SHEB-I ARUS

 

Мевляна Джалалудин Руми пише стиховете си на три езика. Турски, персийски и арабски.

На персийски език „шеб“ (произнесено шеб) означава „нощта“. „Арус“ е „сватба“.

Така Seb-i Arus или Sheb-i Arus е персийско словосъчетание, което се разбира като „сватбена нощ“.

Мевляна не говореше за нищо друго освен за любов до деня, в който напусна този свят.

Защото Любовта обича да обича и обича без да разделя никого.

Ето защо денят на неговото напускане не е край, той е начало на едно друго раждане.

Всеки 17 декември, нощта на напускането на Мевляна, хиляди хора от цял свят се събират в мавзолея на Мевляна от 13-ти век, за да отпразнуват Шеб-и Арус, неговия „сватбен ден“, неговото сливане с любимата му, с Божественото.

В последните му часове, съпругата на Мевляна го моли да не напуска, да помоли Бог да му позволи да остане тук още малко. Отговорът на Мевляна бе следният:

- Нима аз съм крадец? Откраднал ли съм нещо от някого? Това ли е причината да искаш да ме затвориш тук и да ме предпазиш от това да се слея с любовта ми?

Ето какво е неговото отношение към смъртта. За него тя е освобождаване от клетката на тялото; моментът, когато птицата на душата отлита свободно. Така е за душата, осъзнала своята Божествена природа и свободна от всички земни желания.

На пътя на Мевляна, Seb-i Arus е празник, фестивал на любовта, на красотата, изживявана във всеки миг от Влюбените в Бог.

Според учението на Мевляна, хората се раждат два пъти, веднъж от майките си и втори път от собствените си тела. Истинското раждане е второто, духовното раждане.

Дервишите Мевлеви, ръководени от духовен водач, живеят като членове на Ордена Мевлеви, според принципите на неговото учение. Те минават дълъг период на духовен стремеж, служене, посветеност и израстване, преди да могат да участват в танца Сема, за който се обличат в бяла дреха и носят висока шапка. Шапката символизира гробницата на плътта, а бяла дреха е нейният саван.

Вчера чудото Сема се завъртя в йога зала Нараяна, където Мевляна и Пепси Баба благословиха всички влюбени в Бог.

 

Wake up lovers...

Wake up lovers, it is time to start the journey!

We have seen enough of this world, it is time to see another.

These two gardens may be beautiful but

let us pass beyond them and go to the Gardener.

Let us kiss the ground and flow like a river,

towards the ocean.

Let us go from the valley of tears to the wedding feast.

Let us bring the color of blossoms to our pale face.

Our hearts shiver like autumn leaves about to fall.

In this world of dust, there is no avoiding pain and feeling exiled.

Let us become like beautifully colored birds,

and fly to the sweet land of paradise.

Everything is painted with the brush of the Invisible One.

Let us follow the hidden signs and find the Painter.

It is best to travel with companions

on this perilous journey. Only love can lead the way.

We are like rain splashing on a roof.

Let us find our way down the spout.

We are like an arched bow with an arrow in place.

Let us become straight and release the arrow towards the target.

We have stayed at home scared like mice.

Let us find our courage and join the lions.

Let our souls turn into a mirror,

longing to reflect the Essence of Beauty.

Let us begin the journey Home....

Rumi

Рубай - Второ преработено издание

Скъпи приятели, второто преработено издание на Рубаят на Мевляна е вече налично и може да бъде закупено.

Новата фантастична визия на книгата впечатлява с изключителен стил и фин дизайнерски усет, а оригиналният шрифт на поемите напомня древен папирус, носещ послание с изключителна ценност.

Книгата представлява едно безценно бижу, което сякаш идва от друго време, за да ни напомни за истинските ценности, които някак ни се размиват в забързания делник.

Тя е наслада за сетивата и жива вода за душата и деликатно те кани да потънеш в нежната стихия от непресъхваща мъдрост - толкова древна и едновременно с това завинаги млада.

Има ценни книги, които човек трябва да прочете поне веднъж в живота си. А има и безценни - тях ще поискаш да изпишеш в сърцето си. 
Тази е една от тях!

Ако желаете да станете щастлив притежател на един екземпляр от книгата, пишете ни, за да уточним клак да дойде книгата до вас. 

  

Lose yourself

Lose yourself,

Lose yourself in this love.

When you lose yourself in this love,

you will find everything.

Lose yourself,

Lose yourself.

Do not fear this loss,

For you will rise from the earth

and embrace the endless heavens.

Lose yourself,

Lose yourself.

Escape from this earthly form, 

For this body is a chain

and you are its prisoner.

Smash through the prison wall

and walk outside with the kings and princes.

Lose yourself,

Lose yourself at the foot of the glorious King. When you lose yourself

before the King

you will become the King.

Lose yourself,

Lose yourself.

Escape from the black cloud

that surrounds you.

Then you will see your own light

as radiant as the full moon.

Now enter that silence. 

This is the surest way

to lose yourself. . . .

What is your life about, anyway?—

Nothing but a struggle to be someone,

Nothing but a running from your own silence.

Rumi

Не пълни купата си с храна от всеки кипящ съд, който виждаш

Мое сърце, стой само с онези, които те знаят и разбират.

Стой само под дърво, което е пълно с цветове.

Нa базара с билки и отвари не се скитай безцелно. 

Намери отвара, която е сладка.

Ако нямаш мярка, хората ще те ограбят за нула време.

Ще вземеш фалшиви монети, мислейки ги за истински.

Не пълни купата си с храна от всеки кипящ съд, който виждаш.

Не всяка шега е смешна, така че не търси смисъл там, където няма такъв.

Не всяко око вижда, не всяко море е пълно с перли.

Руми

Учителят на Любовта

My heart, sit only with those who know and understand you.

Sit only under a tree that is full of blossoms.

In the bazaar of herbs and potions don’t wander aimlessly, find the shop with a potion that is sweet.

If you don’t have a measure people will rob you in no time.

You will take counterfeit coins thinking they are real.

Don’t fill your bowl with food from every boiling pot you see.

Not every joke is humorous, so don’t search for meaning where there isn’t one.

Not every eye can see, not every sea is full of pearls.

 Rumi

The Master of Love

Открих меда на медовете

Уморих се от двойствеността

и ядох от масата на Единството.

Пих от виното на страданието.

Нека всички мои лекарства бъдат изхвърлени. 

Откакто започна това Пътешествие на Съществуването,

Приятелят бърза да ни срещне.

Светлина изпълни руините на това сърце.

Нека тази моя Вселена бъде разбита.

Аз преминах отвъд сънищата.

Уморих се от лета и зими.

Открих градинаря на цветята.

Нека градината ми бъде разкопана.

Юнус, право говориш, гладко като мед.

Открих меда на медовете.

Нека този мой кошер бъде пожертван.

Юнус Емре

Не прави от Бога примамка, чрез която да печелиш благодеяния!

"Не проси, освен ако не умираш от глад. Халифът Умар наби с камшик един човек, който продължи, да проси, след като бе утолил глада си. Когато си принуден да просиш, не приемай повече, отколкото ти е нужно."

"Бъди добронамерен, не се оплаквай и благодари на Бога за своята бедност."

"Не ласкай богатите, когато дават, нито пък ги укорявай, когато не дават."

"Страхувай се от загубата на бедността повече, отколкото богатият се страхува от загубата на богатството си."

"Взимай това, което ти е дадено доброволно - това е насъщният, който Бог ти изпраща. Не отхвърляй Божия дар."

"Нека никаква мисъл за утрешния ден не минава през съзнанието ти, иначе ще си навлечеш проклятие завинаги."

"НЕ ПРАВИ ОТ БОГА ПРИМАМКА, ЧРЕЗ КОЯТО ДА ПЕЧЕЛИШ БЛАГОДЕЯНИЯ."

Родих сe от дълбините на безкраен мрак

Родих сe от дълбините на безкраен мрак.

Видях светлината, уплаших се.

Разплаках се.

С време се научих да живея в светлина.

Видях мрака, уплаших се.

Дойде ден, в безкраен мрак изпратих любимите си хора .

Разплаках се.

Научих се да живея.

Че pождението е в момента на свършeка на живота,

че това по средата е времето,откраднато от смъртта, научих.

Времето научих.

Съревновавах се със него.

С време научих, че с времето не се съревновава.

С време разбрах, че с времето трябва да се помириш..

Научих човека.

После, че сред хората има добри и зли.

След това, че във всеки човек има добрина и злина, научих.

Научих се да обичам.

После да се доверявам.

После, че доверието е по-трайно от любовта, че любовта се гради върху здравата основа на доверието, научих.

Научих плътта човешка.

После под плътта, че има и душа.

После, че душата всъщност е над плътта, научих.

Вселената научих.

После научих пътищата да осветля вселената.

Накрая, че да осветля вселената,първо трябва да осветля около себе си, научих.

Научих хляба.

После, че в мир трябва да се меси много хляб.

После, че справедливата подялба е важна най-малко, колкото и правенето на много хляб.

Научих се да чета.

Научих после себе си на писане.

И след известно време c писане научих себе си.

Научих се да си тръгвам.

После, неиздържайки, да се връщам.

И накрая, да си тръгвам, въпреки себе си.

На млади години се научих да предизвиквам света.

После стигнах до мисълта, че трябва да вървя с тълпата.

После пък ce yceтих, че истинският поход трябва да е срещу тълпата.

Научих се да мисля.

После се научих да мисля с готови шаблони.

А после празбрах, че истинското мислене е да мислиш, разбивайки шаблоните.

У дома научих какво е чест.

После, че е безчестие да чакаш чест от безчестника, че истинската чест е, да не посягаш към греха, когато е под ръка, разбрах.

Истината разбрах един ден. И че истината горчи. После, че както на добрата гозба, умерената горчивина, дава вкус на живота.

Че всяко живо същество ще вкуси смъртта, но че само някои ще вкусят живота, разбрах.

Аз не обичам приятелите си нито със сърцето, нито със ума си.
Нали може...
Да спре сърцето...
Да забрави умът...
Аз обичам приятелите си с душата си.
Тя нито ще спре, нито ще забрави…

Мевляна Джеляледдин Руми

---------------------------------

Sonsuz bir karanligin içinden dogdum. Isigi gördüm, korktum. Agladim.
Zamanla isikta yasamayi ögrendim.
Karanligi gördüm, korktum.
Gün geldi sonsuz karanliga ugurladim sevdiklerimi...
Agladim.

Yasamayi ögrendim.
Dogumun, hayatin bitmeye basladigi an oldugunu;
Aradaki bölümün, ölümden çalinan zamanlar oldugunu ögrendim.

Zamani ögrendim.
Yaristim onunla...
Zamanla yarisilmayacagini, zamanla barisilacagini, zamanla ögrendim...

Insani ögrendim.
Sonra insanlarin içinde iyiler ve kötüler oldugunu...
Sonra da her insanin içinde iyilik ve kötülük bulundugunu ögrendim.

Sevmeyi ögrendim.
Sonra güvenmeyi...
Sonra da güvenin sevgiden daha kalici oldugunu,
Sevginin güvenin sağlam zemini üzerine kurulduğunu ögrendim.

İnsan tenini ögrendim.
Sonra tenin altında bir ruh bulunduğunu...
Sonra da ruhun aslında tenin üstünde oldugunu ögrendim.
Evreni ögrendim.
Sonra evreni aydinlatmanin yollarini ögrendim.
Sonunda evreni aydınlatabilmek için önce çevreni aydınlatabilmek gerektiğini ögrendim.

Ekmeği ögrendim.
Sonra baris için ekmeğin bolca üretilmesi gerektiğini...
Sonra da ekmeği hakça üleşmenin,
Bolca üretmek kadar önemli oldugunu ögrendim.

Okumayi ögrendim.
Kendime yaziyi ögrettim sonra...
Ve bir süre sonra yazi, kendimi ögretti bana...

Gitmeyi ögrendim.
Sonra dayanamayip dönmeyi...
Daha da sonra kendime ragmen gitmeyi...

Dünyaya tek basina meydan okumayi ögrendim genç yasta...
Sonra kalabaliklarla birlikte yürümek gerektigi fikrine vardim.
Sonra da asil yürüyüsün kalabaliklara karsi olmasi gerektigine inandım .

Düsünmeyi ögrendim.
Sonra kaliplar içinde düsünmeyi ögrendim.
Sonra saglikli düsünmenin kaliplari yikarak düsünmek oldugunu ögrendim.

Namusun önemini ögrendim evde...
Sonra yoksundan namus beklemenin namussuzluk oldugunu;
Gerçek namusun, günah elinin altindayken, günaha el sürmemek oldugunu ögrendim.

Gerçegi ögrendim bir gün...
Ve gerçegin aci oldugunu...
Sonra dozunda acinin,
Yemege oldugu kadar hayata da lezzet kattigini ögrendim.

Her canlinin ölümü tadacagini,
Ama sadece bazilarinin hayati tadacagini ögrendim.

Dostlarım ,
Ben dostlarımı ne kalbimle ne de aklımla severim.
Olur ya ...
Kalp durur ...
Akıl unutur ...
Ben dostlarımı ruhumla severim.

O ne durur, ne de unutur ...

Mevlana

Любовта е армията на духа, а страстите са армията на нафса

Сърцето е град, разположен между владенията на Единството(рух,дух) и земята на множествеността(нафс, его). Ако сърцето прекъсне пъпната връв, която го свързва с нафса, то попада под властта на на духа, тоест, то става сърце в истинския смисъл на тази дума, напълно полирано от ръждавината на множествеността.
От друга страна, ако над сърцето доминира нафса, то се затъмнява от мрака на множествената природа на нафса и се окрасява в съответните тонове.
Любовта е армията на духа, а страстите са армията на нафса.
Духът е преуспяване в Бога, така както нафса е неудача в Бога. Сърцето се намира между тези двама господари и победителят от тях е и покорител на сърцето.

Джавад Нурбахш - (1926 — 2008) суфи шейх, учен, писател и поет.

Аз ще чакам тук

Аз ще чакам тук

да заплаче сивото небе

твоята подозрителност да умре

ти наистина да опиташ

Аз ще чакам тук

Белият сняг да се разтопи

Розите да замиришат

Да почувстваш каквото аз почувствах

Аз ще чакам тук

миговете да отминат

спомените да останат

 да счупиш тази чаша

Аз ще чакам тук

Корабите да заплават по морето

Часовникът да удари три

ти да повярваш в мен

Аз ще чакам тук

Твоята тишина да разбия

Твоята душа за разтърся

Твоята любов да събудя

~Руми ~

I will be waiting here
For the grey sky to cry
For your suspicions to die
For you to really try

I will be waiting here
For the white snow to melt
For the roses to be smelt
For you to feel what I felt

I will be waiting here
For the moments to pass
For the memories to last
For you to break that glass

I will be waiting here
For the ships to sail on the sea
For the clock to strike three
For you to believe in me

I will be waiting here
For your silence to break
For your soul to shake
For your love to wake

~Rumi ~

Половината е живот, който не си живял

Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…

Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…

Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… 

Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш… 

Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти.

 Половината е да не знаеш кой си ти…
А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!… 

Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… 

Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.

Халил Джубран

Това, което търсиш ще те открие

Страхуваш се, че ще загубиш?

Загуби!

Страхуваш се, че ще паднеш?

Падни!

Страхуваш се, че ще се нараниш?
Нарани се...

После се изцери!
Отново стани!
Отново започни!
Отново обичай!
Отново се влюби!

Отново ли падна?
Отново стани...

Рано или късно това, което очакваш, ще дойде.
Рано или късно това, което търсш, То ще те открие.

Но ако ти веднъж се ужасиш... уплашиш...
Aко си сложиш маската...

и щитовете...

тогава всичко свършва...

Каквото и да очакваш, никога няма да дойде...

~ Руми