събота, 4 март 2017 г.

Бхакти и джнана


Ученик: Шри Бхагавата (Пурана) очертава пътя, чрез който да открием Кришна в сърцето като се прекланяме пред всичко и като гледаме на всичко като на Самия Бог. Това ли е пътят, водещ към Себереализация? Така не излиза ли, че е по-лесно да почитаме Бхагаван във всичко, до което „умът” се докосва, отколкото чрез умственото изследване „Кой съм Аз?“ да се стремим към онова, което е над ума?
Махарши: Да. Мислиш ли за Бог, или не, когато го виждаш във всичко? Би трябвало да мислиш за Него, за да го виждаш навсякъде около теб. Да помниш Бог се превръща в дхяна (медитация), а дхяна предшества Реализацията. Реализацията може да бъде само на Себето и в Него. Тя никога не е отделна от Себето, а дхяна трябва да я предшества. Няма значение дали насочваш дхяна към Бога или към Себето, защото целта си остава същата. Не можеш да избягаш от Себето по никакъв начин. Нима желаеш да виждаш Бог във всичко, само не и у теб? Ако всичко е Бог, нима ти не си включен към тази съвкупност? След като ти самият си Бог, толкова ли е чудно, че всичко е Бог? Този метод се преподава от Шри Бхагавата, а и от други учители. Но дори при тази практика трябва да има наблюдаващ или мислещ. Кой е той?
У: Как да видя Бог, който е всепроникващ?


М: Да видиш Бог значи да бъдеш Бог. Няма „всичко” отделно от Бог, което Той да прониква. Единствено Той е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар