сряда, 15 март 2017 г.

Как да разкрием природата на ума




П.: Как да разкрием природата на ума, т.е. неговата върховна причина или ноумена, на който е проявление?
М.: Подреждайки мислите по важност, най-важната от всички е „аз” мисълта. Идеята или мисълта за личността е корена или ствола на всички други мисли, тъй като всяка идея или мисъл се появява като нечия и тя не съществува независимо от егото. Затова егото поражда движението на мислите. Втората и трета личност не се появяват освен за първата личност, за аза. Следователно те се появяват, единствено след като се появи първата личност или аза, затова всичките три личности изглежда, че се появяват и изчезват едновременно. Тогава проследи върховната причина на „аза” или личността! Идеята за „аз” се появява за въплътеното его и то би трябвало да е свързано с тялото или организма. Има ли то местонахождение в тялото или специална връзка с определено място, както речта или влюбчивостта имат център в мозъка? Подобно, има ли „азът” някакъв център в мозъка, кръвта или вътрешностите? Мисловният живот има за свой център главния и гръбначния мозък, които от своя страна са подхранвани от кръвта, циркулираща в тях, носеща хранителни вещества и кислород, които смесени в подходяща пропорция се трансформират в нервна тъкан. Както за вегетативния живот или за жизнената сила, включваща циркулацията, дишането, храненето и т.н., се казва, че е ядрото или същността на организма, така и за ума може да се каже, че е проявление на жизнената сила, която на свой ред се счита като пребиваваща в Сърцето.
   П.: Сега, да попитам за изкуството за унищожаването на ума и за развиването на интуиция на негово място. Това два различни етапа ли са и има ли неутрална основа, която не е нито ума, нито интуицията? Или, отсъствието на умствена дейност задължително ли води до Себереализация?
   М.: За абхяси (практикуващия) има два различни етапа. Съществува неутралната основа на съня, комата, припадъка, лудостта и т.н., в която не съществуват нито умствени дейности, нито надделява съзнаването на Себето.
   П.: Разглеждайки първо първата част на въпроса, ще попитам как умът да бъде елиминиран или относителния план на съзнанието да се трансцендира?
   М.: Умът по природа е неспокоен. Започни да го освобождаваш от безпокойството му, дай му мир, освободи го от разсейващи фактори, тренирай го да гледа навътре, направи това навик. Това става като игнорираш външния свят и като отстраниш препятствията за покоя на ума.
   П.: Как да отстраним безпокойството на ума?  
   М.: Външните контакти – контакт с обекти, освен със самия себе си – правят ума неспокоен. Загубата на интерес в не-аза (вайрагя) е първата стъпка. После следва навикът за интроспекция и съзерцание. Те се характеризират с контрол на външните сетива, вътрешните способности и т.н. (шама, дама и т.н.)1, които водят до еднонасоченост на ума и самадхи.

Из "Разговори с Рамана Махарши за Себеизследването"

Няма коментари:

Публикуване на коментар