Медитацията е първо да осъзнаем мислите. Да видим, че
не сме мислите, ние не сме това, което мислим, че сме. Не сме и това, което
чувстваме и усещаме. Ние сме свидетел на това нещо. Ние не сме мислите, не сме
емоциите, и осъзнаването на това е началото на медитацията. Една отдръпнатост
от описванията. Така се освобождаваш. Ако не се описваш с моментното състояние,
то няма да те тормози. Ако се опишеш, тогава му вярваш и то те мачка.
Погледни състоянието отстрани и виж, че то може да се
промени. После ще дойде друго и на него ще повярваш – виж и него отстрани.
Психиката се променя непрекъснато. Ако гледаш нещо отстрани, не можеш да вярваш
толкова в него.
Някои неща са факти, но фактите не са Истината. И
Истината не е факт. Може би много високо слагам летвата, но няма къде другаде
да я сложа. Не можеш да предизвикаш просветление. Не можеш да го направиш.
Първият път, когато се случва медитация или просветление, то просто идва.
Случва се, без ти изобщо да участваш в това, без да знаеш как става. Влизаш в
състояние и се изненадваш сам от себе си, и въпросът е в изживяването, не в
убеждаването. Да изживееш това и когато го изживееш, ще видиш, че не е толкова
далеч от теб. Само трябва да си дадеш шанс. Да не губиш надежда, че медитацията
може да се случи.
Когато си описан изцяло с егото и видиш това описване,
това е крачка към това, да се отделиш от него. Щом можеш да го видиш, значи
това не си ти. Когато видиш факта на егото, това те освобождава. Вашето
истинско аз изобщо не е онова, което в този момент изживявате. Просто не е. Не
изживяваш истинското си аз.
Ако го изживееш в този момент, ще изглеждаш съвсем
различно. Самото тяло ще ти се промени, ще светнеш изцяло. То е като слънце,
вътрешно слънце, което е покрито с разни работи. Страх, мъка, неприемане,
колебание – замазано е отгоре. Аз наричам това слънце – Семето на Истината в
теб. Във всеки съществува това. Но е покрито отгоре, замазано е. И като ги
гледаш тези неща, мислиш: „Да, аз съм това. Това съм”. Но ако се махнат тези
неща – идва първият лъч на слънцето и вече става по-леко отвътре.
Трябва да го регистрираш, но да не се осъждаш.
Самоосъждането не помага реално. Не се освобождаваш от него с това, че ще се
осъдиш. Даже го взимаш за по-реално, все едно подсилваш това чувство. Това е
погрешно. Само осъзнавай. Осъждането е от ума. Неосъждането не значи, че си
някой, който няма съвест или си безразсъден. Просто не се осъждаш, виждаш как
са нещата в теб и не се осъждаш за това. Медитираш, гледаш това, и в един
момент, когато имаш стремеж, това се променя, а когато се осъждаш, се
потвърждава.
Из "Сладостта на безвремието"
Книга за медитация на Перица Георгиев - Кану
Очаквайте през април!
Картина: Перица Георгиев - Кану
