Не прави непоискано добро

Никога не отивай да търсиш някого, за да му помагаш!

Когато инициативата дойде от теб, едно нещо е сигурно - не си подходящият за това човек.

Когато започнеш да правиш нещо по собствена инициатива, едно нещо е сигурно - нанасяш вреда.

Просто си навираш носа в работите на другите.

Остави ги да си бъдат те. Достатъчно състрадание проявяваш, като не ги безпокоиш. Не се опитвай да ги променяш. Не знаеш какво правиш."

Само просветленият човек може да помага: помощта се получава спонтанно.

Тя е като разцъфтяването на цвете. То е много фино и ненатрапващо се.

Пробуденият човек никога не се опитва да промени някого пряко и изведнъж, той е като фино ухание което те обгръща. Ако си отворен, ще влезе в теб като лек полъх.

Ако не си отворен, ще чака на вратата; дори няма да почука, защото това също може да обезпокои съня ти.

Това си е твоят сън, ти имаш абсолютното право да спиш колкото дълго искаш, на никого не му влиза в работата да те буди.
Ошо

За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания

Родителите, учителите винаги ти натякват, че трябва да получиш признание, да те приемат. Това е една много хитра стратегия хората да се държат под контрол.

Научи едно основно нещо: прави това, което искаш да правиш, което обичаш да правиш, и никога не искай признание. Това е просия. Защо трябва човек да иска признание? Защо трябва да копнее за признание? Вгледай се дълбоко вътре в себе си, погледни.

Може би не харесваш това, което правиш, може би се страхуваш, че си на грешния коловоз. Приемането ще ти помогне да почувстваш, че си прав.

Признанието ще те накара да почувстваш, че вървиш към правилната цел. Въпросът е в твоите собствени вътрешни чувства, той няма нищо общо с външния свят. И защо да зависиш от другите?

Всеки, който има някакво чувство за своята собствена индивидуалност, живее от своята любов, от своята работа, без изобщо да се грижи какво другите мислят за това. Колкото по-ценна е твоята работа, толкова по-малка е възможността да получиш някакво уважение заради нея.

А ако работата ти е работа на гений, тогава няма да видиш никакво уважение през живота си.

Ще те осъждат цял живот… и след това, след два или три века, ще ти правят статуи, ще ти уважават книгите – защото на човечеството са му необходими почти два или три века, за да събере толкова интелигентност, колкото един гений има днес. Толкова е голяма пропастта.

За да бъдеш уважаван от идиоти, ти трябва да се държиш според техните маниери, според техните очаквания. За да бъдеш уважаван от това болно човечество, ти трябва да си по-болен от тях. Тогава те ще те уважават. Но какво ще спечелиш ти? Ще загубиш душата си, а няма да спечелиш нищо.

Източник

Съзнание, което не може да бъде унизено!

Ошо:

.... Имах един приятел, който беше най-богатия човек в своя щат и най-големия производител на beedies (вид индийски цигари) в целия свят.

Веднъж, докато пътувахме в един приятно климатизиран пътнически вагон, той си изля сърцето за нещо, което го е тревожило изключително много. С него сме се виждали години наред, но той никога не е споделял това с мен преди. Хората не искат да споделят нещастието си, те го крият. Крият раните си и така се разболяват от рак.

Но понякога, особено във влаковете или самолетите, се случва хората да се отпуснат и да бъдат по-откровени. Странно… дори пред непознати, не знаеш кой е човека до теб, на следващата спирка ще слезе и може би никога няма да го видиш отново – и започваш да му разказваш най-големите си тайни, които не си споделял дори и със съпругата си, дори и с любовницата си!

Той ми каза:“ Измъчва ме нещо и не мога да намеря никакво решение. Може би, ти ще можеш да ми помогнеш.“

Казах ми: Хайде, отвори си сърцето и ми позволи да видя раната ти. Кажи ми какъв е проблемът.“

Той каза: „ Проблемът е, че аз съм роден в бедно семейство, после съм осиновен от супер богато семейство, защото те не са имали син. Аз съм им далечен роднина, но виждайки възможността, те ме осиновяват и изучават. Сега те са мъртви и аз съм единствен наследник на огромно състояние. И защото имам толкова много пари, аз помогнах на старото ми семейство да станат много богати, на братята и сестрите ми, братовчедите и приятелите ми. Помагал съм на хората, които познавах толкова много, колкото е възможно. Каквото искаха … всички те имат хубави коли, красиви къщи, успешен бизнес, много успешен, защото аз имам много.“

„Но едно нещо е странно: те са против мен. Дори когато съм болен, никой не идва да ме види. Това много ме наранява. Аз направих всичко, което е по силите ми за да им помогна, а те всички ми обърнаха гръб“

Казах му: „Това не е труден проблем. Много е прост. Някога получавал ли си нещо от тях?“
Той каза:“Не, аз нямам нужда от нищо.“

Казах му: “Точно това е проблемът. Давайки им, ти ги обиждаш. Ти не разбираш фината психология. Давайки им – винаги давайки, еднопосочно – никога не позволяваш прости неща. Ти би могъл да помолиш един от своите приятели, на които си дал милиони рупии: „Минавах покрай твоята къща и видях много красиви рози. Можеш ли да ми донесеш няколко? Ще ти бъда толкова благодарен.“ И веднага този човек ще стане твой приятел. Защото той също може да ти даде нещо. Може да ти бъде равен.

Когато си болен, би могъл да се обадиш на някого, на който си помогнал: „ Чувствам се много болен, а толкова много си мисля за теб. Ти може би си зает, но намери само пет минути да дойдеш и да поседиш при мен. Човек никога не знае дали ще оцелее или не…“ Този човек ще дойде, оставяйки всичко настрана и ще бъде извънредно много приятелски настроен към теб, защото си се сетил за него, обадил си му се в момент на най-голяма нужда – на него и на никой друг. Ще се почувства толкова удовлетворен.

Но ти никога не си правил това. Само да даваш, да даваш и да даваш е оскърбително и унизително. Егото ти, гордостта ти – това е в твоето подсъзнание. Мислиш си, че правиш огромна услуга на приятелите, на семейството и на познатите си, но защо всички те са се превърнали в твои врагове, ако услугата е толкова невероятна? Те виждат в очите ти, че ти даваш, но даваш от позицията на някой, който ги превъзхожда. А те всички са низши, получаващи.“

Той отговори: „Никога не съм мислил за това.“

Казах му:“ Това е състоянието на цялото човечество – на неосъзнатото човечество. Те никога не разбират, че получаването е много по-велико, то изисква много по-голяма сърце от това да даваш. Всеки може да дава. Но за да получаваш имаш нужда от такова съзнание, което не може да бъде унизено. Имаш нужда от толкова величие, за да можеш да имаш настройката „Кой може да ме оскърби?“

Kоето е наистина твое, не може да ти бъде отнето

Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно; неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.
Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.
Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб… така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.
И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.

ОШО

Любовта трябва да прерасне в приятелство

Двама души се влюбват... Ако любовта им веднага не се превърне в приятелство, рано или късно ще последва развод.

 Любовта трябва да прерасне в приятелство, в противен случай ще се появи враждебност. Нещо все трябва да се случи. Любовта е отваряне, тя веднага започва да прераства в приятелство, иначе враждебността идва. Любовта е плодовита. Ако не посадиш семената на красиви цветя, ще жънеш плевели - нещо все пак трябва да израсне на нейна почва. Когато любовта наистина се задълбочава, тя се превръща в молитва. Цялата нейна същност сега е несексуална, нечувствена. Изпитваш известно благоговение към другия - не полова страст, а страхопочитание. В присъствието на другия започваш да усещаш нещо божествено, свещено. Любимата се превръща в Богиня, любимият - в Бог.

Ошо

Животът не е механичен процес

Животът не е механичен процес. Той не може да бъде сигурен. Той е непредвидима мистерия. Никой не знае какво ще се случи в следващия момент. Дори и Бога, който смятате, че обитава някъде седмото небе, нито дори Той - ако е там - дори Той не знае какво ще се случи, защото ако той знае какво ще се случи след това живота е само един фалш, тогава всичко е написано предварително, тогава всичко е предопределено предварително. Как можете да знаете какво ще се случи по-нататък, ако бъдещето е ясно? Ако Бог знае какво ще се случи в следващия момент, тогава животът е просто мъртъв механичен процес, тогава няма да има свобода. И как може животът да съществува без свобода? Тогава няма възможност да се израства, или не да не се израства. Ако всичко е предопределено, тогава няма слава, нито величие.

Тогава вие сте просто роботи. Не - нищо не е сигурно. Това е моето послание. Нищо не може да бъде сигурно, защото сигурният живот ще бъде по-лош от смъртта. Нищо не е сигурно. Животът е пълен с неясноти, пълен с изненади – в това е неговата красота!

Ошо

Защо да не е само това...

Направи така, че сексуалният ти живот да стане медитативен ...
Подръж ръката на жената или мъжа си... защо да не е само това ... в тишина. Затвори очи и чувствай. Почувствай присъствието на другия, остави присъствието на другия да влезе в теб, вибрирайте заедно, трептете заедно и ако голямата Енергия дойде на разположение за вас – танцувайте заедно и ще достигнете такъв оргазъм, който ще ви пренесе в радост, която никога не сте познавали. Достигането на този оргазъм няма нищо общо със секса, в действителност той има много общо с тишината. И ако успеете да станете медитативни в секса, ако можете да останете в мълчание, докато правите любов, то това наистина ще е нещо като танц, няма да повярвате... Вие вече ще сте в процеса на минаването отвъд.

Ошо

Сексът е нещо, за което...

А сексът е също нещо, за което хората много, много се тревожат. Точно тази тревога и точно това усилие да се прави нещо е проблемът. Сексът се случва - не е нещо, което трябва да правиш. Трябва да се научите на източното отношение към секса, Тантра отношението. Тантра казва да бъдеш нежен към човека. Няма нужда да планираш, няма нужда да репетираш в ума си. Няма нужда да правиш нищо специално: просто бъди нежен и на разположение. Играйте взаимно с енергията си. И когато започнете да правите любов, няма нужда да го правите страхотно. Иначе ще се преструваш и другия човек също ще се преструва. Той ще се преструва, че е страхотен любовник и ти ще се преструваш...и двамата ще сте незадоволени! Няма нужда да се преструвате. Това е много тиха молитва. Правенето на любов е медитация. То е свещено, най-свято от светите. Така че, докато правиш любов с мъж, прави го бавно ... с вкус, усети го изцяло. И много бавно, без бързане, няма нужда да бързаш, има достатъчно време.

Ошо

Тези, които ти пречат, не знаят какво правят

Тези, които ти пречат - не знаят какво правят. Те спят. Няма съзнание в тях. Отричат всичко без да знаят какво наистина е добро. Такива винаги има. Дърпат те надолу, защото колкото повече се издигаш, толкова повече виждат своята низост. Завиждат. Ако ти не станеш пример за тях, кой друг?

Лошото е, както казваш че между тях има и хора които са близки до нас. Няма как, не можеш да угодиш на тези които не знаят какво искат. Единственото нещо което можеш да направиш е да станеш пример за тях. Тези които имат очи - ще го видят. Тези които те обичат истински - ще те разберат. Има много хора, които докато казват "обичам те" имат в предвид - "не ми нарушавай спокойствието, свърши работата вместо мен, издържай ме, дай ми пари, подчинявай ми се". Ако някой те обича истински, ти ще го почувстваш в сърцето си. Истинската обич е само една. Тя няма вариации.
Няма значение какво казват другите. Има значение ти какво правиш. Изгрей като слънцето и тогава другите ще дойдат сами да се стоплят. А тези които не искат, това си е тяхна работа. Слънцето грее без да се съобразява с това кой какво иска. То грее, защото за това е родено.

Ошо

Медитацията е естествено състояние, което сме изгубили

МЕДИТАЦИЯТА е състояние на не-ум. Медитацията е състояние на чисто, съзнание, без всякакво съдържание. Обикновено съзнанието ви е пълно с боклук, точно като огледало покрито с прах. Умът е постоянен трафик: движат се мисли, желания, преминават спомени, амбиции - това е постоянен трафик! Ден след ден. Дори когато сте заспали, умът функционира, точно това е сънуването. Той още мисли, още се тревожи и гори от нетърпение. Той се подготвя за следващия ден; продължава една подготовка, като подземно течение.
Това е състоянието на не-медитация. Точно обратното е медитацията. Когато няма трафик и мисленето е спряло, никаква мисъл не се движи, никакво желание не се възбужда, вие сте напълно мълчаливи -тази тишина е медитация. И в тази тишина може да се познае Истината, и по никакъв друг начин. Медитацията е състояние на не-ум.
А вие не можете да намерите медитацията чрез ума, защото умът увековечава сам себе си. Може да откриете медитацията, само когато отстраните ума, когато сте хладни, безпристрастни, когато не се идентифицирате с ума; като гледате ума как преминава, но без да се идентифицирате с него, без да мислите, че -аз съм ума.
Медитацията е осъзнаване, че аз не съм умът. Когато това осъзнаване прониква все по-дълбоко и по-дълбоко във вас, малко по малко идват някои моменти - моменти на тишина, моменти на чисто пространство, моменти на прозрачност, когато във вас нищо не се раздвижва и всичко е тихо. В тези моменти вие ще узнаете кои сте, ще узнаете мистерията на това съществувание.
Идва ден на голямо блаженство, когато медитацията става ваше естествено състояние.
Умът е нещо неестествено, той никога не става ваше естествено състояние. Но медитацията е естествено състояние, което сме изгубили. То е изгубен рай, но раят може да се възвърне отново. Погледнете в детските очи, погледнете - и ще видите безкрайна тишина, невинност. Всяко дете идва с медитативно състояние, но трябва да бъде въведено по много начини в обществото - то трябва да бъде научено как да мисли, да смята, да разсъждава, да спори, то трябва да научи думи, език, понятия. И малко по малко то изгубва контакт със своята невинност, То е заразено и замърсено от обществото. Превръща се в ефикасен механизъм; то повече не е човек.
Всичко, което е необходимо, е да се възвърне това пространство отново. Вие сте го знаели преди, така че когато за първи път познаете медитацията, ще бъдете изненадани - защото у вас ще се появи усещането а нещо познато и преди. И това усещане е вярно: вие сте я знаели и преди, но сте я забравили. Диамантът е изгубен в куп боклуци. Но ако можете да го изровите, ще откриете отново този диамант - той си е ваш.
В действителност той не може да бъде изгубен: може само да бъде забравен. Ние сме родени като медитатори, след това научаваме пътищата на ума. Но нашата истинска природа остава скрита някъде дълбоко в нас като подземно течение. Ако започнете да копаете малко по малко, някой ден ще намерите течащия още извор, извора на прясна вода. И това е най-голямата радост в живота - да го намерим отново. 

Ошо

Интимност просто означава...

Интимност просто означава, че вратите на сърцето ми са отворени за теб, ти си добре дошъл да дойдеш в него и да бъдеш гост. Но това е възможно само, ако имаш сърце, което не е вмирисано от потисната сексуалност, което не е някакво кипене на всякакви перверзии, което е естествено - толкова естествено, колкото са дърветата, невинно както са невинни децата. Тогава в него няма страх от интимност.

Това, което се опитвам да направя, е да ти помогна да облекчиш съзнанието си, да облекчиш ума си и да станеш обикновен. Няма нищо по-красиво от това да бъдеш прост и обикновен. След това можеш да имаш колкото приятели искаш, интимните връзки са възможни, защото не се страхуваш от нищо. Ти ставаш отворена книга - всеки може да прочете. Няма нищо за криене.

Ошо

Двете не са възможни едновременно

Първо привличаш, а когато нещото, което си поканил, дойде при теб, се уплашваш и избягваш. 
Тази игра на криеница е непрекъсната. Наблюденията ми са следните: женският ум иска нещо, но когато то дойде, ти никога не си там, за да го получиш. Така женският ум се превръща в едно дълго, безкрайно чакане. Във всеки момент осъществяването е възможно, но когато то наближи, жената се плаши.
Жената се моли за любов и се страхува от любовта, защото когато любовта дойде, тя носи със себе си смърт. Любовта трябва да донесе смърт, защото само тогава ти можеш да се преродиш. Няма друг начин. .....

...И когато казвам „жената", не трябва да ме разбирате погрешно. Много мъже се държат просто като жени.
В любовта всеки се държи като жена. Искаш да скочиш в непознатото, но не искаш да се отречеш от познатото. Искаш да се движиш с две лодки едновременно, но те се движат в различни измерения, диаметрално противоположни. 
Искаш да си си ти, а същевременно да имаш и нов живот. Искаш невъзможното. Искаш да се привързваш към това, което имаш, а същевременно и да израстваш - но самото привързване те възпрепятства да израстваш. Двете не са възможни едновременно.

Ошо

Постигнете същността на двамата свидетели

Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.

Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.

Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.

И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде чувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме изгубили индивидуалността си.

Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде. Индивидуалността е вашето собствено битие.

Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Личността съществува амо спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.

Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех...И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.

Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала... Ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.

Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършено нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено видение и мъжество да живее по този начин.

Мъдрецът винаги е непокорен, светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист. Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.

Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят. Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.

Христос го разпънаха, на папата се кланят.

Праведният владее характера си, мъдрецът - съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.

Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор.

Разберете принципите на двамата свидетели, избягвайте първия, потопете се във втория. Наблюдавайте обектите във вашия ум. Наблюдавайте мислите си, докато изчезнат, но когато изчезнат, не спирайте, не мислете, че вече сте пристигнали.

Сега трябва да направите още една крачка - започнете да наблюдавате наблюдателя. При наблюдението на ума, мислите изчезват. При наблюдение на свидетеля - последният се разширява, става всеобщ, космически.

Първата крачка е негативна - да се откажете от ума. Втората е позитивна - да се центрирате във вашето съзнание - наречете го Бог или Нирвана или както ви хрумне... 

Ошо

Ошо: Никой не е тук, за да изпълнява очакванията на някой друг

Енергията ви е съвършена. Има само един проблем – не слушате собствения си глас, а трябва да го правите. Не се обърквайте от други неща – следвайте собствените си чувства.

Ако се чувствате щастлив, бъдете щастлив; не мислете за нищо друго. Ако се чувствате тъжен, бъдете тъжен; не мислете за другите, за техните очаквания.

Вашата енергия тече по идеалния начин, но вие твърде много се съобразявате с другите, така че понякога се потискате, понякога сте псевдо-вие, неавтентични.

Гледате в очите на другите и после се опитвате да изпълните тяхната представа за вас. Това е проблемът.

Никой не е тук, за да изпълнява нечии други очаквания. И човекът, който се опитва да изпълни очакванията на някой друг винаги ще бъде нещастен, защото няма да бъде верен на себе си.

Той няма да уважава себе си, а да показваш неуважение към себе си е да показваш неуважение към Бог. И наказанието е нещастие. Уважавай себе си. Това не означава да бъдеш груб с другите, просто означава да бъдеш мек към себе си. Бъди нежен към себе си.

Вие имате извънредна нужда да развиете чувство на нежност към себе си. Вие сте твърде деликатен към другите, но много строги към себе си. Това е нещо, на което всички сме научени, да бъдем строги съм себе си и внимателни с другите, което е абсолютна глупост.

Ако не сте мек със себе си, мекотата към другите е просто шоу, представление, лицемерие. И няма да направи щастливи нито вас, нито другите, защото те ще разберат играта, особено тези, които са ви най-близки, тези които ви обичат винаги ще могат да прозрат играта.

Вие ще бъдете фалшив и тях няма да ги удовлетворява вашият фалш, защото фалшът никога не е могъл да удовлетвори никого. За да бъде наистина нежен и грижовен към другите, човек трябва първо да бъде нежен и грижовен към себе си. Ето къде не се справяте. Отпуснете се.

Бъдете любезен с другите, ако понякога трябва да действате против техните очаквания; извинете се, но не се преструвайте. Това е един от проблемите, които винаги се появяват в отношенията: вие постоянно се съобразявате с другия, другият постоянно се съобразява с вас и вие и двамата ставате фалшиви, неавтентични.

Как може любовта да израсте, ако и двамата не сте себе си, ако не сте искрени? Любовта расте в честност – тя е уханието на искреността. Човек трябва да бъде напълно искрен, само тогава любовта може да разцъфне. За това, по света има твърде много любовници и никаква любов, защото основното изискване никога не е било изпълнено.

Така че, от този момент, това е нещото, върху което да работите: бъдете напълно искрени. И се дръжте мило към себе си. Може да ви създаде малко проблеми в началото, но само в началото.

Скоро хората ще започнат да разбират – те ще могат да видят вашата истина… И ако вие се уважавате, другите започват да ви уважават и започват да уважават пространството около вас. Но ако вие не го уважавате, как някой друг ще го уважава?

Една стара поговорка гласи: "Ако аз не съм за себе си, кой ще бъде?" Тогава никой няма да бъде и вие ще бъдете изоставен в нещо като предверието на ада.

Поддържайте себе си и само така ще можете да подкрепяте и другите, защото тогава ще имате какво да споделите, да дадете. Енергията ви си е много добре – няма нищо грешно в нея, просто умът ви не спира да й се меси. Спрете да й се месите.

Из "Не гледай преди да скочиш" – Ошо

Седмата долина

И тогава идва СЕДМАТА ДОЛИНА, която е последната, окончателната - долината на химните, долината на празнуването.

Прераждането, възкресението, се случва в седмата долина. Това е значението на християнската идея за възкресение - че Христос е прероден, прероден в тяло от слава, прероден в тяло от светлина, прероден в божествено тяло. Сега няма позитивно, няма негативно. Сега няма двойственост. Човек е ЕДНО. Единството се е появило – това, което индусите наричат АДВАЙТА. Двойствеността е изчезнала. Човек е у дома.

Долината на химните... Ал Газали й е дал красиво име.

Сега нищо не е останало - само песен, песен на празнуване, възхвала на Бог, върховна радост. Това е, което аз наричам върховен оргазъм.

Ако трябваше аз да назова тази долина бих я нарекъл долината на цялостния оргазъм. Само празнуването е останало.

Човек е разцъфтял. Ароматът е освободен. Сега няма къде да се ходи. Човекът е станал това, което е търсел, копнеел, борил се е.

Човекът е парадокс. Той не е това, което е. Той е това, което не е все още. Но в деня, в който осъзнаеш върховното, смях ще се надигне в самото ти сърце, тъй като тогава ще знаеш, че винаги си бил това. То просто е било неизвестно за теб.

Бъдещето се е съдържало в теб, само скрито. Ти е трябвало да го откриеш. Тези седем долини са долините на разкриване.

Из "Слой след слой"

Шестата долина

Тогава идва ШЕСТАТА ДОЛИНА - БЕЗДЪННАТА долина.

Човекът изчезва. В петата, ти започваш да изчезваш; в шестата, теб вече те няма. Човекът е памет за миналото, ти изчезваш. В петата, човек влиза в смъртта; в шестата, смъртта се е случила, ти си мъртъв, вече те няма. Затова се нарича “бездънната долина”. Тя е най-болезнената, понеже е шестата - предпоследната. Човек минава през най-голямата болка на не-съществото, на небитието. Човек не може да го повярва - защото в определен смисъл ти съществуваш, а в определен смисъл вече те няма. Парадоксът е достигал до краен предел. Човек е и не е. Човек може да види собственият си труп - той е мъртъв - и все пак знае, че той вижда, така че трябва да съществува по някакъв начин, в някой смисъл. Всичките предишни идеи за аза са станали неуместни. Нова идея за аза се появява.

Смъртта се случва, човек изчезва. Това е което християните наричат разпятие. Нищото е пристигнало; човек е просто едно празно небе. Индусите наричат това самадхи, дзен хората го наричат сатори.

И... негативната страна е да се оплакваш. Ще бъде добре да ти напомня. На кръста Исус показва и двете отношения. Най-напред той се оплаква. Той поглежда към небето и казва: “Защо?

Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна. Той се оплаква. Той умира, а помощ не пристига. Той е на кръста - и някъде дълбоко в него трябва да е имало скрито желание, че божията ръка ще дойде и всичко ще бъде окей и кръстът ще стане корона и той ще се спусне с нова слава. Ня къде трябва да е има ло скрито желание в несъзнателната сърцевина на неговия ум - той може да не е бил съзнателен за това. Той бе чакал достатъчно дълго, последната крачка бе дошла. Той бе донесъл кръста си на хълма, бе търпял всякакви унижения, но бе очаквал, беше търпеливо очаквал – чакал за този момент. Сега ръцете му са заковани. Сега е въпрос на секунди и той ще бъде свършен. Сега не е останало време да чака вече, а помощта не идва и Бог не се вижда. Оттук този вик:

“Защо си ме изоставил? Защо си ме напуснал?” Това е негативната страна, естествено дори и на човек както Исус.

Ако мислиш за миналото си и се оплакваш – “Аз правих всичко, което бях помолен да правя, всичко, което ми каза да правя. Следвах те сляпо, и това е резултата? Това е осъществяването...?”

Позитивната страна е дълбоката благодарност. С втората, позитивната страна, човек забравя миналото, човек гледа в бъдещето и се доверява. Последният изпит е дошъл, окончателният изпит, и човек се чувства благодарен, че: “Ако това е волята ти, нека да бъде. “ Това е, което Исус направи. Той показа и двете отношения. Най-напред той показа негативното - което е много човешко. Аз обичам Исус, защото той показа това.

Той бе много човечен. Затова той казваше отново и отново: “Аз съм Син на Човека. “ Колкото пъти казваше: “Аз съм Син на Бог”, той казваше също: “Аз съм Син на Човека. “

Той бе вечност проявена във времето; той бе отвъдното дошло в света. Той принадлежеше и на света и на отвъдното.

Така и всеки Учител принадлежи - на двете. Единият крак е в този свят, другия крак - в другия. И в деня на разпятието, в момента, в който всичко изчезва, Исус показва и двете отношения. Първо, той показва отношението на “Сина на Човека”. Той казва: “Защо? Защо си ме изоставил? Аз съм се надявал, молил съм се, живял съм живот на добродетели - и това е осъществяването? Това е възнаграждението?”

Но тогава той незабавно разбира, че пропуска смисъла.

Ако това е волята на Бог, тогава така трябва да бъде. Той се предава. Позитивното е благодарност, предаване.

Със “Защо си ме изоставил?” той разпознава своето оплакване, своята човечност. Той трябва да се е засмял в този момент, трябва да е видял ограничението си като човешко същество, и го е отхвърлил. Незабавно той казва, неговото непосредствено заявление е: “Твоето кралство да дойде, Твоята воля да бъде.” Благодарността се е появила, предаването е цялостно. Сега вече няма нищо.

Исус умира като Син на Бог. А разликата е много, много мъничка. В само миг той се промени от човек в Бог. В момента, в който оплакването се промени в доверие, ти се променяш от човек в Бог. Той се превръща в молитва. “Твоята воля да бъде.”

Сега него го няма вече. Сега той няма своя воля.

 Из"Слой след слой"

Седмата долина