Проповед за пробуждането

Из "Проповедите на Бодхидхарма"

Същността на Пътя е непривързване. Целта на онези, които практикуват, е избавление от явленията. Сутрите казват: “Непривързването е просветление, защото то обезсилва явленията.” Буда състоянието означава осъзнатост. Смъртните, чийто ум е осъзнат, постигат Пътя на просветлението и затова се наричат буди. Сутрите казват още: “Онзи, които се освободи от всички явления, се нарича буда.” Видът на явленията като не-явления не може да бъде съзрян с очите, а може единствено да бъде познат посредством мъдростта. Онзи, който чуе и повярва в това учение, се качва на Великото средство за пренасяне и напуска трите сфери. Трите сфери са алчността, гневът и заблудата. Да напуснеш трите сфери означава да се откъснеш от алчността, гнева и заблудата и да се върнеш към нравствеността, медитацията и мъдростта. Алчността, гневът и заблудата нямат собствена природа. Те зависят от смъртните. И всеки, способен да разсъждава, ще разбере, че природата на алчността, гнева и заблудата е буда природата. Отвъд алчността, гнева и заблудата няма друга буда природа. Сутрите казват: “Будите са станали буди единствено докато са живеели с трите отрови и са се хранели с чистата Дхарма.” Трите отрови са алчността, гневът и заблудата.

Великото средство за пренасяне е най-славното от всички средства. То е превозното средство на бодхисатвите, които използват всичко, без да използват нищо, и които пътуват по цял ден, без да пътуват. Такова е средството за пренасяне на будите.

Сутрите казват: “Никое средство за пренасяне не е средство за пренасяне на будите.”

Онзи, който осъзнае, че шестте сетива не са реални, че петте скандхи (петте съвкупности, които изграждат личността и създават усещането за “аз” – материята (тялото), чувствата, възприятията, нагласите и съзнанието – бел. прев.) са недействителни, че в тялото такива неща не могат да бъдат намерени, разбира езика на будите. Сутрите казват: “Пещерата на петте скандхи е предверието на дзен. Отварянето на вътрешното око е прагът на Великото средство за пренасяне.” Има ли нещо по-ясно?

Да не мислиш за нищо е дзен. Щом веднъж познаеш това, когато вървиш, стоиш, седиш, лежиш – всичко, което правиш, е дзен. Да знаеш, че умът е празен, значи да видиш будата. Будите на десетте посоки нямат ум. Да не виждаш ума значи да видиш будата.

Да се откажеш от себе си без съжаление е най-голямата щедрост. Да отидеш отвъд движение и неподвижност е най-висшата медитация. Смъртните не спират да се движат, а архатите стоят неподвижни. Но най-висшата медитация надминава тази на смъртните и на архатите. Хората, които постигат това разбиране, се освобождават от привързаността си към явленията без усилие и лекуват всички болести без лекарства. Такава е силата на великия дзен.

Да използваш ума, за да търсиш реалността, е заблуда. Да не използваш ума в търсене на реалността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е избавление. Да останеш незамърсен от праха на усещанията значи да пазиш Дхармата. Да отидеш отвъд живота и смъртта значи да напуснеш дома.

Да се избавиш от страданията на следващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е просветление. Да нямаш връзка с невежеството е мъдрост. Няма ли страдание, има нирвана. Няма ли проявление на ума, стигнал си другия бряг.

Когато си заблуден, този бряг съществува. Когато се пробудиш, той не съществува. Смъртните стоят на отсамния бряг. Но онзи, който открие най-великото от всички средства за пренасяне, не стои нито на този, нито на отсрещния бряг. Той е способен да напусне и двата бряга. Онзи, който възприема отсрещния бряг като различен от този, не разбира дзен.

Заблудата означава тленност. Осъзнатостта е състоянието на буда. Те не са едно и също. И не са различни. Просто хората различават заблудата от осъзнатостта. Когато сме заблудени, има свят, от който да се избавим. Когато сме осъзнати, няма от какво да се избавяме.

В светлината на безпристрастната Дхарма смъртните не се различават от мъдреците. Сутрите казват, че безпристрастната Дхарма е нещо, което смъртните не могат да проникнат, а мъдрите не могат да практикуват. Безпристрастната Дхарма се практикува единствено от великите бодхисатви и буди. Да възприемаш живота като различен от смъртта, а движението – различно от покоя, значи да си пристрастен. Да си безпристрастен означава да възприемаш страданието като неразличаващо се от нирвана, защото природата и на двете е празнотата. Като си представят, че слагат край на страданието и влизат в нирвана, архатите се оказват в капана на нирвана. Но бодхисатвите знаят, че по своята същност страданието е празно. И като остават в празнотата, те остават в нирвана. Нирвана означава да няма раждане и смърт. Отвъд раждане и смърт и отвъд нирвана. Когато умът спре да се движи, той влиза в нирвана. Нирвана е празен ум. Когато няма заблуди, будите достигат нирвана. Когато няма страдание, бодхисатвите влизат в просветлението. Необитавано място е там, където няма алчност, гняв и заблуда. Алчността е сферата на желанията, гневът – сферата на формата, заблудата – сферата без форма. Когато се породи мисъл, ти навлизаш в трите сфери. Когато мисълта приключи, ти напускаш трите сфери. Началото или краят на трите сфери, съществуването или несъществуването на каквото и да е зависи от ума. Това важи за всичко, дори за неодушевени обекти като камъните и съчките.

Онзи, който знае, че умът е измислица и не съдържа нищо реално, знае, че собственият му ум нито съществува, нито не съществува. Смъртните хора не спират да създават ума, твърдейки, че той съществува. Архатите отричат ума, твърдейки, че той не съществува. Бодхисатвите и будите обаче нито създават, нито отричат ума. Ето какво се има предвид под ум, който нито съществува, нито не съществува. Умът, който нито съществува, нито не съществува, се нарича Средния път.

Ако използваш ума, за да изследваш реалността, няма да разбереш нито своя ум, нито реалността. Ако изучаваш реалността, без да използваш ума си, ще разбереш и двете. Онзи, който не разбира, не разбира, като разбира. А онзи, който разбира, разбира, като не разбира. Хората, способни да виждат истината, знаят, че умът е празен. Те отиват отвъд разбиране и неразбиране. Отсъствието на разбирането и неразбирането е истинското разбиране. Видяна с истинното зрение, формата не е просто форма, защото формата зависи от ума. Умът не е просто ум, защото умът зависи от формата. Ум и форма взаимно се създават и отхвърлят. Това, което съществува, съществува по отношение на онова, което не съществува. А това, което не съществува, не съществува по отношение на онова, което съществува. Това е истинският поглед. С такъв поглед няма виждане и няма невиждане. Този поглед обхваща десетте посоки, без да вижда – защото нищо не се вижда; защото, без да се вижда, се вижда; защото да виждаш значи да не виждаш. Това, което виждат обикновените хора, са илюзии. Истинският поглед няма връзка с виждането. Умът и светът са противоположности, а виждането възниква там, където те се срещат. Когато умът в теб не се движи, светът навън не възниква. Когато и светът, и умът са прозрачни, има истинско виждане. Това разбиране е истинското разбиране.

Да не виждаш нищо значи да видиш пътя, да не разбираш нищо значи да познаеш Дхармата, защото виждането не е нито виждане, нито невиждане, и защото разбирането не е нито разбиране, нито неразбиране. Да виждаш, без да виждаш, е истинското виждане. Да разбираш, без да разбираш, е истинското разбиране.

Истинското виждане не означава само да виждаш, виждайки, а да виждаш и не виждайки. Истинското разбиране не е само да разбираш, разбирайки, а и да разбираш, не разбирайки. Ако разбираш нещо, ти не разбираш. Само когато не разбираш нищо, наистина разбираш. Разбирането не е нито разбиране, нито неразбиране.

Сутрите казват: “Да се държиш за мъдростта е глупост.” Когато умът не съществува, и разбирането, и неразбирането е вярно. Когато умът съществува, и разбирането, и неразбирането е погрешно. Когато разбираш, реалността зависи от теб. Когато не разбираш, ти зависиш от реалността. Когато реалността зависи от теб, това, което не е реално, става реално. Когато ти зависиш от реалността, това, което е реално, става нереално. Когато ти зависиш от реалността, всичко е невярно. Когато реалността зависи от теб, всичко е вярно. Така мъдрецът не използва своя ум, за да търси реалността, нито използва реалността, за да търси своя ум, нито своя ум, за да търси своя ум, нито реалността, за да търси реалността. Неговият ум не поражда реалността. И реалността не поражда неговия ум. И понеже и неговият ум, и реалността са неподвижни, той е винаги в самадхи.

Когато се появи човешкият ум, изчезва състоянието на буда. Когато изчезне човешкият ум, се появява състоянието на буда. Когато умът се появи, реалността изчезва. Когато умът изчезне, реалността се появява. Онзи, който знае, че нищо не зависи от каквото и да е, е намерил Пътя. А онзи, който знае, че умът не се уповава на нищо, обитава в просветление.

Когато не разбираш, грешиш. Когато разбираш, не грешиш. Това е така, защото природата на грешното е празна. Когато не разбираш правилно, изглежда погрешно. Когато разбираш, погрешното не е погрешно, защото погрешно не съществува. Сутрите казват: “Нищо няма своя присъща природа.” Действай. Не задавай въпроси. Когато задаваш въпроси, грешиш. Погрешното е резултат от задаването на въпроси. Когато постигнеш такова разбиране, погрешните дела от миналите ти животи биват заличени. Когато си заблуден, шестте сетива и петте сенки са конструкции на страданието и тленността. Пробудиш ли се, шестте сетива и петте сенки са конструкции на нирвана и безсмъртието.

Онзи, който търси Пътя, не търси отвъд себе си. Той знае, че умът е Пътят. Но когато открие ума, той не открива нищо. Когато намери Пътя, не намира нищо. Ако мислиш, че можеш да използваш ума, за да намериш Пътя, се заблуждаваш. Когато си заблуден, състоянието на буда съществува. Когато си осъзнат, то не съществува. Това е така, защото осъзнатостта е състоянието на буда. Ако търсиш Пътя, Пътят няма да се появи, докато не изчезне тялото ти. То е като да белиш кората на дървото. Това кармично тяло търпи непрестанна промяна. То няма установена реалност. Практикувай в съответствие с мислите си. Не мрази живота и смъртта, нито обичай живота и смъртта. Пази всяка мисъл свободна от заблуда и в живота ще станеш свидетел на началото на нирвана, а в смъртта ще изживееш спирането на прераждането.

Да виждаш формата, но да не бъдеш покварен от формата, или да чуваш звук, но да не бъдеш покварен от звука, е избавление. Очите, които не са привързани към формата, са портите на дзен. Казано накратко, този, който възприема съществуването и природата на явленията и остава непривързан, е постигнал освобождение. Онзи, който вижда само външното проявление на явленията, е във властта им. Да не си подвластен на страданията – ето какво се има предвид под избавление. Няма друго избавление. Когато знаеш как да гледаш формата, формата не поражда ум и умът не поражда форма. И формата, и умът са чисти.

Когато липсват заблуди, умът е царството на будите. Има ли заблуди, умът е ад. Хората си създават заблуди. А като използват ума, за да пораждат ум, те винаги се оказват в ада. Бодхисатвите виждат през заблудите. И като не използват ума, за да пораждат ум, те винаги се намират в царството на будите. Ако не използваш своя ум, за да създаваш ум, всяко състояние на ума е празно и всяка мисъл е неподвижна. От едно царство на буди отиваш в друго. Ако използваш ума, за да създаваш ум, всяко състояние на ума е объркано, всяка мисъл е в движение. От един ад отиваш в друг. Когато възниква мисъл, има добра карма и лоша карма, рай и ад. Когато не възниква мисъл, няма добра карма и лоша карма, няма рай и ад.

Тялото нито съществува, нито не съществува. Ето защо съществуването като смъртен и несъществуването като мъдрец са концепции, с които мъдрецът няма нищо общо. Неговото сърце е празно и просторно като небето. Това, което следва, се изживява по Пътя. То е непознато на архатите и обикновените хора.

Когато умът достигне нирвана, ти не виждаш нирвана, защото умът е нирвана. Ако виждаш нирвана някъде извън своя ум, ти се заблуждаваш.

Всяко страдание е семе на будата, защото страданието подтиква човека да търси мъдростта. Но може да се каже само, че страданието поражда състоянието на будата. Не може да се каже, че страданието е състоянието на будата. Твоето тяло и ум са нивата. Страданието е семето, мъдростта – филизът, буда състоянието – зърното. Будата в ума е като аромата на дървото. Будата произлиза от ума, в който няма страдание, както ароматът идва от дървото, в което няма загниване. Без дърво няма аромат. Без ум няма буда. Ако има аромат, без да има дърво, това е друг аромат. Ако има буда, без да го има ума ти, това е различен буда.

Когато трите отрови присъстват в ума, ти живееш в нечиста земя.

Когато трите отрови отсъстват от ума, живееш в чиста земя.

Сутрите казват: “Ако изпълниш една земя с нечистотии, там никога няма да се появи буда.” Под нечистотии се има предвид някоя от трите отрови. Под буда се разбира чистият и пробуден ум. Няма език, който да не е Дхарма. Да говориш цял ден, без да кажеш нищо, е Пътят. Да мълчиш по цял ден и въпреки това да кажеш нещо, не е Пътят. Ето защо речта на Татхагата не зависи от мълчанието, нито мълчанието му зависи от речта; нито пък речта му съществува отделно от неговото мълчание. Онзи, който разбира и речта, и мълчанието, е в самадхи. Ако говориш, когато знаеш, речта ти е свободна. Ако мълчиш, когато не знаеш, мълчанието ти не е свободно. Ако речта ти не е обвързана с явленията, тя е свободна. Ако мълчанието ти е привързано към явленията, то е ограничено. Езикът е по същността си свободен. Той няма нищо общо с привързването. И привързването няма нищо общо с езика. Реалността няма високо и ниско. Ако виждаш високо или ниско, то не е реално. Салът не е реален. Но салът за превозване на пътници е реален. Онзи, който използва този сал, може да прекоси нереалното. Ето защо този сал е реален.

Според света има мъже и жени, богати и бедни. Според Пътя няма мъже и жени, няма богати и бедни. Когато богинята осъзнала Пътя, тя не променила своя пол. Когато прислужникът в конюшнята се пробудил за истината, той не променил своето положение. Независими от пол и положение, те споделяли едно основно проявление. Богинята търсила своята женска природа в продължение на дванадесет години и не я намерила. Да търсиш дванадесет години своята мъжка природа ще е също толкова безуспешно. Дванадесетте години се отнасят за дванадесетте входа. (Това са обектите на шестте сетива – формите, звуците, миризмите, вкусовете, осезаемите обекти и обектите на ума, и шестте сетивни органа – очи, уши, нос, език, тяло и ум. – бел. прев.) Без ум няма буда. Без буда няма ум.

По същия начин без вода няма лед и без лед няма вода. Онзи, който говори за изоставяне на ума, не стига много далеч. Не се привързвай към явленията на ума. Сутрите казват: “Когато не виждаш явления, виждаш буда.” Ето какво означава да бъдеш свободен от явленията на ума. Без ум няма буда – това означава, че будата идва от ума. Умът поражда будата. Но макар будата да идва от ума, умът не идва от будата, както рибата идва от водата, но водата не идва от рибата. Онзи, който иска да види риба, вижда водата, преди да види рибата. И онзи, който иска да види буда, вижда ума, преди да види будата. Видиш ли рибата, забравяш водата. Видиш ли будата, забравяш ума. Ако не забравиш ума, той ще те обърка, както водата ще те обърка, ако не забравиш за нея.

Тленността и буда състоянието са като вода и лед. Да страдаш от трите отрови е тленност. Да се пречистиш от трите отрови е състояние на буда. Това, което през зимата замръзва в лед, през лятото се топи на вода. Премахнеш ли леда, няма вода. Отървеш ли се от тленността, няма състояние на буда. Ясно е, че природата на леда е природа и на водата. И природата на водата е природа и на леда. Така природата на тленността е природа и на буда състоянието. Тленността и буда състоянието споделят една природа. Използваме думите тленност и буда състояние само защото страдаме от заблудата за различие. Когато змията стане дракон, тя не сменя люспите си. Когато смъртният човек стане мъдрец, той не променя лицето си. Той познава своя ум посредством вътрешна мъдрост и се грижи за тялото си чрез външна дисциплина.

Смъртните освобождават будите и будите освобождават смъртните. Ето какво означава безпристрастност. Смъртните освобождават будите, защото страданията пораждат осъзнатост. А будите освобождават смъртните, защото осъзнатостта отхвърля страданието. Не може да няма страдание. И не може да няма осъзнатост. Ако не беше страданието, нямаше да има какво да породи осъзнатостта. Ако не беше осъзнатостта, нямаше да има какво да отхвърли страданието. Когато си заблуден, будата освобождава смъртния. Когато си осъзнат, смъртният освобождава будата. Будите не стават буди сами. Те биват освободени от смъртните хора. Будите приемат заблудата за свой баща и алчността за своя майка. Заблуда и алчност са другите имена на тленността. Заблудата и тленността са като лявата и дясната ръка. Няма друга разлика.

Когато си заблуден, ти си на този бряг. Когато си осъзнат, си на отсрещния бряг. Но веднъж щом познаеш, че умът ти е празен, и не виждаш повече никакви явления, ти си отвъд заблуда и осъзнатост. А отидеш ли отвъд заблуда и осъзнатост, отсрещният бряг не съществува. Татхагата не е нито на този, нито на другия бряг. Той не е по средата на потока. Архатите са по средата на потока, а смъртните са на този бряг. На другия бряг е състоянието на буда. Будите имат три тела – тяло на трансформацията, тяло на наградите и истинско тяло. Тялото на тронсформацията се нарича също тяло на въплъщението. Тялото на трансформацията се появява, когато смъртните вършат добри дела, тялото на наградите – когато култивират мъдростта, а истинското тяло – когато осъзнаят върховното. Тялото на трансформацията е онова, което виждаме да тича насам-натам и да спасява другите. Тялото на наградите слага край на съмненията. Великото просветление, случило се в Хималаите, изведнъж става истина. Истинското тяло не прави, нито казва нищо. То остава в пълен покой. В действителност обаче няма дори едно буда тяло, а още по-малко три. Това разделение на три тела е основано единствено на човешкото разбиране, което може да бъде повърхностно, умерено или дълбоко. Хората с повърхностно разбиране си мислят, че трупат блага и погрешно взимат тялото на трансформацията за будата. Хората с умерено разбиране си мислят, че слагат край на страданията и погрешно взимат тялото на наградите за будата. А хората с дълбоко разбиране си мислят, че изживяват състоянието на буда и погрешно взимат истинското тяло за будата.

Хората с най-дълбокото разбиране обаче гледат навътре, неразсейвани от нищо. Тъй като чистият ум е буда, те постигат разбирането на буда, без да използват ума. Като всички други неща, трите тела не могат да бъдат постигнати и описани. Безпрепятственият ум стъпва на Пътя. Сутрите казват: “Будите не проповядват Дхарма. Те не освобождават смъртните. И те не изживяват състоянието на буда.” Ето какво имам предвид. Индивидите създават кармата. Кармата не създава индивидите. Те създават карма в този живот и получават своето възмездие в следващия. Те никога не я избягват. Само онзи, който е съвършен, не създава карма в този живот и не получава възмездие. Сутрите казват: “Който не създава карма, получава Дхарма.” Това не са празни приказки. Можеш да създадеш карма, но не можеш да създадеш човек. Когато създадеш карма, се прераждаш заедно със своята карма. Когато не създаваш карма, изчезваш заедно със своята карма. Затова, щом кармата зависи от индивида и индивидът зависи от кармата, ако той не създава карма, кармата няма власт над него. По същия начин “Човекът може да разшири Пътя. Пътят не може да разшири човека.”

Смъртните не спират да създават карма и погрешно вярват, че няма възмездие. Но нима могат да отрекат страданието? Могат ли да отрекат, че това, което посее настоящото състояние на ума, последващото състояние на ума жъне? Как могат да го избегнат? Но ако настоящото състояние на ума не сее нищо, следващото състояние на ума няма да пожъне нищо. Не разбирайте погрешно кармата.

Сутрите казват: “Макар да вярват в будите, хората, които си мислят, че будите практикуват лишения, не са будисти. Същото важи за онези, които си мислят, че будите биват възнаграждавани с богатство или бедност. Тези хора са икчантики. Те са неспособни да вярват.” Онзи, който разбира учението на мъдреците, е мъдрец. Смъртният, който може да се откаже от учението на смъртните и да последва учението на мъдреците, става мъдрец. Но глупците на този свят предпочитат да търсят мъдреца другаде. Те не вярват, че мъдростта на собствения им ум е мъдрецът. Сутрите казват: “Сред хора, лишени от разбиране, не проповядвай тази сутра.” Сутрите казват още: “Умът е учението.” Но хората, лишени от разбиране, не вярват на собствения си ум, не вярват, че като разберат това учение могат да станат мъдреци. Те предпочитат да търсят далечни познания и да жадуват за разни неща в пространството, образи на буди, светлина, благовония и цветове. Те попадат в капана на фалшивото и предават ума си в ръцете на лудостта.

Сутрите казват: “Когато видиш, че всички явления не са явления, ти виждаш Татхагата.” Безчетните врати към истината идват от ума. Когато явленията на ума са прозрачни като пространството, те изчезват. Нашите безкрайни страдания са корените на болестта. Когато смъртните са живи, те се тревожат за смъртта. Когато са сити, се тревожат за глада. Те живеят в огромна несигурност. Но мъдреците не мислят за миналото. И не се тревожат за бъдещето. Нито се държат за настоящето. И от момент на момент те следват Пътя. Ако не си се пробудил за тази велика истина, по-добре потърси учител на земята или на небето. Не утежнявай сам своя недоимък.

Изложение на практиката (двата входа)

Из "Проповедите на Бодхидхарма"

Много са начините да стъпиш на Пътя, но основно те са два – посредством разума и посредством практиката.

Да проникнеш посредством разума означава да осъзнаеш есенцията с помощта на наставления и да вярваш дълбоко, че всички живи същества – пробудени и непробудени – споделят една и съща истинна природа, която не е явна, тъй като е забулена от сетивните усещания и заблудата. Онзи, който изоставя заблудата и се връща към реалността, като медитира с поглед в стената върху отсъствието на аз-и-другите, върху еднаквостта на пробудения и непробудения и не следва дори писанията, е в пълна и мълчалива хармония с разума. Така, в неподвижност и неразграничаване, той прониква посредством разума.

Проникването посредством практиката се отнася до четири практики, които включват в себе си всички останали: да понасяш неправдите, да следваш обстоятелствата, да не търсиш нищо и да действаш в хармония с Дхарма.

Първо, да понасяш неправдите: Когато този, който търси Пътя, се изправи пред страдание, той трябва да разсъждава така: “От неизброими векове съм се извърнал от същността в преследване на незначителното и в многобройни съществувания съм трупал гняв и омраза, наранявайки другите. Макар в настоящето да нямам провинения, това страдание е узряването на кармичните плодове на грешките от минали животи. То не ми е наложено нито от боговете, нито от хората. Приемам го и ще го понеса на драго сърце, без каквато и да е неприязън и оплакване. В сутрите се казва: “Когато ти се случи нещастие, не се разстройвай, защото в него има смисъл.” Имаш ли това разбиране, ти си в хармония с разума. Така, използвайки страданието като възможност, стъпваш на Пътя.

Второ, да следваш обстоятелствата: Като същества, подвластни на сетивата, ние сме управлявани не от себе си, а от обстоятелствата и кармата. И страданията, и радостите, които изживяваме, зависят от обстоятелствата. Ако животът ни награди с богатство или слава например, това е плодът от семе, което сме посели в минал живот. Когато се изчерпят условията, необходими за съществуването му, този плод ще изчезне. Защо тогава да се радваме, че го има? Въпреки че печалбата и загубата зависят от обстоятелствата, умът нито се увеличава, нито намалява. Онзи, когото вятърът на радостта не може да развълнува, тихо следва Пътя.

Трето, да не търсиш нищо. Хората на този свят живеят в заблуда. Непрестанно обзети от желание и привързване, те не спират да търсят. Мъдрият обаче се пробужда за реалността – той избира да следва разума, а не навика; той успокоява ума и практикува не-действие; той вижда как формите следват обратите на съдбата; така десетте хиляди проявления са празни и не съдържат нищо, което да бъде пожелано. Сполука и несполука винаги се редуват. Да обитаваш дълго време трите сфери е като да живееш в горяща къща. Да имаш тяло значи да страдаш. Нима някой, който има тяло, познава покоя? Онзи, който разбира това, прекъсва привързаността си към всичко съществуващо, спира мислите и търсенето. В сутрите се казва: “Да търсиш е страдание. Да не търсиш е блаженство.” Така, като не търсиш нищо, следваш Пътя.

(Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и заявява на собственика, че притежава властта да го дари с всякакви прекрасни неща. Щастливият собственик й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му казва, че когато тя посети една къща, собственикът й губи цялото си богатство. Човекът я заплашва с нож, за да я принуди да си тръгне. Несполуката му казва, че е много глупав, тъй като тази в къщата е сестра й и двете винаги идват и си отиват заедно. Да изгони едната означава да изгони и другата. Собственикът казва, че няма нужда нито от едната, нито от другата, затова могат да си ходят. Когато те го правят, той е много щастлив.)

(трите сфери: Всеки свят в будисткия космос има в центъра си планина Сумеру и е разделен на три нива на съзнателно съществуване. Сферата на желанията има шест рая на желанията с шест класа богове, в средата е човешкият свят от четири големи континента, а отдолу са осемте големи ада. Над тази сфера е сферата на формата, в която всички обекти са чиста форма (очертание и цвят). Тя е разделена на четири дхяни, на свой ред разделени на общо 17 рая. Най-отгоре е безформената сфера, където не съществува нищо материално. Тя е разделена на четири етапа. Издигането на горно ниво може да стане или посредством дхяна, или чрез прераждане, когато в този и минали животи са извършвани добри съзнателни действия.)

Четвърто, да действаш в хармония с Дхарма. Дхарма е принципът за изначалната чистота на всичко. В съответствие с този принцип всички качества са празни. Не съществуват замърсеност и привързаност, нито субект и обект. Сутрата казва: “В Дхарма няма отделни същества, защото тя е лишена от замърсеността на съществата. В Дхарма няма аз, защото тя е лишена от замърсеността на аз-а. Мъдрият, който вярва в тези истини и ги разбира, неотменно ще практикува в хармония с Дхарма. И тъй като в същността на Дхарма няма свидливост, той ще даде тялото, живота и притежанията си на другите, щедро, без съжаление, без в суета да различава даващ, дар и получател, без да се двоуми и без да се привързва. И на отстраняване на замърсеността той ще учи другите, но без да се привързва към учението. Така чрез своята практика той съумява да помогне и на другите и да прослави пътя на просветлението. Заедно с щедростта той практикува и другите пет добродетели. Но докато практикува шестте добродетели, за да премахне заблудите, той не практикува абсолютно нищо. Ето какво означава да се действа в хармония с Дхарма.

Умът е коренът, от който израстват всички неща. Ако разбереш ума, разбираш всичко

Проповед за пробива

Из "Проповедите на Бодхидхарма"

Ученикът: Ако човек е решил да постигне просветление, кой е най-основният метод, който да практикува?

Бодхидхарма: Най-основният метод, включващ всички други методи, е наблюдаването на ума.

Ученикът: Но как може един метод да включва всички други?

Бодхидхарма: Умът е коренът, от който израстват всички неща. Ако разбереш ума, разбираш всичко. Той е като коренът на дървото. Плодовете и цветовете, клоните и листата зависят от този корен. Ако подхранваш корена, дървото става все по-голямо. Отрежеш ли корена, то умира. Онзи, който разбере ума, постига просветление с минимални усилия. Онзи, който не разбира ума, практикува напразно. Всичко добро и лошо идва от собствения ти ум. Да намериш нещо отвъд ума е невъзможно.

Ученикът: Но как може наблюдаването на ума да се нарече разбиране?

Бодхидхарма: Когато велик бодхисатва проникне дълбоко в съвършената мъдрост, той осъзнава, че четирите елемента и петте сенки са лишени от собствена същност. Той осъзнава също, че дейността на неговия ум има два аспекта – чисти и нечист. По самата си същност тези две умствени състояния винаги присъстват. Те се редуват като причина и следствие, зависейки от условията, като чистият ум се радва на добрите дела, а нечистият мисли за злото. Онези, които не са засегнати от нечистота, са мъдреци. Те отиват отвъд страданието и изпитват блаженството на нирвана. Всички останали, хванати в капана на нечистия ум и оплетени в собствената си карма, са смъртни. Те се носят из трите сфери и понасят безчетни страдания – и всичко това защото нечистият ум закрива истинската им същност.

Сутрата за десетте етапа казва: Неразрушимата буда природа е в тялото на смъртния. Също като слънцето светлината й изпълва безкрайното пространство. Но щом тъмните облаци на петте сенки го забулят, тя става като светлина, поставена в бъчва, скрита от погледа.” А Нирвана сутра казва: “Всички смъртни притежават буда природата. Но тя е закрита от мрак, от който те не могат да избягат. Нашата буда природа е осъзнатостта – да бъдем осъзнати и да правим другите осъзнати. Да осъзнаеш осъзнатостта е избавление.” Всичко добро има за свой корен осъзнатостта. От този корен на осъзнатостта израства дървото на всички добродетели и плодовете на нирвана. Да наблюдаваш ума по този начин е разбиране.

Ученикът: Значи нашата истинска буда природа и всички добродетели имат за свой корен осъзнатостта. Какъв е обаче коренът на невежеството?

Бодхидхарма: Невежият ум, със своите безкрайни страдания, страсти и злини, се корени в трите отрови – алчност, гняв и заблуда. Тези три отровни състояния на ума от своя страна включват безчетни злини, както дървото има едно стъбло, но безброй клони и листа. Но всяка отрова поражда толкова много, милиони злини, че примерът с дървото едва ли е подходящо сравнение. Трите отрови присъстват в шестте сетивни органа като шест вида съзнание, или крадци. Наричат се крадци, защото влизат и излизат през портите на сетивата, пожелават безброй притежания и прикриват истинската си идентичност. И тъй като смъртните биват заблудени в тялото и ума от тези отрови, или крадци, те се изгубват в цикъла на живота и смъртта, скитат през шестте състояния на съществуване и понасят безчетни страдания. Тези страдания са като реките, които се носят стремително, побрали потоците на многобройните малки извори.

Но ако някой затули източника им, реките пресъхват. И ако онзи, който търси избавление, съумее да превърне трите отрови в трите групи предписания, а шестимата крадци – в шест парамити (добродетели – бел.прев.), той ще се избави от страданието веднъж завинаги.

Ученикът: Но трите сфери и шестте състояния на съществуване са необятни. Как можем да се избавим от безкрайните им страдания, ако всичко, което правим, е да наблюдаваме ума?

Бодхидхарма: Кармата на трите сфери идва единствено от ума. Ако твоят ум не се намира в трите сфери, той е отвъд тях. Трите сфери съответстват на трите отрови – алчността съответства на сферата на желанията, гневът – на сферата на формата, а заблудата – на безформената сфера. И тъй като кармата, породена от отровите, може да бъде лека или тежка, тези три сфери се делят на шест части, познати като шестте състояния на съществуване.

Ученикът: И по какво се различава кармата във всяко от тези шест състояния?

Бодхидхарма: Смъртните, които не разбират истинската практика и сляпо вършат добри дела, се раждат в трите висши състояния на съществуване в трите сфери. А какви са тези три висши състояния? Онези, които сляпо вършат десетте добри дела и в невежеството си търсят щастие, се раждат като богове в сферата на желанията. Онези, които сляпо съблюдават петте предписания и в невежеството си се отдават на любов и омраза, се раждат като хора в сферата на гнева. А онези, които сляпо се привързват към света на явленията, вярват в погрешни доктрини и се молят за блага, се раждат като демони в сферата на заблудата. Това са трите висши състояния на съществуване.

А какво представляват трите долни състояния? Там се раждат онези, които усърдно поддържат отровни мисли и зли дела. Онези, чиято карма от алчността е най-голяма, стават гладни духове. Онези, чиято карма от гнева е най-голяма, страдат в ада. А онези, чиято карма от заблудата е най-голяма, стават зверове. Тези три долни състояния заедно с трите висши състояния образуват шестте състояния на съществуване. От това би трябвало да осъзнаеш, че всяка карма, болезнена или всякаква друга, произлиза от собствения ти ум. Ако само съумееш да съсредоточиш ума си и да отидеш отвъд неговата измамност и зло, страданията на трите сфери и шестте състояния на съществуване автоматично ще изчезнат. А избавиш ли се от страданието, ти си истински свободен.

Ученикът: Но Буда е казал: “Само след като преминах безброй изпитания в продължение на три асанкхя-калпи аз постигнах просветление.” Защо сега вие казвате, че просто като наблюдавам ума и преодолея трите отрови, ще постигна избавление?

Бодхидхарма: Думите на Буда са верни. Но трите асанкхя-калпи се отнасят до трите отровни състояния на ума. Това, което ние на санскрит наричаме асанкхя, вие наричате безброй. В тези три отровни състояния на ума има безброй лоши мисли и всяка мисъл трае една калпа. Ето такава вечност е имал предвид Буда, казвайки три асанкхя-калпи. Когато трите отрови закриват истинската ти същност, как можеш да се наречеш избавен, преди да си превъзмогнал техните безбройни зли помисли? Хората, които трансформират трите отрови на алчността, гнева и заблудата в трите избавления, за тях се казва, че са преминали трите асанкхя-калпи. Но хората днес са по-глупави от всякога. Те не разбират какво всъщност е искал да каже Татхагата с трите асанкхя-калпи. Те твърдят, че просветлението се постига едва след безброй калпи и така подвеждат учениците да се оттеглят по пътя към буда състоянието.

Ученикът: Но великите бодхисатви са постигнали просветление само като са съблюдавали трите групи предписания и са практикували шестте парамити. Сега вие казвате, че ученикът трябва само да наблюдава ума. Как е възможно човек да постигне просветление, без да култивира правилата за дисциплина?

Бодхидхарма: Трите групи предписания са за преодоляване на трите отровни състояния на ума. Когато преодолееш тези отрови, ти създаваш три групи от безгранична добродетел. Групата е сбор от неща – в този случай се събират безброй добри мисли в целия ум. А шестте парамити са за пречистване на шестте сетива. Това, което ние наричаме парамити, вие наричате средства за отиване на другия бряг. Като пречистват шестте сетива от праха на усещанията, парамитите те пренасят през Реката на страданието до брега на просветлението.

Ученикът: Според сутрите трите групи предписания са: “Давам обет да сложа край на всички злини. Давам обет да култивирам всички добродетели. Давам обет да освободя всички същества.” Но вие казвате, че те са само за контролиране на трите отровни състояния на ума. Това не противоречи ли на смисъла на писанията?

Бодхидхарма: Сутрите на Буда са верни. Но много отдавна, когато великият бодхисатва култивирал семето на просветлението, той дал трите обета именно за да противостои на трите отрови. Той дал обет да сложи край на всички злини, като практикува морални забрани, за да противостои на отровата на алчността. Той дал обет да култивира всички добродетели, като практикува медитация, за да противостои на отровата на гнева. Той дал обет да освободи всички същества, като практикува мъдрост, за да противостои на отровата на заблудата. Тъй като упорствал в тези три чисти практики на нравственост, медитация и мъдрост, той съумял да преодолее трите отрови и да постигне просветление. Преодолявайки трите отрови, той заличил всичко грешно и така сложил край на злото. Съблюдавайки трите групи предписания, той правел само добро и така култивирал добродетелност. А като сложил край на злото и като култивирал добродетелността, той довел до край всички практики, донесъл полза на себе си и на другите и избавил хората навсякъде. Ето как той освободил живите същества.

Трябва да осъзнаеш, че практиката, която култивираш, не съществува извън твоя ум. Ако умът ти е чист, всички царства на буда са чисти. Сутрите казват: “Ако умовете им са нечисти, съществата са нечисти. Ако умовете са чисти, съществата са чисти.” И още: “За да стигнеш в царството на буда, пречисти ума си. Когато умът ти стане чист, царствата на буда стават чисти.” Така, като преодолееш трите отровни състояния на ума, автоматично изпълняваш трите групи предписания.

Ученикът: Но сутрите казват, че шестте парамити са милосърдието, нравствеността, търпението, отдадеността, медитацията и мъдростта. Сега вие казвате, че парамитите се отнасят до пречистването на сетивата. Какво имате предвид? И защо се наричат средства за пренасяне?

Бодхидхарма: Култивирането на парамитите означава пречистване на шестте сетива чрез преодоляване на шестимата крадци. Да изхвърлиш крадеца на зрението, като изоставиш зрителния свят, е милосърдие. Да държиш на разстояние крадеца на слуха, като не слушаш звуците, е нравственост. Да смириш крадеца на обонянието, като възприемеш миризмите за неутрални, е търпение. Да контролираш крадеца на устата, като победиш желанията да се вкусва, хвали и обяснява, е отдаденост. Да обуздаеш крадеца на тялото, като останеш равнодушен към усещанията за допир, е медитация. И да укротиш крадеца на ума, като не се поддаваш на заблуди, а практикуваш осъзнатост, е мъдрост. Тези шест парамити са транспортни средства. Също като лодката или сала те пренасят съществата до другия бряг. Затова се наричат средства за пренасяне.

Ученикът: Но когато Шакямуни е бил бодхисатва, той е изпил три купи с мляко и е изял шест черпака с овесена каша, преди да постигне просветление. Ако той е трябвало да пие мляко, преди да вкуси плода на буда състоянието, как е възможно само с наблюдаване на ума да се постигне избавление?

Бодхидхарма: Това, което казваш, е вярно. Именно така той е постигнал просветление. Трябвало е да пие мляко, преди да стане буда. Но има два вида мляко. Това, което Шакямуни е пил, не е било обикновено нечисто мляко, а Чистото мляко на Дхарма. Трите купи са били трите групи предписания. А шестте черпака са шестте парамити. Когато Шакямуни постигнал просветление, той вкусил плода на буда състоянието именно защото е изпил това чисто мляко на Дхарма. Да се твърди, че Татхагата е пил нечисто, вонящо мляко от крава е най-голямото злословие. Истината е, че неунищожимата, безстрастна Дхарма същност е завинаги свободна от страданията на света. Защо ще й трябва нечисто мляко, за да задоволи глада и жаждата си?

Сутрите казват: “Този вол не живее в планините, нито в равнините. Той не яде зърно или слама. Той не пасе заедно с кравите. Тялото на този вол има цвета на полирано злато.” Волът се отнася до Вайрочана. Благодарение на своето необятно състрадание към всички същества той създава от своето чисто Дхарма тяло върховното Дхарма мляко на трите групи предписания и шестте парамити, за да храни всички, които търсят избавление. Чистото мляко на този пречист вол не само е дало възможност на Татхагата да постигне състоянието на буда, но дава възможност и на всяко същество, което го изпие, да постигне съвършено, ненадминато просветление.

Ученикът: Във всички сутри Буда казва на смъртните, че могат да постигнат просветление, като вършат похвални действия като да строят манастири, да леят статуи, да горят благовония, да пръскат цветя, да палят фенери с вечен огън, да практикуват през всичките шест части на деня и нощта, да обикалят ступите (Религиозен будистки паметник, подобен на могила – бел. прев.), да съблюдават постите и да отдават почит. Но ако наблюдаването на ума включва всички други практики, тези действия изглеждат излишни.

Бодхидхарма: Сутрите на Буда съдържат безброй метафори. Понеже смъртните имат повърхностни умове и не разбират дълбокото, той е използвал осезаемото като олицетворение на върховното. Хората, които търсят щастието, като се концентрират върху външни действия, вместо върху вътрешно култивиране, опитват да постигнат невъзможното. Това, което вие наричате манастир, ние наричаме сангбарама, чисто място. Но манастир изгражда онзи, който не допуска трите отрови да проникнат и поддържа чисти портите на своите сетива, пази тялото и ума си неподвижни и чисти отвън и отвътре.

Леенето на статуи се отнася до всички практики, които култивира онзи, който търси просветлението. Върховната форма на Татхагата не може да бъде показана с помощта на метала. Онзи, който търси просветлението, счита тялото си за пещта, Дхармата – за огъня, мъдростта – за майсторството, а трите групи предписания и шестте парамити – за отливката. Той разтопява и рафинира истинската буда природа в себе си, след което я излива в калъпа, оформен от правилата на дисциплината. Като действа в пълно съответствие с учението на Буда, той естествено създава съвършено подобие. Вечното, върховното тяло не е подвластно на условията, на разрухата. Ако търсиш Истината, но не се учиш как да постигаш истинско подобие, какво ще използваш вместо това?

Паленето на благовония не означава обикновени благовония, а аромата на неуловимата Дхарма, който прогонва нечистотиите, невежеството и злодеянията. Имат пет вида Дхарма благовония. Първото е благовонието на нравствеността, което означава отхвърлянето на злото и култивиране на добродетели. Второто е благовонието на медитацията, което означава дълбока, непоколебима вяра в Махаяна. Третото е благовонието на мъдростта, което означава съзерцанието на тялото и ума, отвътре и отвън. Четвъртото е благовонието на освобождението, което означава прекъсване на оковите на невежеството. И петото е благовонието на съвършеното познание, което означава винаги да си осъзнат и нищо да не те възпрепятства. Тези пет са най-скъпоценните благовония, надминаващи всичко, което светът може да предложи.

Когато Буда живял на този свят, той казал на учениците си да запалят тези скъпоценни благовония с огъня на осъзнатостта като дар за будите от десетте посоки. Но хората днес не разбират истинския смисъл на казаното от Татхагата. Те използват обикновен огън, за да запалят материални благовония от сандалово дърво или тамян и да се молят за щастие, което никога не идва.

Същото се отнася за разпръсването на цветя. Това означава да се изрича Дхармата, да се пръскат цветята на добродетелността, за да се помогне на другите и да се прославя истинската същност. Именно цветята на добродетелта са изтъкнати от Буда. Те живеят вечно и никога не увяхват. Онзи, който разпръсва такива цветя, жъне безкрайни блага. Ако си мислиш, че Татхагата е искал да каже на хората да нараняват растенията, късайки цветовете им, грешиш. Онзи, който съблюдава предписанията, не наранява нито една от безчетните форми на живот на небето и на земята. Ако нараниш нещо неволно, страдаш заради това. Но онзи, който съзнателно нарушава предписанията, като наранява живот, за да се облагодетелства в бъдеще, страда още повече. Как може той да позволи благото да произхожда от страдание?

Вечният огън представлява съвършената осъзнатост. Сравнявайки озарението на осъзнатостта с това на огъня, онзи, който търси избавление, вижда тялото си като фенера, ума – като фитила, разширяването на дисциплината – като добавянето на маслото, а силата на мъдростта – като пламъка. Поддържайки тази светлина на съвършената осъзнатост, той разпръсва мрака и заблудата. И като предава тази Дхарма на другите, съумява да използва един фенер, за да запали хиляди други. И тъй като всеки от тези фенери запалва други безброй фенери, светлината е вечна.

Много отдавна имало буда на име Дипанкара, или този, който пали фенерите. Това означавало името му. Но глупците не разбират метафорите на Татхагата. Като упорстват в заблудите си и се вкопчват в осезаемото, те палят фенери с обикновено масло и си мислят, че осветявайки вътрешността на постройките, следват учението на Буда. Каква глупост! Светлината, която будата излъчва между веждите си, може да озари безброй светове. Газеният фенер е безполезен. Или пък мислиш другояче?

Да практикуваш през всичките шест периода на деня и нощта означава непрекъснато да култивираш просветлението сред шестте сетива и упорито да поддържаш всяка форма на осъзнатост. Никога да не отслабваш контрола над шестте сетива – това означават всичките шест периода. Колкото до обикалянето на ступите, ступата е твоето тяло и ум. Когато осъзнатостта ти безспирно циркулира из тялото и ума, това означава да обикаляш ступата. Древните мъдреци са следвали този път към нирвана. Днешните хора обаче не разбират значението. Вместо да гледат вътре, те упорито гледат навън. Използват своето физическо тяло, за да обикалят около ступи във физическия свят. И вършат това ден и нощ, като напразно хабят силите си, без да се приближат до истинската си същност.

Същото се отнася до постенето. То е безсмислено освен ако не разбираш истинския смисъл. Да постиш означава да регулираш, да регулираш своето тяло и ум, така че нищо да не ги разсейва или смущава. А да съблюдаваш означава да поддържаш, да поддържаш правилата за дисциплина според Дхармата. Да постиш означава да не допускаш проникването на шестте привличания отвън и трите отрови отвътре и да се стремиш чрез съзерцание да пречистиш тялото и ума.

Постенето също включва пет вида храна. Първо е насладата от Дхарма. Това е удоволствието, което носи действието в съответствие с Дхарма. Втората храна е хармонията в медитацията. Това е хармонията на тяло и ум, която произхожда от способността да проникнеш в субекта и обекта. Третата е призоваването, призоваването на будите както гласно, така и наум. Четвъртата е решителността, решителността да се стремиш към добродетелта, независимо дали вървиш, стоиш, седиш или лежиш. И петата е освобождението, освобождението на ума от заразата на света. Това са петте храни при постенето. Ако човек не яде тези пет чисти храни, той греши, ако си мисли, че пости.

Също така, щом веднъж спреш да ядеш храната на заблудата, ако отново се докоснеш до нея, нарушаваш поста си. А щом го нарушиш, не прибираш никакви блага от него. Светът е пълен със заблудени хора, които не виждат това. Те се отдават с тяло и ум на какви ли не злини. Те дават пълна свобода на страстите си и не чувстват срам. А когато спрат да ядат обикновена храна, наричат това постене. Какъв абсурд!

Същото важи за отдаването на почит. Трябва да разбереш значението и да се нагодиш към условията. Значението включва действие и недействие. Онзи, който разбира това, следва Дхармата.

Отдаването на почит означава благоговение и кротост, означава да благоговееш пред своя истински аз и да укротиш заблудите си. Ако можеш да заличиш лошите желания и да поддържаш добри помисли, дори да няма явно отдаване на почит, тази форма е истинската форма на благоговението. Буда е искал хората от света да приемат отдаването на почит като израз на кротост и смиряване на ума. Затова им е казал да проснат тялото си, за да покажат благоговението си, да изразят вътрешното с помощта на външното, да приведат в хармония същност и форма. Онзи, който не култивира вътрешното значение и вместо това се концентрира върху външното изражение, поддържа невежеството, омразата и злото, докато напразно не изтощи своите сили. Такъв човек може и да заблуди другите, като седи в различни пози, да не почувства срам пред мъдреците и да подхранва суетата си пред смъртните, но никога няма да се отърве от Колелото, а още по-малко ще добие заслуги.

Ученикът: Но в Сутрата за банята се казва: “Като помагат в къпането на монасите, хората биват безмерно благословени.” Това прилича на пример за външна практика за добиване на заслуги. Каква е връзката тук с наблюдаването на ума?

Бодхидхарма: В случая къпането на монасите не се отнася до миенето на нещо осезаемо. Когато Буда е проповядвал тази сутра, той е искал учениците му да запомнят Дхармата като измиване. Затова е използвал пример от ежедневието, за да предаде истинското значение, което е формулирал в обяснението си за заслугата от седемте дара. От тези седем първият е чистата вода, вторият – огънят, третият – сапунът, четвъртият – цветовете на върбата, петият – чистата пепел, шестият – мехлемът, седмият – долните дрехи. Тези седем той е използвал като символизиращи седем други неща, които пречистват и укрепват, като премахват заблудата и мръсотията на отровения ум. Първото е нравствеността, която отмива излишъка, както водата отмива мръсното. Второто е мъдростта, която прониква в субект и обект, както огънят затопля водата. Третото е различаването, което освобождава от лошите практики, както сапунът премахва нечистотията. Четвъртото е искреността, която изчиства заблудите, както дъвченето на върбовите цветове пречиства дъха. Петото е истинската вяра, която разсейва всички съмнения, както разтриването с чиста пепел предотвратява болестите. Шестото е търпението, което преодолява съпротивата и позора, както мехлемът омекотява кожата. И седмото е срамът, който поправя злодеянията, както долните дрехи прикриват грозното тяло. Тези седем представляват истинското значение на сутрата. Когато я е изрекъл, Татхагата е говорел на прозорливи последователи на Махаяна, а не на ограничени хора с неясно виждане. Не е учудващо, че днес хората не разбират.

Банята е тялото. Когато запалиш огъня на мъдростта, ти затопляш чистата вода на предписанията и изкъпваш истинската буда природа в себе си. Като поддържаш тези седем практики, ти увеличаваш своята добродетел. Монасите от онова време са били възприемчиви. Разбирали са какво е искал да каже Буда. Следвали са учението му, усъвършенствали са добродетелите си и са вкусили плода на буда състоянието. Но хората днес не могат да схванат тези неща. Те използват обикновена вода, за да мият физическото тяло, и си мислят, че следват сутрата. Но грешат. Истинската ни буда природа няма форма. Прахът на страданието няма форма. Как може хората да използват обикновена вода, за да измият неосезаемо тяло? Това не може да стане. Кога ще се събудят? За да изчистиш това тяло, трябва да го наблюдаваш. Когато нечистотиите се породят от желанието, те се умножават, докато те покрият и отвътре, и отвън. Но ако се опитваш да измиеш това свое тяло, трябва да го търкаш, докато почти нищо не остане от него, преди да стане чисто. От това би трябвало да осъзнаеш, че Буда не е имал предвид да миеш нещо външно.

Ученикът: Сутрите казват, че онзи, който с цялото си сърце призовава Буда, със сигурност ще се прероди в Западния рай[1]. След като тази врата води към буда състоянието, защо да търсим освобождение, като наблюдаваме ума?

Бодхидхарма: Ако ще призоваваш Буда, трябва да го направиш правилно. Ако не разбереш какво означава призоваването, ще го направиш неправилно. А ако го направиш неправилно, никъде няма да отидеш.

Буда има предвид осъзнатостта, осъзнатостта на тялото и ума, която не позволява в тях да възникне злото. А да призоваваш означава да извикваш в ума си, постоянно да извикваш в ума си правилата за дисциплина и да ги следваш с всички сили. Това се има предвид под призоваване. Призоваването е свързано с мисълта, а не с думите. Ако използваш мрежа, за да хванеш риба, когато я хванеш, можеш да оставиш мрежата. А ако използваш езика, за да откриеш значението, когато го откриеш, можеш да забравиш езика. За да призовеш името на Буда, трябва да разбереш Дхармата на призоваването. Ако тя не присъства в ума ти, устата ти повтаря име без съдържание. Докато те безпокоят трите отрови или мисли за теб самия, твоят заблуден ум ще ти пречи да видиш будата и само ще похабиш силите си. Напевното повтаряне и призоваването са отделни светове. Напяването се извършва с устата. Призоваването се извършва с ума. И тъй като призоваването идва от ума, то се нарича вратата към осъзнатостта. Напяването е съсредоточено в устата и се проявява като звук. Ако се вкопчваш за явленията, докато търсиш смисъла, няма да намериш нищо. Ето защо мъдреците от миналото са култивирали самонаблюдението, а не говоренето. Този ум е източникът на всички добродетели. И този ум управлява всички способности. Вечното блаженство на нирвана произлиза от неподвижния ум. Прераждането в трите сфери също произлиза от ума. Умът е вратата към всеки свят и той е бродът към другия бряг. Онзи, който знае къде е вратата, не се тревожи как ще стигне до нея. Онзи, който знае къде е бродът, не се тревожи как ще мине по него.

Хората, които срещам в днешно време, са повърхностни. Те си представят заслугата като нещо, което има форма. Те прахосват богатството си и убиват създания, обитаващи земята и водата. В невежеството си те се занимават с това да издигат статуи и ступи, да казват на хората да трупат дърво и тухли, да боядисат това в синьо, онова – в зелено. Те пресилват тялото и ума си, нараняват се и подвеждат другите. И не знаят дори толкова, че да се засрамят. Как някога ще станат просветлени?

Те виждат нещо материално и веднага се привързват. Ако им заговориш за липсата на форма, те седят и гледат онемели и объркани. Алчни за дребните радости на света, те остават слепи за големите страдания, които ги очакват. Такива ученици напразно се хабят. С гръб към истинското и с лице към фалшивото те не говорят за друго, освен за бъдещи блага.

Ако просто концентрираш Вътрешната светлина на своя ум и наблюдаваш това, което тя излъчва навън, ще прогониш трите отрови, ще изпъдиш шестимата крадци веднъж завинаги и без усилия ще се сдобиеш с безчет добродетели, съвършенства и врати към истината. Да погледнеш материалното и да видиш върховното – това може да стане още в този миг. Осъзнаването е сега. Защо трябва да се тревожиш, че ще остарееш? Но истинската врата е невидима и не може да бъде разкрита. Аз само бегло засегнах наблюдението на ума.

Разбирането е в паузата между думите

Проповед за кръвопотока
Из "Проповедите на Бодхидхарма"

Всичко, което се появява в трите сфери, идва от ума. Ето защо будите от миналото и бъдещето преподават от ум на ум, без да се тревожат за определенията.

Ученикът: Но ако не го определят, какво имат предвид под ум?

Бодхидхарма: Ти питаш. Това е твоят ум. Аз отговарям. Това е моят ум. Ако аз нямах ум, как щях да отговоря? Ако ти нямаше ум, как би могъл да попиташ? Този, който пита, е твоят ум. През неизброими калпи от безначалното време, каквото и да правиш, където и да си, това е твоят истински ум, това е твоят истински буда. “Този ум е буда” – това има същия смисъл. Отвъд този ум никога няма да откриеш друг буда. Да търсиш просветление или нирвана отвъд този ум е невъзможно. Реалността на твоята собствена себе-природа, отсъствието на причина и следствие – ето кое е умът. Твоят ум е нирвана. Може да мислиш, че ще намериш буда или просветлението някъде извън ума, но такова място не съществува.

Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, но няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И със сигурност не можеш да го сграбчиш. Отвъд ума никога няма да видиш буда. Буда е продукт на ума. Защо да търсиш буда отвъд този ум?

Будите от миналото и бъдещето само говорят за този ум. Умът е буда и буда е умът. Отвъд ума няма буда и отвъд буда няма ум. Ако мислиш, че има буда отвъд ума, къде е той? Няма буда отвъд ума, така че защо да си представяме, че има? Не можеш да познаеш истинския си ум, докато се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от съдържание, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че собственият им ум е буда. В противен случай не биха търсели буда извън ума.

Будите не спасяват буди. Ако използваш своя ум, за да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, никога няма да видиш, че собственият ти ум е буда. Не използвай буда, за да почиташ буда. И не използвай ума, за да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не спазват предписания. И будите не нарушават предписания. Будите нито спазват, нито нарушават каквото и да е. Будите не вършат добро или зло.

За да откриеш буда, трябва да видиш своята природа. Който види своята природа, е буда. Ако не виждаш своята природа, призоваването на буди, рецитирането на сутри, принасянето в дар и спазването на предписанията са напълно безполезни. Призоваването на буди носи добра карма, рецитирането на сутри дава добра памет; спазването на предписанията води до добро прераждане, а принасянето на дарове – до бъдеща благодат. Но не води към буда. Ако не можем сам да разбереш, ще трябва да намериш учител, за да стигнеш до сърцевината на живота и смъртта. Но ако той не вижда своята природа, този човек не е учител. Дори да знае наизуст всички сутри от канона, той не може да избегне колелото на живота и смъртта. Той страда в трите сфери без надежда за избавление.

Много отдавна имало монах на име Добра звезда, който можел да рецитира целия канон. Но не успял да избегне колелото, защото не виждал собствената си природа. Ако това се е случило с Добра звезда, то хората, които днес рецитират само по няколко сутри и шастри и си мислят, че това е Дхарма, са глупаци. Ако не видиш своя ум, декламирането на толкова много думи е безсмислено.

За да намериш буда, всичко, което трябва да направиш, е да видиш своята природа. Твоята природа е буда. Буда е човекът, който е свободен – без планове, без грижи. Ако не виждаш своята природа и по цял ден тичаш насам-натам в търсене на нещо друго, никога няма да намериш буда. Истината е, че няма какво да се намери. Но за да постигнеш това разбиране, ти е нужен учител и трябва да положиш усилия, за да разбереш. Животът и смъртта са важни. Не понасяй страданията им напразно.

Няма полза от самозаблудата. Дори да притежаваш планини от скъпоценности и толкова слуги, колкото са песъчинките по бреговете на Ганг, ти ги виждаш, когато очите ти са отворени. Но когато очите ти са затворени? Тогава би трябвало да осъзнаеш, че всичко, което виждаш, е сън или илюзия.

Ако скоро не намериш учител, ще изживееш живота си напразно. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на учител няма да я познаеш. Само един на милион постига просветление без помощта на учител. Ако по стечение на обстоятелствата някой разбере какво е искал да каже будата, този човек не се нуждае от учител. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко учение. Но ако не си благословен с това, учи усилено и с помощта на напъствия ще разбереш.

Хората, които не разбират и мислят, че могат да постигнат това, без да се учат, са също като онези заблудени души, които не различават бяло от черно. Като разгласяват погрешно Дхармата на Буда, те всъщност петнят Буда и покваряват Дхармата. Те проповядват така, сякаш викат дъжд. Но това е проповядване на дяволи, а не на буди. Техният учител е Царят на злите духове, а ученици са им слугите на дявола. Заблудените, които следват подобни напътствия, несъзнателно потъват още по-дълбоко в морето на раждането и смъртта. Докато не видят своята природа, как могат тези хора да се наричат буди? Те са лъжци, които примамват другите да влязат в дяволското царство. Докато не видят своята природа, проповядването им на целия канон не е друго, а проповядване на дяволи. Тяхната преданост е към Мара, а не към Буда. Неспособни да различат бяло от черно, как могат те да избегнат раждането и смъртта?

Който вижда своята природа, е буда. Който не я вижда, е смъртен. Но ако можеш да намериш своята буда природа независимо от смъртната си природа, къде е тя? Нашата смъртна природа е нашата буда природа. Отвъд тази природа няма буда. Буда е нашата природа. Няма буда извън тази природа. И няма друга природа освен буда.

Ученикът: Но ако предположим, че не виждам своята природа, не мога ли въпреки това да постигна просветлението, като призовавам будите, рецитирам сутри, принасям дарове, съблюдавам предписанията, практикувам ритуали и молитви или извършвам добри дела?

Бодхидхарма: Не, не можеш.

Ученикът: Защо?

Бодхидхарма: Ако изобщо постигнеш нещо, то е условно, кармично. То води до възмездие. То завърта колелото. Докато си подвластен на раждането и смъртта, никога няма да постигнеш просветление. За да постигнеш просветление, трябва да видиш своята природа. Освен ако не видиш своята природа, всички тези приказки за причина и следствие са безсмислени. Будите не практикуват безсмислици. Будата е свободен от карма, свободен от причина и следствие. Да се каже, че той изобщо постига нещо, означава да се оклевети будата. Та какво би могъл да постигне? За будата е невъзможно дори да се фокусира върху ум, способност, разбиране или виждане. Будата не е едностранен. Природата на ума му е по същество празна, нито чиста, нито нечиста. Той не практикува и не реализира. Той е независещ от причина и следствие.

Будата не съблюдава предписания. Будата не извършва добро или зло. Будата не е енергичен или ленив. Будата е някой, който не прави нищо, който дори не може да фокусира ума си върху буда. Будата не е буда. Не мисли за буди. Ако не разбираш за какво говоря, никога няма да познаеш своя ум. Хората, които не виждат своята природа и си въобразяват, че могат да практикуват не-мислие през цялото време, са лъжци и глупаци. Те пропадат в бездънното пространство. Те са като пияни. Не могат да различат добро от зло.

Ако си решен да култивираш подобна пактика, трябва да видиш своята природа, преди да съумееш да сложиш край на разсъжденията. Да постигнеш просветление, без да видиш своята природа, е невъзможно.

Други пък извършват всякакви злини, като твърдят, че кармата не съществува. Те погрешно вярват, че тъй като всичко е празно, няма нищо лошо в това да вършиш злини. Такива хора пропадат в ада на вечния мрак без надежда за избавление. Който е мъдър, не поддържа подобна представа.

Ученикът: Но ако всяко наше движение и състояние, в момента, в който се случи, е умът, защо не виждаме този ум, когато тялото на някой човек умре?

Бодхидхарма: Умът е винаги присъстващ. Просто не го виждаш.

Ученикът: Но ако умът присъства, защо не го виждам?

Бодхидхарма: Сънуваш ли понякога?

Ученикът: Разбира се.

Бодхидхарма: Когато сънуваш, това ти ли си?

Ученикът: Да, аз съм.

Бодхидхарма: А онова, което правиш и казваш, различно ли е от теб?

Ученикът: Не, не е.

Бодхидхарма: Но ако не е, значи това тяло е твоето истинско тяло. И това истинско тяло е твоят ум. И този ум, преминал без безброй калпи от безначалното време, никога не се е променял. Никога не е живял и не е умирал, не се е появявал, нито изчезвал, не е нараствал, нито намалявал. Той не е чист, нито нечист, не добър или лош, не е минал или бъдещ. Не е верен или грешен. Не е мъжки, нито женски. Не се явява като монах или мирянин, майстор или чирак, мъдрец или глупак, буда или смъртен. Не се стреми към реализация и не търпи карма. Няма сила или форма. Той е като пространството. Не можеш да го притежаваш и не можеш да го изгубиш. Движенията му не могат да бъдат препречени от планини, реки или каменни стени. Неговите неудържими способности проникват през Планината на петте сканди и прекосяват Реката на самсара. Никаква карма не може да спре това истинско тяло. Но този ум е фин и трудно може да се открие. Той не е същият като сетивния ум. Всеки иска да види този ум, а онези, които движат своите ръце и крака на светлината му, са толкова, колкото са песъчинките по бреговете на Ганг. Попиташ ли ги обаче, те не могат да го обяснят. Те са като марионетки. Той е на тяхно разположение. Защо не го виждат?

Буда е казал, че хората са заблудени. Ето защо, когато действат, те потъват в реката на безкрайното прераждане. А опитат ли се да се измъкнат, потъват още по-надълбоко. И всичко това, защото не виждат своята природа. Ако хората не бяха заблудени, щяха ли да питат за нещо, което е пред очите им? Нито един от тях не разбира движението на собствените си ръце и крака. Буда е бил прав. Заблудените хора не знаят кои са. Единствено буда, и никой друг, знае нещо толкова трудно за проумяване. Само мъдрият познава ума, този ум, наречен природа, този ум, наречен избавление. Нито животът, нито смъртта могат да възпрат този ум. Нищо не може да го възпре. Той бива наричан още Ненадминатият Татхагата, Непонятният, Свещеният аз, Безсмъртният, Великият мъдрец. Имената са различни, но не и същността му. Будите също са различни, но никой от тях не напуска своя ум. Способността на ума е безгранична, а проявленията му – неизчерпаеми. Да виждаш форми с очите, да чуваш звуци с ушите, да усещаш миризми с носа, да опитваш вкусове с езика, всяко движение или състояние е целият твой ум. Във всеки един момент, там, където думите са безполезни, това е твоят ум.

Сутрите казват: “Формите на Татхагата са безкрайни. Такава е и неговата осъзнатост.” Безкрайното разнообразие от форми се дължи на ума. Неговата способност да различава нещата, във всяко тяхно движение или състояние, е осъзнатостта на ума. Умът обаче няма форма, а осъзнатостта му няма граници. Ето защо е казано: “Формите на Татхагата са безкрайни. Такава е и неговата осъзнатост.” Материалното тяло, съставено от четирите елемента, носи беди. Материалното тяло е подвластно на раждането и смъртта. Но истинското тяло съществува, без да съществува, защото истинското тяло на Татхагата никога не се променя. Сутрите казват: “Хората трябва да осъзнаят, че буда природата е нещо, което имат и винаги са имали.” Само Кашяпа осъзнал своята природа.

Нашата природа е умът. И умът е нашата природа. Тази природа е същата като ума на всички буди. Будите от миналото и бъдещето само пренасят този ум. Отвъд този ум няма буда. Но заблудените хора не осъзнават, че собственият им ум е буда. Те не спират да търсят извън себе си. Те не престават да призовават буди, да почитат буди и да се чудят: Къде е будата? Не се отдавай на такива илюзии. Само познай своя ум. Отвъд твоя ум няма буда. Сутрите казват: “Всичко, което има форма, е илюзия.” Те казват още: “Където си, има буда.” Твоят ум е буда. Не използвай буда, за да боготвориш буда.

Дори ако пред теб изведнъж се яви буда или бодхисатва, няма защо да благоговееш. Нашият ум е празен и не съдържа подобна форма. Който се държи за проявленията, е дявол. Той не следва Пътя. Защо да се почитат (боготворят) илюзии, родени в ума? Този, който почита, не знае; този, който знае, не почита. Като почиташ, попадаш в плен на дяволите. Наблягам на това, защото се боя, че не го осъзнаваш. Основната природа на буда няма такава форма. Помни това, дори когато се появи нещо необичайно. Не го приемай и не се страхувай от него; и не се съмнявай, че твоят ум е по своята същност чист. Къде би могло да има място за подобна форма? Също така при появата на духове, демони или божества не възприемай нито уважение, нито страх. Твоят ум е по природа празен. Всички феномени са илюзия. Не се вкопчвай в тях. Ако си помислиш, че виждаш буда или бодхисатва, и възприемеш към тях уважение, пращаш себе си в царството на смъртните. Ако търсиш директно разбиране, не се вкопчвай в нито един феномен и ще успееш. Нямам друг съвет. Сутрите казват: “Всички феномени са илюзия.” Те нямат постоянно съществуване, нямат постоянна форма. Те са нетрайни. Не се привързвай към феномените и ще бъдеш от един ум с будата. Сутрите казват: “Това, което е независимо от всякакви форми, е буда.”

Ученикът: Но защо да не почитаме будите и бодхисатвите?

Бодхидхарма: Дяволите и демоните притежават способността да се проявяват. Те могат да накарат най-различни образи да изглеждат като бодхисатви. Но те са измамни. Нито един от тях не е буда. Буда е твоят собствен ум. Не насочвай почитта си в погрешна посока.

Буда е санскритската дума за състоянието на будност, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е умът. И умът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда недоумение и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.

Дори да си способен да обясняваш хиляди сутри и шастри, не видиш ли собствената си природа, твоето учение е учение на смъртен, а не на буда. Истинският Път е върховен. Той не може да се изрази с думи. Каква е ползата от писанията? Но онзи, който види своята природа, открива Пътя, дори да не може да прочете и една дума. Онзи, който види своята природа, е буда. И тъй като тялото на будата е вътрешно чисто и незамърсено и всичко, което той казва, е изражение на неговия ум, празен по своята същност, буда не може да бъде намерен в думите или където и да е в целия канон.

По своята същност Пътят е съвършен. Той не се нуждае от усъвършенстване. Пътят няма форма, нито звук. Той е неуловим и труден за възприемане. Той е като когато пиеш вода – знаеш колко топла или студена е тя, но не можеш да кажеш на другите. Онова, което само Татхагата знае, хората и боговете не осъзнават. Осъзнатостта на смъртните е недостатъчна. Докато са привързани към феномените, те не осъзнават, че умът им е празен. И като погрешно се вкопчват във външното проявление на нещата, те губят Пътя. Ако знаеш, че всичко произхожда от ума, не се привързвай. Привържеш ли се, губиш осъзнатостта си. Но щом видиш своята природа, целият Канон става изпълнен с празни приказки. Неговите хиляди сутри и шастри сочат към чистия ум. Разбирането е в паузата между думите. Каква е ползата от доктрините? Върховната истина е отвъд думите. Доктрините са думи. Те не са Пътят. Пътят е неизразим с думи. Думите са илюзия. Те не се различават от нещата, които се явяват в сънищата ти нощем, били те дворци, каляски, гористи паркове или лъвове на брега на езерото. Не развивайте в себе си наслада от тези неща. Всички те водят към прераждането. Помни това, когато настъпи смъртта. Не се привързвай към феномените и ще преодолееш всички препятствия. Миг колебание и ще попаднеш в плен на дявола. Истинското ти тяло е чисто и непроницаемо. Но поради заблудите не го осъзнаваш. И заради това напразно понасяш кармата. Където откриеш наслада, те чака робство. Но щом веднъж се пробудиш за своето изначално тяло и ум, вече не си ограничаван от привързаност.

Всеки, който изостави трансцедентното заради земното, в която и да е от милионите му форми, е смъртен. Буда е онзи, който намира свободата и в сполуката, и в несполуката. Такава е силата му, че кармата не може да го улови. Независимо каква е кармата, будата я трансформира. За него рай и ад не са нищо. Осъзнатостта на смъртния е като мъгла в сравнение с тази на будата, който прониква във всичко, отвътре и отвън. Ако не си сигурен, не действай. Действаш ли, започваш да скиташ из цикъла на раждане и смърт и безуспешно търсиш убежище. Бедността и страданията са породени от погрешно мислене. За да разбереш този ум, трябва да действаш, без да действаш. Само тогава ще видиш нещата от перспективата на Татхагата.

Но отначало, когато тръгнеш по Пътя, твоята осъзнатост няма да притежава фокус. Ти обаче не бива да имаш съмнения, че всички тези картини идват от собствения ти ум и от никъде другаде.

Ако като в сън видиш светлина, по-ярка от тази на слънцето, всички привързвания, които са останали в теб, изведнъж ще изчезнат и природата на реалността ще ти се разкрие. Подобно явление служи като основа на просветлението. Но това е нещо, което само ти знаеш. На другите не можеш да го обясниш.

Или ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тишината на гората, видиш светлина, независимо дали е светло или тъмно, не казвай на другите и не се опитвай да я задържиш. Това е светлината на собствената ти природа.

Или пък ако докато вървиш, стоиш, седиш или лежиш в тихия мрак на нощта, всичко ти се стори като на дневна светлина, не се плаши. Това е твоят ум, канещ се да се разкрие.

Или пък, докато сънуваш нощем, видиш луната и звездите в цялата им яснота, това означава, че действията на ума са към своя край. Но не казвай на другите. А ако сънищата ти не са ясни, все едно се движиш в тъмното, това е, защото умът ти е забулен в грижи. Това също е нещо, което трябва да знаеш, че е от твоя ум. Ако така познаваш своята природа, не ти е нужно да четеш сутрите и да призоваваш будите. Ерудицията и знанията не само са безполезни, но и стоят на пътя на твоята осъзнатост. Доктрините служат само за посочване на ума. Веднъж щом видиш своя ум, за какво да обръщаш внимание на доктрините?

За да станеш от смъртен – буда, трябва да прекратиш кармата, да засилваш своята осъзнатост и да приемаш онова, което ти поднася животът. Ако все се гневиш, ще обърнеш своята природа срещу Пътя. Нищо няма да спечелиш, като се заблуждаваш. Будите минават спокойно през раждане и смърт, появяват се и изчезват по своя воля. Кармата не ги обвързва, демоните не властват над тях. Види ли смъртният своята природа, всякакво привързване приключва. Осъзнатостта не е скрита. Но можеш да я откриеш само сега. Тя е единствено в този момент. Ако наистина искаш да намериш Пътя, не се вкопчвай в нищо. Когато прекратиш кармата и все повече засилваш осъзнатостта, каквито и привързаности да са останали, ще изчезнат. Разбирането идва по естествен начин. Не е нужно да полагаш усилие. Но фанатиците не разбират какво е искал да каже Буда. И колкото повече се опитват, толкова повече се отдалечават от смисъла на Мъдреца. По цял ден те призовават буди и четат сутри. Но остават слепи за собствената си божествена природа и не могат да избегнат колелото на живота и смъртта.

Будата е бездеен човек. Той не пилее сили в стремеж към богатство и слава. Та каква в края на краищата е ползата от тези неща? Хората, които не виждат своята природа и си мислят, че четенето на сутри, призоваването на буди, продължителното и усилено изучаване, практикуването ден и нощ, лишаването от сън, трупането на знания е Дхарма, в действителност петнят Дхармата. Будите от миналото и бъдещето настояват само за това да видиш своята природа. Всички практики са временни. Ако не виждат своята природа, онези, които твърдят, че са постигнали съвършеното, пълното просветление, са лъжци. Сред десетимата най-напреднали ученици Ананда бил пръв в учението. Но той не познавал будата в себе си. Всичко, което правел, било да изучава и запомня. Архатите не познават будата. Те владеят толкова много практики за реализация, че попадат в капана на причина и следствие. Такава е кармата на смъртния – няма избавление от раждането и смъртта. Като действат обратно на смисъла на Буда, такива хора петнят Буда. Да бъдат убити не би било грях. Сутрите казват: “Тъй като икчантиките са неспособни на вяра, убиването им не би било осъдително. Хората, които вярват, постигат състоянието на будата.”

Освен ако не виждаш своята природа, не бива да отсъждаш добротата на другите. Няма полза от това да се заблуждаваш. Добро и лошо са отчетливо разграничени. Причина и следствие са ясни. Рай и ад са точно пред погледа ти. Но глупците не вярват и пропадат право в ада на безкрайния мрак без дори да разберат. Това, което им пречи да повярват, е тежестта на тяхната карма. Те са като слепци, които не вярват, че светлината съществува. Дори и да им обясниш, те пак няма да повярват, защото са слепи. Как е възможно да различат светлината?

Същото важи за глупците, които пропадат на по-долни нива на съществуване или свършват сред бедните и презрените. Те не могат да живеят и не могат да умрат. И въпреки страданията си, ако ги попиташ, ще кажат, че са щастливи като богове. Всички смъртни, дори онези, които смятат, че имат добър произход, са еднакво неосъзнати. Заради тежестта на своята карма тези глупци не могат да повярват и не могат да се избавят.

Хората, които виждат, че техният ум е буда, няма защо да стават монаси. Миряните също са буди. Ако не видят своята природа, хората, които приемат монашеството, са просто фанатици.

Ученикът: Но след като семейните миряни не се отказват от секса, как могат да станат буди?

Бодхидхарма: Аз говоря само за това да видиш своята природа. Не говоря за секса просто защото не виждаш своята природа. Веднъж щом я видиш, сексът губи своята важност. Той изчезва заедно с насладата ти от него. Дори и да останат някои навици, те не могат да ти навредят, защото природата ти е чиста по своята същност. Въпреки че обитаваш материално тяло, съставено от четири елемента, твоята природа е в основата си чиста. Тя не може да бъде покварена.

Твоето истинско тяло е чисто по своята същност. То не може да бъде омърсено. Истинското ти тяло няма усещане, не изпитва глад и жажда, нито топлина и студ, нито болест, любов или привързване, не усеща удоволствие и болка, добро и лошо, късо или дълго, слабост и сила. Всъщност тук няма нищо. Само защото си силно привързан към това материално тяло възникват неща като глада и жаждата, топлината и студа, болестта. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, дори от раждането и смъртта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи. И ще си в мир, където и да си. Ако се съмняваш в това, няма да прозреш нищо. По-добре да не правиш нищо. Действаш ли, не можеш да избегнеш цикъла на раждането и смъртта. Но щом видиш своята природа, ти си буда дори и да работиш като касапин.

Ученикът: Но касапите пораждат карма, като колят животни. Как може да бъдат буди?

Бодхидхарма: Говоря само за това да видиш своята природа. Не говоря за пораждането на карма. Независимо какво правим, нашата карма няма власт над нас. През безбройните калпи от безначалното време хората свършват в ада само защото не виждат своята природа. Докато създава карма, човек продължава да преживява раждане и смърт. Но осъзнае ли своята изначална природа, той спира да поражда карма. Ако не види своята природа, призоваването на буди няма да го избави от кармата, независимо дали е касапин, или не. Но щом веднъж види своята природа, всички съмнения изчезват. Дори кармата на касапина няма въздействие върху такъв човек. В Индия двадесет и седемте патриарси само са предали отпечатъка на ума.

И единствената причина да дойда в Китай е да предам директното учение на Махаяна – Този ум е буда. Аз не говоря за предписания, ритуали или аскетични практики, като да се потопиш във вода и да влезеш в огъня, да ходиш по колело от ножове, да ядеш веднъж на ден и никога да не лягаш. Това са фанатични, условни учения. Разпознаеш ли своята движеща се, удивително будна природа, твоят ум е умът на всички буди.

Будите от миналото и бъдещето говорят само за предаването на ума. Те не учат на нищо друго. Ако човек разбере това учение, дори да е неук, той е буда. Ако не видиш своята удивително будна природа, никога няма да намериш буда дори и да разбиеш тялото си на атоми.

Будата е твоето истинско тяло, твоят изначален ум. Този ум няма форма, нито характерни особености, няма причина и следствие, няма сухожилия и кости. Той е като пространството. Не можеш да го хванеш. Той не е умът, нито материята, нито нищото. Освен Татхагата, никой – нито един смъртен, нито едно заблудено същество – не може да го разбере.

Но този ум не е нещо извън съставеното от четири елемента материално тяло. Без този ум ние не можем да се движим. Тялото няма осъзнатост. Също като растението или камъка тялото няма природа. В такъв случай как се движи то? Умът е този, който се движи. Езикът и поведението, възприятието и представата са все функции на движещия се ум. Всяко движение е движението на ума. Движението е функцията на ума. Извън движението няма ум и извън ума няма движение. Но движението не е умът. Умът не е движението. Движението е по същността си лишено от ум. А умът по същността си е лишен от движение. Но движението не съществува без ума. И умът не съществува без движението. Няма ум, отделно от който да съществува движение. Няма движение, отделно от което да съществува ум. Движението е функцията на ума. Функцията на ума е неговото движение. Но дори така умът нито се движи, нито функционира. Същността на неговото функциониране е празнота, а празнотата по своята същност е лишена от движение. Движението е същото като ума. А умът е в основата си лишен от движение. Затова сутрите ни казват да се движим, без да се движим; да пътуваме, без да пътуваме; да виждаме, без да виждаме; да се смеем, без да се смеем; да чуваме, без да чуваме; да знаем, без да знаем; да бъдем щастливи, без да бъдем щастливи; да ходим, без да ходим; да стоим, без да стоим. Сутрите още казват: “Отиди отвъд езика. Отиди отвъд мисълта.” По своята същност виждането, чуването и знаенето са напълно празни. Твоят гняв, радостта или болката ти е като на марионетка. Ако потърсиш, няма да откриеш нищо.

Според сутрите злодеянията водят до страдания, а добрите дела – до щастие. Гневните хора отиват в ада, а щастливите – в рая. Но щом разбереш, че природата на гнева и радостта е празна и ги изоставиш, ти ставаш свободен от кармата. Ако не съзреш своята природа, рецитирането на сутри няма да помогне. Бих могъл да продължа, но тази кратка проповед е достатъчна.