Перица Георгиев – Кану


Перица Георгиев е роден през 1957 год. в Скопие. През 1987 год. завършва Факултета за изящни изкуства в родния му град. Той оставя ярка следа в македонското художествено творчество като един от художниците от групата „Зеро“, която беше активна през осемдесетте години на миналия век и която оказа влияние върху цели генерации македонски художници. Тази група се появява като своеобразен ъндърграунд отговор на тогавашната художествена сцена, утвърдена в социалистическия режим на СФРЮ. Своето творчество е представял в България, Германия, Холандия, САЩ, Македония и на територията на бивша Югославия. В последните, около петнадесет години, живее и твори в България.
Подходът на художника Перица Георгиев е охарактеризиран от неговото разбиране за значението на художническата дейност, както и за ролята на артиста в днешното общество. Според него човекът на изкуството е искрено търсещ нещо метафизично, нещо което трансцедентира този свят, а трансформацията която се случва в творчеството е процес на себеоткриване. Творецът има много важна роля в обществото. „Човекът на изкуството е визионер който открива новите универсални пространства, които могат да бъдат примери за хората“. Има нещо пионерско в човека на изкуството, храброст и смелост са нужни за изследване полето на художествения израз и поезия. Но Перица Георгиев смята, че на човека на изкуството – на артиста не му е отдадено достойно място в обществото. Изкуството е девалвирано с комерсиалния момент, а с това се пропуска неговата мисия. Вярва, че в  изкуството има изход от кризата на идентитета, която дълбоко измъчва човека, защото изкуството е дълбоко, поставя въпроси, смело е и не се страхува да премине границите.
Неговото разбиране за изкуството е екзистенциално. Изкуството е нужно сега и тук, за да удовлетвори жаждата на човека. То има фундаментално значение и не го разглежда като ненужно или само както форма на забава. Разбирането му сочи, че   изкуството не е лукс на материално богатите, а се появява като екзистенциална потребност от дълбините на човешкото битие. Перица Георгиев има смелостта да се изразява в синхрон с неговите разбирания. Произведенията му най-пълно илюстрират тази визия.
Перица Георгиев черпи вдъхновение от съкровищницата на художественото  наследство, от духовните и художествени постижения на личности от историята и съвремието и той точно чрез тези вдъхновяващи примери е намерил своя творчески път.  За връзката между живописта и поезията се изказва така: „В моя случай тази връзка е повече вътрешна. Чел съм много Дзен и Суфи поезия, а всъщност когато станах ученик на Шри Чинмой, тогава започнах буквално да правя връзка между живописта и поезията визуално. Правех визуална поезия, т.е. живопис-поезия, поемите на Шри Чинмой  преточвах в картини. Когато станах ученик на Шри Чинмой конкретно се свързаха поезията и живописта. Неговите поеми не ги илюстрирах директно, а приемах енергията от поемата или онова, което по някакъв начин поемата посочва и след това, с моя визуален език, създавах нещо като реплика на дадена поема“.
Според него поезията и живописта са дълбоко свързани – много дълбоко. Много от произведенията му са вдъхновени от поезия: „чета някоя поема и тя започва да действа в мен, създава някакъв вид енергия или атмосфера и тази атмосфера се изразява визуално“. Но това изразяване не е имитация или илюстрация, а е нещо като отговор, реплика или един вид продължение на поемата. Това е методът, по който постъпва в творчеството си със създаването на връзката живопис - поезия (възможно е и всяко друго спояване на различните изкуства) по някакъв начин допълва преживяването и говори за стремежа на човека да се изразява с всички възможни средства -  това може да доведе до мистично преживяване. „Мистиката отива по-далеч от изкуството, мистиката трансцедентира изкуството. Гениалните художници за кратко допират мистичното поле, допират тези нива на съзнание“.
"Красивата живопис със сигурност не е хубавa живопис. Само истинскaтa живопис е хубава живопис" казва Перица Георгиев. "Красотата е вътре в човека, красотата е в твоите очи, тя не е извън теб.  Красотата е в сърцето, любовта, светлината, божественото и това, което гледаш, ако го погледнеш със сърце и в тишина.  Концепцията за красиво и грозно е много относителна.  Има картини, които претендират да са красиви, но всъщност са ужасни - грозни.  Грозни са заради претенцията да бъдат красиви и точно заради това са грозни.  Грозни са, когато имат комерсиално намерение, да спечелят евтино удоволствие при някого, свързано с бизнес и търговия.  Грозно е неискреното, заради задното намерение за парична манипулация, това е един вид проституция.  Художникът може да се превърне в проститутка, в момента, в който иска да манипулира заради пари.  Комерсиалните художници нямат какво да дадат на света, те са празни.
"Ако в човека няма нещо налудничаво, нещо откачено и ирационално, ако няма чувството за свобода няма да може да твори."
Според Перица Георгиев в основата на творчеството е автентичното преживяване на вътрешната истина. Това автентично преживяване може да се изрази чрез форми на поезия, живопис, музика, танц... Ако творчеството се основава на автентичното вътрешно преживяване, тогава това творчество има сила и изразът е могъщ.  "Ако авторът на художественото произведение манифестира автентично преживяване на истината, ако е абсолютно искрен, тогава чрез неговото произведение се отразява истината."
„Истинното и красивото са едно. Истината не може да бъде грозна, дори и да изглежда че е възможно. Истината е винаги съвършена красота, съвършен мир и чиста светлина. Поезията и живописта имат в себе си и красота и истина. От истинността на човека, от истинността на това, което човекът изразява, произтича и истинността и красотата на поезията или изображението. " 
"Моето мнение е, че съвременното изкуство е болно, защото се опиянява и вижда само тъмната страна, не се стреми към някакво по-висше съществувание, по-висше ниво. Според мен, в днешно време голяма част от художниците са болни. Голяма част от съвременните художници са неискрени, защото имат амбиции за кариера, слава и пари. Тази неискреност не позволява тяхното изкуство да излъчва истинност и красота, затова голяма част от произведенията на съвременните художници имат лошо влияние върху човека.Аз лично избрах, да не ме интересуват пари и слава, не ме интересува кариера, не ме интересува да стана някой известен художник, и реших, че само ще медитирам."
Според Перица Георгиев пространството е вътрешен феномен, който се променя, а времето изчезва. Вътрешното време е различно от външното, времето на часовника.  Вътрешното време е въвличане във вечността. "В това безвремие, от тази вечност тече нещо, което се проявява като време.  Когато вечността докосва времето се проявява пространството. Когато вечността докосва времето, пространството се преживява.“ Когато времето и ума се трансцедентират влизаме във вечната светлина, в светлината на вечността.
Негово лично разбиране е, че изкуството не е имитация на реалността, защото реалността не може да бъде нарисувана. Духовното пространство зависи от оформянето на духа на човека.  Както духът на човека е оформен, така и преживява духовното пространство.  Духовното и материалното пространство не са отделни неща, а едно. Духовното се съдържа навсякъде. Ние живеем в духа и ние сме духа, и нищо не е разделено. Множеството съществува, но то е едно."
"Важно е този, който се поставя в ролята на творец, да притежава духовни ценности.  Отразяването на точно тези качества, с различни изразни средства, правят изкуството да бъде изкуство. Творецът и изкуството могат да вдъхновяват хората, те сами да потърсят в себе си тези духовни качества или да се сетят за тях. Мисията на твореца е да събужда хората за техните духовни ценности. Творецът -  художник и/или поет носи отговорност, а отговорността му е в това да изразява духовна стойност, да отразява истината, която идва от дълбините на неговата душа."

Творческа биография

Самостоятелни изложби:
1980 – Скопие – Дом на младите – „25 май“
1985 – Скопие – Дом на младите – „25 май“
1986 – Сараево – Новинарски клуб
1987 – Breda Holland – Kunst under the Toren
1988 – Скопие – Музей на Македония
1989 – Щип – Дом на младите
1991 – Скопие – Художествена галерия Даут пашин амам
1995 – Нюрнберг Германия – замъкът Алмсхоф
2000 – Бостън САЩ – Частна галерия
2003 – Пловдив – Етнографски музей
2008 – София – Министерство на културата – галерия „Средец“
2009 – София – Галерия „Аросита“
2010 – Ямбол – Галерия „Жорж Папазов“
2013 – Шумен галерия „Елена Карамихайлова“
2013 – Русе – Художествена галерия
2013 – София – Галерия „Борис Христов“
2013 – Кърджали – Арт галерия
2014 – София, Бизнес център Борис III
2014 – Пловдив, Къща Недкович

Участия в изложби:

1985 – Музей на Македония Скопие изложба група Зеро
1986 – Музей на Македония Скопие изложба група Зеро
1986 – Музей на съвременното изкуство - Скопие
1986 – Дом на младите – стенопис с група Зеро
1989 – Сараево
1989 – Кьолн, Изложба с група Зеро
1990 - Панчево
1990 – Галерия „Плам“ - Скопие
1991 – Музей на съвременното изкуство - Скопие




Няма коментари:

Публикуване на коментар