неделя, 17 май 2015 г.

Тук и никъде другаде




          РОЛИ:

Буда,

Няколко ученика

Ангулимала, разбойник

Цар Прасенджит

Цар Удаян от Каушамби

Магандия, неговата съпруга

Пазач/Портиер

Ананда, най-скъп ученик на Буда


СЦЕНА 1


(Буда със своите ученици. Един ученик се изправя.)


УЧЕНИК: О, Господи, бих искал да проповядвам твоите учения.


БУДА: Със сигурност ти можеш, но бих искал първо да те питам няколко въпроса. Сигурен съм, че ще можеш да ги отговориш.


УЧЕНИК: Чрез твоята милост ще мога да ги отговоря.


БУДА: Кажи ми, ако някой говори лошо за теб, какво ще направиш?


УЧЕНИК: Мой Господи, ще запазя мълчание.


БУДА: Кажи ми, ако някой те удари, какво ще направиш?


УЧЕНИК: Няма да вдигна ръцете си. Ще остана тих.


БУДА: Ако той иска да те убие, какво ще направиш?


УЧЕНИК: Ще запазя мълчание. Аз знам, че смъртта е неизбежна. Всички трябва да умрат. Аз също ще трябва да умра един ден. Няма да приканвам смъртта, и в същото време няма да избягвам смъртта.


БУДА: Аз съм извънредно доволен от твоите отговори. Ти можеш да проповядваш моята философия. Имаш моята благословия. (Към всички ученици.) Днес бих искал да се разходя в гората. Онези, които искат да ме последват, могат да дойдат с мен.


(Всички ученици с желание последват Буда.)


СЦЕНА 2


Буда и неговите ученици са в гората. Изведнъж един дакоит (разбойник) на име Ангулимала влиза.)


АНГУЛИМАЛА: Спри! Спри!


БУДА: Аз вече съм спрял. Ти си този, който не е спрял. Ти си убил стотици хора. Носиш гирлянд от пръсти около врата си. Аз вече съм спрял; аз съм установен в безкрайното Съзнание завинаги. Но ти още обикаляш в света на виталните желания и се опитваш да унищожиш света. Ти все още не си спрял. В моя случай, аз съм вече в неподвижната тишина на Неизразимото.


(Ангулимала изважда нож и се опитва да намуши Буда, но Светлината на Буда го пленява. Той пада в стъпалата на Буда.)


АНГУЛИМАЛА: О, Буда, прости ми. Прости моето невежество. Прости ми за това, което съм сторил на света, и за това, което се канех да сторя сега на теб.


БУДА: Аз ти простих. Простих твоето минало; простих твоето настояще.


АНГУЛИМАЛА: Ако това е вярно, че си простил моето минало и моето настояще, тогава бих искал да го докажеш.


БУДА: Как искаш да го докажа?


АНГУЛИМАЛА: Приеми ме за свой ученик. Ако ме приемеш за свой ученик, тогава ще повярвам, че ти наистина си ми простил, о, Господи.


БУДА: Ти си мой ученик, Ангулимала. Аз те приемам.


СЦЕНА 3


(Буда със своите ученици. Влиза Цар Прасенджит.)


ПРАСЕНДЖИТ: Учителю, толкова съжалявам, че не можех да дойда при теб толкова дълго време. Моето тяло стои в двореца, но моето сърце остава с теб.


БУДА: Да, сине мой, знам. Твоето сърце на преданост и стремеж е тук, но твоето физическо тяло е нужно в твоето Царство.


ПРАСЕНДЖИТ: Учителю, светът е толкова развален. Но твоята мечта един ден ще бъде изпълнена, и тогава в този свят няма да има страдание. Един ден светът ще узнае, че причината за страданието е желанието. Сега хората още се карат, бият и убиват един друг. Имам няколко тъжни новини за вас: точно последната седмица един член на царското семейство беше наръган до смърт от Ангулимала, дакоита. Сигурен съм, че си чувал за Ангулимала. Той отстрани десния палец на моя роднина и сега го носи около врата си. Колко усилено моите войници се опитват да го заловят! Но този престъпник никога няма да бъде хванат. Това е много тъжна новина за мен. Учителю, моля ти се да направиш нещо за моя роднина във вътрешния свят.


БУДА: Определено ще направя нещо за него.


ПРАСЕНДЖИТ: Сигурен съм, Учителю, че ще дойде ден, когато дори убиец като Ангулимала ще бъде трансформиран чрез твоята Светлина и Състрадание.


(Ангулимала сега е ученик. Той седи сред другите ученици, слушайки този разговор. Той е с гладко обръсната глава и носи обикновената дреха на просяк.)


БУДА: Прасенджит, трансформацията на Ангулимала вече се случи.


ПРАСЕНДЖИТ: Как? Кога? Къде?


БУДА: (сочейки към Ангулимала): Ето го Ангулимала.


ПРАСЕНДЖИТ: Това е Ангулимала? Този, който уби стотици хора? Това е Ангулимала? Това е убиецът? Виждам светлина около неговото лице! Как е възможно?


БУДА: Неговата трансформация вече се случи.


СЦЕНА 4


(Цар Удаян от Каушамби и неговата съпруга, Магандия.)


УДАЯН: Магандия, защо ти винаги говориш лошо за Буда?


МАГАНДИЯ: Мразя го! Мразя го! Мразя го! Той ме обиди! Трябва да си отмъстя!


УДАЯН: Колко странно, колко странно! Буда, от всички хора, те е обидил? Как? Кога?


МАГАНДИЯ: Преди да се омъжа за теб, аз го обичах най-нежно. Но той отхвърли моята любов брутално.


УДАЯН: Учуден съм. Сигурен съм, че той е отхвърлил любовта ти внимателно, а не брутално.


МАГАНДИЯ: Говори каквото искаш. За мен Буда не е състрадателен човек. За мен той е жесток човек. Той създава разочарование в сърцата на другите. Той създава унищожение в животите на другите.


УДАЯН: Но сега, след като се омъжи за мен, не си ли щастлива с мен, скъпа моя?


МАГАНДИЯ: Да, щастлива съм, но обидата си е обида. Нито аз мога да забравя обидата на Буда, нито мога да му простя.


(Влиза пазач.)


ПАЗАЧ (поздравява Царя и Царицата): Буда и неговите ученици да нетърпеливи да ви видят, Ваше Величество.


УДАЯН: Моля, пуснете Буда и неговите ученици да влязат. Толкова съм щастлив, че сам Буда е дошъл в моя дворец.


(Излиза пазачът.)


МАГАНДИЯ: Буда! Буда! Помисли за дявола и дяволът се появява. Не мога да понасям Буда. Изобщо не мога да го понасям! Ти остани с твоя Буда, но аз си тръгвам!


(Излиза ядосано, чупейки една ваза.)


(Влизат Буда и неговите ученици. Цар Удаян му предлага душевен поздрав.)


УДАЯН: Буда, моля, седни на този трон.


БУДА: Цар Удаян, предпочитам да седна на пода. (Сяда.)


УДАЯН: Ако ти седиш на пода, тогава моето място също трябва да бъде на пода, мой Господарю/Господи Буда. (Сяда.)


БУДА: Деца мои, седнете. (Всички ученици сядат.) Къде е Царицата?


УДАЯН: Тя е извънредно заета. Опасявам се, че няма да може да се присъедини към нас.


БУДА: Разбирам, Царю Удаян. Известно време ти ще бъдеш зает да слушаш моите духовни учения, а тя ще бъде заета да ме обижда и кълне.


УДАЯН: О, Буда, никой не може да скрие нищо от теб. Ти си цялото знание.


(Буда се усмихва.)


АНАНДА: О, Господи, защо идваш в това Царство на Каушамби, където Царицата е враждебна към теб? По нашия път към двореца толкова много хора ти се присмиваха, те обиждаха и те заплашваха. Ти знаеш съвършено добре, че Царицата е тази, която ги подстрекаваше последните няколко години да говорят и правят всички тези небожествени неща на теб.


БУДА: Ананда, мой най-посветени ученико, кажи ми едно нещо: ако отидем на друго място и там ни обидят, ако сме критикувани и заплашвани по същия начин, по който сме заплашвани в това Царство, какво би предложил да направим тогава?


АНАНДА: Господи, ние би трябвало незабавно да се преместим на някое друго място.


БУДА: А на новото място също ако срещнем същия проблем, какво би трябвало да направим?


АНАНДА: Тогава, Господи, трябва да отидем на някое друго място.


БУДА: Ананда, ако същото нещо се случва отново и отново навсякъде, където отидем, какво ще направиш?


АНАНДА: Всеки път, щом сме критикувани и обиждани, мисля, че би трябвало да отидем на ново място, за да спазваме/следим съдбата си.

БУДА: О, Ананда, най-обично дете, ако се местим от едно място на друго с идеята да намерим по-добро място за манифестация на Истината, ние никога няма да бъдем успешни. Истината трябва да бъде проявена тук, където сме, а не някъде другаде. Веднъж щом Истината е установена тук, в един миг Истината ще бъде открита навсякъде. Истината трябва да бъде установена тук и никъде другаде. Отново и отново ще ти кажа, Ананда, че Истината трябва да бъде видяна, почувствана и осъзната отвътре, и тогава проявена тук на земята, където и да сме, и никъде другаде.


Автор Шри Чинмой

Превод Sukhpakhi

събота, 16 май 2015 г.

Татко, дай ми моя дял, моля те


РОЛИ:

Буда
Ученици на Буда
Рахул, син на Буда


СЦЕНА 1

(Буда със своите ученици. Влиза Рахул, неговият син. Учениците всички са развълнувани да видят малкия син на Буда.)

РАХУЛ: Татко?

БУДА: Да, сине?

РАХУЛ: Майка казва, че ти си дал радост на стотици хора. Сега аз също искам да получа радост от теб.

БУДА: Сине мой, кажи ми каква радост искаш от мен.

РАХУЛ: Искам моя дял от твоето богатство, твоята собственост. Всички са станали богати с твоето богатство. Сега аз също искам да бъда богат.

БУДА: Сине, моето богатство е от различен вид. Аз нямам пари. Нямам никакво материално богатство. Аз имам само вътрешно богатство, което е Мир, Светлина и Блаженство.

РАХУЛ: Татко, знам, майка ми каза за твоето богатство. Ти имаш безкраен Мир, безкрайна Любов, безкрайна Радост, безкрайно Блаженство. Аз искам да получа своя дял. Аз съм твой син. Искам да следвам твоя път.

БУДА: Но ти си дете, ти си малко момче. Как можеш да приемеш пътя точно сега?

РАХУЛ: Татко, какво не е наред/какво лошо има? Твоята духовност само за големи хора/пораснали ли е предназначена, и не за деца? Истината, която си постигнал, само за възрастните ли е? Истината не е ли за всички? Бог не е ли за всички, татко?

БУДА: Чудесно, мое дете, прекрасно, сине мой! Признавам се за победен. Истината е за всички. И ти можеш да споделиш моята Любов, моя Мир, моята Светлина, както другите вече ги споделят. Аз ти давам дял от моята Радост, моя Мир, моето Просветление.

РАХУЛ: Татко, приемаш ли ме за свой ученик?

БУДА: Да, приемам те с цялото си сърце и душа, сине мой.

РАХУЛ: Тогава трябва да приемеш и някой друг. Има още един търсач, когото ти трябва да приемеш за твой ученик.

БУДА: Кой? Кого трябва да приема, сине?

РАХУЛ: Моята майка. Майка ми иска да бъде твоя ученичка.

БУДА (прави пауза): Сине, аз не приемам жени за мои ученици, мои истински ученици.

РАХУЛ: Защо не, татко? Жените нямат ли качества/не са ли предопределени да реализират най-висшата Истина? Твоето сърце е голямо. Всички казват, че сърцето на Буда е обширно като безкрайния океан. Ако сърцето ти е толкова голямо, как тогава отказваш на жените Истината, която си реализирал? Татко, това е несправедливо. Ти трябва да приемеш майка ми. И в деня, в който го направиш, трябва да приемеш всички жени.

БУДА: Сине мой, аз наистина се гордея с теб. Ти си още дете, още не си видял дори единайсет лета, но твоето вътрешно знание е дълбоко/задълбочено. Сине, твоето знание за Истината ми даде огромна радост и гордост. Светът слуша мен. Аз имам стотици ученици и те ме слушат с посветеност. Аз слушам теб с гордостта на сърцето ми и радостта на душата ми. Върви и кажи на майка си, че съм приел и нея като мои истински/верен ученик. Днес аз приемам двама ви в Сангата, моята духовна общност.
Мястото на среща на съществуването и несъществуването

РОЛИ:

Цар Прасенджит

Кшема, велик ученик на Буда

(Цар Прасенджит и Кшема.)

ЦАР: Кшема, ти си велик ученик на Буда. Той е горд с твоята мъдрост, а аз съм очарован от твоето духовно проникновение/прозрение. Ти си в моя дворец от няколко дни и даде много мъдрост на всички членове на моето царско семейство. Предлагам ти моята най-дълбока благодарност.


КШЕМА: О, царю, толкова съм щастлив, че можах да по/служа на моя Господ Буда във Вашето царско семейство.

ЦАР: Кшема, кажи ми с няколко думи за философията на Буда. Трябва да ми простиш, но нямам много време. Работата ми в царството просто ме убива. Аз съм претоварен, но дълбоко се интересувам от философията на Буда. Кажи ми с няколко думи.

КШЕМА: Ваше Величество, учението на Буда е много просто. Той ни дава посланието на отречението. Дава ни посланието на състраданието. Чрез отречението и състраданието човек може да влезе в Нирвана.

ЦАР: Още нещо, о, Кшема.

КШЕМА: Кажете ми.

ЦАР: Защо Буда не е говорил за душата? Ние, хиндусите, всички вярваме в съществуването на душата. Нищо не може да бъде направено без душата.

КШЕМА: Наистина, той не е говорил за душата, но е говорил за вътрешната Светлина. Какво е вътрешната Светлина, ако не душата? Той не е използвал термина душа, но това, за което говори като вътрешна Светлина, не е нищо друго освен душата.

ЦАР: Той не е използвал термина Бог. Ние, хиндусите, вярваме в Бог.

КШЕМА: Вярно е, не е използвал термина Бог. Но е използвал термина Истина. Какво е Истината? Истината е Бог. Бог е Истината. В момента, в който реализирате Най-висшата Истина, ще реализирате Бог безкрайния.

ЦАР: Струва ми се, че Буда не е говорил за живот след смъртта или за живот след Нирвана.

КШЕМА: Наистина, Буда не е говорил за живот след смъртта и за живот след Нирвана, но той ни е казвал защо съществува смъртта, и ни е говорил малко за Нирвана. Той ни даде посланието на мира. Смъртта съществува, когато няма мир. Когато имаш мир, няма смърт. Колкото до живота след Нирвана, първо трябва да знаем какво е Нирвана. Нирвана е безкрайна Наслада. Какво може да има след безкрайната Наслада?

ЦАР: Не разбирам твоята философия, Кшема.

КШЕМА: Нека се опитам да Ви я изясня. От Вашия дворец можете да видите Ганга, нали?

ЦАР: Да.

КШЕМА: Можете да видите пясък на брега на Ганга. Сега изпратете когото искате от Вашето царство да преброи зрънцата пясък. Или изпратете някой да измери теглото на океана. Може ли някой от Вашето царство да го направи, Ваше Величество?

ЦАР: Съжалявам, не мисля, че някой може да преброи песъчинките на брега, или да измери теглото на океана.

КШЕМА: Вярно е. Никой не може да преброи песъчинките на брега на Ганга или да претегли водата в океана. Подобно на това, когато влезете в Нирвана, там Блаженството е безкрайно. То не може да бъде измерено, претеглено или преброено. То е неизмеримо/необхватно. В тази най-висша сфера на Блаженство ние виждаме мястото на срещата на съществуването и не-съществуването. Там не-съществуването и съществуването са неразделни, неописуеми.

понеделник, 11 май 2015 г.

Буддам Шаранам, Гачами


РОЛИ:


Пазач
Девадата, братовчед на Буда и близък приятел на Аджаташатру
Аджаташатру, принцът, по-късно цар
Д-р Джайвака, лекар на цар Аджаташатру
Буда
Ученици на Буда

СЦЕНА 1

(Дворецът на Цар Бимбисара. Влиза Девадата.

ПАЗАЧ: Може ли да знам кого искате, господине?

ДЕВАДАТА: Да, моля отидете и кажете на Принц Аджаташатру, че неговият приятел Девадата е тук.

(Излиза пазачът.)

 (Влиза Аджаташатру.)

АДЖАТАШАТРУ: Влез, влез. Толкова съм щастлив да те видя.

ДЕВАДАТА: Бих искал да имам частна аудиенция с теб. Може ли?

АДЖАТАШАТРУ: Да, ела в моята стая, ела в моята стая. Никой няма там.

СЦЕНА 2

(Извънредно красива стая. Влизат Аджаташатру и Девадата.)

ДЕВАДАТА: Аджаташатру, приятелю мой, кажи ми искрено: завиждаш ли на някого

АДЖАТАШАТРУ: Не мисля.

ДЕВАДАТА: А аз да. Аз толкова завиждам на Буда. Но моята завист не ми помага изобщо. Той сега има хиляди ученици, докато аз имам само няколко. И дори тези няколко ученика ме напускат и отиват при него. Мразя го! Искам да го убия!

АДЖАТАШАТРУ: О, сега ми изглежда, че аз също завиждам на някого.

ДЕВАДАТА: А, ти също завиждаш на някого? Моля те, кажи ми на кого.

АДЖАТАШАТРУ: Завиждам на моя баща, Царя. Всички докосват стъпалата му; всички го обожават. Той има толкова много сила и богатство.

ДЕВАДАТА: Виждаш ли, ти имаш толкова причини да завиждаш на баща си, колкото аз имам да завиждам на Буда. Но ние можем лесно да разрешим твоя проблем.

АДЖАТАШАТРУ: Ако ти разрешиш моя проблем, аз също ще се опитам да реша твоя проблем, Девадата.

ДЕВАДАТА: Аджаташатру, твоят баща е стар. За него е време на си почине и да се оттегли, но тези стари мъже никога не дават път. Дори до последния момент те искат да се наслаждават на света, те искат да господарстват над света. Във всяко отношение ти си надминал твоя баща. Ти имаш сила; ти имаш мощ. Просто хвърли стария човек в затвора и после ти ще станеш Царят. Ти можеш да управляваш неговото Царство мирно и смело. Кой може да те спре? Аз ще ти помогна

АДЖАТАШАТРУ: Това е отлична идея, отлична идея! Ще го направя. И когато стана Цар, обещавам ти, Девадата, ще ти помогна да убиеш Буда.

ДЕВАДАТА: Бъди сигурен, че няма да изядеш обещанието си, Аджаташатру. Сега ти си Принцът, но скоро ти ще бъдеш Царят. И по силата на моя съвет ти ще станеш Цар.

АДЖАТАШАТРУ: Аз не съм подлец. Ще запомня твоята помощ. Искам да стана Цар, и с твоя съвет аз ще изпълня моето желание. След това ще ти помогна да се отървеш от Буда

СЦЕНА 3

(Месеци по-късно, Цар Аджаташатру се съветва със своя доктор, д-р Джайвака.)

АДЖАТАШАТРУ: Защо започнах да страдам от всякакви видове болести и болки, откакто станах цар? Когато бях принц, бях винаги здрав и силен/енергичен. Но сега изгубих цялото си здраве. Дали е заради напрежението от моята работа

Д-Р ДЖАЙВАКА: Не, Царю, не е това причината за Вашето страдание.

АДЖАТАШАТРУ: Защо, тогава, страдам?

Д-Р ДЖАЙВАКА: Вашата болест, Царю, е психологическа. Вие имате вътрешна болест

АДЖАТАШАТРУ: Какъв вид вътрешна болест? Какво имате предвид под вътрешна болест, д-р Джайвака? Как ще ме излекувате?

Д-Р ДЖАЙВАКА: О, Царю, аз няма да мога да Ви излекувам, защото Вашата болест не е физическа. Вашата болест е ментална, психологическа, духовна. Само Буда може да Ви излекува.

АДЖАТАШАТРУ: Буда? Господ Буда? Знаете ли, че Девадата и аз сме близки приятели, много близки приятели?

Д-Р ДЖАЙВАКА: Да, знам. И аз също знам, че Девадата Ви помогна да станете цар.

АДЖАТАШАТРУ: Определено той го направи. И аз му обещах, че ще му помогна да се отърве от Буда.

Д-Р ДЖАЙВАКА: Това също съм чувал. Напълно съм съзнателен за това.

АДЖАТАШАТРУ: Тогава защо казваш, че Буда може да ме излекува? Това е невъзможно.

Д-Р ДЖАЙВАКА: О, Царю, искате от мен да Ви кажа истината, или искате от мен да Ви лаская? Никой обикновен лекар не може да Ви излекува. Само Буда Докторът може да Ви изцери. Вашето сърце е изключително чисто. Вашето сърце се чувства нещастно заради това, което сторихте на баща си, и заради това, което правехте на Буда, невинния Буда, Светлината на света. Веднъж Вие търкаляхте голям камък към него, докато той медитираше на своите ученици, но той промени посоката си, преди да го удари. При друг случай, Вие пуснахте луд слон да го унищожи. Но Буда просто погледна слона и той му се поклони. Подбуден от Девадата, по различни начини, Вие се опитахте да го убиете, но всеки път се проваляхте, и Вие винаги ще се проваляте. Буда е реализирал най-висшата Истина. Вашето сърце плаче за най-висшата Истина. Това е Вашата болест, болестта на Вашето духовно сърце. Ако Вие наистина искате да бъдете излекуван, отидете при Буда. Той е Божественият Доктор, Върховният Доктор. Никой на земята освен Буда не може да Ви изцери. Той може и той ще го направи.

АДЖАТАШАТРУ: О, човешки докторе, ти ме пращаш при Божествения Доктор. Благодарен съм. Моят живот на витално желание свърши. Моят живот на душевен стремеж започва с твоя божествен съвет.

Д-Р ДЖАЙВАКА: Вашата душа е повече от готова да приеме Светлината на Буда. Буда безкрайната Светлина ще трансформира Аджаташатру, Царя на невежеството, в Аджаташатру, Светлината на обезсмъртяващото Блаженство.

СЦЕНА 4

(Буда със стотици ученици. Влиза Цар Аджаташатру. Всички ученици са развълнувани. Аджаташатру прави прострация пред Буда.)

АДЖАТАШАТРУ: О, Господарю на света, заради нашето изумително/поразително невежество моят приятел Девадата и аз се опитахме да те убием няколко пъти, но се провалихме, лошо се провалихме. Днес аз съм в твоите величествени стъпала, за да бъда убит веднага от твоята мъдрост-слънце.

БУДА: О, Царю…

АДЖАТАШАТРУ: Учителю, аз не съм твой цар. Ти си Царят на моето сърце и душа. Ти си Господарят на моето сърце и душа. Аз съм твой незаслужил роб.

БУДА: Ти не си мой роб, ти си мой син, мой избран син. Моето слънце-състрадание прощава на твоята нощ-невежество. Моето слънце-мъдрост просветлява, освобождава и обезсмъртява плача на твоето сърце.

(Влиза Девадата. Пада пред стъпалата на Буда.)

ДЕВАДАТА: Сидхарта, докато ние двамата бяхме съвсем млади, аз се борих/карах с теб за притежанието на една птица. Силата на моя буен/непокорен, небожествен витал трябваше да се предаде пред силата на твоето все-обичащо сърце. Ти спечели птицата. Аз ти казах, че един ден с моята витална любов към силата аз ще победя силата на любовта на твоето сърце. Оттогава аз опитах по стотици начини да те унижа, да разваля твоята мисия и да те убия, но се провалих. Ти ми прости тогава, о, Сидхарта. Сега, о, Буда, моят безсрамен живот отчаяно те моли за прошка.

БУДА: Девадата, прошката е дадена.

ДЕВАДАТА: О, Буда, ако ти наистина си простил на това нечовешко създание, тогава ще ми направиш ли още една услуга от твоята безгранична щедрост. Твоето сърце на състрадание се погрижи за тази невинна птица. Сега аз ти се моля да се погрижиш за плачещата, кървяща птица вътре в моето сърце. И също ти се моля да се погрижиш за нейната клетка, това тяло.

(Девадата пее три пъти.)

Buddham saranam gacchami

Dharmam saranam gacchami

Sangham saranam gacchami

[Намирам подслон при Буда.

Намирам подслон при Дарма.

Намирам подслон при Санга.]

Шарипутра, ти си глупак

РОЛИ:
Буда
Шарипутра, ученик

(Буда и неговият ученик Шарипутра.)

ШАРИПУТРА: О, Господ Буда, сигурен съм, че ти си най-великият сред всички духовни Учители. Никой преди теб не е достигнал до твоята величина, и никой след теб няма да може да се сравни с теб. Ти нямаш равен на себе си. Ти винаги ще останеш несравним. Никой не се е доближавал до твоята реализация, и никой няма някога да се доближи до твоята реализация.

БУДА: Шарипутра, откъде знаеш, че никой преди мен не е достигнал това, до което аз съм достигнал? И откъде знаеш, че никой няма да ме надмине за в бъдеще? Как можеш да правиш такова изказване? Знаеш ли нещо за миналото? Знаеш ли нещо за бъдещето?

ШАРИПУТРА: О, Господи, аз не знам нищо за миналото или за бъдещето, но знам всичко за теб.

БУДА: Шарипутра, ти си глупак. Ти знаеш много малко за мен. Един духовен Учител от моя калибър не може да бъде познат напълно от някой на земята. Ти гледаш моята външна история, моя външен живот. Но ти не виждаш моя вътрешен живот, не можеш да го видиш. В моя външен живот аз правя може би десет неща на ден. В моя вътрешен живот аз правя милиони неща ежедневно. Вътрешният живот на един духовен Учител винаги ще остане мистерия. Външният живот на Учителя може да бъде наблюдаван, но той не винаги ще бъде разбран. Много често ще бъде разбран погрешно. Така че, Шарипутра, за моя външен живот ти не знаеш практически нищо, а за моя вътрешен живот ти не знаеш изобщо нищо.

ШАРИПУТРА: Не знам нищо, наистина/вярно. Но знам кой си ти. Ти си моето освобождение и ти си моето Всичко.

БУДА: Шарипутра, не мисли за миналото. Не мисли за бъдещето. Мисли само за настоящето. Миналото сме оставили назад. Бъдещето още не е пристигнало. Да мислим за неща, които сме оставили назад, е безполезно, а да мислим за неща, които още не са се случили, е еднакво безполезно. Забрави за миналото. Забрави за бъдещето. Мисли само за настоящето. Днес трябва да стремиш. Днес трябва да реализираш. Днес трябва да проявиш. Днес трябва да победиш всички свои желания. Днес трябва да изведеш на преден план целия свой стремеж. Днес трябва да станеш това, което ти вътрешно си, Светлината. Днес трябва да дадеш на целия свят това, което си, Светлината.

Автор Шри Чинмой

Превод Sukhpakhi