четвъртък, 29 юни 2017 г.

Сърцето


Всеки, който е изследвал своя вътрешен живот до известна степен се е изправил пред мистерията. Освен всички външни атракции на света, в сърцето на човека, съществува нещо дълбоко и красиво, неописуема красота. Мистерията не е толкова че две различни измерения съществуват – външен свят (захир) и вътрешен свят (батин) – но че човешкото същество виси между тези двете измерения, като пространство в което двете се срещат. Сякаш човешкото същество е мястото на срещата, прагът между двата свята.

Нашите съвременни езици са недостатъчни за описване или назоваване на качествата и същността на този вътрешен свят. Може би най-добрата дума която имаме за „това, което може да схване невидимият свят на качествата“ е „сърцето“. Сърцето е интелигентността, стигаща отвъд интелекта, знанието, което действа на подсъзнателно ниво.

Човешкото същество е инструмент на космическото творчество. Човешкото сърце е огледалото, в което тези качества и значения се появяват. И светът е огледалото, в което тези качества рефлектират и се възприемат чисто. Космическото творчество се проявява в и чрез човешкото сърце, което има капацитет да интерпретира формите и събитията от материалното съществуване.
Тази тема може да изглежда неуловима, защото сме така обусловени да проектираме качества върху нещата и събитията на света, че пренебрегваме факта, всичко значимо се случва в нас.

Зрялата просветленост вижда всички тези проекции като това, което са. Сърцето, поради близостта си до божественото съкровище, е основно; светът е сянката. Не е нужно да оттегляме качествата на света от себе си, защото сърцето по своята същност притежава качествата на божествения източник и светът е просто огледало. Божественият източник, сърцето и външното съществуване заедно образуват единно цяло.

Сърцето заема междинна позиция между нафс (фалшиво аз) и Аллах. То се явява точка на свързване между тях двете. Като трансформатор, то приема енергията от духа и я предава към аза. Подобно на физическото сърце, то е центърът на индивидуалната психика.

Ако е доминирано от исканията на нефс, сърцето е мъртво; то не е сърце изобщо. Ако е възприемчиво към духа, тогава може да възприема качествата на духа и да ги предава според капацитета сина всеки аспект на съществото и от човешкото същество към останалата част от сътворението. Ако е възприемчиво към духа, сърцето е сензитивно, живо, будно, цяло. То става съкровищница за качествата на Аллах.

В това, ето, наистина има напомняне за всеки, чието сърце е широко будно - това е, което надава ухо със съзнателен ум. (Qur’an, Qaf 50: 37)

Завършеността на човешката психика може да бъде постигнато само със сърцето. Сърцето винаги има обект да обича; то винаги е привлечено от някой знак на красота. На каквото и сърцето да задържи вниманието си, то ще постигне качествата си. Тези качества са толкова в сърцето, колкото в нещата, които ги събуждат в сърцето. Ситуацията е както две огледала обърнати едно към друго, докато оригиналното отражение идва от трети източник. Но едно от тези огледала, сърцето на човека, има някакъв избор като какво ще се отразява.

Има безброй атракции в света на множеството. На каквото и да дадем вниманието си, каквото и да задържим в пространството на присъствието си то става наше качество. Ако дадем сърцето на множеството, то ще бъде разкъсано и разпръснато. Ако дадем сърцето на духовното единство, на Аллах, сърцето ще бъде единно.
В крайна сметка това, което сърцето желае е единството, в което намира мир. Наистина в спомнянето на Аллах, сърцето намира мир.

Нефс желае множеството и страда от поделеността причинена от противоречивите атракции на света. Хазрети Рабиа, може би най-великата жена светец на суфи традицията, казва: "Аз съм напълно квалифицирана, да работя като пазач на вратата и поради тази причина: Какво е вътре в мен, не го пускам. Това, което е извън мен, не го пускам. Ако някой влезе, той веднага излиза отново - няма нищо общо с мен. Аз съм пазач на вратата на сърцето, а не бучка  мокра глина.

Можем да поемем отговорността да бъдем пазач на вратата на собственото си сърце, като избираме това, което искаме да запазим в интимното пространство на нашето същество.



Пречистване на сърцето


Сърцето може да бъде сензитивно или несензитивно, събудено или заспало, здраво или болно, цяло или разбито, отворено или затворено. С други думи неговите възможности за възприемане ще зависят от неговия капацитет и състояние. Животът непрекъснато ни предоставя множество двусмислени ситуации. Как можем да разберем дали следваме скритите желания на фалшивия аз (нефс) или водството на сърцето?

Когато сърцата ни се омекотят от спомнянето на Аллах (Коран, Аз Зумар 39:23), нефсът придобива качествата на служене и смирение към Божественото Величие, и сърцето става чувствително и разширено – разширено достатъчно, всъщност, за да побере цялата вселена.
Здравото сърце изисква храненето със духовни храни. Когато сърцето е здраво неговите желания ще бъдат здрави.

Ако сърцето храни себе си само с желанията на физическото съществуване, то е лишено от животодаващо хранене; и неговите желания стават по-малко здрави, повече болни.
Чистотата на сърцето се отнася до цялостната стабилност и здравето на сърцето. Сърцето, ако наистина е сърце, е в контакт с Духа. Но за да постигнем това взаимоотношение с Духа, то трябва да бъде пречистено и възприемчиво към подсъзнателните нива.

Суфизмът (tasawwuf) предлага четири стадия за пречистване на сърцето:
1. Да се освободим от психологическите изкривявания и комплекси които пречат на формирането на здрава инрегрирана индивидуалност.
2. Да се освободим от робството на привлекателността на света, които са вторични рефлексии на качествата в  сърцето. Чрез виждането на тези привлекателности като воали върху есенциалния копнеж, воалите падат и голата реалност остава.
3. Трансцедентиране на най-финия воал който е аза и неговият егоизъм.  
4. Посвещаване на себе си и вниманието си на Аллах; живеене в и чрез Аллах в Хакика (есенциална Истина), в Любов.

Без силата на Любовта ние само можем да обичаме нашето его и света. Без Център, ние страдаме от фрагментация, дисперсия в множеството.
Като живеем в и чрез Центъра ние ставаме стабилни и мирни. Тогава всички неща на света ще дойдат да тичат след нас. Но ако докато седим, ние сме въвлечени в атракциите на света, ние не седим, но тичаме след света. Пророкът Мохамед казва: „Направи всички твои грижи една единствена грижа и Аллах ще се погрижи за всичките и грижи“ Истинските приятели на Аллах не са заети с власт, самочувствие или придобиване защото са с Аллах.

Пророкът Мойсей казва: „О Господи (Al Rabb), достатъчно близо ли Си до мен, за да прошепна в ушите Ти или толкова далече ще трябва да крещя?“ И Аллах казва, „Аз съм зад теб, пред теб, на твоето ляво и твоето дясно. О Мойсей, Аз стоя до моя слуга когато ме спомни, и Съм с него когато ме повика.“

Хазрети Али Ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него, веднъж попита ако някога е виждал Аллах, „Как да обожавам това, което не съм видял?“ Той отговори, „Нашите очи не могат да видят Аллах директно, но сърцето може да види Аллах чрез реалностите на вярата.“
Тези които са се обърнали към собствените си сърца могат да влязат в света на духовните качества, и могат да намерят там източникът на всички качества, които проектират на външния свят. И всичко което търсят може наистина да бъде в тях самите.

„Те са на чиито сърца е изписал вярата, и които Той е укрепил с вдъхновение от Себе Си“ [Qur’an, Al Mujadila 58:22]



сряда, 28 юни 2017 г.

Rumi poem


Ако няма твой знак в някого
Дори да светят като слънцето
Все още нямат Това (таен елемент)!
Ние стоим изумени в благоговение
на вратите и на покрива на любовта
Недостъпен покрив без стълба.
Сърцето е арфа,
Влюбена в музиканта
Кой не може да усети емоции на копнеж.
когато го чуе да свири?
Всяка частица от влюбените крещи.
И ето, няма болка.
Танцът е речта на лунните атоми.
Освен танцът те нямат друг израз.
Този свят има граница.
Любовта между мен и Теб няма.
Никога не съм виждал нещо подобно на мисълта за Теб,
Която дава целувка без да има уста.
Не съм виждал подобна на твоята свенливост,
Която изстрелва стрели, но няма лък.






If there is no sign of you in someone
گر خورشیدست آن ندارد
Even if they are
shining like the sun,
they still don
t have
That (secret element)!
ما بر در و بام عشق حیران
We stand
raptured in awe
at the gates
and on the roof
of love
آن بام که نردبان ندارد
An inaccessible roof
With no ladder
دل چون چنگست و عشق زخمه
The heart is a harp
And love the player
پس دل به چه دل فغان ندارد
Who cannot feel emotions
Of longing when you hear it played?
امروز فغان عاشقان را
بشنو که تو را زیان نداردهر ذره پر از فغان و نالهست
Every particle of the lovers being is shouting
اما چه کند زیان ندارد
And behold there is no hurt involved
رقص است زبان ذره زیرا
Dance is the speech of the moon’s atoms
جز رقص دگر بیان ندارد
Other than dance it has no other expression
هر سو نگران تست دلها
وان سو که تویی گمان ندارد
این عالم را کرانهای هست
This world does have a boundary
عشق من و تو کران ندارد
The love of me and you has none
مانند خیال تو ندیدم
I have never seen anything like the thought of You
بوسه دهد و دهان ندارد
Which gives kisses without having a mouth
ماننده غمزهات ندیدم
I have not seen the likeness of your coyness
تیر اندازد کمان ندارد
Which shoots arrows but has no bow
دادی کمری که بر میان بند
طفل دل من میان ندارد
گفتی که به سوی ما روان شو
بی لطف تو جان روان ندارد


вторник, 27 юни 2017 г.

Руми - Само за мен


Ти си моят живот, моят живот, моята жизнена същност 
Ти принадлежиш на мен и само на мен
Ти си моят крал, ние заслужаваме да се слеем
Ти си моята сладка бучка захар, достойна само за моите зъби
Ти си моята светлина, остани тук в очите ми
Моите очи и самият животодаващ фонтан на моя живот
Когато цветето те видя каза на розата
Най-великото от цветята дойде в градината ми
Кажи ми защо сmе разделени, защо не си тук с мен?
Аз тъгувам ако не виждам хубавите къдрици на косата Ти
Твоите ключалки заключват краката ми
Сякаш хванат в капан
Хвани ме за ръка, къде отиваш?
Мое усмихнато се цвете, ела при мен!



                     Rumi-Just for me


منی جان منی جان من
You are my life my life my life essence
آن منی آن منی آن من
You belong to me to me to me alone
شاه منی لایق سودای من
You are my king, we deserve to mingle
قند منی لایق دندان من
You are my sweet sugar cube, deserving only of my teeth
نور منی باش در این چشم من
You are my light, remain here in my eyes
چشم من و چشمه حیوان من
My eyes and the very life giving fountain of my life
گل چو تو را دید به سوسن بگفت
When the flower saw you,
told the rose
سرو من آمد به گلستان من
The greatest of flowers has come to my garden
از دو پراکنده تو چونی بگو
Tell me why we are apart
Why are you not here with me?
زلف تو حال پریشان من
I grow sad when I don’t see the curves of your beautiful hair
ای رسن زلف تو پابند من
Your locks lock my feet
چاه زنخدان تو زندان من
As if trapped inside that famous well
دست فشان مست کجا میروی
Take my hand, where are you off to?
پیش من آ ای گل خندان من
My smiling flower, come to me !

Rumi