и лежи покрай тях като тяхна сянка, докато спят.

РАЗКАЗВАЧ: Дурьодана утихна за момент. После, подтикван от Смъртта, хванат от мрежата на миналото, той каза:

ДУРЬОДАНА: Те не са били родени така. Нашата съдба може да се промени във всеки момент.Защо трябва да ограничаваме някого? Защо да не може човек да бъде свободен да прави просто каквото поиска? Сега кажи ми – какво е необходимо за нас, и какво е още по-необходимо?

СЦЕНА 3

РАЗКАЗВАЧ: Когато безсмъртната Зора бе обхванала широките пространства, дълбините, и високите места със своята сияйност на четвъртата сутрин, аз видях небето над Курукшетра толкова препълнено с боговете, които бяха дошли да гледат, че техните божествени колесници едва минаваха една покрай друга. С ръцете си, белязани с колелата-гръмотевици, Карна опъна тетивата на лъка Виджая, който само той можеше да огъне.

Ръцете на Карна бяха червени от сандалова паста; сини и златни цветя чампа висяха от раменете му. Той се качи в своята колесница, носещ крилатата стрела на Индра, която лежеше сама в своята дълга златна кутия, фаталната стрела, която Карна беше обожавал една година с лампи и мъниста, с храна, цветя, и инсенс, и я бе пазил дълго за смъртта на Арджуна. Нейните криле бяха блестящи като слънчевата светлина; да я държиш, беше сладко като спомен от детството; да се изправиш срещу нея, беше горчиво като Времето.

Ние го гледахме като Дърво, изпълняващо желания. При своята шатра, Арджуна сложи цветя на бронята си и отпи голяма глътка вино, очите му заблестяха като сводестата диадема на главата му. После той се качи в своята колесница, а Кришна подкара сребристо белите коне в техния перлен хамут към Карна. Армията на Пандавите вървеше зад тях. По знак на Дриштадйумна те спряха, и заедно с армията на Кауравите наблюдаваха горските аскети, които седяха на края на гората и равнината, с боговете над тях. Карна силно удари своята подмишница и Арджуна му отговори. Той опъна струната на своя лък и каза на Кришна:

АРДЖУНА: Ти и аз ще вървим ли отново заедно?

КРИШНА: Ах, бъди спокоен!

АРДЖУНА (към Карна): Ако съм достоен гост, дари ме с гостоприемството на една битка.

КАРНА: За мен е чест да ми гостуваш. Никога не бих могъл да те отпратя!

РАЗКАЗВАЧ: Конете на Карна още пристъпваха бавно, когато изведнъж колесницата на Карна бързо препусна към него, минавайки с трясък по равнината, разтърсвайки земята под колелата си. Карна даде на този желан гост милиони стрели, удрящи всички изведнъж, за да пробият бронята му, като щедростта на един съвършен гост, който предлага целия си дом на пътника. Самата Смърт би почувствала болка от тези стрели.

Арджуна танцуваше в колесницата си, както Шива танцува, покрит с кръв в горящите места за кремация през нощта. Белите стрели на Арджуна, ослепителни с криле от паунови пера, прободоха Карна като новоизлюпени змии с наведени глави, влизайки в земята. Със стрела, забодена в челото му, Карна сряза тетивата на лъка Гандива с шум, който накара ушите на всички да звънят. Известно време тези двама стрелци изпълниха небето със смърт в съвършено равновесие, със стрели дълги, дебели, и къси, докато боговете веднъж казваха: „Отлично, Карна!“ – а друг път: „Отлично, Арджуна!“ Следобед уморени, те спряха да починат под сянката на стрелите си, преплетени заедно в небето, гледайки един към друг, докато Апсарите от небето им вееха с млади палмови листа и пръскаха хладна сандалова вода върху телата им.

След това, Арджуна започна битката отново. Преди Карна да може да отговори, Времето невидимо му каза: „Земята поглъща колелото ти.“ Колесницата на Карна се наклони наляво, колелото на тази страна бе здраво заседнало. Когато Карна скочи долу и задърпа главината на оста на колелото, с крака на земята. Земята, която беше погълнала колелото му, се издигна с четири пръста ширина, със своите седем острова, хълмове, води, и гори, но колелото не се освободи.

Тогава Карна видя Арджуна да се прицелва в него. Той заплака от гняв и каза:

КАРНА: Аз съм на крак и невъоръжен. Арджуна, изчакай ме сега, не бъди страхливец!

РАЗКАЗВАЧ: Но Арджуна не чакаше, така че Карна си помисли:

КАРНА: Сега животът ми е в опасност!

РАЗКАЗВАЧ: Изоставяйки войната си срещу Земята, той скочи на колесницата си и отвори дългата кутия.

Карна изтупа праха от стрелата Наикартана; грохот от гръм разтресе отново ясното, чисто небе; и всички създания, които можаха, избягаха от страх. Излъсканата стрела със златни звънчета бе в ръката на Карна. Вдъхновена от гняв, тя можеше да унищожи каквото срещне по пътя си. И преди Арджуна да успее да помисли, Карна запрати стрелата и извика:

КАРНА: Арджуна, ти си мъртъв!

РАЗКАЗВАЧ: Стрелата на Индра хвърляше пламъци от крилете си; огън окръжаваше главата й; тя се ускоряваше, разбивайки въздуха по пътя си, прицелена точно в гърдите на Арджуна.

Кришна натисна крака си надолу, така че колесницата на Арджуна потъна в Земята и конете паднаха. Ужасната стрела удари и направи на парченца диадемата от светкавици, които Арджуна носеше на главата си, и излетя пламтяща в едно съзвездие на небето.

Короната на Арджуна, пазител и благоухание за своя притежател, лежеше счупена на Земята. Мокра от кръв, дългата коса на Арджуна падна пред лицето му и по гърба му. Пламъци се изстреляха от всяка пора на тялото му.

АРДЖУНА (проплаква): О, нека го убия!

РАЗКАЗВАЧ: Арджуна изстреля една стела от Гандива, неудържима като Ракшаса през нощта – стрела с плоска глава във форма на полумесец, остра като бръснач и широка като две ръце, държани празни напред. Карна падна обезглавен. Главата на Карна се раздели с толкова нежелание от тялото му, колкото един притежател на съкровище от цялото своето богатство, но Арджуна стоеше победоносно. Карна не очакваше стрелата на Индра да се провали, и затова не се беше защитил.

Беше вечер, глухите метални барабани на небето тътнеха недокоснати във въздуха, а Бог Сурия, завинаги добър към своя син, със своя последен лъч докосна тялото на Карна и залезе, кървавочервен от скръб зад Хълма на Залеза. Боговете напуснаха небето и победата си отиде завинаги от страната на Кауравите.

Дурьодана заплака: „О, Карна...“, а Арджуна превърза главата си с бял плат. Йудиштира дойде със своята колесница до Карна и се зачуди: „Кой бе той?“ Той каза на Арджуна:

ЙУДИШТИРА: Не мога да повярвам, че най-силният воин на целия свят е мъртъв. Тринайсет години не съм спал, без да помисля за Карна.

РАЗКАЗВАЧ: Нежният нощен вятър помириса Земята и нейните зелени растения; тишината на вечерта стана тишината на нощта, а под звездите тялото на Карна стана твърдо и студено.

 

 

 

петък, 22 юли 2016 г.

Омагьосаното езеро


Дурьодана стоеше сам, държащ своя боздуган, лошо ранен от много стрели. Той отиде до едно езеро, покрито с птици и цветя. Със своята сила на илюзия, Дурьодана омагьоса водата, правейки място за себе си; веднъж щом той влезе, не можеше да бъде видян, а езерото изглеждаше точно както преди.
Тогава три колесници дойдоха тихо през дърветата и Крипа и Критварман, и Ашваттама се появиха. Дурьодана не знаеше, че те бяха живи, защото бяха отрязани от него в битката. Ашваттама повиши гласа си и каза на Дурьодана: „Ние тримата сме тук, Ваше величество. С теб ние можем да се върнем и да се бием.“ От вътрешността на езерото, той отговори: „Уморен съм. Ще изляза утре.“ „Но те също са изтощени и повечето са убити или ранени. Не бива да чакаме.“ „Не би очаквал по-малко от вас,“ рече Дурьодана, „но ще се срещнем тук утре.“
Но някакви ловци, които всеки ден ловяха дивеч за храна на Бхима, случайно минаваха през гората, и при вида на Ашваттама, викащ към празното езерото, те си прошепнаха: „Шшт! Защо работим ден след ден, скъсявайки живота си?“
Те отидоха на Курукшетра и, въпреки че войниците им забраниха, те се приближиха до Бхима и му казаха: „Той е там“ и получиха всички свои мечти за богатство, докато Арджуна каза: „Не сме го изгубили, и ние можем да сложим край на тази война.“
Пандавите отидоха до езерото. „Прекосил цял един океан, ще се удавя ли в една кална локва край пътя?“ Бхима удряше със своя боздуган по езерото. Водата беше спокойна и прозрачна, но Дурьодана я бе направил твърда чрез най-мощна илюзия. Бхима, нито дори и Кришна, не можеше да влезе. Кришна каза: „Той е душата на илюзията и експерт, и чрез магия трябва да го унищожите. Това е истината. Помогнете си с действия и средства.“
Йудиштира каза: „Дурьодана, защо си сторил това с тази вода, и що за смелост те кара да се криеш от нас сега?“ 
„Понеже сте толкова изненадани, че страх трябва да влезе в сърцето, просто развалете моето заклинание.“ отговори Дурьодана.
„Не се състезавай със скръбта,“ рече Йудиштира. „Бий се с мен или един от моите братя и нека земята на Куру бъде залогът.“
„И какво ще искам от това царство, оскубано и овдовяло и бедстващо и лишено от крепости? След като си почина, ще отида в гората. То е изцяло ваше, Бхарата. Но все пак бих искал да ви победя, преди да си отида.“
„Що за цар би се отказал от царството си, само защото е обкръжен от своите врагове?“
Дурьодана, който от гордост не можеше да понася светлината на самото слънце, размаха ръцете си и отговори: „За всичко, което ви сторих, какво можехте вие някога да ми направите? Аз ви направих мои слуги, криещи се от страх от мен предрешени. Както годината, срещаща се със сезоните, аз ще се бия с вас един по един. Йудиштира, произнеси се за боя. Един не може да се бие срещу много.“
Йудиштира каза: „Не, аз съм Кшатрия, много жесток, без ни най-малко състрадание; аз имам много малко сърце – за мен няма правилно или погрешно; когато съм в някое затруднение, не ме е грижа за самите порти на рая. Но избери оръжие.“
„Имам боздуган с връзка за рамото.“ каза Дурьодана от вътрешеността на езерото.
„Тогава вземи броня.“
„Моята е от калено злато, Бхарата!“ Твърдите води се разтресоха, после се стопиха заедно. Като слон, издигащ се от лотосово езерце, Дурьодана, измокрен от вода и кръв, се качи на брега и се изправи пред Йудиштира. „Нека този, който ще се бие с мен на крак, да излезе напред.“
Йудиштира каза: „Вържи косата си. Освен твоя живот, какво друго бихме могли да ти дадем?“
Кришна каза: „Йудиштира, ти си глупак! Що за безрасъдство е това сега? Само твоя е вината, че сме отново в съмнение и опасност.“
Бхима се изправи, държащ боздугана си с неговите златни луни и звезди. „Виждаш ли?“ продължи Кришна. „Бхима е достатъчно силен, но Дурьодана има умение. Ние сме в опасност да изгубим всичко; Дурьодана е спокоен. Без съмнение, наистина синовете на Кунти бяха родени, за да прекарат живота си като просяци в гората, и никога да не им е писано да се радват на царство.“
Бхима погледна Кришна и плю в ръцете си. „Да, Господи,“ каза той, „кой човек със здрав разум би предизвикал Дурьодана? Той е победен, той искаше да замине в гората и да ни даде това, което не беше негово, и бидейки избягал веднъж и завърнал се отново, той е човек, от когото трябва много да се опасяваме. Той има само една цел: да се бие за своя живот. И в своя златен шлем, той е толкова горд, като да сме изгубили.“
Дурьодана омота нов лист от злато, като лист огън около своя бозгуган. „Радвам се, че си ти, вълчи корем. Тринайсет години аз удрях твоя желязна статуя с този боздуган, всичко това заради днес! Щеше да бъде,“ въздъхна Дурьодана, „толкова по-добре, ако Кунти бе родила изчадие на твое място.“
Бхима проговори мрачно: „Кришна, седни, не наранявай очите си, като го гледаш как умира.“ Кришна се поколеба, и си помисли: „Няма да гледам повече проливане на кръв. Аз съвсем сам мога да...“
„Тогава се изправи пред мен, братко.“ „Баларама!“ Висок в своите сини дрехи, с една каменна обеца на ухото си, с диви цветя, покланящи се около врата му, Баларама стоеше, люлеещ стомна с вино, гледащ Кришна с едно око, и каза: „Цар Йудиштира, Справедливият, аз няма да се бия за теб, аз няма да се бия срещу Кришна, но кажи ми – когато срещна поражение, когато съпругата и братята ти бяха изгонени от Хастинапур като говеда: Защо Земята просто не рухна и не умря?“
„Ти си пиян,“ каза Кришна. „Шшт... понеже някой започна тази война, аз се къпех по реките в свещените места...където седемте реки изчезват под земята...къпех се в Чистата река, и в Светлата, и в Потопа, и в Даващата наслада, Широката и Златната, и Красивата...“
„Да, изпий още едно,“ каза Кришна.
Баларама отговори: „Но разбира се, ти също. Вземи още една съпруга.“ Той пресуши своята делва с вино. „Чух как Дурьодана се е гмурнал в езерото като лебед. Сега цар Йудиштира, не стой тук светещ като пълната луна със стадо звезди около себе си. Елате с мен, това не е място за бой.“
„Ние няма,“ помисли си Йудиштира. Баларама се усмихна. „Защо, да, ще го направите. Бхима, Дурьодана. Последвайте ме.“ Баларама ги отведе на Курукшетра на запад, на южната част на реката, където нямаше пясък. „Тук.“
Смъртоносните боздугани се срещнаха с горящи искри. Дурьодана се въртеше надясно, а Бхима винаги наляво; всеки от тях омагьоса своите магически кръгове, за да се предпази от болка и въпроси. Голям страх влезе в тези, които наблюдаваха, а Баларама се усмихна и заспа.
Те ходеха в кръг или стояха, или отскачаха нагоре или назад, навътре и навън, избягвайки ударите и навеждайки се. Дурьодана удряше Бхима отново и отново толкова бързо, че въздухът гореше. Бронята на Бхима падна счупена от него, като подхвърлян от вятъра облак на слънцето. Очите му се облещиха и той поклати глава, подпрян на боздугана си.
Дурьодана гледаше с почуда поразителното търпение на Бхима, който със спокойна душа повдигна оръжието си от земята, за да продължи дуелът. Дурьодана го обикаляше бавно, опитвайки се да намери благоприятна възможност, но Бхима не бе невнимателен от никоя страна.
Тогава Бхима изкара Дурьодана от равновесие. Той хвърли боздугана си. Дурьодана се опита да го избегне, като скочи нагоре, за да го остави да мине отдолу, но Бхима се беше прицелил в главата му и боздуганът счупи бедрото на Дурьодана. Той падна и изпусна оръжието си. Лежеше на земята като отровна змия, смазана и захвърлена да умре. За миг имаше тишина, която отекна из гората, преди някой да осъзнае какво се беше случило.
Тогава войниците на Пандавите нададоха радостни викове; животните цвилеха и пръхтяха. Цимбали и барабани раздираха въздуха – но мнозина потрепераха, езерата станаха кървави, и жените изглеждаха като мъже, а мъжете като жени, когато падна синът на Дритараштра.
Баларама се събуди. „Бхима! Аз съм те учил... да не удряш под кръста.“ Той се изправи. „Мъка и срам за теб! Това никога не е било правено! Или си толкова невеж, че можеш да действаш както си искаш?“
Дурьодана каза: „Така да бъде. Остави. Бхима се разплати за своя гняв и своята майка чрез честно или нечестно действие. Аз съм паднал и думите ти няма да ме вдигнат. Защо ни доведе тук?“
Баларама каза: „Защо трябва някой да умре другаде, освен на Курукшетра? Това е бойно поле, изорано от Куру преди стотици години, което води в рая. Сега ще се върна в Дварака по море!“
Баларама ги остави, и Кришна каза на Дурьодана: „Прощавам ти.“
„Ти!“ Дурьодана гневно се опита да се изправи. Държейки се на двете си ръце, той каза: „Роб и син на роб! Само с нечестни средства, ти успя да спечелиш!“
„Ти следваше своето удоволствие, сега всички са мъртви.“ рече Кришна.
„О, разкъсван от скръб, продължавай да живееш в този нещастен свят! Как ще погледнеш вдовиците, Господи Нараяна? Как ще избегнеш техните клетви? Как ще продължаваш да влачиш своя жалък живот? Но от небето, аз ще ти изпратя моето цялостно съжаление. Сега ви напускам, въпреки че за очите ви, аз не се движа.“
Йудиштира, дишащ бързо, си помисли: „Да, аз ти завиждам. Сега ние сме създанията на ада, със скръбта за наш спътник завинаги.“ Но Бхима се поклони на своя по-голям брат и каза: „Земята още веднъж идва при теб, който нямаш живи врагове. Аз ти давам – твоя дъх на величие, твоя гирлянд от слава.“ И близнаците взеха ръцете на Йудиштира и се усмихнаха, „Ние виждаме всичко, Дхармараджа, ние просто не казваме много.“
Кришна каза на Йудиштира: „Той нарече тази жена със светли вежди, безгрешна и дружелюбна: Жено на роби, ти сега нямаш съпрузи! Те са безплодни семена без живот.“
„Имаш предвид бедната малка женичка с очи като масло?“ попита Дурьодана.
„Той няма повече да гледа жени,“ каза Бхима. „Този Дурьодана е убит. Той сега е парче дърво; не прахосвайте повече горчив дъх по него. Да си тръгваме от това място.“
Но щом Дурьодана утихна, осемдесетте и осем хиляди Сиддхи, които живеят между Земята и слънцето, казаха в един глас: „Слава на цар Дурьодана!“ Вечерното небе беше празно и синьо; Пандавите бяха тъжни и засрамени. Кришна им каза: „Въпреки че беше уморен, дори боговете нямаше да могат да спечелят срещу Дурьодана без хитрост. Не го взимайте присърце. Боговете са се били нечестно срещу силен враг, така че и ние можем да го сторим. Имаме победата и вечерта; да вървим в шатрите си.“ Чувайки тази лъжа от Кришна, Пандавите бяха отново радостни и затръбиха на раковините си.
 
 

четвъртък, 21 юли 2016 г.

Смъртта на Бишма


(Бишма лежи на легло от стрели, направено от Арджуна. Арджуна и Кришна са дошли да му отдадат своите последни почитания. Бишма внезапно избухва в сълзи.)
АРДЖУНА: Кришна, Кришна, моля те, кажи ми защо моят дядо рони сълзи? Той е чел и изучавал Ведите. Чел е и е изучавал всички наши индийски писания. Той знае съвършено добре, че смъртта не е краят. Защо, тогава, той се страхува от смъртта? Той беше този, който ни каза как да го убием, въпреки факта, че той бе наш противник в тази война. Кой друг на света би казал на своите опоненти как да го убият? Той показа на света върха на благородството и великодушието на сърцето. Неговата душа е върхът на жертвата. О, Кришна, има ли нещо на земята, което ти да не знаеш? Кажи ми, о, Кришна, какво мога да направя за него? Ще сторя всичко на земята за моя дядо. Ние изгубихме баща си, когато бяхме съвсем малки. Бишма зае мястото на нашия баща със своята непрестанна любов и грижа. Неговата жертва за нас бе несравнима. Сега, Кришна, кажи ми защо той плаче.
КРИШНА: Не знам, Арджуна. Ти може да го питаш. Той ще ти каже.
АРДЖУНА: Дядо, моля те, кажи ми защо плачеш. Какво мога да сторя за теб?
БИШМА: Дете мое, аз плача, не защото се страхувам от смъртта. Аз роня горчиви сълзи по една проста причина: защото вашето семейство Пандави страдахте толкова много. Кауравите ви измъчваха от самото начало. Кришна е Господарят на Вселената, и все пак вашето страдание няма край. Не знам как така вие страдахте толкова много, когато Кришна беше с вас през цялото време. Как е възможно за него да наблюдава вашето страдание? Неговото сърце е цялото любов и грижа за вас. Не разбирам неговата игра; ето защо роня сълзи.
КРИШНА (усмихвайки се): О, Бишма, о, човек на мъдростта, моята мистерия е необяснима. Ти знаеш, че сърцето ми страдаше със семейството на Арджуна. Моята душа е едно с тях. И моето божествено съществуване, и моето човешко съществуване са едно с тях.
БИШМА: О, Господи, ти си ми по-скъп от собствения ми живот. Ти даде тържествено обещание, че няма да взимаш оръжия, че няма да се биеш, и все пак два пъти ти остави колесницата си, за да ме убиеш. На третия ден и на деветия ден от битката, ти слезе от своята колесница, за да ме убиеш. Аз бях толкова изпълнен с радост, защото исках да бъда убит от теб, мой Господи. Да умра в твоето присъствие, да бъда убит от твоите оръжия, означава да отида незабавно в Рая. Нищо не може да бъде по-славно от това, да бъдеш убит от Самия Господ. О, Кришна, когато ти излезе от колесницата, за да ме убиеш, аз исках да те прегърна на бойното поле, но Арджуна те придърпа обратно в колесницата. Арджуна, ти ми стори ужасно лоша услуга.
АРДЖУНА: Исках Кришна да спази обещанието си, Дядо. Той обеща, че няма да се бие, че ще бъде само мой колесничар.
БИШМА (към Кришна): Аз знам, Кришна, че сега ти си с мен. Краят на моя живот бързо се приближава. Ти си ме благославял много пъти, о, Кришна, със своето божествено пристъствие. Но този път моля те да ме благословиш по различен начин: положи своите вечно-състрадателни ръце на главата ми, и нека тази твоя благословия ме отнесе в най-високото ниво на Мира.
(Кришна благославя Бишма.)
БИШМА: Мир, Мир, Мир владее върховно в моето сърце. Затрогващата флейта на Господ Кришна свири на моето небе и на моята земя. Сенките на унищожението на тъмните демони и заблудата-невежество на тъмната нощ лежат отдавна погребани в дълбините на моето тяло, ум, сърце и живот. Пламъците на моя стремеж вечно плуват в широтата на Твоите реки от състрадание.
КРИШНА: Бишма, светът знае за твоите върховни обещания и върховни жертви. За да изпълниш желанието на баща си, ти не се ожени, и не взе трона. Кауравите те подкрепяха. Морално обвързан, ти се би за тях. Човешкото в теб се биеше с човешкото, небожественото. Божественото в теб се биеше с божественото за божественото. Човешкото в теб се би срещу Пандавите. Божественото в теб каза на Пандавите как да те убият. Арджуна послуша твоя съвет, и сега ти умираш. Твоят живот сега е въпрос на няколко часа. Аз ти предлагам цялата безгранична Любов, Мир и Блаженство на моето сърце. Тук на земята ти си безсмъртен, и там на Небето ти си безсмъртен. Твоето обещание е гордостта на Майката Земя и твоята жертва е гордостта на Бащата Небе.

петък, 8 юли 2016 г.

Спомняйки си отминалите дни


Император Парикшит пътуваше тържествено из целия Индийски континент, запознавайки се с административното превъзходство на управлението на своите предци, с уникалната връзка, която те бяха установили между себе си и Господ Кришна, който тогава бе дошъл на земята като човек, слушайки изживяванията на много светци и учени, които живееха в онези спокойни дни, и спомняйки си онези ободряващи спомени, докато пътуваше. Често той бе обзет от угризение при мисълта, че не е бил роден по време на онези дни, когато дядовците му са били в такова божествено блаженство.
Докато бе така потопен в радостта да си спомня за летописите на своите предци и за славата на онези минали дни с Кришна, Вйаса, великият мъдрец, се появи пред него съвсем неочаквано. Той го приветства с голяма почит и го сложи да седне на повдигнато място. Мъдрецът възхвали управлението на Парикшит и каза, че му напомня на царуването на Пандавите. Младият Цар слушаше почтително неговия говор. След известно време, Вйаса каза: „Синко, трябва да тръгвам сега.“ Но Парикшит каза: „Това е като да поставиш блюдо с деликатеси пред изгладнял човек и точно когато той се кани да протегне ръка към нея, да я оттеглиш. Твоите разкази за приключенията на моите деди и за величието на Шри Кришна са като най-скъпоценните камъни, разпръснати пред мен, но ти ми причиняваш най-болезненото разочарование, като ми отказваш да ми позволиш да ги имам. Твоето напускане точно сега ме кара да чувствам ужасно съжаление.“
Той умоляваше мъдреца да остане малко по-дълго: „Кажи ми с каква мисия си дошъл. Бъди с мен още малко и задоволи глада, който ме измъчва. Аз пропуснах великия късмет, който моите предци са имали да прекарат живота си със Самия Господ. Ще се спася от упадък, поне като слушам за техните подвизи и за тяхната посветеност, която притегли върху тях Неговата Милост.“ Виждайки Царя, който се молеше с голяма искреност и смирение, Вйаса каза: „Синко, не чувствай, че си по някой начин по-нисш или по-малко надарен с добър късмет. Аз заявявам, че никой друг не е имал толкова добра съдба, колкото спечели ти. Защото ти притегли върху себе си Милостта на Господа, в мига, когато беше роден. Господът, Васудева, ти даде дъха на живота. Той те вдигна в ръцете Си и игра с теб, докато ти беше още бебе. Ти също се залепи за Него толкова близо, че едва можаха да те отделят настрана. Твоят най-млад дядо, Сахадева, трябваше да те вземе със сила от Кришна и да те предаде на жените във вътрешните стаи. Ти беше кръстен церемониално от Самия Васудева. Каква паметна сцена бе това! Ти ни показа, че си чудно дете. Ти следваше, с очите си, Господа, където и Той да мръднеше, на която и страна Той да се обърнеше. Ти беше решен да „парикша“ (откриеш) къде е Той, като че никой друг не бе в тази зала този ден.
Кришна се скри много хитро зад колони и се опита по различни начини да отклони твоето внимание от Себе Си, но ти доказа, че си твърде умен дори и за Него! Твоите очи търсеха само Него. Те виждаха само Него и Неговата великолепна Форма. Всички ние, които тогава присъствахме, бяхме много учудени от твоята посветеност и концентрация. Изглеждаше, като че ли ти изследваш всяко лице и се опитваш да откриеш дали е на Кришна. Твоето лице униваше, щом ти виждаше, че не е Неговото, и разцъфваше, когато очите ти виждаха Него и само Него. Учени, прости хора и царе, осъзнаха, че ти си забележително дете. Това е причината поради която, когато твоят дядо, Дхармараджа, се помоли на Него да ти даде подходящо име, Той те кръсти според твоето странно поведение Паракшит (този, който изследва, който се опитва да открие).
„Когато Господът обяви това име на Дхармараджа, щом чу това, голямото събрание на придворни и учени, и мъдреци, всички аплодираха, казвайки: „Много подходящо, отлично, добре.“ Бидейки толкова богато покровителстван от съдбата, не е редно да се обявяваш за овек с лош късмет. Ти беше милван от Господа. Той игра с теб и гледаше твоите подскоци. Той ти даде име. Колцина имат този късмет? Не считай това за обикновени подаръци на Милостта.
Сълзи на радост бликнаха от очите на Парикшит при тези думи. Той имаше въпрос, който се надигаше в гърлото му, но Вйаса видя, че го преглътна и затова той го потупа по рамото и го окуражи да го зададе. „Синко, изглежда като да искаш да ме питаш нещо. Питай без колебание, не се плаши.“ Добивайки кураж от тази подбуда, Парикшит каза: „Достопочтени учителю! Човек не може да знае ценността нито на радостта, нито на скъбта, освен ако е съзнателен за тях. Радостните контакти, за които ти сега говори, ми бяха дадени, когато аз бях едва съзнателен за блаженството, присъщо в тях. Истинската радост може да бъде вкусена само когато човек е съзнателен за нейната ценност. Ако на едно дете бъде даден диамант от билион рупии, то ще го има само за бучка стъкло. Щастието да бъдеш с Господа, което ти казваш, че съм имал в моето детство, е толкова неефективно, колкото радостта, изживяна в миналите прераждания. Аз не съм знаел тогава колко ценни моменти са били това. Ако го знаех, ако бях способен да го знам, щях да ценя тази радост завинаги. Сега всичко това е просто заключение. Аз нямам зрително доказателство за Милостта на Господа, която съм получил от него. Затова сега аз разчитам само на слуховото доказателство. Така че моля те да ми разкажеш за величието и славата на Кришна. Нека очите ми пият от нектара на тези истории.“
Вйаса беше трогнат от неговата молба, той се съгласи. „Синко, нима си мислиш, че Неговите игри са само една или две? Как мога да ти разкажа за Неговите игри? Отвъд човешките възможности е те да се изброят. Затова питай какво е правил Той във връзка с някоя конкретна личност, или по време на някоя конкретна случка или ситуация. Аз с радост ще ти разкажа всички детайли.“
Парикшит беше въодушевен от това. Той го помоли с допрени длани: „Учителю! Разкажи ми как бе родена тази голяма привързаност между моите дядовци и Господ Кришна.“
Вйаса избухна в смях. „Синко, твоята искреност ме изненадва много. Защото, само такива искрени хора могат да получат Джнана. Възхитен съм, че ти имаш този дълбок копнеж. Така, ще ти разкажа това, за което ме попита. Слушай!“ Казвайки това, Вйаса се настани удобно на мястото си. Парикшит също се подготви да слуша, със сърце, което цъфтеше от радост и уши, които се разшириха от стремежа да научат.
„Синко!.........
(Преди сваямварата на Драупади, твоите дядовци не бяха виждали Кришна и Баларама.)
Но когато Пандавите достигнаха своето жилище, скромния дом на един грънчар, своята новоспечелена булка, дъщерята на Друпада – Драупади, и когато Дхармараджа – най-големият брат, описваше с най-голяма екзалтация случките от деня, Баларама и Кришна, облечени в жълта коприна и великолепни за гледане, влязоха в тази скромна колиба. Те паднаха в стъпалата на старата Кунти, майка на твоите дядовци. „Лельо, ние сме твои племенници,“ „Ние сме децата на Нанда и Яшода,“ представиха се те. После докоснаха стъпалата на Дхармараджа, просвайки се пред него. Кришна се приближи до Арджуна и го придърпа настрани, със сладък прост израз на обич. „Аз те познавам, но ти не ме познаваш. Виждам те сега за първи път. Аз съм синът на Васудева. Моето име е Шри Кришна. Аз съм по-млад от теб. И все пак, когато ти постигна тази победа в Царския Дворец, аз разпознах, че вие сте братята Пандави и така разбрах, че сте избягали от двореца от лак (восък), в който бяхте, когато той бе подпален. От мига, в който очите ми паднаха на теб при събранието от кандидати, аз някак почувствах, че ти си Арджуна. Казах това на брат ми. Това е моят брат, Баларама. Бях много щастлив, че те разпознах и моят брат също сподели радостта ми. Най-накрая мога да се срещна с теб. Булката е олицетворението на добродетелта и интелигентността.“
„Говорейки така, Кришна извика Арджуна на разстояние и прошепна в ухото му: „Братовчеде! Не е препоръчително да излизаш на отворено толкова скоро. Остани предрешен, за кратки периоди, на едно място или друго, за още малко време.“ След това Той се сбогува с леля Си и другите и си тръгна със своя по-голям брат Баларама.
„От този ден, обичта между Кришна и Арджуна ставаше все по-интензивна и по-интензивна. Тя порасна в огромно дърво и даде плодове, богати на сладост, които те споделяха. В тази сладост, техните умове се сляха и станаха едно. Забележи първия път, когато твоят дядо се срещна с Господ Кришна, Той беше в сватбената зала на Драупади, Калйана Мантапа (залата за празненства). Значението на това е във факта, че те също бяха обвързани през годините с връзки на любов и привързаност на неизменно приятелство. За да доведе до съвършенство това приятелство, Кришна го научи на Най-висшата Мъдрост. „Забеляза ли колко близък беше този Ненадминат Фокусник с твоя дядо?“ С този въпрос, Вйаса се изправи и събра нещата си, в опит да си отиде.
Виждайки това, Паракшит помоли жалостно, изтривайки сълзите на радост, които пълнеха очите му. „Учителю, ти направи Господа да стои ясно пред мен, с твоето описание на Неговата лила и Неговата Милост. Моля те, кажи ми още от многото случаи, когато Господът е обсипвал Своята Милост на моите дядовци, как Той е бил близък до тях и ги е спасил от гибел. Сънят напуска очите ми и ме подтиква да слушам историите за Бога. Направи тази нощ свята, като ми разкажеш славата на Господа. Само това може да ми даде удовлетворение. Нека прекарам нощта в мисли за Него... Твоята тишина ми причинява голяма агония.“
Вйаса видя непоколебимостта и посветеността на Паракшит и промени решението си. Той каза: „Синко, да бяха едно или две, могъщите чудеса на Кришна, аз можех да ти ги опиша. Ако човек има билион езици, и цялата вечност пред себе си, описанието на Неговото Величие никога не може да бъде изчерпано. Всички Богове се преклониха пред Него с допрени длани. Понякога Той издига Своите преданоотдадени до небесата, скоро след това ги дърпа надолу в дълбините. Той се отнасяше към света като към куклено представление. Той беше винаги сияен със Своята усмивка. Никога не познаваше тревожността, разочарованието или нещастието. Понякога се държеше като обикновен човек, понякога като невинно дете, в други случаи като близък роднина, или като близък приятел, или като властен монарх. Понякога Той се държеше като игриво момче-говедарче. Той имаше способността и интелигентността да играе всички роли с уникална елегантност. Той обичаше твоя дядо, Арджуна, със специален плам. Взимаше го със Себе Си, какъвто и да е случаят или мястото. Та Арджуна можеше да се движи свободно дори из вътрешните стаи на дома на Господа. Господът играеше с твоя дядо във водите на Ямуна, гмуркайки се на едно място и издигайки се на отдалечено място, за да го изненада, викайки му да направи същото, ако може, състезавайки се с него в различни игри, игри, които не се поддават на описание и разпознаване. Той водеше Арджуна на усамотено място и разговаряше с него за някакви мистерии. Често се отказваше от гладкото, копринено легло и вместо това спеше с глава в скута на Арджуна.
„Твоят дядо откликваше напълно на тази любов. Въпреки че понякога биваха откривани ядосани един на друг, говорейки като че са разярени, те се сдобряваха много скоро и подновяваха приятелския разговор бързо. Скъпи мой синко, може да се каже, че те бяха Нара и Нараяна, като тялото и дъха. Нямаше Арджуна без Кришна и нямаше Кришна без Арджуна. Нямаше тайна, която твоят дядо да не сподели с Кришна, или която Кришна да не сподели с твоя дядо, кой конкретен епизод в тяхната връзка да ти кажа сега? Питай ме за който и да е, който би искал да чуеш и аз с радост ще ти го разкажа.“