сряда, 27 май 2020 г.

Мекам - суфи притчи поезия. Из беседи на Кану в Премананда мандир


Coming soon...

Скъпи приятели, предстои издаването на първата книга от поредицата тематично подбрани приказки и извадки от лекции, в които Кану - Перица Георгиев е говорил за религиите и техните мистични учения.

В тази първа книга ще ви запознаем с магията на суфите.

Суфи притчите са едно многопластово медитативно преживяване, в което е закодирано дълбоко мистично послание.

Тяхната характерна дълбочина и загадъчност, не идва с директни изявления и не внушава конкретни идеи, а съвсем деликатно води търсача към това сам да открие дълбоките мистични тайни на Сътворението.

В тях има един интелигентен хумор, чрез който посланието достига до сърцето на читателя в кодирана форма и според това до колко развиваме декодирашата мъдрост в себе си всеки път можем да разберем една и съща история на различно ниво и да открием в нея различен смисъл.

Така притчите стават огледало на твоето собствено вътрешно израстване и индикатор за това до колко твоята жажда за Бог те е довела до истинско разбиране.

В лекциите Кану е използвал притчите, за да илюстрира послание, което е искал да предаде на хората, с което е дал ключ към тяхното по-дълбоко разбиране.

В книгата са включени поеми на Руми, които са били четени по време на лекцията,с коментари към тях и са разгледани множество въпроси, с които всеки търсач се сблъсква в духовния си път.

Книгата за сега ще бъде в лимитирано издание и може да бъде поръчана тук или на e-mail premananda @ mail.bg

В момента издаването на книгата е на етап предпечат, скоро предстои да влезе в печат.

На всички наши скъпи приятели и читатели пожелаваме вдъхновяващи минути и неповторими преживявания с книгата за суфи притчи и поезия "Мекам"

Арт къща Премананда

вторник, 5 май 2020 г.

Любовната игра на съществуването във вечното настояще - II ed.



366 кратки послания изворна мъдрост, за всеки ден от годината.
Избрано от лекции на Кану - Перица Георгиев, изнесени в Премананда мандир – София, пред ученици и гости.
Скъпи приятели, излезе от печат второто преработено издание на "Любовната игра на съществуването във вечното настояще".
Книжката е с ново корично оформление и размер, с преработено съдържание (между месеците няма приказка) и ще се продава на цена - 16 лв.
Можете да намерите това малко бижу в йога зала Narayana Yoga & Art (след 13.05) или да ни поръчате да Ви я изпратим по куриер.
Пишете ни тук или на e-mail - premananda (маймунка) mail
(точка) bg
И нека силата на Любовта, замести любовта към силата във вашите сърца!

събота, 2 май 2020 г.

Хората се превръщат все повече и повече в роботи



Coming soon...

"Енсо" - сборник с дзен истории и извадки от лекции на Кану - Перица Георгиев..

Книгата е на етап корекция
Ментализация, компютризация на съществуването...  Хората някак губят контакт с онова, което ги обкръжава и почват да живеят в един компютърен свят, в свят на видео игри. Така и войната се превръща в нещо такова – идат на самолет, има таргет, натискаш едно копче – умират много хора.
Не може в такъв свят, в който има такава липса на състрадание, таква липса на единство от който и да е  тип, да бъде успешен и да бъде хармоничен, да бъде истински, да бъде много добре. Не го виждам като много добре такъв свят, в който можеш да убиеш много народ с едно натискане на копче, zащото някой ти е казал и ти си като робот – извършваш, нямаш лично съзнание – ти само извършваш нещо.
Хората почват да се превръщат все повече и повече в роботи. Роботизират се. Те са роботизирани, обаче все повече започват да приличат на роботи. Почват да губят качества на съзнание, качества на близост, на състрадание. Едно отчуждение, което е в прогрес, и което е почнало още преди доста време – но става все по-дълбоко и по-дълбоко.
Роботизацията е убиване на възможността за осъзнаване. Роботизацията е унищожаване на възможността за осъзнаване. Колкото по-механични ставаме, и колкото повече роботлайк[2] действаме, толкова по-малко сме осъзнати. По-малко емоции изживяваме, ставаме хладни и само вършим неща, в които не участваме. И това е като "непривързаност"– някои го смятат. За мен това не е непривързаност, а роботизация, и тая роботизация прихваща от компютрите. Защото, ако твоят ум непрекъснато общува с едни роботи, дружи непрекъснато с едно роботско съзнание, ти ставаш все повече робот. Ставаш все повече компютър. Ти влияеш на компютъра, ама и компютърът ти влияе на съзнанието. Не мислите ли, че има такова нещо?
Как компютърът на някакво несъзнателно ниво ти влияе и те роботизира. И колкото по-дълбоко си влязъл в компютрите, ти ставаш все по-дълбоко роботизиран в себе си и по-малко се осъзнаваш. Ставаш едно хладно същество. Уж положително, ама хладно. Казвам уж положително, защото не е истинска любов това.
Уж положителността не е положителност. Положителността, е една машина – пак машинално, пак не участваш в това. И така все едно егото оцелява – да не се наранява, да не влиза в конфликт, да не изживява  крайни емоции. И си мислиш, че си просветнат, а всъщност си компютризиран. Да, това е опасността на интелекта, от компютризиране на интелекта. Абсолютно влияние, абсолютно влияние. Трябва да осъзнаем тая възможност.

Аз не съм срещу компютрите, обаче осъзнавам как компютрите по някой начин влизат в психиката, ставаш зависим от тях. Човек без компютър все едно не е човек. Липсва ти нещо – крак, задник ти липсва. Няма ти го компютъра – без мобилен, без компютър ти си инвалид. Трябват ти тия патерици за да живееш, да се усещаш, че живееш. Имаш мощ, имаш влияние, че можеш да действаш, можеш да влияеш. Дават ти мощ. На някои ще им дадат някаква пробивност, обаче затова му взимат всички животни сокове и почват да го компютризират. Ако дадеш нещо, не може да не ти дадат нещо. Винаги има взаимност. Затова Гуру наричаше интернет – "евилнет".