вторник, 6 февруари 2018 г.

Ако страдаш, благодари на Бог


Страданието е преживяване, което Бог има в нас и чрез нас. То е резултатът от нашето ограничено съзнание. Когато е в действие неограниченото съзнание, ние виждаме резултата под формата на радост и наслада. Когато постигнем нещо в Безкрайното, ние сме удовлетворени. Когат опостигнем нещо в крайното, не сме удовлетворени. Когато някой човек има пет долара, той иска да спечели десет. Той страда, защото смята, че е ограничен. Когато после спечели десет долара, той вижда, че някой друг има двайсет долара. Той пак страда и изпада в смут, мислейки как да спечели двайсет долара.

В крайното винаги ще има страдание, защото ние се опитваме да се състезаваме, да се вкопчваме, да притежаваме. Но в Безкрайното няма страдание, защото щом веднъж навлезем в Универсалното Съзнание, нашата воля и Универсалната Воля ще са едно. Сега ние се опитваме да удовлетворим света с нашето ограничено съзнание, както и светът се опитва да удовлетвори нас със своето ограничено съзнание. Ограничаваме другите и самите ние сме ограничени. Нашето главно преживяване в този свят е преживяването за ограниченост, и това е причината за нашето страдание.

От най-висша гледна точка, Бог въплъщава както ограниченото, така и неограниченото съзнание. Той е най-дребното насекомо и същевременно е неизмеримият космос. Той е по-малък от най-малкото и по-голям от най-голямото. Той е по-далеч от най-далечното и по-близо от най-близкото. За кого Той е по-близо от най-близкото? За търсещия. За кого Той е по-далеч от най-далечното? За този, който не търси.

За онези, които се търкалят в удоволствията на невежеството, Бог е безкрайно далеч. Естествено, такива хора страдат. Но когато търсачът се моли на Бог и медитира на Бог, той чувства, че е най-скъпото дете на Бог. Когато се моли на Бог, той чувства, че Бог Всезнаещият е тук и го слуша. Когато медитира на Бог, той чувства, че Бог му говори, а той слуша Бог. Ако той се вслушва в Бог и Бог се вслушва в него, не може да има страдание.

Ако Бог е любящ, защо тогава ни оставя да страдаме?

Поради нашите лоши дела са се появили отрицателни, неустремени, небожествени сили. Когато тези сили влизат в нас, ние страдаме. От друга страна, това, което наричаме страдание, което наричаме греховно, лошо, небожествено или неустремено, е също част от Бог. Ние изживяваме Бог във всичко и чрез всичко. Когато видим страдание, ние веднага смятаме, че Бог е жесток. Това е нашият човешки начин да съдим Бог. Но ако влезем дълбоко навътре, ние ще видим, че това, което наричаме страдание, не е нищо друго освен преживяване. И кой има това преживяване? Самият Бог. Бог е Извършителят, Бог е действието и Бог е неговият плод.

Ако страдаш, благодари на Бог.
Защото нищо не убягва от Неговото Зрящо Око и от Неговото Състрадателно Сърце.


Шри Чинмой

Няма коментари:

Публикуване на коментар