понеделник, 31 август 2015 г.

Буда и Ананда

РОЛИ: Буда Ананда, най-скъпият му ученик Група от няколко близки ученици

(Буда и Ананда.)

БУДА: Ананда, сега съм стар човек. Осемдесетгодишен съм. Ананда, петдесет години аз учех и проповядвах. Дойде времето за мен да си отида от този свят. Слаб съм. Инвалид съм. Цялото ми тяло е съсипано, Ананда. Това тяло не може да бъде повече от полза тук на земята.

АНАНДА (ронейки сълзи): Не, Учителю, не. Ти трябва да останеш с нас още доста дълго време. Самото ти присъствие е велика благословия за човечеството. Тази Санга още не е добре установена. Тази Санга се нуждае от твоето физическо присъствие.

БУДА: Ананда, искаш да кажеш, че Сангата очаква нещо ново от мен ли? Искаш да кажеш, аз не съм говорил на ясен език това, което имам да кажа за тази Дхарма ли? Аз не съм запазил нищо скрито от вас. Никога не съм показал знак на потайност, нито безразличие. Освен това, никога не съм мислил, че ще трябва да водя и управлявам/се справям със Сангата, и че тя винаги ще разчита на мен. Така че защо да остана? Защо да бъда въвлечен по-дълго в дейностите на Сангата? Ананда, от сега нататък бъди себе-достатъчен. Имай вяра в себе си. Води духовен живот. Ти ще реализираш най-висшата Истина. Само този, който следва Дармата, този, който приема убежище в Дармата, ще влезе в света на Блаженството, и никой друг.

АНАНДА: О, Господи Буда, това, което казваш, е съвършено вярно, но нашите сърца не могат да живеят без теб. Нуждаем се от теб. Ние вечно ще имаме нужда от теб.

БУДА: Ананда, ти се нуждаеш от мен. Аз се нуждая от теб. От друга страна, Вечната Истина се нуждае от нас двамата. Вечната Истина се нуждае от мен в света на Отвъдното, а същата Истина се нуждае от теб тук на земята. Моят живот приключи/привършва. Всички изживявания от света ги предлагам на света. Вчера ядох в къщата на Чунда. Оттогава се чувствам все по-слаб, но искам да те уверя, че тази слабост не се дължи на неговата храна. Аз страдам, вярно, но вината изобщо не е негова. Той ми даде храна с най-голяма любов и посветеност. Никой не трябва да го обвинява, когато умра. Предлагам му най-дълбоките си благословии. Преди да бъда просветлен, преди да стана Просветления/Буда, храната на Суджата ми помогна да живея на земята. Нейната храна направи възможно за мен да медитирам. А сега храната на Чунда ми помага да вляза в Най-висшата Нирвана. Аз не виждам разлика между храната на Суджата и храната на Чунда. Всяка послужи за специална цел.

(Влизат няколко близки ученика.)

АНАНДА: Вижте! Вижте! Днес цялото тяло на Буда е залято от Светлина. Тази Светлина не сме виждали никога около него. Такава божествена Светлина!

УЧЕНИЦИТЕ: Да, Господи, днес виждаме нещо изцяло ново в теб, което никога преди това не сме видели. Цялото ти лице е залято от Светлина и Наслада.

БУДА: Ананда, днешният ден ми напомня на моите дни в подножието на Бодхи дървото. Точно преди да вляза в Нирвана, това тяло имаше същата Светлина, същата Наслада. Днес отново това тяло е изпълнено със Светлина и Наслада. Ти го виждаш за първи път. Но аз го виждам за втори път. Денят свършва, и моето земно пребиваване свършва заедно с него. Ето защо вие всички виждате тази Светлина в мен и около мен.

(Ананда избухва в сълзи и се кани да излезе.)

БУДА: Ананда, остани тук. Не си отивай. Животът ми сега може да бъде измерен в минути. Ананда, не плачи за мен. Казвам на всички ви, не плачете за мен. Ананда, казвах ти много пъти/неведнъж, че всичко е преходно на земята. Няма нищо вечно тук. Всичко, което идва в живота, ще трябва да се откаже от живота. Ти ми служеше, о, Ананда, най-посветено, най-душевно, и за това предлагам на теб моите последни благословии. Продължи със/на своята вътрешна сила, и ще получиш освобождение. Ще имаш твоето освобождение, когато му дойде времето. Моето духовно пътешествие започна с отречението и състраданието, и днес, към края на моето пътешествие, предлагам на света същото послание: отречение и състрадание. О, Ананда, не скърби.

(Буда напуска)

неделя, 30 август 2015 г.

Синът

ПЪРВА СЦЕНА

(Нощта напредва. Няколко овчари пасат овцете си в едно поле близо до Витлеем.)

ПЪРВИ ОВЧАР: Вижте, вижте, скъпи приятели! Каква ярка и силна светлина има в небето!

ВТОРИ ОВЧАР: Вижте, вижте! Един ангел на Господа се приближава към нас.

ТРЕТИ ОВЧАР: Погледнете, ангелът застава точно пред нас.

ТРИМАТА ОВЧАРИ: Уви, някакъв неизвестен страх тормози сърцата ни.

АНГЕЛ: О, мили, прости и искрени овчари, отхвърлете вашия безпочвен страх. Аз дойдох при вас с новина за голяма радост. Днес и само днес се роди Спасителят. Той се роди във Витлеем, който е съвсем близо до нас. Новороденото божествено бебе лежи в обора на една страноприемница. Той е Христос, Господарят, помазаният Цар. Погледнете нагоре и вижте какво правят моите приятели ангели.

ОВЧАРИ: Ах, те танцуват, възхваляват и пеят: „Слава на Бог в Най-висшето. И, на земята, мир сред човеците, в които Бог е доволен.“ Това е чудесно, чудесно! Нека побързаме към Витлеем и видим това прекрасно нещо.

ВТОРА СЦЕНА

(Дворецът на цар Ирод.)

ИРОД: Непоносимо! Немислимо! Невъзможно! Няма да позволя никой друг да е Царят. Аз съм Царят, единственият Цар на Юдея. Свещениците и преписвачите ми казаха, че това малко бебе Цар е във Витлеем. Искам само да бъда сигурен, че това е вярно, че той е там във Витлеем. Ако е така, ще го убия. Ще го изпратя при Бог. Ще остана Цар, докато ми е позволено да живея на земята.

(Влизат тримата мъдреци.)

ИРОД: (поздравява ги) Толкова съм щастлив да ви видя. Чувал съм много за вас. Вие тримата сте изключително мъдри мъже. Дошли сте от далечния Изток. Изучавали сте звездите, и аз разбрах, че една звезда ви води към новия Цар. Моля ви, отидете и вижте божественото дете и се върнете с някаква информация за него. Тогава аз лично ще отида и ще го обожавам.

(Тримата мъдреци излизат.)

ТРЕТА СЦЕНА

(Мария и Йосиф са в страноприемницата.)

МАРИЯ: Йосифе, казах ти да не се тревожиш. Сега имаме хубава стая в голям хан. Вече не сме в обор. Тук ти и аз ще можем да гледаме нашето сладко божествено бебе съвсем лесно.

ЙОСИФ: Мария, ти беше права. Ти си права. Ти винаги си права.

МАРИЯ: Това, от което се нуждаем аз и ти, е търпение. Това е всичко.

(Влизат тримата мъдреци.)

МЪДРЕЦИ (покланяйки се на бебето): О, Царю, о, Господарю на света, днес ние не сме на земята. Сега сме на седмото небе от блаженство. Нямаме божествени дарове, които да ти предложим. Молим те, приеми нашите земни дарове от злато, парфюм, тамян и смирна.

ЙОСИФ: О, божествени гости, моля ви, пренощувайте тук.

МЪДРЕЦИ: Благодарим ти, Йосифе. Много мило от твоя страна.

(Мария ги нахранва. Те си лягат да спят в един ъгъл на стаята. Йосиф е в друг ъгъл, а Мария и детето в трети ъгъл. След няколко мига един божествен глас събужда тримата мъдреци.)

ГЛАС: Вървете си вкъщи. Не се връщайте при Ирод.

(Излизат тримата мъдреци.)
(Един ангел се появява и събужда Йосиф и Мария.)

АНГЕЛ: Йосифе, ти, жена ти и детето ти трябва да заминете незабавно за Египет. Иначе Ирод скоро ще открие твоето малко дете тук и ще го убие.

(Мария взима бебето в ръцете си. Всички излизат.)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

(Бенарес. Училище за религиозно обучение. Няколко ученика, включително Исус, седят в полукръг.)

УЧИТЕЛ: Днес ще ви уча нещо ново. Вече ви преподадох Чанди и Йога Васища. Днес ще започна с нова книга, Бхагавад-Гита, божествената песен. Гита е нашата Библия. Така, скъпи Исусе, сигурен съм, че си чел твоята Библия. Започвайки от днес, ти ще изучаваш нашата Библия. Исусе, Боже мой! Какво ти е? Защо си толкова тъжен и депресиран? Нещо не е наред ли? Случило ли се е нещо?

ИСУС: Нищо особено, господине.

УЧИТЕЛ: Кажи ми, кажи ми какво тормози сърцето ти.

ИСУС (избухвайки в сълзи): Получих новина от вкъщи, че баща ми е починал.

УЧИТЕЛ: Баща ти! Кога? Къде?

ИСУС: Преди три и половина месеца баща ми починал в Израел. Господине, Вие бяхте извънредно мил с мен. Много съм  Ви благодарен. Вие ми преподадохте някои от хиндуистките писания с огромна любов и грижа. Но за съжаление, утре ще трябва да замина за вкъщи.

УЧИТЕЛ: Как ще се върнеш вкъщи, сине мой?

ИСУС: Ще се върна, както дойдох. Дойдох в Индия с керван и ще се върна с друг керван. Утре ще тръгна. Бях в Индия около година. Тук всички бяха извънредно мили с мен. Ще отнеса с мен любовта, грижата и състраданието на Индия и ще ги предложа на моя народ.

УЧИТЕЛ: Скъпи синко, хиляди ученици са минали през ръцете ми, но никой не може да се доближи до теб. Ти си истински гений. Ти си несравним. Днес ти силно страдаш от загубата на твоя скъп баща. Как бих искал да мога да ти дам някаква утеха. А, една великолепна идея озари ума ми. Ще прочета няколко стиха от Гита.

Васамси джирнани йатха вихая
Навани грихнати наро парани
Татха шарирани вихая джирнани
анйани самйати навани дехи

(Както човек съблича своите износени дрехи и си слага нови, така и въплътената душа съблича износеното тяло и влиза в нова форма за манифестация.)

Наи нам чинданти шастрани
наи нам дахати паваках
на чаи нам кледайанти апо
на шошайати марутах

(Оръжия не могат да разсекат душата. Огънят не може да изгори душата. Водата не може да измокри душата. Вятърът не може да изсуши душата.)

Искаш ли да рецитираш с мен?

ИСУС: Разбира се. Ще бъда щастлив и благодарен, ако мога да се присъединя към Вас.

(Учителят и Исус рецитират заедно. Другите ученици ги слушат със задълбочено внимание. Очите на Исус сияят от радост.)

ИСУС: Господине, толкова съм Ви благодарен. Тези божествени думи от Гита утешиха напълно сърцето ми.

УЧИТЕЛ: Винаги съм виждал и чувствал нещо специално в теб. Външно никога не съм го казвал на никого, но ти си моят най-любим ученик. Аз ценя високо твоята искреност, твоето смирение и твоята чистота. Сега, Исусе, щом няма да можеш да изучаваш Гита с мен, бих искал да ти кажа нещо, което без съмнение ще те вдъхнови. Ти знаеш, че Гита е диалогът между Господ Кришна и неговият най-скъп ученик-приятел, Арджуна. Господът предал на своя ученик нещо уникално. Той казал, че Бог е истинският извършител. Човешките същества са обикновени инструменти. Дали сме тук на земята или там на Небето, Бог е Този, Който действа във и чрез нас. Ние сме само инструменти: Нимитта матрам бхава савйасачин.

ИСУС: Чувал съм това преди. Чувал съм това някъде другаде. Не мога да си спомня. (След пауза.) А, сетих се! Моят Всевишен Баща ми каза за тази мантра точно преди да напусна Небето.

(Всички ученици избухват в гръмогласен смях.)

УЧЕНИК (по подигравателен начин) : Неговият Всевишен Баща на Небето! Какво още? Ти, глупако, как може да си спомняш какво се е случило на Небето? Днес ти повече не си нашият Исус, а Царят на Въображението.

УЧИТЕЛ: Вие, калпазани, мълчете! Скрийте невежеството си в тишина. Какво странно има в това да си спомняш съществуването си на Небето? Вие, глупаци, още не сте чели Гита. Ето защо се държите като безмозъчни овце. В Гита Господът ясно казва, че всички ние сме минали през много, много инкарнации. Това не е нашият първи и последен живот. В Гита Господът казва на Арджуна всичко за своите предишни инкарнации.

УЧЕНИК: Нашият Господ Кришна може да направи такова нещо. Ние вярваме в Кришна. Но за нашия Исус, Царя на Въображението, да се държи като нашия Господ Кришна е абсурдно.

УЧИТЕЛ: Вие, глупаци! Днес вие наричате моя Исус Царя на Въображението. Подигравате му се. Казвам ви, един ден вие ще познаете кой е той. Вашият Цар на Въображението ще стане не само Цар на Израел, а също така и Цар на света. Моето сърце ми казва, че той не е смъртен като нас. Той е спасител на света. Той е друг Кришна.

(Исус идва и докосва стъпалата на учителя си с най-голямо смирение.)

ИСУС: Господине, аз съм изпълнен с благодарност.

УЧИТЕЛ: Днес ти докосваш моите стъпала с цялото смирение на сърцето си. В близкото бъдеще не само аз, а целият свят ще докосва твоите стъпала и ще те обожава.

ПЕТА СЦЕНА

(Исус на планината. Той е унесен в транс. Влиза Бог. Лицето на Исус засиява.)

БОГ: Синко, бих искал да предложиш серия афоризми като специален съвет към твоите ученици. Твоите ученици може да те попитат за тяхното значение. Ето защо ще ти кажа също и техните значения. Първо, блажени са бедните по дух, защото тяхно е Небесното царство.

ИСУС: Колко чудесен е Твоят съвет, Татко!

БОГ: Това означава, че Царството на Блаженството е за онези благословени/свети хора, които имат посветена преданост на своя вътрешен и духовен живот и които нямат нищо общо с гордостта.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са онези, които скърбят, защото те ще бъдат утешени.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че същинският духовен живот на един търсач започва, когато той има истинско/реално чувство на загуба. Неговата загуба е загубата на неговото вътрешно богатство: мира, радостта, любовта и блаженството. Тази загуба създава в него вътрешен плач, който външно може да бъде познат като скръб. Естествено на един търсач от този тип ще му бъдат върнати мира, радостта, любовта и блаженството, които той плаче да си възвърне.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че ако човек има огромно чувство за превъзходство, той ще владее над другите, но ако същият човек чувства, че е слаб и безпомощен без Мен, тогава ще развие дълбоко чувство на смирение. Това смирение ще го направи едно с всички човешки същества на земята. Неговото универсално единство е силата, която ще му позволи да заяви/присвои земята божествено и върховно.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бог.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че само чистотата има способността да получи и да постигне Божественост. Едно чисто сърце е несравнима проява на Моята божествена Реалност.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти много, Татко. Следващото?

БОГ: Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове на Бог.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че Моите божествени деца са онези, които се стремят към Светлината и които са заредени със Светлина. Светлината, в процеса на своята проява, става все-изхранващият и все-изпълващият Мир.

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко. Следващото?

БОГ: Ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.

ИСУС: Чудесно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че прощаването е далеч най-доброто качество както в Мен, така и във всички човешки същества. Ако невежеството те е ударило веднъж и ти си простил на невежеството, няма гаранция, че то няма да те удари пак. Но ако кажеш на невежеството, че ако иска пак да те удари, ти си повече от готов да му отговориш със своето оръжие-прощаване, невежеството почва да осъзнава, че твоето оръжие е безкрайно по-силно от неговото оръжие. Твоето оръжие има Светлина и разпръсква Светлина; докато неговото оръжие, което е тъмнина, цялото е объркване. Оставайки в пълна/крайна и постоянна обърканост, как може то да продължава да се бори срещу своя противник, Светлината, която е все-обичаща и все-изпълваща?

ИСУС: Разбирам. Благодаря Ти, Татко, благодаря Ти. Следващото?

БОГ: Когато даваш милостиня, не позволявай лявата ти ръка да узнае какво прави дясната ти ръка.

ИСУС: Прекрасно, Татко.

БОГ: Синко, това означава, че човек получава голямо чувство на задоволство, ако види, че някой гледа, докато той дава нещо на другите. Задоволството, което е резултат от публичен показ/ност, веднага създава излишна/ненужна гордост. Какво е гордостта, ако не незабавно и пълно себе-унищожение?

ИСУС: Благодаря Ти, Татко, благодаря Ти. Следващото?

БОГ: За днес достатъчно, сине Мой. Малко съм изморен. Някой друг ден ще ти дам повече съвети.

ШЕСТА СЦЕНА

(Исус със своите ученици.)

ИСУС: Аз съм евреин, но евреите не ме приемат. Те ме ненавиждат, въпреки че аз дойдох да ги спася. Такава е моята участ. Въпреки това аз знам, че някой ден целият свят ще ме приеме, ще ме обича и ще ме обожава. Знам, че аз не съм само за малка част от човечеството. Аз съм за цялото човечество. Но онези, които ме приемат и ме заявяват за свой, без съмнение са моите любими/многообични. Дните ми са преброени. Аз имам дванадесет ученика. Сред тях, Юда ще ме предаде. Той ще ме сложи в ръцете на врага. И тогава ще ме разпънат на кръст.

(Всички ученици са шокирани.)

УЧЕНИЦИ: Юда! Юда! Юда ще предаде нашия Господар!

ЮДА: Невъзможно, невъзможно! (Докосвайки стъпалата на Исус.) Господи, има ли нещо, което да мога да направя без твоето знание или без твоето одобрение или, най-малкото, без твоето съгласие? Знам, Господи, че твоите думи ще се окажат верни. Но Господи, на мен ми изглежда, че ти си този, който си избрал мен да изиграя тази немислима роля в твоята космическа игра.

ИСУС (усмихвайки се и благославяйки го): Юда, ти си прав. Наистина, светът ще те намрази. Но светът не знае, че всичко е предначертано. Така че, Юда, изпълни дълга си/изиграй ролята си добре, когато удари твоят час.

УЧЕНИЦИ: Господи, нашият час вече удари. Ние искаме да извършим дълга си добре.

(Те всички хващат Юда и почват да го удрят и да го ритат.)

ИСУС: Спрете! Спрете, или аз ще ви оставя всичките незабавно! Юда върши правилното нещо. Неговата измяна е предопределена. Какво може да направи той сега? И какво мога аз да направя сега? Само нашият Небесен Баща знае какво е най-добро за Юда и какво е най-добро за мен и какво е най-добро за всички вас.

УЧЕНИЦИ: Ние знаем какво е най-добро за нас!

(Почват отново да бият Юда.)

ИСУС: Спрете! Спрете! Ако не, ще ви оставя завинаги!

ПЕТЪР: Господи, ти си велик. Ти си божествен. За теб е лесно да простиш на един мръсен предател и мошеник/негодник като Юда. Но ние сме смъртни, обикновени човешки същества. Как можем да му простим?

ИСУС: Петре, по същия начин, по който аз ще простя на вас. Петре, един ден ти ще се отречеш от мен – не веднъж, не два пъти, а три пъти. Три поредни пъти в един кратък ден!

ПЕТЪР: Аз? Невъзможно! Кога? Защо?

ИСУС: Да, Петре, ти и никой друг ще се отречеш от мен. Ти мислиш, че това е невъзможно. Но аз ти казвам, Петре, това не само е възможно; то е неизбежно. Всичко това е предопределено. Не плачи, не ридай, Петре. Аз обичах теб най-много. Винаги ще те обичам най-много. Освен това, когато дойде времето, ти ще бъдеш този, който ще носи моето знаме на Истината и ще отключи вратата на моето сърце, така че човечеството да може да види Светлината на моя Отец. Ти ме обичаш най-скъпо. Ето защо искам ти да се грижиш за моите останали ученици, които са моите агнета, моите овчици.

ПЕТЪР: Господи, ще го направя. Ще го направя непременно. Господи, ти си Господарят на Любовта. Ти си Господарят на Състраданието. Ти си Господарят на Прощаването.

ИСУС: Не, не. Аз съм просто синът на изпълнението. Моят Баща е Господарят на Любовта. Моят Баща е Господарят на Състраданието. Моят Баща е Господарят на Прощаването.

ФИЛИП: Господи, ще видим ли някога твоя Баща?

ИСУС: Разбира се, че можете. Филипе, да ти кажа ли върховната истина? Този, който е видял мен, е видял Отца, защото аз и Баща ми сме едно.
Деца, искам да ви кажа една забавна история:

Имало веднъж трима сина на същия баща: най-малкият, средният и най-големият.
Най-малкият син казал: „Баща ми е на Небето.“
Средният син казал: „Небесното царство е в твоето сърце.“
Най-големият син казал: „Аз и Баща ми сме едно.“
На най-малкия син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоята визия.“
На средния син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоята мисия.“
На най-големия син Бащата казал: „Синко, благодаря ти за твоето единство.“

Мои мили деца, Баща ми ме помоли да дойда на този свят. Аз Му се подчиних. Той ме помоли да покажа на света Неговата Светлина. Аз Му се подчиних. Аз изпълних Неговите изисквания. Той изпълни Своите мечти/сънища чрез моя посветен и предаден живот. Сега Той иска да се върна при Него. Затова аз съм подготвен. Деца, моят Баща ви даде всички на мен. Сега, към края на моя живот, аз ви връщам всички на Него. Аз съм нищо. Той е Всичко. Той е за всичко. Той е Всички. Той е за всички.
Юда, ела тук, моля те. (Юда отива и сяда в стъпалата на Учителя.) Нимитта матрам бхвава. Бъди само/обикновен инструмент.

ЮДА: Днес, днес, днес
стоя със Бога сам;
утре и завинаги
с Неговия Лъч от Състрадание.

ИСУС: Петре, ела тук, моля те. (Петър отива и сяда в стъпалата на Учителя.) Нимитта матрам бхава. Бъди само инструмент.

ПЕТЪР: За да спасиш една мравка като мен,
ти дойде на този свят от прах и кал.
За да обичаш един просяк като мен,
и да ми дадеш върховна роля в Твоята Космическа Игра.

ИСУС: Деца, бъдете инструментите на Господа. Ние всички сме Негови инструменти. За да въплътим Него, ние дойдохме на света. За да проявим Него, ние дойдохме на света. За да осъществим Него, ние дойдохме на света.


СЕДМА СЦЕНА

(Небето. Кришна свири на своята божествена флейта.)

КРИШНА: Ах, Исус пее моята любима песен на земята. Как душевно предлага богатството на моята песен на човечеството. Не, аз трябва да съм напълно откровен. Тази песен не е моя. Аз не съм съчинил тази песен. Нашият Всевишен Баща състави тази песен. Той ме научи на тази песен и аз я пях на земята. Той научи Исус на същата песен и сега той я пее на земята толкова душевно и толкова плодотворно.
Ах, днес нашият Исус се връща у дома. Колко усилено работеше той, особено неговите последни три години на земята. Той се нуждае и заслужава малко почивка тук на Небето. (Викайки високо.) Рама, Буда, къде сте? Елате тук, моля ви. (Влизат Рама и Буда.) Нашият брат Исус се връща днес. Татко ми съобщи тази сутрин.

РАМА И БУДА: Татко винаги казва всичко първо на теб. Ти си Неговият най-любим син.

КРИШНА: Изобщо не. Ние всички сме Негови най-любими синове. Какво може да направи бедният Татко? Рама, миналата нощ ти трябваше да водиш славна битка срещу Сатаната и силите на невежеството. Ето защо, на сутринта ти беше мъртво уморен. Естествено трябваше да спиш до късно сутринта. Татко не искаше да смути твоя здрав сън.
Буда, ти стана много рано сутринта и започна да медитираш. Влезе в своя най-дълбок транс. Когато Татко те видя в твоя обичаен транс, Той и теб не искаше да безпокои. А какво правех аз сутринта? Аз свирех на моята флейта и се връщах в спомените за моята лила във Вриндавана на земята с моята божествена Радха и моите божествени гопи, моите изцяло посветени и напълно предадени преданоотдадени. Понеже аз нито спях, нито медитирах, Татко дойде при мен и ми предаде съобщението за днешното пристигане на Исус.

РАМА И БУДА: Кришна, ти си сладост и грижа за всички твои посветени. За нас, твоите братя, ти си цялата интелигентност и цялата мъдрост. Нищо чудно, че светът, особено Индия, има такава любов към теб.

КРИШНА: Братко Рама, братко Буда, нека не губим време. Нашият брат Исус скоро ще пристигне. Неговото разпъване на кръст напълно ме съсипа/разстрои.

БУДА: Аз бях просто ужасен, когато чух за него от Татко онзи ден.

РАМА: Когато Татко ми каза за разпъването на Исус на кръста, аз бях просто покрусен. Той направи толкова много за земята а, в замяна, земята му предлага разпятие. Земята не е готова за нас.

БУДА: Изглежда, че земята никога няма да бъде готова.

КРИШНА: Заради мен, заради Татко, нека се подготвим да посрещнем Исус. Нека направим най-красивия трон за него.

(Те правят златен трон. Исус се възнася и се появява. Те го поздравяват най-ентусиазирано и го слагат на трона. Влиза Отецът.)

ОТЕЦ: (благославяйки и прегръщайки Исус): Исус, моят Исус.
Видях твоето страдащо лице.
Аз плаках и плаках.
Почувствах твоето прощаващо сърце.
Аз се усмихвах и усмихвах.
Прегърнах твоята просветляваща душа.
Аз танцувах и танцувах.

Автор Шри Чинмой
Превод Sukhpakhi

събота, 29 август 2015 г.

Принц Сидхарта напуска двореца

 

СЦЕНА 1


СИДХАРТА: Чана, толкова съм щастлив днес. За първи път излязох от двореца. Сега помирисвам истинското ухание на живота. Виж тази панорамна гледка. Цялото ми същество е в дълбок екстаз.


ЧАНА: О, Принце, във Вашето щастие е моето щастие. Аз винаги съм на Ваше разположение.


(Изведнъж Сидхарта вижда стареца, който ходи бавно.)


СИДХАРТА: Чана, кой е този човек? Той не може дори да ходи. Колко странно – косата му е бяла. Моята коса е черна, и твоята също. Всички в двореца имат черна коса. Какво се е случило с косата на този човек?

 
ЧАНА: Принце, той е старец; затова е много слаб. Ето защо не може да ходи както трябва. Старите хора имат бяла коса. Един ден Вие и аз също ще остареем.


СИДХАРТА: Аз? Аз ще остарея? Невъзможно! Чувствам се зле за този стар човек. Чана, не мисля, че някога ще трябва да остарея.


ЧАНА: Принце, как бих искал никога да не остареете! Но, за съжаление, никой не може да избегне старостта.


СИДХАРТА: Чана, чувствам наистина жал за този стар човек, който е толкова мършав и слаб. Да се връщаме в двореца. Надявам се, че утре няма да трябва да виждам стари хора.


ЧАНА: О, не. Утре ще Ви преведа по друг път.


СИДХАРТА: Самата идея да остарея в бъдеще ме натъжава.

 
ЧАНА: Мен също, о, Принце.


СЦЕНА 2


СИДХАРТА: Животът извън двореца е наистина красив, Чана. Тук всичко е свежо, очарователно и изпълнено с дух.

 
ЧАНА: Радвам се, че се наслаждавате на Вашата разходка.

 
СИДХАРТА: Вътре в двореца всичко е разкош. Извън двореца всичко е красота, красотата на природата, красотата на живота. Чана, кой е този човек? Той дори не може да седи както трябва, а лежи на улицата. Натиска главата си в едната ръка, а с другата натиска стомаха си. Очите му са дълбоко хлътнали. Той стене и пролива горчиви сълзи. Какво му е? Изглежда, че му е трудно да диша.


ЧАНА: Принце, този човек е болен. Той страда от жестока болка в главата и стомаха. Може да има и други болки. Принце, всеки се разболява от време на време.

 
СИДХАРТА: Не! Аз никога не съм се разболявал. Чувствам такава жал към този човек. Мога ли да му помогна някак?


ЧАНА: Не, Вие не можете да му помогнете, Принце. Само лекар може да му помогне. Сигурен съм, че скоро някои от неговите приятели ще го отведат при някой лекар. Принце, трябва да се махаме от това място. Както вчера, днес също Вашата радост беше унищожена. Светът е пълен с нещастие.


СИДХАРТА: Разбирам. Аз бях изцяло невеж за това. Утре трябва да поемем по друг път и да обиколим царството.


ЧАНА: Разбира се. Утре ще карам по други улици.


СЦЕНА 3

 
СИДХАРТА: Красота, красота! Днес виждам и чувствам истинска красота на земята. Изминахме голямо разстояние. Минаваме през редица красиви места.

Чана, какво му е на този човек? Защо другите седят около него? И защо плачат?


ЧАНА: Ах, този човек е мъртъв.


СИДХАРТА: Какво искаш да кажеш?


ЧАНА: В него няма живот, Принце. Неговата роля на земята е приключила. Всеки трябва да умре един ден. Всеки трябва да напусне този свят. Всеки трябва да изстрада смъртта.


СИДХАРТА: Не и аз! Не искам да умра. И моята обична съпруга ли трябва да умре? Моят скъп Рахул също ли трябва да умре? Не, не може да бъде. Няма да мога да понеса такава загуба.


ЧАНА: Принце, който и да живее на земята трябва да умре рано или късно. Никой не може да живее вечно.

 
СИДХАРТА: Чана, не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам. Аз трябва да победя смъртта, не само заради себе си, а заради всички. Чана, моля те, кажи ми ако има нещо по-силно, по-разрушително от смъртта.


ЧАНА: Не, Принце, няма нищо по-силно и разрушително от смъртта. Смъртта побеждава всички. Ние всички сме роби на смъртта.


СИДХАРТА: Не и аз!
 

ЧАНА: Ние всички сме в ръцете на смъртта.


СИДХАРТА: Не и аз! Чана, сега, когато видях стар човек, болен човек и мъртъв човек, мисля, че съм видял всичко лошо, което светът може да ми покаже. Но нещо отвътре ми казва, че има и други неща, които все още не съм видял. Искам да изляза отново и утре.


ЧАНА: Ако искате да излезете отново извън двореца, ще бъда повече от щастлив да ви придружавам, Принце.


СЦЕНА 4


СИДХАРТА: Чана, изминахме много добро разстояние. Днес всичко е добре. Днес няма нужда да виждам стари, болни или мъртви хора. Днес ще гледам и ще се наслаждавам само на красотата на природата, блясъка на природата, любовта й, сърцето й и душата й.


(Изведнъж той вижда медитиращия.)


СИДХАРТА: Кой е този човек, Чана? (Чана спира.)  Какво прави той в подножието на това дърво? Защо са затворени очите му? Какво прави с наниз от мъниста?


ЧАНА: Ще отговоря на въпросите Ви един по един, о, Принце. Кой е този човек? Той е духовен човек. Какво прави под дървото? Той се моли и медитира. Защо очите му са затворени? Той мисли, че неговите молитви ще бъдат по-искрени и неговите медитации ще бъдат по-интензивни, ако държи очите си затворени. Какво прави с този наниз от мъниста? Той повтаря името на Бог, и брои повторенията с мънистата.


СИДХАРТА: Вярвам на всичко, което ми казваш, но какво ще получи той, като води такъв живот?


ЧАНА: Ще получи безграничен Мир и безкрайна Радост.


СИДХАРТА: Безграничен Мир? Безкрайна Радост? Трябва да отида и да говоря с него. Чана, ела с мен. Да вървим да говорим с този странен човек.


ЧАНА: Наистина, това е хубава идея.

 
(Слизат и приближават до духовния човек.)

 
СИДХАРТА: Може ли да узная твоето име? Какво работиш? (Няма отговор от духовния човек.) Знаеш ли, че аз съм принц Сидхарта? Моят баща притежава това царство; той е господарят на това царство. Ти пренебрегваш неговия син. Аз мога да ти сторя всичко, каквото поискам. За Бога, не пилей ценното ми време.

 
(Няма отговор от духовния човек.)

 
ЧАНА: Принце, моля Ви, простете ми. Трябва да Ви кажа нещо. Той е духовен човек. Той се моли на Бог; медитира на Бог. Не бива да го притесняваме. Кой знае какво се случва в него? Може би Бог и той разговарят вътрешно. Може би Бог му казва как може да има безкраен Мир и Блаженство.

 
СИДХАРТА: Аз имам нужда от това. Нуждая се от безкраен Мир и безкрайно Блаженство, Чана. Мислиш ли, че аз някога ще имам такъв Мир и Блаженство?


ЧАНА: Защо не? Защо не? Несъмнено ще имате безкраен Мир и безкрайно Блаженство, ако се молите и медитирате като този духовен човек.


СИДХАРТА: Чана, тогава утре започва нов живот за мен. Ще се моля и медитирам по цял ден и цяла нощ. Моят настоящ живот на разкош повече не е за мен. Ще приветствам живота на бедността. Ще прегърна живота на отречението. Ще сложа край на страданието в този свят. Знам, че невежеството е коренът на цялото страдание. Аз ще изкореня гигантското дърво на невежеството, Чана; ще го унищожа. На първия ден видях стар човек; на втория ден болен човек; на третия – мъртъв човек; днес, на четвъртия ден, аз виждам духовен човек. Или утре, или в близкото бъдеще, или в далечното бъдеще, ще видя друг човек, който има безкрайна Светлина, безкраен Мир и безкрайно Блаженство. Животът ми е безсмислен и безполезен без Светлината на вечността, Мира на безкрая и Блаженството на безсмъртието. Човешкото в мен завършва своята роля днес, Чана. Няма вече за мен живот на удоволствия. Божественото в мен ще започне своята роля утре. За мен, от сега нататък, ще има само живот на всеобхватен Мир и трансцедентално Блаженство.

 

Сидхарта става Буда


Принц Сидхарта напуска двореца

СЦЕНА 1

(Старецът застава в единия край на сцената.
Светва се. От другия край влизат Чана и Сидхарта и се разхождат.)

СИДХАРТА: Чана, толкова съм щастлив днес. За първи път излязох от двореца. Сега помирисвам истинското ухание на живота. Виж тази панорамна гледка. Цялото ми същество е в дълбок екстаз.

ЧАНА: О, Принце, във Вашето щастие е моето щастие. Аз винаги съм на Ваше разположение.

(Изведнъж Сидхарта вижда пред себе си стареца, който ходи бавно.)

СИДХАРТА: Чана, кой е този човек? Той не може дори да ходи. Колко странно – косата му е бяла. Моята коса е черна, и твоята също. Всички в двореца имат черна коса. Какво се е случило с косата на този човек?

ЧАНА: Принце, той е старец; затова е много слаб. Ето защо не може да ходи както трябва. Старите хора имат бяла коса. Един ден Вие и аз също ще остареем.

СИДХАРТА: Аз? Аз ще остарея? Невъзможно! Чувствам се зле за този стар човек. Чана, не мисля, че някога ще трябва да остарея.

ЧАНА: Принце, как бих искал никога да не остареете! Но, за съжаление, никой не може да избегне старостта.

СИДХАРТА: Чана, чувствам наистина жал за този стар човек, който е толкова мършав и слаб. Да се връщаме в двореца. Надявам се, че утре няма да трябва да виждам стари хора.

ЧАНА: О, не. Утре ще Ви преведа по друг път.

СИДХАРТА: Самата идея да остарея в бъдеще ме натъжава.

ЧАНА: Мен също, о, Принце.

(Излизат. Изгася се.
Болният ляга на сцената.
Сидхарта и Чана влизат и ходят.)

СЦЕНА 2

СИДХАРТА: Животът извън двореца е наистина красив, Чана. Тук всичко е свежо, очарователно и изпълнено с дух.

ЧАНА: Радвам се, че се наслаждавате на Вашата разходка.

СИДХАРТА: Вътре в двореца всичко е разкош. Извън двореца всичко е красота, красотата на природата, красотата на живота. (Изведнъж Сидхарта вижда болния.) Чана, кой е този човек? Той дори не може да седи както трябва, а лежи на улицата. Натиска главата си в едната ръка, а с другата натиска стомаха си. Очите му са дълбоко хлътнали. Той стене и пролива горчиви сълзи. Какво му е? Изглежда, че му е трудно да диша.

ЧАНА: Принце, този човек е болен. Той страда от жестока болка в главата и стомаха. Може да има и други болки. Принце, всеки се разболява от време на време.

СИДХАРТА: Не! Аз никога не съм се разболявал. Чувствам такава жал към този човек. Мога ли да му помогна някак?

ЧАНА: Не, Вие не можете да му помогнете, Принце. Само лекар може да му помогне. Сигурен съм, че скоро някои от неговите приятели ще го отведат при някой лекар. Принце, трябва да се махаме от това място. Както вчера, днес също Вашата радост беше унищожена. Светът е пълен с нещастие.

СИДХАРТА: Разбирам. Аз бях изцяло невеж за това. Утре трябва да поемем по друг път и да обиколим царството.

ЧАНА: Разбира се. Утре ще карам по други улици.

(Излизат. Изгася се осветлението. Мъртвият ляга на сцената, до него са оплакващите го.
Светва се. Влизат Сидхарта и Чана.)

СЦЕНА 3

СИДХАРТА: Красота, красота! Днес виждам и чувствам истинска красота на земята. Изминахме голямо разстояние. Минаваме през редица красиви места.
(Изведнъж Сидхарта вижда мъртвия.) Чана, какво му е на този човек? Защо другите седят около него? И защо плачат?

ЧАНА: Ах, този човек е мъртъв.

СИДХАРТА: Какво искаш да кажеш?

ЧАНА: В него няма живот, Принце. Неговата роля на земята е приключила. Всеки трябва да умре един ден. Всеки трябва да напусне този свят. Всеки трябва да изстрада смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Не искам да умра. И моята обична съпруга ли трябва да умре? Моят скъп Рахул също ли трябва да умре? Не, не може да бъде. Няма да мога да понеса такава загуба.

ЧАНА: Принце, който и да живее на земята трябва да умре рано или късно. Никой не може да живее вечно.

СИДХАРТА: Чана, не мога да го повярвам. Не искам да го повярвам. Аз трябва да победя смъртта, не само заради себе си, а заради всички. Чана, моля те, кажи ми ако има нещо по-силно, по-разрушително от смъртта.

ЧАНА: Не, Принце, няма нищо по-силно и разрушително от смъртта. Смъртта побеждава всички. Ние всички сме роби на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз!

ЧАНА: Ние всички сме в ръцете на смъртта.

СИДХАРТА: Не и аз! Чана, сега, когато видях стар човек, болен човек и мъртъв човек, мисля, че съм видял всичко лошо, което светът може да ми покаже. Но нещо отвътре ми казва, че има и други неща, които все още не съм видял. Искам да изляза отново и утре.

ЧАНА: Ако искате да излезете отново извън двореца, ще бъда повече от щастлив да ви придружавам, Принце.

(Излизат. Гасят се лампите. Садхуто сяда и медитира със затворени очи и броеница. Светва се. Влизат Сидхарта и Чана.)

СЦЕНА 4

СИДХАРТА: Чана, изминахме много добро разстояние. Днес всичко е добре. Днес няма нужда да виждам стари, болни или мъртви хора. Днес ще гледам и ще се наслаждавам само на красотата на природата, блясъка на природата, любовта й, сърцето й и душата й.

(Изведнъж той вижда медитиращия.)

СИДХАРТА: Кой е този човек, Чана? Какво прави той в подножието на това дърво? Защо са затворени очите му? Какво прави с наниз от мъниста?

ЧАНА: Ще отговоря на въпросите Ви един по един, о, Принце. Кой е този човек? Той е духовен човек. Какво прави под дървото? Той се моли и медитира. Защо очите му са затворени? Той мисли, че неговите молитви ще бъдат по-искрени и неговите медитации ще бъдат по-интензивни, ако държи очите си затворени. Какво прави с този наниз от мъниста? Той повтаря името на Бог, и брои повторенията с мънистата.

СИДХАРТА: Вярвам на всичко, което ми казваш, но какво ще получи той, като води такъв живот?

ЧАНА: Ще получи безграничен Мир и безкрайна Радост.

СИДХАРТА: Безграничен Мир? Безкрайна Радост? Трябва да отида и да говоря с него. Чана, ела с мен. Да вървим да говорим с този странен човек.

ЧАНА: Наистина, това е хубава идея.

(Приближават се до духовния човек.)

СИДХАРТА: Може ли да узная твоето име? Какво работиш? (Няма отговор от духовния човек.) Знаеш ли, че аз съм принц Сидхарта? Моят баща притежава това царство; той е господарят на това царство. Ти пренебрегваш неговия син. Аз мога да ти сторя всичко, каквото поискам. За Бога, не пилей ценното ми време.

(Няма отговор от духовния човек.)

ЧАНА: Принце, моля Ви, простете ми. Трябва да Ви кажа нещо. Той е духовен човек. Той се моли на Бог; медитира на Бог. Не бива да го притесняваме. Кой знае какво се случва в него? Може би Бог и той разговарят вътрешно. Може би Бог му казва как може да има безкраен Мир и Блаженство.

СИДХАРТА: Аз имам нужда от това. Нуждая се от безкраен Мир и безкрайно Блаженство, Чана. Мислиш ли, че аз някога ще имам такъв Мир и Блаженство?

ЧАНА: Защо не? Защо не? Несъмнено ще имате безкраен Мир и безкрайно Блаженство, ако се молите и медитирате като този духовен човек.

СИДХАРТА: Чана, тогава утре започва нов живот за мен. Ще се моля и медитирам по цял ден и цяла нощ. Моят настоящ живот на разкош повече не е за мен. Ще приветствам живота на бедността. Ще прегърна живота на отречението. Ще сложа край на страданието в този свят. Знам, че невежеството е коренът на цялото страдание. Аз ще изкореня гигантското дърво на невежеството, Чана; ще го унищожа. На първия ден видях стар човек; на втория ден болен човек; на третия – мъртъв човек; днес, на четвъртия ден, аз виждам духовен човек. Или утре, или в близкото бъдеще, или в далечното бъдеще, ще видя друг човек, който има безкрайна Светлина, безкраен Мир и безкрайно Блаженство. Животът ми е безсмислен и безполезен без Светлината на вечността, Мира на безкрая и Блаженството на безсмъртието. Човешкото в мен завършва своята роля днес, Чана. Няма вече за мен живот на удоволствия. Божественото в мен ще започне своята роля утре. За мен, от сега нататък, ще има само живот на всеобхватен Мир и трансцедентално Блаженство.

(Излизат. Гасят се лампите.)

Сидхарта става Буда

СЦЕНА 1

(Сидхарта седи под дървото във висока медитация. Влизат бавно петимата аскети. Те забелязват Сидхарта.)

ПЪРВИ АСКЕТ: О, Сидхарта! Сидхарта! Вижте Сидхарта!

ВТОРИ АСКЕТ: Сигурен съм, че той скоро ще реализира най-висшата Истина.

ТРЕТИ АСКЕТ: Несъмнено.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Ние също плачехме за нашата реализация. Молехме се на Бог и работехме толкова усилено във вътрешния ни живот. Но реализацията на Бог все още е далечен плач за нас. Щастлив съм, че поне един човек ще реализира Бог.

ПЕТИ АСКЕТ: Поне Сидхарта ще достигне най-висшата Истина. Няма значение кой ще достигне Истината първи; аз искам хората да бъдат свободни от невежеството.

ПЪРВИ АСКЕТ: Нека не го безпокоим. (Сядат с кръстосани крака полека от двете страни на Сидхарта, но не много близо до него.) Той е в дълбока медитация, в транс. Нека не безпокоим бедния Сидхарта. Бог да го благослови. Той изобщо не е ял. Пие само вода. Той е толкова слаб, толкова слаб. Бедното момче! Такъв тежък, аскетичен живот! Сигурен съм, че Бог скоро ще го дари с просветление.

ВТОРИ АСКЕТ: Той можеше да се радва на всички удоволствия на света. Той беше Принцът, и по всякакъв начин можеше да води живот на наслаждения.

ТРЕТИ АСКЕТ: Той знае, че животът на удоволствията не може да му даде трайно удовлетворение.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но е много трудно да преодолееш виталните движения, виталните удоволствия.

ПЕТИ АСКЕТ: Бог ще направи нещо специално с живота на Сидхарта. Мога да го видя ясно.

(Аскетите затварят очи и медитират. Влиза Суджата, която се покланя на Сидхарта и поставя пред него купа с храна. Сидхарта, изнемощял, отваря полека очите си и приема бавно храна от Суджата, която седи леко настрани.)

СУДЖАТА: О, мъдрецо, толкова съм благодарна, че приехте храната ми. Вие не сте ял нищо от дни. Тялото Ви е станало толкова немощно, толкова слабо. Сега аз ще Ви нося храна редовно. Вие се молете на Бог; аз ще Ви служа. Толкова съм щастлива, толкова благодарна, че ще приемете моето посветено служене.

СИДХАРТА: Дойдох до разбирането, че гладуването не е правилно. Крайният път не е верният път. Средният път е несравнено най-добрият. За да достигне най-висшата Истина, човек няма нужда да спре изцяло да яде. Той трябва да яде умерено количество храна. Човек трябва да яде храната, която е необходима за здравето, за да поддържа тялото във форма. Но същевременно той не трябва да яде ненаситно. Когато аз реализирам най-висшата Истина, моят път ще бъде средният път.

(Суджата се покланя леко и продължава да го храни. Първият аскет отваря бавно очи и се изненадва.)

ПЪРВИ АСКЕТ: Срамота, срамота! Вижте Сидхарта! Той яде храна!

ВТОРИ АСКЕТ: Вижте кой му поднася ядене! Такова красиво момиче!

ТРЕТИ АСКЕТ: Еми, какво може да се очаква? Колко дълго може човек да контролира виталния си живот?

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Уви, Сидхарта е паднал.

ПЕТИ АСКЕТ: Той не заслужава нашето възхищение и висока оценка. Той прие храна от такова красиво момиче. Служи на сетивата си и храни тялото си. Вижте, животът на удоволствието вече е започнал. Една жена е достатъчна, за да унищожи стремежа на мъжа, без значение колко искрен, колко посветен е той. Една красива жена е достатъчна да отклони дори такъв велик стремящ човек от пътя на Истината. Да си вървим.

(Внимателно се изправят.)

ПЪРВИ АСКЕТ: Кой е виновен? Момичето или Сидхарта?

ВТОРИ АСКЕТ: Аз обвинявам момичето. Тя унищожи стремежа на Сидхарта.

ТРЕТИ АСКЕТ: Аз обвинявам Сидхарта. Кой го е молил да бъде толкова слаб? Ако той беше силен в ума си, можеше да й откаже.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Е, трябва да помним, че е трудна задача да се победят погрешните движения на витала.

ПЕТИ АСКЕТ: Трудно е и да се молиш на Бог, да медитираш на Истината.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но щом като той направи опит да реализира Най-висшето, трябваше да продължи.

ПЕТИ АСКЕТ: Жал ми е за него. В същото време чувствам, че той не може да ни е от полза сега. Аз мислех, че той ще ни просветли, щом получи своето собствено просветление.

ТРЕТИ АСКЕТ: И аз си мислех същото. Но сега е невъзможно. Да си вървим, да си вървим. Сидхарта е паднал, Сидхарта е паднал.

(Аскетите излизат.)
(През цялото това време Суджата храни Сидхарта и му показва своята любяща, душевна благодарност.)

СИДХАРТА: Суджата, не им обръщай внимание. Те са невежи хора. От невежи хора можем да очакваме само невежество. Ти дойде да ме нахраниш, и аз съм ти благодарен. Ти ще чувстваш винаги моята благославяща радост.

СУДЖАТА: О, мъдрецо, аз не обръщам внимание на онези аскети. Те са глупаци. Те не виждат Вашата крайна искреност. Не виждат Вашия изгарящ плач за Истината, за Бог. На тях ще им отнеме хиляди години да реализират Бог, но аз ясно виждам, че Вие много скоро ще достигнете Вашата цел. Аз виждам, че денят на Вашата реализация бързо се приближава.

СИДХАРТА: Те дойдоха, а сега си отидоха. Видяха нещо в мен, и затова искаха да останат. Но когато ме видяха да приемам храна от теб, си тръгнаха. Отидоха си, просто защото техните умове още са нечисти; защото техния витал се нуждае от повече пречистване; защото те не можаха да отъждествят животите си с моето стремящо съзнание и твоето посветено съзнание. Твоята преданост позна и почувства дълбочината на моя стремеж. А моят стремеж почувства дълбочината на твоята преданост. Суджата, благославям те от цялото си сърце и душа. Аз ще седя тук, в подножието на дървото Бодхи. Тук ще реализирам Истината. Повече няма да се мръдна от това място. Дори ако страдам от студ или глад, или жажда, или от нещо друго, няма да помръдна. Тук, точно на това място трябва да се случи моето Просветление. И ще сложа край на нещастието.

(Суджата се покланя на Сидхарта, той я благославя и тя излиза.)

Тук на това място моето тяло може да умре;
Кожа, кокали и плът могат да бъдат унищожени.
Без да получа върховната Истина,
постижима само с трудност
в безброй еони,
аз определено няма да помръдна от това място.

СЦЕНА 2

(Сидхарта медитира с полуотворени очи.
Той има визии от живота. Животът на удоволствията, сексуалните сили – те танцуват пред него. Той гледа отвъд тях, непоклатим и те си отиват.)

СИДХАРТА: А, тези нисши витални движения се опитват да влязат в мен. Не, аз няма да им позволя. Аз имам моята вътрешна сила, непоколебима сила. Ще се боря срещу тях.

(Сидхарта медитира със страхотна решителност.
Идват демони и се опитват да го изплашат, но без успех и си тръгват.
Идва негов двойник-суетата и сяда пред него, леко встрани. Сидхарта докосва земята с едната длан.
Изведнъж цялото му същество е изпълнено със Светлина.

Моето сърце няма повече да ридае или скърби.
Моите дни и нощи се разтварят в Божията собствена Светлина.
Над бремето на живота моята душа
е Птица от Огън, летяща в Безкрая.
Аз познах Единствения и Неговата тайна Игра;
и минах отвъд морето на Съня-невежество.
В хармония с Него, аз играя и пея,
аз притежавам златното Око на Всевишния.
Дълбоко пиян с Безсмъртие,
аз съм коренът и клоните на обширен простор.
Аз познах, и реализирах, моята Форма,
Всевишният и аз сме едно – ние на всичко издържаме.

(Изведнъж тялото му почва да излъчва златна Светлина и Сидхарта става Просветления, Буда.)

БУДА: Аз знам, накрая аз знам Истината! Знам пътя. Знам начина, по който да се сложи край на нещастието, да се изкорени дървото на страданието. От днес ще служа на човечеството с моята вътрешна Светлина. Видях Истината, и тази Истина ще я постигне всяко човешко същество на земята. Моята Истина е за всички. Моята Любов е за всички. Моята Реализация е за всички. Аз съм за всички. Този мой живот, този мой посветен живот, е от полза за човечеството. Сега, когато имам Трансцеденталната Светлина в себе си, ще отида по света да уча другите.

(Буда става полека и излиза.
Гасят се лампите. Аскетите сядат двама срещу трима и медитират. Светва се. Буда влиза.)

СЦЕНА 3

БУДА: Сега аз дойдох в Бенарес, свещено място. (Вижда петимата аскета.) Ааа! Ето ги петимата аскета, които дойдоха при мен и ме напуснаха.

ПЪРВИ АСКЕТ(отваря очи и вижда Буда): Вижте, ето го отново Сидхарта.

ВТОРИ АСКЕТ: Но този път той не може да ни измами.

ТРЕТИ АСКЕТ: Със сигурност не. Не може да ни мами повече.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Но погледнете го. Той изглежда различно.

ПЕТИ АСКЕТ: Виждам нещо в него, нещо странно.

ПЪРВИ АСКЕТ: Е добре, изглежда, че виждам някаква Светлина в него.

ТРЕТИ АСКЕТ: Цялото му лице свети.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: Лицето му? Цялото му тяло свети!

ПЕТИ АСКЕТ: Той е просветлен, изцяло просветлен!

(Буда се приближава до тях. Те стават и един по един докосват стъпалата му. Буда, със своята състрадателна усмивка, ги благославя.)

ВТОРИ АСКЕТ: Сидхарта, ти вече не си Сидхарта.

ТРЕТИ АСКЕТ: Ти си Просветленият, Буда.

ПЪРВИ АСКЕТ: О, Буда, ние се къпем в морето на твоята Светлина.

ЧЕТВЪРТИ АСКЕТ: О, Буда, ние сме твоите първи ученици.

ВТОРИ АСКЕТ: С нас започва пътешествието на твоята манифестация. С нас започва манифестацията на твоята мисия.

(Буда им дава усмивка на състрадание, радост и гордост.)


БУДА: Вие имате моето Състрадание. Имате моята Светлина. Имате моето Блаженство, мои деца, мои мили деца.