петък, 10 юли 2015 г.

Честит рожден ден



Това е един сърдечен поздрав - поклон за моя Учител за празника, който празнуваме по Неговата милост днес!

Любими Учителю, с тези сръбско цигански балкански ритми, циганката в мен  иска да извика циганина в теб, да го покани на един див, луд, незабравим, изпепеляващ, страстен, любовен, цигански танц върху главата на суетата и шията на глупостта, в който съвсем и наистина да забравим кои сме и да танцуваме насред звездите в пламъците на изгарящия огън на любовта и нека този танц да бъде танц в Безкрайното, където никога нищо няма да ни раздели....
Ела и влез в сърцето ми завинаги, настани се удобно, заеми всичкото място и нека не остане място за нищо друго освен за Твоята благославяща Светлина и Любов. Вземи моята страстна и груба его любов в твоите алхимични ръце и я накарай да заблести като шлифован диамант със собствена, а не отразена светлина...


Взряни в мрака на моята тъмнина
очите жадно Те търсят,
устните страстно повтарят името Ти,
сърцето яхнало огнени коне
в безумен порив тръпне жадно устремено към теб...


О, Неземни Любовнико
Вземи ме в прегръдката на Твоя пламък, и нека  този  огнен  трепет  да изгори до пепел тази подпалена  душа. 
Съблечи я гола и невиина и я сложи на кладата на твоя пречистващ огън. Превърни отровата на страстта в златото на невинното предаване. Позволи и да пие от  извора на Твоята жива вода.

О Всемилостиви,
отвори вратите на страноприемницата Си 
и приеми одърпания конник скитащ в нощта,
пусни го да отдъхне на постелята Ти,
нахрани измършавелия му кон и подгони го отново по мрачните, тъмни дебри на собствената му тайна пътека водеща към Теб!....

О изгарящ огън, изсуши суровото, разпилей запалените главни и подпали  тази мъртва  купчина, бавно загниваща и разнасяща непоносима смрад.
Изтрий всяка идея за аз, и нека от този огън, пречистена да възкръсне, ослепителната белота на Твоята чиста Любов.
Потопи ме в отчаянието на жадния, скитащ в пустинята на живота и търсещ Свещената Жива Вода.

Дай на сърцето ми да пие от чашата на мъката
и не я отнемай от устните му докато не я изпие до дъно.  
Отведи ме от този свят на призраци и сенки
повдигни завесата на мрака пред тези слепи очи
и позволи им да видят Твоята сияйна Светлина.

Сложи  на масата храната,
от която никой повече не огладнява
и водата, от която никой повече не ожаднява
– покани ме на Твоята трапеза
и нека заедно да пием от виното,
от което никой, никога не отрезнява...

Направи ме глуха за обидите и сляпа за грозотата
безчувствена за грубостта и няма за лъжата,
сложи главата ми на гилотината на Твоята правда
и сърцето ми на Твоя светъл олтар.
Направи от мен кротък слуга  на Твоето свято дело.

О, Любими
градината на моето сърце бавно вехне и съхне 
без Твоята сияйна Светлина.
Тръни и плевели задушават малките нежни цветя.
Ела и изгони злия градинар на невежеството,
разпилей лъчите на Твоето слънце 
и нека не остане не изтръгнат и един плевел,
нека не остане и една прашинка, не напоена с Твоята жива вода
нека не остане и един розов храст недокоснат .
И нека пущинакът оживее!!!


Да бъде благословена утробата, 
която Те съблазни да вземеш това тяло.

Да бъде благословен денят, 
в който дойде на този свят за радост на всички нас.

Да бъде благословена майката, 
която Те отгледа и дари с толкова любов!

Да бъде благословен Учителят, 
който намери и излъска диаманта до ослепителен блясък.

Поклон пред Милостта, 
която направи този ден и този празник възможен.

Да бъде благословен денят,
в който Те срещнах защото само Ти ще ме унищожиш!!! 

АМИН!