Туласи Деви подлага цар Шанкхачуда на изпитания

Глава 4

Туласи видяла Шанкхачуда да се приближава на обсипания си със скъпоценности самолет и забелязала, че той е в разцвета на младостта си. Той бил красив като Купидон, с кожа, бяла като цветето чампака и украсен със скъпоценни камъни. Лицето му можело да се сравни с пълната есенна луна, очите му - с разцъфнал лотосов цвят, а страните му искряли от отражението на обеците му. Гирлянд от цветето париджата украсявала шията му, тялото му било намазано с мускус и шафран, и целия благоухаел на сандалово дърво. Когато той се приближил повече, Туласи скрила лице зад шала си и му се усмихнала свенливо. Изчервена от мисълта за тази първа среща, тя неспокойно свела глава и нетърпеливо впила очи в лотосовото му лице. Шанкхачуда също не свалял погледа си от Туласи, седнала на красиво легло, обсипано със цветя и сандалово дърво. Зъбите й блестели като перли, устните й наподобявяли плода бимба, носа й бил изящен, а цвета на кожата й -- златиста. Тя можела да се сравни с пълната есенна луна. Красотата й се подчертавала от знака, направен от тилак и мускус точно под пътя на косата й. И малко по тях -- оранжевочервена точка. Тя имала нисък, но дълбок пъп, а под него -- три красиви коремни свивки. Дланите й били розови, ноктите й лъскави, а нозете й сияйни и червени, боядисани с лакова боя. Блестящите нокти на краката й били по-красиви и от есенна луна, и й придавали несравнима прелест. Туласи била украсена с красиви звънтящи накити, а кока на тила й бил окичен с венче от жасмин. Обеци във формата на акули се отразявали в страните й, а на гърдите й сияел наниз от диаманти. Великолепни гривни от раковини кичели китките й, а по ръцете й проблясвали пръстени от скъпоценни камъни.

 Шанкхачуда седнал и и казал: “О, прекрасно момиче, чия дъщеря си ти? И как си попаднала в тази гора? Ти изглеждаш тъй щастлива и благословена. Всъщност ти си въплъщението на духовното блаженство - най-красивата сред жените! Ти си образец на съвършенство и със сигурност можеш да смутиш дори светец! ”

Тъй като Туласи не отговорила нищо, той попитал: “О, прелестно момиче, защо не казваш нищо? Аз съм твой слуга - моля те, приветствай ме с мелодията на гласа си. ”

Със сведена глава и усмихнато лице, чуднооката Туласи казала: “Аз съм дъщерята на Цар Дхармадхваджа и тук практикувах аскетизъм. Но кой си ти? И защо разговаряш с мен? Ако благороден мъж срещне благочестива жена сама, той не я заговаря. Така че, върви, накъдето си тръгнал. ”

Но Шанкхачуда не се и помръднал. Туласи прдължила: “Шастрите казват, че само пропаднал мъж пожелава жена. Отначало жената е приятна за мъжа, но по-късно се оказва фатална за него. Макар от устата й да се лее мед, сърцето и е като буркан с отрова. Тя използва сладки думи, но сърцето й е остро като бръснач. За да постигне собствените си егоистични цели, тя става покорна, но в противен случай се бунтува. Докато лицето й излъчва добронамереност, сърцето й е замърсено. Дори Ведите и Пураните не могат да опишат нрава й. Един мъдър човек никога не се доверява на паднала жена. Тя няма нито приятели, нито врагове, тъй като едиственото, което желае, са нови любовници. Когато една жена види красиво облечен мъж, тя вътрешно го пожелава, но външно изглежда благочестива и скромна. По своята природа тя е страстна, привлича умовете на мъжете и охотно се занимава със секс. Макар и да прикрива външно похотта си и да изглежда скромна, когато се срещне с любовника си тайно, тя е готова да го погълне. Когато тя не получава от него секс, тя се чувства обидена, тялото й изгаря от гняв и тя започва да прави скандали. Когато страстите й са напълно задоволени, тя става жазнерадостна, но когато е неудовлетворена, тя е мрачна. Жената копнее за добър любовник повече, отколкото за вкусна храна и освежителни напитки; тя го харесва дори повече от собствения си син; за нея той е по-скъп от живота й. Но когато любовникът й става несъстоятелен или остарява, тя го смята за враг. Това поражда кавги и гняв. Тогава тя го поглъща така, както змия изяжда плъх. Тя става въплъщение на безразсъдството и се превръща във бездна от пороци. Жената е лицемерна, твърдоглава и невярна. Дори Бог Брахма и други богове се поддават на измамата й. Тя е пречка по пътя на отречението, препятствие към освобождението и спънка в развиването на преданост към Бог Хари, подслон за всякакви илюзии и жива верига, която приковава мъжете към този свят. Тя е като магьосница и е фалшива като съня. Изглежда красива, но всъщност не е нищо друго, освен една кофа с изпражнения, урина, газове и кръв. Когато Бог я създал, той направил така, че тя да стане душата на заблудата за заблудените и отрова за онези, които копнеят за освобождение. Затова под никъкъв предлог една жена не трябва да бъде пожелавана, а напротив, трябва да се избягва на всяка цена. ”

Шанкхачуда се усмихнал и после отговорил: “О, богиньо, това, което казваш не е съвсем лишено от истина. Отчасти е вярно, отчасти не е. От Създателя са породени благочестиви и неблагочестиви жени. Едните заслужават похвала, другите не. Като пример за благочестиви жени може да послужат Лакшми, Сарасвати, Дурга, Савитри и Радха. Жените, които са техни експанзии са щастливи, прославени и заслужаващи вечна слава, като Сатарупа, Девахути, Свадха, Саваха, Дакшина, Анасуйя, Ганга, Дити, Адити, Ведавати и други. Във всеки цикъл от юги тези жени са превъзходни. Красивите проститутки са също експанзии или частични експанзии на тези жени, но не заслужават похвала, защото са неблагочестиви. Жени, които са в гуната на доброто са добродетелни и чисти. Мъдреците ги провъзгласяват за чудесни. Но онези, в гуната на страстта и невежеството не заслужават такава похвала. Страстните по природа копнеят за чувствени наслаждения, увличат се по тях и винаги се стремят да постигнат егоистичните си цели. Такива жени обикновено са неискрени, заблудени и нерелигиозни. Като цяло те са неблагочестиви. Но жените в гуната на невежеството се смятат за най-лоши. На тях не може да се устои. Един добродетелен мъж никога не би ухажвал чужда съпруга, било то пред хора или насаме. Но аз дойдох при теб по нареждане на Бог Брахма, за да се оженя за теб според ритуала на Гандхарвите (според този ритуал булката и младоженеца се срещат по своя воля и съгласие и срещата им завършва със сексуален съюз. Не са необходими никакви свещени ритуали). Името ми е Шанкхачуда. Когато полубоговете ме видят, те побягват от страх. В предишното си раждане аз живеех във Вриндавана и бях пастирче на име Судама. Аз бях близък приятел на Шри Кришна и един от придружителите Му. Аз бях един от осемте най-прославени пастирчета. Тогава Шримати Радхарани ме прокле да се родя в Индия в семейството на демон. По милостта на Кришна и мантрата Му, аз съм джатисмара и зная за предишното си раждане. Ти също си джатисмара. Затова знаеш, че в предишния си живот, в Голока, когато Радхарани те сварила насаме с Кришна, тя се ядосала и те проклела да се родиш тук, в Индия. В Голока аз много исках да се сприятеля със теб, но не посмях, тъй като се страхувах от Радхарани. ”

Шанкхачуда спрял да говори. Тогава Туласи се усмихнала и весело казала:

 “Мъжете като теб се прославят в този свят и благочестивите жени копнеят за такива съпрузи. Ти опроверга аргументите ми. Мъж, покорен от жена е много замърсен и като правило се порицава от хората. Прадедите и полубоговете гледат на мъжете, покорени от жени, като на паднали и окаяни. Дори бащите и майките им ги презират в сърцето си. Във Ведите се казва, че когато се роди дете или почине роднина, брахманите се пречистват за десет дни; кшатриите за дванайсет; вайшите за петнайсет; а шудрите, както и останалите низши класи, за двайсет и един. Но мъж, покорен от жена, винаги остава замърсен. Той се пречиства едва когато тялото му е изгорено до пепел. Нито предците, нито полубоговете не приемат предложените от тях сладкиши, цветя и други неща. Мъжете, чиито сърца са напълно обсебени от жена, не получават плода на своето занание, отречения, джапа, огнени жертвоприношения, обожаване, образование или слава. Аз те изпитах, за да проверя колко си силен в знанието. Съпруг трябва да се избира чрез проверка на добродетелите и недостатъците му. Ако някой даде дъщеря си за съпруга на човек, който е лишен от всякакви добри качества, на старец, невежа или бедняк, на неграмотен, болен, грозен, гневен, груб, куц, сакат, глух, ням, мързелив или несъстоятелен, този грях е равносилен на греха да убиеш брахман. Но ако някой даде дъщеря си за съпруга на млад, уравновесен, добре обучен и притежаващ нужните Вайшнава качества, той получава резултат, равносилен от принасянето на десет жертвени коня. Ако някой отгледа дъщеря и после я продаде от алчност за печалба, той попада в ада, известен като Кумбхипака. Там, в продължение на период, равен на четиринайсет живота на Бог Индра, такъв грешник е принуден да пие урината на дъщеря си и да яде изпражненията й, както и да бъде хапан от червеи и врани. Когато този период свърши, той трябва да се роди в този свят като болен човек и да печели прехраната си като продава и разнася месо. ” 

Из "Животът на Туласи Деви"

Глава 4

Раждането на Шанкхачуда

Глава 3

Мъдрецът Кашйяпа бил сина на Праджапати (праотеца) Маричи и внука на Бог Брахма, и бил много учен. Дакша, друг Праджапати, му дал тринайсет от дъщерите си за съпруги. Една от съпругите на Кашйяпа Муни се казвала Дану. Тя била много привлекателна и целомъдрена и Кашйяпа се грижел за нея с преданост и любов. Дану му родила много и силни синове, един от които бил Випрачити, който бил изключително могъщ и смел. Синът му Дамбха умеел да се контролира и бил велик преданоотдаден на Бог Вишну. Но той не могъл да зачене син и започнал да се безпокои. И за да подобри своята участ, той отишъл в гората Пушкара и извършвал отречения в продължение на сто хиляди години. Там той седнал в неподвижна поза и практикувал джапа, като повтарял Харе Кришна мантрата. По време на тази практика от главата на Дамбха пробило неудържимо сияние и се разпръснало навсякъде. То било толкова горещо, че всички полубогове, мъдреци и Манувци били опърлени от него. Така, начело с Индра, всички те потърсили подслон при Бог Брахма. Когато пристигнали в обителта на Бог Брахма, те Му отправили хвалебствия, след което му обяснили ситуацията. След като ги изслушал, Бог Брахма ги отвел във Вайкунтха, за да изложи проблема на Бог Вишну. Там, с допрени длани и преизпълнени с благоговение, те отправили хвалебствия към великия спасител и Господаря на трите свята.

 След това Полубоговете попитали: “О, Господи, ние не знаем коя е причината за това. Моля те, кажи ни. Каква бе тази светлина, от която сме като изгорени? ”

Бог Вишну се засмял и любещо им казал: “О, полубогове, не се страхувайте; останете спокойни и непоколебими. Няма да има потоп, нито е дошло времето на всемирното унищожение. Асурът Дамбха, един от моите преданоотдадени, практикува аскетизъм, за да се сдобие със син. Скоро ще го благословя и това ще го успокои. ”

Така насърчени, Бог Брахма и другите полубогове се завърнали в собствените си владения. Тогава Бог Вишну отишъл в Пушкара, където Дамбха извършвал отречения. Като видял, че Дамбха повтарял името му,

 Богът го утешил и го попитал: “Каква благословия

 искаш да ти дам? ” Дамбха му предложил смирените си почитания с голяма преданост и неколкократно отправил хвалби към

 Бога. Тогава казал: “О, Бог на боговете, О, лотосооки, приеми смирените ми почитания. О, Ти, Възлюбения на Лакшми, Господарю на трите свята, моля те, бъди милостив към мен. Моля те, дай ми смел и могъщ син, който да бъде твой преданоотдаден, да бъде непобедим за полубоговете, и завоевател на трите свята. ” Бог Вишну помолил Дамбха да спре отреченията си, дал му благословията си и изчезнал. След като Богът изчезнал, Дамбха се поклонил в същата посока и се завърнал у дома си. Не след дълго благословената му съпруга заченала. От нея изтичало такова сияние, че осветявало вътрешните покои на двореца й. Душата в утробата й била тази на Судама, един от най-близките приятели сред пастирчетата на Бог Кришна, който бил прокълнат от Шримати Радхарани. Когато благочестивата съпруга на Дамбха родила сияйно момченце, Дамбха поканил мъдреците в дома си и извършил ритуалите след раждане. Имало голямо веселие и в един благоприятен ден Дамбха нарекъл сина си Шанкхачуда. Синът израснал в обителта на баща си като луната в ярката си половина. В детството си той изучил всички Page 26

New Text Document (2) традиции, обичаи, предписания и забрани и станал много сияен. Унесен в детските си игри, той очаровал родителите си и станал любимеца на всички членове на семейството. По-късно, за да получи дар от Бог Брахма, Шанкхачуда дълго време извършвал отречения в Пушкара. Той концентрирал ума си, ограничил сетивата си, прекратил действието на органите си и повтарял мантра, която наставника му Джайгишавйя му бил дал. Накрая Бог Брахма отишъл при Шанкхачуда да му даде благословията си. Бог Брахма го попитал: “ Кажи ми какъв дар искаш. ” Като видял Бог Брахма, царят на Данавите смирено се поклонил и отправил към него хвалебствия с думи на преданост.

 И след това казал: “Моля те, направи ме непобедим за полубоговете, а също и да мога да се оженя за Туласи. ”

 “Така да бъде, ” отговорил Брахма. След това той дал на Шанкхачуда Божествения амулет на Бог Шри Кришна. Този амулет, наречен Сарвамангаламая (Завоевателят на Света) се считал за най-благоприятното от всички благоприятни неща в света, тъй като гарантирал победа където и да било.

 Брахма продължил: “Сега трябва да идеш в Бадарикашрама. Туласи Деви извършва там покаяния по собствено желание. Ти трябва да се ожениш за нея там. Тя е дъщеря на Цар Дхармадхваджа.” След това Бог Брахма изчезнал. Шанкхачуда, чиито отречения сега били дали плод в Пушкара, завързал този найбезценен амулет около врата си. И тогава, с лице, огряно от радост, той се отправил към Бадарикашрама. 

Из "Животът на Туласи Деви"

Към глава 4

Гопал

The Master speaks...

 

Когато Гопал бил малък, един ден отишъл да се къпе на река Ямуна. Имало една част от реката, която била много мръсна, имало отровна вода. Никой от селото не отивал там, и не давали и на кравите да пият вода от там. Ако някой пиел вода от там или ако се къпел, можел да умре.

Един ден Гопал отишъл там да се къпе. Влязъл във водата. Брат му Баларам му казал:

- Как ще отиваш там? Как  ще се къпеш?

Въпреки това, Той отишъл. Плувал си щастливо, плувал си, изобщо не обръщал внимание на замърсяването и на отровната вода. Внезапно от водата се появила една змния. Голяма, черна, отровна змия. Калиян.

Змията искала да го захапе и да го отрови. Цялата тази отрова била от нея. Тя живеела в тази отрова и това било не змия, а змей. Тръгнал да  захапе Гопал обаче не успял. Той бил много бърз. Змеят извадил всичките си глави, обаче Той скочил на тях. Гопал имал сидхи да става много голям. Ставал много тежък, голям, силен и почвал да скача по главите на Калиян. Калиян се опитвал да го захапе, Той скачал върху главите и ги удрял отгоре. Бил много тежък, много  силен. Чупел главите на Калиян с удар.

Нито една глава не можела да го захапе. Той танцувал върху главите на Калиян, забавлявал се. Колкото змията се опитвала да го убие, да го захапе, толкова Гопал танцувал върху нейните глави. И както танцувал така все по-яко откачал и ги чупел. Почнала да тече кръв. Калиян не можел вече да го захапе. Започнал да залита... щял да умре. Гопал щял да му смаже всички глави и да го убие. Тогава дошли жените на Калиян. Почнали да молят Гопал да не убиват мъжа им:

- Моля, те не го убивай, не е толкова лош, колкото изглежда.

Гопал казал:

- Добре, няма да го убивам, обаче да не е посмял да трови повече водата и да прави някакви бели.

 Гаруда, който летял наблизо, също видял Калиян отгоре, и искал да го убие, защото Гаруда убивал змиите. Гаруда, птицата на Вишну убива змиите. Той е враг на змиите. Като видял Калиян, Гаруда си казал – ще го убия. Но видял на главите на Калиян стъпки от стъпалата на Кришна, а на стъпалата на Гопал имало знаци от Вишну. Имало такива символи, свещените символи на Вишну - раковината, колелото.

Гаруда видял тези знаци и не го убил. Ако има знаци от Вишну, значи е белязан, значи не е враг. Калиян се отървал, но станал добрата змия. Почнал да мантрува, да медитира, станал преданоотдаден бхакта.

***

Няма успех за човека, ако няма контакт с Бог. Тази история за Гопал и Калиян е история за нас. Тя е много стара. Не може да се каже дали наистина се е случила или не, но тази история показва нещо, за нашето състояние.

 Ние сме като Калиян. Отворихме морето, земята, избихме животните, атмосферата, екологията и сега трябва да понесем последствията. Искаме да убием Бог, не е достатъчно, че унищожихме земята. Сега искаме да убием Божественото. Като тровим животните, убиваме земята, на която живеем, ние убиваме Божественото.

Това, което ни храни това, което сме. Това е самоубийство. Обаче поради нашата глупост не виждаме, че е самоубийство. Когато хората тровят живота, те тровят мястото, на което живеят. Все едно да хвърляме в нашия апартамент отрови, боклуци и да очакваме, че ще ни бъде добре да живеем тук. Няма да можем да дишаме. Това се случва с земята. Животните умират и много от причините за това разрушение е човекът. Ние в по-широк мащаб.

Хората едни на други си правят такава вреда. Убиваме се едни други, тормозим се едни други. Богати страни хвърлят храна в морето, а може би на още няколко хиляди километра нататък в Етиопия, децата умират от глад. А християните плащат над стотици хиляди долари, да хвърлят храната. Само да я хвърлят. Това е едно абсурдно действие. Няма никаква любов, състрадание към страдащите. Няма чувство за единство между хората, религиите, нациите, богати, бедни. Никакво чувство за единство и състрадание. Някаква лудост, страх, борба за надмошие.

Това е онова, което властва. Това е едно болно състояние на съзанието. Невротично, нездраво състояние на съзнанието. И поради това екологията на земята, балансът, хармонията на земята страда. Защото когато ние не живеем в хармония между нас, ние не живеем хармония изобщо.

Преди да се докараме до това състояние, не сме имали толкова пушки, оръжие, толкова фабрики, химикали. Неща, които могат да тровят. Сега обаче сме по-силни и повече можем да унищожаваме от когато и да било. Никога не сме били толкова мощни и в същото време толкова неосъзнати.

Има толкова атомно оръжие, с което можем да унищожим земята 700 пъти. Земята можем да я направим на прах. Няма да има повече тук прераждания, няма да има нищо. Хората са изхранили една много голяма самоубийственост, едно състояние на мощ, която не ги води към нещо добро. Води ги към тровене, не проявяват хармония, мир, любов към Бог.

Няма осъзнатост за истинските ценности. За това Саи Баба казваше, че човешките ценности трябва да станат много важни. Да разберем, че човешките ценности са Према, Сатя, Шанти.

Story time: Царят Паракшит

Царят Паракшит, един древен индийски цар, роднина на Кришна, веднъж отишъл на лов. Неусетно се изгубил от компанията си, нищо не уловил и бил много недоволен, гладен, уморен. В гората видял една малка колибка на един отшелник. Викнал:

 – Отшелнико, донеси вода.

Той е царят все пак. Обаче никой не се обадил от колибката. Отшелникът седял в колибката в самадхи. Изглеждало, че е седнал, може тялото да му е седнало, но изобщо нямал съзнание за тялото. Не чувал, не виждал, тялото е тук, но е дреха оставена на брега.

Той викал, викал, никой не се обадил и вече ядосан, влязъл в колибата. Гледа, отшелникът седи в самадхи. Той бил много ядосан, че не му обърнали внимание, видял една мъртва змия пред отшелника, взел я и му я хвърлил на врата. После си излязъл навън ядосан.

През това време синът на отшелника се върнал и видял как царят излиза, видял, че обидил баща му, докато бил в свещеното състояние в самадхи, че му хвърлил умряла змия около врата. И синът го прокълнал. Прокълнал царят Паракшит:

 – След седем дни да умреш от ухапване на отровна змия, заради това, което направи сега.

Отшелниците като кажат нещо, то наистина се случва. Когато бащата се върнал от самадхи синът му разказал какво станало:

-Тук беше царят Паракшит, ти докато беше в самадхи, той ти хвърли една мъртва змия около врата. Аз го прокълнах, да го ухапе отровна змия. Да умре от ухапване на отровна змия след седем дни.

Отшелникът поклатил глава:

- Защо бе синко, защо прокълна царя.

- Ама той те обиди, той те унизи.

- Никой не може да ме унизи. Никой не може да ме обиди в самадхи.

Няма обида, няма по-висше, няма по-низше, човек не може да бъде обиден, не може да бъде унизен. Когато човек постигне самадхи, вече нищо не може да го унизи и нищо не може да го обиди. Той е оттатък всяка обида и оттатък всяко унижение. Нищо не го обижда, каквото и да му правят на тялото, него не го касае. Той няма его вече, което да каже - Ама защо ми обиждате тялото, защо ми хвърляте змии по тялото. Не е привързан. Той е свободен. Може ли свободният човек, истински свободният някой да го унизи?

- А бе синко, защо прокълна царят Паракшит.

- Ама той те унизи.

- Ама не може да ме унизи, аз съм в самадхи, как ще ме унизи, какъв грях направи, царят е добър.

- Как добър, той ти хвърли змия на врата и те унизи.

- Не, добър е той е, добра душа е царят. Не трябваше да го кълнеш.

Така отшелникът седнал и почнал да медитира, за да разкъса проклятието на сина си. Да не се случи това с него.

Понякога йогите могат да го направят. Обаче колкото и да медитирал, не можел да го прекъсне. Медитирал много време, отишъл в тези светове, където могат да се прекъсват клетвите, обаче не можел да го направи. Било му казано, че това е неизбежно, и че това така трябва да стане, и вече никой не може да се намеси, край. Това му е писано на Паракшит още от раждането, ще умре от ухапване на отровна змия.

Когато Паракшит се раждал, в Индия имали обичай да правят натална карта на бебето. И всички астролози направили карта на бебето, то било царство на пандавите. Значи Хасинапур, градът днешен Делхи, който днес е главния град на Индия и тогава бил главния град на Махабхарата. Сега я наричат Индия. Хасинапур градът на слоновете. Или Делхи. Там се родил Паракшит.

Направили му карта която показвала, че той ще умре от ухапване на отровна змия. Казали на родителите, на царя и на царицата, те не могли да повярват. Как може кшатрия, който е от добро семейство, който е от рода на пандавите, от рода на Кришна, как може едно такова дете да умре от ухапване на отровна змия. От отровна змия ухапвани, умират само грешните хора. Само хора, които са били с не добро поведение. Иначе не се позволява високи духовни същества, високи прераждания не може да умрат от такова нещо. Не можели да повярват. Астролозите казали - така пише. И така и станало.

Отшелникът и синът му и двамата отишли при Паракшит да отдадат почитания. Отшелника който царят го обидил се поклонил пред царя и казал:

- Царю Паракшит, молим те да простиш на сина ми. Той те прокълна да бъдеш ухапан от отровна змия след седем дни и ще се случи, не мога да го спра. Имаш още само седем дни от живота си. Нямаш повече от седем дни. Не мога да спра проклятието, молих се за теб, медитирах, нищо не става. Моля те да простиш на сина ми и на мен, ако сме те обидили по някой начин, да не ни взимаш на зле и дойдохме, ако можем да ти помогнем по някакъв начин.

Царят Паракшит се замислил. Това е много интересна вест. Казал:

- Добре, обаче какво да правя последните седем дни. Ако имам седем дни, как най-добре да ги използвам. Ето, ти си мъдрец, риши, кажи ми какво да правя тези седем дни.

- Най-добре, казали те, да идеш да си в компанията на свети личности, на садху. На йоги. Отиди покрай реката Ганг. Бъди със светите хора и говори за Божествени неща с тях.

Самото дружене със светите хора е нещо много важно в нашия живот.

- Много е важно да си в близост на свети хора, защото искра от тяхната светлина може да влезе в теб. Ако говориш с тях, може нещо от тази светлина да премине в тебе и да не умреш така нещастен. Да умреш подготвен, тези седем дни са ти шанс. Да промениш много вътре в себе си за това иди дружи с тях.

Паракшит направил това, което му поръчал отшелника и отишъл в компанията на свети личности. Един от които бил Шука Дева.

Шука Дева бил света личност. Той бил много млад по това време. Бил младеж, 16 годишен, чисто гол отшелник в гората, абсолютен брахмачария, просветлен и абсолютно непривързан към тялото. Син на Вяса. Един голям риши. Шука Дева Махарадж.

Паракшит се срещнал с Шука Дева и му поставил въпроси по отношение на Кришна, на прераждането, на сума ти неща. Шука Дева му отговарял на всички въпроси. Разказвал му. Този разговор между Паракшит и Шука Дева е записан в Шримад Багаватам, едно от свещените писания, и там е дадено учението на Кришна всъщност. Чрез Шука Дева. Учението на Ведите, ведическото знание. Пренесено от царя Паракшит в компанията на свети личности, на светото място.

След това те подготвили за царя Паракшит последния ден, когато трябвало да напусне, царството, слугите, направили една къща, в която да не може по никакъв начин да се вмъкне змия. Било нещо супер изолирано. Казали:

- Е, няма да допуснем да влезе змия и да оставим да го захапе. И съдбата няма да стане.

Затворили царя Паракшит в тази къща, в която нямало прозорци, от никъде нямало дупчица, от където да влезе отровна змия. Предпазили го от всякъде. Донесли му плодове да яде, така че последнит ден да не излиза никъде, само да медитира, да се моли и да си прави неговата садхана в тази стая. Царят Паракшит седял там, молел се и медитирал.

Като донесли плодовете всъщност, принцът на змиите, на надите, принцът Татшака (това са магически змии, пазители на подземните богатства)  се вмъкнал като червей в един плод. Така заедно с плодовете влязъл в стаята на царя Паракшит. Когато дошло времето, червеят станал принцът Татшака и го захапал с отровно захапване. След това успял да се спаси въпреки, че браманите искали да го убият. С магически мощи, преодолял тяхната атака и пак се спасил и те не могли да го убият. Така и царят Паракшит напуснал, защото така било писано.

                                                ***

Смъртта е неизбежна и за свети личности. Кришна бил убит от ловец, който ловувал за елени. Помислил крака на Кришна за елен и го уцелил със стрела. Той си лежал спокойно под едно дърво ловецът му видял крака; помислил, че е елен и го застрелял.
Кану

Пепел от стъпалата на истински бхакта

The Master speaks...

 Кришна Го боляла главата. За да го излекуват извикали доктори, докторите го прегледали и казали:

 - Знаем как да лекуваме обикновени хора, ама как да лекуваме аватар. Всевишната Божествена Личност? Най-добре да питаме Него, Той да ни каже как да го излекуваме. Какво може да му помогне за спиране на главоболието. Имал много силно главоболие.

Кришна казал:

- Само прах от стъпалата на мой бхакта на моето чело, ако се сложи може да ме излекува.

И така тръгнали да търсят бахкти на Кришна, да вземат прах от стъпалата им, за да сложат на челото на Кришна. Обаче никой бахкта не искал да даде прах на Кришна от своите стъпала.

- Как – прах от моите стъпала – ще отида в ада, това е грях, как ще дам прах от моите стъпала върху челото на Кришна.

Не искат. Тъй като Кришна го боляла много силно главата, те продължили да търсят. Накрая се върнали при Кришна с празни ръце и  казали:

- Отидохме при Нарада Муни, при тоя, при оня, никой не иска да даде прах от своите стъпала. Страхуват се от ад, от наказание.

После и Нарада Муни питал Кришна:

- Можеш ли да ни кажеш къде са твоите бхакти и как да ги намерим?

- Много просто, отвърнал Кришна, във Вриндавана отивате при гописите, те са мои бхактини, те ме обичат, прах от тяхните стъпала ще потърсиш.

И така Нарада Муни отишъл във Вриндвана при гописите и поискал прах от стъпалата, за да излекуват главоболието на Кришна.

- Трябва ми прах от вашите стъпала за Кришна, защото има главоболие. Само това може да го излекува. Само прах от стъпалата на истински бхакта, истински преданоотдаден. Фалшив преданоотдаден не работи, само истински. Може да му излекува главоболието.

Нарада разпънал един плат пред тях и те всички скочили на плата, за да си изтърсят праха от стъпалата. Без да питат нищо, нищо не казали, нищо не питали, просто го направили. Нарада Муни самият не искал да даде прах от своите стъпала за Кришна. Зачудил се как такава посветеност, от къде такова тотално доверие, просто скачат и ... А те му отговорили

- Скочихме всички върху този плат, защото кой от нас е бхакта не се знае. Така, че ако всички скочим, сигурно ще има поне една бхактини, която е истинска. И ще можеш да излекуваш Кришна.

 Той се зачудил:

- Добре, не ви ли е страх нещо, че може да стане грях, ако прах от вашите стъпала иде на Кришна. Можете да идете в ада.

Защото другите от това се страхували.

- Хайде бе, бегай бе, носи праха, излекувай го. Какъв страх за какво?

                                                             ***

Когато обичаш някого, ти го обичаш, ако не го обичаш, не го обичаш. Ако обичаш Кришна, какъв ти е проблемът. Ако трябва ще идеш в ада заради Него. Ще се жертваш, не да си егоист и да планираш само твоето его да бъде удовлетворено.

Истински бхакти има преданост и няма страх. Само любов. Не се страхуват за себе си. Щом се страхуваш за себе си, за своя личен задник, значи си обикновен егоист. Не си никакъв бхакта. Не си излязъл от обусловеността на егото. Просто си най-обикновен егоист. Само имаш духовно мнение за себе си. Трябва да имаш отдаденост.

За това само пепелта от стъпалата на истински бхакта може да лекува главоболието на Кришна. Не може фалшиви учени само, които нямат любов към Него да Го излекуват. Кой може да го излекува? Този който има любов. Чист преданоотдаден. Пепелта от Неговите стъпала е свещена. Там където Той докоснал земята, това е свещено място.

За това един човек, който е съзнателен за Любовта на Кришна, там където Той стъпва - земята става свещено място. Цялата земя е свещена. Защото има Любов. Неговата Любов прави земята свещена. Прави я красива - прави живот. Иначе земята е нещо мъртво. Не е нищо свещено за тебе.

На хората им са по-свещени парите, мебелите, вещите, колите. Земята не им е свещена, нямат такова изживяване. Земята е свещена, защото е докосната от Божественото. И от тези, които били влюбени, просветлени. Те са направили земята да е свещена. Дали са такова присъствие тук, спуснали са го това нещо.

Нарасимха и Пралад

Thr Master speaks... 

Това е една много древна история за Нарасимха и Пралад....

Имало едно време Нарасимха. И имало едно време и един демон, на име Хиранякашипу. Този демон бил много мощен. Той бил толкова мощен, колкото нашето его иска да е мощно. Хиранякашипу всъщност е нашето его. Бащата на бхакта, на влюбеният.

Хиранякашипу владеел цяло царство, той бил цар. Един ден му се родил син на име Пралад. Този син никак не обожавал баща си. Не харесвал баща си. А бащата бил много доминантен. Бащите обикновено обичат да доминират в семейството, а тоя не само в семейството, а в цялото царство. Обожавали го като Бог. Той бил много мощен и искал да го обожават като Бог, не като цар. Искал да е Бог, искал той да е върховният. И всички в неговото царство го обожавали като Бог. Почитали го, защото бил много мощен, никой не можел да го убие, никой не можел да го рани.... Воювал в много битки, сражения, никой не можел да го убие. Никой не можел да го рани бил много силен. Доминантен, силен, идеален тиранин - император.

 И така неговият син вместо да обожава баща си, още като малко дете бил посветен на Вишну. Повтарял само „ом намо багавате васудевая...”, обожавал Вишну. Бащата направо пощурявал от това. Не можел да понесе неговият собствен син, в неговото собствено царство, той е толкова мощен толкова доминантен, всички го слушат, неунищожим, ненараним, а синът му не го обожава. Няма по-лошо нещо за един баща от това синът да не те зачита. Твоят собствен син, това е много голяма обида за бащинското его. Така се дразнел, че поискал да убие Пралад. Толкова се дразнел на сина си. Малко дете, един никакъв, един пикльо, дребен такъв и „ом намо багавате васудева...” Той му викал:

- Абе какъв Васудева, бе какъв Вишну бе, стига си повтарял тези думи, той уби вуйчо ти, Вишну е враг на нашето семейство.

В предишното прераждане Хиранякашипу имал брат. Той се казвал Хиранякаш. Него Вишну го убил. Той бил също много голям демон. Искал да унищожи земята и Вишну дошъл във форма на глиган и убил брата на Хиранякашипу. И сега неговият собствен син обожава убиеца на неговия брат. Това е погрешно от всички гледни точки.

Обаче Пралад продължавал. Ом намо багавате васудевая... Вишну, Вишну... и това е. Намо Нараяна.

Той ужасно му се дразнел. Веднъж хвърлил Пралад пред един слон. Имало царски слон в царството. Веднъж толкова се ядосал на Пралад, слонът минавал и той го хвърлил пред слона. Да го сагази да го стъпче с краката си. Обаче слонът не го сгазил, а го взел с хобота и го сложил на гърба си. Самият слон го спасил от себе си.

Хиранякашипу не можел да повярва, питал се: „какво става, това дете е ужасно. Направо не мога да го убия.” След това го хвърлил в една яма, в която имало отровни змии. Знаело се, че в тази яма имало много змии и той го хвърлил между змиите. Обаче змиите му направили място и нямало проблем. Той пак си седял и „ом намо багавате”, „Намо Нараяна”, нямало проблем. Хиранякашипу много се дразнел от това дете – „Това дете направо ме пощурява”. Накрая го хвърлил в една пропаст. Тя била много дълбока пропаст и той го хвърлил да се убие долу. Обаче на Пралад пак нищо му нямало. Като отишъл долу да види, той си седи и си пее мантрата...

Имало една демонка в това царство, която имала много горещ корем и който седнел в нея, в скута и, става на пепел - изгаря. Той взел Пралад и казал:

- Седни тука при леличката.

Но вместо Пралад да изгори, леличката станала на пепел, на него нищо му няма. Хиранякашипу съвсем се ядосал. Викнал черни магьосници, казал им:

- Викнете зли духове да убият това дете с черна магия.

Те извикали много зли духове, но те не можели да дойдат до него, не можели да го докоснат. Не можели да се доближат до него. Върнали се жадни за кръв и убили магьосниците.

Накрая Хиранякашипу си рекъл значи с насилие не става ще пробваме с лукавство. И дал Пралад в училище.

Това е най-добър начин да унищожиш едно дете. Прати го в училището.

И той го пратил в училището. Обаче училището било за демони - демонско уилище. И там учели на демонски истории, разни щуротии. Когато Пралад дошъл в училището, все малки демончета имало. Наложило се по това време учителите да отидат за няколко дни в командировка.  Междувременно, докато тях ги нямало, Пралад научил малките демончета да пеят „ом намо багавате васудевая”. Когато учителите се върнали – какво да видят: демончетата пеят ом намо багавате васудевая, нараяна, нараяна, нараяна... Учителите се почудили:

- Какво става тук?! Не успяхме ние да му промием мозъка, той проми на цялото училище.

Завели го при Хиранякашипу и му казали:

- Не можем нищо да направим с твоя син, той е ужасен направо,  унищожи нашето училище.

Той казал:

- Добре последен опит.

Имало една желязна колона. Била пълна с въглища вътре. Била като пещ. Той наредил да се запалят въглищата и колоната толкова се нажежила, че станала червена. Нажежено желязо. Казал на Пралад:

- Ако обичаш Вишну, иди и прегърни тази колона. А ако обичаш мене, а аз съм ти баща..., трябва да обичаш баща си, а и не съм гореща колона, ела, прегърни ме мене. Трябва да се решиш, ако си за Вишну, трябва да прегърнеш тази гореща колона, ако си за човешките отношения, ела тук, аз съм ти баща, семейство.

Всеки човек го има този момент. Дали ще прегърнем егото, или ще прегърнем Вишну. Това е много дълбока история. Хиранякашипу е егото, което иска да убие онова у нас, в което се ражда любов към Бог. Иска да унищожи нашата бебешка любов към Бог. Ние имаме любов към Бог, но бебешка ни е, малка... на 2-3 годинки. Много обичаме Бог и не знаем нищо – като Пралад, той е дете, обича Бог и не знае нищо. А Хиранякашипу знае всичко, той манипулира, доминира, той е политик, диктатор. Всички аспекти на егото. Казал му:

- Хайде, ако обичаш Вишну иди прегърни тази гореща колона. Ако ме обичаш мен, прегърни ме, аз съм ти баща, не съм гореща колона.

Да прегърнеш горещата колона, значи нещо ирационално. Нито един човек не би го направил. Вие бихте ли прегърнали гореща колона? Дори да ви кажат това е Вишну, бихте казали:

 – Да, да, друг път.

Не сте минали опитностите на Пралад, за това. Ако имаше баща Хиранякашипу и се опитва да ви утрепе... ще прегърнете и гореща колона от любов.

Накрая Пралад се решил за колоната. И тръгнал към колоната. Хиранякашипу като видял, че Пралад е готов колоната да прегърне, но не него, решил да го убие. Казал:

 – Край, това дете... ми писна от него. Направо ми скъса нервите. Толкова обича Вишну, че е готов колоната да прегърне, за да не ме прегърне мене. Искал да убие Пралад. В този момент колоната се затресла и се чул един страшен звук, като земетресение. Тогава излязъл Нарасимха Дев. Той бил като лъв. Нара симха. Нара е човек, а симха е лъв.

Нараяна е името на Вишну. Този, който носи човека. Пътя на човека е Нараяна. Вишну е пътя за хората, нашето возило, към него отиваме. Към Нараяна. Нарасимха значи човек лъв, човеколъв. Има лъвска глава и лапи като лъв, а тяло на човек. Появил се един човеколъв от колоната - Нарасимха. И изревал. Застанал пред Пралад да го зашити от оръжието на Хиранякашипу. И когато Хиранякашипу тръгнал да атакува Пралад, да хвърля копие по него, копието изчезнало в тялото на Нарасимха, защото неговото тяло не било от материя, а било от някаква енергия, която била много гореща. Така, както е гореща колоната, изгаря всичко, което влезе в него. Претопява всичко, целия метал като влезе в това тяло, се превръша в пепел. Всички оръжия, които хвърлял, всички стрели, копия, мечове, с които се опитвал да убие Нарасимха изчезвали в неговото тяло. И така Хиранякашипу хвърлял всички оръжия в него, но не можел да го нарани по никакъв начин.

Накрая, когато си изхвърлил всички оръжия, останал гол – голото его, такова каквото е. Тогава Нарасимха тръгнал към него, а той хукнал да си спасява кожинката. Нарасимха го хванал на прага на къщата. На прага на палата.

Хиранякашипу бил толкова мощен, защото правил тапас. Във всички индийски истории, мощен е някой, който прави тапас. Тапас е да стоиш на един крак сто години, да седиш между четири огъня - панча агни тапас... такива неща. Хиранякашипу получил мощ, защото практикувал доста сериозна практика и се надминавал себе си жестоко. Бил по-голям йоги от някои тук присъстващи. Хиранякашипу бил много напреднал, искал да получи безсмъртност, обаче не можел да получи. Брахма дошъл и казал:

Добре, унищожаваш се толкова, хайде недей да се тормозиш, кажи какво искаш, видяхме, че си пламенен, видяхме твоето усилие, кажи какво искаш.

Хиранякашипу казал:

- Искам безсмъртност.

– Ее, не може, не даваме. Но можем да направим да не може да те убие нито човек, нито животно, нито Бог, нито денем, нито нощем, нито в къщи, нито навън – никъде. Не могат да те убият.

И наистина никой не можел да го убие, ни човек, ни животно, ни божество, за това бил толкова мощен, имал голяма сила.

Когато Нарасимха го хванал на прага на палата го питал:

 – Сега в палата ли сме или извън.

Ни вътре ни вън – на прага.

- А сега денем ли е или нощем…

Било здрач.....

- А аз човек ли съм или животно.

Не бил ни човек, ни животно, бил Нарасимха.

- Ела, че ми трябваш....

И го погълнал в себе си, с което го освободил. Така Вишну, под формата на Нарасимха Дев и освободил Хиранякашипу. Тоест върнал го назад във Вайкунта лока.

Хиранякашипу бил бхакта. И Хиранякаш бил предано отдаден и двамата били предано отдадени на Вишну. Били във Вайкунта лока, били пазачи на вратата на жилището на Вишну. Тогава дошли четиримата кумари. Не комари, а кумари. Четиримата кумари са мъдреци, които имат формата на деца. Те били винаги на 4 години. Прекрасни, много красиви деца, които са мъдри, просветлени деца, те са синове на Брахма - четиримата кумари.

В Индия много често имат презиме Кумар. Кумар значи някой, който не се жени – ерген. Кумар.

Четиримата кумари искали да видят Вишну. И те им казали:

- Аа, вишну е зает, не може сега да ви види, има работа.

- Ама ние искаме да го видим, имаме работа с него.

- Зает е друг път...

Те били бхакти, пазачи на вратата и от това много се възгордяли. Това е много голяма мощ, която се дава на един предано отдаден, да бъде пазач на вратата на Бог. Това е висок пост и те почнали да се гордеят с този пост, дори на такова ниво на преданост може да се падне, поради близостта с Бог. Това е опасността за приближените, да почнат да се гордеят поради близостта и да почнат да злоупотребяват.

Така и тези двама бхакти – те решавали вместо Вишну. Така и учениците на Гуру правеха. Те казваха какво искал Гуру. Не го питат Гуру, просто казват: „Не, Гуру няма да го приеме това.” Без да питат. Тези бхакти правели така.

И тогава четиримата кумари ги прокълнали. Казали:

- Поради това, което сега направихте, ще се родите на земята седем пъти като хора.

Това е наказание - да се родиш като човек. Седем пъти. После кумарите си отишли и тези се притеснили, защото ако един просветлен човек, едно божествено същество те прокълне … много е опасно, случва се. Защото неговото вътрешно съзнание; онова, което каже, то ще се случи. За това толкова страх има от просветлени хора и за това им дават всичко, защото може да ги прокълнат, не защото ги обичат много. От пусти страх, не от любов.

Отишли бхактите при Всевишния и казали: така и така прокълнати сме, дай да ни освободи от проклятието. Ти можеш, ти си Всевишния.

Молели Вишну да ги спаси.

- Ние сме ти предани, няма да позволиш да се случи нали?

Той казал:

- Няма, щом четиримата кумари са ви прокълнали, даже и аз не се намесвам, трябва да пострадате.

- Ако седем пъти трябва да се родим като хора, това е ужасно просто, има ли някой друг вариант?

- Друг вариант е да се родите един път като демони. Толкова да паднете - от Вайкунта лока в света на демоните. Много ниско.

Така един висок бхакта когато падне долу, той пада много ниско. Колкото по-високо се издигнат, падането им е много ниско. Поне така ще го изживееш.

- По-добре демони от колкото седем пъти хора.

Така се родил Хиранякаш. Бил много голям демон, много опасен, искал да унищожи земята и Вишну трябвало да дойде като глиган, като Вараха, за да спаси земята от него. Бил толкова мощен демон, че искал да потопи земята, да я унищожи. Все пак Вишну се появил под форма на глиган и го убил и го върнал пак във Вайкунта Лока на пост.

След това за Хиранякашипу, Вишну дошъл като Нарасимха, убило го и го върнал назад във Вайкунта Лока. Така го спасил, върнал го при себе си.

                                                 ***

Демоните всъщност нямат друг начин да се спасят, освен да бъдат убити от аватар. Няма друг изход за демоните, трябва да бъдат убити от аватар, лично, собственоръчно, персонално. Дукхасана е убит от Вишну, Кришна спасил сума ти демони, Рама убил Раван....

Демонът трябва да бъде убит от Божествената личност. Затова Кришна в Бхагават Гита казал: „Аз идвам отново и отново тук, за да въдворя ред, да убия демоните”, защото демоните, шейтан, те взимат форма на фини неща, които са свързани с хората.

Във времето на Рама, демоните били навън от хората. Във времето на Кришна, демонът влиза в семейството. Вече става семеен. И в днешно време, вече демонът в човека, вече се е скрил, не е навън, той е вътре в човека. Не е даже в семейството. Вътре е, в тебе, за това не може да го убиеш, защото не можеш да го видиш, че той отвътре те манипулира. От вътре работи. Той отвътре ти дава глупави идеи и те подкокоросва за сума ти неща. Вкарва ти модели картинки – всичко. Просто те манипулира – жестоко работи. И ти мислиш, че това са твои идеи. Мислиш, че ти си това, което мислиш. Тези мисли, това не е твоята природа, това не си ти.

Затова, ако имате такива мисли – да знаете, че те са от демона, не са от вас. Вие истинските, нямате такива мисли. Даже нямате мисли изобщо. Обаче човек, когато е хванат тук, описан с това тяло и несъзнателната част – психолозите му викат подсъзнание – не вижда, че това е отделно от него, описваш се с тези мисли. Те са много силни в тебе. Вмъкват се на едно определено ниво и почват да те работят. А ти даже си забравил кога е станала тази работа. Не си спомняш.

Не знаеш, че не си ти, че не е това твоето истинско аз. Твоето истинско аз е нещо друго. Това кой си ти, е съвсем друго нещо. Това, което мислиш, че си е егото. А онова, което си, е съвсем друго нещо, което трябва да изживееш директно. Докато не го изживееш директно, не знаеш кой си. Нямаш опит. Всичко ти е теоретично, философско, това съм, онова съм, аз съм светлина, дрън – дрън, не е истинско - теоретично.

Историята за Нарасимха е много дълбока. Благословия е да се чуе тази песен и неговото име. Защото Нарасимха е защитник на влюбените. Така както защитава Пралад, така защитава и тези, които са влюбени в Бог.