понеделник, 20 март 2017 г.

Дали има бог?


Докато Буда бил жив, една сутрин на неговата утринна разходка дошъл един човек да го пита:
 – Дали има Бог.
Той бил просветнат трябва да знае. Ананда - неговият роднина, той му бил ученик, ама бил близък роднина, по-стар братовчед на Буда, присъствал.  Той чул как Буда отговорил на човека:
- Няма, никога нямало, и няма и да има.
Отговорил му много благо въпреки, че толкова крайно. След обяд някъде, някой друг човек дошъл и задал на Буда пак същият въпрос:
- Дали има Бог.
Буда отговорил:
- Разбира се, нищо освен Него не съществува, има и ще има завинаги! Търси Го, намери Го.
Вечерта на здрач, когато Буда седял и медитирал, трети човек дошъл и му задал същият въпрос.
- Дали има Бог.
Буда нищо не му казал. Само махнал:
- Седни тук и седи покрай мене.
И те седели в тишина. Буда нищо не му отговорил. само седели в тишина известен период. След това човекът станал, докоснал стъпалата на Буда, поклонил се, благодарил, много доволен, усмихнат, радостен, озарен и си тръгнал.
Накрая Ананда дошъл и му казал:
- Сега няма да мога да заспя, за това аз трябва да те питам нещо. Каква е тая работа, на единия му каза - няма Бог, на другия - има Бог, на тоя третия нищо не му каза и той благодарен си отиде.
- Много просто, първият човек беше вярващ и като ме пита дали има Бог, му казах, че няма, защото неговото вярване го заслепява и той не може да изживее Истината, не може да изживее това, което е. Вторият човек беше атеист. Противоположно на първият, той имаше много интелектуални доказателства, че Бог няма. И на него му казах, че има Бог, и че само Бог съществува, защото неговият атеизъм, неговото вярване също е голяма пречка да изживее Истината. А третият човек просто беше търсач. Не беше атеист, не беше вярващ, просто искаше да открие Истината. Бог. И на него нямаше нужда да му отговарям, просто му казах да седне до мен и той почувства нещо без думи, за това беше много щастлив и благодари.

                                                                ***
Истината е отвъд думите. Няма думи, които могат да я опишат. Всяка дума, която сложим за Истината, става противоречие на Истината. Както и да Я наречем, каквото и да кажем за Нея – вечност, безсмъртност, да и дадем име, форма – ще стане противоположност в нас. Ще се създаде конфликт. Защото една дума иска да доминира над всички неща, които са в нас. А в нас има толкова много неща и те всички се смятат за важни. Не може една дума да доминира всички други думи. Един концепт да доминира всички концепти. Винаги ще има конфликт. Това е невъзможно. За това не може по този интелектуален начин човек да изживее Истината, не може човек да изживее Бог. Не може да изживее Истината за себе си, за това кой е.
Всички тези концепти, идеи, представи за себе си, са една пречка да изживееш кой си ти наистина. Ти вече знаеш кой си, знаеш дали има Бог, или няма Бог. Ясно ти е всичко, ти не отиваш да питаш, ти отиваш някой да ти потвърди твоето верую. Поставяш въпроса, но не го поставяш отворен за отговора. Той ти отговаря това, което искаш да чуеш.
Искаш да потвърдиш своите схеми на твоя затвор. Не поставяш въпроса следейки изцяло отворен, без мисъл, без представа, а и няма някой, който може да ти отговори, защото ако ти изживееш това, няма въпроси. Ако наистина го изживееш, въпросите отпадат. Не ти трябва някой да ти отговаря. Ти го изживяваш, това е твое изживяване. Нито един отговор не може да бъде твое изживяване. Това е изживяване на този, който ти отговаря. Той изживява нещо такова и ти гледаш дали се съвпада с твоето изживяване. Ако съвпада казваш: да, добре, доволен съм от отговора, мога да го приема.
Гледаш дали човекът е авторитет. Ако е авторитет в твоите очи, тогава по-лесно приемаш дори и абсурдния отговор, който не го разбираш. Ако не е авторитет, може да го питаш само така, не зачиташ какво говори. За това ни един отговор не може да ни даде удовлетворение и покой. Защото иде от външен човек. Колкото и да е интелигентен, бистър, колкото и да влиза в нас и да види нашата ситуация. 
Кану

Няма коментари:

Публикуване на коментар