вторник, 22 декември 2015 г.

Валмики


Валмики седеше на сламената си постелка, с лице към Изток. На дланта си той държеше капка вода и вглеждайки се в нея, ясно виждаше Рама и Сита. Виждаше ги да се движат, чуваше ги да говорят и да се смеят. Виждаше целия живот на Рама в капката вода; държеше на длан отминалите светове - и така, стих след стих, съчиняваше Рамаяна - възхитителна за ухото, привлекателна за ума, истинско щастие за сърцето.

Името му беше Ратнакар.... Той беше опасен разбойник. Той убиваше и плячкосваше в гората и така изкарваше прехраната на семейството си. Един ден той залови един човек, върза го за едно дърво и му рече: „Давай всичко което имаш“. „Нямам нищо“ – отвърна човекът, „имам само една вина. Да знаеш, че това, което правиш не е хубаво и един ден ще идеш в ада заради действията си.“ Този човек бе Нарада.
Защо да ида в ада? Учуди се Ратнакар – та аз правя това за семейството си, не го правя за себе си. Така изкарвам прехраната им.
Ти го правиш за тях, но те няма да идат в ада с теб. Ще идеш в сам. Отиди, попитай ги и ще видиш.
Ратнакар се замисли. Същата вечер той попита майка си и баща си, дали ще споделят с него ада ако се наложи да иде там, заради това, което прави.
Ние не знаем, че си разбойник - отвърнаха те, - не искаме да идем с теб в ада... Не, няма да идем с теб в ада. Ти правиш това, така че ти оправяй се сам с последствията.
Ратнакар се върна при Нарада. Отвърза го и го попита:
Прав беше, няма да споделят с мен ада, кажи ми какво да направя, за да не ме сполети такава зла участ?
Спри да крадеш и да плячкосваш, сядай и започвай да мантруваш – повтаряй името Рама.
Нарада даде мантра и посвещение на Ратнакар и го остави да практикува. В началото, поради натрупана тежка карма, Ратнакар не можеше да казва Рама, така че той мантруваше Мара. Повтаряше Мара, Мара, Мара. Поради неговата всеотдайна упоритост, скоро кармата му започна да олеква. Започна да казва Рама. Мантруваше Рама, Рама, Рама По няое време, поради интензитета на покаянието той влезе навътре, изчзнал умът, изчезна времето. И така мравките направиха мравуняк около неговото тяло. Той седял в самадхи, и мравките не му пречели.
В един студен зимен ден, Нарада пак дойде при него и го повика: „Валмики излизай от мравуняка.“ Валмики означава - този, който се родил от мравуняка.
„Назови ми поне един честен човек и аз ще стана.” Заговори  Валмики.
„Рама!” отвърна Нарада. „Хайде Ставай!”
„Кой е Рама?”
„Рама е владетелят на Айодхя. Той е роден в Слънчевата раса и е наследник на Слънцето; той е храбър и благороден, а в битка е решителен. По заповед на Рама, неговата прелестна кралица Сита пътува с колесница към гората, и въпреки че още нищо не подозира, тя ще бъде изоставена тук. Ако не я утешиш, ще се удави в Ганг и ще убие не само себе си, но и още неродените синове на  Рама.”
„Какво е сгрешила?”- попита Валмики.
„Нищо” - рече Нарада. - „Сита е невинна и безупречна. Рама е принуден да я отпрати, защото народът злослови срещу нея. Стани, спаси живота й и я вземи да живее тук, с теб и твоите побратими; съчини песен за Рама и нека я научат и двамата сина на Рама.”
Валмики стана и се освободи от втвърдения мравуняк. Четири момчета изтичаха към него откъм реката, викайки: „Жената на някой велик войн плаче край брега на Ганг. Красива е като богиня, паднала от небето; тя е объркана и съвсем сама. Отиди, посрещни я, защити я…”
Валмики се затича към Сита на брега на реката.
„Сита, остани в моята колиба, тук ще намериш бащин дом, макар и на чужда земя, а ние ще се грижим за теб като за своя дъщеря.” Гледайки Сита, той си помисли: „Каква добра жена и колко е хубава!”
Жените на отшелниците бързо наобиколиха Сита и я поведоха към домовете си. Тогава Нарада си замина. Валмики отиде на реката и се изкъпа в бистрите води на Ганг. После седна и се облегна да си почине на един камък. Загледа се в две бели водни птички на близкото дърво. Мъжкият влюбено пеше на своята женска, когато пред очите на Валмики, една стрела го уцели и малката птичка падна от клончето. Тя тупна на земята, потрепна за миг и се отпусна мъртва. Капки кръв обагриха перата на крилцата й. С ранено сърце женската изплака: „Твоите дълги пера! Твоите песни чудесни!” След малко от гората излезе ловец на птички, с лък в ръка. С разтуптяно сърце Валмики прокле убиеца:

„Покой да не намериш
през дългите години на Вечността,
за това, че птичката невинна, влюбена уби”

Едва що съгледа Валмики, ловецът се втурна да бяга, но треската вече бушуваше в кръвта му. До вечерта той умря. Натъжен и потънал в размишления Валмики се запъти към колибата си: „Точно такъв си спомням живота в света”. После се сети: „Думите, с които го проклех, приличат на стих, и този стих може да стане песен, която да бъде изпята.”
Дни наред в главата на Валмики се рояха слова. Той не можеше да мисли за нищо друго и редеше стих след стих. На четвъртия ден след спасяването на Сита, Бог Брахма, създателят на световете, се яви пред новия дом на Валмики.
Валмики поздрави Брахма, покани Го да седне до него, но макар и седнал очи в очи с Прадядото на цялата Вселена, Валмики не можеше да забрави двете бели птички: „Какво престъпление! – мислеше си той - Кого ще нахрани тая птичка, по-малка дори от хапка месо! Каква полза от свят, в който няма и зрънце милост?”  
Брахма чу тези мисли толкова ясно, колкото ако Валмики му ги беше изкрещял в ухото. Той му каза: „Тук значи, край реката, се роди първият стих на света - от жалост, от любов и състрадание към една мъничка птичка, която направи от тебе поет. Използвай своята новооткрита дарба, за да разкажеш тази приказка за Рама, защото твоите стихове ще победят Времето. Докато твориш поемата, животът на Рама ще се разкрива пред теб, и нито една твоя дума няма да бъде неистинна.” Бог Брахма се върна в своите небеса.
Няколко месеца след като Валмики започна да пише своята поезия, Сита роди близнаци. Валмики ги кръсти Куса и Лава. Те толкова приличаха на баща си Рама, колкото отраженията на Луната приличат на самата нея.
 
 Докато Валмики пишеше, Куса и Лава растяха. Когато те пораснаха достатъчно, че да могат да помнят, той започна да ги учи на Рамаяна. И така, до към дванайсет годишната им възраст, Валмики доведе историята си до настоящето и Куса и Лава знаеха всяка строфа, пееха Рамаяна с флейта и барабан, досущ като Гандхарвите, небесните музиканти.
Същата година владетелят Рама даваше празненство в гората Наймиша. Куса и Лава упражняваха своята песен у дома. Много жители на гората идваха да ги слушат. После всички заедно отиваха на празненството на Рама. Валмики криеше Сита в колибата си, но изпращаше Куса и Лава да пеят Рамаяна на празника. Когато те запяваха, хората оставяха всичките си занимания, за да ги слушат. Песента на Куса и Лава бе толкова омайна, че всички на празненството застиваха неподвижни и слушаха в захлас. Дори владетелят Рама всеки ден идваше да ги слуша. Той дълго гледаше двамата си сина, които никога не беше виждал, чудейки се кои ли са те, а до Рама стоеше златна статуя на Сита - Рама я обичаше, макар да я бе прогонил надалеч.
Куса и Лава започнаха: „Песен за кралска слава пеем ний. О, слушайте.”

Рама, освободи ума си от зла мисъл и зла воля; това е песента на Валмики. 

сряда, 2 декември 2015 г.

Стрелец 23.11 - 21.12


СТРЕЛЕЦ: огнен знак, подвластен на Юпитер, планета благотворна, планета на сполуките.
Уравновесен характер, философски дух.
Както Юпитер, царят на Олимп съединяваше в себе си качествата на всички богове: красота, сила, справедливост, вяра, нравственост, твърдост, вярност, тъй на планетата приписват всички тези дарове, които следователно характеризират родените под знака на СТРЕЛЕЦ.
Символът, който представлява този знак е твърде красив – един кентавър – стрелец отправя стрела към невидимото. Този кентавър веднага определя природата на СТРЕЛЕЦА – получовек, полуживотно, той е изправен пред избора между едно напреднало и едно първично същество.
И двата типа имат особен чар. Първичният неподчиняващ се тип – отхвърлящ всяка цивилизация. Развива революционните си склонности, той е фанатик, могъщ, пламенен, все едно дали действа в политиката или религията. В последния случай той търси преди всичко своята собствена правда и може да се присъедини към някоя секта. Лошите страни на характера му го правят често арогантен, нахален и скептичен. Той може да бъде насилник и борец като Кентавъра, който галопирайки тъпче земята с копитата си. Той развива някаква дейност винаги виталността му е огромна, както и бързината, с която разбира и действа. Той има успех при жените и при младите, които увлича след себе си. Тръпнещ, брутален, войнствен и воюващ СТРЕЛЕЦЪТ – Кентавър тича срещу бурите, мечтае за блясъка на завоеванията. Той е един ураган, който обича преди всичко урагана. Той е пират, сатрап, моряк, войник, той умее да маневрира срещу вятъра. Тези СТРЕЛЦИ са последните авантюристи на века, защото цивилизацията лека – полека ги укротява.
Вторият тип СТРЕЛЕЦ, онзи, който изстрелва стрела към невидимия, търси както свидетелства символът, един далечен обект. Той познава само едно правило в живота си, истината. Той е нещастен любовник на тази мъчно управляема богиня и не рядко виждаме как един еволюирал СТРЕЛЕЦ прави хиляди поразии около себе си със своите понякога неприятни търсения на истината.
При него вкусът към борбата се преобразява в любов към спорта, нуждата от шумни надбягвания се превръща в желание да пътува, а физическата буйност в духовна сила. Този СТРЕЛЕЦ – лъконосец не въстава срещу обществото, напротив той чудесно се враства в него, търпи хората и тяхната досадливост, защото има философски насочена сила и е твърде толерантен, поради незаинтересованост и безразличие спрямо всичко, което засяга живота на другите… Изобщо толкова неща идват до главата на СТРЕЛЕЦА, че той пази сили само за себе си.
Интуицията в работата му, както и в частния му живот, е твърде силна. Той има случаи на нечуван късмет. Върви по улицата и среща някого, когото търси от 20 години, изоставя важна сделка и се спасява от финансова катастрофа, решава да купи или да продаде акции и внезапно реализира големи печалби.
Поради всичко това човек не може да повлияе на един СТРЕЛЕЦ. Той знае предварително какво трябва да прави. Той умее да живее приятно, с радост и оптимизъм, владее изкуството да разговаря и да пленява приятелите си, умее да вижда и да разказва, да обяснява, но е твърде чувствителен и млъква щом престанат да се възхищават от него. Малко патетичен, той понякога се хваща на собствената си въдица. Обаче му прощават винаги, защото неговите преценки са разумни и обективни. Той умее да вземе фактите, да ги раздели един от друг и после отново да ги събере в едно цяло. Той е голям майстор на ребуси и главоблъсканици. Изпитва ужас и от досада, затова предпочита самотата пред досадни хора. Всеки знак на зодиака има собствени неизменими характерни черти и свой собствен, неподдаващ се на имитация ключ. СТРЕЛЕЦЪТ е знак на духа и това едничко предразположение го дарява с благородно вдъхновение и със средствата да отговори на всякакъв вид призиви. В този случай стрелата, която лъконосителят изпраща към небето, става символ на собственото му освобождение.
Тази нужда от бягство, от освобождение СТРЕЛЕЦЪТ – човек ще я превърне в реално действие като Жан Жемон, освен ако не я превърне в поезия, в музика, в религиозни, философски или хуманитарни изследвания. Някои СТРЕЛЦИ са пристрастени към окултизма, към свърхестествените науки. Те са мистици и обичат да бъдат в хармония с върховното същество. Те не обичат да бягат заради самото бягство, те търсят в небето допирни точки в чудесното. Те никога не тръгват просто за да тръгнат. Ако се посветят на изкуството, то е за да намерят там господа. За тях земята е твърде малка и може би настъпването на междупланетната ера ще донесе на търсещия им дух едно ненадейно решение. Тази способност да разбира Космоса засилва интелигентността и придава изключителна острота на техните възприятия.
Превъзходни преподаватели, те могат да бъдат и висши съдебни или административни служители, държавници, хора на изкуството или професионални спортисти, изследователи. Но тяхното истинско занятие, ако съществува такова е да пътуват.
СТРЕЛЕЦЪТ изпитва ужас да се установи на едно място окончателно. Той може, разбира се, да превъзмогне този страх, но неговото тайно желание е да пътува колкото може по-дълго. Като пощенските гълъби той има вродено чувство за ориентация и за придвижване в пространството. Още при първа възможност той свързва професионалната си дейност с тази нужда да се движи, в което успява винаги, защото се сдобива на път с полезни и често могъщи приятели. В живота му има нещо авантюристично и често случайните обстоятелства му помагат да успее в чужбина. Той умее да трупа в паметта си много неща. Любопитен, той се вдига на път за да види един пейзаж, един паметник. Той е археолог – любител, историк по инстинкт. Той обича красотата на всяка страна, която с уважение е посетил. Умее да разказва и може да бъде превъзходен репортер, фотограф и писател пътешественик. Всъщност той е задължен постоянно да подхранва своя дух. По-късно той много се гордее със знанията си, придобити по този път. Тъй като не понася никаква критика върху своя начин на виждане, той може да допусне грешка в разсъжденията си. СТРЕЛЕЦЪТ не може да оцени истинската стойност на парите и може да бъде страшен разсипник. Сетне някой ден той ненадейно забелязва глупостта си и става свирепо стиснат.Той обича колите, защото обича да пътува, но шофира посредствено рискува да направи катастрофа от невнимание. Всички СТРЕЛЦИ обичат безкрайно животните и къщите им са пълни с котки.
ЖЕНАТА СТРЕЛЕЦ
– мъдра И жените също както мъжете могат да бъдат, първичен тип (Кентавъра) и напредналия тип (човека). В случай, че надмощие е взел Кентавъра, жената СТРЕЛЕЦ ще бъде по дух „сбъркано момиче“, прелъстителка, жива. Тя ще обича спортовете, ездата, гимнастиката, малките бързи коли, ще желае да стане еквилибристка, да танцува и да скача. Тя се бунтува, защото е независима, дива, своенравна. Тя е жена, която успява винаги в попрището, което е избрала, защото има жив ум и твърде развит практически дух.
Другата жена – СТРЕЛЕЦ, еволюиралият тип, е по-общителна, изпълнена с очарование, не тъй лукава както първата. Също обича независимостта, но преди всичко духовната независимост и знае добре какво представлява в нейната епоха културата, семейното огнище, любовта. Във всичко, каквото прави, тя внася някаква нотка на достойнство. Нейната къща е красива, във всеки случай такава я вижда в мечтите си. Там библиотеката заема голямо място и животът и се върти около книгите, музиката и оживените приятелски разговори. Тя обича да господства и отрича всяка тирания, отрича я по свой начин, като млъква или избягва. Тя не обича да бъде мамена в чувствата си. Ако това стане отвръща със същата монета. Тя е чувствителна към любознателността и вниманието. Без това любовта губи за нея голяма част от интереса си. Тя може първа да престане да обича. В такъв случай тя няма да си даде труд да скрие реакцията си. В копнежа си към безгрижие и свобода тя търси винаги да избегне онова, което може да и навлече неприятности и скука. Крайната й чувствителност често я кара да изпада в луда радост или в пълна депресия. Нейната мечта да царува в семейното огнище, когато успее да го създаде. Тя прави тогава всички усилия да поддържа всички (около тях) като обича един интелектуален и морален климат от висока класа.
Като СТРЕЛЕЦА – мъж тя обича природата и градината. Нейният дух не е тъй авантюристичен, но тя предприема всичко с чувството, че отваря една книга с приключения, която й предстои да изживее. По същата причина тя се отегчава бързо и се уморява от еднообразието, шумоленето на ежедневието. Нейния дух не е никога изцяло отдаден на един мъж и тя пази за себе си носталгията по онова, което тя няма да изживее и което тя знае, че съществува. Жената СТРЕЛЕЦ е учителка, писателка, документалистка, професионална спортистка, художничка, тя преуспява и в изследователската кариера. Като мъжа СТРЕЛЕЦ тя обича хубавата кухня и знае да цени доброто кино. Като него и тя има смущения в здравето, дължащи се на интоксикации на нервни напрежения и увреждания, но остава хубава и привлекателна до твърде напреднала възраст.
МЪЖЪТ СТРЕЛЕЦ
дълбоко влюбчив не прави компромиси в страстта. Обикновено той не е шампион по вярност, но рядко неговите авантюри в любовта го занимават изключително и той е склонен бързо да ги ликвидира.
Понеже е много суетен и чувствителен към чуждото възхищение, той има нужда от комплименти.
Преди да се ожени или да установи трайни връзки, той е направил вече многобройни сантиментални опити.
ДРУГИТЕ ЗНАЦИ И СТРЕЛЕЦА
Представителите на този знак, които чувствуват дълбока нужда от семейни връзки, има благоприятната възможност да образува щастливи съюзи със знаците ОВЕН, ВОДОЛЕЙ, ВЕЗНИ и ЛЪВ. По-малко благоприятни поради противодействието, което могат да срещнат, са отношенията с ДЕВА, РИБИ и БЛИЗНАЦИ.
С ОВЕН – лесно се поражда симпатия или добра любов от пръв поглед. Поради темперамента си двата знака могат да се разбират твърде добре, също и да работят плодотворно. Но и от двете страни има известна тенденция към невярност. Все пак бракът между тях е понякога много сполучлив.
С ТЕЛЕЦ – може да се появи силна симпатия, но един съюз между тях често остава повърхностен.
С БЛИЗНАЦИ – един съюз между тях, макар и че ги свързват много допирни точки, ще се базира само върху физическото привличане и ще има малко шансове да съществува. Обаче взаимното сътрудничество в работата е твърде благоприятно. Тези два знака силно обичат пътуванията и разместванията.
С ЛЪВ – и за двата знака са характерни искреност, импулсивност и лоялност. Има някаква прилика както в характерите им, така и в темпераментите им, следователно съюзът между тях е много благоприятен.
С ДЕВА – макар и трудно може да се постигне щастлив съюз, помежду им съществува известно чувствено привличане. Главната пречка за семейното им щастие е различният начин, по който гледат на живота и света. Но  могат да се разбират в духовната и моралната област.
С ВЕЗНИ – много сходства. Решителният характер на тези два знака позволява да се осъществи дружно семейство. Те могат да намерят почва за разбирателство в работата.
Със СКОРПИОНА – взаимното уважение прави често връзките им щастливи. Отношенията в работата се оказват плодотворни и за двамата.
Със собствения си знак СТРЕЛЕЦЪТ може да се разбира добре както в брака, така и в работата и в приятелството. Техните отношения са по-трудни ако рождените им дати са твърде близки. Тогава физическото привличане може да се превърне в искрено приятелство.
С КОЗИРОГ – намира много допирни точки. С улегналата и сериозна натура на КОЗИРОГА може да се създаде дълбока връзка, особено ако СТРЕЛЕЦЪТ събуди  страст у него.
С ВОДОЛЕЙ – еднакво живи и активни, те имат много допирни точки и сходства както духовни, така и физични. Явни трудности могат да възникнат, ако ВОДОЛЕЯТ забележи неверността на СТРЕЛЕЦА, защото рядко успява да я превъзмогне и търпи.
С РИБИ – многобройни противоречия. Тези два знака рядко образуват трайни и щастливи съюзи, въпреки че физически силно се привличат. Различията им в разбиранията за живота са явни. Те обаче имат известно щастие с децата.
Един от хората, които през последните 30 години накараха светът да говори много за тях – Уинстън Чърчил, е типичен представител на знака СТРЕЛЕЦ. Живот, пълен с приключения, пътешествия и най-разнообразни дейности, който със своята интуиция с невероятната си воля и с необикновено умение успява да застане срещу опасностите и изненадите на една световна война и съумява да задържи кормилото. Всичко това е в голямата традиция на СТРЕЛЕЦА. Неговата природа с най-разностранни аспекти направляваше интереса му към много дейности, от живописта до литературата. Самият той разкри, че най-важните му решения и действия са били повлияни от интуицията и куража на момента. Така действуват всички СТРЕЛЦИ.
ДЕЦАТА СТРЕЛЦИ
– мечтателни и импулсивни. Още съвсем млади, малките СТРЕЛЦИ са твърде импулсивни и въобще склонни към опасните игри и приключения. Те са деца, които не обичат да седят в къщи, и затова е важно майката да бди над тях със зорко око. Всичко у тях е движение, порив.
Те са обикновено весели и щастливи. Имат борчески дух и затова често се сблъскват с околните. Но те умеят да обърнат произшествията в своя полза. Родителите им трябва да се отнасят тактично, едно погрешно насочено или пресилено обучение може да парализира живота им и да разруши положителните страни на характера им. Трябва особено да се избягват споровете и семейните кавги в тяхно присъствие, защото поради безкрайната им чувствителност и възприемчивост могат да причинят непоправимо зло.
Те обичат много природата, животните, движението. Добре е да ги насочваме към спорта и да ги учим на чужди езици, към които те имат вроден афинитет. Те обичат четенето и научните, фантастичните и историческите книги. Ако и да им липсва прилежност, те учат с голяма лекота. Често съдбата на СТРЕЛЕЦА е начертана отнапред и децата вече носят товара и.
Ако сте родители на млади СТРЕЛЦИ, увличайте ги често в големи приятелски разговори и те ще ви разкрият в атмосфера на доверие своите проблеми и мечти, които макар и още неясни, ще бъдат много показателни за вас, за да може по-добре да разберете децата си и да ги водите към най-добрия път.
Известни личности родени под знака на Стрелеца:
Рилке, Тулуз Лотрек, Жан Мермоз, Кристина Шведска, Мадам дьо Ментенон, Сюркуф, Андре Жид, Стефан Цвайг, Чърчил.


понеделник, 23 ноември 2015 г.

Пиеса Гаятри Мантра



Историята за Гаятри мантра

РОЛИ:

РАЗКАЗВАЧ
ВИШВАМИТРА
ВОЙСКА
ВАСИЩА
КАМАДЕНУ
ИНДРА
ГАНДАРВИ
МЕНАКА
ПЕВИЦА
ТРИШАНКУ
БРАХМА
ЖЕНАТА НА ВАСИЩА


Сцена 1

Разказвач: В едно далечно царство, в едно далечно господарство, в гъстата дълбока гора живял с жена си мъдрец на име Васища. Те живеели скромно, в бедна колиба. Цялото им богатство била една крава, на име Камадену. Камадену била чудна крава – тя била кравата, която изпълнява всички желания. Въпреки че притежавал кравата, която изпълнява всички желания, Васища живеел много бедно и скромно. Всъщност, тази крава можела да бъде притежавана само от човек, който няма желания.
Един ден царят на това царство – Вишвамитра, заедно с войската си излязъл на лов в гъстата гора, в която живеел Васища. В края на деня,  царят и войниците му, вече уморени и силно изгладнели, потърсили място където да поспрат и да похапнат. Скоро те наближили до една колиба – това била колибата на Васища. Приближили се с надежда да намерят добри стопани, които да ги нагостят. Стопанинът на колибата излязъл да посрещне високите гости:

ВАСИЩА: Ваше Величество, Вие навярно сте уморен, изтощен и със сигурност сте  гладен и жаден... Моля заповядайте да Ви нагостя.

ВИШВАМИТРА: Напълно прав сте мъдрецо. Но това не е мястото, където бих могъл да очаквам нещо, да не говорим за храна. Вашата бедност не може да се опише с думи.

ВАСИЩА:  Разбирам, Ваше Величество.

(Васища влиза в своето уединено жилище и се връща с огромно количество мляко. Царят и неговите придружители са изумени.)

ВАСИЩА: Ще поднеса мляко на царя. Вие всички заповядайте, нагостете се  сами.

ВИШВАМИТРА (след като пие): Ах, жаждата ми е утолена. Млякото е много  вкусно. Но откъде взехте това мляко?

ВАСИЩА (усмихвайки се): Ще ви кажа за това по-късно, царю.

(Мъдрецът влиза в колибата си и излиза с най-вкусно ядене – много различни ястия. Царят и придружителите му са просто удивени.)

ВАСИЩА: Ваше Величество, позволете да ви сервирам. (към другите): Вие всички заповядайте, обслужете се сами.

(Докато всички ядат, Васища пее мантра.)

Ом
Пурнам адах пурнам идам
Пурнат пурнам удачйате
Пурнася пурнам адайа
Пурнам евавашишйате

[Безкрайност е онова.
Безкрайност е това.
От Безкрайното, Безкрайността се е появила.
От Безкрайното, ако се отнеме Безкрайност,
Безкрайното остава.]

ВИШВАМИТРА:  Бог е направил грешка мъдрецо. Той не ми е дал слух за музика, но ме е направил наистина практичен човек. Моля Ви, кажете ми от къде се взе млякото и цялата храна, която току-що ни предложихте.

ВАСИЩА: Не знаете ли източника? Моят единствен източник?

ВИШВАМИТРА: Изпълнен съм с любопитство. Не злоупотребявайте с моето търпение.

ВАСИЩА: Ваше Величество, ей там ще видите Камадену.

ВИШВАМИТРА: Тази крава?

ВАСИЩА: Да. За Вас тя е просто обикновена крава. Но за мен, Камадену е моето всичко. Тя ми дава всичко, от което се нуждая. Тя е моята защита. Тя е моето спасение. Тя е моето съвършенство.

ВИШВАМИТРА: Може да спрете дотук мъдрецо. Всички знаят, че Васища е мъдър човек. Бих искал да сте още по-мъдър. И аз съм този, който може да Ви направи такъв.

ВАСИЩА: Добре царю. Съгласен съм да ме направите по-мъдър, отколкото съм сега.

ВИШВАМИТРА: Мога да Ви направя безкрайно по-мъдър, още днес. Вижте, Вие сте чист, но сте беден, незначителен. Васища, Вие обичате кравата си. Кравата е Ваша дъщеря. Сега, не искате ли целият свят да оценява и да се възхищава на Вашето дете? Аз съм най-мощният цар на земята. Хиляди и хиляди хора идват в моя дворец. Всички те ще боготворят Камадену. И няма нужда да чувствате жал, защото аз ще Ви дам хиляда крави в замята. Само ми дайте Вашата Камадену.
ВАСИЩА: Това е невъзможно.

ВИШВАМИТРА: Ще Ви дам всичко, което поискате: пари, имущество, име, слава, каквото и да поискате, на мига. Само ми дайте кравата си.

ВАСИЩА: Невъзможно.

Вишвамитра: (подразнен, с властен тон) Като цар на тази страна - нареждам Ви да ми дадете Камадену. Тя може да ми помогне да оправя икономическото положение в царството. На Вас тя не Ви е нужна, Вие и така нямате желания....

Васища: Така е. Наистина, аз нямам желания. Когато човек стане брамаджнани, той няма свои лични желания, но Камадену може да принадлежи само на брамаджнани. Тя може да бъде притежавана само от човек, който няма желания.

ВИШВАМИТРА: До гуша ми дойде от Вашата дързост. Не си играйте с моето търпение. Не злоупотребявайте с моето състрадание. Не знаете ли, че няма човешко същество на земята, което да не е под моята изрична команда. Как смеете да не ми се подчините! Вие не заслужавате моята искрена молба. Заслужавате моето високо презрение. Вашата дързост няма граници. Ето защо няма да Ви дам нищо, абсолютно нищо! Васища, отнемам Ви кравата!

Разказвач: Разгневен, Вишвамитра се обърнал към войската си и заповядал:

Вишвамитра: Вземете тази крава!

Разказвач: Войниците се опитали да вържат кравата, за да я занесат при Вишвамитра, но Васища наредил на Камадену.

Васища: Защитавай своята свобода!

Разказвач: Изведнъж от тази езотерична крава излязла езотерична войска. Астрални воини, които били невидими и недокосаеми. Можели да нанасят удари, но било невъзможно да бъдат ударени. Тези невидими войници излязли от Камадену, и почнали да бият войската на Вишвамитра. Войниците хукнали да бягат, да се спасяват. Те не можели да направят нищо. Никакво оръжие не действало върху тези невидими войници, те били във фини тела, но биели. Нанасяли удари, без да убиват. Като видели, че нищо не могат да направят на тази войска, която излиза от Камадену, войниците на Вишвамитра побегнали да се спасяват. Вишвамитра останал насаме с Васища. Той извадил меча си и казал:

 Вишвамитра: Дай ми кравата, иначе ще пострадаш!

Разказвач: По онова време мъдреците носели пръчки. Васища имал една такава пръчка – данда. Той пуснал дандата и казал:

Васища: Накажи този цар!

Разказвач: Дандата полетяла и почнала да бие царя. Той опитвал да се спаси, тя го удряла по главата. Накрая Вишвамитра почнал да моли за милост.

Вишвамитра: Спри, спри!!

Васища: (взимайки дандата си обратно) Махайте се и ти и войската ти от тук. Не оценявате гостоприемството, нямате смирение и любов.

ВИШВАМИТРА (на Васища): Ти ме победи с твоята духовна мощ. Нашата физическа и военна сила не могат да се сравнят с твоята духовна сила. Но слушай, Васища, чуй ме. Не след дълго аз напълно ще смачкам твоята гордост. Ще се впусна в живота на духовността. Ще се откажа от моя дворец, моето царство и от всичко, което имам. Ще практикувам отречения. Ще медитирам ден след ден, докато не достигна моята Трансцедентална Цел. Аз ще надмина твоята най-висша височина. Аз, Вишвамитра, не признавам трайно поражение. Бог на Небето ми е свидетел!

ВАСИЩА: Вишвамитра, в царството на Духа не може да съществува съперничество. Ако или когато ти надминеш моята духовна височина, аз ще те увенчая с гирлянд. Ще те боготворя. Ще те обожавам.

ВИШВАМИТРА: Действие, действие! Аз съм човек на действието. Не говоря, не проповядвам, само действам. Днес аз докоснах твоите стъпала. Утре аз ще те накарам ти да докоснеш моите стъпала. Ще прекося морето на съня-невежество. Ще се изправя пред Единственият Абсолют сам. И тогава ще видя как ти,  Васища, целуваш праха от моите стъпала.

ВАСИЩА (повдигайки дясната си ръка като благословия): Татхасту: Така да бъде.

Разказвач:  Вишвамитра бил жестоко поразен. Той си тръгнал, с намерение да си отмъсти на Васища.

Вишвамитра: (мислейки на глас, говори на себе си) Ще ида да практикувам и ще получа брамаджнани. Ще се просветна! И когато добия силата на Брама, на Бог -  никой не може да ме победи. Тогава ще види този... Васища. Ще му отмъстя.

Сцена 2

Разказвач: И така, твърдо решен да постигне брамаджнани, Вишвамитра отишъл на Хималаите и започнал тапас. Той практикувал с голяма решеност. Воден от силна воля и с намерение да отмъсти, той изцяло се посветил на своята практика. Седял на студено, не ядял почти нищо, дишал рядко, почти не взимал въздух. Това бил сериозен тапас. Толкова сериозен, че скоро целият започнал да гори в духовен огън, с духовна топлина. За една година той успял да събуди вътрешния огън и огънят започнал да гори от главата му. Огънят, който излизал от главата на Вишвамитра, загрял престола на Индра – царят на Боговете.
Индра седял на своя престол. Прекрасни апсари, винаги млади и красиви, винаги на 15 години му танцували и пеели. Докато Индра се наслаждавал на този танц, усетил, че престолът му се затопля. Загрижен, той попитал небесните пазачи - гандарвите:

Индра: Какво става долу на земята, какво се случва? Какъв е този огън, който загрява престола ми?

Гандарви: Има там един... долу на Хималаите, прави силен тапас и от главата му излиза огън. Затова ти се загрява престола.

Индра: Ооооо.....

Разказвач: Веднага Индра извикал една от небесните апсари – Менака. Тя била най-красивата. Винаги млада, винаги красива, не се поти, не остарява, с гладък цвят на кожата, с красота, която не е от този свят. Докато Вишвамитра медитирал, тя се приближила до него. Внезапно нещо го извадило от медитация и той видял много красиво същество, което танцувало пред него. Менака. Влюбил се в нея и изцяло забравил, че медитира, забравил, за какво е на Хималаите, с какво намерение е дошъл и какво търси. Всичко забравил. Толкова била прелестна Менака. Била изключително красива – хипнотична. Вишвамитра  затанцувал с нея....
Скоро те заживели заедно и от тяхното общуване се родило дете – момиченце. Това продължило една година. Една сутрин докато гледал Менака до себе си, Вишвамитра се запитал:

Вишвамитра: Какво правя аз всъщност, бях тръгнал да търся Бог, какво правя тук, в леглото с тази жена.?! С това небесно същество?!

СЦЕНА 3

Разказвач: Вишвамитра решил да продължи своят тапас. Като видяла, че Вишвамитра го няма, Менака се върнала на небето. Оставили момиченцето на земята. За късмет я намерил един риши и я направил своя ученичка.
А Вишвамитра продължил да седи на Хималаите дълго време, да прави пранаями, да медитира, да яде малко – тапас, тапас, тапас. Стоял на хладно, не усещал студ - като влезе в някое съзнание, той не усещал тялото. Не било лесно да се преобразят тези ограничения на Вишвамитра. Въпреки че имал много силна воля, на него не му било лесно да преодолее някои вътрешни препятствия. Все пак със силата на волята, с голяма решеност, успял да ги преодолее. Скоро той отново събудил вътрешния огън, и пак загрял престола на Индра. Индра започнал да се усеща неприятно от тази топлина. Попитал:

Индра: Какво става? Пак този огън, какво става сега?

Гандарва: Пак същото. Пак е онзи, същият и пак прави тапас.

Индра: Тапас прави значи. Коя е най-добрата певица, с най-красивия глас тук?

Разказвач: Индра избрал една апсара с небесен глас, толкова омайващ, че докато я слушаш, отиваш отвъд райските светове, толкова красиво пеела. Можела да вдигне съзнанието със своя глас. Изпратил я при Вишвамитра. Тя слязла долу и запяла. Вишвамитра се заслушал, песента била много красива и той започнал да забравя да медитира, започнал да се увлича. Отворил очи и видял една апсара до него. Тя пеела приказно красиво, и самата била много красива. Прелестна. Не само, че пеела красиво, но и прелестна. Вишвамитра си казал:

Вишвамитра: Не, този път няма да се поддам. Този път няма да падна на това изпитание.

Разказвач: Той се разгневил на певицата. Проклел я и тя се сдобила с човешко прераждане. Родила се като жена. Поради това, че я прокълнал обаче, Вишвамитра изгубил своя вътрешен огън. Неговата шакти от практиката го напуснала. Като усетил, че губи шакти, Вишвамитра си рекъл:

Вишвамитра: Ааах, пак изгубих силата си заради тази певица.

СЦЕНА 4

Разказвач: Сега Вишвамитра решил да иде още по-далече, където няма да го намерят тези апсари. Да практикува сериозно тапас, да дойде до брамаджнана – съзнание за Бог. Пак почнал да практикува, пак развил много силен тапас, много силен огън, но сега огънят не закачил Индра, а един земен цар на име Тришанку. Тришанку бил красив цар и имал силно желание да отиде в Рая с физическото си тяло. Един ден той отишъл при своя Учител - Васища, и му казал за това желание.

Тришанку: Учителю, искам да отида в рая с физическото си тяло. Искам да се наслаждавам на красотите му с тялото си. Моля те да направиш такава пуджа, с която жив да ме отведеш в небето.

Васища: Никой не може да стори това. С физическото тяло, не можеш да отидеш в Рая. Невъзможно е. Откажи се от това желание. Това е върхът на глупостта.

Разказвач: Тришанку се почувствал тъжен и отчаян. Неговият Гуру не му помогнал. Той напуснал царството си и тръгнал да търси друг Учител, който да бъде достатъчно добър, да изпълни неговото желание. Един ден той се озовал пред една колиба. Това била колибата на Вишвамитра. Той се появил пред него и казал:

Тришанку: Искам жив да отида на небето. С тялото. Чувам за тебе разни неща... чудех се дали ще можеш да ми помогнеш... Васища не иска да направи това за мен. Казва, че може, но не е според дхармата. Ти можеш ли да го направиш?

Разказвач: Като чул името Васища, Вишвамитра казал:

Вишвамитра: Васища не иска? Е, аз сега ще го направя.  Аз определено ще ти помогна. Ще използвам цялата моя духовна и окултна сила, за да ти позволя да отидеш в Рая с физическото си тяло.

Разказвач: От благодарност, Тришанку предложил много крави, много дарове, Вишвамитра всичко отказал. Той не искал дарове за това. Използвал цялата си сила, направил пуджа – огнена церемония, която вдигнала Тришанку в небесния свят на Индра и така Тришанку попаднал в Рая с тялото си.
Но щом Тришанку пристигнал в Рая, някои от космическите богове, най-вече Индра, станали ужасно ревниви към него.

Гандарви: Ти какво правиш тук? Ти си смъртен. Как може да си тук с физическото си тяло? Как можеш да нарушаваш космическия закон? Това е недопустимо!!!

Разказвач: Te изхвърлили Тришанку от Рая. Той тръгнал да пада с главата надолу и да вика:

Тришанку: Вишвамитрааа, ти ме отнесе в Рая, но боговете ме изхвърлиха. Направи нещо! Спаси ме!

Разказвач: Вишвамитра чул, че Тришанку пада от небето и със своята окултна сила го спрял. Запазил Тришанку завинаги на небето, да виси с главата надолу във въздуха, между Рая и земята. Така Тришанку останал на небето и станал небесно същество. Едно от съзвездията на Индийската астрология се казва Тришанку.

СЦЕНА 5:

Разказвач: А Вишвамитра отново изгубил своята шакти, получена от тапас. Сега той решил да отиде още по-далече, да се скрие от хора, гандарви, апсари - от всички. Просто да иде в пещера, та никой да не го безпокои, никой да не му дава изпитания отвън. Намерил такава пещера, практикувал много време тапас в нея. Правил пранаями, дишал, дълго задържал въздуха, правил много силен тапас.... Един ден при него дошъл Брама. Най-накрая се появил и попитал:

Брама:  Кажи какво искаш.

Вишвамитра: Искам брамаджнана, искам да знам кой си Ти. Искам да знам Бог. Да се просветна.

Брама: Добре, ще получиш брамаджнана, но първо трябва да добиеш благословия от Гуру. Без благословията на Гуру, не може да се просветнеш.

Вишвамитра: Благословия от Гуру? И кой е този Гуру, който може да ми даде такава шакти, че да се просветна?

Брама:  Как кой – ясно е кой, няма друг - Васища.

Разказвач: Вишвамитра се ядосал....

Вишвамитра: Ах този Васища, навсякъде ми се появява като препятствие, не мога да се просветна заради него. Трябва някак да се отърва от него...

Разказвач: Вишвамитра започнал да мисли какво да направи, за да не бъде в такава неприятна ситуация. Какво да направи по отношение на Васища. Най-накрая решил.

Вишвамитра: Най-добре ще е да го убия. Ако го убия, кой остава друг на земята в издигнато съзнание?! – Аз.

Разказвач: И така, Вишвамитра – решил да убие Васища .Скрил се в едни храсти до неговата колибка и зачакал. По някое време Васища излязъл на разходка с жена си около храстите. Докато се разхождали, жена му попитала:

Жената на Васища: Васища, кой е най-близко до брамаджнани на земята? Освен теб, има ли някой друг?

Васища: Има да – Вишвамитра. Той е много близо до мене.

Разказвач: Вишвамитра бил наистина много близо до него – той бил зад храста, с камък в ръка и искал да го убие. Държал го на прицел. Щом чул думите на Васища, Вишвамитра се покаял, видял колко е глупав и се отказал. Появил се пред Васища, паднал пред неговите стъпала, докоснал ги, усетил колко е неосъзнат, предал се.

Васища: Днес ти реализира Бог, защото днес ти узна какво е Любов, какво е Истина. Бог целият е прощаване. Аз ти прощавам, защото Бог в мен ти прощава. Днес ти реализира Бог.

Разказвач: Вишвамитра вдигнал глава и погледнал Васища в лицето. Васища сложил ръката си на главата му и тогава чул Гаятри Мантра. Получил брамаджнана. Когато изживял брамаджнана, чул Гаятри Мантра във вътрешния свят, като един код за сътворението на космоса. Целият материален космос е сътворен на принципа на тази вибрация на Гаятри Мантра. Затова тя е нещо толкова уникално, защото Гаятри Мантра носи кода на сътворението на Вселената. Закодирана е една тайна в нея. Една голяма мистична тайна. Ако човек мантрува Гаятри много време, ще открие тайната в себе си. Космическата тайна на космическия закон, дхарма. След това Васища му рекъл: 

Васища: Вишвамитра, сега ти стана брамана и си брамаджнани. Тази история за твоя тапас, ще донесе благословия в живота на всеки, който я чуе и който я разбере.