Книгите - единство в екипната работа

 

Спомням си 2011 - 12 година, когато рисувахме къщичките на Гюндера. Тази инициатива беше под надслов - рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно. Тогава старателно се опитвах да схвана къде точно е връзката на рисуването заедно, с живеенето заедно, но сега, 10 години по-късно, може да се каже, че почвам да стоплям. Чрез издаването на книгите почна да ми се осветлява какво е искал да каже Кану.

 

Това е учителят - ако не разбираш по един начин, ще намери друг, чрез който да дойде до теб, така че да разбереш...

 

Създаването на книгите е творчески процес, който се случва изцяло с благословията на Кану и представлява вътрешно взаимодействие между мен и Гуру, при което се генерира една специфична съзидателна енергия. Без да преувеличавам, мога да кажа, че тази енергия пише книгите на Гуру през моите ръце, а след като завърши писането на текстовете, подборът според тематика и адаптацията им за печат, по издаването на книгата работят още трима човека. Коректор, предпечатна подготовка и дизайн на корица.

 

Есенцията на творческия процес, според както съм го усетила чрез правенето на книги е в това екипът, който работи по тях да бъде отворен и да позволи тази енергия на създаването да прави книгата през него. Тоест, трябва всеки един от нас да се откаже от своето его, докато прави неговата част от работата по книгата, за да може енергията на създаването ѝ да преминава през нас свободно, без да среща съпротивления. Така в крайна сметка ние четиримата да станем ЕДИН инструмент на Духа, който се проявява чрез уменията на всеки един от нас. Чрез един пише текста, чрез друг прави корица, чрез трети коректор, предпечат, за да се получи книга със словото на Кану, която да го пренася максимално чисто и непосредствено до читателя. Господ знае дали и колко сме успешни в това, но след няколко издадени книги с тези хора - Галя (коректор), Валерия (дизайн на корица) и Александър (предпечатна подготовка), наистина чувствам като да сме едно семейство, защото всеки един от нас е свалил егото, за да правим нещо заедно, а не е ли точно егото причина да не можем да живеем заедно?

 

Тази книга е седмата поред и мога да кажа, че с всяка издадена книга, лекциите за смисъла на "Рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно" стават по-ясни и по-категорични.

И да, със сигурност мога да кажа, че издаването на книгите е садхана, не по-малко дисциплинираща и от четенето им. 

Пожелавам на всеки, който се докосне до тях, да усети тяхната вдъхновяваща мощ и да получи благословията на просветляващите им думи.

 

С благодарност за всичките години, в които Духът е изговорил тези думи през Кану и за възможността сега да ги видим написани в книга!

 

Дурга

Фази на влюбването или защо романът свършва бързо

Това е нещо, което на всеки се е случвало, ако на някого още не се е, значи му предстои. Все едно, гарантирано никой няма да го подмине. Ако сте се чудили защо в някакъв момент всичко се разсъхва, въпреки че преди това си можел да се закълнеш че „това е това, ето го, намерил си го! Дръж не пускай!!!“ то в резултат на това чудене може би ви се е появило желание да разгледате процеса без емоция. На голо, както се казва. Оказва се, че процесът, погледнат „на голо“ изглежда съвсем структурирано, като последователно действащ  механизъм с няколко фази. В случая терминът „на голо“ означава без емоционални проекции върху другия. Ние непрекъснато проектираме върху другите. В началото – надеждите и желанията си, а в края разочарованията и неудовлетвореността си. Между началото и края – разглеждайки много двойки аз открих няколко фази. Мога да ги опиша горе долу така:

Първата фаза Намерила си го. Това е той. Той с главно Т. На него всичко му е хубаво, дори потта му мирише на рози и всичко, което излиза от него е преизпълнено с мускус и кехлибар. В тази фаза не стъпваш по земята и дори случайно без да искаш да ловнеш някой недостатък, то този му недостатък се приема като ефект. Казваш си – т‘ва малко сега не му е баш много… ама как само му отиваааа… Уникално. С него е дори още по-красив. В тази фаза сякаш си в сбъднат сън. Това във фазата, в която хормоните най-яко работят защото имаш на разположение неизследвана територия – бял екран, на който можеш да проектираш всичките си представи, надежди, копнежи, желания и стремления. Според това дали сте заедно, или не, дали имате възможност да общувате често или не, дали можете да се виждате един друг как действате в различни житейски ситуации или не, тази фаза може да продължи различен период от време, но най-често не е много дълга. След нея идва

Втората фаза. Сега почваш по-ясно да разграничаваш неговите не до там положителни страни и да виждаш как те се проявяват в характера му и то в действие – в житейските ситуации. Появява се лек привкус на разочарование, сякаш някой те е излъгал, но тъй като още е съвсем началото на тази фаза, си склонен да си кажеш – уффф, ай стига с мойта мнителност. Така ми се е сторило, то пък никой не е съвършен, к‘во сега. Все пак, човекът започва да се оформя като характер пред теб все по-ясно и ти започваш да разбираш с какво трябва да направиш компромис, за да продължиш да си с него. Почваш да претегляш на везните дали си готов на този компромис и какво губиш от това. Съотнасяш го с това, което печелиш, изобщо навлизаш в ума и преценките и слагаш началото на убийството на онова финото светлото сърдечно чувство, което е съпровождало първата фаза. Така неусетно навлизаш в

Третата фаза. В тази фаза вече никой от двамата не е неизследвана територия за другия. Откриваш, че той изобщо не е непредсказуем, че лесно можеш да го предвидиш и от това почва да ти става скучно. Докато в първата и от части във втората фаза сте се кефили да бъдете заедно сами, то в тази фаза все по-често търсите да сте в компания с други хора и започвате по-активното социално общуване. Ходите по-често насам-натам по гости и приятели, а после имате тема за разговор около това, което се е случвало там – хора, факти, събития, ситуации, гледни точки – избистряне на мненията, съотнасяне, дори спор… Критики от рода на това кой как изглежда, как се облича, с кой се вижда и какво правят… В тази фаза все още ви е интересно един с друг, въпреки че за това е необходимо да сте някъде с някого, та после да има над какво да умувате… По-късно, някак по естествен начин двойката навлиза в

Четвъртата фаза. Тук вече сте натрупали някакъв съвместен стаж, може да сте направили и потомство и да се потите над издържане на дома и семейството, сериозно потънали в битовизми. В тази фаза нямате много време един за друг, поради това, че всеки го вее някакъв вятър, но покрай грижите за децата, ежедневието свързано с работата и всичко останало, някак не забелязвате, че не си обръщате достатъчно внимание по „оня начин“ Той вече отдавна не те гледа замечтано с онзи поглед, а тя не пърха с ресници пред възможността да остане насаме с теб… Нещата влизат в някакво ежедневно русло, погълнати от рутината. В тази фаза (ако не се е случило в предишната) някой от двамата или и двамата, почват да се вълнуват от това как останалите представители на другия пол гледат на него. С други думи, тази фаза ражда всички вицове за мъжът, който тайно клати комшийката, или за жената, чийто мъж неочаквано се прибрал, а тя накарала любовника, да се качи на стола да завинтва крушка. На мъжа си казала, че й изгоряла крушката и повикала служител от енергото да я смени… Пък що гол? Ми щото такъв имали – такъв й пратили…

Петата фаза – тези, които са останали заедно до тази фаза, тук навлизат в онзи процес, в който едновременно текат две противоположни енергии. От една страна човекът те дразни до смърт и ти се иска да се скриеш някъде, да си починеш или пък да ти се махне от главата за някакво време, от друга, ако пък вземе да се махне – просто ужасно ти липсва. Ама така ти липсва, както ако ти го няма любимия удобен диван, на който си сядаш вечер пред телевизора да гледаш и по някое време задремеш, уморен от изнурителния делник. В тази фаза човекът ти е станал комфорт, удобство, уют, нещо като стари добре улегнали обувки, с които ще тръгнеш на дълго ходене знаейки, че няма да ти направят мазоли. Сега децата вече са пораснали и нямат много време за вас, вие разполагате с всичкото време да сте заедно така, както не е било съвсем възможно в третата фаза… но пък го няма вълнението, тръпката. Вие сте затънали яко в инерцията и скуката и то толкова яко, че дори не знаете, че сте там. Вече сте във възраст, в която – кой да ти мисли да почва наново с някой друг. То пък чак не ти се занимава. Карай да върви както върви, па ще живеем чрез децата, сега те са млади и ако сме достатъчно близки с тях, така че да не ни държат в страни от личния им живот, ние можем да изживяваме чрез тях втора младост…

На тези, които са стигнали до този момент надали ще им текне да се замислят по тези въпроси. Те са развили достатъчно силни привързаности и общо минало, което да ги свързва (ако друго не е останало), че да си мислят за вълненията на влюбването. Кой ще ти се влюбва сега, ааайде детински работи. Ако пък на някой по някаква случайност му се случи, го взимат за глупак. „Бе ти да не си дете к‘во си се влюбил до уши.“

Впрочем може и да има някое изключение от горе описаното, но то само потвърждава валидността му така, както всяко изключение потвърждава правилото.

Разсъждавайки над това, на човек закономерно му идва въпрос – а защо трябва да е така? От кой зависи да не е така? Къде стъпваме на криво, как допускаме да се случи, кога дойдохме до положението да му упущим края?

Аз лично си мисля, че му изпускаме края в момента, в който егото взима надмощие и отношенията между двамата минават под контрола му, вместо да са водени от ефирността на сърдечната невинност на изживяването. Мисля, че тези двойки, които успеят да останат в сърцето, независимо от това колко „стаж“ трупа връзката, тези, които всеки ден гледат на другия така, както сякаш го виждат за първи път и изживяват контакта толкова интензивно и цялостно, колкото, ако да им е за последно, те могат никога да не доживеят преминаването през тези фази. Те няма да наслагват стари мухлясали прашасали спомени върху отношенията си и няма да създадат емоционални рани, които да правят дистанция помежду им. Тяхната връзка ще запази свежестта на началото и със сигурност няма да дойде до изтляващите въглени на края. Те ще се радват на бликащ ентусиазъм и отношенията им ще съзряват и израстват заедно с тях самите, така че на стари години няма да са посивели озлобени старци, а ще са мъдри възрастни, от които ще лъха достолепие благородство и духовна красота.

Е, ами дай боже всекиму, така да се каже!!

Ако можехме да се обичаме истински едни други, може би нямаше да доведем земята до екологическа катастрофа.

А може дори и все още да не е късно да се научим? М?
Дурга

Ценностите, които движат света, са на път да го затрият

— Цивилизацията ли? На кое викаш цивилизация? Западният свят не е цивилизован. Може да се каже, че е научно и технически по-напреднал, но чак пък цивилизован.
— Все пак не казваш, че предпочиташ да се завреш в някоя пещера, преследвайки някаква духовност, вместо да живееш в света, нали?
—Не знам. Това което виждам в света все по-малко ми харесва.
— Какво имаш предвид?
—Примерно това, че светът се интересува само от пари, власт, секс, манипулация, контрол. Цялата цивилизация е построена върху такива „ценности”. Развива се техниката, внедряват се нови технологии, но то е, за да се получават повече пари, които да осигурят повече власт, повече контрол, повече секс и възможност за повече манипулация. За да се получи повече комфорт и много често без оглед на това, за сметка на какво се прави. По този начин отровихме планетата. Озоновата дупка расте, изсичат се масово големи площи гори, всяка година изчезват десетки, а може и стотици животински видове, замърсяват се води с петрол, унищожават се цели екосистеми. Извратени, первертирали, нещастни, отегчени хора от скука и заради търсене на евтини забавления отиват на сафари, за да убиват животни, и наричат това лов вместо убийство, каквото всъщност е. Заради няколко цветни хартии в джоба ти или някакви златни обеци на ушите се отнема човешки живот. Ценностите, които движат света, са на път да го затрият. В момента има толкова много атомно оръжие на планетата, което може да се активира дори без да искаш, поради минимална грешка, трус на правилното място или нечие невнимание. Това е тази цивилизация, за която говориш. Ние сме по-зле и от неандерталци. Развиваме науката, техниката, създаваме си повече удобства и комфорт, но не развиваме никакви духовни ценности, не развиваме любов едни към други, приятелство, взаимопомощ, грижа. В отношенията между хората няма любов, отнасяме се едни към други като към предмети, опредметяваме ближния, гледаме го като нещо, което може или не може да ни върши работа. Това е такъв упадък... Може би най-тежкият на всички времена.

Мария Сталева - Дурга  

Из "Рая отвъд голямата вода"

Книгата е налична и може да бъде поръчана от формата за контакт тук, на фейсбук страницата Premananda mandir или на plovdivchanka @ abv.bg
Цена 17 лв. 

Благодарност

Взирайки се в ангелското лице на шейха,

Окъпана в светлината на благодатната му любов,

преливаща от благодарност запитах сърцето си

О мое сърце, виждаш ли тази Божествена красота,

Тази Благославяща милост, която щедро се излива върху теб?

С какво можеш да се отблагодариш за това,

което съвсем незаслужено получаваш?

Сърцето отговори,

Нима е възможно на неизмеримото да дадеш по мярка?

Не мога…  не искам никога да се отблагодаря.

Искам да остана негов вечен длъжник

И притихвайки в нектарните му стъпала

вечно и с благоговение да славя…

Durga

В градината на моето сърце...

                     

Благословено ухото 

чуло звука на твоята флейта!

Благословени  сърцата, 

доловили тайнствения зов на Твоето сърце!

И блажен онзи, 

който веднъж чул този зов, 

обезумял препуска с вятъра, за да го следва…

В градината на моето сърце, 

всички рози са само за Теб!

Durga

Пърформанс Usha Bala Elo

Бавно, съвсем бавнo

девствената зора разцъфва

в моето стремящо сърце

Началото

Музеят на град Скопие. Старата, срутена гара в центъра на града. Стрелките на часовника на стената, замръзнали на 5 и 10 – и до днес напомнят за началото на голямото земетресение в Скопие, през 1963 година. Тази вечер тук за първи път ще бъде представен забележителен пърформанс. Пърформанс, който във времето ще се развива и обогатява, за да достигне до наши дни като това, което е днес Уша Бала Ело.

Историята

В края на 1990 година, Перица Георгиев е приет за ученик на Шри Чинмой. По онова време той участва в ZERO, група творчески настроени и креативни младежи, с които свирят, рисуват, правят изложби и пърформанси из Македония. В 1992 година той решава да се откаже от суетата на художник и да спре да прави изложби, пърформанси или каквито и да било публични изяви, за да се отдаде изцяло на медитация. Един ден получава покана за изложба Ред и Хаос, с група ZERO. Той отказва. Същата вечер, докато медитира в центъра Шри Чинмой, той вижда целия пърформанс в картина и звук. На сутринта се обажда на хората, за да каже, че ще участва в изложбата с един пърформанс….

 Представянето

 Небесният кръг на първото представяне на пърформанса е с диаметър близо шест метра. Около него са подредени свещи. Осветлението е изгасено. В някакъв момент излиза момиче, пали свещ и после бавно, една по една, запалва всички свещи, които са подредени около кръга. След като всички свещи са запалени, момичето влиза в кръга. Няколко момчета пеят песента на Шри Чинмой - Уша Бала Ело. 

На първото представяне на пърформанса присъстват повече от 300 човека публика. Цялата зала замлъква. Гостите остават покорени от тишината и медитативното присъствие, съпътстващи пърформанса. Събитието е отразено от пресата и заснето от телевизията.

"Доста публично стана. Аз нямах намерение да бъде толкова публично...  Явно по волята на гуру, така дойде да го направя…." – разказва неговият автор, Перица Георгиев.

Следват още три представяния на пърформанса в гр. Скопие, след което два пъти е поставен в Германия - в Нюрнберг и Дрезден. Предстои дълга пауза от малко повече от две десетилетия, за да се появи отново възроден и обновен, за първи път в България - в град Шумен, заедно с изложба с картини на Перица, през пролетта на 2013 г. Предоставеното видео по-долу е от това събитие. 

В наши дни

От тогава пърформансът пътува из градовете на България, като навсякъде се превръща в едно забележително духовно събитие, благословия както за всички присъстващи, така и за целия град. С лекото си нежно и ефирно присъствие той достига до всяко чувстващо сърце и деликатно напомня за тишината, мира и светлината, към които жадно се стремим, показвайки че това е действително и може да влезе в живота на всеки от нас. Пърформансът е една възможност за всеки присъстващ да се докосне до медитативното съзнание, спокойствието, тишината и мира, които носи със себе си, а изложбите с картини на Перица Георгиев, които го съпътстват са истински празник, наслада за зажаднелите ни за красота и изящество сърца... Във времето като всяко живо събитие, пърформансът се е развивал и обогатявал достигайки до днешната си форма на изява, но едно остава неизменно - тишината, мира, спокойствието и медитативната енергия, които се спускат навсякъде, където се появи. Пърформансът  вече посети десетки български градове, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Плевен, Дупница, Кърджали, Ямбол, Сливен, Ловеч… като в някои от градовете е гостувал повече от веднъж.

До днес пърформансът продължава да обикаля из градовете на страната и да носи посланието си за мир и добруване на хората по цялата земя. Като един светъл лъч, пробиващ тъмните облаци на невежеството, той разчиства вътрешните и външни небеса, за да направи път на светлината до всяко жадно, търсещо сърце, за да даде искрица надежда и да ни припомни за какво сме тук и на къде води нашият път. Възможността да се отвориш за пърформанса е възможност да се отвориш за мира за радостта, светлината и любовта и да им дадеш водещо място в своя живот, обръщайки гръб на страха, съмнението и безлюбието, и трайно да заемеш своето място в редиците на войската, която ще отвоюва свободата на човешкото съзнание.

Автор: Durga

Снимки: Ананда

Пърформанс в Бургас

29.07.2016 - петък

Днес, птицата на щастието кръжи в небето над Бургас. Скоро ще кацне в центъра на небесния кръг, за да донесе послание за мир, запалвайки огъня на стремежа и надеждата в потъналия в сивото ежедневие град.

Светлината ще го вземе от нея и бавно, под звуците на медитативна музика, ще го разпространи из тъмните полета на материалния свят, където благословените бургазлии да могат да се докоснат до тази благодат, която се спуска с него.

…..Бавно, съвсем бавно

девствената зора изгрява

в моето стремящо сърце…..

Пърформансът Уша Бала Ело е бил спуснат на Кану в медитация, в далечната 1992 година в Скопие, когато той вече е бил ученик на Шри Чинмой.

През 1980 година – разказва той - започнах да практикувам йога. До сега практикувам всеки ден. В края на 1990 станах ученик на Шри Чинмой. През 1992 година, бях решил да спра да правя изложби, пърформанси, всякакви такива прояви на изкуство… Тогава ми предложиха изложба с група Зеро в Скопие, в Ред и Хаос. Аз не приех. Казах, че няма вече да правя никакви публични пърформанси. Само ще медитирам. Имам гуру, не се интересувам вече от суетата на художник, и отидох да медитирам в центъра Шри Чинмой, в Скопие. Същата вечер, когато отказах да участвам с група Зеро в изложбата, в медитация ми се появи, буквално се спусна този пърформанс. Видях цялото това събитие, заедно с музиката. Нямаше мисли, само ми се даде да видя как ще изглежда… Каква музика ще върви, кое, как, що… все едно гуру ми каза отвътре не с думи, че трябва да направя този пърформанс.

На сутринта се обадих на хората. Казах – ще участвам с един пърформанс. Беше в музея на град Скопие. В центъра на града, в една стара, срутена гара от времето на земетресението. Събитието беше официално, на отварянето бяха дошли може би 200 - 300 човека, снимаше телевизия - доста публично. Аз нямах намерение да бъде толкова публично...  Явно по волята на гуру, така дойде да го направя….

От тогава, в Скопие този пърформанс съм го правил четири пъти, различно - с варианти. Два пъти в Германия – в Нюрнберг и Дрезден и тук в България, вече много пъти. Реших да го правя тук в България. Сега живея тук.

Това е един пърформанс, който буквално се случи, даде се свише. Аз не съм го мислил. Затова се радвам. Той е един вид предложение в знак на благодарност на Шри Чинмой, за неговото вдъхновение. Бях толкова години с него. Той ме е вдъхновил, помогнал ми е безброй пъти и още ми помага, въпреки че не е в плът, че не е телесно присъстващ в тази материална реалност, гуру присъства за мене. Предлагам на него този пърформанс в знак на благодарност, защото всъщност, най-висшата молитва на човека е благодарност.

След поставянето на пърформанса в Македония и Германия, следват няколко години, в които не е поставен никъде. Медитирайки в съзнанието на своя Учител, Kану изцяло забравя за него и работи по манифестация във всички възможни, достъпни начини. През април 2013 за първи път се появява в България – поставен е в Шумен, заедно с изложба на картини на Кану, в галерия Елена Карамихайлова. Там той беше поканен да даде интервю за местна телевизия, а на следващия ден, беше организирано рисуване с деца, под надслов – „Рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно“.

От тогава пърформансът пътува из градовете на страната, разнасяйки посланието за мир, и спускайки светлина в забързаното ежедневие на българина, деликатно напомняйки му, че животът не е и не трябва да бъде само алчност, надпревара и борба за оцеляване, че медитацията, светлината, любовта и тишината, могат трайно да се настанят в живота ни, стига ние да се сещаме за тях, съзнателно да работим, за да ги привикваме в забързания си делник, да им позволим да ни изпълнят и дадат глътка чист въздух.

До сега пърформансът е поставян в София, Пловдив, Кърджали, Русе, Варна, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Сливен, Дупница, а сега птицата на щастието дойде и в Бургас. Всеки път той представлява едно уникално, сякаш за първи път случващо се събитие и дава възможност на присъстващите да се потопят в преживяването - всеки по своя си начин. Пърформансът е нещо живо и динамично, като самия живот. Трудно е да се говори за него като за външно събитие, а като за вътрешно изживяване всеки може да го изживее различно. В зависимост от способността на човек да се отвори, и според това до къде и доколко ще се отвори, той може да се докосне по различен начин до него, но почти всички присъстващи усещат тишината, мира и благословията, които идват с него.

Пърформансът всъщност започва на тъмно със звуците на специално подбрана музика на Шри Чинмой. Небесният кръг предварително е направен от Кану, а около него грижливо на равномерни разстояния една от друга са наредени свещи. В определен момент облечена в бяло сари в залата влита ефирната птица на щастието – Шукпаки, влиза в кръга и пали дълга, бяла свещ. Малко след нея, облечена по същия начин влиза Светлината – Джоти, следвана от още 4 момичета. Момичетата се нареждат около кръга с лице към публиката, оформяйки квардат. Държат свещи, които Светлината ще запали… Тя влиза в кръга, взима огън от свещта на Шукпаки, запалва с нея сърцата на момичетата, а след това се насочва към сърцата на всички около кръга. През цялото време на екрана вървят филми, клипове, вдъхновяваща музика...

Във времето пърформансът външно е претърпявал множество различни трансформации. В началото, когато се е появил, той е бил с много по-голям небесен кръг, с едно момиче, което пали свещите на фона на няколко момчета, които пеят песента Уша Бала Ело. В последствие в кръга влиза едно момиче, а друго пали свещите, като на фона зад тях вървят филми и музика. След това около кръга застанаха още 4 момичета… Може да се каже, че той е нещо живо и динамично непрекъснато променящо се създаващо се, развиващо се, но това, което е неизменно е, че винаги където е пърформансът, там са мирът и тишината светлината и любовта, които се спускат с него.

Всеки един от пърформансите е бил с различно по сила усещане за мен. Най-силно изживяване имах на пърформанса в Дупница и Варна. В бургаския пърформанс за пръв път присъствам откъм страната на екипа, който подготвя събитието. Преживяването е съвършено различно, когато си гост или когато си в екипа на подготовката. В Бургас ми беше дадена възможност за една по-друга перспектива на виждане и съответно по-различно преживяване. Във всеки случай едно е несъмнено, силата на преживяването, което човек може да има по време на това събитие, е в пряка зависимост от възприемчивостта и способността да се отвори за него.

Автор: Durga
Снимки: Ананда

Честит рожден ден

Това е един сърдечен поздрав - поклон за моя Учител за празника, който празнуваме по Неговата милост днес!

Любими Учителю, с тези сръбско цигански балкански ритми, циганката в мен  иска да извика циганина в теб, да го покани на един див, луд, незабравим, изпепеляващ, страстен, любовен, цигански танц върху главата на суетата и шията на глупостта, в който съвсем и наистина да забравим кои сме и да танцуваме насред звездите в пламъците на изгарящия огън на любовта и нека този танц да бъде танц в Безкрайното, където никога нищо няма да ни раздели....

Ела и влез в сърцето ми завинаги, настани се удобно, заеми всичкото място и нека не остане място за нищо друго освен за Твоята благославяща Светлина и Любов. Вземи моята страстна и груба его любов в твоите алхимични ръце и я накарай да заблести като шлифован диамант със собствена, а не отразена светлина...

Взряни в мрака на моята тъмнина

очите жадно Те търсят,

устните страстно повтарят името Ти,

сърцето яхнало огнени коне

в безумен порив тръпне жадно устремено към теб...

О, Неземни Любовнико

Вземи ме в прегръдката на Твоя пламък, и нека  този  огнен  трепет  да изгори до пепел тази подпалена  душа. 
Съблечи я гола и невиина и я сложи на кладата на твоя пречистващ огън. Превърни отровата на страстта в златото на невинното предаване. Позволи и да пие от  извора на Твоята жива вода.

О Всемилостиви,

отвори вратите на страноприемницата Си 

и приеми одърпания конник скитащ в нощта,

пусни го да отдъхне на постелята Ти,

нахрани измършавелия му кон и подгони го отново по мрачните, тъмни дебри на собствената му тайна пътека водеща към Теб!....

О изгарящ огън, изсуши суровото, разпилей запалените главни и подпали  тази мъртва  купчина, бавно загниваща и разнасяща непоносима смрад.

Изтрий всяка идея за аз, и нека от този огън, пречистена да възкръсне, ослепителната белота на Твоята чиста Любов.

Потопи ме в отчаянието на жадния, скитащ в пустинята на живота и търсещ Свещената Жива Вода.

Дай на сърцето ми да пие от чашата на мъката

и не я отнемай от устните му докато не я изпие до дъно.  
Отведи ме от този свят на призраци и сенки

повдигни завесата на мрака пред тези слепи очи

и позволи им да видят Твоята сияйна Светлина.

Сложи  на масата храната,

от която никой повече не огладнява

и водата, от която никой повече не ожаднява

– покани ме на Твоята трапеза

и нека заедно да пием от виното,

от което никой, никога не отрезнява...

Направи ме глуха за обидите и сляпа за грозотата

безчувствена за грубостта и няма за лъжата,

сложи главата ми на гилотината на Твоята правда

и сърцето ми на Твоя светъл олтар.

Направи от мен кротък слуга  на Твоето свято дело.

О, Любими

градината на моето сърце бавно вехне и съхне 

без Твоята сияйна Светлина.

Тръни и плевели задушават малките нежни цветя.

Ела и изгони злия градинар на невежеството,

разпилей лъчите на Твоето слънце 

и нека не остане не изтръгнат и един плевел,

нека не остане и една прашинка, не напоена с Твоята жива вода

нека не остане и един розов храст недокоснат .

И нека пущинакът оживее!!!

Да бъде благословена утробата, 

която Те съблазни да вземеш това тяло.

Да бъде благословен денят, 

в който дойде на този свят за радост на всички нас.

Да бъде благословена майката, 

която Те отгледа и дари с толкова любов!

Да бъде благословен Учителят, 

който намери и излъска диаманта до ослепителен блясък.

Поклон пред Милостта, 

която направи този ден и този празник възможен.

Да бъде благословен денят,

в който Те срещнах защото само Ти ще ме унищожиш!!! 

АМИН!

Durga