Книгата МУ на македонски

 

Всичко започна с Неговата огромна любов към хората и нашия неосъзнат, но искрен стремеж към Него...

Един ден Той изпрати Кану при нас, а после и нас ни изпрати при Кану…

Защото искаше да ни доближи до Себе си, а ние имахме нужда някой да ни покаже пътя.

Така вдъхновението и Любовта потекоха като реки към нас, а безкрайната милост и светлина и сега, неуморно напояват жадните сърца.

И само защото вдъхновението е заразно, някой записа безценните слова…

Така се родиха цели десет книги.

Всяка от тях има свой път и мисия, и е дошла в света, за да стопли поне една премръзнала душа…

Книгата МУ вече е достъпна и на македонски.

За контакт: Издателство Обликовна -Oblikovna

гр. Скопие

Календарът за 2023 дойде

 

Коледа наближава, а духът на лятото все още е толкова магнетично осезаем. Почти можем да чуем ехото от горещите летни дни с вкус на море и летни страсти...

Природата се преоблече в златно, земята разпъна шарените черги, а ето че скоро величествените бърда на Витоша ще побелеят и в полите ѝ ще се разнесе дух на празник с аромат на джинджифилови сладки и канела…

Ей така неусетно, като пясък измежду пръстите изтече и тази година, а ние вече с надежда и упование гледаме към новата, която, дай Боже ще ни донесе повече мъдрост, повече дълбочина, повече искреност, ще изпълни сърцата с любов и благодарност…

Защото….

Както изпод най-дебелия сняг тупти обещанието за пролет, така изпод дебелия сън пулсира надеждата за пробуждане...

С пожелание за една пробудена, мъдра и изпълнена с дух година създадохме календара за новата 2023, изцяло с картини на Перица Георгиев.

Магията на всяка от неговите картини ще изпълва дните ни с вълшебство, ще ни напомня, че животът е творчество, а творчеството е живот и ще ни вдъхновява за поезия.

За да усмихнем ежедневието си.

За да създадем неповторима атмосфера.

За да изживеем една влюбена и магическа година.

За да живеем в света, но да не сме от него!

Поръчай тук

Арт карти Кану

Скъпи приятели, „Арт карти Кану“ са 57 картини, подбрани в съответствие на 57 аспекта на нашето ежедневие, върху които Кану спуска светлина, мъдрост и духовното разбиране.

Общото между тях е това, че той винаги сочи към Съзнанието, което е Бог. Всички пътеки, през които минаваме, могат да ни отведат до Него, достатъчно е да обърнем посоката, да изместим фокуса. Защото това е мъдрост, която е записана в сърцето на всеки. Ето защо, докато четем, Кану ни подсеща за нещо, което ние вече някак вътрешно знаем, и само защото не се свързваме със сърцето си, не действаме от това.

По такъв начин, в безкрайната си милост и състрадание, Пробуденият идва за да ни подсети за това, което опиянени от събитията в самсара ние изцяло забравяме.

Метаноя - нова книга на Кану

 

За да стане истински в твоя живот, Бог трябва да бъде номер едно в живота ти. Затова е много важно човек да развие такова усещане, чувство, отношение. Затова хората мантруват, казват Кришна, Шива, Христос, казват ги, за да се подсетят за някой, че има някой такъв. В началото не знаят какво представлява. Какво значи „Христос воскресе“. Така пише там, значи възкръснал е, добре. Какво представлява точно Възкресението, не е ясно, но всички го повтарят. Не че не е възкръснал, аз не се съмнявам в това, обаче хората го повтарят като папагали, без да знаят какво е. Во Истину воскресе! Обаче какво значи „Во Истину воскресе“?

Из "Метаноя"

Новата книга от Кану

Книгата "Метаноя" е сборник лекции и притчи свързани с Христос и с християнството, които сме имали възможността да слушаме и да запишем на срещи с Кану (сатсанг).

Тя представлява един свеж поглед над християнските ценности и добродетели, проникнати от непредубедения взор на Буда и със сигурност ще събуди в сърцата на читателя порив и стремеж към Истината.

 

260 стр

Твърди корици

Лимитиран тираж

В наличност

Перица Георгиев – Пепси: Всеки трябва да се изрази, независимо дали е художник или не

 

Чувствувам сега, че в Македония нещо добро ще се случи, може би ще дойде нова креация от младите художници от младите хора на изкуството“, казва художникът Перица Георгиев – Пепси, чиято неформална камерна ретроспективна изложба под надслов „И в огъня, щом се запролети” беше открита в обект „Чифте Амам” на Националната галерия на Македония. На нея могат да се видят около седемдесет живописни платна, сред които репродукции на стенописи от групата "Зеро", която заема значителна част в художественото творчество на този автор, компактдискове с негова музика, както и негови книги.

Първата самостоятелна изложба на Перица Георгиев – Пепси е в Скопие през 1980 г., в тогавашния Младежки дом "25 май", а негови творби са представяни на самостоятелни и групови изложби в Сараево, Бреда, Щип, Кьолн, Нюрнберг, Бостън, София, Велико Търново, Банкок, Камбоджа...

 

След колко време отново излагате в Скопие и как преживяхте родния град, откъдето заминахте за България, където все още живеете по този повод?

 

— Не съм излагал в Скопие от около двадесет години, може би повече. Бях точно на откриването на изложбата и усетих свежест, ентусиазъм в града, жажда за нещо духовно, за свобода, като някакво събуждане. Хората сега искат повече свобода, много повече от преди, усетих, че се активира някаква жажда за изразяване. Радвам се, че на откриването дойдоха и млади хора, имах наистина интересни срещи. Зарадвах се и на една млада жена, дъщеря на мой колега от студентството, която беше бебе, докато учехме.

Предполагам, че сте се зарадвали, че изложбата е в Старата скопска чаршия, където сте живели. Вие сте се преместили в това пространство като млад художник, а тук сте учили във Факултета по изящни изкуства.

 

— В Чаршията се чувствам като у дома си, много естествено. Най-красивата част на Скопие е точно там, с "Галерия 7", с галерия "Чифте Амам", с Куршумли ан, със Сули ан... В "Галерия 7" правехме пърформанси, рисувахме с Беди Ибрахим. Това е много интересно пространство. Интересно е, че в такава стара архитектура от османския период се появява авангардно изкуство. Интересно е съчетанието на архитектурата, цялата атмосфера и авангарда, модерния изказ.

 

На откриването на изложбата свирихте на флейта, сред картините са изложени дискове с ваша музика, книги с поезия и вашите мисли за дзен, суфизма, както и репродукции на стенописи на известната, неформална арт група „Zero“ от Скопие, на която сте били член през 80-те години на миналия век. Как гледахте на необходимостта да се занимавате с ъндърграунд изкуство в онзи социалистически период, когато беше извоювана свободата на изразяване, но и в годините след това?

 

- Стана ъндърграунд, защото тогава учехме в Художествената академия и Владимир Величковски предложи да направим изложба в Музея на Македония, но ние като студенти не можехме да излагаме и аз предложих да изложим групово, без имена, неофициално. И така започнахме, дадохме името на групата „Зеро“, защото кои бяхме тогава - никой и нищо. Нямахме право да излагаме, бяхме под земята. 

След създаването на „Зеро“ трябваше да рисуваме на стената на „Галерия 7“, в ОУ „Тефиуз“ и рисувахме без пари. Някои мои преподаватели ни критикуваха, че унищожихме рейтингите, бизнеса на художниците (смее се). Не им вярвах много за бизнеса, а и някои художници работят без пари, защото ние рисувахме без пари. Казахме – просто ни купете четки и бои и ние ще създаваме творби с ентусиазъм.

 

Стенописите на „Зеро“ все още стоят по стените на основното училище „Тефиуз“ в Скопие и в Младежкия културен център. Видяхте ли ги може би, когато бяхте там за откриването на изложбата си в „Чифте амам”?

- Тогава нямах време да ги видя, но са исторически. Интересното е, че ние от „Зеро" имахме съвместни работи, нямаше значение дали някой ни дава пари или не, важното беше само да рисуваме. Така и свирехме, и правехме спектакли, имахме вътрешна нужда от изява. През осемдесетте години на миналия век всъщност се случи възраждането на чаршията. Кафенетата и чайните бяха отворени до три, до четири сутринта, имаше хора през цялата нощ, за разлика от преди, когато оставаха пусти веднага щом се стъмни. Това беше период на своеобразно възраждане на по-широко ниво. Спомням си го като време, когато хората бяха много по-позитивни, много по-отворени към другите, когато беше много по-лесно.

 

А как тълкувате днешните начини на художествено изразяване, имайки предвид факта, че нарекохте един творчески цикъл от 2021 г. „Cyber ​​​​art“?

 

- Този цикъл "Cyber ​​​​art" е един вид експеримент, защото се рисува с компютърна програма и това ми е интересно, защото аз намирам някаква връзка с компютъра, той е някой, с когото рисувам! Аз ще му кажа нещо и той ще ми каже нещо и така ще направим нещо заедно (смее се). Не съм против компютрите и технологиите, мисля, че е добре, до известна степен, зависи как го гледаме. Естествено нищо не може да замени природата и човека, компютрите са помощни средства, но хората са създали и компютъра и другите технологични неща и това не е толкова страшно. Не съм враг на технологиите, въпреки факта, че не съм голям компютърджия, но е ОК, нямам нищо против.

 

Притеснява ли Ви бързият ритъм на живот в този век, предвид това, че сте обърнат към ученията и духовните практики на Изтока?

 

– Бързият ритъм не може да ме притеснява, защото зависи от мен дали ще се дразня или не, дали ще бързам или не (смее се). Можем да се изнервим, можем да бързаме, можем да изпаднем в безсъзнание, но ако човек медитира, ако е съсредоточен във вътрешната тишина, във вътрешното спокойствие, във вътрешното чувство на любов, на тишина, на мир, тогава всичко е наред, това не може да го притеснява.

 

Кураторът на изложбата „И в огъня щом се запролети” Горанчо Гьоргиевски изтъква между другото, че вашите творби са „духовен хоризонт в търсенето на светлината, на първоначалното и оформянето на съвършенството в идеалното..." Как тълкувате това ваше търсене?

 

— Рисувам от дете и може да се каже, че почти не съм спирал. Така че това търсене всъщност е търсене на скритата реалност. 

Тази реалност, която виждаме, е една реалност. Има реалност, която е вътре в нас, има по-висша реалност, която много малко хора откриват. В това търсене на тази вътрешна реалност изразяваш себе си, така че нещо отвътре да излезе наяве, показваш вътрешните си състояния и така се отваря пространство за създаване на простор, безкрайна светлина. Изживяваш в себе си безкрайна светлина, безкраен мир, безкрайна радост. Тогава чувстваш, че си едно с тази вселена, с всичко, което съществува. Отърваваш се от страха и алчността, гнева и всички емоции, които ни тормозят нас, хората, от нашите, така наречени вътрешни демони. 

Страхът, гневът, омразата, всички негативни емоции трябва да бъдат изразявани, а не да ги крием от себе си и другите. Трябва осъзнаем, че ги имаме в себе си и да ги пуснем да си отидат. Не трябва да се привързваме много към тях, това не е Истината. Ние не сме гняв, не сме страх, не сме лоши хора. Те са като гости, идват, преживяваме ги, добре, даваме им чаша чай и довиждане. Всичко това трябва да се изрази, да се осъзнае, да се стигне до една светлина, една вътрешна тишина, една вътрешна светлина, в която човек да бъде спокоен. Да може да бъде спокоен, да медитира в тази тишина, в тази светлина и тук да изживее единство със себе си, и така да осъзнае себе си. Да намери спокойствие, тишина, любов, защото тези неща ние ги носим в себе си.

 

През последните двадесет години сте излагали в няколко страни, но най-вече в България. Как бяхте приет публиката там, от българските художници, в кой град сте излагали най-много?

 

— В България съм излагал в Пловдив, известен още като града на художниците, и в много други градове, но най-много съм присъствал с изложби в София. Имам идея за голям проект, който искам да осъществя - хората да рисуват заедно върху големи платна, независимо дали са художници или ученици. Да рисуваме заедно, за да се научим да живеем заедно! Мисля, че ще бъде много интересно. Вярвам, че всеки трябва да изразява себе си, независимо дали е художник или не. И в България съм правил такива проекти с деца. Децата имат невинност, чистота в изразяването си. Аз съм фен на детските картини. Ние, възрастните, трябва да намерим тази невинност, тази чистота в себе си. В България има култура, има търсене, както в Македония, както навсякъде. Хората изразяват себе си. Сега усещам, че в Македония ще се случи нещо добро, може би ще дойде ново творение от млади художници.

 

Представихте се на самостоятелна изложба в Банкок през 2019 г. Какви впечатления бихте могли да споделите от това събитие по този повод?

 

— Аз лично не съм пътувал до Банкок, мои приятели решиха да правят изложби там. Имах две изложби на интересни места, които бяха видяни от много хора. Но има още една изложба, перформанс, което не знам дали изобщо е записано, което се проведе в древния храм Ангкор Ват, в Камбоджа, през декември 2019 г. Организираха го мои приятели, които представиха мои картини и ми донесоха много интересни снимки от там. Този храм е моето вдъхновение още от началното училище, от часовете по география. Бях изумен, когато го видях за първи път на снимка и тази снимка я пазих дълго време, а интересното е, че след толкова години картините ми бяха показани точно там. Може би това съвпадение с Ангкор Ват, тази връзка, не е случайна. Това е пространство, което хармонизира, което предлага мир!

 

Катерина Богоева

Cooltura mk

Пламъкът на стремежа

 

Какво се готви в книжната кухня на Премананда...

"Пламъкът на стремежа" е следващият безценен диамант с вдъхновяващото слово на Перица Георгиев - Кану, който подготвяме да издадем съвсем скоро.

За разлика от предходните, тази книга няма конкретна тематична ориентация и спуска светлина и духовно разбиране върху множество активности от ежедневието, показвайки как всичко, което правим може да бъде практика, осъзнаване, ако ние действително внесем светлина и осъзнатост в нашето ежедневие.

Защото, както казва Кану:

"Думите, за да станат Истината трябва да ги изживееш. Божието слово съществува, има сила, има шакти, ама ти трябва да го изживееш. Не е достатъчно само да го четеш и повтаряш.. Защото ако беше достатъчно, сега нямаше да има войни, нямаше да има убийства. Християните нямаше да убиват хора, нямаше да се убиват и помежду си...."

 

С пожелание всеки един от нас да стане жива книга, въплъщение на това, към което мъдрите непрекъснато сочат.

 

Книга за духовния стремеж

 

Човек трябва да търси Истината в сърцето си, само в собственото сърце. Навътре погледни, навътре. Погледни навътре, счупи земните идоли и блясъка освободи. Освободи блясъка, светлината.

Светлината е затворена поради нашите привързаности за този свят, за това тяло. Поради това, че сме привързани за това тяло и поради това, че сме привързани за сетивата и това, което виждаме, ние изграждаме и Бог външно в някаква сетивна форма, за да можем да манипулираме и Него.

Затова в сърцето търсим Истината, в нашето собствено сърце, това е пътят да откриеш Истината, да не обожаваш идоли, да не си последовател на култ, да си истински търсач на Истината в твоето сърце.

Истината за твоето същество живее в твоето сърце. Ако намериш у себе си тази светлина и тази любов на Божественото и ако я изживееш директно, няма повече да си заблуден, ще знаеш, че не си тяло. И това е действително. Не си. И ако не си тяло, как ще обожаваш нещо с тялото и с ума? Това е изживяване, което човек трябва да има директно. И това е чисто изживяване, по-чисто от това, амин.

Няма по-чисто, защото няма какво да го замърси. Докато има нещо чисто, то може да бъде замърсено, обаче то е толкова чисто, че няма мръсотия никъде, защото няма никой, който може да го замърси. Няма двойственост, адвайта – недвойственост. Докато има двойственост, ще има замърсяване, ще има изчистване, ще има нещо, което е нечисто, но няма да има любов. Ще има страх. Само страх, непрекъснат страх. Религията не е страх, тя е любов, само любов, няма страх.

Живот в любов с Кришна.

Да живееш в единство с Бог, в любов с Него, където двамата стават едно. Където не може вече да има замърсяване, няма да има отделяне. Докато търсим Бог навън, ние сме приключенци. Бог е в твоето сърце. Няма къде да бъде. Просто само трябва – да се гмурнем достатъчно дълбоко зад цялата тъмнина на ума, цялото невежество, което е в нас, и да открием това, което е скрито. Това, което сме ние самите. А то е тук и сега. Няма къде да иде. Божественото винаги е присъстващо. То е присъстващо в нас, в най-голямата дълбочина, това сме ние самите всъщност. То е по-голямо от нас, а живее в нас. Божественото, което живее в сърцето на човека, е по-голямо от целия материален универсум. По - голямо. Материалният универсум е малък по отношение на онова, което живее в твоето сърце. Това, което живее в сърцето, е по-голямо, по-светло, по-красиво, по-божествено от всичко, което можеш да си представиш, замислиш, от всички фантазии на ума, много по-голямо. Много, много по-голямо.

То не може да бъде осъзнато със сетивата. Сетивата са безпомощни пред това нещо. Трябва да го изживееш, да имаш изживяване, за да разбереш, че това е Истината. Това не е философия. Не преподавам никаква философия. Аз не съм професор по философия.

Пламъкът на стремежа

Книга на Кану за духовния стремеж

 

Метаноя - приказки и лекции върху християнски ценности и добродетели

 

Приказка за бабата дявол

Дяволското в човека иска разделение. Иска да няма любов, хората да не се обичат. Има една история за бабата-дявол:

Един мъж и една жена много хармонично си живеели. Не повтаряли името Божие, ама имали хармония, обичали се. Един ден при тях дошла една баба и рекла:

— Мъжът ми умря и сега търся някое семейство да ме приеме да живея при тях. Имам пари, ама нямам къде да живея.

— Ще те вземем ние – казали те и я взели да живее при тях. Много добре си живеели, няколко дена, докато бабата-дявол не решила да направи нещо. Мъжът имал дюкян, бакалница и бабата отишла при него и му казва:

— Слушай, знаеш ли какво видях? Видях жена ти с един друг... като ги видях какво правеха, просто не мога да повярвам...

На мъжа му пламнала кръвта. Толкова ѝ вярвал на жената, а тя... Тръгнал той, ще отива да трепе жена си. Ще я накаже! Толкова го ударило...

Обаче бабата тръгнала преди него. По едно време гледа той, бабата върви пред него и влиза в една напусната къща. Доближил се да види къде отива и гледа, вътре трима дяволи. А бабата е единия от тези дяволи и тя говори на другите двама:

— Да знаете какво съм подготвила! Благодарение на мен сега тоя ще утрепе жена си. Много съм доволна от това какво зло направих.

Дяволите се ситят на лошите работи. Много се радват, когато направят някое зло за хората.

— И добре е, че не повтарят името на Бог – продължила бабата, – иначе щеше да ми е много по-трудно. Нямаше да мога да живея там, ако повтарят името Божие.

Мъжът чул това и веднага разбрал за какво става дума. Тръгнал към дома, да стигне вкъщи преди бабата. У дома жената го пита:

— Мъжо, какво става, защо си дошъл по-рано?

— Жено, имам нещо да ти кажа. Нямаме много време. Сега ще дойде бабата. Подготви се. Ще направим нещо – като влезе бабата, ние двамата в единство ще се концентрираме на нея и ще кажем: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Влиза бабата и те двамата подготвени: "Господи Боже Исусе Христе, помилуй нас!".

Изведнъж черен пушек почнал да излиза от очите на бабата. Дяволщината не може толкова да изтърпи. Така мъжът и жената убили дявола.

Дяволът умира, когато се сложи в такава ситуация, дето да няма къде да бяга, а да трябва да слуша името. И той не може да издържи на вибрацията на името. Когато повтаряш името божие, ти изчистваш сърцето и не могат баджанаците да те хванат. Затова е много важно да се мантрува, да се молиш, но не само механично, истински трябва да се повтаря името. Това е важно.

Запомнете, когато мантрувате или когато пеете името, опитайте се да направите едно сещане към това име, което пеете. Тогава ще се въвлечете в това, ще ви бъде интересно, ще искате да го кажете повече и повече пъти, защото това ще ви дава радост. Това са мощни мантри. Заредени са с огромна шакти. Всички тези мантри, молитви, и християнски, и хинду имат огромна сила в тях. Ако се свържете със сърцето, докато казвате тази молитва, мантра, тя ще изгори вашите демони.

За Исусовата молитва „Господи Боже Исусе Христе, помилуй ме“, се казва, че тя изгаря демоните. Къде са демоните? У нас. Ако ние кажем тази молитва с любов към Христос, с посветеност, ние ще изживеем тишина. Ще изживеем присъствието на Христос. Това е силата на Исусовата молитва. Това е една от най-мощните молитви в християнството. Това е буквално оръжие срещу нашите демонични навици, защото ние имаме демонични навици. Ние сме усвоили много навици, които не ни служат за добро. Вредят ни по някакъв начин. Чрез мантрата, чрез молитвата, ние ще отрежем тези навици. Ще осветлим всички спомени, всички записки, ще ги пречистим. Отвътре ще ни стане светло, необятно и радостно. Сатва. Медитацията започва от сатва гуна.

Из "Метаноя"

Християнски и еврейски истории

Избрани откъси от лекции на Кану - Перица Георгиев върху духовните ценности и добродетели

Книгата е на етап - коректор

Проповед на Басуи върху Единния Разум (One Mind)

 

Ако искате да се освободите от страданията на самсара, вие трябва да научите прекия път, по който да станете Буда. Този път не е нещо друго, а осъзнаване на собствения ви Разум (Mind). В такъв случай какво е този Разум? Това е истинската природа на всички живи същества; природа, която е съществувала преди нашите родители да се родят, което ще рече – и преди нашето раждане, и която съществува и в този момент, неизменна и вечна. Затова тази изначална природа се нарича „Лице на човека, преди неговите родители да са били родени. Този Разум е изначално чист. Когато ние се появим на света, тази природа не е новородена, а когато умрем тя не загива. Тя няма признаци на мъж или жена, нито е оцветена в нюанси на добро или зло. Тя е с нищо несравнима, затова се нарича природа на Буда. И все пак безбройни мисли произлизат от тази Себе-природа (Self-nature), както вълни се надигат в океана, или като отражения, сменящи се едно-друго в огледало.

Ако желаете да осъзнаете собствения си Разум, трябва, преди всичко, да се вгледате в източника, от който извират мислите. По време на сън или когато работите, когато стоите, или когато седите, задълбочено се питайте: „Какво е моят Разум?”, с неотслабваща решимост да намерите отговор на този въпрос. Това се нарича обучение или практика, или стремеж към истина, или жажда за осъзнаване. Това, което се нарича дзадзен, не е нещо друго, а вглеждане в своя собствен Разум. По-добре е самоотвержено да търсиш своя собствен Разум, отколкото всеки ден да четеш и декламираш многобройни сутри и дхарани безброй години наред. Такива старания, които не са нещо повече от формалност, принасят някои заслуги, но с времето си те губят своята сила и вие отново ще трябва да изпитате страданията на Трите Пътя на Злото (Three Evil Paths). Тъй като търсенето на своя собствен Разум води в крайна сметка към просветление, тази практика е необходима предпоставка към това да станеш Буда. Няма значение дали сте извършили десетте порочни постъпки или петте смъртни гряха – ако промените Разума си и постигнете просветление, незабавно ще станете Буда. Но не прегрешавайте и не чакайте спасение чрез просветление (от последствията на своите собствени действия), защото, нито просветлението, нито Буда, нито някой от патриарсите може да спаси човек, който в своите заблуди върви към дъното по пътя на порока.

Представете си дете, което спи редом със своите родители, и на което се присънва, че го бият или че е тежко болно. Родителите не могат да помогнат на детето си, колкото и силно да страда то, защото никой не е в състояние да проникне в съновиденията на друг човек. Но, ако детето се събуди, незабавно ще се избави от тези страдания. По същия начин, този, който осъзнае че неговият собствен Разум е Буда, мигновено ще се освободи от страданията, които произтичат (от непознаване на закона) на неспирните промени „живот-смърт”. Ако Буда би могъл да попречи на това, нима не би позволил дори на едно чувстващо (sentient) същество да попадне в ада*. Без Себе-осъзнаване е невъзможно да се проумеят такива неща.

*Това, което се подразбира, е, че Буда не е свръхестествено същество, което може да ни предпази от пропадане в ада, като ни дари с просветление и че просветлението, чрез което можем да се спасим от такава участ, се постига само по пътя на собствените ни усилия.

Що за господар (master) е този, който в този сегашен момент различава с очите си цветове и дочува с ушите си гласове, който в този миг повдига ръце и движи крака? Знаем, че това са функции на нашия собствен Разум, но никой не знае как точно това се случва. Възможно е да се твърди, че зад тези действия не стои никаква същност, но очевидно е, че това не става самопроизволно. И напротив, може да се предполага, че те са следствие на някаква същност, но така или иначе, тази същност е невидима. Ако човек признае, че този въпрос няма решение, всички опити да се върви (към отговор) по пътя на разсъжденията (reason) ще се прекратят, и човек напълно объркан, няма да знае какво да прави. В този благоприятен момент неговото желание да стигне до отговор все повече се усилва и усилва, без да чувства умора, безгранично. Когато това задълбочаващо се само-разпитване достигне самото дъно и това дъно не издържи и се продъни, не остава ни най-малко съмнение в това, че собственият ни Разум сам по себе си е Буда, че е Вселена на пустотата (Void-uniwerse). И тогава няма да има притеснения по повод живота и смъртта, нито истина, която да се търси.

В съня си е възможно да се заблудите и да загубите пътя за дома си. Питате някого да ви каже на къде да вървите или се молите на Бог или на Буда да ви помогне, но все едно, не можете да се приберете у дома си.. Но щом се събудите от съня си, виждате, че лежите в своето легло и че единственият начин да намерите дома си е бил да се събудите. Такова духовно пробуждане се нарича връщане към началото (return to the origin) или прераждане в рая. Това е разновидност на вътрешно осъзнаване, което може да бъде придобито с помощта на определена практика. Всеки, който обича дзадзен и прави усилия в практиката си, било то като монах, било като мирянин, може да достигне тези висоти. Но дори такова (частично) пробуждане не може да се постигне, освен по пътя на практикуване на дзадзен.. Ще допуснете сериозна грешка обаче, ако предполагате, че това е истинско просветление, при което не остават ни най-малки съмнения в неговата автентичност. Бихте заприличали на човек, който намерил бронз, се заблуждава, че намерил злато.

След такова осъзнаване питайте се още по-напрегнато така: „Моето тяло е като призрак (phantom), като мехурче в поток. Моят разум (mind), вглеждайки се в себе си е така безформен, каквото е празното пространство, и въпреки това там някъде се възприемат звуци. Кой е този, който ги чува?” Ако се разпитвате по този начин, при пълно потапяне, без нито за миг да отслабвате своите усилия, вашият разсъдък (rational mind) в края на краищата ще се изчерпи и само питането на най-дълбоко ниво ще остане. Накрая вие ще престанете да осъзнавате тялото си. Вашите закостенели представи и понятия ще изчезнат след това абсолютно, изчерпателно само-запитване, така както последната капка вода от пробит съд и съвършеното просветление ще последва, както цветове се разтварят на суха вейка.

При такова осъзнаване вие постигате истинско освобождение. Но даже и сега повторно отхвърлете това, което сте осъзнали, обръщайки се отново към субекта, който осъзнава, т. е, към самото дъно и решително вървете напред. Тогава природата на вашето „аз” ще стане още по-ярка и прозрачна в степента на изчезване на вашите измамни (delusive) чувства, подобно на скъпоценен камък, засияващ след повторна полировка, докато не озари цялата вселена. Не се съмнявайте в това! Ако вашата устременост е твърде слаба, за да ви доведе до това състояние в този ви живот, вие ще постигнете Само-осъзнаване по-лесно в следващия, при условие, че ще продължавате това само-запитване до самата си смърт, така както свършената наполовина работа вчера ще бъде довършена по-лесно днес.

В дзадзен не презирайте, но и не „обгрижвайте” възникващите мисли, а само изследвайте своя собствен Разум (Mind), непосредствения източник на тези мисли. Трябва да разберете, че всичко, което се появява във вашето съзнание (consciousness), или е видяно от вашите очи, е илюзия, нямаща под себе си никаква здравa основа. Затова не трябва, нито да се страхувате от такива явления (phenomena), нито да се поддавате на тяхното очарование. Ако съхраните разума си така празен, както празно е пространството, незамърсен от странични за него неща, никакви зли духове не биха ви смутили, даже на смъртното ви легло. Но докато сте в дзадзен не пазете в главата си и тези съвети. Трябва сами да се превърнете във въпроса: „Какво е това Разум?” или „Кой е този, който слуша тези звуци?”. Когато осъзнаете този Разум, тогава ще разберете, че той е самият източник на всички Буди и на чувстващите същества (sentient beings). Бодхисатва Канон е наречен така защото е придобил просветление възприемайки звуците (т. е, разпознавайки техния източник) на околния свят.

Докато работите, докато почивате, не преставайте да се опитвате питайки се да осъзнаете, кой е този, който слуша. Макар вашето самозапитване да е станало почти неосъзнато (unconscious), няма да успеете да откриете този, който слуша и всички ваши усилия ще бъдат напразни. И все пак звуци ще се чуват, затова продължавайте да се питате на още по-дълбоко ниво. Накрая и последната следа от себе-възприятие (self-awareness) ще изчезне, и вие ще се почувствате като безоблачно небе. Вътре в себе си няма да намерите „Аз”, нито ще откриете някой, който да слуша. Вашият Разум e подобен на Празнота, но не съществува нито едно местенце, което може да се каже, че е празно. Това състояние често се бърка със Себе-осъзнаване (Self-realization). Затова продължавайте да се питате още по-напрегнато: „Кой е този, който слуша?” Ако отново и отново се задълбавате в този въпрос, забравяйки за всичко останало, ще изчезне даже и чувството за празнота, и вие ще престанете да възприемате каквото и да било – освен „непрогледна” тъмнина. Не спирайте дотук, продължавайте да се питате с всички сили: „Кое е това, което слуша?”. Въпросът ще бъде приключен само когато вашето питане бъде напълно изчерпано и тогава ще почувствате себе си като човек върнал се от света на мъртвите. Ще се срещнете лице в лице с всички Буди и Патриарси от всички вселени от миналото и настоящето. Проверете се с този коан: „Монах попитал Джошу (Joshu): „В какво е смисълът на идването на Бодхидхарма в Китай?”. Джошу отговорил: „В гората – дъб!”. Ако и след този коан във вас остане и най-малко съмнение, продължавайте да се питате: „Кое е това, което слуша?”.

Ако не постигнете осъзнаване през този си живот, кога може да се случи това? Когато умрете няма как да избегнете един дълъг период на страдания в Трите Пътя на Злото (Three Evil Paths). Но какво е пречка за осъзнаването? Нищо друго, освен вашият половинчат стремеж към истината. Помислете за това и се напрегнете до крайния предел.

Басуи (Bassui Tokusho (抜隊 得勝, 1327–1387)).

Превод Shi Jian 岁月香站隱士